Skip to main content

26

Глава 26

Enchantment by Kṛṣṇa’s Glories

Пленяващото великолепие на Кришна

śrī-kṛṣṇa kṛṣṇa-sakha vṛṣṇy-ṛṣabhāvani-dhrug-
rājanya-vaṁśa-dahanānapavarga-vīrya
govinda go-dvija-surārti-harāvatāra
yogeśvarākhila-guro bhagavan namas te
шрӣ-кр̣ш̣н̣а кр̣ш̣н̣а-сакха вр̣ш̣н̣й-р̣ш̣абха̄вани-дхруг-
ра̄джаня-вамша-дахана̄напаварга-вӣря
говинда го-двиджа-сура̄рти-хара̄вата̄ра
йогешвара̄кхила-гуро бхагаван намас те

O Kṛṣṇa, O friend of Arjuna, O chief among the descendants of Vṛṣṇi, You are the destroyer of those political parties which are disturbing elements on this earth. Your prowess never deteriorates. You are the proprietor of the transcendental abode, and You descend to relieve the distresses of the cows, the brāhmaṇas, and the devotees. You possess all mystic powers, and You are the preceptor of the entire universe. You are the almighty God, and I offer You my respectful obeisances.

О, Кришна, О, приятелю на Арджуна, О, предводителю на потомците на Вршни, Ти унищожаваш управниците и хората им, които причиняват безпокойства на тази планета. Могъществото Ти никога не намалява. Ти си притежателят на трансценденталната обител и идваш, за да облекчиш страданията на кравите, бра̄хман̣ите и преданите. Ти притежаваш всички мистични сили и си учител на цялата вселена. Ти си всемогъщият Бог и аз ти отдавам най-смирените си почитания.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.43

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.43

A summary of the Supreme Lord, Śrī Kṛṣṇa, is made herein by Śrīmatī Kuntīdevī. The almighty Lord has His eternal, transcendental abode, where He is engaged in keeping surabhi cows. He is served by hundreds and thousands of goddesses of fortune. He descends on the material world to reclaim His devotees and to annihilate the disturbing elements in groups of political parties and kings who are supposed to be in charge of administration work. He creates, maintains, and annihilates by His unlimited energies, and still He is always full with prowess and does not deteriorate in potency. The cows, the brāhmaṇas, and the devotees of the Lord are all objects of His special attention because they are very important factors for the general welfare of living beings.

Тук Шримати Кунтӣдеви дава обобщено описание на Върховния Бог Шри Кришна. Всемогъщият Бог има вечна Своя трансцендентална обител, където пасе кравите сурабхи. Там му служат стотици хиляди богини на щастието. Той идва в материалния свят, за да извика при Себе си преданите и да унищожи тези управници и царе, които злоупотребяват с властта и причиняват тревоги. С помощта на безкрайните си енергии Той създава, поддържа и разрушава и въпреки това могъществото му винаги остава пълно и съвършено, а енергиите му – неизчерпаеми. Кравите, бра̄хман̣ите и преданите на Бога са обект на особеното му внимание, защото от тях в значителна степен зависи благополучието на всички живи същества.

Kuntī addresses Lord Kṛṣṇa as kṛṣṇa-sakha because she knows that although Arjuna, who is also known as Kṛṣṇa, is her son and therefore subordinate to her, Lord Kṛṣṇa is more intimately related with Arjuna than with her. Kṛṣṇā is also a name of Draupadī, and so the word kṛṣṇa-sakha also indicates Lord Kṛṣṇa’s relationship with Draupadī, whom He saved from being insulted when Duryodhana and Karṇa attempted to strip her naked. Kuntī also addresses Lord Kṛṣṇa as vṛṣṇi-ṛṣabha, the child of the dynasty of Vṛṣṇi. It was because Kṛṣṇa appeared in the Vṛṣṇi dynasty that this dynasty became famous, just as Malaysia and the Malaya Hills became famous because of the sandalwood that grows there.

Кунтӣ назовава Бог Кришна кр̣ш̣н̣а-сакха, защото тя знае, че Арджуна, който е известен също като Кришна, е неин син и следователно е неин подчинен, но Бог Кришна е по-тясно свързан с Арджуна, отколкото с нея. Кришна също така е име на Драупади, и така думата кр̣ш̣н̣а-саха също показва връзката на Бог Кришна с Драупади, която Той спасил от оскърбление, когато Дурьодхана и Карна се опитали да я съблекат гола. Кунтӣ се обръща към Бог Кришна също като вр̣ш̣н̣и-р̣ш̣абха, детето на династията на Вршни. Това е така, защото Кришна се появява в династията Вршни и така тази династия става известна, просто както Малайзия и Малайските хълмове са известни заради сандаловото дърво, което расте там.

Kuntīdevī also addresses Lord Kṛṣṇa as the destroyer of the political parties or royal dynasties that disturb the earth. In every monarchy, the king is honored very gorgeously. Why? Since he is a human being and the other citizens are also human beings, why is the king so honored? The answer is that the king, like the spiritual master, is meant to be the representative of God. In the Vedic literature it is said, ācāryaṁ māṁ vijānīyān nāvamanyeta karhicit (Bhāgavatam 11.17.27): the spiritual master should not be regarded as an ordinary human being. Similarly, a king or president is also not treated like an ordinary human being.

Кунтӣдеви казва, че Бог Кришна унищожава политическите партии или царските династии, които създават безпокойство на земята. Във всяка монархия царят е на голяма почит. Защо? Той е човешко същество също като другите граждани. Защо тогава на царя се отдава толкова чест? Отговорът е, че царят, както и духовният учител са представители на Бога. Във ведическата литература се казва: а̄ча̄рям ма̄м виджа̄нӣаа̄н на̄ваманйета кархичит (Шрӣмад Бха̄гаватам 11.17.27) – на духовния учител не трябва да се гледа като на обикновено човешко същество. По същия начин царят или президентът също не се третират като обикновени хора.

In the Sanskrit language the king is also called naradeva, which means “God in human form.” His duty is like that of Kṛṣṇa. As God is the supreme living being in the universe and is the maintainer of all other living beings, the king is the supreme citizen in the state and is responsible for the welfare of all others.

Думата цар на санскрит е нарадева, което означава Бог в човешка форма. Неговият дълг е като този на Кришна. Както Бог е върховното живо същество във Вселената и е поддръжник на всички други живи същества, царят е върховен гражданин в държавата и е отговорен за благосъстоянието на всички други.

Just as we are all living beings, Kṛṣṇa, God, is also a living being. Kṛṣṇa is not impersonal. Because we are all individual persons but our knowledge and opulence are limited, the impersonalists cannot adjust to the idea that the Supreme, the original, unlimited cause of everything, can also be a person. Because we are limited and God is unlimited, the Māyāvādīs, or impersonalists, with their poor fund of knowledge, think that God must be impersonal. Making a material comparison, they say that just as the sky, which we think of as unlimited, is impersonal, if God is unlimited He must also be impersonal.

Точно както всички ние сме живи същества, Кришна, Богът също е живо същество. Кришна не е безличен. Защото всички ние сме отделни личности, но нашите знания и възможности са ограничени, имперсоналистите не могат да приемат идеята, че Всевишният, изначалната, безграничната причина на всичко, може да бъде личност. Тъй като ние сме ограничени, а Бог е безграничен, Маявадите или имперсоналистите с лошите си познания смятат, че Бог трябва да е безличен. Правейки материални сравнения, те казват, че точно както небето, което ние смятаме за безгранично е безличностно, ако Бог също е безграничен, Той също така трябва да е и безличен.

But that is not the Vedic instruction. The Vedas instruct that God is a person. Kṛṣṇa is a person, and we are also persons, but the difference is that He is to be worshiped whereas we are to be worshipers. The king or president is a person, and the citizens are also persons, but the difference is that the president or king is an exalted person who should be offered all respect.

Но ние не можем да приемем това за наставление на ведите. Ведите казват, че Бог е личност. Кришна е личност, ние също сме личности, но разликата е, че Той трябва да бъде обожаван, а ние – тези, които го обожават. Царят или президента са личности, гражданите също са личности, но разликата е, че президентът или царят е издигната личност, на когото трябва да предложим цялата си почит.

Now, why should so many persons worship one person? Because that one person provides for the others. Eko bahūnāṁ yo vidadhāti kāmān. God is one, and we are many, but He is worshiped because He provides for everyone. It is God who provides food and all the other necessities of life. We need water, and God has nicely arranged for oceans of water, with salt mixed in to preserve it all nicely. Then, because we need drinking water, by God’s arrangement the sunshine evaporates the water from the ocean, takes it high in the sky, and then distributes clear, distilled water. Just see how God is providing everything that everyone needs.

И така, защо трябва толкова много хора да почитат една личност? Защото тази личност се грижи за всички други, осигурявайки всички средства за съществуването им. Еко бахӯна̄м йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Бог е един, а ние сме много, но той е почитан, защото Той се грижи за всеки един от нас. Той е Бог, който осигурява храна и всички други предмети от първа необходимост. Имаме нужда от вода и Бог по най-добър начин е осигурил океани от вода, към която е прибавена сол, за да се запази добре. След това, заради нуждата ни от питейна вода Бог е уредил слънцето да изпари водата от океана, тя да се издигне високо в небето, а след това да се върне като чиста, дестилирана вода. Просто вижте как Богът предоставя всичко, от което всеки има нужда.

Even in ordinary life the state has a heating department, lighting department, plumbing department, and so on. Why? Because these are amenities we require. But these arrangements are subordinate; the first arrangement is that of God. It is God who originally supplies heat, light, and water. It is God who supplies the rainwater that fills our wells and reservoirs. Therefore the original supplier is God.

Дори и в обикновената държава има министерство на енергетиката, инстанции, отговарящи за осветлението, водоснабдяването и така нататък. Защо? Тъй като това са удобства, които са ни нужни. Но тези инстанции са подчинени. Първата инстанция е на Бога. Бог е този, който първоначално осигурява топлина, светлина и вода. Бог е този, който осигурява дъждовната вода, която пълни нашите кладенци и резервоари. Затова първоначалният доставчик е Бог.

God is an intelligent person who knows that we need heat, light, water, and so on. Without water we cannot produce food. Even those who eat animals cannot do so without God’s arrangement, for the animal also must be provided with grass before one can take it to the slaughterhouse. Thus it is God who is supplying food, but still we are creating rebellion against Him. The word dhruk means “rebellious.” Those rascals who are going against the law of God are rebellious.

Бог е една интелигентна личност, която знае, че имаме нужда от топлина, светлина, вода и така нататък. Без вода не можем да приготвяме храни. Дори и тези, които ядат животни, не могат да направят това без аранжимента на Бога, за да може това да стане, животното също трябва да бъде осигурено с трева преди да бъде отведено в кланицата. Така че Бог е този, който ни предоставя храна, но все пак ние се бунтуваме срещу него. Думата дхрук означава непокорен. Тези негодници, които са против закона на Бога, са непокорни.

The king’s duty is to act as the representative of Kṛṣṇa, or God. Otherwise what right does he have to take so much honor from the citizens? Monarchy was formerly present in every country, but because the kings rebelled against God and violated His laws, because they tried to usurp the power of God and did not act as His representatives, the monarchies of the world have nearly all disappeared. The kings thought that their kingdoms were their personal property. “I have so much property, such a big kingdom,” they thought. “I am God. I am the lord of all I survey.” But that is not actually the fact. That fact is that everything belongs to God (īśāvāsyam idaṁ sarvam). Therefore the representative of God must be very obedient to God, and then his position will be legitimate.

Царският дълг е да действа като представител на Кришна или Бога. В противен случай какво право има той да бъде толкова много почитан от гражданите? В миналото всички страни са били монархии, но царете са започнали да се противопоставят на Бога и да нарушават неговите закони. Те са се опитвали да узурпират властта на Бога и са престанали да действат като негови представители. Това е причината почти всички монархии в света да изчезнат. Царете са започнали да смятат, че царствата са тяхното лично имущество. Имам толкова много собственост, толкова голямо царство – започнали да мислят те. – Аз съм Бог. Аз съм господарят на всичко. Но всъщност това не е истина. Факт е, че всичко принадлежи на Бога (ӣша̄ва̄сям идам сарвам). Затова представителят на Бога трябва да бъде много предан на Бога и тогава неговата позиция ще бъде законна.

Greedy, self-interested kings are like false spiritual masters who proclaim that they themselves are God. Because such false masters are rebellious, they have no position. A spiritual master is supposed to act not as God but as the most confidential servant of God by spreading God consciousness, Kṛṣṇa consciousness. Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura says, sākṣād-dharitvena samasta-śāstrair uktaḥ: all the śāstras, the Vedic literatures, state that the spiritual master is to be honored as the Supreme Personality of Godhead. Thus the idea that the spiritual master is as good as God is not bogus. It is stated in the śāstras, and therefore those who are advanced in spiritual life accept this spiritual injunction (uktas tathā bhāvyata eva sadbhiḥ). Then is the spiritual master as good as God? Kintu prabhor yaḥ priya eva tasya: the spiritual master is not God, but is the confidential representative of God. The distinction is that between sevya-bhagavān (he who is worshiped) and sevaka-bhagavān (he who is the worshiper). The spiritual master is God, and Kṛṣṇa is God, but Kṛṣṇa is the worshipable God whereas the spiritual master is the worshiper God.

Алчните, интересуващи се само от себе си царе са като фалшивите духовни учители, които прокламират, че те самите са Бог. Защото такива фалшиви учители са непокорни, те нямат позиция. Духовният учител е трябвало да действа не като Бог, а като най-поверителен слуга на Бога, разпространявайки съзнанието за Бога, Кришна съзнание. Вишванатха Чакраварти Тхакура казва: са̄кш̣а̄д-дхаритвена самаста-ша̄страир уктах̣ – във всички ша̄стри, ведическата литература, се посочва, че духовният учител трябва да бъде почитан като Бога, Върховната Личност. Така идеята, че духовният учител е толкова добър, колкото Бог не е фалшива. Това се посочва в ша̄стрите и затова тези, които са напреднали в духовния живот, приемат това духовно наставление (уктас татха̄ бха̄вята ева садбхих̣). А духовният учител толкова ли е добър, колкото Бога? Кинту прабхор ях̣ прия ева тася – духовният учител не е Бог, но е верен представител на Бога. Трябва да се прави разлика между севя-бхагава̄н (този, който е обожаван) и севака-бхагава̄н (този, който обожава). Духовният учител е Бог и Кришна е Бог, но Кришна е обожаван Бог, а духовният учител е обожаващ Бог.

The Māyāvādīs cannot understand this. They think, “Because the spiritual master has to be accepted as God and because I have become a spiritual master, I have become God.” This is rebellious. Those who are given a position by God but who want to usurp His power, which they actually cannot do, are rebellious fools and rascals who require punishment. Therefore Kuntīdevī says, avani-dhrug-rājanya-vaṁśa-dahana: “You descend to kill all these rascals who rebelliously claim Your position.” When various kings or landholders are subordinate to an emperor, they sometimes rebel and refuse to pay taxes. Similarly, there are rebellious persons who deny the supremacy of God and declare themselves God, and Kṛṣṇa’s business is to kill them.

Маявадите не могат да разберат това. Те си мислят: „Духовният учител трябва да се приема като Бог, а аз съм станал духовен учител, следователно аз вече съм Бог.“ Това е непокорство. Този, на когото е дадена позицията от Бог, но който иска да узурпира неговата власт, което всъщност не може да направи, е непокорен глупак и негодник, който се нуждае от наказание. Затова Кунтӣдеви казва: авани-дхруг-ра̄джаня-вамша-дахана – „Ти дойде, за да убиеш всички тези негодници, които упорито претендират за твоята позиция.“ Както различни царе или земевладелци, които са подчинени на императора понякога се бунтуват и отказват да плащат данъци, по същия начин има непокорни хора, които отричат ​​върховенството на Бога и се обявяват за Бог. Работата на Кришна е да ги убие.

The word anapavarga indicates that Kṛṣṇa’s prowess is without deterioration. This word is the opposite of the word pavarga, which refers to the path of material tribulation. According to Sanskrit linguistics, the word pa-varga also refers to the Sanskrit letters pa, pha, ba, bha, and ma. Thus when the word pavarga is used to refer to the path of material tribulation, its meaning is understood through words beginning with these five letters.

Думата анапаварга показва, че могъществото на Кришна е неизчерпаемо. Тази дума е обратната на думата паварга, която се отнася до пътя на материалните страдания. Според санскритската лингвистика думата па-варга има връзка със санскритските букви па, пха, ба, бха и ма. По този начин, когато думата паварга се използва за обозначаване на пътя на материалните страдания, нейното значение се разбира чрез думи, започващи с тези и пет букви.

The letter pa is for pariśrama, which means “labor.” In this material world, one must work very hard to maintain oneself. In Bhagavad-gītā (3.8) it is said, śarīra-yātrāpi ca te na prasiddhyed akarmaṇaḥ: “One cannot even maintain one’s own body without work.” Kṛṣṇa never advised Arjuna, “I am your friend, and I shall do everything. You just sit down and smoke gañjā.” Kṛṣṇa was doing everything, but still He told Arjuna, “You must fight.” Nor did Arjuna say to Kṛṣṇa, “You are my great friend. Better for You to fight and let me sit down and smoke gañjā.” No, that is not Kṛṣṇa consciousness. A God conscious person does not say, “God, You please do everything for me and let me smoke gañjā.” Rather, a God conscious person must work for God. But even if one does not work for the sake of God, one must work, for without work one cannot even maintain one’s body. This material world, therefore, is meant for pariśrama, hard labor.

Буквата па е във връзка с думата паришрама, което означава тежък труд. В този материален свят човек трябва да работи много усилено, за да се поддържа. В Бхагавад-гӣта̄ (3.8) се казва: шарӣра-я̄тра̄пи на те на прасиддхйед акарман̣ах̣ – „Човек не може да запази дори собственото се тяло без работа.“ Кришна никога не препоръчва на Арджуна: „Аз съм твой приятел и аз ще направя всичко.“ Можеш просто да седнеш и да пушиш ганджа̄. Кришна прави всичко, но все пак Той казва на Арджуна: „Трябва да се биеш.“ Нито пък Арджуна казва на Кришна: „Ти си мой голям приятел. По-добре е Ти да се биеш, а аз ще седна и ще пуша ганджа̄.“ Не, това не е Кришна съзнание. Човек, който е осъзнат за Бога не казва: „Боже, моля Те, направи всичко за мен, а аз ще пуша ганджа̄.“ По-скоро, осъзнатият за Бога човек трябва да работи за Бога. Но дори и да не работи за Бога, човек трябва да работи, защото без работа човек не може дори да поддържа тялото си. Този материален свят, следователно, е предназначен за паришрата, тежък труд.

Even a lion, although king of the beasts, must still look for its own prey in the jungle. It is said, na hi suptasya siṁhasya praviśanti mukhe mṛgāḥ. A lion cannot think, “Since I am king of the forest, let me sleep, and all the animals will come into my mouth.” That is not possible. “No, sir. Although you are a lion, you must go search for your food.” Thus even the lion, although so powerful, must endeavor with great difficulty to find another animal to eat, and similarly everyone in this material world must work with great difficulty to continue his life.

Дори лъвът, макар и цар на зверовете, все пак трябва да търси своя собствена плячка в джунглата. Казва се: на хи суптася симхася правишанти мукхе мр̣га̄х̣ – Лъвът не може да мисли: „Тъй като съм цар на гората, нека да спя и всички животни ще влязат в устата ми.“ Това не е възможно. Не, господине. Въпреки че си лъв, трябва да отидеш да търсиш храната си. По този начин дори лъвът, въпреки че е толкова могъщ, трябва да положи големи усилия, за да хване друго животно, с което да се нахрани и подобно на всеки в този материален свят, трябва да полага усилия и с големи трудности да продължи своя живот.

Thus pa indicates pariśrama, labor, and pha is for phena, which means “foam.” While working very hard a horse foams at the mouth, and similarly human beings must also work hard in this way. Such hard labor, however, is vyartha, futile, and this is what is indicated by the letter ba. And bha indicates bhaya, fear. Despite working so hard, one is always somewhat fearful that things will not be done as he desires. The nature of the body is that it involves eating, sleeping, mating, and fearing (āhāra-nidrā-bhaya-maithunaṁ ca). Although one may eat very nicely, one must consider whether one is overeating, so that he will not fall sick. Thus even eating involves fear. A bird, while eating, looks this way and that way, fearful that some enemy may be coming. And for all living entities, everything finally ends in death, mṛtyu, and this is what is indicated by the letter ma.

Така па се отнася до паришрама, тежък труд, а пха е за пхена, което означава пяна. ​​Когато работи много усилено, на коня излиза пяна от устата. По същия начин и човешките същества трябва да работят много усилено. Такъв тежък труд, обаче е вяртха, безсмислен, и това е, което е обозначено с буквата ба. А бха показва бхая, страх. Въпреки че работи много усилено, човек винаги се страхува, че нещата няма да станат така, както той желае. Природата на тялото е свързана с ядене, спане, съвкупление и страх (а̄ха̄ра-нидра̄-бхая-маитхунам ча). Въпреки че може да се храни много добре, човек трябва да преценява дали не яде прекалено много и от това да се разболее. Затова, дори и яденето включва страх. Една птица, докато се храни, поглежда ту на едната, ту на другата страна, уплашена, че някои враг може да дойде. И за всички живи същества, всичко накрая завършва със смърт, мр̣тю – това е, което се обозначава с буквата ма.

Thus pavarga and its component letters pa, pha, ba, bha, and ma indicate hard labor (pariśrama), foam at the mouth (phena), frustration (vyartha), fear (bhaya), and death (mṛtyu). This is called pavarga, the path of material tribulation. Apavarga, however, indicates just the opposite – the spiritual world, where there is no labor, no foam, no frustration, no fear, and no death. Thus Kṛṣṇa is known as anapavarga-vīrya, for He shows the path to the spiritual world.

Така думата паварга и нейните съставни букви па, пха, ба, бха и та показват тежък труд (паришрама), пяна на устата (пхена), притеснение (вяртха), страх (бхая), и смърт (мр̣тю). Това се нарича паварга, пътят на материалното страдание. Апаварга, обаче, показва точно обратното – в духовния свят, където няма тежък труд, няма пяна, няма притеснение, няма страх и няма смърт. Така Кришна е известен като анапаварга-вӣря, защото Той показва пътя към духовния свят.

Why should one suffer from these five kinds of tribulation? Because one has a material body. As soon as one accepts a material body – whether it is that of a president or a common man, a demigod or a human being, an insect or a Brahmā – one must go through these tribulations. This is called material existence. Kṛṣṇa comes, therefore, to show one the path to apavarga, freedom from these tribulations, and when Kṛṣṇa shows this path, we should accept it. Kṛṣṇa says very clearly, “Surrender unto Me. I shall give you apavarga.Ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo mokṣayiṣyāmi: “I shall give you protection.” And Kṛṣṇa has the power with which to fulfill this guarantee.

Защо човек трябва да изпитва тези пет вида страдания? Защото има материално тяло. Веднага след като се роди – независимо дали приема тяло на президент или на обикновен човек, полубог или човешко същество, насекомо или Брахма – човек започва да изпитва тези страдания. Това се нарича материално съществуване. Затова Кришна идва, за да покаже на човек пътя към апаварга, освобождение от тези страдания и когато Кришна ни покаже този път, ние трябва да го приемем. Кришна казва много ясно: „Отдай ми се. Аз ще ти дам апаварга. Ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – Аз ще ти дам защита.“ И Кришна има силата да изпълни това обещание.

Kuntīdevī addresses Kṛṣṇa as Govinda because He is the giver of pleasure both to the cows and to the senses. Govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi. Govinda, Kṛṣṇa, is the ādi-puruṣa, the original person. Aham ādir hi devānām (Bhagavad-gītā 10.2): He is the origin even of demigods like Brahmā, Viṣṇu, and Śiva. People should not think that Brahmā, Viṣṇu, and Śiva are the origin of everything. No. Kṛṣṇa says, aham ādir hi devānām: “I am the origin even of these demigods.” Therefore we repeatedly emphasize that we worship no one but the original person (govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi).

Кунтӣдеви назовава Кришна Говинда, защото Той е извор на наслаждение както за кравите, така и за сетивата. Говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми. Говинда, Кришна е а̄ди-пуруш̣а, изначалната личност. Ахам а̄дир хи дева̄на̄м (Бхагавад-гӣта̄ 10.2) – Той е източникът дори на полубогове като Брахма, Вишну и Шива. Хората не трябва да мислят, че Брахма, Вишну и Шива са основата на всичко. Не. Кришна казва: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – „Аз съм източникът дори на тези полубогове.“ Ето защо ние винаги подчертаваме, че обожаваме не някой друг, а изначалната личност (говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми).

When Kuntī prays, go-dvija-surārti-harāvatāra, she indicates that Govinda, Kṛṣṇa, descends to this world especially to protect the cows, the brāhmaṇas, and the devotees. The demoniac in this world are the greatest enemies of the cows, for they maintain hundreds and thousands of slaughterhouses. Although the innocent cows give milk, the most important food, and although even after death the cows give their skin for shoes, people are such rascals that they kill the cows, but still they want to be happy in this world. How sinful they are.

Когато Кунтӣ се моли: го-двиджа-сура̄рти-хара̄вата̄ра – тя казва, че Говинда, Кришна, идва на този свят, за да защити кравите, бра̄хман̣ите и преданите. Демоните са най-големите врагове на кравите в този свят, защото те поддържат стотици хиляди кланици. Въпреки че невинните крави дават мляко, най-важната храна, въпреки че дори и след смъртта си кравите дават своята кожа за обувки, хората са такива негодници, че убиват кравите и въпреки това искат да са щастливи в този свят. Колко греховни са те!

Why is cow protection so much advocated? Because the cow is the most important animal. There is no injunction that one should not eat the flesh of tigers or other such animals. In the Vedic culture those who are meat-eaters are recommended to eat the flesh of goats, dogs, hogs, or other lower animals, but never the flesh of cows, the most important animals. While living, the cows give important service by giving milk, and even after death they give service by making available their skin, hooves, and horns, which may be used in many ways. Nonetheless, the present human society is so ungrateful that they needlessly kill these innocent cows. Therefore Kṛṣṇa comes to punish them.

Защо толкова много се говори в защита на кравите? Защото кравата е най-важното животно. Не съществува забрана, според която не бива да се яде месото на тигър или други подобни животни. Във ведическата култура на тези, които са месоядни се препоръчва да ядат месото на кози, кучета, свине, или други по-нисши животни, но никога плътта на кравите, най-важните животни. Докато живее, кравата извършва важно служене като дава мляко, а дори и след смъртта си извършва служене като дава своята кожа, копита и рога, които могат да се използват по много начини. Въпреки това, настоящото човешкото общество е толкова неблагодарно, че ненужно убива тези невинни животни. Затова Кришна идва да даде наказание.

Kṛṣṇa is worshiped with this prayer:

Кришна е обожаван с тази молитва:

namo brahmaṇya-devāya
go-brāhmaṇa-hitāya ca
jagad-dhitāya kṛṣṇāya
govindāya namo namaḥ
намо брахман̣я-дева̄я
го-бра̄хман̣а-хита̄я ча
джагад-дхита̄я кр̣ш̣н̣а̄я
говинда̄я намо намах̣

“My Lord, You are the well-wisher of the cows and the brāhmaṇas, and You are the well-wisher of the entire human society and world.” For perfect human society there must be protection of go-dvija – the cows and the brāhmaṇas. The word dvija refers to the brāhmaṇa, or one who knows Brahman (God). When the demoniac give too much trouble to the brāhmaṇas and the cows, Kṛṣṇa descends to reestablish religious principles. As the Lord says in Bhagavad-gītā (4.7):

Господи мой, Ти си доброжелател на кравите и на бра̄хман̣ите, Ти си доброжелател на цялото човешко общество и целия свят. За да съществува съвършено човешко общество трябва да има защита на го-двиджа – кравите и бра̄хман̣ите. Думата двиджа се отнася до бра̄хман̣а или някой, който знае Брахман (Бог). Когато демоните започнат да създават твърде много проблеми на бра̄хман̣ите и кравите, Кришна идва, за да възстанови религиозните принципи. Както Той казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.7):

yadā yadā hi dharmasya
glānir bhavati bhārata
abhyutthānam adharmasya
tadātmānaṁ sṛjāmy aham
яда̄ яда̄ хи дхармася
гла̄нир бхавати бха̄рата
абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам ср̣джа̄мй ахам

“Whenever and wherever there is a decline in religious practice, O descendant of Bharata, and a predominant rise of irreligion – at that time I descend Myself.” In the present age, Kali-yuga, people are very much sinful and are consequently suffering greatly. Therefore Kṛṣṇa has incarnated in the form of His name, as found in the mahā-mantra: Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare / Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare.

„Когато и където има упадък на религиозната практика и нерелигиозността вземе връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.“ В днешната епоха, Кали-юга, хората са много грешни и следователно страдат значително. Затова Кришна идва във формата на Своето име, както можем да видим в маха̄-мантрата Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

Queen Kuntī prayed to the Lord just to enunciate a fragment of His glories. The Lord, upon hearing her prayers, which were composed in choice words for His glorification, responded by smiling, and His smile was as enchanting as His mystic power. The conditioned souls, who are engaged in trying to lord it over the material world, are also enchanted by the Lord’s mystic powers, but His devotees are enchanted in a different way by the glories of the Lord. Thus all the devotees worship the Lord by chosen words. No amount of chosen words are sufficient to enumerate the Lord’s glory, yet He is satisfied by such prayers, just as a father is satisfied even by the broken linguistic attempts of a growing child. Thus the Lord smiled and accepted the prayers of Queen Kuntī.

Царица Кунтӣ се обърнала към Бога с молитви, за да опише само част от неговата слава. Богът, след като чул съставените от избрани слова молитви в негова възхвала, отговорил, усмихвайки се, а усмивката му била така пленителна, както и мистичната му сила. Обусловените души, които са заети с опитите си да господстват над материалния свят, също са запленени от мистичните сили на Бога, но преданите са запленени по различен начин от славата на Бога. По този начин всички предани го обожават с избрани слова. Никога избраните думи не са достатъчни, за да се опише славата на Бога, но Той е удовлетворен от тези молитви, както бащата е доволен дори от неуспешните опити на детето си да говори. Така Богът се усмихнал и приел молитвите на Царица Кунтӣ.