TEXT 13
ТЕКСТ 13
Texto
Текст
mucyante sarva-kilbiṣaiḥ
bhuñjate te tv aghaṁ pāpā
ye pacanty ātma-kāraṇāt
мучянте сарва-килбиш̣аих̣
бхун̃джате те тв агхам̇ па̄па̄
йе пачантй а̄тма-ка̄ран̣а̄т
Palabra por palabra
Дума по дума
yajña-śiṣṭa — de comida que se toma después de la ejecución de un yajña; aśinaḥ — los que comen; santaḥ — los devotos; mucyante — se liberan; sarva — toda clase de; kilbiṣaiḥ — de los pecados; bhuñjate — disfrutan; te — ellos; tu — pero; agham — graves pecados; pāpāḥ — pecadores; ye — esos; pacanti — preparan comida; ātma-kāraṇāt — para el disfrute de los sentidos.
ягя-шиш̣т̣а – с храна, приета след извършване на ягя; ашинах̣ – които ядат; сантах̣ – преданите; мучянте – се освобождават; сарва – всички; килбиш̣аих̣ – от грехове; бхун̃джате – се наслаждават; те – те; ту – но; агхам – тежки грехове; па̄па̄х̣ – грешниците; йе – които; пачанти – приготвят храна; а̄тма-ка̄ран̣а̄т – за сетивно наслаждение.
Traducción
Превод
Los devotos del Señor se liberan de toda clase de pecados, porque ingieren comida que primero se ha ofrecido en sacrificio. Los demás, que preparan comidas solo para el disfrute personal de los sentidos, en verdad comen únicamente pecados.
Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях.
Significado
Пояснение
Los devotos del Señor Supremo, o las personas en estado de conciencia de Kṛṣṇa, reciben el nombre de santas[1], y siempre están enamorados del Señor, tal como se describe en la Brahma-saṁhitā (5.38): premāñjana-cchurita-bhakti-vilocanena santaḥ sadaiva hrdayeṣu vilokayanti. Como los santas tienen siempre un pacto de amor con la Suprema Personalidad de Dios, Govinda (el dador de todos los placeres), o Mukunda (el dador de la liberación), o Kṛṣṇa (la persona supremamente atractiva), no pueden aceptar nada sin ofrecérselo primero a la Persona Suprema. Por consiguiente, dichos devotos siempre celebran yajñas en las diferentes formas del servicio devocional, tales como śravaṇam, kīrtanam, smaraṇam, arcanam, etc., y esas ejecuciones de yajñas siempre los mantienen apartados de toda clase de contaminaciones producto de la asociación pecaminosa en el mundo material. Los demás, que preparan comidas para la complacencia personal o la complacencia de los sentidos, además de ser ladrones, también son consumidores de toda clase de pecados. ¿Cómo puede alguien ser feliz si es tanto ladrón como pecador? No es posible que lo sea. Por lo tanto, para que la gente se vuelva feliz en todos los aspectos, debe enseñársele a realizar el sencillo proceso de saṅkīrtana-yajña, con plena conciencia de Kṛṣṇa. De lo contrario, no puede haber paz ni felicidad en el mundo.
Преданите на Върховния, хората в Кр̣ш̣н̣а съзнание, са наричани санти; те са винаги изпълнени с любов към Бога, както е казано в Брахма сам̇хита̄ (5.38): према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти. Санти са в постоянно любовно единение с Върховния – Говинда (този, който дарява наслада) или Мукунда (този, който дарява освобождение), или Кр̣ш̣н̣а (най-привлекателната личност) – и не приемат нищо, преди да са го предложили на Бога. Те извършват ягя чрез различните форми на предано служене: шраван̣ам, кӣртанам, смаран̣ам, арчанам и т.н. Тези жертвоприношения ги предпазват от всякакви замърсявания, резултат от греховно общуване в материалния свят. Другите, които приготвят храната за себе си, за сетивно наслаждение, са крадци и се хранят с всевъзможни грехове. Как може човек да бъде щастлив, ако е крадец и грешник? Това е невъзможно. Ето защо, за да бъдат хората наистина щастливи, трябва да усвоят лесния метод на сан̇кӣртана ягя в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание. В противен случай няма да има мир и щастие в този свят.