7
Глава 7
Dangerous Encounters
Безкрайни опасности
asat-sabhāyā vana-vāsa-kṛcchrataḥ
mṛdhe mṛdhe ’neka-mahārathāstrato
drauṇy-astrataś cāsma hare ’bhirakṣitāḥ
асат-сабха̄я̄ вана-ва̄са-кр̣ччхратах̣
мр̣дхе мр̣дхе унека-маха̄ратха̄страто
драун̣и-астраташ ча̄сма харе 'бхиракш̣ита̄х̣
My dear Kṛṣṇa, Your Lordship has protected us from a poisoned cake, from a great fire, from cannibals, from the vicious assembly, from sufferings during our exile in the forest, and from the battle where great generals fought. And now You have saved us from the weapon of Aśvatthāmā.
Мой скъпи Кришна, Ти ни спаси от отровната торта, от големия пожар, от канибалите, от събранието на безчестниците, от страданията по време на нашето изгнание в гората и от битката, където се сражаваха великите генерали. Сега ти ни спаси и от оръжието на Ашваттхама.
Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.24
Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.24
The list of dangerous encounters is submitted herein. Devakī was once put into difficulty by her envious brother, otherwise she was well. But Kuntīdevī and her sons were put into one difficulty after another for years and years together. They were put into trouble by Duryodhana and his party due to the kingdom, and each and every time the sons of Kuntī were saved by the Lord. Once Bhīma was administered poison in a cake, once they were put into the house made of shellac and set afire, and once Draupadī was dragged out, and attempts were made to insult her by stripping her naked in the vicious assembly of the Kurus. The Lord saved Draupadī by supplying an immeasurable length of cloth, and Duryodhana’s party failed to see her naked. Similarly, when they were exiled in the forest, Bhīma had to fight with the man-eater demon Hiḍimba Rākṣasa, but the Lord saved him. So it was not finished there. After all these tribulations, there was the great Battle of Kurukṣetra, and Arjuna had to meet such great generals as Droṇa, Bhīṣma, and Karṇa, all powerful fighters. And at last, even when everything was done away with, there was the brahmāstra released by the son of Droṇācārya to kill the child within the womb of Uttarā, and so the Lord saved the only surviving descendant of the Kurus, Mahārāja Parīkṣit.
Тук се описват опасности. Деваки била поставена в трудна ситуация от своя брат само веднъж. А Кунтӣдеви и синовете ѝ в продължение на дълги години са попадали от една беда в друга. Те били притеснявани непрекъснато от Дурьодхана и неговото обкръжение заради жаждата му да управлява царството и всеки път синовете на Кунтӣ са били спасявани от Бога. Веднъж са дали на Бхима отровна торта, друг път са били настанени в къща, направена от шеллак, която била подпалена, а след това към Драупади било извършено голямо оскърбление – тя е била влачена до залата за събрание, където са се опитали да я съблекат гола. Бог спасил Драупади като направил сарито ѝ безкрайно и така Дурьодхана не успял да я види гола. По същия начин, когато те са били изпратени в изгнание в гората, Бхима е трябвало да се бие с демона-човекоядец Хидимба Ракшаса, но Бог го спасил. И това не е краят. След всички тези премеждия дошла голямата битка при Курукшетра и Арджуна трябвало да се сражава с велики пълководци като Дрона, Бхишма и Карна. И най-накрая, когато всичко това отминало, синът на Дроначаря пуснал своята брахма̄стра, за да убие детето в утробата на Уттара. Тогава Бог спасил единственият оцелял потомък на Куру, Махараджа Парикшит.
Here Kuntī remembers all the dangers through which she passed before the Pāṇḍavas regained their kingdom. In Bhagavad-gītā Lord Kṛṣṇa says, kaunteya pratijānīhi na me bhaktaḥ praṇaśyati: “My dear Arjuna, you may declare to the world that My devotee is never vanquished.” The Pāṇḍavas, the sons of Pāṇḍu, were great devotees of Lord Kṛṣṇa, but because people in the material world are interested in material things, the Pāṇḍavas were put into many dangers. Their materialistic uncle Dhṛtarāṣṭra was always planning to kill them and usurp the kingdom for his own sons. That was his policy from the very beginning.
Тук Кунтӣ припомня всички опасности, през които тя е преминала преди Пандавите да си върнат царството. В Бхагавад-гӣта̄ Кришна казва: каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Скъпи Арджуна, смело можеш да заявиш, че мой предан никога няма да бъде победен.“ Пандавите, синовете на Панду, били велики предани на Бог Кришна, но понеже хората в материалния свят се интересуват от материални неща, Пандавите непрекъснато били поставяни в опасни ситуации. Техният материалистично настроен чичо Дхритаращра винаги правел опити да ги убие и узурпира царството за собствените си синове. Това е била неговата политика от самото начало.
Once Dhṛtarāṣṭra constructed a house of lac, which was so inflammable that when touched with a match it would immediately burst into fire. Then he told his nephews and his sister-in-law, Kuntī, “I’ve constructed a very nice house, and you should go live there for some time.” But Dhṛtarāṣṭra’s brother Vidura informed them of Dhṛtarāṣṭra’s policy: “He wants you to go to that house so that you may burn to ashes.” When Dhṛtarāṣṭra’s son Duryodhana understood that Vidura had thus informed the Pāṇḍavas, he was very angry. Such is the nature of politics. Then, although the Pāṇḍavas knew, “Our uncle’s plan is to send us into that house and set it afire,” they agreed to go there. After all, Dhṛtarāṣṭra was their guardian, and they did not want to be disobedient to the order of a superior. But they dug a tunnel under that house, and when the house was set on fire they escaped.
Веднъж Дхритаращра построил къща от леснозапалим материал, която да избухне в пожар от най-малката искра. Тогава той казал на племенниците си и на майка им Кунтӣ: „Аз съм построил много хубава къща за вас, отидете да живеете там за известно време.“ Но Видура, братът на Дхритаращра им съобщил за тези намерения: „Той иска да отидете в тази къща и тогава да я изгори до основи.“ Когато Дурьодхана, синът на Дхритаращра разбрал, че Видура е информирал Пандавите, той много се ядосал. Такава е природата на политиците. След това, въпреки че Пандавите са знаели, че планът на чичо ни е да ни изпрати в тази къща и да я опожари, те се съгласили да отидат там. В края на краищата Дхритаращра им бил настойник и те не желаели да се противопоставят на заповедите му. Те изкопали тунел и когато къщата е била подпалена, те избягали.
Another time, when the Pāṇḍavas were at home, Dhṛtarāṣṭra gave them poison cakes, but they escaped from being poisoned. Then puruṣāda-darśanāt: they met a man-eating demon named Hiḍimba Rākṣasa, but Bhīma fought with him and killed him.
Друг път, когато Пандавите са били вкъщи, Дхритаращра им дал отровни сладкиши, но те успели да се спасят. Тогава пуруш̣а̄да-даршана̄т – те срещнали демон-човекоядец на име Хидимба Ракшаса, но Бхима се сражавал с него и го убил.
On another occasion, the Pāṇḍavas were cheated in a game of chess in the royal assembly of the Kurus. Dhṛtarāṣṭra, Bhīṣmadeva, Droṇācārya, and other elderly persons were present, and somehow or other Draupadī, the wife of the Pāṇḍavas, was placed as a bet. “Now if you lose,” the Kurus told the Pāṇḍavas, “Draupadī will no longer be your wife.” So when the Pāṇḍavas lost the game, Karṇa and Duḥśāsana immediately captured her. “Now you no longer belong to your husbands,” they told her. “You are our property. We can deal with you as we like.”
В друг случай Пандавите са били измамени при игра на шах в царското събрание на Куру. Дхритаращра, Бишмадева, Дроначаря и други старейшини са присъствали и така се случило, че Драупади, съпругата на Пандавите била поставена като залог. Сега, ако загубите, – казали Кауравите на Пандавите – Драупади вече няма да ви бъде жена. Така че, когато Пандавите загубили играта, Карна и Духшасана веднага я хванали. Сега вече не принадлежиш на мъжете си – казали ѝ те. – Ти си наша собственост. Ние можем да правим с теб това, което си искаме.
Previously, Karṇa had been insulted during Draupadī’s svayaṁvara. In those days a very qualified princess would select her own husband in a ceremony called a svayaṁvara. In modern America, of course, any girl may select a husband as she likes, although for a common girl this is actually not very good. But even in those times an uncommon, highly qualified girl who knew how to select a good husband was given the chance to do so. Even this, however, was limited by very strict conditions. Draupadī’s father, for example, placed a fish on the ceiling, and he stipulated that in order to qualify to marry his daughter, a prince had to shoot an arrow and pierce the eye of the fish, without directly seeing the fish but seeing only its reflection in a pot of water on the floor. When these conditions were declared, many princes came to compete, for responding to a challenge is a principle for a kṣatriya, a heroic leader.
Преди това Карна е бил оскърбен по време на сваям̇варата на Драупади. В онези времена достойните принцеси са избирали свой мъж по време на церемония, наречена сваям̇вара. Разбира се, сега в Америка всяко момиче може да избере съпруг, какъвто тя харесва, въпреки че за обикновените момичета това не е много добре. Но дори и в онези времена, макар и необичайно, на много издигнатите момичета, които знаят как да изберат добър съпруг, е бил даден шанс да го направят. Но дори и това е било ограничавано от много строги условия. Бащата на Драупади, например, поставил риба на покрива и принцовете, желаещи да се оженят за дъщеря му, трябвало да стрелят и стрелите им да преминат през окото на рибата, но без директно да виждат мишената, а да гледат отражението ѝ в съд с вода, поставен на пода. Когато обявили тези условия, много принцове дошли, за да се състезават, защото да отговорят на предизвикателството е принцип на кш̣атрия – герой.
In the assembly for Draupadī’s svayaṁvara, Karṇa was present. Draupadī’s real purpose was to accept Arjuna as her husband, but Karṇa was there, and she knew that if he competed, Arjuna would not be able to succeed. At that time it was not known that Karṇa was a kṣatriya. He was born the son of Kuntī before her marriage, but that was a secret. Karṇa had been maintained by a carpenter, and therefore he was known as a śūdra, a member of the lowest occupational division of society. Draupadī took advantage of this by saying, “In this assembly, only kṣatriyas may compete. I do not want any carpenter to come here and take part in the competition.” In this way, Karṇa was excluded.
На сваямварата на Драупади присъствал и Карна. Истинската цел на Драупади била да се омъжи за Арджуна, но тя знаела, че ако Карна се състезава, Арджуна не би бил в състояние да успее. По това време не било известно, че Карна е кш̣атрия. Той бил син на Кунтӣ, роден преди брака ѝ, но това било тайна. Карна бил отгледан от колесничар и следователно е бил известен като шӯдра, член на най-ниското съсловие на обществото. Драупади се възползвала от това и казала: „В това състезание могат да участват само кш̣атрии. Не искам някакъв колесничар да участва в състезанието.“ По този начин Карна бил отстранен.
Karṇa regarded this as a great insult, and therefore when Draupadī was lost in the game, he was the first to come forward. He was Duryodhana’s great friend, and he said, “Now we want to see the naked beauty of Draupadī.” Present at that meeting were elderly persons like Dhṛtarāṣṭra, Bhīṣma, and Droṇācārya, but they did not protest. They did not say, “What is this? You are going to strip a lady naked in this assembly?” Because they did not protest, they are described as asat-sabhāyāḥ, an assembly of uncultured men. Only an uncultured man wants to see a woman naked, although nowadays that has become fashionable. According to the Vedic culture, a woman is not supposed to be naked before anyone except her husband. Therefore, because these men wanted to see Draupadī naked in that great assembly, they were all rascals. The word sat means “gentle,” and asat means “rude.” Therefore Kuntīdevī prays to Lord Kṛṣṇa, “You saved Draupadī in that assembly of rude men.” When the Kurus were taking away Draupadī’s sārī to see her naked, Kṛṣṇa supplied more and more cloth for the sārī, and therefore they could not come to the end of it. Finally, with heaps of cloth stacked in the room, they became tired and realized she would never be naked. They could understand, “It is impossible.”
Карна приел това за голяма обида и когато Драупади била загубена в играта, той първи се намесил. Като голям приятел на Дурьодхана, той казал: „Сега искаме да видим голата красота на Драупади.“ Присъстващите на тази среща възрастни хора като Дхритаращра, Бхишма и Дроначаря не протестирали. Те не казали: „Какво става? Вие искате да разсъблечете една жена пред това събрание?“ Тъй като те не се противопоставили, тяхното събрание е описано като асат-сабха̄я̄х – събрание на пошли мъже. Само ниско културен човек може да поиска да види една жена гола, въпреки че в днешно време това е модерно. Според ведическата култура една жена не би трябвало да се показва гола пред никого, освен пред мъжа си. Поради това, че тези хора са искали да видят Драупади гола пред цялото събрание, всички те са негодници. Думата сат означава внимателен, а асат означава груб. Затова Кунтӣдеви се моли на Бог Кришна: „Ти спаси Драупади пред събралите се похотливи мъже.“ Когато Кауравите хванали Драупади и се опитали да махнат са̄рӣто ѝ, за да я видят гола, Кришна направил са̄рӣто ѝ безкрайно дълго. Накрая, всред купища плат, изпълващ залата, те почувствали умора и осъзнали, че никога няма да успеят да я разсъблекат. И те признали: „Това е невъзможно.“
At first, Draupadī had tried to hold on to her sārī. But what could she do? After all, she was a woman, and the Kurus were trying to strip her naked. So she cried and prayed to Kṛṣṇa, “Save my honor,” but she also tried to save herself by holding on to her sārī. Then she thought, “It is impossible to save my honor in this way,” and she let go and simply raised her arms and prayed, “Kṛṣṇa, if You like You can save me.” Thus the Lord responded to her prayers.
В началото Драупади се опитвала да задържи са̄рӣто си, но какво всъщност е могла да направи? В края на краищата, тя била жена, а Кауравите се опитвали да я съблекат гола. И така, тя викала ръце и се молила на Кришна: „Запази моята чест!“, но всъщност тя се опитвала сама да се отбранява, държейки са̄рӣто си. Тогава тя си помислила: „Невъзможно е по този начин да спася честта си.“ Пуснала плата и просто вдигнала ръце, молейки се: „Кришна, ако желаеш, спаси ме.“ Тогава Богът се отзовал на молитвите ѝ.
Therefore, it is not very good to try to save oneself. Rather, one should simply depend on Kṛṣṇa: “Kṛṣṇa, if You save me, that is all right. Otherwise, kill me. You may do as You like.” As Bhaktivinoda Ṭhākura says:
Затова не е много добре човек да се опитва да се спаси сам. Напротив, човек трябва просто да зависи от Кришна: „Кришна, ако Ти ме спасиш, всичко е наред. В противен случай – убий ме. Можеш да правиш каквото си поискаш с мен.“ Както казва Бхактивинода Тхакура:
arpiluṅ tuya pade, nanda-kiśora
арпилун̣ туя паде нанда-кишора
“My dear Lord, whatever I have in my possession I surrender unto You. And what do I have? I have this body and mind, I have a little home and my wife and children, but whatever I have, I surrender everything unto You.” This is full surrender.
„Мой скъпи господарю, всичко, което имам, отдавам на теб. А какво притежавам аз? Аз имам това тяло и този ум, имам малък дом, жена и деца, но каквото и да имам, аз предлагам всичко на теб.“ Това е пълно отдаване.
A devotee of Kṛṣṇa surrenders unto Kṛṣṇa without reservation, and therefore he is called akiñcana. The word kiñcana refers to something one reserves for oneself, and akiñcana means that one does not keep anything for oneself. Of course, although actually one should surrender in this way, in the material world one should not artificially imitate those who are fully surrendered. According to the example set by Rūpa Gosvāmī, whatever possessions one has, one should give fifty percent for Kṛṣṇa and twenty-five percent for one’s relatives, who will also expect something, and one should keep twenty-five percent for personal emergencies. Before his retirement, Rūpa Gosvāmī divided his money in this way, although later, when his brother Sanātana Gosvāmī, another great devotee, was arrested, Rūpa Gosvāmī spent everything. This is full surrender. Similarly, Draupadī fully surrendered to Kṛṣṇa without trying to save herself, and then unlimited yards of cloth were supplied, and the Kurus could not see her naked.
Преданият на Кришна се отдава на Кришна без резерва и затова той се нарича акинчана. Думата кинчана се отнася до нещо, което човек пази за себе си, а акинчана означава, че човек не задържа нищо за себе си. Въпреки че човек трябва да се отдаде по този начин, в материалния свят не трябва да се имитират тези, които са напълно отдадени. Според примера, даден от Рӯпа Госва̄мӣ, каквито и притежания човек да има, трябва да даде петдесет процента за Кришна, двадесет и пет процента за роднините си, които очакват нещо и трябва да запази двадесет и пет процента за лични спешни нужди. Преди да се оттегли, Рӯпа Госва̄мӣ разделил парите си по този начин, въпреки че по-късно, когато брат му Сана̄тана Госва̄мӣ, друг голям предан е бил арестуван, Рӯпа Госва̄мӣ дал всичко, за да го освободи. Това е пълно отдаване. По същия начин Драупади напълно се е отдала на Кришна без да се опитва да се спаси. Тогава нейното сари станало безкрайно дълго и Кауравите не могли да я видят гола.
But then, in the next game of chess, the bet was that if the Pāṇḍavas lost the game they would go to the forest for twelve years. Thereafter they were to remain incognito for one year, and if detected they would have to live in the forest again for another twelve years. This game also the Pāṇḍavas lost, so for twelve years they lived in the forest and for one year incognito. It was while they were living incognito that Arjuna won Uttarā.
По-нататък, в следващата игра на шах условието било – ако Пандавите загубят играта, да живеят в гората в продължение на дванадесет години. След това те трябва една година да останат инкогнито и ако бъдат открити, трябвало да живеят в гората още дванадесет години. Пандавите загубили тази игра, така че в продължение на дванадесет години те живели в гората и една година били инкогнито. Докато те живеели инкогнито, Арджуна спечелил Уттара.
These incidents are all recorded in the book known as the Mahābhārata. The word mahā means “great” or “greater,” and bhārata refers to India. Thus the Mahābhārata is the history of greater India. Sometimes people regard these accounts as stories or mythology, but that is nonsense. The Mahābhārata and the Purāṇas are histories, although they are not chronological. If the history of such a vast period of time was recorded chronologically, how many pages would it have to be? Therefore, only the most important incidents are selected and described in the Mahābhārata.
Всички тези случки са записани в книгата, известна като Маха̄бха̄рата. Думата Маха означава велика или по-велика, а Бхарата се отнася до Индия. Ето защо само най-важните събития са избрани и описани в Маха̄бха̄рата.
Kuntī prays to Kṛṣṇa by describing how He saved the Pāṇḍavas on the Battlefield of Kurukṣetra. Mṛdhe mṛdhe ’neka-mahārathāstrataḥ. On the Battlefield of Kurukṣetra there were great, great fighters called mahārathas. Just as military men in modern days are given titles like lieutenant, captain, commander, and commander-in-chief, formerly there were titles like eka-ratha, ati-ratha, and mahā-ratha. The word ratha means “chariot.” So if a warrior could fight against one chariot, he was called eka-ratha, and if he could fight against thousands of chariots he was called mahā-ratha. All the commanders on the Battlefield of Kurukṣetra were mahā-rathas. Many of them are mentioned in Bhagavad-gītā. Bhīṣma, Karṇa, and Droṇācārya were especially great commanders. They were such powerful fighters that although Arjuna was also a mahā-ratha, before them he was nothing. But by the grace of Kṛṣṇa he was able to kill Karṇa, Bhīṣma, Droṇācārya, and the others and come out victorious. While speaking with Śukadeva Gosvāmī, Mahārāja Parīkṣit also referred to this. “The Battlefield of Kurukṣetra,” he said, “was just like an ocean, and the warriors were like many ferocious aquatic animals. But by the grace of Kṛṣṇa, my grandfather Arjuna crossed over this ocean very easily.”
Кунтӣ се моли на Кришна, описвайки как Той е спасил Пандавите на бойното поле Курукшетра. Мр̣дхе мр̣дхе 'нека-маха̄ратха̄стратах̣. На бойното поле Курукшетра се били събрали все велики войни, наречени махаратхи. Точно както в днешни дни военните мъже имат титли лейтенант, капитан, командир и главен командир, по-рано е имало титли като ека-ратха, ати-ратха, и маха-ратха. Думата ратха означава колесница. Така че, ако един воин можел да се бие сам срещу колесница, той е наречени ека-ратха, ако може да се бие срещу хиляда колесници, се нарича маха̄-ратха. Всички войни на бойното поле Курукшетра били маха̄-ратхи. Много от тях са споменати в Бхагавад-гӣта̄. Бхишма, Карна и Дроначаря са били особено велики воини. Те били толкова могъщи, че въпреки че Арджуна е също маха̄-рата, пред тях той е бил нищо. Но по милостта на Кришна той е могъл да убие Карна, Бхишма, Дроначаря и останалите и да стане победител. В разговора с Шукадева Госвами Махараджа Парикшит също посочва това. „Бойното поле на Курукшетра – казал той – беше точно като океан, а воините бях – като много свирепи водни животни. Но по милостта на Кришна дядо ми Арджуна прекоси този океан много лесно.“
This is very significant. We may have many enemies who may be very powerful fighters, but if we remain under the protection of Kṛṣṇa, no one can do us any harm. Rakhe kṛṣṇa māre ke māre kṛṣṇa rakhe ke. “He whom Kṛṣṇa protects, no one can kill, but if Kṛṣṇa wants to kill someone, no one can give him protection.” For example, suppose a very rich man is suffering from disease. He may have a first-class physician, medicine, and hospital available for him, but still he may die. This means that Kṛṣṇa desired, “This man must die.” Therefore, the so-called protective methods we have devised will be useless if Kṛṣṇa does not desire us to live. The demon Rāvaṇa was very powerful, but when Kṛṣṇa in the form of Lord Rāmacandra desired to kill him, no one could protect him. Rāvaṇa was a great devotee of Lord Śiva and was praying to Lord Śiva, “Please come save me from this danger.” But Lord Śiva did not come. Then Pārvatī, Lord Siva’s wife, asked Lord Śiva, “What is this? He is such a great devotee and has served you so much, and now he is in danger and is asking your help. Why are you not going to help him?” Then Lord Śiva replied, “My dear Pārvatī, what shall I do? I cannot give him protection. It is not possible. Why shall I go?” Therefore, if God wants to kill someone, no one can give him protection, and if God wants to protect someone, no one can kill him. Rakhe kṛṣṇa māre ke māre kṛṣṇa rakhe ke.
Това е много важно. Ние може да имаме много врагове, които да са безкрайно могъщи, но ако останем под закрилата на Кришна, никой не може да ни навреди. Раке кр̣ш̣н̣а ма̄ре ке ма̄ре кр̣ш̣н̣а раке ке. Този, когото Кришна защитава, никой не може да убие, но ако Кришна иска да убие някого, никой не може да го защити. Например, да предположим, много богат човек е болен. Той може да има на разположение най-добрия лекар, лекарства и болница, но все пак може да умре. Това означава, че Кришна е пожелал и този човек трябва да умре. Затова, така наречените защитни методи, които ние сме измислили, са безполезни, ако Кришна не иска да живеем. Демонът Равана бил много могъщ, но когато Кришна във формата на Бог Рамачандра пожелал да го убие, никой не могъл да го защити. Равана бил голям поклонник на Бог Шива и му се молил: „Ела и ме спаси от тази опасност.“ Но той не дошъл. Тогава Парвати, съпругата на Бог Шива попитала: „Какво е това? Той е твой голям предан и ти е служил толкова много, а сега е в опасност и търси помощта ти. Защо няма да му помогнеш?“ Тогава Бог Шива отговорил: „Скъпа ми Парвати, какво да правя? Не мога да му дам защита. Не е възможно.“ Ето защо, ако Бог иска да убие някого, никой не може да му даде защита и ако Бог иска да предпази някого, никой не може да го убие. Ракхе кр̣ш̣н̣а ма̄ре ке ма̄ре кр̣ш̣н̣а ракхе ке.
Thus Kuntī is remembering how Kṛṣṇa saved her and her sons one time after another. This is smaraṇam, thinking of Kṛṣṇa. “Kṛṣṇa, You are so kind to us that You saved us from many great dangers. Without You there was no hope.”
Така Кунтӣ си спомнила как Кришна неведнъж спасил синовете ѝ. Това е смаран̣ам, помнене на Кришна. Кришна, Ти си толкова мил с нас, Ти ни спаси от много големи опасности. Без теб нямахме никаква надежда.
Then the last danger was drauṇy-astra, the weapon of Aśvatthāmā, the son of Droṇa. Aśvatthāmā performed a most abominable act by killing the five sons of the Pāṇḍavas. Of course, in the Battle of Kurukṣetra both sides belonged to the same family, and practically everyone was killed, but the five sons of the Pāṇḍavas survived. So Aśvatthāmā thought, “If I kill these five sons of the Pāṇḍavas and present their heads to Duryodhana, he will be very much pleased.” Therefore, when the five sons were sleeping, he severed their heads, which he then presented to Duryodhana. At that time, Duryodhana was incapacitated. His spine was broken, and he could not move. Aśvatthāmā said, “I have brought the five heads of the Pāṇḍavas, my dear Duryodhana.” At first, Duryodhana was very glad, but he knew how to test the heads to see whether they were in fact the heads of the Pāṇḍavas. When he pressed the heads, the heads collapsed, and Duryodhana said, “Oh, these are not the heads of the Pāṇḍavas. They must be the heads of their sons.” When Aśvatthāmā admitted that this was so, Duryodhana fainted, and when he revived he said, “You have killed all our hopes. I had hoped that in our family at least these five sons would survive, but now you have killed them.” Thus in lamentation he died.
А последната опасност била драун̣и-астра, оръжието на Ашваттхама, синът на Дрона. Ашваттхама извършил най-отвратителното деяние като убил и петимата сина на Пандавите. Разбира се, в битката при Курукшетра двете страни принадлежали към едно и също семейство и почти всички били убити, но синовете на Пандавите оцелели. Тогава Ашваттхама си помислил: „Ако аз ги убия и занеса главите им на Дурьодхана, той ще бъде много доволен.“ И така, когато те спели, той отрязал главите им и ги занесъл на Дурьодхана. По това време Дурьодхана бил в безпомощно състояние. Гръбнакът му бил счупен и не можел да се движи. Ашваттхама казал: „Аз ти донесох главите на петимата Пандави, скъпи мой Дурьодхана.“ Отначало Дурьодхана много се зарадвал, но решил да провери дали това в действителност са главите на Пандавите. Когато той притиснал главите, те се свили и Дурьодхана казал: „О, това не са главите на Пандавите. Това трябва да са главите на синовете им.“ Когато Ашваттхама признал, че това е така, Дурьодхана припаднал, а когато се съвзел, казал: „Ти уби всички надежди. Надявах се, че в нашето семейство поне тези петима сина ще оцелеят, но сега ти ги уби.“ И плачейки, той умрял.
Subsequently, Arjuna arrested Aśvatthāmā and was going to kill him. In fact, Kṛṣṇa ordered, “Kill him. He is not a brāhmaṇa; he is less than a śūdra.” But then Draupadī said, “I am suffering because of the death of my sons, and this rascal is the son of our Guru Mahārāja, Droṇācārya, who has done so much for us. If Aśvatthāmā dies, then Droṇācārya’s wife, our mother guru, will be very much unhappy. So release him and let him go away.” Thus Arjuna freed Aśvatthāmā. But then Aśvatthāmā, having been insulted, retaliated by unleashing a brahmāstra. The brahmāstra is something like a nuclear weapon. It can go to the enemy, wherever he is, and kill him. Aśvatthāmā knew, “The last descendant of the Kuru family is Parīkṣit, the son of Abhimanyu. He is in the womb of Uttarā, so let me kill him also, and then the entire dynasty will be finished.”
Впоследствие Арджуна арестувал Ашваттхама и щял да го убие. В действителност Кришна наредил: „Убийте го. Той не е бра̄хман̣а, той е по-нискостоящ и от шӯдра.“ Но след това Драупади казала: „Аз страдам за смъртта на синовете си, но този негодник е син на нашия Гуру Махараджа, Дроначаря, който е направил толкова много за нас. Ако Ашваттхама умре, тогава съпругата на Дроначаря, която е нашата майка-гуру, ще бъде много нещастна. Така че, освободете го и му позволете да си отиде.“ По този начин Арджуна освободил Ашваттхама. Но след това, понеже Ашваттхама бил обиден, отвърнал на удара като изстрелял бра̄хмастра. Бра̄хмастрата е нещо подобно на ядрено оръжие. Тя може да открие врага, където и да е той и да го убие. Ашваттхама знаел: „Последният потомък на рода Куру е Парикшит, синът на Абхиманю. Той е в утробата на Уттара, така че нека убия и него, тогава с цялата династия ще бъде приключено.“
When that weapon was unleashed, Parīkṣit Mahārāja’s mother, Uttarā, felt that she was going to have a miscarriage, and therefore she approached Kṛṣṇa, saying, “Please save me.” Kṛṣṇa, by His mystic power, therefore entered the womb of Uttarā and saved the child. After the Battle of Kurukṣetra, Parīkṣit Mahārāja, who was still in the womb of his mother, was the last remaining descendant of the Pāṇḍavas, and in mature time, when he was born, only his grandfathers were still alive. Parīkṣit Mahārāja was the son of Abhimanyu, who was the son of Arjuna and Subhadrā, Kṛṣṇa’s sister. When Abhimanyu was sixteen years old, he went to fight, and seven great commanders joined forces to kill him. Subhadrā had only one grandchild, Parīkṣit Mahārāja. As soon as he grew up, the entire estate of the Pāṇḍavas was entrusted to him, and all the Pāṇḍavas left home and went to the Himalayas. This history is described in the Mahābhārata. Many great misfortunes befell the Pāṇḍavas, but in all circumstances they simply depended on Kṛṣṇa, who always saved them. Queen Kuntī’s response to these misfortunes is recorded in the next verse.
Когато това оръжие било изстреляно, майката на Парикшит Махараджа, Уттара усетила, че ще загуби детето си и затова се обърнала към Кришна като казала: „Моля те, спаси ме.“ Кришна със своите мистични сили влязъл в утробата на Уттара и спасил детето. След битката при Курукшетра Парикшит махараджа, който все още бил в утробата на майка си, се оказал последният останал потомък на Пандавите, а после, когато бил роден, само дядовците му все още били живи. Парикшит Махараджа е син на Абхиманю, който е син на Арджуна и Субхадра, сестра на Кришна. Когато Абхиманю бил на шестнадесет години, той отишъл да се бие и седем велики воини трябвало да обединят силите си, за да бъде убит. Субхадра имала само един внук, Парикшит Махараджа. Веднага след като пораснал, цялото владение на Пандавите било възложено на него. Тогава всички Пандави напуснали дома си и отишли в Хималаите. Тази история е описана в Маха̄бха̄рата. Големи нещастия сполетели Пандавите, но при всички обстоятелства те просто зависели от Кришна и Той винаги ги спасявал. Как царица Кунтӣ се отнасяла към тези нещастия, се описва в следващия стих.