TEXT 8
ТЕКСТ 8
Texto
Текст
prabhāsmi śaśi-sūryayoḥ
praṇavaḥ sarva-vedeṣu
śabdaḥ khe pauruṣaṁ nṛṣu
прабха̄сми шаши-сӯряйох̣
пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у
шабдах̣ кхе пауруш̣ам̇ нр̣ш̣у
Palabra por palabra
Дума по дума
rasaḥ — sabor; aham — Yo; apsu — en el agua; kaunteya — ¡oh, hijo de Kuntī!; prabhā — la luz; asmi — Yo soy; śaśi-sūryayoḥ — del Sol y la Luna; praṇavaḥ — las tres letras a, u, m; sarva — en todos; vedeṣu — los Vedas; śabdaḥ — vibración sonora; khe — en el éter; pauruṣam — habilidad; nṛṣu — en los hombres.
расах̣ – вкус; ахам – Аз; апсу – вода; каунтея – о, сине на Кунтӣ; прабха̄ – светлина; асми – Аз съм; шаши-сӯряйох̣ – на Луната и Слънцето; пран̣авах̣ – трите букви а-у-м; сарва – във всички; ведеш̣у – Ведите; шабдах̣ – звукова вибрация; кхе – в етера; пауруш̣ам – способност; нр̣ш̣у – в хората.
Traducción
Превод
¡Oh, hijo de Kuntī!, Yo soy el sabor del agua, la luz del Sol y de la Luna, la sílaba oṁ de los mantras védicos; Yo soy el sonido del éter y la habilidad del hombre.
О, сине на Кунтӣ, Аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката ом̇ във ведическите мантри; Аз съм звукът в етера и талантът у човека.
Significado
Пояснение
Este verso explica la manera en que el Señor es omnipresente mediante Sus diversas energías materiales y espirituales. Al Señor Supremo se lo puede percibir inicialmente por medio de Sus diferentes energías, y así se lo llega a conocer de un modo impersonal. Así como el semidiós del Sol es una persona y a él se lo percibe mediante su energía omnipresente, la luz del Sol, así mismo, aunque el Señor se halla en Su morada eterna, a Él se lo percibe mediante Sus energías difundidas y omnipresentes. El sabor del agua es el principio activo del agua. A nadie le gusta beber el agua de mar, porque el sabor puro del agua está mezclado con el de la sal. El atractivo que tiene el agua depende de la pureza de su sabor, y ese sabor puro es una de las energías del Señor. El impersonalista percibe la presencia del Señor en el agua por medio del sabor de esta, y el personalista también glorifica al Señor, por haber tenido la bondad de proveer de la sabrosa agua para calmar la sed del hombre. Esa es la manera de percibir al Supremo. A decir verdad, entre el personalismo y el impersonalismo prácticamente no hay ningún conflicto. Aquel que conoce a Dios sabe que la concepción impersonal y la concepción personal se hallan presentes en todo simultáneamente, y que en ello no hay ninguna contradicción. Por lo tanto, el Señor Caitanya estableció Su sublime doctrina de acintya-bheda y abheda-tattva, de identidad y diferencia simultáneas.
Този стих обяснява как Бог е всепроникващ чрез разнообразните си материални и духовни енергии. Първоначално Върховният може да бъде възприет в неговите различни енергии и така да бъде осъзнат безличностния му аспект. Както полубогът на Слънцето е личност и може да бъде видян във всепроникващата му енергия – слънчевата светлина, – така и Господ, въпреки че се намира във вечната си обител, присъства навсякъде с енергиите си, изпълващи цялото творение. Вкусът на водата е активният принцип на водата. Никой не обича да пие морска вода, защото чистият вкус на водата е примесен със сол. Привличащата сила на водата зависи от чистотата на вкуса ѝ, а този чист вкус е една от енергиите на Върховния. Имперсоналистът усеща присъствието на Бога във водата чрез нейния вкус. Персоналистът също възхвалява Бога, че милостиво дарява вкусна вода за утоляване на жаждата. Това е начинът за възприемане на Върховния. Практически не съществува конфликт между персонализма и имперсонализма. Който познава Бога, знае, че имперсоналното и персоналното разбиране присъстват едновременно във всичко и противоречие няма. Затова Бог Чайтаня е установил възвишената си доктрина: ачинтя бхеда-и-абхеда-таттва – едновременна еднаквост и различие.
La luz del Sol y la Luna también emana originalmente del brahma-jyotir, que es la refulgencia impersonal del Señor. Y praṇava, o el trascendental sonido oṁkāra que se encuentra al comienzo de cada himno védico, se refiere al Señor Supremo. Como los impersonalistas tienen mucho miedo de dirigirse al Supremo Señor Kṛṣṇa por medio de Sus innumerables nombres, prefieren proferir el trascendental sonido oṁkāra. Pero ellos no se dan cuenta de que oṁkāra es la representación sonora de Kṛṣṇa. La jurisdicción del proceso de conciencia de Kṛṣṇa se extiende por todas partes, y aquel que conoce dicho proceso está bendecido. Aquellos que no conocen a Kṛṣṇa están sumidos en la ilusión, y, así pues, el conocimiento acerca de Kṛṣṇa es la liberación, y la ignorancia en relación con Él es el cautiverio.
Източникът на слънчевата и лунната светлина е брахмаджьоти, безличностното сияние на Бога. А пран̣ава, трансценденталният звук ом̇-ка̄ра в началото на всеки ведически химн, е обръщение към Върховния. Тъй като имперсоналистите се страхуват да се обръщат към Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а с някое от многобройните му имена, те предпочитат да произнасят трансценденталния звук ом̇-ка̄ра. Но те не съзнават, че ом̇-ка̄ра е звуков образ на Кр̣ш̣н̣а. Присъствието на Кр̣ш̣н̣а съзнание е навсякъде и този, който го усеща, е благословен. Непознаващите Кр̣ш̣н̣а са в илюзия. Знанието за Кр̣ш̣н̣а е освобождение, а незнанието за него е робство.