TEXT 5
ТЕКСТ 5
Texto
Текст
jātu tiṣṭhaty akarma-kṛt
kāryate hy avaśaḥ karma
sarvaḥ prakṛti-jair guṇaiḥ
джа̄ту тиш̣т̣хатй акарма-кр̣т
ка̄ряте хй авашах̣ карма
сарвах̣ пракр̣ти-джаир гун̣аих̣
Palabra por palabra
Дума по дума
na — ni; hi — indudablemente; kaścit — cualquiera; kṣaṇam — un momento; api — también; jātu — en cualquier momento; tiṣṭhati — permanece; akarma-kṛt — sin hacer algo; kāryate — forzado a hacer; hi — indudablemente; avaśaḥ — irremediablemente; karma — trabajo; sarvaḥ — todos; prakṛti-jaiḥ — nacido de las modalidades de la naturaleza material; guṇaiḥ — por las cualidades.
на – нито; хи – без съмнение; кашчит – всеки; кш̣ан̣ам – миг; апи – също; джа̄ту – във всеки момент; тиш̣т̣хати – остава; акарма-кр̣т – без да прави нищо; ка̄ряте – принуден да прави; хи – несъмнено; авашах̣ – безпомощно; карма – работа; сарвах̣ – всички; пракр̣ти-джаих̣ – родени от проявленията на материалната природа; гун̣аих̣ – от качествата.
Traducción
Превод
Todo el mundo está forzado a actuar irremediablemente conforme a las cualidades que ha adquirido de las modalidades de la naturaleza material. Por lo tanto, nadie puede dejar de hacer algo, ni siquiera por un momento.
Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гун̣ите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.
Significado
Пояснение
Es propio de la naturaleza del alma el estar activa siempre, y no es solo una cuestión de la vida en el cuerpo. Sin la presencia del alma espiritual, el cuerpo material no se puede mover. El cuerpo es únicamente un vehículo muerto, que debe ser puesto en funcionamiento por el alma espiritual, la cual siempre está activa y no puede detenerse, ni siquiera por un momento. Debido a ello, el alma espiritual tiene que dedicarse al buen trabajo del proceso de conciencia de Kṛṣṇa, pues, de lo contrario, se va a dedicar a ocupaciones dictadas por la energía ilusoria. En contacto con la energía material, el alma espiritual contrae las modalidades materiales, y, para purificar al alma de esa clase de propensiones, es necesario ocuparse de la ejecución de los deberes prescritos que se estipulan en los śāstras. Pero si el alma se dedica a su función natural de conciencia de Kṛṣna, todo lo que sea capaz de hacer es bueno para ella. El Śrīmad-Bhāgavatam (1.5.17) afirma lo siguiente:
Душата е винаги активна не защото е въплътена, а защото природата ѝ е такава. Без наличието на душата материалното тяло не може да действа. То е просто мъртво превозно средство, задвижвано от активната душа, която не спира дори за миг. Душата трябва да бъде заета с благоприятните дейности на Кр̣ш̣н̣а съзнание, в противен случай ще се занимава с дела, повлияни от илюзорната енергия. В съприкосновение с материята душата придобива материални качества и за да се пречисти от тях, трябва да изпълнява предписаните от ша̄стрите задължения. Но ако е заета с естествената си дейност – Кр̣ш̣н̣а съзнание, каквото и да прави, ще бъде благоприятно за нея. Това се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17):
bhajann apakvo ’tha patet tato yadi
yatra kva vābhadram abhūd amuṣya kiṁ
ko vārtha āpto ’bhajatāṁ sva-dharmataḥ
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣
«Si alguien emprende el proceso de conciencia de Kṛṣṇa, aunque no siga los deberes que se prescriben en los śāstras ni ejecute el servicio devocional debidamente, y pese a que caiga del nivel que marca la pauta, ello no le hace perder nada ni le ocasiona ningún mal. Pero si alguien pone en práctica todo lo que los śāstras disponen para lograr la purificación, ¿de qué le vale si no está consciente de Kṛṣṇa?». Así que, el proceso purificatorio es necesario para llegar a ese punto de conciencia de Kṛṣṇa. Por consiguiente, el sannyāsa, o cualquier otro proceso purificatorio, tiene por finalidad ayudar a alcanzar la meta última, que consiste en volverse consciente de Kṛṣṇa, sin lo cual se considera que todo es un fracaso.
„Ако някой се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори да не следва предписаните задължения или да не изпълнява правилно преданото служене, или даже да се отклони от пътя, за него няма загуба, няма вреда. А каква е ползата, ако той спазва всички пречистващи предписания на ша̄стрите, но не е Кр̣ш̣н̣а осъзнат?“ Процесът на пречистване е необходим, за да достигнем Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова сання̄са или който и да е друг пречистващ метод трябва да води до висшата цел – Кр̣ш̣н̣а съзнание, без което всяка дейност е провал.