22
Глава 22
Beauty in Kṛṣṇa’s Presence
Красота, породена от присъствието на Кришна
yathedānīṁ gadādhara
tvat-padair aṅkitā bhāti
sva-lakṣaṇa-vilakṣitaiḥ
ятхедāнӣм̇ гада̄дхара
тват-падаир анкита̄ бха̄ти
сва-лакш̣ан̣а-вилакш̣итаих̣
O Gadādhara [Kṛṣṇa], our kingdom is now being marked by the impressions of Your feet, and therefore it appears beautiful. But when You leave, it will no longer be so.
О, Гададхара (Кришна), сега царство ни е белязано със следите от стъпките Ти и затова е красиво, но когато Ти ни напуснеш, то вече няма да е същото.
Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.39
Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.39
There are certain particular marks on the feet of the Lord which distinguish the Lord from others. The marks of a flag, thunderbolt, and instrument to drive an elephant, and also an umbrella, lotus, disc, etc., are on the bottom of the Lord’s feet. These marks are impressed upon the soft dust of the land where the Lord traverses. The land of Hastināpura was thus marked while Lord Śrī Kṛṣṇa was there with the Pāṇḍavas, and the kingdom of the Pāṇḍavas thus flourished by such auspicious signs. Kuntīdevī points out these distinguished features and is afraid of ill luck in the absence of the Lord.
Има някои специфични знаци по нозете на Бога, които го отличават от всички други живи същества. На стъпалата му са изобразени знаме, мълния, пръчка за подкарване на слонове, чадър, лотос, диск и т.н. Те се отпечатват в меката прах, когато Богът стъпва по земята. Земята на Хастинапура била белязана с тези знаци, когато Бог Шри Кришна бил с Пандавите и благодарение на стъпките на Кришна царството процъфтявало. Кунтӣдеви споменала тези отличителни знаци и се бояла, че щастието ще ги напусне, ако Богът си замине.
In the cāṇakya-śloka, the instructions of the great moralist Cāṇakya Paṇḍita, there is this very nice verse:
В ча̄н̣акя-шлока, инструкциите на великия моралист Чанакя Пандита има един много хубав стих:
nārīṇāṁ bhūṣaṇaṁ patiḥ
śarvarī-bhūṣaṇaṁ candro
vidyā sarvasya bhūṣaṇam
на̄рӣн̣а̄м̇ бхӯш̣ан̣ам̇ патих̣
шарварӣ-бхӯш̣ан̣ам̇ чандро
видя̄ сарвася бхӯш̣ан̣ам
Everything looks beautiful when one is intimately related with it. The sky, for example, becomes beautiful in relationship with the moon. The sky is always present, but on the full-moon night, when the moon and stars shine brilliantly, it looks very nice. Similarly, the state looks very well if there is a good government, with a good king or president. Then everyone is happy, and everything goes on well. Also, although girls are naturally beautiful, a girl looks especially beautiful when she has a husband. Vidyā sarvasya bhūṣaṇam: but if a person, however ugly, is a learned scholar, that is his beauty. Similarly, everything will look beautiful when Kṛṣṇa is present.
Всичко изглежда красиво, когато е в присъствие на нещо, с което има тясна връзка. Небето, например, става красиво в присъствие на Луната. В пълнолунна нощ, когато звездите блестят ярко, небето изглежда много красиво. По същия начин държавата процъфтява, ако има добро управление, добър цар или президент. Тогава всички са щастливи и всичко върви добре. Също така, въпреки че момичетата са естествено красиви, едно момиче изглежда особено красиво, когато има съпруг. Видя сарвася бхӯш̣ан̣ам – образованият човек, дори и грозен, е красив със своето знание. По същия начин, всичко изглежда прекрасно в присъствието на Кришна.
Therefore Kuntīdevī thinks, “As long as Kṛṣṇa is with us, everything in our kingdom and our capital, Hastināpura, is beautiful. But when Kṛṣṇa is absent our kingdom will not be beautiful.” She says, “Kṛṣṇa, You are now walking in our kingdom, and the impressions of Your footprints are making everything beautiful. There is sufficient water and fruit, and everything looks beautiful, but when You leave us it will not look beautiful.”
Затова Кунтӣдеви си мисли: „Докато Кришна е с нас, всичко в нашето царство и столицата Хастинапура е красиво. Но когато Кришна си отиде, няма да е така.“ Тя казва: „Кришна, Ти сега се разхождаш в нашето царство и отпечатъците от стъпките ти дават красота на всичко. Имаме достатъчно вода и плодове и всичко изглежда прекрасно, но когато ни оставиш, няма да е така.“
It is not that this applied only when Kṛṣṇa was present and Kuntī was speaking. Rather, the truth is always the same. Despite the advancement of our civilization, if we cannot bring Kṛṣṇa and Kṛṣṇa consciousness into the center of everything, our civilization will never become beautiful. Those who have joined the Kṛṣṇa consciousness movement were beautiful before they joined, but now that they have become Kṛṣṇa conscious they look especially beautiful. Therefore the newspapers often describe the devotees as “bright-faced.” Their countrymen remark, “How joyful and beautiful these boys and girls have become.” At the present time in America, many of the younger generation are confused and hopeless, and therefore they appear morose and black-faced. Why? Because they are missing the point; they have no aim in life. But the devotees, the Kṛṣṇaites, look very beautiful because of the presence of Kṛṣṇa.
Това се отнася не само за времето, когато Кришна е бил на земята и Кунтӣдеви му е отдавала молитви. Не, истината винаги е една и съща. Въпреки напредъка на нашата цивилизация, ако не можем да поставим Кришна и Кришна съзнание в центъра на всичко, нашата цивилизация никога няма да бъде прекрасна. Тези, които са се присъединили към движението за Кришна съзнание са били прекрасни младежи и преди, но сега, когато са в Кришна съзнание, те изглеждат особено привлекателни. Ето защо вестниците често описват преданите като хора със сияещи лица. Техните сънародници отбелязват: „Колко щастливи и красиви са станали тези момчета и момичета!“ В момента в Америка, много хора от младото поколение са объркани и безнадеждни и затова техните лица са мрачни и потъмнели. Защо? Защото са изгубили смисъла в живота и нямат никаква цел. Но преданите на Кришна изглеждат много красиви заради присъствието на Кришна.
Therefore, what was a fact five thousand years ago, during the time of the Pāṇḍavas, is still a fact now. With Kṛṣṇa in the center, everything becomes beautiful, and Kṛṣṇa can become the center at any time. Kṛṣṇa is always present, and we simply have to invite Him, “My Lord, please come and be in the center.” That’s all. To give the same example I have given before, zero has no value, but if we bring the number one and place it by the side of zero, the zero becomes ten. So one need not stop whatever one is doing. We never say, “Stop everything material.” One simply has to add Kṛṣṇa.
Това е било факт не само по времето на Пандавите, преди пет хиляди години. Това е факт и сега. Когато Кришна е в центъра, всичко става красиво. А Кришна може да се превърне в центъра по всяко време. Кришна винаги е готов, ние само трябва да го поканим: „Господи мой, моля те ела и стани най-важното нещо в живота ми!“ Това е всичко. Ще дам същия пример, който дадох преди – нулата няма никаква стойност, но ако поставим единица пред нея, става десетка. Така че човек не е необходимо да спре това, което прави. Ние никога не казваме: „Изостави всичко материално.“ Човек просто трябва да добави Кришна.
Of course, we have to give up anything which is against Kṛṣṇa consciousness. It is not that because we do not stop material duties, we should not stop meat-eating. We must stop it, for this is contrary to advancement in Kṛṣṇa consciousness. One cannot commit sinful activities and at the same time advance in Kṛṣṇa consciousness. But Kṛṣṇa says, aham tvāṁ sarva-pāpebhyo mokṣayiṣyāmi: “Surrender unto Me, and I shall rescue you by giving you liberation from all kinds of sinful reactions.”
Разбира се, ние трябва да се откажем от всичко, което пречи на Кришна съзнание. Ние не изоставяме материалните си задължения, но това не означава, че не трябва да спрем и яденето на месо. Ние трябва да го спрем, защото това е в противоречие с напредъка в Кришна съзнание. Човек не може да се ангажира в греховни дейности и в същото време да напредва в духовния път. Но Кришна казва: ахам тва̄м̇ сарвапа̄пебхьо мокш̣айиш̣я̄ми – „Просто ми се отдай и Аз ще те спася от всички греховни реакции.“
Every one of us, life after life, is knowingly or unknowingly committing sinful activities. I may knowingly kill an animal, and that is certainly sinful, but even if I do it unknowingly, it is also sinful. While walking on the street we unknowingly kill so many ants, and in the course of our other ordinary dealings – while cooking, while taking water, while using a mortar and pestle to crush spices – we kill so many living beings. Unless we remain Kṛṣṇa conscious, we are liable to be punished for all these unknowingly committed sinful acts.
Всеки един от нас, живот след живот, съзнателно или несъзнателно, извършва греховни дейности. Аз може съзнателно да убия животно и със сигурност съм грешен, но дори и да го правя несъзнателно, това също е греховно. Докато вървим по улицата, ние несъзнателно убиваме толкова много мравки и в хода на други наши обикновени дейности – докато готвим, докато пълним вода, докато използваме хаванче, за да смелим подправки – ние убиваме толкова много живи същества. Освен ако не оставаме в Кришна съзнание, ние носим отговорност и ще бъдем наказани за всички тези несъзнателно извършени греховни действия.
If a child unknowingly touches fire, does it mean that the fire will excuse the child and not burn? No. Nature’s law is so strict, so stringent, that there is no question of an excuse. Even in ordinary law, ignorance is no excuse. If we go to court and say, “I did not know that this action was criminal,” this plea does not mean that we shall be excused. Similarly, ignorance is no excuse for transgressing nature’s laws. Therefore, if we actually want to be free from the reactions of sinful life, we must be Kṛṣṇa conscious, for then Kṛṣṇa will free us from all sinful reactions. It is therefore recommended, kīrtanīyaḥ sadā hariḥ – one should always chant Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare / Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare, so that Kṛṣṇa will save us.
Ако едно дете несъзнателно докосне огън, това означава ли, че огънят ще прости на детето и няма да го изгори? Не. Законът на природата е толкова строг, толкова неумолим, че не става и въпрос за прошка. Дори в обикновените, създадените от хората закони, незнанието не е извинение. Ако ние се обърнем към съдията и кажем: „Аз не знаех, че това действие е престъпление“ – това твърдение не означава, че ние трябва да бъдем оправдани. По същия начин, невежеството не е извинение за нарушаването на природните закони. Ето защо, ако ние действително искаме да бъдем свободни от реакциите на греховния живот, ние трябва да бъдем в Кришна съзнание, защото тогава Кришна ще ни освободи от всички греховни реакции. Затова се препоръчва: киртаниях сада харих – човек трябва винаги да възпява Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, и така Кришна ще ни спаси.
We should always keep Kṛṣṇa within our minds, for Kṛṣṇa is like the sun. This is the motto of our Back to Godhead magazine:
Ние винаги трябва да държим Кришна в ума си, защото Кришна е като слънцето. Това е мотото на нашето списание Обратно при Бога:
yāhāṅ kṛṣṇa, tāhāṅ nāhi māyāra adhikāra
я̄ха̄н̣ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̣ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра
(Caitanya-caritāmṛta, Madhya 22.31)
(Чайтаня Чарита̄мр̣ита, Мадхя 22.31)
Kṛṣṇa is just like the brilliant sun, and māyā, ignorance, is just like darkness. When the sun is present, there cannot be darkness. So if we keep ourselves in Kṛṣṇa consciousness always, we cannot be influenced by the darkness of ignorance; rather, we shall always walk very freely in the bright sunshine of Kṛṣṇa. Kuntīdevī therefore prays that Kṛṣṇa continue to be present with her and the Pāṇḍavas.
Кришна е точно като яркото слънце, а Ма̄я̄, невежеството, е като тъмнината. Когато има слънце, не може да има мрак. Така че, ако ние винаги пазим своето Кришна съзнание, не можем да бъдем повлияни от мрака на невежеството, ние винаги ще вървим спокойно в живота си, осветен от ярката слънчева светлина на Кришна. Затова Кунтӣдеви моли Кришна да продължи да бъде с нея и Пандавите.
In fact, however, Kṛṣṇa was not leaving the Pāṇḍavas, just as He never left Vṛndāvana. In the śāstra, the Vedic literature, it is said, vṛndāvanaṁ parityajya padam ekaṁ na gacchati: Kṛṣṇa never goes even one step from Vṛndāvana. He is so much attached to Vṛndāvana. How is it, then, that we see that Kṛṣṇa left Vṛndāvana and went to Mathurā and then far away to Hastināpura and did not return for many years? Actually, Kṛṣṇa did not leave, for all the inhabitants of Vṛndāvana, after Kṛṣṇa left, were always thinking of Him and crying. The only engagement of mother Yaśodā, Nanda Mahārāja, Rādhārāṇī, and all the gopīs, cows, calves, and cowherd boys was to think of Kṛṣṇa and cry, and in this way they felt Kṛṣṇa to be present, because Kṛṣṇa’s presence can be felt more strongly in separation from Him. That is Caitanya Mahāprabhu’s teaching: to love Kṛṣṇa in separation. Śūnyāyitaṁ jagat sarvaṁ govinda-viraheṇa me. Caitanya Mahāprabhu thought, “Everything is vacant without Govinda, without Kṛṣṇa.” Everything was vacant, but Kṛṣṇa consciousness was there.
Факт е, обаче, че Кришна никога не изоставя Пандавите, точно както никога не напуска Вриндавана. В ша̄стра, ведическата литература, се казва: вр̣нда̄ванам̇ паритяджя но падам екам̇ гаччхати – Кришна никога не прави дори и една стъпка извън Вриндавана. Той е много привързан към Вриндавана. Как тогава, както ние сами виждаме, Кришна оставя Вриндавана и отива в Матхура, а след това – далеч в Хастинапура и не се връща в продължение на много години? Всъщност, Кришна никъде не е заминавал, защото, след като Той е тръгнал, всички жители на Вриндавана не спирали да мислят за него и да плачат. Единственото нещо, което правели майка Яшода, Нанда Махараджа, Радхарани и всички гопӣ, кравите, теленцата и пастирчета е да си мислят за Кришна и да плачат. По този начин те чувствали, че Той присъства, тъй като присъствието на Кришна може да се почувства по-силно в раздяла с него. Това е учението на Чайтаня Махапрабху – да обичаш Кришна в раздяла. Шӯня̄йитам̇ джагат сарвам̇ Говинда-вирахен̣а ме. Чайтаня Махапрабху е казал: „Всичко е пусто без Говинда, без Кришна.“ Всичко е било пусто, но е имало Кришна съзнание.
When we see everything as nothing, but have only Kṛṣṇa consciousness, we shall have attained the highest perfection. Therefore the gopīs are so exalted. Having attained this perfection, they could not forget Kṛṣṇa even for a single moment. When Kṛṣṇa went to the forest with His cows and calves, the minds of the gopīs at home were disturbed. “Oh, Kṛṣṇa is walking barefoot,” they thought. “There are so many stones and nails on the path, and they must be pricking Kṛṣṇa’s lotus feet, which are so soft that we think our breasts hard when Kṛṣṇa puts His lotus feet upon them.” Thus they would cry, absorbed in these thoughts. The gopīs were so anxious to see Kṛṣṇa back home in the evening that they would stand on the path, looking to see Kṛṣṇa returning with His calves and cows. This is Kṛṣṇa consciousness.
Когато всичко изглежда нищожно и има само съзнание за Кришна, ние трябва да сме достигнали най-висшето съвършенство. Затова гопӣте са толкова възвишени. Тъй като са достигнали това съвършенство, те не биха могли да забравят Кришна дори за миг. Когато Кришна отишъл в гората със своите крави и теленца, умът на гопӣте, които останали в къщите си, станал неспокоен: „О, Кришна ходи бос – мислили си те. – Има толкова много камъни и тръни по пътя и те ще наранят лотосовите нозе на Кришна, които са толкова меки, че дори нашите гърди изглеждат твърди, когато Кришна поставя лотосовите си нозе върху тях.“ И те плачели, погълнати от тези мисли. Гопӣте били толкова угрижени, че вечер стояли на пътя, за да видят как Кришна се връща у дома със своите теленца и крави. Това е Кришна съзнание.
Kṛṣṇa cannot be absent from a devotee when the devotee is intensely absorbed in Kṛṣṇa thought. Here Kuntīdevī is very much anxious, thinking that Kṛṣṇa will be absent, but the actual effect of Kṛṣṇa’s physical absence is that He becomes more intensely present within the mind of the devotee. Therefore Caitanya Mahāprabhu, by the example of His actual life, taught vipralambha-sevā, service of Kṛṣṇa in separation. Tears would come from His eyes like torrents of rain, for He would feel everything to be vacant for want of Kṛṣṇa.
Кришна не може да напусне предания, който изцяло се е потопил в мисли за него. Кунтӣдеви е много разтревожена, мислейки, че Кришна ще си отиде, но в действителност резултатът от физическото отсъствие на Кришна е, че неговото присъствие в съзнанието на предания се засилва все повече и повече. Затова Чайтаня Махапрабху със собствения си живот ни учи на випраламбха-сева̄, служене на Кришна в раздяла. Сълзи се стичали от очите му като пороен дъжд, защото Той чувствал, че всичко е пусто без присъствието на Кришна.
There are two stages of meeting Kṛṣṇa. Being personally present with Kṛṣṇa, personally meeting Him, personally talking with Him, and personally embracing Him is called sambhoga, but there is another way to be with Kṛṣṇa – in separation from Him – and this is called vipralambha. A devotee can benefit from Kṛṣṇa’s association in both ways.
Има два начина на общуване с Кришна. Когато Кришна лично се намира до предания, лично се среща с него, лично разговаря с него и го прегръща, това се нарича самбхога. Но има и друг начин на общуване с Кришна – в раздяла с него. Това се нарича випраламбха. Преданият може да има полза от общуването с Кришна и по двата начина.
Because we are now in the material world, we do not see Kṛṣṇa directly. Nonetheless, we can see Him indirectly. For example, if one sees the Pacific Ocean one can remember Kṛṣṇa immediately, if one is advanced in spiritual life. This is called meditation. One may think, “The Pacific Ocean is such a vast mass of water, with many large waves, but although I am standing only a few yards from it, I am confident that I am safe, however powerful this ocean may be and however fearful its waves. I am sure that it will not go beyond its limits. How is this happening? By the order of Kṛṣṇa. Kṛṣṇa orders, ‘My dear Pacific Ocean, you may be very big and powerful, but you cannot come beyond this line.’ ” In this way one can immediately remember Kṛṣṇa, or God, who is so powerful that even the Pacific Ocean abides by His order. In this way one can think of Kṛṣṇa, and that is Kṛṣṇa consciousness.
Защото сега сме в материалния свят, ние не виждаме Кришна директно. Независимо от това, ние можем да го видим косвено. Например, ако човек е напреднал в духовния живот, той може да си спомни Кришна веднага щом види Тихия океан. Това се нарича медитация. Човек може да си мисли: „Тихият океан е огромна маса вода с много големи вълни, но въпреки че аз стоя само на няколко метра от него, аз напълно вярвам, че съм в безопасност. Въпреки че този океан е толкова могъщ и въпреки че вълните му са страховити, аз съм сигурен, че той няма да излезе извън своите граници.“ Как се случва това? По волята на Кришна. Кришна повелява: „Скъпи мой океане, може да си много голям и могъщ, но нямаш право да излизаш извън тази линия.“ По този начин човек може веднага да си спомни Кришна, Богът, който е толкова могъщ, че дори и Тихия океан спазва неговата заповед. По този начин може да се мисли за Кришна. И това е Кришна съзнание.
Similarly, when one sees the sunrise one can immediately remember Kṛṣṇa, for Kṛṣṇa says in Bhagavad-gītā (7.8), prabhāsmi śaśi-sūryayoḥ: “I am the shining of the sun and the moon.” If one has learned how to see Kṛṣṇa, one can see Him in the sunshine. Our scientists have not created the sun, and although they may juggle words, it is beyond their ability to know what the sun actually is. But the Vedānta-sūtra (1.1.3) says, śāstra-yonitvāt: one can know everything through the śāstra, the Vedic literature. For example, if one studies the Vedic literature one can know what the sun is, for the sun is described in the Brahma-saṁhitā (5.52):
По същия начин, когато човек види изгрева, той може веднага да си спомни Кришна, защото Кришна казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.8): прабха̄сми шаши-сӯряйох̣ – „Аз съм в сиянието на слънцето и луната.“ Ако човек се е научил как да вижда Кришна, може да го види и в слънчевата светлина. Нашите учени не са създали слънцето и въпреки че те могат да жонглират с думите, извън тяхната способност е да разберат какво всъщност е слънцето. Но Веда̄нта сӯтра (1.1.3) казва: ша̄стра-йонитва̄т – човек може да научи всичко чрез ша̄стра, ведическата литература. Например, ако човек изучава ведическата литература, може да разбере какво представлява слънцето, защото слънцето е описано в Брахма Сам̇хита̄ (5.52):
rājā samasta-sura-mūrtir aśeṣa-tejāḥ
yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашуш̣а-теджа̄х̣
яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро
Говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там̇ ахам бхаджа̄ми
This verse describes the sun as the eye of all the planets, and if one meditates upon this one can understand that this is a fact, for at night, before the sun rises, one cannot see. The sun is also described as the eye of the Lord. The sun is one of His eyes, and the moon is the other. In the Upaniṣads, therefore, it is said that only when Kṛṣṇa sees can we see. The sun is also described as aśeṣa-tejāḥ, unlimitedly hot. And what is its function? Yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakraḥ. The sun has its orbit. God has ordered the sun, “You just travel within this orbit, and not anywhere else.” The scientists say that if the sun were to move a little to one side the whole universe would be ablaze, and if it moved to the other side the whole universe would freeze. But by the order of the Supreme it does not move even one ten-thousandth of an inch from where it should be. It always rises exactly at the correct time. Why? There must be some discipline, some obedience, some order. The Brahma-saṁhitā therefore says, yasyājñayā bhramati sambhṛta-kāla-cakro govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi: “I worship that original person, by whose order the sun moves in its orbit. It is He who gives direction even to the sun, the ocean, and the moon. Everything takes place under His order.”
Този стих описва слънцето като окото на всички планети и ако човек медитира върху това, може да разбере, че това е факт. Затова през нощта, преди да изгрее слънцето, ние нищо не виждаме. Слънцето е описано, също така като окото на Бога. Слънцето е едното око, а Луната е другото. Затова в Упаниш̣адите се казва, че само когато Кришна вижда, можем да виждаме и ние. Слънцето е описано и като ашеш̣а-теджа̄х̣, безкрайно горещо. И каква е неговата функция? Яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакрах̣. Слънцето има своя орбита. Бог е наредил на слънцето: „Ти просто пътувай в рамките на тази орбита и никъде другаде.“ Учените казват, че ако слънцето се движи малко повече в едната страна, цялата вселена ще бъде в пламъци, а ако то се премести на другата страна, цялата вселена ще се заледи. Но по волята на Върховния слънцето не се движи дори и с една десетохилядна от сантиметъра в страни от орбитата, която трябва да следва. То винаги изгрява в точното време. Защо? Защото във всичко трябва да има някаква дисциплина, някакъв ред. Затова в Брахма Сам̇хита̄ се казва: яся̄гяя̄ бхрамати самбхр̣та-ка̄ла-чакро говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми – „Обожавам изначалната личност, по чиято воля слънцето се движи в орбитата си. Той е този, който определя дори посоката на слънцето, океана и луната. Всичко се случва по негова заповед.“
So where is the difficulty in understanding God? There is no difficulty. If one is actually sane, if one has a brain that is not made of stool, one can understand God at every step. The Lord says:
Така че, къде е трудността в разбирането на Бога? Няма никаква трудност. Ако човек е здравомислещ, ако мозъкът му не е направен от изпражнения, човек може да види Върховния на всяка крачка. Бог казва:
prabhāsmi śaśi-sūryayoḥ
praṇavaḥ sarva-vedeṣu
śabdaḥ khe pauruṣaṁ nṛṣu
прабха̄сми шаши-сӯряйох̣
пран̣авах̣ сарва-ведеш̣у
шабдах̣ кхе пауруш̣ам̇ нр̣ш̣у
“O son of Kuntī [Arjuna], I am the taste of water, the light of the sun and the moon, the syllable oṁ in the Vedic mantras; I am the sound in ether and ability in man.” (Bhagavad-gītā 7.8) Why then do people say, “I have not seen God”? Why don’t they see God as God directs them to see Him? Why do they manufacture their own way? One cannot see God by one’s own way. That is not possible. If one tries to do so, one will always remain blind. At the present moment so-called philosophers and scientists are trying to see God in their own way, but that is not possible. One has to see God by God’s way. Then one can see Him. If I want to see the President of the United States, can I see him in my own way? If not, then how can I expect to see God in my own way? Is it not rascaldom? I cannot see even an ordinary man in an important position in my own way; I have to make an appointment with his secretary and make the other appropriate arrangements. But although God is so much greater than ordinary men, rascals support the view that one can see God in one’s own way. “As many ways as you invent,” they say, “they are all bona fide.” This is rascaldom. The world is full of rascals and fools, and therefore God consciousness, Kṛṣṇa consciousness, has become a vague idea. Otherwise, if one wants to see God, if one wants Him to be always present, as Kuntīdevī is requesting that He be, one can keep God always within one’s heart.
„О, сине на Кунтӣ (Арджуна), аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката ом̇ във ведическите мантри; Аз съм звукът в етер и талантът у човека.“ (Бхагавад-гӣта̄ 7.8) Защо тогава хората казват: „Не съм виждал Бога“? Защо те не виждат Бога така като Бог ги насочва да го видят? Защо те създават свои собствени начини? Човек не може да види Бога по собствен начин. Това не е възможно. Ако някой се опитва да прави това, той ще си остане сляп завинаги. В настоящия момент, така наречените философи и учени се опитват да видят Бога по свой собствен начин, но това не е възможно. Човек трябва да види Бога по начина, който самият Бог дава. Само така може да го види. Ако искам да видя президента на Съединените щати, мога ли да го видя по своя начин? Ако отговорът е не, тогава как можем да очакваме че ще видим Бога по собствения си начин? Това не е ли негодничество? По свой собствен начин не мога да видя дори един обикновен човек, заемащ важна длъжност. Трябва да уговоря среща със секретаря му и да направя други необходими аранжименти. Но въпреки че Бог е много по-важен от обикновените хора, негодниците продължават да твърдят, че човек може да види Бога по собствения си начин. Има толкова много начини, колкото можеш да измислиш – казват те, – и всички те са добри. Това е негодничество. Светът е пълен с негодници и глупаци и затова съзнанието за Бога, Кришна съзнание, за хората се е превърнало в неясна идея. Но ако някой иска да види Бога, ако иска Той винаги да присъства, така както Кунтӣдеви иска това, човек може да запази Бога винаги в сърцето си.
We simply have to apply our mind and senses in Kṛṣṇa consciousness, as done by Mahārāja Ambarīṣa. Sa vai manaḥ kṛṣṇa-padāravindayor vacāṁsi vaikuṇṭha-guṇānuvarṇane (Bhāgavatam 9.4.18). First we must fix our minds on the lotus feet of Kṛṣṇa, for the mind is the center of all sensory activities. If the mind were absent, in spite of having eyes we could not see, and in spite of having ears we could not hear. Therefore the mind is considered the eleventh sense. There are ten senses – five working senses and five knowledge-acquiring senses, and the center of the senses is the mind. The Bhagavad-gītā (3.42) says:
Ние просто трябва да ангажираме нашия ум и сетива в Кришна съзнание, както е направил Махараджа Амбариша. Са ваи манах̣ кр̣ш̣н̣а-пада̄равиндайор вача̄м̇си ваикун̣т̣ха-гун̣а̄нуварн̣ане (Шрӣмад Бха̄гаватам 4.9.18). Първо ние трябва да съсредоточим ум си върху лотосовите нозе на Кришна, тъй като умът е в центъра на всички сетивни дейности. Ако умът отсъства, очите не могат да виждат, ушите не могат да слушат. Затова умът се счита за единадесетото сетиво. Има десет сетива – пет работни и пет сетива за придобиване на знание, а центърът на сетивата е умът. В Бхагавад-гӣта̄ (3.42) се казва:
indriyebhyaḥ paraṁ manaḥ
manasas tu parā buddhir
yo buddheḥ paratas tu saḥ
индрийебхях̣ парам̇ манах̣
манасас ту пара̄ буддхир
йо буддхех̣ паратас ту сах̣
In this verse Kṛṣṇa explains that although we consider the senses to be very prominent, beyond the senses is something superior – the mind – beyond the mind is the intelligence, and beyond the intelligence is the soul.
В този стих Кришна обяснява, въпреки че ние считаме сетивата за много важни, отвъд сетивата е нещо по-висше – ума, отвъд ума е интелигентността, а отвъд интелигентността е душата.
How can we appreciate the existence of the soul if we cannot understand even the psychological movements of the mind? Beyond the mind is the intelligence, and by speculation one can at the utmost approach the intellectual platform. But to understand the soul and God, one must go beyond the intellectual platform. It is possible to understand everything, but we must gain understanding through the right channel. Therefore the Vedic injunction is:
Как можем да оценим съществуването на душата, ако не можем да разберем дори психичните движения на ума? Отвъд ума е интелигентността и чрез разсъждения човек може да стигне най-много до нивото на интелигентността. Но за да разбере душата и Бога, човек трябва да излезе извън рамките на интелигентността. Възможно е да се разбере всичко, но ние трябва да получим знание от авторитетен източник. Ето защо наставленията на ведите гласят:
samit-pāṇiḥ śrotriyaṁ brahma-niṣṭham
самит-па̄н̣их̣ шротриям̇ брахма-нищхам
“If one is actually serious about understanding supernatural, transcendental subject matters, one must approach a bona fide spiritual master.” (Muṇḍaka Upaniṣad 1.2.12)
Ако човек наистина сериозно иска да разбере свръхестествените, трансцендентални въпроси, той трябва да се обърне към авторитетен духовен учител. (Мундака Упаниш̣ад 1.2.12)