TEXT 40
ТЕКСТ 40
Texto
Текст
asyādhiṣṭhānam ucyate
etair vimohayaty eṣa
jñānam āvṛtya dehinam
ася̄дхиш̣т̣ха̄нам учяте
етаир вимохаятй еш̣а
гя̄нам а̄вр̣тя дехинам
Palabra por palabra
Дума по дума
индрия̄н̣и – сетивата; манах̣ – умът; буддхих̣ – интелигентността; ася – на тази похот; адхиш̣т̣ха̄нам – седалище; учяте – се нарича; етаих̣ – от всички тези; вимохаяти – обърква; еш̣ах̣ – тази похот; гя̄нам – знанието; а̄вр̣тя – като покрива; дехинам – на въплътеното.
Traducción
Превод
Los sentidos, la mente y la inteligencia son los lugares de asiento de esa lujuria, a través de los cuales ella cubre el verdadero conocimiento de la entidad viviente y la confunde.
Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.
Significado
Пояснение
El enemigo ha ocupado diferentes posiciones estratégicas en el cuerpo del alma condicionada, y, por consiguiente, el Señor Kṛṣṇa señala esos lugares, para que aquel que quiera conquistar al enemigo pueda saber dónde encontrarlo. La mente es el centro de todas las actividades de los sentidos, y de ahí que cuando oímos hablar de los objetos de los sentidos, por lo regular la mente se vuelve la fuente de todas las ideas de la complacencia sensual; y, como resultado de ello, la mente y los sentidos se convierten en los depósitos de la lujuria. Luego, el departamento de la inteligencia se vuelve la capital de esas propensiones lujuriosas. La inteligencia es el vecino inmediato del alma espiritual. La inteligencia lujuriosa influye en el alma espiritual para que adquiera el ego falso y se identifique con la materia y, por ende, con la mente y los sentidos. El alma espiritual se vuelve adicta a disfrutar de los sentidos materiales, y confunde esto con la verdadera felicidad. Esa falsa identificación del alma espiritual se explica muy bien en el Śrīmad-Bhāgavatam (10.84.13):
Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Кр̣ш̣н̣а посочва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да знае къде да го намери. Умът е център на всички дейности на сетивата и затова, когато чуем нещо за сетивните обекти, умът се изпълва с различни идеи за наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта. След тях център на похотливите наклонности става интелигентността. Тя е непосредственият съсед на душата. Похотливата интелигентност заставя вечната душа да придобие фалшиво его и да се отъждестви с материята, а оттам – с ума и сетивата. Така вечната душа развива привързаност към сетивните наслаждения и погрешно приема това за истинско щастие. Това погрешно отъждествяване на душата е много добре обяснено в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.84.13):
sva-dhīḥ kalatrādiṣu bhauma ijya-dhīḥ
yat-tīrtha-buddhiḥ salile na karhicij
janeṣv abhijñeṣu sa eva go-kharaḥ
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
«Un ser humano que identifica su ser con este cuerpo hecho de tres elementos, que considera que los subproductos del cuerpo son sus familiares, que considera venerable la tierra en la que nació, y que va al lugar de peregrinaje simplemente para darse un baño y no para reunirse con los hombres de conocimiento trascendental que allí se encuentran, debe tenerse por un asno o una vaca».
„Човешко същество, което отъждествява себе си с тялото, изградено от три елемента; което приема страничните продукти на тялото за свои роднини, а земята, където се е родило – за обект на почит; което посещава местата за поклонение просто за да се окъпе в свещените води, вместо да общува там с хора с трансцендентално знание – такова човешко същество трябва да бъде приемано като магаре или крава.“