Skip to main content

TEXT 54

ТЕКСТ 54

Texto

Текст

bhaktyā tv ananyayā śakya
aham evaṁ-vidho ’rjuna
jñātuṁ draṣṭuṁ ca tattvena
praveṣṭuṁ ca paran-tapa
бхактя̄ тв ананяя̄ шакя
ахам евам-видхо 'рджуна
гя̄тум драш̣т̣ум ча таттвена
правеш̣т̣ум ча паран-тапа

Palabra por palabra

Дума по дума

bhaktyā — mediante el servicio devocional; tu — pero; ananyayā — sin estar mezclado con actividades fruitivas o conocimiento especulativo; śakyaḥ — posible; aham — Yo; evam-vidhaḥ — como eso; arjuna — ¡oh, Arjuna!; jñātum — conocer; draṣṭum — ver; ca — también; tattvena — de hecho; praveṣṭum — entrar en; ca — también; param-tapa — ¡oh, conquistador de los enemigos!

бхактя̄ – с предано служене; ту – но; ананяя̄ – непримесено с плодоносни дейности или умозрително знание; шакях̣ – възможно; ахам – Аз; евам-видхах̣ – така; арджуна – о, Арджуна; гя̄тум – да узнае; драш̣т̣ум – да види; ча – и; таттвена – в действителност; правеш̣т̣ум – да проникнеш; ча – също; парам-тапа – о, покорителю на врага.

Traducción

Превод

Mi querido Arjuna, a Mí se me puede entender tal como soy, tal como estoy ante ti, únicamente por medio del servicio devocional íntegro, y de ese modo se me puede ver directamente. Solo así podrás penetrar los misterios de Mi comprensión, ¡oh, conquistador de los enemigos!

Мой скъпи Арджуна, единствено с всеотдайно предано служене мога да бъда разбран такъв, какъвто съм – както сега стоя пред теб и ти ме виждаш непосредствено. Това е начинът да проникнеш в тайните на разбирането ми.

Significado

Коментар

A Kṛṣṇa solo se lo puede entender por medio del proceso del servicio devocional íntegro. Él explica eso de un modo explícito en este verso, de manera que los comentaristas desautorizados, que tratan de entender el Bhagavad-gītā mediante el proceso especulativo, sepan que simplemente están perdiendo el tiempo. Nadie puede entender a Kṛṣṇa, o la manera en que Él les nació a Sus padres con una forma de cuatro manos y de inmediato adoptó una forma de dos manos. Estas cosas son muy difíciles de entender mediante el estudio de los Vedas o mediante la especulación filosófica. Por consiguiente, aquí se afirma de un modo claro que nadie puede verlo y que nadie puede llegar a comprender estos asuntos. Sin embargo, aquellos que son estudiantes muy experimentados de la literatura védica, pueden aprender de muchas maneras lo que la literatura védica dice de Él. Hay muchísimas reglas y regulaciones, y si uno realmente quiere entender a Kṛṣṇa, debe seguir los principios regulativos que se describen en la literatura autoritativa. Uno puede hacer penitencia de conformidad con esos principios. Por ejemplo, para hacer verdaderas penitencias se puede ayunar en Janmāṣṭami, el día en que Kṛṣṇa apareció, y en los dos días de Ekādaśī (el undécimo día después de la Luna nueva y el undécimo día después de la Luna llena). En lo que respecta a la caridad, es obvio que se les debe dar a los devotos de Kṛṣṇa que se dedican a Su servicio devocional en la misión de divulgar la filosofía de Kṛṣṇa, o el proceso de conciencia de Kṛṣṇa, por todas partes del mundo. El proceso de conciencia de Kṛṣṇa es una bendición para la humanidad. Rūpa Gosvāmī dio su apreciación del Señor Caitanya diciendo que era el hombre caritativo más munífico que había, porque estaba distribuyendo libremente el amor por Kṛṣṇa, cosa que es muy difícil de conseguir. De modo que, si uno les da una parte de su dinero a las personas que están dedicadas a propagar el cultivo de conciencia de Kṛṣṇa, esa caridad, que se da para la divulgación del proceso de conciencia de Kṛṣṇa, es la caridad más grande del mundo. Y si uno se ocupa de la adoración tal como se prescribe en el templo (en los templos de la India siempre hay alguna estatua, por lo general de Viṣṇu o Kṛṣṇa), eso constituye una oportunidad de progresar mediante el acto de ofrecerle adoración y respeto a la Suprema Personalidad de Dios. Para los principiantes en el servicio devocional del Señor, la adoración que se hace en el templo es esencial, y ello se confirma en la literatura védica (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.23):

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а може да бъде разбран само с метода на всеотдайното предано служене. Той категорично обяснява това в този стих, така че произволните коментатори, опитващи се да разберат Бхагавад-гӣта̄ с метода на размишлението, трябва да знаят, че просто си губят времето. Никой не може да разбере Кр̣ш̣н̣а или това как Той се ражда в четириръка форма, а после изведнъж приема двуръка. Тези неща са трудни за разбиране просто с изучаване на Ведите или с философски размишления. Ето защо тук ясно се казва, че никой не може да го види или да проникне в същността на тези въпроси. И все пак хората с голям опит в изучаване на ведическата литература могат да научат за него по много начини. Има редици правила и предписания и ако някой изобщо иска да разбере Кр̣ш̣н̣а, би трябвало да следва принципите, изложени в авторитетната литература. Той може да се подложи на строги въздържания в съответствие с тези принципи; например да пости на Джанма̄ш̣т̣амӣ, появата на Кр̣ш̣н̣а, както и през двата дни на Ека̄дашӣ (единайсетия ден след новолуние и единайсетия ден след пълнолуние). Що се отнася до благотворителността, ясно е, че тя трябва да се извършва към преданите, които разпространяват философията за Кр̣ш̣н̣а, т.е. Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Кр̣ш̣н̣а съзнание е благословия за човечеството. Бог Чайтаня е оценен от Рӯпа Госва̄мӣ като най-великодушната личност, защото щедро раздава любовта към Кр̣ш̣н̣а, която е много трудно достижима. Така че ако някой даде част от парите си на личности, разпространяващи Кр̣ш̣н̣а съзнание, тази благотворителност е най-висшата в света. А ако някой се обръща към Бога в храма така, както е предписано (в храмовете в Индия винаги има някаква статуя, обикновено на Виш̣н̣у или Кр̣ш̣н̣а), той получава възможност да напредне чрез това обожание и почит към Върховната Божествена Личност. За начинаещите в преданото служене храмовото обожание е много важно и това се потвърждава в Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23:

yasya deve parā bhaktir
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ
яся дева пара̄ бхактир
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣

Aquel que tiene una devoción inquebrantable por el Señor Supremo y que es dirigido por el maestro espiritual, en quien tiene una fe inquebrantable similar, puede ver a la Suprema Personalidad de Dios mediante la revelación. Uno no puede entender a Kṛṣṇa por medio de la especulación mental. Para aquel que no recibe un adiestramiento personal bajo la guía de un maestro espiritual genuino, es imposible siquiera empezar a entender a Kṛṣṇa. La palabra tu se emplea aquí específicamente para indicar que ningún otro proceso puede ser utilizado, recomendado, ni tener éxito, en lo que se refiere a llegar a comprender a Kṛṣṇa.

Този, който има непоколебима преданост към Върховния Бог и е напътстван от духовен учител, в когото вярва също така непоколебимо, може да види Бога чрез откровение. Не можем да разберем Кр̣ш̣н̣а с умозрителни размишления. Ако не сме обучени и напътствани от истински духовен учител, не е възможно дори да започнем да разбираме Кр̣ш̣н̣а. Думата ту е специално употребена тук, за да подчертае, че други методи не са подходящи; не се препоръчват и няма да донесат успех в разбирането на Кр̣ш̣н̣а.

Las formas personales de Kṛṣṇa, la forma de dos manos y la forma de cuatro manos, se describen como su-dudarśam, muy difíciles de ver. Estas son totalmente diferentes de la forma universal temporal que se le mostró a Arjuna. La forma de cuatro manos de Nārāyaṇa, y la forma de dos manos de Kṛṣṇa, son eternas y trascendentales, mientras que la forma universal que se le mostró a Arjuna es temporal. Las palabras tvad anyena na dṛṣṭa-pūrvam (texto 47) afirman que antes que Arjuna, nadie había visto esa forma universal. Estas palabras dan a entender también que entre los devotos no había ninguna necesidad de enseñarla. Esa forma la mostró Kṛṣṇa a pedido de Arjuna, para que en el futuro, cuando alguien se presentara como una encarnación de Dios, la gente pudiera pedirle que le enseñara su forma universal.

Личностните форми на Кр̣ш̣н̣а, двуръката и четириръката, са описани като су-дурдаршам – „много трудни за виждане“. Те са напълно различни от временната вселенска форма, показана на Арджуна. Четириръката форма на На̄ра̄ян̣а и двуръката форма на Кр̣ш̣н̣а са вечни и трансцендентални, а вселенската форма е временна. Думите твад анйена на др̣ш̣т̣а-пӯрвам (текст 47) значат, че никой преди Арджуна не е виждал тази вселенска форма; също загатват, че не е необходимо тя да бъде показвана на преданите. Кр̣ш̣н̣а проявява тази форма по молба на Арджуна, така че в бъдеще, когато някой се обяви за инкарнация на Бога, хората биха могли да поискат да им покаже вселенската си форма.

La palabra na, que se usa reiteradamente en el verso anterior, indica que uno no debe estar muy orgulloso de credenciales tales como la de poseer una educación académica en el campo de la literatura védica. Uno debe emprender el servicio devocional de Kṛṣṇa. Solo entonces puede uno tratar de escribirle comentarios al Bhagavad-gītā.

Думата на, употребена няколко пъти в предишния стих, посочва, че удостоверенията за академично образование по ведическа литература не са основание за особена гордост. Необходимо е предано служене на Кр̣ш̣н̣а. Само тогава може да се пишат коментари върху Бхагавад-гӣта̄.

Kṛṣṇa pasa de la forma universal a la forma de Nārāyaṇa de cuatro manos, y luego a Su propia forma natural de dos manos. Eso indica que las formas de cuatro manos y las demás formas que se mencionan en la literatura védica son todas emanaciones del Kṛṣṇa original de dos manos. Él es el origen de todas las emanaciones. Kṛṣṇa incluso es distinto de esas formas, y ni qué hablar de la concepción impersonal. En lo que concierne a las formas de Kṛṣṇa de cuatro manos, se dice claramente que hasta la forma de cuatro manos más idéntica a Kṛṣṇa (que se conoce como Mahā-Viṣṇu, quien yace en el océano cósmico y con cuya respiración salen y entran infinidad de universos) también es una expansión del Señor Supremo. Como se declara en la Brahma-saṁhitā (5.48):

От вселенската си форма Кр̣ш̣н̣а преминава в четириръката форма На̄ра̄ян̣а, а след това в естествената си двуръка форма. Това е доказателство, че както четириръките, така и другите форми, споменати във ведическата литература, са еманации на изначалния двурък Кр̣ш̣н̣а; Той е източникът на всички еманации. Кр̣ш̣н̣а се различава даже от тези форми, да не говорим за някакво безличностно схващане. Що се отнася до четириръките форми на Кр̣ш̣н̣а, дори най-близката до него такава форма (позната като Маха̄-виш̣н̣у, който лежи в космичния океан и вдишва и издишва безброй вселени), е също експанзия на Върховния Бог. В Брахма самхита̄ (5.48) се казва:

yasyaika-niśvasita-kālam athāvalambya
jīvanti loma-vila-jā jagad-aṇḍa-nāthāḥ
viṣṇur mahān sa iha yasya kalā-viśeṣo
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
ясяика-нишвасита-ка̄лам атха̄валамбя
джӣванти лома-вила-джа̄ джагад-ан̣д̣а-на̄тха̄х̣
виш̣н̣ур маха̄н са иха яся кала̄-вишеш̣о
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

«El Mahā-Viṣṇu, en quien entran todos los innumerables universos y de quien salen de nuevo simplemente por medio de Su proceso respiratorio, es una expansión plenaria de Kṛṣṇa. Por lo tanto, yo adoro a Govinda, Kṛṣṇa, la causa de todas las causas». De manera que, uno debe adorar decididamente la forma personal de Kṛṣṇa como la Suprema Personalidad de Dios que tiene bienaventuranza y conocimiento eternos. Él es la fuente de todas las formas de Viṣṇu, Él es la fuente de todas las formas de encarnación, y Él es la Suprema Personalidad original, tal como se confirma en el Bhagavad-gītā.

„Маха-виш̣н̣у, в когото влизат безбройните вселени и от когото те отново излизат, докато Той диша, е пълна експанзия на Кр̣ш̣н̣а. Затова обожавам Говинда, Кр̣ш̣н̣а, причината на всички причини.“ Следователно трябва да се обожава личната форма на Кр̣ш̣н̣а като Върховната Божествена Личност, вечното блаженство и знание. Той е източникът на всички форми на Виш̣н̣у. Той е източникът на всички инкарнации. Той е и изначалната Върховна Личност, както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄.

En la literatura védica (Gopāla-tāpanī Upaniṣad 1.1) aparece la siguiente declaración:

Във ведическата литература (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.1) съществува следното твърдение:

sac-cid-ānanda-rūpāya
kṛṣṇāyākliṣṭa-kāriṇe
namo vedānta-vedyāya
gurave buddhi-sākṣiṇe
сач-чид-а̄нанда-рӯпа̄я
кр̣ш̣н̣а̄я̄клиш̣т̣а-ка̄рин̣е
намо веда̄нта-ведя̄я
гураве буддхи-са̄кш
̣ин̣е

«Le ofrezco mis respetuosas reverencias a Kṛṣṇa, quien tiene una forma trascendental de bienaventuranza, eternidad y conocimiento. Le ofrezco mis respetos a Él, porque entenderlo a Él significa entender los Vedas, y Él es, por ende, el maestro espiritual supremo». Luego, se dice: kṛṣṇo vai paramaṁ daivatam, «Kṛṣṇa es la Suprema Personalidad de Dios» (Gopāla-tāpani Upaniṣad 1.3). Eko ’vaśī sarva-gaḥ kṛṣṇa īdyaḥ: «Ese único Kṛṣṇa es la Suprema Personalidad de Dios, y Él es venerable». Eko ’pi san bahudhā yo ’vabhāti: «Kṛṣṇa es uno, pero Él se manifiesta en un ilimitado número de formas y encarnaciones generadas» (Gopāla-tapanī Upaniṣad 1.21).

„Отдавам смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, който има трансцендентална форма на блаженство, вечност и знание. Почитам го, защото да се разбере Кр̣ш̣н̣а, означава да се разберат Ведите, и следователно Той е върховният духовен учител.“ След това се казва: кр̣ш̣н̣о ваи парамам даиватам – Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.3). Еко вашӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣а ӣд̣ях̣ / еко 'пи сан бахудха̄ йо 'вабха̄ти – „Този Кр̣ш̣н̣а е Върховният Бог и е достоен за обожание. Въпреки че е един, Той се проявява в безброй форми и инкарнации“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.21).

La Brahma-saṁhitā (5.1) dice:

В Брахма самхита̄ (5.1) се казва:

īśvaraḥ paramaḥ kṛṣṇaḥ
sac-cid-ānanda-vigrahaḥ
anādir ādir govindaḥ
sarva-kāraṇa-kāraṇam
ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣
сач-чид-а̄нанда-виграхах̣
ана̄дир а̄дир говиндах̣
сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам

«La Suprema Personalidad de Dios es Kṛṣṇa, quien tiene un cuerpo de eternidad, conocimiento y bienaventuranza. Él no tiene comienzo, porque es el comienzo de todo. Él es la causa de todas las causas».

„Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а, чието тяло е вечност, знание и блаженство. Той няма начало, защото е началото на всичко. Той е причината на всички причини.“

En otro lugar se dice: yatrāvatīrṇaṁ kṛṣṇākhyaṁ paraṁ brahma narākṛti, «La Suprema Verdad Absoluta es una persona, Su nombre es Kṛṣṇa, y a veces Él desciende a esta Tierra». De igual modo, en el Śrīmad-Bhāgavatam encontramos una descripción de toda clase de encarnaciones de la Suprema Personalidad de Dios, y en esa lista también aparece el nombre de Kṛṣṇa. Pero luego se dice que ese Kṛṣṇa no es una encarnación de Dios, sino la propia y Suprema Personalidad de Dios original (ete cāṁśa-kalāḥ puṁsaḥ kṛṣṇas tu bhagavān svayam).

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (4.11.4) се казва: ятра̄ватӣрн̣ам кр̣ш̣н̣а̄кхям парам брахма нара̄кр̣ти – „Върховната Абсолютна Истина е личност. Неговото име е Кр̣ш̣н̣а и понякога Той идва на тази Земя“. В Шрӣмад Бха̄гаватам също намираме описание на всички инкарнации на Върховната Божествена Личност; в този списък се появява и името на Кр̣ш̣н̣а. Но там се казва, че този Кр̣ш̣н̣а не е инкарнация на Бога, а е лично изначалният Бог, Върховната Личност (ете ча̄мша кала̄х̣ пумсах̣ кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям).

Así mismo, en el Bhagavad-gītā el Señor dice: mattaḥ parataraṁ nānyāt, «No hay nada superior a Mi forma de Kṛṣṇa, la Personalidad de Dios». Él también dice en otra parte del Bhagavad-gītā: aham ādir hi devānām, «Yo soy el origen de todos los semidioses». Y después de entender el Bhagavad-gītā de labios de Kṛṣṇa, Arjuna también confirma eso con las siguientes palabras: paraṁ brahma paraṁ dhāma pavitraṁ paramaṁ bhavān, «Ahora entiendo perfectamente que Tú eres la Suprema Personalidad de Dios, la Verdad Absoluta, y que Tú eres el refugio de todo». Por consiguiente, la forma universal que Kṛṣṇa le mostró a Arjuna no es la forma original de Dios. La forma original es la forma de Kṛṣṇa. La forma universal, con sus miles y miles de cabezas y manos, se manifiesta solo para llamar la atención de aquellos que no tienen amor por Dios. Esa forma no es la forma original de Dios.

И в Бхагавад-гӣта̄ Бог казва: маттах̣ паратарам на̄нят – „Няма нищо по-висше от моята форма като Божествената Личност, Кр̣ш̣н̣а“. А също и: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът на всички полубогове“. След като разбира Бхагавад-гӣта̄ от Кр̣ш̣н̣а, Арджуна потвърждава това със следните думи: парам брахма парам дха̄ма павитрам парамам бхава̄н – „Сега разбирам напълно, че Ти си Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина, убежището на всичко“. Следователно вселенската форма, представена от Кр̣ш̣н̣а на Арджуна, не е изначалната форма на Бога. Изначална е формата на Кр̣ш̣н̣а. Вселенската форма с хиляди глави и ръце е показана само за да привлече вниманието на тези, които не изпитват любов към Бога.

La forma universal no les resulta atractiva a los devotos puros, los cuales aman al Señor en diferentes relaciones trascendentales. La Divinidad Suprema intercambia amor trascendental en Su forma original de Kṛṣṇa. En consecuencia, a Arjuna, quien estaba muy íntimamente relacionado con Kṛṣṇa a través de la amistad, esa forma de la manifestación universal no le resultaba agradable; más bien, le inspiraba miedo. Arjuna, quien era un compañero constante de Kṛṣṇa, debe de haber tenido ojos trascendentales; él no era un hombre ordinario. Por consiguiente, él no fue cautivado por la forma universal. Puede que esa forma les parezca maravillosa a las personas que están dedicadas a elevarse por medio de las actividades fruitivas, pero para las personas que están dedicadas al servicio devocional, la forma de Kṛṣṇa de dos manos es la más querida de todas.

Вселенската форма не привлича чистите предани, които обичат Бога в разнообразни трансцендентални взаимоотношения. Върховният обменя трансцендентална любов в изначалната си форма на Кр̣ш̣н̣а. Затова за Арджуна, приятелски свързан с Кр̣ш̣н̣а, формата на вселенско проявление не е привлекателна. Нещо повече, тя е плашеща. Арджуна постоянно е придружавал Кр̣ш̣н̣а и е имал трансцендентално зрение; той не е обикновен човек. Затова не е запленен от вселенската форма. Тази форма може да изглежда прекрасна за хора, които искат да се издигнат с плодоносни дейности, но за личности, заети в предано служене, двуръката форма на Кр̣ш̣н̣а е най-скъпа.