TEXT 25
ТЕКСТ 25
Texto
Текст
buddhyā dhṛti-gṛhītayā
ātma-saṁsthaṁ manaḥ kṛtvā
na kiñcid api cintayet
буддхя̄ дхр̣ти-гр̣хӣтая̄
а̄тма-сам̇стхам̇ манах̣ кр̣тва̄
на кин̃чид апи чинтайет
Palabra por palabra
Дума по дума
śanaiḥ — gradualmente; śanaiḥ — paso a paso; uparamet — uno debe contenerse; buddhyā — mediante la inteligencia; dhṛti-gṛhītayā — llevado por la convicción; ātma-saṁstham — situado en la trascendencia; manaḥ — mente; kṛtvā — haciendo; na — nada; kiñcit — ninguna otra cosa; api — siquiera; cintayet — debe pensar en.
шанаих̣ – постепенно; шанаих̣ – стъпка по стъпка; упарамет – трябва да се въздържа; буддхя̄ – чрез интелигентността; дхр̣ти-гр̣хӣтая̄ – воден от убеждението; а̄тма-сам̇стхам – установен в духовността; манах̣ – ум; кр̣тва̄ – като прави; на – не; кин̃чит – нищо друго; апи – дори; чинтайет – трябва да мисли за.
Traducción
Превод
Gradualmente, paso a paso, uno debe ponerse en trance mediante la inteligencia sostenida por una convicción total, y, de ese modo, la mente debe estar fija solo en el Ser, y no debe pensar en nada más.
Постепенно, стъпка по стъпка, дълбоко убеден, човек трябва да се установи в транс чрез интелигентността си; а умът трябва да се съсредоточи в себето, без мисъл за нищо друго.
Significado
Пояснение
Mediante la debida convicción e inteligencia, uno debe cesar gradualmente las actividades de los sentidos. Eso se denomina pratyāhāra. La mente, al ser controlada por la convicción, la meditación y el cese de las actividades de los sentidos, debe ponerse en trance, o samādhi. En ese momento deja de haber cualquier peligro de quedar envuelto en el concepto material de la vida. En otras palabras, aunque mientras exista el cuerpo material uno estará relacionado con la materia, no se debe pensar en la complacencia de los sentidos. Uno no debe pensar en ningún placer aparte del placer del Ser Supremo. Ese estado se alcanza fácilmente mediante la práctica directa del proceso de conciencia de Kṛṣṇa.
С помощта на подходяща убеденост и интелигентност постепенно трябва да се прекратят сетивните дейности. Това се нарича пратя̄ха̄ра. Умът, контролиран с убеждение, медитация и въздържане от сетивна дейност, трябва да се установи в транс, сама̄дхи. Така вече няма опасност да бъде въвлечен в контакт с материалната концепция за живота. С други думи, макар и впримчен от материята, докато е в материалното си тяло, човек не трябва да мисли за сетивно наслаждение. Не трябва да се мисли за каквото и да е удоволствие освен за удоволствието на Върховното Себе. Това състояние е леснопостижимо чрез непосредствена практика на Кр̣ш̣н̣а съзнание.