Skip to main content

25

Глава 25

Unalloyed Devotion

Чиста преданост

tvayi me ’nanya-viṣayā
matir madhu-pate ’sakṛt
ratim udvahatād addhā
gaṅgevaugham udanvati
твайи ме 'наня-виш̣ая̄
матир мадху-пате 'сакр̣т
ратим удвахата̄д аддха̄
гангеваугхам уданвати

O Lord of Madhu, as the Ganges forever flows to the sea without hindrance, let my attraction be constantly drawn unto You, without being diverted to anyone else.

О, господарю на Мадху, както Ганга вечно тече към морето без да се спира пред никакви препятствия, така и аз искам постоянно да се стремя към теб, без да се отклонявам към никого другиго.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.42

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.42

Perfection of pure devotional service is attained when all attention is diverted toward the transcendental loving service of the Lord. To cut off the tie of all other affections does not mean complete negation of the finer elements, like affection for someone else. This is not possible. A living being, whoever he may be, must have this feeling of affection for others because this is a symptom of life. The symptoms of life, such as desire, anger, hankerings, and feelings of attraction, cannot be annihilated. Only the objective has to be changed. Desire cannot be negated, but in devotional service the desire is changed only for the service of the Lord in place of desire for sense gratification. The so-called affection for family, society, country, etc., consists of different phases of sense gratification. When this desire is changed for the satisfaction of the Lord, it is called devotional service.

Съвършенството на чистото предано служене се постига тогава, когато цялото внимание се насочи към трансценденталното любовно служене на Бога. Да разсечем възела на всички останали привързаности не означава напълно да се откажем от такива фини чувства като привързаността към някого другиго. Това не е възможно. Живо същество, каквото и да е то, трябва да има това чувство на обич към другите, защото това е симптом на живота. Симптомите на живот като например желание, гняв, копнеж и привличане не могат да бъдат унищожени. Само трябва да се промени тяхната цел. Не можем да премахнем желанието, но когато извършваме предано служене, желанието за него заменя желанието за сетивно наслаждение. Привързаността към семейството, обществото, държавата и т.н., се състои в различна степен от желание за сетивно наслаждение. Когато това желание се превърне в желание за удовлетворяване на Бога, това се нарича предано служене.

In the Bhagavad-gītā we can see that Arjuna desired not to fight with his brothers and relations just to satisfy his own personal desires. But when he heard the message of the Lord, Śrīmad Bhagavad-gītā, he changed his decision and served the Lord. And for his doing so, he became a famous devotee of the Lord, for it is declared in all the scriptures that Arjuna attained spiritual perfection by devotional service to the Lord in friendship. The fighting was there, the friendship was there, Arjuna was there, and Kṛṣṇa was there, but Arjuna became a different person by devotional service. Therefore, the prayers of Kuntī also indicate the same categorical changes in activities. Śrīmatī Kuntī wanted to serve the Lord without diversion, and that was her prayer. This unalloyed devotion is the ultimate goal of life. Our attention is usually diverted to the service of something which is nongodly or not in the program of the Lord. When the program is changed into the service of the Lord, that is to say when the senses are purified in relation with the service of the Lord, it is called pure, unalloyed devotional service. Śrīmatī Kuntīdevī wanted that perfection and prayed for it from the Lord.

В Бхагавад-гӣта̄ можем да видим, че Арджуна не желаел да се сражава със своите братя и роднини, защото искал да удовлетвори личните си желания. Но когато чул посланието на Бога – Шримад Бхагавад-гӣта̄, той променил решението си и започнал да служи на Бога. Така той станал велик и славен предан и всички писания провъзгласяват, че Арджуна постигнал духовно съвършенство, отдавайки предано служене на Бога като негов приятел. Бойното поле било там, приятелството било там, Арджуна бил там и Кришна бил там, но благодарение на преданото служене Арджуна станал друг човек. В молитвите на Кунтӣ също се говори за такава решителна промяна в характера на дейностите. Шримати Кунтӣ искала да служи на Бога без да се отклонява към нищо друго и го молела за това. Тази чиста преданост е крайната цел на живота. Обикновено вниманието на човек винаги се отклонява към служенето на нещо, което не е свързано с Бога или не се намира в плана му. Когато плана ни се промени в посока на служене на Бога или с други думи казано, сетивата ни се пречистят, ангажирайки се в служене на Бога, това се нарича искрено, чисто предано служене. Шримати Кунтӣдеви желаела това съвършенство и молела Бога за него.

Her affection for the Pāṇḍavas and the Vṛṣṇis is not out of the range of devotional service, because the service of the Lord and the service of the devotees are identical. Sometimes service to the devotee is more valuable than service to the Lord. But here the affection of Kuntīdevī for the Pāṇḍavas and the Vṛṣṇis was due to family relation. This tie of affection in terms of material relation is the relation of māyā, because the relations of the body or the mind are due to the influence of the external energy. Relations of the soul, established in relation with the Supreme Soul, are factual relations. When Kuntīdevī wanted to cut off the family relation, she meant to cut off the relation of the skin. The skin relation is the cause of material bondage, but the relation of the soul is the cause of freedom. This relation of the soul to the soul can be established by the via medium of the relation with the Supersoul. Seeing in the darkness is not seeing. But seeing by the light of the sun means seeing the sun and everything else which was unseen in the darkness. That is the way of devotional service.

Привързаността на Кунтӣ към Пандавите и Вришните не излизала от пределите на преданото служене, защото да се служи на преданите и да се служи на Бога е едно и също нещо. Понякога служенето, което отдаваме на преданите е по-ценно от служенето, отдавано на Бога. Но в този случай привързаността на Кунтӣдеви към Пандавите и Вршните била предизвикана от роднинските ѝ връзки с тях. Този възел на привързаност или тази материална връзка, е ма̄я̄, защото връзките на тялото или на ума се създават под влиянието на външната енергия. Връзките, които душата установява с Върховната душа, са истинските връзки. Когато Кунтӣдеви молела Бога да разсече възела на семейните привързаности, тя имала предвид роднинството, основаващо се на външната обвивка. Това телесно роднинство е причина за материалното робство, а духовните привързаности водят до освобождение. Връзката между душите трябва да се изгражда върху основата на връзката със Свръхдушата. Да гледаш в тъмнината не означава, че виждаш. Но да гледаш когато има слънце, означава да виждаш както слънцето, така и всичко останало, което преди е било скрито от мрака. Това е пътят на преданото служене.

In the previous verse of Śrīmad-Bhāgavatam Queen Kuntī prayed that the Lord kindly cut off her attraction for her kinsmen, the Pāṇḍava and Vṛṣṇi families. However, giving up one’s attraction for material things is not sufficient. The Māyāvādī philosophers say, brahma satyaṁ jagan mithyā: “This world is false, and Brahman [spirit] is truth.” We admit this, but qualify it. As living entities, we want enjoyment. Enjoyment means variety. It is not possible to enjoy anything without variety. Why has God created so many colors and so many forms? In order to create enjoyment out of variety, for variety is the mother of enjoyment.

В предишния стих на Шрӣмад Бха̄гаватам Царица Кунтӣ се моли на Бога да отсече привързаността ѝ към нейните роднини, семействата на Пандававите и Вршните. Въпреки че да се откажеш от привързаност към материалните неща не е достатъчно. Философите Маявади казват: брахма сатям джаган митхя̄ – Този свят е лъжа, а Брахман (духът) е истина. Ние сме съгласни с това, но трябва да уточним. Като живи същества, ние търсим наслаждение. Наслаждение означава разнообразие. Не е възможно да се наслаждаваме на нещата без да има разнообразие. Защо Бог е създал толкова много цветове и форми? За да се създаде наслада от разнообразието, защото разнообразието е майка на наслаждението.

Māyāvādī philosophers, impersonalists, want to negate this variety, but what is the result? Because they do not engage in devotional service, they simply undertake the hard labor of austerities and penances without achieving any permanent result. This is explained by a prayer in Śrīmad-Bhāgavatam (10.2.32):

Философите Маявади имперсоналисти искат да отрекат това разнообразие, но какъв е резултатът? Тъй като те не извършват предано служене, те просто се заемат с тежката работа на аскетизъм и покаяние без да могат да постигнат някакъв траен резултат. Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам (10.02.32):

ye ’nye ’ravindākṣa vimukta-māninas
tvayy asta-bhāvād aviśuddha-buddhayaḥ
āruhya kṛcchreṇa paraṁ padaṁ tataḥ
patanty adho ’nādṛta-yuṣmad-aṅghrayaḥ
йе 'нйе 'равинда̄кш̣а вимукта-ма̄нинас
твайяста-бха̄ва̄д авишуддха-буддхаях̣
а̄рухя кр̣ччхрена парам падам татах̣
патантядхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ангхраях̣

“O lotus-eyed Lord, those who think they are liberated in this life but do not render devotional service to You must be of impure intelligence. Although they accept severe austerities and penances and rise to the spiritual position, to impersonal Brahman realization, they fall down again because they neglect to worship Your lotus feet.”

„О Лотосооки Господи, този, който си мисли, че в този живот е постигнал освобождение, но не Ти отдава предано служене, трябва да се счита за личност с нечиста интелигентност. Въпреки че приема тежък аскетизъм и покаяние и се издига до духовната платформа на безличностния Брахман, той отново пада, защото е пренебрегнал обожанието на твоите лотосови нозе.“

The human form of life is meant for reestablishing our relationship with God and acting according to that relationship. Even in ordinary dealings, one businessman who intends to do business with another must first establish some relationship with him, and then transactions can take place. Similarly, a husband and wife establish a relationship by marriage, and then they live together. In a similar way, human life is meant for reestablishing our relationship with God. The material world means forgetfulness of this relationship. There is no Kṛṣṇa consciousness in this material world, for as soon as there is Kṛṣṇa consciousness, as soon as there is action on the basis of Kṛṣṇa, it is no longer the material world but the spiritual world.

Човешката форма на живот е предназначена за възстановяване връзката ни с Бога и действа в съответствие с тази връзка. Дори и в обикновените отношения, един бизнесмен, който има намерение да прави сделка с друг, първо трябва да установи връзка с него, а след това може да осъществи някаква сделка. По същия начин съпругът и съпругата първо установяват връзка с брак, а след това заживяват заедно. По подобен начин, човешкият живот е предназначен за възстановяване връзката ни с Бога. Материалният свят означава забравяне на тази връзка. В него няма Кришна съзнание, но ако това съзнание по някакъв начин се появи и Кришна стане основа на дейностите, това вече не е материалният свят, това е духовният свят.

As a woman, Kuntīdevī had a relationship with two families. That was her attachment. Therefore she prayed to Kṛṣṇa to cut off these relationships and free her. But after becoming free, what should she do? That is the question. One may be employed in some business and, feeling inconvenience, resign. That resignation may be all right, but if by resigning one becomes unemployed and has no engagement, then what is the value of resigning?

Като жена Кунтӣдеви имал връзка с две семейства. Това била нейната привързаност. Ето защо тя се молила на Кришна да разсече този възел и да я освободи. Но след като се освободи какво трябва да прави? Това е въпросът. Човек може да започне някаква работа, а после, ако се чувства притеснен, да подаде оставка. Това с оставката може да е добро решение, но ако в резултат човек стане безработен и няма ангажимент, тогава каква е стойността на оставката?

Those who are frustrated and confused want to negate this material world. They know what they don’t want, but they do not know what they do want. People are always saying, “I don’t want this.” But what do they want? That they do not know.

Тези, които са разочаровани и объркани искат да се отрекат от този материален свят. Те знаят какво не искат, но ​​не знаят какво искат. Хората винаги казват: „Аз не искам това.“ Но какво искат? Това те не знаят.

What one should actually want is explained by Kuntīdevī. She says, “Let my family relationships cease, but let my relationship with You be confirmed.” In other words, she does not want to be attracted to anything but Kṛṣṇa. This is perfection, and this is actually wanted.

А какво в действителност човек трябва да желае, се обяснява от Кунтӣдеви. Тя казва: „Нека моите семейни отношения да приключат, но нека връзката ми с теб да се задълбочи.“ С други думи, тя не иска да бъде привлечена към нищо друго, освен към Кришна. Това е съвършенството, това всъщност трябва да желаем.

The word ananya-viṣayā means ananya-bhakti, undeviating devotional service. We must simply be attached to Kṛṣṇa twenty-four hours a day without deviation. In this way our renunciation can be perfect. If we think we can be attached to Kṛṣṇa and material things at the same time, we are mistaken. We cannot ignite a fire and at the same time pour water on it. If we do, the fire will not act.

Думата ананя-виш̣ая̄ означава ананя-бхакти, неотклонно предано служене. Ние просто трябва да бъдем свързани с Кришна двадесет и четири часа на ден, без отклонение. Така можем да достигнем пълно отречение. Ако ние мислим, че може едновременно да бъдем привързани към Кришна и към материалните неща, грешим. Ние не можем да палим огън и в същото време да изливаме вода върху него. Ако го правим, огънят няма да се появи.

The Māyāvādī sannyāsīs renounce this world (brahma satyaṁ jagan mithyā). It is very good to preach renunciation of the world, but side by side we must have attraction for something, otherwise our renunciation will not remain. We see many Māyāvādī sannyāsīs who say brahma satyaṁ jagan mithyā, but after they take sannyāsa they return to the material world to open hospitals and do philanthropic work. Why? If they have left this world, considering it mithyā, false, why do they return to take up politics, philanthropy, and sociology? Actually this is bound to happen, for we are living entities and are active. If out of frustration we try to become inactive, we shall fail in our attempt. We must engage in activities.

Маявадите сання̄сӣ се отказват от този свят (брахма сатям джаган митхя̄). Да се проповядва отречение от света, това е много добре, но заедно с това ние трябва да развиваме привързаност към нещо, в противен случай отречението няма да продължи дълго. Виждаме много Маявади сання̄сӣ, които казват: брахма сатям джаган митхя̄, но след като приемат сання̄са, те се връщат в материалния свят, за да отварят болници и да вършат благотворителна дейност. Защо? Ако те са изоставили този свят, считайки го за митхя̄, фалшив, защо те се връщат, за да се захванат с политика, филантропия и социология? Всъщност това е трябвало да се случи, защото ние сме живи същества и сме активни по природа. Ако поради разочарование се опитваме да спрем дейностите си, нашите опити са обречени на провал. Ние трябва да се ангажираме в някакви дейности.

The supreme activity, the Brahman (spiritual) activity, is devotional service. Unfortunately the Māyāvādīs do not know this. They think that the spiritual world is void. However, the spiritual world is exactly like the material world in that it has varieties. In the spiritual world there are also houses, trees, roads, chariots – everything is there, but without the material inebrieties. As described in Brahma-saṁhitā (5.29):

Най-висшата дейност, Брахман (духовната) дейност, е преданото служене. За съжаление Маявадите не знаят това. Те си мислят, че духовният свят е пуст. Всъщност духовният свят е точно като материалния свят в това, че там има разнообразие. В духовния свят също има къщи, дървета, пътища, колесници – всичко има, но няма материално опиянение. Както е описано в Брахма Самхита̄ (5.29):

cintāmaṇi-prakara-sadmasu kalpa-vṛkṣa-
lakṣāvṛteṣu surabhīr abhipālayantam
lakṣmī-sahasra-śata-sambhrama-sevyamānaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
чинта̄ман̣и-пракара-садмасу калпа-вр̣кш̣а-
лакш̣а̄вр̣теш̣у сурабхӣр абхипа̄лаянтам
лакш̣мӣ-сахасра-шата-самбхрама-севяма̄нам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

“I worship Govinda, the primeval Lord, the first progenitor, who is tending the cows, yielding all desires, in abodes built with spiritual gems, surrounded by millions of purpose trees, and always served with great reverence and affection by hundreds of thousands of goddesses of fortune, or gopīs.

Обожавам Говинда, първоначалния Бог, родоначалникът на всичко, който пасе кравите, който изпълнява всички желания. Неговата обител е изградена от духовни камъни, заобиколена от милиони дървета на желанията. Там винаги с голяма любов и почит му служат стотици хиляди богини на щастието или гопи.

In the spiritual world there are kalpa-vṛkṣa trees, which yield whatever type of fruit we desire. In the material world a mango tree cannot supply grapes, nor can a grapevine supply mangoes. In the spiritual world, however, if we take a mango from a tree and at the same time desire grapes, the tree will supply them. This is called a “desire tree.” These are some of the actualities of the spiritual world.

В духовния свят има калпа-вр̣кш̣а дървета, които дават плодове, каквито пожелаем. В материалния свят манговото дърво не може да роди грозде, нито лозите – манго. В духовния свят обаче едно мангово дърво, ако пожелаем, може да ни даде грозде. Това се нарича дърво на желанията. Това е само част от действителността в духовния свят.

In this material world we require sunlight and moonlight, but in the spiritual world there is no need of sunlight and moonlight because everything and everyone is effulgent. In kṛṣṇa-līlā, Kṛṣṇa stole butter, and the neighborhood friends of mother Yaśodā complained. Actually they were not complaining, but were just enjoying the bodily features and the fun of Kṛṣṇa. They told mother Yaśodā, “Your son comes to our house and steals butter. We try to conceal it in the dark so that He cannot see it, but somehow He still finds it out. You had better take away all His ornaments because we think that the light of His jewels helps Him find the butterpot.” Mother Yaśodā replied, “Yes, I will take off all His ornaments.” But the neighbors would reply, “No, no. It is useless. Somehow this boy has an effulgence that comes out of Himself. He can find the butter even without the ornaments.” Thus the transcendental body is effulgent.

В този материален свят ние се нуждаем от слънчевата и лунната светлина, но в духовния свят няма нужда от тях, защото всичко и всеки излъчва сияние. В кр̣ш̣н̣а лӣла̄ Кришна откраднал масло и съседките, приятелки на майка Яшода се оплакали. Всъщност те не са се оплаквали, а просто са се наслаждавали на неговата красота и забавленията му. Те казали на майка Яшода: „Синът ти идва в нашата къща и краде масло. Ние се опитваме да го скрием в тъмното, така че Той да не може да го види, но някак си все пак го намира. По-добре е да махнеш всичките му украшения, защото мислим, че светлината на неговите бижута му помага да намери гърнетата с масло.“ Майка Яшода отговорила: „Да, аз ще сваля всичките му украшения.“ Но съседките отговорили: „Не, не, безсмислено е. Това момче някак си излъчва сияние. То може да намери маслото дори и без украшения.“ Да, трансценденталното тяло е сияйно.

It is because of the effulgence of Kṛṣṇa’s transcendental body that there is light. Whatever light we see is simply borrowed light from Kṛṣṇa’s effulgence. As stated in the Brahma-saṁhitā (5.40):

Това е, защото блясъкът на трансценденталното тяло на Кришна осветява всичко. Каквото и светлина ние да виждаме, тя просто отразява светлината от сиянието на Кришна. Както се посочва в Брахма Самхита̄ (5.40):

yasya prabhā prabhavato jagad-aṇḍa-koṭi-
koṭiṣv aśeṣa-vasudhādi vibhūti-bhinnam
tad brahma niṣkalam anantam aśeṣa-bhūtaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
яся прабха̄ прабхавато джагадан̣д̣а-кот̣и-
кот̣иш̣в ашуш̣а-васудха̄ди-вибхӯти-бхиннам
тад брахма ниш̣калам анантам ашеш̣а-бхӯтам
говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

“In the millions and millions of universes there are innumerable planets, and each of them is different from the others by its cosmic constitution. All of these planets are situated within the spiritual effulgence called the brahma-jyotir. This brahma-jyotir is the bodily effulgence of the Supreme Personality of Godhead, whom I worship.”

„В милионите вселени съществуват безброй планети и всяка една от тях по своята природа е различна от останалите. Всички тези планети са разположени в духовното сияние, наречено брахма-джьотир, което е сияние от тялото на Бога, Върховната Личност, когото аз обожавам.“

The bodily effulgence of Kṛṣṇa generates millions of universes. In this solar system the sun produces many planets, and because of sunshine the planets are warm and the seasons change. Because of the sun there are trees, green foliage, fruits, and flowers. Similarly, whatever we see in creation is all due to Kṛṣṇa’s bodily effulgence.

Сиянието от тялото на Кришна ражда милиони вселени. В тази слънчева система слънцето дава начало на много планети. Благодарение на слънцето планетите са топли и има различни сезони. Благодарение на слънцето има дървета, зелени листа, плодове и цветя. По същия начин, каквото виждаме в творението, всичко се дължи на сиянието от тялото на Кришна.

The Māyāvādīs simply see the effulgence, which is impersonal. They cannot see anything more. We may see an airplane rise in the sky, but after a while it passes out of our sight due to the dazzling sunshine. The airplane is there, but we cannot see it. Similarly, if we simply try to see the effulgent brahma-jyotir, we are unable to see within it. One of the mantras in the Īśopaniṣad therefore petitions the Lord to wind up His effulgence so that He can be seen properly.

Маявадите виждат само сиянието, което е безличностно. Нищо повече. Самолетът се издига в небето, но след известно време се скрива от погледа ни и това се дължи на ослепителното слънце. Самолетът е там, но ние не можем да го видим. По същия начин, ако ние просто се опитваме да видим сиянието брахма-джьотир, ние не сме в състояние да видим това, което е в него. Една от мантрите в Ишопаниш̣ад изразява молба към Бога да прибере сиянието си, така че Той да може да бъде видян правилно.

The Māyāvādī philosophers cannot see the personal activities of Kṛṣṇa nor the planet where Kṛṣṇa is personally active. The Bhāgavatam says, āruhya kṛcchreṇa paraṁ padaṁ tataḥ patanty adho ’nādṛta-yuṣmad-aṅghrayaḥ: because they do not see the lotus feet of Kṛṣṇa, they have to return to this material world, despite all their serious penances and austerities. Thus renunciation in itself will not help us. We may artificially renounce, but again we shall become so-called enjoyers. Such renunciation and enjoyment is like a pendulum that goes this way and that. On one side we become false renunciants, and on the other we become false enjoyers. The remedy, however, is here. If we really want to become detached from this material world, we must increase our attachment for Kṛṣṇa consciousness. Renunciation alone will not help us. Therefore Kuntīdevī prays, tvayi me ’nanya-viṣayā. She prays that her attraction be constantly drawn unto Kṛṣṇa without being diverted to anything else. This is bhakti, pure devotional service, for as mentioned by Rūpa Gosvāmī, devotional service should be unalloyed (anyābhilāṣitā-śūnyaṁ jñāna-karmādy-anāvṛtam).

Философите Маявади не могат да видят нито личните дейности на Кришна, нито планетата, на която Той ги проявява. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: а̄рухя кр̣нчхрен̣а парам падам татах̣ патантй адхо 'на̄др̣таюш̣мад-ан̣гхрая – защото те не виждат в лотосовите нозе на Кришна, те трябва да се върнат в този материален свят, въпреки всичките си сериозни покаяния и аскетизъм. Затова отречението, само по себе си, няма да ни помогне. Ние можем външно, фалшиво да се отречем, но отново ще трябва да се върнем към така наречените наслаждения. Такова отречение и наслаждение са като двете страни на махало, което се люлее насам-натам. В едната страна ние ставаме фалшиви отшелници, а в другата – фалшиви наслаждаващи се. Но имаме изход от това положение. Ако наистина искаме да се откъснем от този материален свят, ние трябва да увеличим своята привързаност към Кришна. Отречението, само по себе си не ще ни помогне. Затова Кунтӣдеви се моли: твайи ме унаня-виш̣ая̄. Тя моли винаги да бъде привлечена към Кришна без да се отклонява към нищо друго. Това е бхакти, чисто предано служене. Както казва Рӯпа Госва̄мӣ, преданото служене трябва да бъде съвсем чисто, искрено (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там).

In this material world there are jñānīs and karmīs. The karmīs are fools who unnecessarily work very hard, and the jñānīs are those who, when a little elevated, think, “Why work so hard? So many things are not required. Why accumulate so much money and food and so much false prestige?” The jñānī thinks in this way. The bhakta, however, is beyond the karmī and the jñānī. The karmī has many desires, and the jñānī tries to get rid of all desires, but desirelessness can be possible only when we desire to serve Kṛṣṇa. Otherwise it is not possible to get rid of desires. Jñāna-karmādy-anāvṛtam. As bhaktas, we should have no desires for jñāna and karma. We should be without attachment for material things, but we must have attachment for Kṛṣṇa. In this way our detachment will be fixed.

В този материален свят има гя̄нӣ и кармӣ. Кармӣте са глупаци, които ненужно, но много усилено работят, гя̄нӣте са тези, които, издигнали се малко, започват да мислят: „Защо трябва да се работи толкова усилено? Много от нещата не са необходими. Защо да се трупат толкова много пари и храна и лъжлив престиж?“ Гя̄нӣ мисли по този начин. Но един бхакта превъзхожда кармӣте и гя̄нӣте. Кармӣте имат много желания, а гя̄нӣте се опитват да се отърват от всички желания, но свобода от всички желания може да се постигне само когато желаем да служим на Кришна. В противен случай не е възможно да се освободим от желанията. Джна̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там. Като бхакти ние не трябва да имаме желания за гя̄на и карма. Ние трябва да нямаме привързаност към материални неща, но трябва да сме привързани към Кришна. По този начин нашето отречение ще бъде стабилно.

We must cultivate Kṛṣṇa consciousness favorably (ānukūlyena kṛṣṇānuśīlanam). This means thinking of how Kṛṣṇa will be satisfied. We must always think of Kṛṣṇa, just like the gopīs. The Kṛṣṇa consciousness of the gopīs was perfect because they had no desire other than to try to please Kṛṣṇa. That is perfection. Therefore Caitanya Mahāprabhu recommends, ramyā kācid upāsanā vraja-vadhū-vargeṇa yā kalpitā: there is no better process by which to worship the Supreme Personality of Godhead than that method adopted by the gopīs.

Трябва да развиваме Кришна съзнание по позитивен, благоприятен начин (а̄нукӯлиена кр̣ш̣н̣а̄нусӣланам). Това означава, да мислим за това как Кришна ще бъде удовлетворен. Ние винаги трябва да мислим за Кришна точно като гопӣте. Съзнанието на гопӣте за Кришна е съвършено, защото те нямат друго желание, освен да се опитват да удовлетворят Бога. Това е съвършенство. Затова Чайтаня Махапрабху препоръчва: рамя̄ ка̄нид упа̄сана̄ враджа-вадхӯ-варген̣а я̄ калпита̄ – няма по-добър начин да се обожава Бога, Върховната Личност, от този на гопӣте.

The gopīs had no desire other than to satisfy Kṛṣṇa. All the gopīs tried to satisfy Him, including the elder gopīs, Yaśodā and her friends, and so also did the elderly gopas like Nanda Mahārāja and his friends. The boys and girls of Vṛndāvana who were of the same age as Kṛṣṇa also tried to satisfy Him. Everyone tried to satisfy Kṛṣṇa – even the cows, the flowers, the fruits, and the water of Vṛndāvana. This is because everything in Vṛndāvana is spiritual; nothing is material.

Гопӣте не са имали други желания, освен да удовлетворят Кришна. Всички гопи се опитвали да го удовлетворят, включително по-възрастните – Яшода и нейните приятелки, а също така и възрастните мъже като Нанда Махараджа и приятелите му. Момчетата и момичетата на Вриндавана, които са били на същата възраст като Кришна също се опитвали да го удовлетворят. Всеки се опитвал да удовлетвори Кришна, дори кравите, цветята, плодовете и водата на Вриндавана. Това е така, защото всичко във Вриндавана е духовно, нищо не е материално.

We should understand the difference between spiritual and material. That which is material has no living symptoms, and that which is spiritual has all living symptoms. Both the trees in the spiritual world and those in the material world are living entities, but in trees here the living symptoms are absent. A human being is a living entity, and the devotees in the spiritual world are also living entities, but in the human beings who are not Kṛṣṇa conscious the real symptoms of life are absent.

Ние трябва да разберем разликата между духовното и материалното. Това което е материално няма симптоми на живот, а това което е духовно има всички такива симптоми. Дървета в духовния свят, както и тези в материалния свят, са живи същества, но у дърветата тук симптомите на живот отсъстват. Човешките същества са живи същества и преданите в духовния свят също са живи същества, но у човешките същества, които не са в Кришна съзнание, истинските симптоми на живот отсъстват.

Actually there is no other consciousness but Kṛṣṇa consciousness. And that consciousness is spiritual. Thus even while in this material world, if we simply increase our Kṛṣṇa consciousness we shall live in the spiritual world. If we live in the temple, we live in the spiritual world because in the temple there is no business other than Kṛṣṇa consciousness. There are so many engagements carried out for Kṛṣṇa. Those who strictly follow the regulations of Kṛṣṇa consciousness actually live in the spiritual world, not the material world. We may think we are living in New York, Los Angeles, or elsewhere, but we are actually living in Vaikuṇṭha.

Всъщност няма друго съзнание освен Кришна съзнание. И това съзнание е духовно. По тази причина, ако ние развиваме своето Кришна съзнание, дори да се намираме в този материалния свят, всъщност ще живеем в духовния. Ако живеем в храма, ние живеем в духовния свят, защото в храма няма нещо, което да не е свързано с Кришна. Има толкова много дейности за удовлетворението на Кришна, които могат да се извършват. Тези, които строго съблюдават правилата на Кришна съзнание, всъщност живеят в духовния, а не в материалния свят. Ние може да мислим, че живеем в Ню Йорк, Лос Анджелис, или някъде другаде, но всъщност ние живеем във Вайкунтха.

It is a question of consciousness. A bug may sit on the same seat with the spiritual master, but because the spiritual master has developed consciousness and the bug does not, they are different. They may be sitting in the same place, but the bug remains a bug, and the spiritual master remains the spiritual master. The position in space may remain the same, just as we remain in the material world or the spiritual world, but if our Kṛṣṇa consciousness is strong, we are not in the material world.

Това е въпрос на съзнание. Насекомото може да кацне на мястото, където стои духовният учител, но защото духовният учител е развил съзнание, а буболечката – не, те са различни. Те могат да стоят на едно и също място, но насекомото си остава насекомо, а духовният учител – духовен учител. Положението ни в пространството може да остане същото, точно както ние оставаме в материалния или в духовния свят, но ако нашето Кришна съзнание е стабилно, ние не сме в материалния свят.

Thus renunciation by itself, the simple giving up of worldly things, is not sufficient. Renunciation may be a helpful process, but it will not help absolutely. When we increase our attachment for Kṛṣṇa, our renunciation will be perfect. As we increase attachment for Kṛṣṇa, attachment for this material world will automatically diminish. Attachment for Kṛṣṇa and the material world cannot go hand in hand. If a woman is attached to two men – her husband and her paramour – she cannot maintain her attachment for both. Her attachment will increase for her paramour. Although she may work at her husband’s home very nicely, her mind will be attached to her paramour, and she will think, “When shall I meet him tonight?” In the same way, if we increase our attachment for Kṛṣṇa, detachment or renunciation of this material world will automatically come (bhaktiḥ pareśānubhavo viraktir anyatra ca, Bhāgavatam 11.2.42).

Самоотречението и изоставянето на светските неща не са достатъчни. Отречението може да помогне, но тази помощ няма да е абсолютна. Когато ние увеличаваме нашата привързаност към Кришна, нашето отречение ще бъде съвършено. Когато ние засилим привързаността си към Кришна, привързаността ни към този материален свят автоматично ще намалее. Привързаността към Кришна и към материалния свят не могат да вървят ръка за ръка. Ако една жена е привързана към двама мъже – съпруга си и любовника си, тя не може да запази привързаността си и към двамата. Привързаността към любовника ѝ ще се увеличи. Въпреки че при своя съпруг тя може да върши домакинската си работа много добре, умът ѝ ще бъде привързан към любовника и тя ще си мисли: „Как да се срещна с него тази вечер?“ По същия начин, ако можем да засилим нашата привързаност към Кришна, непривързаността или отречението ни от този материален свят автоматично ще дойде – бхактих̣ пареша̄нубхаво вирактир анятра ча (Шрӣмад Бха̄гаватам 2.11.42).

Thus Kuntīdevī prays to Kṛṣṇa that He may grant her His mercy by which she can become attached to Him. We cannot increase our attachment for Kṛṣṇa without Kṛṣṇa’s mercy. We cannot become devotees without Kṛṣṇa’s mercy; therefore we simply have to serve Kṛṣṇa, for by service Kṛṣṇa is satisfied.

Ето защо Кунтӣдеви моли Кришна за милостта му, чрез която тя ще може да се привърже към него. Ние не можем да увеличим нашата привързаност към Кришна без милостта на Кришна. Ние не можем да станем предани без милостта на Кришна. Ето защо ние просто трябва да служим на Кришна, за да го удовлетворим.

Kṛṣṇa does not require anyone’s service, for He is perfect in Himself. However, if we give Him service wholeheartedly and sincerely, then, by His mercy, we shall make advancement. Sevonmukhe hi jihvādau svayam eva sphurat adaḥ. God will reveal Himself to us. We cannot see God with our blunt eyes. How then can we see Him? Premāñjana-cchurita-bhakti-vilocanena, santaḥ sadaiva hṛdayeṣu vilokayanti (Brahma-saṁhitā 5.38). We have to smear our eyes with the ointment of love; then Kṛṣṇa will reveal Himself. Kṛṣṇa will actually come in front of us.

Кришна не иска служене от никого, защото Той самият е съвършен. Въпреки това, ако с цялото си сърце му дадем нашето искрено служене, по неговата милост ние ще напреднем. Севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхурат адах̣. Бог ще разкрие себе си за нас. Ние не можем да видим Бог с нашите безполезни очи. Как тогава можем да го видим? Према̄нджана-чхурита-бхакти-вилочанена / сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти (Брахма Самхита̄, 5.38). Ние трябва да намажем очите си с елея на любовта, тогава Кришна ще ни се разкрие. Кришна наистина ще се яви пред нас.

When Dhruva Mahārāja was undergoing penance and meditating upon the form of Viṣṇu within his heart, the Viṣṇu form suddenly disappeared, and his meditation broke. Upon opening his eyes, Dhruva Mahārāja immediately saw Viṣṇu before him. Like Dhruva Mahārāja, we should always think of Kṛṣṇa, and when we attain perfection we shall see Kṛṣṇa before us. This is the process. We should not be too hasty. We should wait for the mature time. Of course, it is good to be eager to see Kṛṣṇa, but we should not become discouraged if we do not see Him immediately. If a woman gets married and wants a child immediately, she will be disappointed. It is not possible to have a child immediately. She must wait. Similarly, we cannot expect that just because we engage ourselves in Kṛṣṇa consciousness we can see Kṛṣṇa immediately. But we must have faith that we will see Him. We must have firm faith that because we are engaged in Kṛṣṇa consciousness we shall be able to see Kṛṣṇa face to face. We should not be disappointed. We should simply go on with our Kṛṣṇa conscious activities, and the time will come when we will see Kṛṣṇa, just as Kuntīdevī sees Him face to face. There is no doubt about this.

Когато Дхрува Махарадж се подложил на покаяние и медитирал върху формата на Вишну в сърцето си, формата на Вишну изведнъж изчезнала и медитацията била прекъсната. Щом отворил очи, Дхрува Махарадж видял Вишну пред себе си. Подобно на Дхрува Махарадж, ние винаги трябва да мислим за Кришна и когато постигнем съвършенство, ще видим Кришна пред себе си. Това е процесът. Не трябва да бъдем прекалено прибързани. Ние трябва да се изчакаме нужното време. Разбира се, че е добре да бъдем нетърпеливи да видим Кришна, но ние не трябва да се обезсърчаваме, ако не го видим веднага. Ако една жена се омъжи и иска да има дете веднага, тя ще бъде разочарована. Не е възможно да има дете веднага. Тя трябва да изчака. По същия начин, ние не можем да очакваме, че само защото се ангажираме в Кришна съзнание, ще видим Кришна веднага. Ние трябва да имаме вяра, че ще го видим. Ние трябва да имаме пълна вяра, че тъй като сме се ангажирали в Кришна съзнание, ще бъдем в състояние да видим Кришна лице в лице. Не трябва да се разочароваме. Ние просто трябва да продължим с нашите дейности в Кришна съзнание и ще дойде време, когато ще видим Кришна, точно както Кунтӣдеви го вижда лице в лице. Няма съмнение в това.

In the Bhagavad-gītā it is stated that even if one is sometimes found to be somewhat misbehaved, he is to be considered saintly if he engages steadily in the service of Kṛṣṇa. Sometimes American or European devotees may be criticized because they make mistakes and fall short of the system for worshiping the Deity as practiced in India, but still, according to Bhagavad-gītā, they must be considered saintly. We must fix our minds upon serving Kṛṣṇa sincerely and seriously, and then, even if there is some mistake, Kṛṣṇa will excuse it. Rūpa Gosvāmī says, tasmāt kenāpy upāyena manaḥ kṛṣṇe niveśayet: we should first fix our minds upon Kṛṣṇa, and then the ability to follow the other rules and regulations will automatically follow. In the beginning we should try our best to fix our minds upon the lotus feet of Kṛṣṇa, and then everything else will automatically become correct.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, дори ако стане ясно, че някой в известна степен греши, ако той се ангажира стабилно в служене на Кришна, трябва да се гледа на него като на светец. Понякога американски или европейски предани са критикувани, за това че правят грешки и малко снижават стандарта на храмовото обожание, както се практикува в Индия, но все пак, според Бхагавад-гӣта̄, те трябва да се считат за светци. Ние трябва да съсредоточим съзнанието си върху служенето на Кришна искрено и сериозно, а след това, дори и да има някаква грешка, Кришна ще я прости. Рӯпа Госва̄мӣ казва: тасма̄т кена̄пй упа̄йена манах̣ кр̣ш̣н̣е нивешайет – първо ние трябва да съсредоточим ума си върху Кришна, а след това способността да следваме другите правила и предписания автоматично ще се прояви. В началото ние трябва да правим всичко възможно да съсредоточим ума си върху лотосовите нозе на Кришна, а след това всичко останало автоматично ще се подреди.

Kuntīdevī addresses Kṛṣṇa as Madhupati. Kṛṣṇa has thousands of names, and the name Madhupati indicates that He killed the demon Madhu. Kṛṣṇa consciousness is likened to a river, but not an ordinary river. It is like the river Ganges, which is very pure and directly connected to Kṛṣṇa. Kuntīdevī prays that just as the river Ganges flows toward the sea, her attraction will flow incessantly toward Kṛṣṇa’s lotus feet. This is called ananya-bhakti, unalloyed devotion. Thus Kuntīdevī prays that her attraction for Kṛṣṇa will flow without hindrance.

Кунтӣдеви се обръща към Кришна с името Мадхупати. Кришна има хиляди имена, а името Мадхупати показва, че той е убил демона Мадху. Кришна съзнание се оприличава на река, но не обикновена река. То е като реката Ганг, която е много чиста и пряко свързана с Кришна. Кунтӣдеви се моли, просто както река Ганг вечно тече към морето, нейната привързаност непрекъснато да се стреми към лотосовите нозе на Кришна. Това се нарича ананя-бхакти, чиста, безрезервна преданост. Така Кунтӣдеви се моли пред привързаността ѝ към Кришна да няма препятствия.