Skip to main content

TEXT 19

ТЕКСТ 19

Texto

Текст

yo mām evam asammūḍho
jānāti puruṣottamam
sa sarva-vid bhajati māṁ
sarva-bhāvena bhārata
йо ма̄м евам асаммӯд̣хо
джа̄на̄ти пуруш̣оттамам
са сарва-вид бхаджати ма̄м
сарва-бха̄вена бха̄рата

Palabra por palabra

Дума по дума

yaḥ — cualquiera que; mām — a Mí; evam — así pues; asammūḍhaḥ — sin duda; jānāti — conoce; puruṣa-uttamam — la Suprema Personalidad de Dios; saḥ — él; sarva-vit — el conocedor de todo; bhajati — rinde servicio devocional; mām — a Mí; sarva-bhāvena — en todos los aspectos; bhārata — ¡oh, hijo de Bharata!

ях̣ – всеки, който; ма̄м – мен; евам – така; асаммӯд̣хах̣ – без съмнение; джа̄на̄ти – познава; пуруш̣а-уттамам – Бог, Върховната Личност; сах̣ – той; сарва-вит – познавачът на всичко; бхаджати – отдава предано служене; ма̄м – на мен; сарва-бха̄вена – във всяко отношение; бха̄рата – о, сине на Бхарата.

Traducción

Превод

Todo aquel que, sin dudar, Me conoce como la Suprema Personalidad de Dios, es el conocedor de todo. En consecuencia, él se dedica por entero a prestarme servicio devocional, ¡oh, hijo de Bharata!

Този, който, освободен от съмнения, ме познава като Бог, Върховната Личност, знае всичко. Затова той ми се отдава напълно в предано служене, о, сине на Бхарата.

Significado

Коментар

Existen muchas especulaciones filosóficas acerca de la posición constitucional de las entidades vivientes y la Suprema Verdad Absoluta. Ahora, en este verso, la Suprema Personalidad de Dios explica claramente que todo aquel que sabe que el Señor Kṛṣṇa es la Persona Suprema, es en realidad el conocedor de todo. El conocedor imperfecto sigue tan solo especulando acerca de la Verdad Absoluta, pero el conocedor perfecto, sin perder su valioso tiempo, se dedica directamente al proceso de conciencia de Kṛṣṇa, el servicio devocional del Señor Supremo. A todo lo largo del Bhagavad-gītā se recalca este hecho a cada paso. Y aun así hay muchísimos comentaristas testarudos del Bhagavad-gītā que consideran que la Suprema Verdad Absoluta y las entidades vivientes son una misma y única cosa.

Има много философски спекулации относно органично присъщото на живите същества и на Върховната Абсолютна Истина положение. Тук Бог обяснява, че този, който познава Кр̣ш̣н̣а като Върховната Личност, в действителност знае всичко. Несъвършеният в знанието просто продължава да размишлява относно Абсолютната Истина, а съвършено знаещият, без да губи ценното си време, се заема направо с Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданото служене на Върховния Бог. Навсякъде в Бхагавад-гӣта̄ се подчертава този факт и въпреки това има толкова много упорити тълкуватели на Бхагавад-гӣта̄, които приемат Върховната Абсолютна Истина и живите същества за еднакви.

El conocimiento védico se denomina śruti: aquello que se aprende por oír. Uno debe de hecho recibir el mensaje védico de labios de autoridades tales como Kṛṣṇa y Sus representantes. Aquí Kṛṣṇa señala todo muy bien, y uno debe oír lo que expone esta fuente. El simple hecho de oír como los cerdos no basta; uno debe ser capaz de entender a las autoridades. No se trata de simplemente especular de un modo académico. Se debe oír de una manera sumisa esto que dice el Bhagavad-gītā: que esas entidades vivientes siempre están subordinadas a la Suprema Personalidad de Dios. Todo aquel que sea capaz de entender eso —según la Suprema Personalidad de Dios, Śrī Kṛṣṇa—, conoce el propósito de los Vedas; nadie más lo conoce.

Ведическото знание се нарича шрути – знание, придобито чрез слушане. Човек трябва да получи посланието на Ведите от авторитети като Кр̣ш̣н̣а и неговите представители. Тук Кр̣ш̣н̣а ни обяснява всичко много ясно и би трябвало да го приемем. Но не е достатъчно просто да слушаме; свинете също слушат. Разбирането трябва да дойде от авторитет. Това не означава да се изпада в академични размишления. Човек трябва смирено да чуе от Бхагавад-гӣта̄, че живите същества са винаги подчинени на Върховната Личност. Този, който успее да разбере това така, както е обяснено от самия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, знае целта на Ведите; никой друг не познава целта на Ведите.

La palabra bhajati es muy significativa. En muchos lugares, la palabra bhajati se emplea en relación con el servicio del Señor Supremo. Si una persona está dedicada al servicio devocional del Señor con plena conciencia de Kṛṣṇa, se debe saber que ella ha entendido todo el conocimiento védico. En el paramparā vaiṣṇava se dice que, si uno está dedicado al servicio devocional de Kṛṣṇa, entonces no hay necesidad de ningún otro proceso espiritual para entender a la Suprema Verdad Absoluta. Ya uno ha llegado al punto de la comprensión, porque está dedicado al servicio devocional del Señor. Uno ha concluido todos los procesos preliminares de la comprensión. Pero si después de especular por cientos de miles de vidas, alguien no llega al punto de entender que Kṛṣṇa es la Suprema Personalidad de Dios y que uno tiene que entregarse a Él, toda la especulación que ha hecho durante esos muchos años y vidas, ha sido una inútil pérdida de tiempo.

Думата бхаджати е много важна. На много места тя се използва във връзка със служенето на Върховния Бог. Личност, напълно заета в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в предано служене, познава цялото ведическо знание. Във Ваиш̣н̣ава парампара̄ се казва, че ако някой служи предано на Кр̣ш̣н̣а, не му е нужна друга духовна практика, за да разбере Върховната Абсолютна Истина. Той вече е достигнал целта, защото е зает с предано служене на Бога. Приключил е с всички подготвителни методи за познание. Но ако след като е размишлявал стотици и хиляди животи, човек не достигне до извода, че Кр̣ш̣н̣а е Бог, Върховната Личност, и той трябва да му се отдаде, всичките му размишления в продължение на тези животи са напразно пропиляно време.