TEXT 18
ТЕКСТ 18
Texto
Текст
kāmaṁ krodhaṁ ca saṁśritāḥ
mām ātma-para-deheṣu
pradviṣanto ’bhyasūyakāḥ
ка̄мам̇ кродхам̇ ча сам̇шрита̄х̣
ма̄м а̄тма-пара-дехеш̣у
прадвиш̣анто 'бхясӯяка̄х̣
Palabra por palabra
Дума по дума
ахан̇ка̄рам – фалшиво его; балам – сила; дарпам – гордост; ка̄мам – похот; кродхам – гняв; ча – също; сам̇шрита̄х̣ – приели подслон; ма̄м – мен; а̄тма – в техните; пара – и в други; дехеш̣у – тела; прадвиш̣антах̣ – като богохулствуват; абхясӯяка̄х̣ – завистливи.
Traducción
Превод
Confundidos por el ego falso, la fuerza, el orgullo, la lujuria y la ira, los demonios se vuelven envidiosos de la Suprema Personalidad de Dios, quien está situado en el cuerpo de ellos y en los cuerpos de los demás, y blasfeman contra la religión verdadera.
Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.
Significado
Пояснение
Como una persona demoníaca siempre está en contra de la supremacía de Dios, a ella no le gusta creer en las Escrituras. Ella envidia tanto a las Escrituras como la existencia de la Suprema Personalidad de Dios. Eso se debe a su llamado prestigio y a su cúmulo de riqueza y poder. Ella no sabe que la vida actual es una preparación para la siguiente vida. Ignorando esto, de hecho se envidia a sí misma, así como también a los demás. Ella perpetra actos de violencia en otros cuerpos y en el suyo propio. A ella no le importa el control supremo de la Personalidad de Dios, porque carece de conocimiento. Como envidia a las Escrituras y a la Suprema Personalidad de Dios, expone falsos argumentos contra la existencia de Dios y niega la autoridad de las Escrituras. Ella se cree independiente y poderosa en todas las acciones. Ella cree que como nadie puede igualarla en fuerza, poder o riqueza, puede actuar de cualquier manera y nadie puede detenerla. Si tiene un enemigo que pudiera impedir el progreso de las actividades de sus sentidos, hace planes para derribarlo con su propio poder.
Демоничният човек е винаги против върховенството на Бога и не е склонен да вярва в писанията. И свещените писания, и самото съществуване на Върховната Божествена Личност пораждат завист у него. Причина за това е така нареченият престиж, натрупаното богатство и сила. Демонът не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия. Не знаейки това, той всъщност мрази собственото си „аз“, както и аз-а у другите. Той извършва насилие върху телата на другите и върху своето тяло. Лишен от знание, не се съобразява с върховната власт на Божествената Личност. С неприязън към свещените писания и Върховната Божествена Личност той изнамира псевдоаргументи срещу съществуването на Бога и отрича авторитета на писанията. Смята се за независим и всемогъщ. Убеден, че няма равен на себе си по сила, власт и богатство, демонът си мисли, че може да прави каквото си иска и няма кой да го спре. Ако някой пречи на наслаждението му, той се заема да го унищожи със собствени сили.