TEXT 13
ТЕКСТ 13
Texto
Текст
daivīṁ prakṛtim āśritāḥ
bhajanty ananya-manaso
jñātvā bhūtādim avyayam
даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо
гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям
Palabra por palabra
Дума по дума
mahā-ātmānaḥ — las grandes almas; tu — pero; mām — a Mí; pārtha — ¡oh, hijo de Pṛthā!; daivīm — divina; prakṛtim — naturaleza; āśritāḥ — habiéndose refugiado en; bhajanti — prestar servicio; ananya-manasaḥ — sin que la mente se desvíe; jñātvā — sabiendo; bhūta — de la creación; ādim — el origen; avyayam — inagotable.
маха̄-а̄тма̄нах̣ – великите души; ту – но; ма̄м – в моята; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; даивӣм – божествена; пракр̣тим – природа; а̄шрита̄х̣ – приели подслон; бхаджанти – служат; ананя-манасах̣ – без колебание на ума; гя̄тва̄ – знаейки; бхӯта – на творението; а̄дим – източникът; авяям – неизчерпаемия.
Traducción
Превод
¡Oh, hijo de Pṛthā!, aquellos que no están engañados, las grandes almas, se hallan bajo la protección de la naturaleza divina. Ellos están plenamente dedicados al servicio devocional, porque saben que Yo soy la Suprema Personalidad de Dios, original e inagotable.
О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият.
Significado
Пояснение
En este verso se da claramente la descripción del mahātmā. El primer signo característico del mahātmā es que ya está situado en el plano de la naturaleza divina. Él no se halla bajo el control de la naturaleza material. Y, ¿cómo ocurre eso? Ello se explica en el séptimo capítulo: aquel que se entrega a la Suprema Personalidad de Dios, Śrī Kṛṣṇa, de inmediato se libera del control de la naturaleza material. Ése es el requisito. Uno podrá liberarse del control de la naturaleza material, en cuanto entregue su alma a la Suprema Personalidad de Dios. Ésa es la fórmula preliminar. Como la entidad viviente es potencia marginal, tan pronto como se libera del control de la naturaleza material, es puesta bajo la guía de la naturaleza espiritual. La guía de la naturaleza espiritual se denomina daivī prakṛti, naturaleza divina. Así que, cuando uno es promovido de ese modo —por haberse entregado a la Suprema Personalidad de Dios—, llega a la etapa de gran alma, mahātmā.
В този стих ясно се описва кой е маха̄тма̄. Първият признак на маха̄тма̄ е, че той вече се намира в божествената природа; той е извън контрола на материалната природа. Как се постига това? Обяснението е дадено в седма глава: ако се отдадеш на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, веднага се освобождаваш от контрола на материалната природа. Това трябва да се направи. Освобождението е гарантирано, веднага щом отдадеш душата си на Бога, Върховната Личност. Това е необходимото условие. Понеже живото същество е междинна енергия, освободено от контрола на материалната природа, то преминава под закрилата на духовната природа. Закрилата на духовната природа се нарича даивӣ пракр̣ти, божествена природа. Когато някой се издигне по този начин – като се отдаде на Върховната Божествена Личност – той става велика душа, маха̄тма̄.
El mahātmā no aparta la atención hacia nada fuera de Kṛṣṇa, porque sabe perfectamente bien que Kṛṣṇa es la Persona Suprema original, la causa de todas las causas. No hay ninguna duda de ello. Esa clase de mahātmā, o gran alma, se desarrolla mediante la compañía de otros mahātmās, o devotos puros. A los devotos puros no los atraen ni siquiera otros aspectos de Kṛṣṇa, tales como el Mahā-Viṣṇu de cuatro brazos. Ellos simplemente están atraídos a la forma de Kṛṣṇa de dos brazos. A ellos no los atraen otros aspectos de Kṛṣṇa, ni les interesa ninguna forma de un semidiós o de un ser humano. Ellos meditan únicamente en Kṛṣṇa con conciencia de Kṛṣṇa. Ellos siempre están dedicados al inquebrantable servicio del Señor con conciencia de Kṛṣṇa.
Един маха̄тма̄ не насочва вниманието си към нищо друго извън Кр̣ш̣н̣а, защото знае много добре, че Той е изначалната Върховна Личност, причината на всички причини. В това няма съмнение. Маха̄тма̄, великата душа, се усъвършенства чрез общуване с други маха̄тми, чисти предани на Бога. Чистите предани не са привлечени от разнообразните форми на Кр̣ш̣н̣а, като например четириръкия Маха̄-виш̣н̣у. Само двуръката му форма ги привлича. Те не се интересуват от другите му форми, нито от формите на полубоговете или човешките същества. Медитират единствено върху Кр̣ш̣н̣а в Кр̣ш̣н̣а съзнание. И му служат неотклонно.