TEXT 62
ТЕКСТ 62
Texto
Текст
sarva-bhāvena bhārata
tat-prasādāt parāṁ śāntiṁ
sthānaṁ prāpsyasi śāśvatam
сарва-бха̄вена бха̄рата
тат-праса̄да̄т пара̄м̇ ша̄нтим̇
стха̄нам̇ пра̄псяси ша̄шватам
Palabra por palabra
Дума по дума
там – на него; ева – със сигурност; шаран̣ам гаччха – отдай се; сарва-бха̄вена – във всяко отношение; бха̄рата – о, сине на Бхарата; тат-праса̄да̄т – по негова милост; пара̄м – трансцендентален; ша̄нтим – мир; стха̄нам – обителта; пра̄псяси – ще получиш; ша̄шватам – вечно.
Traducción
Превод
¡Oh, vástago de Bharata!, entrégate a Él totalmente. Por Su gracia conseguirás la paz trascendental y llegarás a la morada suprema y eterna.
О, потомъко на Бхарата, отдай му се напълно. С неговата милост ще постигнеш трансцендентален мир и върховната вечна обител.
Significado
Пояснение
La entidad viviente se debe entregar, pues, a la Suprema Personalidad de Dios, quien está situado en el corazón de todos, y eso la va a liberar de toda clase de sufrimientos de esta existencia material. Mediante esa entrega, uno no solo se liberará de todos los sufrimientos de esta vida, sino que al final llegará al Dios Supremo. El mundo trascendental se describe en la literatura védica (Ṛg Veda 1.22.20) como tad viṣṇoḥ paramaṁ padam. Puesto que toda la creación es el Reino de Dios, todo lo material es de hecho espiritual, pero paramaṁ padam se refiere específicamente a la morada eterna, que se denomina cielo espiritual o Vaikuṇṭha.
Живото същество трябва да се отдаде на Върховния Бог, който е в сърцето на всекиго, и това ще го освободи от страданията на материалното съществуване. Така човек не само ще се избави от всички неволи в този живот, но накрая ще достигне Бога. Във ведическата литература (Р̣г Веда, 1.22.20) трансценденталният свят е описан като тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам. Тъй като цялото творение е царство на Бога, всичко материално всъщност е духовно, но парамам̇ падам се отнася специално за вечната обител, наречена духовно небе, Ваикун̣т̣ха.
En el capítulo quince del Bhagavad-gītā se dice: sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ, el Señor se encuentra en el corazón de todos. Así que esta recomendación de que uno se entregue a la Superalma que está dentro, significa que uno debe entregarse a la Suprema Personalidad de Dios, Kṛṣṇa. Kṛṣṇa ya ha sido aceptado como el Supremo por Arjuna. Él fue aceptado en el capítulo diez como paraṁ brahma paraṁ dhāma. Arjuna ha aceptado a Kṛṣṇa como la Suprema Personalidad de Dios y como la morada suprema de todas las entidades vivientes, no solo por su experiencia personal, sino también en virtud de los testimonios de grandes autoridades tales como Nārada, Asita, Devala y Vyāsa.
В петнайсета глава на Бхагавад-гӣта̄ се казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – Бог се намира в сърцето на всекиго. Тоест препоръката да се отдаде на Свръхдушата, която се намира в него, означава, че човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Арджуна вече е приел Кр̣ш̣н̣а за Върховния. В десета глава той приема Кр̣ш̣н̣а като парам̇ брахма парам̇ дха̄ма. Арджуна приема Кр̣ш̣н̣а като Бог, Върховната Личност и върховна обител на всички живи същества, основавайки се не само на личния си опит, но и на сведенията на велики авторитети като На̄рада, Асита, Девала и Вя̄са.