Skip to main content

TEXTS 13-14

ТЕКСТОВЕ 13 – 14

Texto

Текст

samaṁ kāya-śiro-grīvaṁ
dhārayann acalaṁ sthiraḥ
samprekṣya nāsikāgraṁ svaṁ
diśaś cānavalokayan
самам ка̄я-широ-грӣвам
дха̄раянн ачалам стхирах̣
сампрекш̣я на̄сика̄грам свам
дишаш ча̄навалокаян
praśāntātmā vigata-bhīr
brahmacāri-vrate sthitaḥ
manaḥ saṁyamya mac-citto
yukta āsīta mat-paraḥ
праша̄нта̄тма̄ вигата-бхӣр
брахмача̄ри-врате стхитах̣
манах̣ самямя мач-читто
юкта а̄сӣта мат-парах̣

Palabra por palabra

Дума по дума

samam — recto; kāya — cuerpo; śiraḥ — cabeza; grīvam — y cuello; dhārayan — mantener; acalam — inmóvil; sthiraḥ — quieto; samprekṣya — mirando; nāsikā — de la nariz; agram — la punta; svam — propio; diśaḥ — en todos los lados; ca — además; anavalokayan — sin mirar; praśānta — tranquila; ātmā — mente; vigata-bhīḥ — libre de temor; brahmacāri-vrate — con el voto de celibato; sthitaḥ — situado; manaḥ — mente; saṁyamya — sometiendo por completo; mat — a Mí (Kṛṣṇa); cittaḥ — concentrando la mente; yuktaḥ — el verdadero yogī; āsīta — debe ser; mat — a Mí; paraḥ — la meta última.

самам – изправено; ка̄я – тяло; ширах̣ – глава; грӣвам – и врата; дха̄раян – като държи; ачалам – неподвижен; стхирах̣ – спокоен; сампрекш̣я – като гледа; на̄сика̄ – на носа; аграм – във върха; свам – собствения; дишах̣ – на всички страни; ча – също; анавалокаян – като не гледа; праша̄нта – невъзбуден; а̄тма̄ – ум; вигата-бхӣх̣ – освободен от страх; брахмача̄ри-врате – в обет за въздържане от сексуален живот; стхитах̣ – установен; манах̣ – ум; самямя – като напълно се покорява; мат – на мен (Кр̣ш̣н̣а); читтах̣ – като съсредоточава ума; юктах̣ – истинският йогӣ; а̄сӣта – трябва да постави; мат – мен; парах̣ – крайната цел.

Traducción

Превод

Uno debe mantener el cuerpo, el cuello y la cabeza erguidos en línea recta, y mirar fijamente la punta de la nariz. De ese modo, con la mente tranquila y sometida, libre de temor y completamente libre de vida sexual, se debe meditar en Mí en el corazón y convertirme en la meta última de la vida.

Човек трябва да държи тялото, врата и главата си в права линия и да гледа неотклонно във върха на носа си. По този начин, със спокоен и подчинен ум, без страх, напълно освободен от сексуален живот, той трябва да медитира върху мен вътре в сърцето си и да ме направи крайна цел на живота си.

Significado

Коментар

La meta de la vida es conocer a Kṛṣṇa, quien, en forma de Paramātmā, la forma Viṣṇu de cuatro manos, está situado dentro del corazón de cada ser viviente. El proceso de yoga se practica con el fin de descubrir y ver esa forma localizada de Viṣṇu, y no con algún otro propósito. El viṣṇu-mūrti localizado es la representación plenaria de Kṛṣṇa que mora en el corazón de uno. Aquel que no tiene ningún plan para llegar a comprender ese viṣṇu-mūrti, se está dedicando inútilmente a una práctica ficticia de yoga, y sin duda que está perdiendo su tiempo. Kṛṣṇa es la meta última de la vida, y el viṣṇu-mūrti que se encuentra en el corazón de uno es el objeto de la práctica del yoga. Para llegar a comprender a ese viṣṇu-mūrti que está en el corazón, hay que observar una total abstinencia de la vida sexual; por consiguiente, hay que abandonar el hogar y vivir a solas en un lugar apartado, permaneciendo sentado tal como se mencionó antes. Uno no puede disfrutar de vida sexual diariamente, en el hogar o en alguna otra parte, y asistir a una supuesta clase de yoga y de ese modo convertirse en un yogī. Uno tiene que practicar el control de la mente y evitar toda clase de complacencia de los sentidos, de las cuales la vida sexual es la principal. En las reglas de celibato escritas por el gran sabio Yājñavalkya, se dice:

ПОЯСНЕНИЕ: Целта на живота е да бъде осъзнат Кр̣ш̣н̣а, който пребивава в сърцето на всяко живо същество като Парама̄тма̄ – четириръката форма на Виш̣н̣у. Методът на йога се използва, за да се открие и съзерцава тази форма на Виш̣н̣у – с никаква друга цел. Виш̣н̣у-мурти, което се намира в сърцето на всекиго, е пълно проявление на Кр̣ш̣н̣а. Човек, който не си е поставил за цел осъзнаването на този локализиран аспект на Бога, безполезно практикува мнима йога медитация и със сигурност си губи времето. Кр̣ш̣н̣а е крайната цел на живота, а виш̣н̣у-мурти в сърцето на всяко живо същество е целта на йога практиката. За да го осъзнае, човек трябва напълно да се въздържа от сексуален живот. Затова той трябва да напусне дома си, да живее сам на уединено място, в седяща поза, както се спомена по-горе. Човек не може да се наслаждава ежедневно на сексуални отношения вкъщи или някъде другаде и да стане йогӣ, като посещава курсове по йога. Той трябва да владее ума си и да избягва всякакъв вид сетивни удоволствия, между които сексът е на първо място. В правилата за въздържание от сексуален живот, дадени от великия мъдрец Я̄гявалкя, се казва:

karmaṇā manasā vācā
sarvāvasthāsu sarvadā
sarvatra maithuna-tyāgo
brahmacaryaṁ pracakṣate
карман̣а̄ манаса̄ ва̄ча̄
сарва̄вастха̄су сарвада̄
сарватра маитхуна-тя̄го
брахмачарям прачакш̣ате

«El voto de brahmacarya tiene por objeto ayudarlo a uno a abstenerse por completo de la complacencia sexual, en pensamientos, palabras y actos, en todo momento, bajo todas las circunstancias y en todos los lugares». Nadie puede llevar a cabo una práctica de yoga idónea a través de la complacencia sexual. El proceso de brahmacarya se enseña, pues, desde la infancia, cuando no se tiene conocimiento de la vida sexual. A la edad de cinco años, los niños son enviados al guru-kula, o el lugar del maestro espiritual, y el maestro forma a los muchachos en lo referente a la estricta disciplina que se sigue para ser brahmacārīs. Sin esa práctica, nadie puede progresar en ningún yoga, ya sea dhyāna, jñāna o bhakti. Sin embargo, aquel que sigue los reglamentos de la vida de casado y tiene relación sexual únicamente con su esposa (y eso también bajo ciertas regulaciones), recibe también el nombre de brahmacārī. Esa clase de casado restringido, o casado brahmacārī, se puede aceptar en la escuela del bhakti, pero las escuelas de jñāna y dhyāna no admiten ni siquiera a los casados brahmacārīs. En esas escuelas se exige una abstinencia total sin ninguna transigencia. En la escuela del bhakti, al casado brahmacārī se le permite una vida sexual controlada, ya que el culto del bhakti-yoga es tan poderoso, que uno pierde automáticamente la atracción sexual, por estar ocupado en el servicio superior, el servicio del Señor. En el Bhagavad-gītā (2.59) se dice:

„Обетът за брахмачаря е предназначен да помогне на човек изцяло да се въздържа от сексуално наслаждение на дело, с речта си и в ума си – по всяко време, при всички обстоятелства и навсякъде.“ Никой не може да изпълнява правилно йога, ако се занимава със секс. Затова децата трябва да се обучават в ранна възраст на брахмачаря, когато все още не знаят нищо за сексуалния живот. Когато навършат пет години, момчетата биват изпращани в гуру-кула, т.е. в дома на духовния учител, където се обучават в стриктно следване на принципите на брахмачаря. Без тази практика никой не може да напредне в нито една йога, независимо дали дхя̄на, гя̄на или бхакти. Този, който следва предписанията за семеен живот и влиза в сексуални отношения само със съпругата си (като и тези отношения са ограничени), също е считан за брахмача̄рӣ. Такъв семеен брахмача̄рӣ, който се въздържа, може да бъде приет в бхакти школата, но не и в школите на гя̄на и дхя̄на, където семейни брахмача̄рӣ не се приемат. Там изискват безкомпромисно пълно въздържание. В бхакти школата на един семеен брахмача̄рӣ се разрешава регулиран сексуален живот, защото бхакти йога е толкова могъща, че човек естествено загубва сексуално влечение поради заетостта си в по-висше служене на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ (2.59) се казва:

viṣayā vinivartante
nirāhārasya dehinaḥ
rasa-varjaṁ raso ’py asya
paraṁ dṛṣṭvā nivartate
виш̣ая̄ винивартанте
нира̄ха̄рася дехинах̣
раса-варджам расо 'пй ася
парам др̣ш̣т̣ва̄ нивартате

Mientras que a los demás se los obliga a abstenerse de la complacencia de los sentidos, un devoto del Señor se abstiene automáticamente, debido a un gusto superior. Con excepción del devoto, nadie tiene ninguna información acerca de ese gusto superior.

Докато другите са заставяни да се въздържат от сетивно наслаждение, преданият на Бога се въздържа без усилие, защото усеща по-висш вкус. Никой освен предания не знае нищо за този по-висш вкус.

Vigata-bhīḥ. Nadie puede estar libre de temor a menos que se halle plenamente en estado de conciencia de Kṛṣṇa. El alma condicionada es temerosa debido a su memoria desvirtuada, o, en otras palabras, por haber olvidado la relación eterna que tiene con Kṛṣṇa. El Bhāgavatam (11.2.37) dice: bhayaṁ dvitīyābhiniveśataḥ syād īśād apetasya viparyayo ’smṛtiḥ, el estado de conciencia de Kṛṣṇa es el único fundamento para deshacerse del temor. Por consiguiente, la práctica perfecta le resulta posible a una persona que es consciente de Kṛṣṇa. Y, como la meta última de la práctica del yoga es la de ver al Señor que está dentro de uno, la persona consciente de Kṛṣṇa es de por sí el mejor de todos los yogīs. Los principios del sistema de yoga que se mencionan aquí, son diferentes de los que se encuentran en las populares y mal llamadas sociedades de yoga.

Вигата-бхӣх̣. Човек не може да се освободи от чувството на страх, докато не стане напълно Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Обусловената душа се страхува поради изкривената си памет, забравила вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а. В Бха̄гаватам (11.2.37) се казва: бхаям двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄д ӣша̄д апетася випаряйо 'смр̣тих̣. Единствено Кр̣ш̣н̣а съзнание освобождава от страха. Следователно само една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност може да практикува йога съвършено; и тъй като крайната цел на йога техниката е да видим Бога в сърцето си, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият поначало е най-добрият от всички йогӣ. Принципите на йога системата, споменати тук, се различават от тези на популярните т.нар. йога общества.