Skip to main content

3

Глава 3

The Most Intelligent Woman

Най-интелигентната жена

tathā paramahaṁsānāṁ
munīnām amalātmanām
bhakti-yoga-vidhānārthaṁ
kathaṁ paśyema hi striyaḥ
татха̄ парамахамса̄на̄м
мунӣна̄м амала̄тмана̄м
бхакти-йога-видха̄на̄ртхам
катхам пашйема хи стриях̣

You Yourself descend to propagate the transcendental science of devotional service unto the hearts of the advanced transcendentalists and mental speculators, who are purified by being able to discriminate between matter and spirit. How, then, can we women know You perfectly?

Ти дойде, за да дадеш трансценденталната наука за преданото служене в сърцата на напредналите трансценденталисти и мислители, които са се пречистили и са в състояние да правят разлика между материята и духа. А как можем ние, жените да те опознаем съвършено?

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.20

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.20

Even the greatest philosophical speculators cannot have access to the region of the Lord. It is said in the Upaniṣads that the Supreme Truth, the Absolute Personality of Godhead, is beyond the range of the thinking power of the greatest philosopher. He is unknowable by great learning or by the greatest brain. He is knowable only by one who has His mercy. Others may go on thinking about Him for years together, yet He is unknowable. This very fact is corroborated by the Queen, who is playing the part of an innocent woman. Women in general are unable to speculate like philosophers, but they are blessed by the Lord because they believe at once in the superiority and almightiness of the Lord, and thus they offer obeisances without reservation. The Lord is so kind that He does not show special favor only to one who is a great philosopher. He knows the sincerity of purpose. For this reason only, women generally assemble in great number in any sort of religious function. In every country and in every sect of religion it appears that the women are more interested than the men. This simplicity of acceptance of the Lord’s authority is more effective than showy insincere religious fervor.

Дори и най-големите философски мислители нямат достъп до обителта на Бога. В Упаниш̣адите се казва, че Абсолютната Истина, Върховната Божествена личност е извън силата на мисълта и на най-великия философ. Той не може да бъде разбран с изучаване и от най-великият ум. Той може да бъде познат само от този, който има неговата милост. Другите могат да отделят години, за да го изучават, но Той ще остане непознат за тях. Този факт се потвърждава и от царицата, която тук играе ролята на една невинна жена. Жените като цяло не са в състояние да размишляват като философи, но те ​​са благословени от Бога, защото вярват в превъзходството и всемогъществото на Бога и така без резерви предлагат своите почитания. Бог е толкова милостив, че Той се появява не само пред великите философи. Той вижда до колко човек е искрен в целта си. По тази причина жените обикновено са множество в религиозните организации по цял свят. Оказва се, че жените се интересуват повече от религия, отколкото мъжете. Тази простота в приемане на върховенството на Бога е по-ценна от показния религиозен ентусиазъм.

Kuntīdevī prayed to the Lord very submissively, and this is the symptom of a Vaiṣṇava. The Lord, Kṛṣṇa, had come to Kuntīdevī to offer respect to her by taking the dust of her feet. Because Kṛṣṇa considered Kuntīdevī His aunt, He used to touch her feet. But although Kuntīdevī, a great devotee, was in such an exalted position, practically on the level of Yaśodāmayī, Kṛṣṇa’s mother, she was so submissive that she prayed, “Kṛṣṇa, You are meant to be understood by the paramahaṁsas, the most advanced transcendentalists, but I am a woman, so how can I see You?”

Кунтӣ деви се моли на Бога с голямо смирение и това е признак на Вайшнава. Бог Кришна е отишъл при нея, за да ѝ отдаде почитания като вземе прах от нозете ѝ. Кришна счита Кунтӣ деви за своя леля, затова Той често се докосвал до нозете ѝ. Въпреки че Кунтӣ деви е велик предан, намиращ се на такова възвишено положение, практически на нивото на Яшодамаи, майката на Кришна, тя е толкова смирена, че се моли: „Кришна, ти можеш да бъдеш разбран от парамахамсите, най-напредналите трансценденталисти, но аз съм жена, как аз мога да те видя?“

According to the Vedic system, there are four social divisions (cātur-varṇyaṁ mayā sṛṣṭam). The highest members of the social order are the brāhmaṇas, those who are intelligent, and then come the kṣatriyas (military men and administrators), the vaiśyas (farmers and businessmen), and finally the śūdras (ordinary laborers). One’s place in this system is determined by one’s qualities and work (guṇa-karma). The Bhagavad-gītā mentions striyo vaiśyās tathā śūdrāḥ, and the Śrīmad-Bhāgavatam speaks of strī-śūdra-dvija-bandhūnām. According to these references women, śūdras, and dvija-bandhus are considered to belong to the same category. The word dvija-bandhu refers to one who is born in an exalted brāhmaṇa or kṣatriya family but who has no qualifications of his own. One’s social standing, according to the Vedic system, is determined by one’s qualifications. This is very practical. Suppose a man is born the son of a high-court judge. This does not mean that he himself is also a high-court judge. Yet because one happens to take birth in a brāhmaṇa family, even if he has no qualifications and is rascal number one, he claims to be a brāhmaṇa, and although his qualifications are less than those of a śūdra, people accept him as a brāhmaṇa. This has caused the downfall of the Vedic civilization. The brāhmaṇas in India are sometimes very much against my movement because I train and accept brāhmaṇas from Europe and America. But we do not care about their arguments, nor will any other reasonable man. Śrī Caitanya Mahāprabhu said:

Според ведическата система има четири социални разделения (ча̄тур варн̣ям мая̄ ср̣ӣщам). На най-високо стъпало в обществото се намират браман̣ите (интелигенцията), след това идват кш̣атриите (военни и администратори), вайш̣иите (земеделски стопани и бизнесмени) и най-накрая – шӯдрите (обикновените работници). Мястото на всеки в тази система се определя от качествата и заниманието му (гун̣а-карма). В Бхагавад-гӣта̄ се споменава стрийо вайша̄с татха̄ шӯдра̄х̣. Шрӣмад Бха̄гаватам също говори за стрӣ-шӯдра-двиджа-бандхӯна̄м. Според тези препратки жените, шӯдрите и двиджа-бандху се счита, че принадлежат към една и съща категория. Думата двиджа-бандху се отнася до човек, който е роден в издигнато бра̄хман̣а или кш̣атрия семейство, но който няма квалификация. Според ведическата система социалното положение на човек се определя от неговата квалификация. Това е много практично. Да предположим, че човек се е родил като син на високопоставен съдия. Това не означава, че самият той също е високопоставен съдия. И все пак, защото се случило да се роди в бра̄хман̣а семейство, дори и ако той не притежава квалификация за бра̄хман̣а и е негодник номер едно, той твърди, че е бра̄хман̣а и въпреки че качествата му са по-нисши от тези на шӯдра, хората го приемат за бра̄хман̣а. Това е предизвикало падането на ведическата цивилизация. Бра̄хман̣ите в Индия понякога се обявяват срещу движението ми, защото аз приемам и обучавам бра̄хман̣и от Европа и Америка. Но нито ние, нито някой разумен човек ще приеме тези аргументи. Шри Чайтаня Махапрабху е казал:

pṛthivīte āche yata nagarādi grāma
sarvatra pracāra haibe mora nāma
пр̣тхивӣте а̄чхе ята нагара̄ди гра̄ма
сарватра прача̄ра хаибе мора на̄ма

“In every town, city, and village of the world, the Kṛṣṇa consciousness movement will be preached.”

Движението за Кришна съзнание ще бъде разпространено във всеки град и село на света.

How is it, then, that Europeans and Americans will not become brāhmaṇas? In fact, one who comes to Kṛṣṇa consciousness has already surpassed brāhmaṇism. As stated in Bhagavad-gītā (14.26):

Защо европейците и американците не могат да станат бра̄хман̣и? В действителност, човек, който идва в Кришна съзнание, се издига над бра̄хман̣изма. Както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

māṁ ca yo ’vyabhicāreṇa
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
ма̄м ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя
̄я калпате

“One who takes to bhakti-yoga surpasses the modes of material nature and comes immediately to the transcendental platform [brahma-bhūta].” Not to speak of becoming a brāhmaṇa, the person who fully engages in bhakti-yoga attains the highest transcendental platform.

Този, който изцяло се заеме с Бхакти йога, се издига над гуните на материалната природа и веднага достига трансцендентална платформа (Брахма-бхута). Човек, който напълно се ангажира в бхакти йога, достигайки най-високата трансцендентална платформа, несъмнено постига и всички качества на бра̄хман̣а.

The stereotyped, crippled idea that only a person born in a brāhmaṇa family can become a brāhmaṇa has killed Vedic civilization, but now we are reviving the correct understanding that the attainment of perfection is meant for everyone. In Bhagavad-gītā (9.32) Lord Kṛṣṇa says:

Широко разпространената лъжлива теория, че само човек, роден в бра̄хман̣а семейство може да стане бра̄хман̣а, унищожава ведическата цивилизация. Но сега се възражда правилното разбиране, че постигането на съвършенство е предназначено за всеки. В Бхагавад-гӣта̄ (9.32) Бог Кришна казва:

māṁ hi pārtha vyapāśritya
ye ’pi syuḥ pāpa-yonayaḥ
striyo vaiśyās tathā śūdrās
te ’pi yānti parāṁ gatim
ма̄м хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо вайшя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я
̄нти пара̄м гатим

“O son of Pṛthā, those who take shelter in Me – though they be lowborn, women, vaiśyas, or śūdras – can approach the supreme destination.” Thus although women, śūdras, and vaiśyas are ordinarily considered to belong to a lower class, when one becomes a devotee he or she goes beyond such designations. Women, śūdras, and vaiśyas are ordinarily regarded as less intelligent, but if one takes to Kṛṣṇa consciousness one is the most intelligent, as stated in the Caitanya-caritāmṛta (kṛṣṇa yei bhaje sei baḍa catura). And Caitanya Mahāprabhu says:

О, сине на Пртха, всички, които приемат подслон при мен, макар да са нископоставени по рождение, жени, вайш̣ии или шӯдри, могат да достигнат върховната цел. По този начин, въпреки че жените, шӯдрите и вайш̣иите се смята, че принадлежат към по-ниска клас, когато някой от тях стане предан, той или тя се издига отвъд тези обозначения. Жените, шӯдрите и вайш̣ите обикновено се считат за по-ниско интелигентни, но ако някой от тях приеме Кришна съзнание, той става най-интелигентен, както е посочено в Чайтаня Чарита̄мр̣ита (кр̣ш̣н̣а йеи бхадже сеи бад̣а чатура). И Чайтаня Махапрабху казва:

ei rūpe brahmāṇḍa bhramite kona bhāgyavān jīva
guru-kṛṣṇa-prasāde pāya bhakti-latā-bīja
еи рӯпе брахма̄н̣д̣а бхрамите кона бха̄гява̄н джӣва
гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де пайа бхакти-лата-бӣджа

“Among all the living entities wandering throughout the universe, one who is very fortunate receives, by the mercy of the spiritual master and the mercy of Kṛṣṇa, the seed of devotional service.” (Caitanya-caritāmṛta, Madhya 19.151) The Kṛṣṇa consciousness movement does not consist of wretched, unfortunate men. No. It consists of the most fortunate. One who has taken to Kṛṣṇa consciousness is to be considered the most fortunate because he has found the way to act so that his life will be perfect. One who is Kṛṣṇa conscious and discharging his duties nicely is the most fortunate and the most perfect. This is humbly stated here by Kuntīdevī.

Сред всички живи същества, скитащи се из цялата вселена, истински щастлив е този, който получава, по милостта на духовния учител и Кришна, семето на преданото служене (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 19.151). Движението за Кришна съзнание не се състои от окаяни, нещастни хора. Не. То се състои от най-големите късметлии. Човек, който е приел Кришна съзнание се счита за най-големия късметлия, защото е намерил начин да действа така, че животът му да бъде съвършен. Човек, който е в Кришна съзнание и изпълнява своите задължения добре е най-щастливият и най-съвършеният. Това казва Кунтӣ деви най-смирено.

Although Kuntī had the body of a woman, she was a devotee. Therefore she was not like an ordinary unintelligent woman. Rather, she was the most intelligent, for she recognized Kṛṣṇa to be the Supreme Godhead: “He has come to me to offer me respect, materially appearing to be my nephew, but He is the Supreme Personality of Godhead.” Therefore in a previous verse she said, alakṣyaṁ sarva-bhūtānām antar bahir avasthitam: “You are not seen by ordinary men, although You are everywhere, inside and outside.” In another verse also she said, na lakṣyase mūḍha-dṛśā: “Fools and rascals cannot see You.” This indicates that Kuntī saw Him. Unless she were able to see Kṛṣṇa as He is, how could she say, na lakṣyase mūḍha-dṛśā? She also said, prakṛteḥ param: “You are transcendental to this material creation.”

Въпреки че Кунтӣ има женско тяло, тя е предана. Ето защо тя не е като обикновените неинтелигентни жени. Напротив, тя е сред най-интелигентните, защото признава Кришна като Върховен Бог: „Той дойде при мен, за да ми отдаде почитания.“ Материално погледнато, „Той е мой племенник, но всъщност Той е Бог, Върховната Личност.“ Ето защо в предишния стих тя казва: алакш̣ям сарва-бхӯта̄на̄м антар бахир авастхитам: „Ти не можеш да бъдеш видян от обикновените хора, въпреки че си навсякъде – отвътре и отвън.“ В друг стих тя също така казва: на лакшясе мудха-дрша – „Глупците и негодниците не могат да те видят.“ Това означава, че Кунтӣ го е видяла. Ако тя не е видяла Кришна такъв, какъвто е, как може да каже на лакш̣ясе мӯд̣ха-др̣ша? Тя също така казва: пракр̣тех̣ парам – „Ти си трансцендентален към това материално творение.“

Now here also, in this verse, Kuntī continues to express herself with humility. This humility is very good in devotional service. Therefore Śrī Kṛṣṇa Caitanya Mahāprabhu teaches us, tṛṇād api sunīcena taror api sahiṣṇunā: “One should be more tolerant than the tree and humbler than the grass to make progress in spiritual life.” This is necessary because for one who is living in this material world there will be so many disturbances, just as if one were traveling on the ocean. One cannot expect a very peaceful situation on the ocean; even a big ship may also be unsteady, and at any moment there may be tumultuous waves. Similarly, in this material world we should always expect danger; one cannot expect a very peaceful life within this material world. The śāstra, the Vedic literature, says, padaṁ padaṁ yad vipadām (Bhāgavatam 10.14.58): at every step there is danger. But if one becomes a devotee, then one can escape (māyām etāṁ taranti te).

В този стих Кунтӣ продължава да говори със смирение. Това смирение е много необходимо в преданото служене. Затова Кришна Чайтаня Махапрабху ни учи: тр̣н̣а̄д апи сунӣчена тарор апи сахиш̣н̣уна̄ – Човек трябва да бъде по-търпелив и от дърво, по-смирен и от трева, за да постигне напредък в духовния живот. Това е необходимо, тъй като за човека, който живее в този материален свят има толкова много безпокойства, точно както за този, който плава в океана. Човек не може да очаква много спокойствие в океана. Един голям кораб също може да бъде нестабилен, тъй като във всеки момент може да се появи буря. По същия начин в този материален свят ние трябва да очакваме опасност на всяка крачка. Човек не може да очаква много спокоен живот тук. В ша̄стрите, ведическата литература, се казва: падам падам яд випада̄м (Шрӣмад Бха̄гаватам 10.14.58) – на всяка крачка има опасности. Но ако някой стане предан, ще има възможност да ги избегне (ма̄я̄м етам таранти те).

If one takes to Kṛṣṇa consciousness, in the beginning there will be many disturbances caused by Māyā, the material energy of illusion. Māyā will test us to see how firmly we are fixed in Kṛṣṇa consciousness. Because she is also an agent of Kṛṣṇa, she does not allow anyone the freedom to disturb Kṛṣṇa. Therefore she tests very rigidly to see whether we have taken to Kṛṣṇa consciousness to disturb Kṛṣṇa or are actually serious. That is Māyā’s business. So in the beginning there will be tests by Māyā, and we shall feel so many disturbances while making progress in Kṛṣṇa consciousness. But if we follow the rules and regulations and chant regularly as prescribed, then we shall remain steady. If we neglect these principles, Māyā will capture us immediately. Māyā is always ready. We are in the ocean, and at any moment we may be disturbed. Therefore one who is not disturbed at all is called paramahaṁsa.

Ако човек поеме по пътя на Кришна съзнание, в началото ще има много безпокойства, причинени от Мая, материалната илюзорна енергия. Мая ще ни изпитва, за да види колко здраво ние сме установени в Кришна съзнание. Тя е агент на Кришна, затова не дава на никого свободата да притеснява Кришна. Затова тя много внимателно проверява дали сме дошли в Кришна съзнание, за да притесняваме Кришна или наистина сме сериозни. Това е работата на Ма̄я̄. Така че в зависимост от нашия напредък в Кришна съзнание ще имаме различни изпитания от Ма̄я̄. Но ако следваме правилата и предписанията и мантруваме редовно, както е предписано, ние ще останем стабилни. Ако пренебрегнем тези принципи, Ма̄я̄ ще ни улови веднага. Ма̄я̄ е винаги готова. Ние сме в океана и във всеки един момент може да бъдем обезпокоени. Затова този, който е необезпокояван при всички обстоятелства, се нарича парамахамса.

Kuntīdevī therefore says, tathā paramahaṁsānām: “You are meant to be understood by the paramahaṁsas.” The word parama means “ultimate,” and haṁsa means “swan.” So paramahaṁsa means “the perfect swan.” If we give a swan milk mixed with water, the swan will take the milk and leave aside the water. Similarly, this material world is made of two natures – the inferior nature and the superior nature. The superior nature means spiritual life, and the inferior nature is material life. Thus a person who gives up the material part of this world and takes only the spiritual part is called paramahaṁsa.

Затова Кунтӣдеви казва: татха̄ парамахамса̄на̄м – „Само парамахамса може да те разбере. Думата парама означава възвишен, а хамса означава лебед. Парамахамса означава съвършен лебед. Ако дадем на лебеда мляко, смесено с вода, лебедът ще изпие млякото и ще остави настрана водата. Така този материален свят има две природи – нисша и висша. Висшата природа, това е духовният живот, а нисшата е материалният живот. По този начин човек, който се отказва от материалната страна на този свят и приема само духовната, се нарича парамахамса.

One should know that the activities of the body are due to the soul within the body. That is the real fact. The body is only the outward covering. Similarly, one should know that Kṛṣṇa is the real center of all activities, and one who knows this is a paramahaṁsa. Thus bhakti-yoga is for the paramahaṁsa, one who knows that Kṛṣṇa is the central fact. Kṛṣṇa says in Bhagavad-gītā, ahaṁ sarvasya prabhavo mattaḥ sarvaṁ pravartate: “I am the source of everything; everything emanates from Me.” So one who knows, not only theoretically but practically, that Kṛṣṇa is the cause of all causes – one who is convinced of this – is a paramahaṁsa.

Човек трябва да знае, че дейностите на тялото се дължат на душата. Това е истината. Тялото е само пасивно покритие. По същия начин, човек трябва да знае, че Кришна е източникът на всички дейности и човек, който знае това е парамахамса. Така бхакти йога е за парамахамси, които знаят, че Кришна е в центъра. Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄: ахам сарвася прабхаво маттах̣ сарвам правартате – „Аз съм източникът на всичко, всичко идва от мен.“ Така че този, който знае, не само теоретично, но и на практика, че Кришна е причината на всички причини – човек, който е убеден в това – е парамахамса.

Kuntīdevī says, “You are meant for the paramahaṁsas, not for the rascals and fools. You are meant for the paramahaṁsas and munis.” The word munīnām refers to those who are thoughtful or to mental speculators, and the word amalātmanām refers to one who has no dirty things in his heart. The heart of a materialistic person is full of dirty things. What are those dirty things? Lust and greed. All materialistic persons are lusty and greedy, and therefore their hearts are understood to be full of dirty things, but amalātmanām refers to those who are freed from these two contaminations.

Кунтӣдеви казва: „Да те постигнат могат само парамахамсите, но не и негодниците, глупците. Ти си целта на парамахамсите и муните.“ Думата мунинам се отнася до тези, които имат склонност към умствени размишления, а думата амала̄тмана̄м се отнася до човек, който няма замърсяване в сърцето си. Сърцето на материалиста е пълно с мръсни неща. Какви са тези мръсни неща? Похот и алчност. Всички материалистични хора са похотливи и алчни и затова, разбира се, сърцата им са пълни с мръсни неща, но амала̄тмана̄м се отнася до тези, които са освободени от тези две замърсявания.

Bhakti-yoga is meant for those whose hearts are cleansed, not for the lusty and greedy. Of course, those who are lusty and greedy may try to advance, and gradually they may do so, but once one is situated in bhakti-yoga there is no more lust or greed. Viraktir anyatra ca (Bhāgavatam 11.2.42). This is the test – when one is free from lusty desires and greed, then he is situated in bhakti-yoga and is actually a paramahaṁsa. Kuntīdevī humbly submits, “You are meant for the paramahaṁsas and munis, those who are cleansed in heart and are engaged in bhakti-yoga. But what are we? We are simply women. We are in a lower class. How can we understand You?” Although she understands everything, she still takes the position of an ordinary woman and says, “How can I understand You?” This is humility.

Бхакти йога е предназначена за тези, чиито сърца са чисти, не за тези, които са похотливи и алчни. Разбира се, тези, които са похотливи и алчни може да се опитат да напреднат и постепенно ще направят това, защото в бхакти йога човек повече не изпитва похот или алчност. Вирактир анятра ва (Шрӣмад Бха̄гаватам 11.2.42). Това е критерият – ако човек е освободен от похотливи желания и алчност, той е бхакти йога и всъщност е парамахамса. Кунтӣдеви казва най-смирено: „Ти си предназначен за парамахамси и муни – тези, които са изчистили сърцата си и са ангажирани в бхакти йога. А какво сме ние. Ние сме просто жени. Ние сме по-ниска класа. Как можем да те разберем?“ Въпреки че тя разбира всичко, тя приема позицията на обикновена жена и казва: „Как може да те разберем?“ Това е смирение.