TEXT 34
ТЕКСТ 34
Texto
Текст
paripraśnena sevayā
upadekṣyanti te jñānaṁ
jñāninas tattva-darśinaḥ
парипрашнена севая̄
упадекш̣янти те гя̄нам̇
гя̄нинас таттва-даршинах̣
Palabra por palabra
Дума по дума
tat — ese conocimiento acerca de los diferentes sacrificios; viddhi — trata de entender; praṇipātena — acudiendo a un maestro espiritual; paripraśnena — mediante preguntas sumisas; sevayā — prestando servicio; upadekṣyanti — ellos te iniciarán; te — a ti; jñānam — en el conocimiento; jñāninaḥ — los autorrealizados; tattva — de la verdad; darśinaḥ — videntes.
тат – това знание за различни жертвоприношения; виддхи – опитай се да разбереш; пран̣ипа̄тена – като се обърнеш към духовен учител; парипрашнена – със смирени запитвания; севая̄ – със служене; упадекш̣янти – те ще посветят; те – теб; гя̄нам – в знание; гя̄нинах̣ – себепозналите се; таттва – на истината; даршинах̣ – пророци.
Traducción
Превод
Tan solo trata de aprender la verdad acudiendo a un maestro espiritual. Hazle preguntas de un modo sumiso y préstale servicio. Las almas autorrealizadas pueden impartirte conocimiento, porque han visto la verdad.
Опитай се да научиш истината, като се обърнеш към духовен учител. Питай го смирено и му служи. Себепозналите се души могат да ти дадат знание, защото са прозрели истината.
Significado
Пояснение
El sendero de la comprensión espiritual es indudablemente difícil. El Señor nos aconseja, por ello, que acudamos a un maestro espiritual genuino que forme parte de la línea de sucesión discipular proveniente del propio Señor. Nadie puede ser un maestro espiritual genuino, si no sigue este principio de sucesión discipular. El Señor es el maestro espiritual original, y una persona que forme parte de la sucesión discipular, puede comunicarle a su discípulo el mensaje del Señor tal como es. Nadie puede llegar a la iluminación espiritual mediante un proceso que él mismo haya manufacturado, como lo estilan farsantes necios. El Bhāgavatam (6.3.19) dice: dharmaṁ tu sākṣād-bhagavat-praṇītam, el sendero de la religión lo enuncia el Señor directamente. De manera que, la especulación mental o los argumentos áridos no pueden ayudarlo a uno a encontrar la senda correcta. Ni puede uno progresar en la vida espiritual mediante el estudio independiente de libros de conocimiento. Para recibir el conocimiento, uno tiene que acudir a un maestro espiritual genuino. A un maestro espiritual de esa índole se le debe aceptar con plena entrega, y uno debe servir al maestro espiritual como un sirviente ordinario, sin vanidad. Satisfacer al maestro espiritual autorrealizado es el secreto del avance en la vida espiritual. Las preguntas y la sumisión constituyen la combinación idónea para lograr la comprensión espiritual. A menos que haya sumisión y servicio, las preguntas que se le hagan al maestro espiritual versado no serán eficaces. Uno debe ser capaz de pasar la prueba del maestro espiritual, y cuando el maestro ve el deseo genuino del discípulo, automáticamente lo bendice con genuina comprensión espiritual. En este verso se condenan tanto la adhesión ciega como las preguntas absurdas. No solo debe uno oír sumisamente al maestro espiritual, sino que también se debe llegar a comprender claramente lo que él dice, con sumisión, servicio y preguntas. Un maestro espiritual genuino es por naturaleza muy bondadoso con el discípulo. Así pues, cuando el estudiante es sumiso y siempre está dispuesto a prestar servicio, la correspondencia del conocimiento y las preguntas se vuelve perfecta.
Пътят на духовното познание несъмнено е много труден. Ето защо Господ ни съветва да се обърнем към истински духовен учител от веригата на ученическата приемственост, която води началото си от самия Бог. Този, който не принадлежи към такава верига, не може да бъде истински духовен учител. Бог е първоначалният духовен учител и всяка личност от ученическата приемственост е способна да предаде на своя ученик посланието на Бога такова, каквото е. Никой няма да постигне духовно познание, като измисли за целта собствен метод, както правят това множество шарлатани. В Шрӣмад Бха̄гаватам (6.8.19) се казва: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам – пътят на религията е начертан от самия Бог. Затова философските размишления и сухите аргументи не извеждат на верния път. И духовен напредък не се постига със самостоятелно изучаване на свещените книги. Нужен е авторитетен духовен учител. Той трябва да бъде приет с пълно отдаване и ученикът трябва да му служи без всякаква гордост, като прост слуга. Удовлетворяването на съвършен духовен учител е тайната на напредъка в духовния живот. Любознателността и покорството са подходящо съчетание за духовното разбиране. Без послушание и служене въпросите към духовния учител нямат ефект. Трябва да се издържи тази проверка и когато учителят се убеди в искреността на ученика, той незабавно го благославя с истинско духовно разбиране. В този стих се отхвърлят сляпото следване и безсмислените запитвания. Добре е не само смирено да слушаме духовния си учител, но и да получим от него задълбочено разбиране чрез покорство, служене и питане. По природа авторитетният духовен учител е много милостив към ученика си. И ако ученикът е смирен и винаги готов да служи, обмяната на запитвания и знание става съвършена.