Skip to main content

24

Глава 24

Cutting Off Ties of Affection

Разсичане възела на привързаността

atha viśveśa viśvātman
viśva-mūrte svakeṣu me
sneha-pāśam imaṁ chindhi
dṛḍhaṁ pāṇḍuṣu vṛṣṇiṣu
атха вишвеша вишва̄тман
вишва-мӯрте свакеш̣у ме
снеха-па̄шам имам чхиндхи
др̣д̣хам па̄н̣д̣уш̣у вр̣ш̣н̣иш̣у

O Lord of the universe, soul of the universe, O personality of the form of the universe, please, therefore, sever my tie of affection for my kinsmen, the Pāṇḍavas and the Vṛṣṇis.

О, господарю на вселената, Ти си душата на вселената и олицетворението на вселенската форма, моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините – Пандавите и Вршните.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.41

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.41

A pure devotee of the Lord is ashamed to ask anything in self-interest from the Lord. But the householders are sometimes obliged to ask favors from the Lord, being bound by the tie of family affection. Śrīmatī Kuntīdevī was conscious of this fact, and therefore she prayed to the Lord to cut off the affectionate tie from her own kinsmen, the Pāṇḍavas and the Vṛṣṇis. The Pāṇḍavas are her own sons, and the Vṛṣṇis are the members of her paternal family. Kṛṣṇa was equally related to both families. Both the families required the Lord’s help because both were dependent devotees of the Lord. Śrīmatī Kuntīdevī wished Śrī Kṛṣṇa to remain with her sons, the Pāṇḍavas, but by His doing so her paternal house would be bereft of the benefit. All these partialities troubled the mind of Kuntī, and therefore she desired to cut off the affectionate tie.

Един чист предан на Бога се срамува да иска от него нещо за себе си. Но понякога семейните са принудени да молят Бога за помощ, защото са оковани от семейните си привързаности. Шримати Кунтӣдеви съзнавала добре тази истина и затова молела Бога да разсече възела на привързаността ѝ към собствените ѝ роднини – Пандавите и Вршните. Пандавите са собствените ѝ синове, а Вршните са роднините на баща ѝ. Кришна имал роднински връзки и с двете фамилии. Те винаги се молили за помощта на Бога, защото били напълно отдадени и изцяло се уповавали на него. Шримати Кунтӣдеви искала Кришна да остане с Пандавите, синовете ѝ, но по този начин домът на баща ѝ щял да се лиши от това благо. Тези пристрастия вълнували сърцето ѝ и затова тя желаела да разсече възела на привързаностите си.

A pure devotee cuts off the limited ties of affection for his family and widens his activities of devotional service for all forgotten souls. The typical example is the band of six Gosvāmīs, who followed the path of Lord Caitanya. All of them belonged to the most enlightened and cultured rich families of the higher castes, but for the benefit of the mass of population they left their comfortable homes and became mendicants. To cut off all family affection means to broaden the field of activities. Without doing this, no one can be qualified as a brāhmaṇa, a king, a public leader, or a devotee of the Lord. The Personality of Godhead, as an ideal king, showed this by example. Śrī Rāmacandra cut off the tie of affection for His beloved wife to manifest the qualities of an ideal king.

Един чист предан разсича ограничаващите го възли на привързаност към семейството и разширява дейностите си в преданото служене за благото на всички забравени души. Типичен пример за това са шестимата Госвами, които следвали пътя на Бог Чайтаня. Те произхождали от най-образовани, богати и културни семейства от висшите касти, но за доброто на обикновените хора напуснали уютните си домове и станали хора, които се прехранват, събирайки милостиня. Да отсечеш всички семейни привързаности означава да разшириш полето на своите дейности. Без това никой не може да стане достоен бра̄хман̣а, цар, обществен водач или предан на Бога. Върховният Бог показал това със собствения си пример в ролята на съвършен цар. Шри Рамачандра разсякъл възела на привързаността си към любимата жена, за да покаже качествата на съвършен цар.

Such personalities as a brāhmaṇa, a devotee, a king, or a public leader must be very broad-minded in discharging their respective duties. Śrīmatī Kuntīdevī was conscious of this fact, and being weak she prayed to be free from such bondage of family affection. The Lord is addressed as the Lord of the universe, or the Lord of the universal mind, indicating His all-powerful ability to cut the hard knot of family affection. Therefore, it is sometimes experienced that the Lord, out of His special affinity toward a weak devotee, breaks the family affection by force of circumstances arranged by His all-powerful energy. By doing so He causes the devotee to become completely dependent on Him and thus clears the path for his going back to Godhead.

Личности като бра̄хман̣ите, преданите, царете или обществените водачи трябва да имат извисени умове и да изпълнява задълженията си по съответстващия им начин. Шримати Кунтӣдеви знаела това и понеже била слаба, се молела да се освободи от робството на семейните привързаности. Тук Богът е наречен господар на вселената или господар на вселенския разум, което означава, че Той е всемогъщ и е способен да разсече здравия възел на семейните привързаности. Затова понякога, поради особеното си влечение към някой не много устойчив предан, Богът чрез всемогъщата си енергия подрежда обстоятелствата в живота му така, че го избавя от привързаността му към семейството. С това Той го принуждава да се остави изцяло в негови ръце и така разчиства пътя му обратно към Бога.

Kuntī was the daughter of the Vṛṣṇi family and the wife and mother of the Pāṇḍava family. Generally a woman has affection for both her father’s family and husband’s family, and therefore Kuntī prays to Kṛṣṇa, “I am a woman, and women are generally attached to their families, so kindly cut off my attachment so that I may be thoroughly attached to You. Without You, both families are zero. I am falsely attached to these families, but my real purpose in life is to be attached to You.” This is bhakti.

Кунтӣ е дъщеря в семейството на Вршните, съпруга и майка в семейството на Пандавите. Обикновено една жена има привързаност към семейството на баща си и към семейството на съпруга си. Затова Кунтӣ моли Кришна: „Аз съм жена, а жените обикновено са привързани към своите семейства, затова, моля те, бъди милостив и отсечи тези привързаности, защото искам да бъда напълно привързана към теб. Без теб и двете семейства нямат стойност. Аз съм лъжливо обвързана с тези семейства, но истинската ми цел в живота е да бъда привързана към теб.“ Това е бхакти.

Bhakti involves becoming free from the attachments of this material world and becoming attached instead to Kṛṣṇa. One cannot become unattached, for one must be attached to something, but in order to become attached to Kṛṣṇa or enter into the devotional service of the Lord, one has to become detached from material affection.

Бхакти означава човек да стане свободен от привързаностите в този материален свят, а вместо това, да стане привързан към Кришна. Човек не може да бъде независим, той трябва да бъде привързан към нещо, но за да се привърже към Кришна или да започне предано служене към Бога, човек трябва да се откаже от материалните привързаности.

People ordinarily go to Kṛṣṇa to maintain their attachment to this material world. “O God,” they pray, “give us our daily bread.” They have attachment to this material world, and to live in this material world they pray for supplies of material things so that they can maintain their status quo. This is called material attachment. Although in one sense, of course, it is good that people go to God to secure their material position, that is not actually desirable. Rather than worship God to increase one’s opulence in the material world, one should become free from material attachment. For bhakti-yoga, therefore, we should be detached.

Хората обикновено отиват при Кришна, търсейки поддръжка за своята привързаност към този материален свят. „О, Боже – молят се те, – дай ни хляба наш насъщен!“ Те имат привързаност към този материален свят и за да живеят в него, те се молят за материални блага, така че да могат да поддържат своето статукво. Това се нарича материална привързаност. Въпреки че в известен смисъл е добре, че хората отиват при Бога, за да осигурят материалното си положение, всъщност това не е желателно. Човек обожава Бога, за да се чувства удобно в материалния свят, но вместо това трябва да се освободи от материалните си привързаности. Следователно, практикувайки бхакти йога, ние трябва да станем непривързани.

Our suffering is due to our attachment. Because we are materially attached, we desire so many material things, and therefore Kṛṣṇa gives us the opportunity to enjoy whatever material facilities we want. Of course, one must deserve these facilities. First deserve, then desire. Suppose I want to become king. I must have pious activities behind me so that I can become king.

Нашето страдание се дължи на нашата привързаност. Тъй като ние сме материално привързани, желаем толкова много неща. Кришна ни дава възможност да се насладим на каквито искаме материални удобства. Разбира се, човек трябва да заслужи това. Първо трябва да заслужи, след това трябва да желае. Да предположим, че аз искам да стана цар. Трябва да имам благочестиви дейности, които стоят зад мен, така че да мога да стана цар.

Kṛṣṇa can give us whatever we want, even mukti, liberation, but bhakti is a special consideration because when He gives someone bhakti He becomes purchased by the bhakta and becomes a tool in the hands of the bhakta, even though He is the supreme powerful. Rādhārāṇī, the symbol of the topmost bhakti, is so powerful that She has purchased Kṛṣṇa. Therefore Vaiṣṇavas take shelter of the lotus feet of Rādhārāṇī, for if She recommends, “Oh, here is a nice devotee,” Kṛṣṇa must accept him.

Кришна може да ни даде каквото искаме, дори мукти, освобождение, но бхакти е специален дар, защото, когато дава бхакти на някого, Той става подчинен на предания и се превръща в инструмент в неговите ръце, въпреки че е върховно могъщ. Радхарани, символ на най-висшата бхакти, е толкова силна, че е подчинила Кришна. Затова вайшнавите приемат подслон в лотосовите нозе на Радхарани. Когато Тя препоръча някого: „О, тук има един твой прекрасен предан, Кришна ще го приеме.“

To become a devotee of the Lord, one must be completely cleansed of all material attachment. This qualification is called vairāgya. Upon becoming a student of Śrī Caitanya Mahāprabhu, Sārvabhauma Bhaṭṭācārya wrote one hundred verses praising Him. Two of those verses are mentioned in the Caitanya-caritāmṛta, and one of them is this statement:

За да стане предан на Бога, човек трябва да бъде напълно освободен от всички материални привързаности. Тази квалификация се нарича ваира̄гя. Когато станал ученик на Шри Чайтаня Махапрабху, Сарвабхаума Бхаттачаря написал стотина стихове в негова възхвала. Два от тях са споменати в Чайтаня Чарита̄мр̣ита. Един от тях гласи:

vairāgya-vidyā-nija-bhakti-yoga-
śikṣārtham ekaḥ puruṣaḥ purāṇaḥ
śrī-kṛṣṇa-caitanya-śarīra-dhārī
kṛpāmbudhir yas tam ahaṁ prapadye
ваира̄гя-видя̄-ниджа-бхакти-йога-
шикш̣а̄ртхам еках̣ пуруш̣ах̣ пура̄н̣ах̣
шрӣ-кр̣ш̣н̣а-чайтаня-шарӣра-дха̄рӣ
кр̣па̄мбудхир яс там ахам прападйе

“Let me take shelter of the Supreme Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa, who has descended in the form of Lord Caitanya Mahāprabhu to teach us real knowledge, His devotional service, and detachment from whatever does not foster Kṛṣṇa consciousness. He has descended because He is an ocean of transcendental mercy. Let me surrender unto His lotus feet.” (Caitanya-caritāmṛta, Madhya 6.254) Sārvabhauma Bhaṭṭācārya thus offered his prayer to the Supreme Personality of Godhead, who had now assumed the form of Caitanya Mahāprabhu just to teach people how to develop knowledge, become detached, and become pure devotees of Kṛṣṇa.

„Нека да приема подслон при Бога, Върховната Личност, Кришна, който е дошъл във формата на Бог Чайтаня Махапрабху, за да ни научи на истинското знание за преданото служене и изоставянето на всичко, което не помага на съзнанието за Кришна. Той е дошъл, защото е океан от трансцендентална милост. Нека да се отдам на лотосовите му нозе.“ (Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 6.254) Така Сарвабхаума Бхаттачаря предложил своята молитва на Бога, Върховната Личност, който бил приел формата на Чайтаня Махапрабху, само за да научи хората как да развиват знание, да станат непривързани и да бъдат чисти предани на Кришна.

Although when Caitanya Mahāprabhu was only twenty-four or twenty-five years old He had a lovable, beautiful wife and a devoted, affectionate mother, He gave up everything and took sannyāsa, the renounced order of life. When Caitanya Mahāprabhu was a gṛhastha, a householder, He was so much honored that merely by the direction of His finger He was able to enlist thousands of people to join Him in a civil disobedience movement. In Nadia, the city where He lived, His position was very respectable, and physically He was very beautiful. Yet He gave up His young, faithful, beautiful wife, His affectionate mother, His position, and everything else. This is called vairāgya, renunciation.

Когато Чайтаня Махапрабху бил само на двадесет и четири или двадесет и пет години, имал мила, красива съпруга и предана, любяща майка, но въпреки това Той се отказал от всичко и приел сання̄са, ордена на отречението от света. Когато Чайтаня Махапрабху бил гр̣хастха, семеен, той е бил толкова почитан, че само с движението на пръстта си е бил в състояние да привлече хиляди хора към своето движение за гражданско неподчинение. В Надия, града, където е живял, Той е бил много уважаван, а дори и физически Той е бил много привлекателен. И все пак Той се отказал от своята млада, вярна и красива жена, от своята привързана майка, своята позиция, и всичко останало. Това се нарича ваира̄гя, себеотрицание.

If someone who has nothing to possess says, “I have renounced everything,” what is the meaning of his renunciation? But if one has something and then renounces it, his renunciation is meaningful. So Caitanya Mahāprabhu’s renunciation is unique. No one else could give up such a happy home, such honor, and such affection from mother, wife, friends, and students. Even Advaita Prabhu, although the age of Caitanya Mahāprabhu’s father, honored Caitanya Mahāprabhu. Yet still Śrī Caitanya Mahāprabhu gave up everything. Why? Just to teach us (āpani ācari, prabhu jīvere śikhāya). He personally taught the whole world how one must detach oneself and become a devotee of Kṛṣṇa. Therefore when Rūpa Gosvāmī resigned his post as a government minister and met Caitanya Mahāprabhu at Prayāga, he fell flat before Śrī Caitanya Mahāprabhu and offered obeisances with this prayer:

Ако някой, който няма никакво притежание каже: „Аз се отрекох от всичко“ – какъв е смисълът на неговото отречение? Но ако някой има нещо и след това се откаже от него, отказът му има смисъл. Така че отречението на Чайтаня Махапрабху е неповторимо. Никой друг не може да изостави такъв щастлив дом, толкова уважение и привързаност от майка, съпруга, приятели и ученици. Дори Адвайта Прабху, въпреки че е бил на възрастта на бащата на Чайтаня Махапрабху, го почитал. И все пак Шри Чайтаня Махапрабху се отказал от всичко това. Защо? Просто за да ни научи (а̄пани а̄чари прабху джӣвере шикха̄я). Той лично научи целия свят как човек трябва да стане непривързан и предан на Кришна. Ето защо, когато Рӯпа Госва̄мӣ напуснал поста си на министър от правителството и се срещнал с Чайтаня Махапрабху в Праяга, той паднал в почитание пред него и предложил тази молитва:

namo mahā-vadanyāya
kṛṣṇa-prema-pradāya te
kṛṣṇāya kṛṣṇa-caitanya-
nāmne gaura-tviṣe namaḥ
намо маха̄-ваданя̄я
кр̣ш̣н̣а-према-прада̄я те
кр̣ш̣н̣а̄я кр̣ш̣н̣а-чайтаня
на̄мне гаура-твиш̣е намах̣

“You are most magnanimous,” he prayed, “for You are distributing love of Kṛṣṇa.”

Ти си най-великодушният – се молил той, – Ти даряваш на всеки любовта към Кришна.

Love of Kṛṣṇa is not an easy thing to obtain, because by this love one can purchase Kṛṣṇa, but Caitanya Mahāprabhu distributed this love of Kṛṣṇa to anyone and everyone, even to the two drunkards Jagāi and Mādhāi. Narottama dāsa Ṭhākura has therefore sung:

Не е лесно да се получи любовта към Бога, защото с тази любов може да се спечели Кришна, но Чайтаня Махапрабху дава тази любов към Кришна на всеки, който и да е той, дори и на двамата пияници Джагай и Мадхай. Затова Нароттама даса Тхакура пее:

dīna-hīna yata chila    hari-nāme uddharila,
tā’ra sākṣī jagāi-mādhāi
дӣна-хӣна ята чхилахари-на̄ме уддхарила,
та̄'ра са̄кш̣ӣ джага̄и-ма̄дха̄и

“Caitanya Mahāprabhu is so magnanimous that He delivered all kinds of sinful men simply by allowing them to chant the Hare Kṛṣṇa mantra. The evidence of this is Jagāi and Mādhāi.” At that time, of course, there were two Jagāis and Mādhāis, but at the present moment, by the grace of Caitanya Mahāprabhu and His process of teaching, so many Jagāis and Mādhāis are being delivered. If Caitanya Mahāprabhu is pleased, He can give kṛṣṇa-prema, love of Kṛṣṇa, to anyone, regardless of that person’s qualification. If a person is giving charity, he can select anyone to take it.

Чайтаня Махапрабху е толкова великодушен, че освобождава всички грешни хора просто като им позволява да възпяват Харе Кришна мантра. Доказателството за това са Джагай и Мадхай. По това време Джагай и Мадхай са били единствени, но сега има толкова много Джагай и Мадхай и по милостта на Чайтаня Махапрабху и неговото учение те получават освобождение. Ако Чайтаня Махапрабху е удовлетворен, Той може да даде кр̣ш̣н̣а-према, любовта към Бога на всеки, независимо от квалификацията на това лице. Ако някой дава милостиня, той избира когото и да е.

Without the mercy of Caitanya Mahāprabhu, understanding Kṛṣṇa is very, very difficult. Manuṣyāṇāṁ sahasreṣu kaścid yatati siddhaye (Bhagavad-gītā 7.3): out of many millions of people, hardly one tries to make his life spiritually successful. People simply work like animals, not knowing how to make a success of human life. One’s human life is successful when one understands Kṛṣṇa; otherwise one remains an animal. Anyone who is not Kṛṣṇa conscious, who does not know who Kṛṣṇa is, is no better than an animal. But Caitanya Mahāprabhu gave this concession to the fallen souls of this age: “Simply chant the Hare Kṛṣṇa mahā-mantra and you will be delivered.” This is Caitanya Mahāprabhu’s special concession (kīrtanād eva kṛṣṇasya mukta-saṅgaḥ paraṁ vrajet, Bhāgavatam 12.3.51).

Без милостта на Чайтаня Махапрабху да разбереш Кришна е много, много трудно. Мануш̣я̄н̣а̄м сахасреш̣у кашчид ятати сиддхайе (Бхагавад-гӣта̄ 7.3): от милиони хора, едва ли някой се опитва да направи живота си духовно успешен. Хората просто работят като животни без да знаят как да постигнат успех в човешкия живот. Животът на човек е успешен, когато човек разбере Кришна, в противен случай човек остава животно. Всеки, който не е в Кришна съзнание и не знае кой е Кришна, не е по-добър от животно. Но Чайтаня Махапрабху направил тази отстъпка за падналите души от тази епоха: „Просто възпявайте Харе Кришна маха̄-мантра и ще бъдете освободени.“ Това е специална отстъпка на Чайтаня Махапрабху – кӣртана̄д ева кр̣ш̣н̣ася мукта-сан̣гах̣ парам враджет – Шрӣмад Бха̄гаватам (12.3.51).

Now, Kuntī was not an ordinary devotee. She had become one of the relatives of Kṛṣṇa, and therefore Kṛṣṇa had come to offer her respects. But still she said, “Kṛṣṇa, I have become attached to two families, my father’s family and my husband’s family. Kindly help me become detached from these families.” Thus she illustrated that one must become detached from society, friendship, and love, all of which will otherwise entangle us.

И така, Кунтӣ не е обикновена предана. Тя е станала една от най-близките на Кришна и затова Кришна е дошъл, за да ѝ отдаде почитания. Но въпреки това тя казва: „Кришна, аз съм привързана към две семейства – семейство на баща ми и семейството на съпруга ми. Моля те, помогни ми да се освободя от тази привързаност.“ По този начин тя казва, че човек трябва да е непривързан към обществото, приятелството и любовта, всичко, което ни оплита.

As long as I think, “I belong to this family,” “I belong to this nation,” “I belong to this religion,” “I belong to this color,” and so on, there is no possibility of becoming Kṛṣṇa conscious. As long as one thinks that one is American, Indian, or African, that one belongs to this family or that family, or that one is the father, mother, husband, or wife of this or that person, one is attached to material designations. I am spirit soul, and all these attachments belong to the body, but I am not this body. This is the essence of understanding. If I am not this body, then whose father or whose mother am I? The supreme father and mother is Kṛṣṇa. We are simply playing the parts of father, mother, sister, or brother, as if on stage. Māyā, the material nature, is causing us to dance, telling us, “You are a member of this family and a member of this nation.” Thus we are dancing like monkeys.

Докато мисля: „Аз принадлежа на това семейство, аз принадлежа на тази нация, аз принадлежа на тази религия, аз принадлежа на този цвят“ и така нататък, не съществува възможност да стана Кришна осъзнат. Докато човек мисли, че е американец, индиец или африканец, че принадлежи на това или на онова семейство, че е баща, майка, съпруг или съпруга на този или онзи човек, той е подложен на материалните обозначения. Аз съм духовна душа и всички тези обозначения са част от тялото, но аз не съм това тяло. Това е същността. Ако аз не съм това тяло, тогава чий баща или чия майка съм аз? Върховният баща, както и майка е Кришна. Ние просто играем ролята на баща, майка, сестра или брат, така както е на сцената. Ма̄я̄, материалната природа, ни кара да танцуваме, казвайки ни: „Ти принадлежиш на това семейство и на тази нация.“ По този начин ние танцуваме като маймуни.

In the Bhagavad-gītā (3.27) it is said:

В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:

prakṛteḥ kriyamāṇāni
guṇaiḥ karmāṇi sarvaśaḥ
ahaṅkāra-vimūḍhātmā
kartāham iti manyate
пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
аханка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте

This verse indicates that because the living entity has associated with a certain quality of nature, nature is making him dance according to that quality, and thus one is thinking, “I am this” or “I am that.” This information provided in Bhagavad-gītā is the basic principle of understanding, and it will give one freedom.

Този стих показва, че тъй като живото същество е свързано с определени качества на природата, природата го кара да танцува според тези качества и по този начин човек си мисли: „Аз съм това или онова.“ Тази истина, представена в Бхагавад-гӣта̄ е основният принцип на разбиране и тя ще даде на човека свобода.

The most essential education is that which enables one to become free from the bodily concept of life, but unfortunately scientists, philosophers, politicians, and other so-called leaders are misleading people so that they become more attached to the body. It is the human life that offers the opportunity to become Kṛṣṇa conscious, but these rascals are stopping that opportunity by alluring people to bodily designations, and therefore they are the greatest enemies of human civilization.

Най-важното знание е това, което дава възможност на човек да стане свободен от телесната представа за живота, но за съжаление учените, философите, политиците и други, така наречени лидери, объркват хората, така че те да станат по-привързани към тялото. Това е човешкият живот, който предлага възможност на хората да развият своето Кришна съзнание, но тези негодници лишават хората от тази възможност, съблазнявайки ги с телесни обозначения и заради това те са най-големите врагове на човешката цивилизация.

One attains a human body after evolving through 8,400,000 life forms, from aquatics to plants, and then to trees, insects, birds, beasts, and so on. Now, people do not know what is the next step in evolution, but that is explained in Bhagavad-gītā (9.25). Yānti deva-vratā devān. As the next step in evolution, one may, if one desires, go to a higher planetary system. Although every night people see so many planets and stars, they do not know what these higher planetary systems are. But from the śāstra, the Vedic literature, we can understand that on these higher planetary systems, material comforts are available that are many, many times greater than those on this planet. On this planet we may live for at most one hundred years, but on the higher planetary systems one can live for a lifetime we cannot even calculate. For example, the lifetime of Brahmā, who lives on the highest planet, is stated in Bhagavad-gītā (8.17): sahasra-yuga-paryantam ahar yad brahmaṇo viduḥ. We cannot calculate even twelve hours of Brahmā with our mathematical figures, but even Brahmā has to die. Even though one may have a long duration of life, no one can live permanently in this material world. Nonetheless, if one prepares oneself one may go to the higher planetary systems, or similarly one may go to the Pitṛlokas. There one may meet one’s forefathers, if they have been eligible to go there. Similarly, if one desires, one may also remain here on earth. Or yānti mad-yājino ’pi mām: if one becomes a devotee of Kṛṣṇa, one can go to Him.

Живото същество получава човешкото тяло след като премине през 8 400 000 форми на живот – от форми, живеещи във водата, през растенията, а след това дърветата, насекомите, птиците, животните и т.н. Сега, хората не знаят каква е следващата стъпка в еволюцията, но това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (9.25): я̄нти дева-врата̄ дева̄н. Като следваща стъпка в еволюцията, ако желае, човек може да премине към по-висша планетарна система. Въпреки че всяка вечер хората виждат толкова много планети и звезди, те не знаят нищо за тези по-висши планети. Но от ша̄стра, ведическата литература можем да разберем, че материалните удобства на тези планетарни системи са на много, много по-високо ниво от тези на нашата планета. Тук ние можем да живеем в продължение на най-много сто години, а продължителността на живот на по-висшите планетарни системи е невъзможно да изчислим. Животът на Брахма, който се намира на най-висшата планета, се обяснява в Бхагавад-гӣта̄ (8.17): сахасра-юга-парянтам ахар яд брахман̣о видух̣. Ние не можем да изчислим дори дванадесет часа от живота на Брахма с нашите математически познания, но дори Брахма трябва да умре. Въпреки че човек може да има дълъг живот, никой не може да живее вечно в този материален свят, но ако човек подготви себе си, той може да отиде на по-висшите планетарни системи или по подобен начин може да отиде на Питралока. Там човек може да срещне нечии предци, ако те са били допуснати да отидат там. По същия начин, ако желае, човек може да остане тук, на земята или я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м – ако някой стане предан на Кришна, може да отиде при него.

One may go to hell, one may go to heaven, or one may go back home, back to Godhead, as one likes. Therefore an intelligent person should think, “If I have to prepare for my next life, why not prepare to go back home, back to Godhead?” One’s present body will be finished, and then one will have to accept another body. What kind of body one will accept is stated in Bhagavad-gītā (14.18). Ūrdhvaṁ gacchanti sattva-sthāḥ: those who are in the mode of goodness, avoiding the four principles of sinful life, will live their next life on a higher planetary system. Even if one does not become a pure devotee of the Lord, if one follows the regulative principles for avoiding sinful life one will remain in goodness and get this opportunity. Human life is meant for this purpose. But if we waste our life just living like cats and dogs, eating, sleeping, mating, and defending, then we shall lose this opportunity.

Човек може да отиде в ада, човек може да отиде в рая или да се върне у дома, обратно при Бога – както желае. Ето защо един интелигентен човек трябва да мисли: „Ако трябва да се подготвя за следващия си живот, защо да не се подготвя да се прибера у дома, обратно при Бога?“ Със сегашното ни тяло ще бъде свършено, а след това ще трябва да приемем друго тяло. Какъв вид тяло човек ще получи е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (14.18): ӯрдхвам гаччанти саттва-стха̄х̣ – тези, които са в гуната на доброто и избягват четирите принципа на греховен живот, в следващия си живот ще живеят на по-висша планетарна система. Дори ако човек не стане чист предан на Бога, но следва регулиращите принципи за избягване на греховен живот, той ще остане в гуната на доброто и ще получи отново тази възможност. Човешкият живот е предназначен за това. Но ако ние пропиляваме живота си, живеейки като кучета и котки, хранейки се, спейки, размножавайки се и защитавайки се, тогава ще загубим тази възможност.

Rascals, however, do not know this. They do not believe that there is a next life. In Russia a professor, Professor Kotovsky, told me, “Swamiji, after this body is finished, everything is finished.” He is a big professor, yet still he said that. Such men may pose as scientists and philosophers, but actually they have no knowledge, and they simply mislead others. This is our greatest source of grief, and therefore I have requested the members of the Kṛṣṇa consciousness movement to challenge and defeat these rascals, who are misleading the entire human society. People should not think that the devotees of Kṛṣṇa are mere sentimentalists. On the contrary, the devotees are the greatest philosophers and the greatest scientists.

Негодниците обаче не знаят това. Те не вярват, че има следващ живот. В Русия професор Котовски ми каза: „Свамиджи, след като тялото умре, всичко умира.“ Той е голям професор, но все пак твърди това. Такива хора могат да се представят като учени и философи, но всъщност те не знаят нищо и просто заблуждават другите. Това е най-тъжното нещо и затова аз искам от членовете на движението за Кришна съзнание да оспорят и да победят тези негодници, които подвеждат цялото човешко общество. Хората не трябва да мислят, че преданите на Кришна са просто сантименталисти. Напротив, те са най-великите философи и най-великите учени.

Kṛṣṇa has two engagements: paritrāṇāya sādhūnāṁ vināśāya ca duṣkṛtām – giving protection to the sādhus, the devotees, and killing the demons. Kṛṣṇa gave protection to the Pāṇḍavas and Vṛṣṇis because they were devotees, and He also killed demons like Kaṁsa, Aghāsura, and Bakāsura. Of the two engagements, His killing of the demons was His major occupation. If we examine how much time He devoted to killing and how much time He devoted to protecting, we shall find that He devoted more time to killing. Similarly, those who are Kṛṣṇa conscious should also kill – not by weapons but by logic, by reasoning, and by education. If one is a demon, we can use logic and arguments to kill his demoniac propensities and turn him into a devotee, a saintly person. Especially in this present age, Kali-yuga, people are already poverty-stricken, and physical killing is too much for them. They should be killed by argument, reasoning, and scientific spiritual understanding.

Кришна има две неща, които трябва да свърши: паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м вина̄ша̄я на душ̣кр̣та̄м – да защити са̄дху, преданите и да убие демоните. Кришна даде защита на Пандавите и Вршните, защото те са предани, а също така уби демони като Камса, Агхасура и Бакасура. От двата ангажимента убиването на демоните беше негово основно занимание. Ако видим колко време Той отделя на убийството на демоните и колко време да защитава преданите, ние ще видим, че отделя повече време, за да убива. По същия начин, тези, които са в Кришна съзнание също трябва да убиват – не с оръжие, а с логика, с мотиви и със знание. Ако човек е демон, ние можем да използваме логика и аргументи, за да убием демоничните му наклонности и да го превърнем в предан, в светец. Особено в настоящата епоха, Кали-юга, хората са ограбени и нещастни, затова физическото убийство е твърде жестоко за тях. Те трябва да бъдат убити с доводи, разсъждения и научно духовно разбиране.

Kuntī addresses Kṛṣṇa as viśveśa, the Lord of the universe (viśva means “universe,” and īśa means “lord” or “controller”). The universal affairs are going on so nicely, with the sun rising just on time, the seasons changing, and the seasonal fruits and flowers making their appearance. Thus there is no mismanagement. But how are these things going on so nicely if there is no controller? If we see any establishment going on very well, we immediately understand that the manager, director, or controller of the institution is expert. Similarly, if we see the universal affairs going on nicely, we must know that behind them is a good controller. And who is that controller? That controller is Kṛṣṇa, as stated in Bhagavad-gītā (mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram). Therefore Kuntī addresses Him as viśveśa, the controller of the universe. People are interested only in pictures of Kṛṣṇa embracing Rādhārāṇī that depict the dealings of Rādhā and Kṛṣṇa to be like those of ordinary boys and girls. They don’t understand Kṛṣṇa. Such obnoxious pictures should be avoided. Kṛṣṇa is the supreme controller. Let there be a picture showing how Kṛṣṇa is controlling the whole universe. That kind of picture is wanted, not these cheap pictures.

Кунтӣ разглежда Кришна като вишвеша, господар на вселената (вишва означава вселена, а иша означава господар или администратор). Всички процеси във вселената се случват точно навреме. Изгревът на слънцето е точно навреме, сезоните и характерните за тях плодове и цветя се появяват в определения срок. Така че управлението изобщо не е лошо. Но как тези неща стават толкова добре, ако няма контрольор? Ако ние виждаме, че всеки елемент е направен много добре, веднага разбираме, че мениджърът, директорът или управителят на институцията е експерт. По същия начин, ако ние виждаме процесите във вселената да протичат нормално, ние трябва да знаем, че над тях стои добър контрольор. И кой е този контрольор? Този контрольор е Кришна, както е посочено в Бхагавад-гӣта̄ (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам). Затова Кунтӣ го назовава вишвеша, контрольорът на Вселената. Хората се интересуват само от картинки, на които Кришна прегръща Радхарани, защото те изобразяват отношенията на Радха и Кришна като тези на обикновени момчета и момичета. Те не разбират Кришна. Такива снимки трябва да бъдат избягвани. Кришна е върховният контрольор. Нека да има картини, показващи как Кришна контролира цялата вселена. Този вид картини е необходим, а не тези евтини картинки.

Unless the living force is present within the body, the body cannot move or work nicely, and similarly within the universe, the cosmic manifestation, Kṛṣṇa is present as the living force – Kṣīrodaka-śāyī Viṣṇu, or Paramātmā. Therefore Kuntī addresses Kṛṣṇa as viśvātmā, the soul of the universe. Rascals do not know how this world is moving and how this universe is acting, and therefore they should learn from Śrīmad-Bhāgavatam.

Ако в тялото не присъства жизнената сила, тялото не може да се движи или да работи добре. По същия начин, във вселената, космическото проявление, Кришна присъства като жизнена сила – Кширодака-шай Вишну, или Парама̄тма̄. Затова Кунтӣ назовава Кришна вишва̄тма̄, душата на вселената. Негодниците не знаят как този свят се движи и как тази вселена действа и следователно те ​​трябва да се учат от Шрӣмад Бха̄гаватам.

Kuntīdevī also addresses Kṛṣṇa as viśva-mūrti, the personality of the form of the universe. When Arjuna wanted to see Kṛṣṇa’s universal form, Kṛṣṇa immediately manifested it. This is another of Kṛṣṇa’s opulences (vibhūti). The original form of the Lord, however, is Kṛṣṇa with two hands, playing on the flute. Because Arjuna was a devotee and wanted to see the universal form, Kṛṣṇa showed it to him, but that was not His actual form. A person may dress himself as a king, but his real, natural appearance is shown at home. Similarly, Kṛṣṇa’s real form is seen at home in Vṛndāvana, and all other forms are expansions of His plenary portions. As stated in the Brahma-saṁhitā, advaitam acyutam anādim ananta-rūpam: He can expand Himself in millions and millions of forms (ananta-rūpam), but He is one (advaita), and He is infallible (acyuta). His real form, however, is the dvi-bhuja muralī-dhara – the form with two hands holding a flute. Therefore Kuntīdevī says, “You have Your universal form, but the form in which You are standing before me is Your real form.”

Кунтӣдеви се обръща към Кришна също така с думите вишва-мӯрти, персонификация на вселенската форма. Когато Арджуна иска да види вселенската форма на Кришна, Кришна веднага я проявява. Това е още едно от съвършенствата на Кришна (вибхӯти). Изначалната форма на Бога обаче е Кришна с две ръце, който свири на флейта. Тъй като Арджуна е бил предан и искал да види вселенската форма, Кришна му я показа, но това не е неговата действителната форма. Едно лице може да се облече като цар, но неговият истински, естествен вид може да се види, когато той си е у дома. По същия начин, истинската форма на Кришна може да се види у дома му, във Вриндавана, а всички други форми са явяват разширения на неговите пълни части. Както се посочва в Брахма Самхита̄: адваитам ачютам ана̄дим ананта-рӯпам – Той може сам се разшири в милиони и милиони форми (ананта-рӯпам), но Той е и един (адваита) и е непогрешим (ачюта). Истинската му форма, обаче, е двибхуджа муралӣ-дхара – двуръката форма, държаща флейта. Затова Кунтӣдеви казва: „Ти притежаваш вселенска форма, но формата, в която стоиш пред мен, е Твоята истинска.“

Kuntīdevī prays, “Please sever my tie of affection for my kinsmen.” We are thinking, “This is my own, that is my own,” but this is moha, illusion (janasya moho ’yam ahaṁ mameti). How does this illusion come into existence? It begins with the natural attraction between man and woman. A male seeks a female, and a female seeks a male. This is true not only in human society, but also in bird society, beast society, and so on. This is the beginning of material attachment. When a man finds a woman and they unite, this attachment becomes even more firmly established (tayor mitho hṛdaya-granthim āhuḥ). Now, after the attachment increases to some degree, the man and woman look for an apartment in which to live together, and then, of course, the man needs to earn money. When they are well settled, they must have children and also some friends to come and praise them: “Oh, you have such a nice apartment and such nice children.” In this way one’s attachment increases.

„Моля те, разсечи възела на привързаността ми към роднините!“ – се моли Кунтӣдеви. Ние мислим: „Това е лично мое, това е лично мое, но това е моха, илюзия (джанася мохо 'иам ахам мамети).“ Как се е появила тази илюзия? С естественото привличане между мъж и жена. Мъжът търси жена, а жената търси мъж. Това се отнася не само за човешкото общество, но също така и за обществото на птиците, животните и така нататък. Това е началото на материалната привързаност. Когато мъжът намери жена и те се съберат, тази привързаност става още по-силно установена (тайор митхо хр̣дая-грантхим а̄хух̣). След това, когато привързаността се засили и достигне някаква степен, мъжът и жената започват да търсят апартамент, в който да живеят заедно и разбира се, мъжът трябва да работи повече, за да печели пари. Когато са се уредили добре, те трябва да имат деца, а също и някакви приятели, които да идват и да ги хвалят: „О, имате такъв хубав апартамент и такива хубави деца.“ По този начин привързаността на човек се засилва.

A student’s education, therefore, should begin with brahmacarya, which means freedom from sexual attachment. If he can, he should try to avoid all this nonsense. If not, he can marry and then after some time enter vānaprastha, retired life. At that time one thinks, “Now that I have enjoyed this attachment so much, let me leave home.” Then the man travels all over to various places of pilgrimage to become detached, and the wife goes with him as an assistant. After two or three months he again comes home to see that his children are doing nicely and then again goes away. This is the beginning of detachment. When the detachment is complete, the man tells his wife, “Now go live with your children, and I shall take sannyāsa, the renounced order of life.” This is final detachment. The whole Vedic way of life is meant for detachment, and therefore Kuntī prays, “Kindly help detach me from this family attraction.” This is Kuntīdevī’s instruction.

Затова образованието на ученика трябва да започне с брахмачария, което означава свобода от сексуална привързаност. Ако той може, трябва да се опита да избегне всички тези глупости. Ако не – може да се ожени, а след това, след известно време да приеме ва̄напрастха – оттегляне от семейния живот. Тогава човек си мисли: „След като се наслаждавах на тази привързаност достатъчно, нека да напусна дома.“ Мъжът започва да пътува до различни места за поклонение, а жена му е с него като асистент. След два или три месеца, той се връща вкъщи, за да види, че децата му са добре и след това отново заминава. Това е началото на отречението. Когато отречението стане напълно, мъжът казва на жена си: „Сега отиди да живееш с децата, аз ще приема сання̄са, степента на отречение.“ Това е краят на привързаността. Целият ведически начин на живот е предназначен за отречение и затова Кунтӣ се моли: „Помогни ми да се откъсна от тази семейна привързаност.“ Това е наставлението на Кунтӣдеви.