Skip to main content

TEXT 12

ТЕКСТ 12

Texto

Текст

tasya sañjanayan harṣaṁ
kuru-vṛddhaḥ pitāmahaḥ
siṁha-nādaṁ vinadyoccaiḥ
śaṅkhaṁ dadhmau pratāpavān
тася сан̃джанаян харш̣ам
куру-вр̣ддхах̣ пита̄махах̣
симха-на̄дам винадьоччаих̣
шанкхам дадхмау прата̄пава̄н

Synonyms

Дума по дума

tasya — su; sañjanayan — aumentando; harṣam — alegría; kuru-vṛddhaḥ — el patriarca de la dinastía Kuru (Bhīṣma); pitā-mahaḥ — el abuelo; siṁha-nādam — sonido rugiente, como el de un león; vinadya — vibrando; uccaiḥ — muy estruendosamente; śaṅkham — caracola; dadhmau — hizo sonar; pratāpa-vān — el valiente.

тася – негово; сан̃джанаян – нарастващо; харш̣ам – добро настроение; куру-вр̣ддхах̣ – прадядото на династията Куру (Бхӣш̣ма); пита̄махах̣ – дядото; симха-на̄дам – звук, подобен на лъвски рев; винадя – вибрирайки; уччаих̣ – много силно; шанкхам – раковина; дадхмау – надува; прата̄па-ва̄н – доблестният.

Translation

Превод

Entonces, Bhīṣma, el magno y valiente patriarca de la dinastía Kuru, el abuelo de los guerreros, hizo sonar su caracola muy estruendosamente, produciendo un sonido como el del rugido de un león y causándole placer a Duryodhana.

Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.

Purport

Коментар

El patriarca de la dinastía de los Kurus entendía el deseo íntimo que había en el corazón de su nieto Duryodhana, y, movido por la compasión natural que este le inspiraba, trató de animarlo haciendo sonar su caracola con mucha fuerza, como correspondía a su posición semejante a la de un león. Indirectamente, mediante el simbolismo de la caracola, le informó a su deprimido nieto Duryodhana, que no tenía ninguna posibilidad de lograr la victoria en la batalla, porque el Supremo Señor Kṛṣṇa se hallaba en el bando opuesto. Mas, aun así, era su deber dirigir la pelea, y no escatimaría esfuerzos en ese sentido.

ПОЯСНЕНИЕ: Старейшината на династията Куру е разбрал вътрешното настроение на внука си Дурьодхана. С естествено състрадание към него той искал да го насърчи и надул силно раковината си, утвърждавайки своята позиция на лъв между воините. Косвено, чрез символиката на раковината, той загатнал на потиснатия Дурьодхана, че няма шанс за победа в битката, защото Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е на страната на противника. Въпреки това негов дълг било да ръководи сражението и да не щади силите си в боя.