TEXT 2
ТЕКСТ 2
Texto
Текст
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ paran-tapa
имам̇ ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄
його наш̣т̣ах̣ паран-тапа
Palabra por palabra
Дума по дума
evam — así pues; paramparā — por sucesión discipular; prāptam — recibida; imam — esta ciencia; rāja-ṛṣayaḥ — los reyes santos; viduḥ — entendieron; saḥ — ese conocimiento; kālena — en el transcurso del tiempo; iha — en este mundo; mahatā — gran; yogaḥ — la ciencia de la relación de uno con el Supremo; naṣṭaḥ — disperso; param-tapa — ¡oh, Arjuna, subyugador de los enemigos!
евам – така; парампара̄ – чрез ученическа приемственост; пра̄птам – получиха; имам – тази наука; ра̄джа-р̣ш̣аях̣ – святите царе; видух̣ – разбраха; сах̣ – това знание; ка̄лена – с течение на времето; иха – в този свят; махата̄ – голямата; йогах̣ – науката за връзката с Върховния; наш̣т̣ах̣ – изчезнала; парам-тапа – о, Арджуна, покорителю на враговете.
Traducción
Превод
Esta ciencia suprema se recibió así a través de la cadena de sucesión discipular, y los reyes santos la entendieron de ese modo. Pero en el transcurso del tiempo la sucesión se rompió, y, por ello, la ciencia tal como es parece estar perdida.
Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.
Significado
Пояснение
Se afirma claramente que el Gītā estaba dirigido en especial a los reyes santos, porque ellos tenían que llevar a cabo el propósito del mismo al gobernar a los ciudadanos. Desde luego, el Bhagavad-gītā nunca estuvo dirigido a las personas demoníacas, que disiparían su valor sin beneficiar a nadie, y urdirían todo tipo de interpretaciones según sus caprichos personales. Tan pronto como el propósito original se dispersó a causa de las motivaciones de los comentaristas inescrupulosos, surgió la necesidad de restablecer la sucesión discipular. Hace cinco mil años, el propio Señor detectó que la sucesión discipular se había roto y, en consecuencia, declaró que el propósito del Gītā parecía estar perdido. De la misma manera, en la actualidad también hay muchísimas ediciones del Gītā (especialmente en inglés), pero prácticamente ninguna de ellas se ha presentado siguiendo a la sucesión discipular autorizada. Hay infinidad de interpretaciones, elaboradas por diferentes eruditos mundanos, pero prácticamente ninguno de ellos acepta a la Suprema Personalidad de Dios, Kṛṣṇa, aunque todos hacen un buen negocio con las palabras de Śrī Kṛṣṇa. Ese espíritu es demoníaco, porque los demonios no creen en Dios, sino que simplemente disfrutan de la propiedad del Supremo. Debido a que hay una gran necesidad de una traducción del Gītā tal como se recibe en el sistema paramparā (de sucesión discipular), aquí se hace el intento de satisfacer esa gran necesidad. Si el Bhagavad-gītā se acepta tal como es, constituye un gran don para la humanidad, pero si se toma como un tratado de especulaciones filosóficas, es simplemente una pérdida de tiempo.
Тук ясно се казва, че Бхагавад-гӣта̄ била предназначена преди всичко за святите царе, защото те са били длъжни да следват целта ѝ при управлението на поданиците си. Бхагавад-гӣта̄ никога не е била предназначена за демонични личности, които биха я обезценили с всевъзможни тълкувания, без полза за никого. Когато изначалният замисъл на Гӣта̄ бива изопачен от безскрупулни коментатори, се появява необходимостта от възстановяване на ученическата приемственост. Преди пет хиляди години самият Бог разкрива, че духовната верига е прекъсната, и заявява, че истинният смисъл на Гӣта̄ е изгубен. И днес има множество издания на Гӣта̄ (особено на английски език), но почти никое от тях не следва авторитетна ученическа приемственост. Съществуват безброй интерпретации, направени от различни светски учени, като почти всички не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, въпреки че правят добър бизнес с думите му. Този дух е демоничен, защото демоните не вярват в Бога, но при това се наслаждават на собствеността на Върховния. Тъй като има голяма нужда от английско издание на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е получена от парампара̄ (ученическа приемственост), с настоящата книга се прави опит да бъде удовлетворена тази огромна необходимост. Бхагавад-гӣта̄ – приета такава, каквато е – представлява истински дар за човечеството; но ако бъде възприемана като сборник от философски размишления, четенето ѝ ще бъде само загуба на време.