Skip to main content

16

Глава 16

Returning to Our Natural Consciousness

Нашето истинско съзнание

apare vasudevasya
devakyāṁ yācito ’bhyagāt
ajas tvam asya kṣemāya
vadhāya ca sura-dviṣām
апаре ва̄судевася
девакя̄м я̄чито 'бхяга̄т
аджас твам ася кшема̄я
вадха̄я ча сура-двиш̣а̄м

Others say that since both Vasudeva and Devakī prayed for You, You have taken Your birth as their son. Undoubtedly You are unborn, yet You take Your birth for their welfare and to kill those who are envious of the demigods.

Други казват, че Ти си се родил като син на Ва̄судева и Деваки в отговор на молитвите им. Несъмнено Ти си нероден, но се раждаш за тяхно добро и за да убиеш тези, които завиждат на полубоговете.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.33

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.33

It is also said that Vasudeva and Devakī, in their previous birth as Sutapā and Pṛśni, underwent a severe type of penance to get the Lord as their son, and as a result of such austerities the Lord appeared as their son. It is already declared in the Bhagavad-gītā that the Lord appears for the welfare of all people in the world and to vanquish the asuras, or the materialistic atheists.

Също така се казва, че Ва̄судева и Деваки, в предишното си раждане като Сутапа̄ и Пр̣шни са се подложили на тежки отречения, за да получат Бога като свой син и в резултат на тези въздържания Бог се е явил като техен син. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че Богът се появява за благото на всички хора по света и за да победи асурите или материалистичните атеисти.

The Lord says:

Богът казва:

yadā yadā hi dharmasya
glānir bhavati bhārata
abhyutthānam adharmasya
tadātmānaṁ sṛjāmy aham
яда̄ яда̄ хи дхармася
гла̄нир бхавати бха̄рата

абхюттха̄нам адхармася
тада̄тма̄нам ср̣джа̄мй ахам

“Whenever and wherever there is a decline in religious practice, O descendant of Bharata, and a predominant rise of irreligion – at that time I descend Myself.” (Bhagavad-gītā 4.7) The words dharmasya glāniḥ mean “irregularities in religion.” When there are irregularities, religion becomes polluted.

„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата.“ (Бхагавад-гӣта̄ 4.7) Думите дхармася гла̄них̣ означават нередности в религията. Когато има нередности, религията губи своята чистота.

In human society there must be a proper balance between spirit and matter. We are actually spirit soul, but somehow or other we have been encaged within material bodies, and as long as we have these bodies we have to accept the bodily necessities of eating, sleeping, mating, and defending, although the soul itself does not need these things. The soul does not need to eat anything; whatever we eat is for the upkeep of the body. But a civilization that simply looks after these bodily necessities and does not care for the necessities of the soul is a foolish, unbalanced civilization. Suppose one merely washes one’s coat but does not take care of one’s body. Or suppose one has a bird in a cage but merely takes care of the cage, not the bird within it. This is foolishness. The bird is crying, “Ka, ka. Give me food, give me food.” If one only takes care of the cage, how can the bird be happy?

В човешкото общество трябва да има баланс между духовно и материално. Ние сме духовни души, но по някакъв начин сме попаднали в материални тела и колкото е продължителността на живота ни, толкова дълго ние трябва да приемем телесните потребности на хранене, спане, съвкупяване и самозащита, въпреки че самата душа не се нуждае от тези неща. На душата не е необходимо да яде нищо; каквото и да ядем, е за поддържане на тялото. Цивилизация, която се грижи само за тези телесни нужди, но не и за нуждите на душата, е цивилизация, в която няма нито разум, нито баланс. Това може да се сравни с човек, който само пере дрехите си, но не се грижи за тялото си. Или ако човек има птица в клетка и той само се грижи за клетката, но не и за птицата в нея. Това е безумие. Птицата ще плаче: „Ка, ка. Дай ми храна, дай ми храна.“ Ако човек се грижи само за клетката, може ли птицата да бъде щастлива?

So why are we unhappy? In the Western countries there is no scarcity of wealth, no scarcity of food, no scarcity of cars, and no scarcity of sex. Everything is available in full abundance. Then why is there still a section of people who are frustrated and confused, like the hippies? They are not satisfied. Why? Because there is no balance. We are taking care of the necessities of the body, but we have no information of the soul and its necessities. The soul is the real substance, and the body is only a covering. Therefore neglect of the soul is a form of dharmasya glāniḥ, pollution of duty.

Така че защо ние сме нещастни? В западните страни няма недостиг на богатство, няма недостиг на храна, няма недостиг на автомобили, и няма недостиг на секс. Всичко е в пълно изобилие. Тогава защо част от хората все пак са разочаровани и объркани както хипитата? Те не са удовлетворени. Защо? Защото няма баланс. Ние се грижим за нуждите на тялото, но нямаме знание за душата и нейните потребности. Душата е реално съществуваща, а тялото е само едно покривало. Поради това, липсата на грижи за душата е форма на дхармася гла̄них̣, нарушаване на дълга.

The word dharma means “duty.” Although the word dharma is often translated as “religion” and religion is generally defined as a kind of faith, dharma is not in fact a kind of faith. Dharma means one’s actual constitutional duty. It is one’s duty to know the needs of the soul, but unfortunately we have no information of the soul and are simply busy supplying the necessities for bodily comfort.

Думата дхарма означава задължение. Но тя често се превежда и като религия, а под думата религията обикновено се разбира вид вяра. Дхарма всъщност не е вид вяра. Дхарма е нашият същински, изначален дълг. Дълг на всеки е да разбере нуждите на душата, но за съжаление ние нямаме знание за душата, а просто сме заети с удовлетворяване потребностите на тялото.

Bodily comfort, however, is not enough. Suppose a man is very comfortably situated. Does it mean he will not die? Of course not. We speak of a struggle for existence and survival of the fittest, but bodily comforts alone cannot enable anyone to exist or survive permanently. Therefore, taking care of the body only is called dharmasya glāniḥ, or pollution of one’s duty.

Но осигуряването на удобства за тялото не е достатъчно. Да предположим, че човек има всички удобства. Това означава ли, че няма да умре? Разбира се, че не. Ние говорим за борбата за съществуване и естествения отбор, но удобствата, които ние създаваме за тялото не ни гарантират вечно съществуване и оцеляване. Ето защо грижата само за тялото се нарича дхармася гла̄них̣ или нарушаване на дълга.

One must know the necessities of the body and also the necessities of the soul. The real necessity in life is to supply the comforts of the soul, and the soul cannot be comforted by material adjustments. Because the soul is a different identity, the soul must be given spiritual food, and that spiritual food is Kṛṣṇa consciousness. When one is diseased, he must be given the proper diet and the proper medicine. Both are required. If he is simply given medicine but not a proper diet, the treatment will not be very successful. Therefore the Kṛṣṇa consciousness movement is meant to give both the proper medicine and the proper diet for the soul. The diet is kṛṣṇa-prasāda, food that has first been offered to Kṛṣṇa, and the medicine is the Hare Kṛṣṇa mantra.

Човек трябва да знае нуждите на тялото, а също и нуждите на душата. Истинската необходимост в живота е да се осигурят удобства на душата, а душата не може да се чувства добре с материални средства. Душата е различна по своята природа и на нея трябва да се даде духовна храна, а духовната храна е Кришна съзнание. Когато човек е болен, той трябва да се постави на подходяща диета и правилно лечение, както се изисква. Ако му е дадено само лекарство, но не и подходяща диета, лечението няма да бъде много успешно. Затова движението за Кришна съзнание има цел да даде както правилното лекарство, така и правилната диета за душата. Диетата е кр̣ш̣н̣а-праса̄да, храна, която първо е била предложена на Кришна, а лекарството е Харе Кришна мантра.

nivṛtta-tarṣair upagīyamānād
bhavauṣadhāc chotra-mano-’bhirāmāt
ka uttamaśloka-guṇānuvādāt
pumān virajyeta vinā paśu-ghnāt
нивртта-таршаир упагияманад
бхаваушадхач чхротра-мано-'бхирамат
ка уттамашлока-гунанувадат
пуман вираджйета вина пашу-гхнат

(Bhāgavatam 10.1.4)

(Шрӣмад Бха̄гаватам 10.1.4)

Parīkṣit Mahārāja said to the great sage Śukadeva Gosvāmī, “The discourses on Śrīmad-Bhāgavatam that you are giving me are not ordinary. These Bhāgavata discourses are relishable for persons who are nivṛtta-tṛṣṇa, free from hankering.” Everyone in this material world is hankering for enjoyment, but one who is free from this hankering can taste how relishable the Bhāgavatam is. The word bhāgavata refers to anything in relationship to Bhagavān, the Supreme Lord, and the Hare Kṛṣṇa mantra is also bhāgavata. Thus Parīkṣit Mahārāja said that the taste of the Bhāgavata can be relished by one who is free from hankering to satisfy material desires. And why should this Bhāgavata be tasted? Bhavauṣadhi: it is the medicine for our disease of birth and death.

Парикшит Махарадж казва на великия мъдрец Шукадева Госвами: „Беседите върху Шрӣмад Бха̄гаватам, които ти ми даваш, не са обикновени. Тези беседи върху Бхагаватам са нектар за личности, които са нивр̣тта-тр̣ш̣н̣а, свободни от желание за наслаждение.“ Всеки в този материален свят желае удоволствие, но този, който е свободен от този стремеж, може да усети нектарния вкус на Шрӣмад Бха̄гаватам. Думата бхагавата се отнася до всичко, което е в отношение с Бхагаван, Върховния Бог. Харе Кришна мантра също е бха̄гавата. Така Парикшит Махарадж казва, че на вкуса на Бхагавата може да се наслади само този, който е свободен от стремеж да задоволи материалните си желания. И защо тази Бха̄гавата трябва да се опита? Бхавауш̣адхи – това е лекарството за нашата болест на раждане и смърт.

At the present moment, we are in a diseased condition. Materialists do not know what is disease and what is health. They do not know anything, but still they are posing as great scientists and philosophers. They do not inquire, “I do not want to die. Why is death enforced upon me?” Nor do they have any solution to this problem. But still they call themselves scientists. What kind of scientists are they? Advancement in science should bring about knowledge by which misery can be minimized. Otherwise, what is the meaning of science? Scientists may promise that they can help us in the future, but we may ask them, “What are you giving us right now, sir?” A real scientist will not say, “Just go on suffering as you are suffering now, and in the future we shall find some chemicals to help you.” No. Ātyantika-duḥkha-nivṛttiḥ. The word ātyantika means “ultimate,” and duḥkha means “sufferings.” The aim of human life should be to put an end to the ultimate sufferings, but people do not even know what these ultimate sufferings are. These sufferings are pointed out in Bhagavad-gītā as janma-mṛtyu-jarā-vyādhi: birth, death, old age, and disease. What have we done to nullify these sufferings? There is no remedy for them in the material world. The ultimate way to relinquish all kinds of suffering is stated in Bhagavad-gītā (8.15), where the Lord says:

В сегашния момент ние сме в болестно състояние. Материалистите не знаят какво е болест и какво е здраве. Те не знаят нищо, но все пак те се представят за велики учени и философи. Те не се запитват: „Аз не искам да умра. Защо смъртта е по-силна от мен?“ Нито пък имат разрешение на този проблем. Но все пак те се наричат учени. Какви учени са те? Напредък в областта на науката трябва да доведе до знание, чрез което страданието може да бъде сведено до минимум. В противен случай какъв е смисълът от науката? Учените могат да обещават, че ще ни помогнат в бъдеще, но ние може да ги попитаме: „Какво ни давате точно сега, господа?“ Един истински учен няма да каже: „Просто продължавайте да страдате както сте страдали досега, а в бъдеще ние ще открием някои химикали, за да ви помогнем.“ Не. А̄тянтика-дух̣кха-нивр̣ттих̣. Думата а̄тянтика означава последен, а дух̣кха означава страдание. Целта на човешкия живот трябва да бъде – да се сложи край на всички страдания. Но хората дори не знаят какви са тези крайни страдания. Тези страдания са посочени в Бхагавад-гӣта̄ като джанма-мр̣тиу-джара̄-вя̄дхи – раждане, смърт, старост и болести. Какво сме направили, за да унищожим тези страдания? Няма лек за тях в материалния свят. Най-добрият начин да премахнем всички видове страдания се посочва в Бхагавад-гӣта̄ (8.15), където Богът казва:

mām upetya punar janma
duḥkhālayam aśāśvatam
nāpnuvanti mahātmānaḥ
saṁsiddhiṁ paramāṁ gatāḥ
ма̄м упетя пунар джанма
дух̣кха̄лаям аша̄шватам
на̄пнуванти маха̄тма̄нах̣
самсиддхим парама̄м гата̄х̣

“After attaining Me, the great souls, who are yogīs in devotion, never return to this temporary world, which is full of miseries, because they have attained the highest perfection.”

„След като ме достигнат, великите души, преданите йогӣ, никога повече не се връщат в този временен, пълен със страдания свят, защото са постигнали висшето съвършенство.“

Thus the Lord says that one should approach Him and go back to Him, back home, back to Godhead. But unfortunately people have no knowledge of what God is, whether one can go back home to Him or not, and whether or not it is practical. Because they have no knowledge, they are simply like animals. They pray, “O God, give us our daily bread.” But now suppose we ask them, “What is God?” Can they explain? No. Then whom are they asking? Are they merely praying into the air? If I submit some petition, there must be some person to whom the petition is submitted. But they do not know who that person is or where the petition is to be submitted. They say that God is in the sky. But there are also so many birds in the sky. Are they God? People have imperfect knowledge or no knowledge at all. Nonetheless, they pose as scientists, philosophers, writers, and great thinkers, although their ideas are all rubbish.

Тук Богът казва, че човек трябва да се обърне към него и да се върне у дома, обратно при него. Но за съжаление хората нямат познания за това какво е Бог, дали може да се върне у дома, при него или не, както и дали това е или не е добре. Тъй като те не знаят, те са просто като животни. Те се молят: „О, Боже, дай ни хляба наш насъщен.“ Ако ги попитаме: „Какво е Бог?“ Те могат ли да обяснят? Не. Тогава на кого се молят? Дали просто се молят на въздуха? Ако подаваш молба, трябва да има личност, на когото да я връчиш. Но те не знаят коя е тази личност или кога молбата ще бъде приета. Те казват, че Бог е на небето. Но на небето, също така има и много птици. Дали всички са Бог? Хората имат несъвършено знание или изобщо нямат знание. Въпреки това те се представят за учени, философи, писатели и велики мислители, въпреки че всички техни идеи са просто боклук.

The only truly worthwhile books are those like Śrīmad-Bhāgavatam and Bhagavad-gītā. In the Bhāgavatam (1.5.10–11) it is said:

Единствените книги, които наистина си заслужават са тези като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.10-11) се казва:

na yad vacaś citra-padaṁ harer yaśo
jagat-pavitraṁ pragṛṇīta karhicit
tad vāyasaṁ tīrtham uśanti mānasā
na yatra haṁsā niramanty uṣik-kṣayāḥ
на яд вачаш читра-падам харер яшо
джагат-павитрам прагр̣н̣ӣта кархичит
тад ва̄ясам тӣртхам ушанти ма̄наса̄
на ятра хамса̄ нирамантй уш̣ик-кш̣ая̄х̣

“Those words which do not describe the glories of the Lord, who alone can sanctify the atmosphere of the whole universe, are considered by saintly persons to be like unto a place of pilgrimage for crows. Since the all-perfect persons are inhabitants of the transcendental abode, they do not derive any pleasure there.”

„Словата, които не описват величието на Бога, който и сам може да освети атмосферата на цялата вселена, се считат от святите хора за място за поклонение за врани. Тъй като всички съвършени личности са жители на трансценденталната обител, те няма да намерят удоволствие там.“

tad-vāg-visargo janatāgha-viplavo
yasmin prati-ślokam abaddhavaty api
nāmāny anantasya yaśo-’ṅkitāni yat
śṛṇvanti gāyanti gṛṇanti sādhavaḥ
тад-ва̄г-висарго джаната̄гха-виплаво
ясмин прати-шлокам абаддхаватй апи
на̄ма̄нй анантаея яшо 'нкита̄ни ят
шр̣н̣ванти га̄янти гр̣н̣анти са̄дхавах̣

“On the other hand, that literature which is full of descriptions of the transcendental glories of the name, fame, forms, pastimes, etc., of the unlimited Supreme Lord is a different creation, full of transcendental words directed toward bringing about a revolution in the impious lives of this world’s misdirected civilization. Such transcendental literatures, even though imperfectly composed, are heard, sung, and accepted by purified men who are thoroughly honest.”

От друга страна литературата, която е изпълнена с описание на трансценденталното величие на името, славата, формата, забавления и т.н., на безкрайния Върховен Бог, е напълно различна. Тя е пълна с трансцендентални слова, предназначени да предизвикат революция в неблагочестивия живот на обърканата човешка цивилизация. Такава трансцендентална литература, макар и съставена несъвършено се слуша, пее и приема от чистите души, които са напълно искрени.

Any literature that has no connection with God is just like a place where crows take enjoyment. Where do crows enjoy? In a filthy place. But white swans take pleasure in nice clear waters surrounded by gardens. So even among animals there are natural divisions. The crows will not go to the swans, and the swans will not go to the crows. Similarly, in human society there are men who are like crows and men who are like swans. The swanlike men will come to centers of Kṛṣṇa consciousness, where everything is clear, where there is good philosophy, good transcendental food, good education, good intelligence – everything good – whereas crowlike men will go to clubs, parties, naked dance shows, and so many other such things.

Всяка литература, която няма връзка с Бога е точно като място, където враните се наслаждават. Къде се наслаждават враните? В мръсни места. А белите лебеди се наслаждават в хубави, чисти води, заобиколени от градини. Така че дори и сред животните има естествено разделение. Враните няма да отидат при лебедите и лебедите няма да отидат до враните. По същия начин в човешкото общество има хора, които са като врани и хора, които са като лебеди. Хората, подобни на лебеди, ще дойдат в центрове на Кришна съзнание, където всичко е чисто, където има добра философия, добра трансцендентална храна, добро образование, добра интелигентност – всичко добро. Докато подобните на врани хора ще отидат в клубове, на партита, голи танцови представления и много, много други такива места.

So the Kṛṣṇa consciousness movement is meant for swanlike men, not for men who are like crows. But we can convert the crows into swans. That is our philosophy. Those who were crows are now swimming like swans. That is the benefit of Kṛṣṇa consciousness.

Така че движението за Кришна съзнание е предназначено за подобните на лебеди личности, а не за тези, които са като врани. Но ние можем да преобразим враните в лебеди. Това е нашата философия. Тези, които бяха врани, сега плуват като лебеди. Това е ползата от Кришна съзнание.

The material world is the world where swans have become crows. In the material world the living entity is encaged in a material body, and he tries to gratify his senses in one body after another. But the reestablishment of dharma will gradually turn crows into swans. For example, a man may be illiterate and uncultured, but he can be converted into an educated, cultured man by training.

Материалният свят е място, където лебедите са станали врани. В материалния свят живото същество е затворено в клетката на материално тяло и постоянно се опитва да задоволи сетивата си, преминавайки от едно тяло в друго. Но възстановяването на дхарма постепенно ще превърне враните в лебеди. Например, някой може да е неграмотен и без всякаква култура, но обучавайки се, той може да се превърне в образован и културен човек.

This training is possible in the human form of life. I cannot train a dog to become a devotee. That is difficult. Of course, that also can be done, although I may not be powerful enough to do it. When Lord Caitanya Mahāprabhu was traveling through the jungles of Jhārikhaṇḍa the tigers, the snakes, the deer, and all the other animals became devotees. This was possible for Caitanya Mahāprabhu because He is God Himself and can therefore do anything. But although we cannot do that, we can work in human society. Regardless of how fallen a man is, if he follows the instructions of Kṛṣṇa consciousness he can return to his original position. Of course, there are degrees of understanding, but one’s original position is that one is part and parcel of God. Understanding of this position is called Brahman realization, spiritual realization, and it is this realization that Kṛṣṇa Himself comes to this world to reestablish.

Това обучение е възможно само в човешката форма на живот. Не мога да обуча куче и то да стане предан. Това е трудно. Разбира се, това също може да стане, въпреки че аз не съм достатъчно могъщ, за да го направя. Когато Бог Чайтаня Махапрабху пътувал през джунглите на Джхарикханда, тигрите, змиите, елените, както и всички други животни станали предани. Това е възможно за Чайтаня Махапрабху, защото Той е самият Бог и следователно може да направи всичко. Но въпреки че не можем да направим това, ние можем да работим в човешкото общество. Независимо от това колко е паднал човек, ако той следва инструкциите на Кришна съзнание, той може да се върне към изначалната си позиция. Разбира се, има степени на разбиране, но изначалната позиция е, че човек е неделима част от Бога. Разбирането на тази позиция се нарича Брахман реализация, духовна реализация и това е реализацията, че Кришна сам идва в този свят, за да го възстанови.

Lord Kṛṣṇa came to this world at the request of His devotees Vasudeva and Devakī (vasudevasya devakyāṁ yācito ’bhyagāt). Although in their former lives Vasudeva and Devakī were married, they did not have any children. They engaged themselves in severe austerities, and when Kṛṣṇa came before them and asked them what they wanted, they said, “We want a son like You. That is our desire.” But how is it possible for there to be another God? Kṛṣṇa is God, and God is one; He cannot be two. So how could there be another God to become the son of Vasudeva and Devakī? Kṛṣṇa therefore said, “It is not possible to find another God, so I Myself shall become your son.” So some people say that it is because Vasudeva and Devakī wanted Kṛṣṇa as their son that He appeared.

Бог Кришна е дошъл в този свят по искане на своите предани Ва̄судева и Деваки (васудевася девакя̄м я̄чито 'бхяга̄т). Въпреки че в предишните си животи Ва̄судева и Деваки били женени, те не са имали деца. Те се подложили на тежки отречения и когато Кришна се появил пред тях и ги попитал какво искат, те казали: „Искаме син като теб. Това е нашето желание.“ Но как е възможно да има друг Бог? Кришна е Бог и Бог е един. Той не може да бъде двоен. Е, как може да има друг Бог, който да стане син на Ва̄судева и Деваки? Тогава Кришна казал: „Не е възможно да се намери друг Бог, така че самият Аз ще стана ваш син.“ Затова някои хора казват, че защото Ва̄судева и Деваки пожелали Кришна за син, затова Той се е появил.

Although Kṛṣṇa actually comes to satisfy His devotees like Vasudeva and Devakī, when He comes He performs other activities also. Vadhāya ca sura-dviṣām. The word vadhāya means “killing,” and sura-dviṣām refers to the demons, who are always envious of the devotees. Kṛṣṇa comes to kill these demons.

Въпреки че Кришна идва, за да удовлетвори преданите си Ва̄судева и Деваки, когато дошъл, Той извършил и други дейности. Вадха̄я ча сура-двиш̣а̄м. Думата вадха̄я означава убийство, а сура-двиш̣а̄м се отнася до демоните, които винаги са завиждали на преданите. Кришна идва, за да убие тези демони.

An example of a demon is Hiraṇyakaśipu. Because Prahlāda Mahārāja was a devotee, his father, Hiraṇyakaśipu, was so envious that he was prepared to kill his own son, although the little boy’s only fault was that he was chanting Hare Kṛṣṇa. This is the nature of demons. Jesus Christ also was killed by the sura-dviṣām, those who were envious of him. What was his fault? His only fault was that he was preaching about God. Yet he had so many enemies, who cruelly crucified him. Therefore Kṛṣṇa comes to kill such sura-dviṣām.

Пример за такъв демон е Хиранякашипу. Защото Прахлада Махараджа е бил предан, баща му Хиранякашипу е бил толкова завистлив, че е искал да убие собствения си син, макар че вината на малкото момче е била, че той е възпявал Харе Кришна. Това е същността на демоните. Исус Христос също е бил убит от сура-двиш̣а̄м, тези, които са били завистливи към него. Какво е била неговата вина? Единствената му грешка е била, че той говорил на другите за Бога. Поради това той имал много врагове, които жестоко го разпънали. Затова Кришна идва – за да убие такива сура-двиш̣а̄м.

This killing of the envious, of course, can be done without the presence of Kṛṣṇa. By setting to work the natural forces of war, pestilence, famine, and so on, Kṛṣṇa can kill millions of people. He does not need to come here to kill these rascals, for they can be killed simply by His direction, or nature’s law. Sṛṣṭi-sthiti-pralaya-sādhana-śaktir ekā (Brahma-saṁhitā 5.44). Nature has so much power that it can create, maintain, and annihilate everything. Sṛṣṭi means “creation,” sthiti means “maintenance,” and pralaya means “destruction.” Nature can create, maintain, and also destroy. This material cosmic manifestation is being maintained by the mercy of nature, by which we are getting sunlight, air, and rain by which to grow our food so that we can eat and grow nicely. But nature is so powerful that at any time it can destroy everything simply by one strong wind. Nature is working under the direction of Kṛṣṇa (mayādhyakṣeṇa prakṛtiḥ sūyate sa-carācaram). Therefore, if Kṛṣṇa wants demons killed, He can kill millions of them with merely one strong blast of nature’s wind.

Но завистниците, разбира се, може да бъдат убити и без личното присъствие на Кришна. Тази работа естествено могат да свършат бедствия като война, мор, глад и така нататък, Кришна може да убие милиони хора. Той не трябва да дойде тук лично, за да убие тези негодници. Те могат да бъдат убити просто по негова заповед или чрез законите на природата. Ср̣щи-стхити-пралая-са̄дхана-шактир ека̄ (Брахма Самхита̄ 5.44). Природата има толкова много енергия, че тя може да създаде, поддържа и унищожи всичко. Ср̣щи означава създаване, стхити – поддържане и пралайя – унищожение. Природата може да създаде, да поддържа, а също така и да унищожи. Това материално космическо проявление се поддържа от милостта на природата, благодарение на която ние имаме слънчева светлина, въздух и дъжд, които помагат, за да отглеждаме храната си, така че ние можем да се храним добре и да се развиваме нормално. Но природата е толкова силна, че по всяко време може да унищожи всичко, просто като един силен вятър. Природата работи под ръководството на Кришна (мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте сачара̄чарам). Ето защо, ако Кришна иска да убие демоните, той може да убие милиони от тях просто с една силна буря.

So to kill the demons Kṛṣṇa does not need to come. When He comes, He does so because He is requested by His devotees like Vasudeva and Devakī, as Kuntīdevī indicates by using the word yācitaḥ, meaning “being prayed for.” Therefore the real cause of His coming is at the request of His devotees, but when He comes He simultaneously shows that He is prepared to kill anyone who is envious of His devotees. Of course, His killing and maintaining are the same because He is absolute. Those who are killed by Kṛṣṇa immediately attain salvation, which generally takes millions of years to get.

Така че, Кришна не е необходимо да идва, за да убие демоните. Когато Той идва, прави това, защото това е било желанието на предани като Ва̄судева и Деваки, за което говори и Кунтӣдеви, използвайки думата я̄читах̣, което означава „молещ се за“. Затова истинската причина за идването му е молбата на неговите предани, но едновременно с това, когато идва, Той показва, че е готов да убие всеки, който завижда на преданите му. Разбира се, няма разлика между дейностите на Кришна. И убийство и поддържането, извършени от него са трансцендентални, защото Той е абсолютен. Тези, които са убити от Кришна, получават освобождение веднага, което обикновено отнема милиони години.

So people may say that Kṛṣṇa has come for this purpose or that purpose, but actually Kṛṣṇa comes for the benefit of His devotees. He always looks after the welfare of the devotees, and so from this instruction of Kuntī we should understand that we should always be concerned with how to become devotees. Then all good qualities will come upon us.

Хората могат да кажат, че Кришна е дошъл с тази или онази цел, но всъщност Кришна идва, за да удовлетвори своите предани. Той винаги се грижи за благосъстоянието на отдадените души. И така, от тази инструкция на Кунтӣ ние трябва да разберем, че винаги трябва да сме ангажирани с това как да станем предани. Тогава всички добри качества ще се проявят у нас.

yasyāsti bhaktir bhagavaty akiñcanā
sarvais gunaiṣ tatra samāsate surāḥ
йася̄сти бхактир бхагаватй акинчана̄
сарваир гунаиш̣ татра сама̄сате сура̄х̣

(Bhāgavatam 5.18.12)

(Шрӣмад Бха̄гаватам 5.18.12)

If one simply develops one’s dormant, natural devotion for Kṛṣṇa, one will develop all good qualities.

Ако човек просто развива своята спяща, естествена преданост към Кришна, той ще развие всички добри качества.

Our devotion for Kṛṣṇa is natural. Just as a son has natural devotion to his father and mother, we have natural devotion to Kṛṣṇa. When there is danger, even materialistic scientists pray to God. Of course, when they are not in danger they defy God, and therefore danger is required in order to teach these rascals that there is God. Jīvera svarūpa haya—kṛṣṇera ‘nitya-dāsa’. Our natural position is to be dependent on God. Artificially we are trying to banish God, saying, “God is dead,” “There is no God,” or “I am God.” But when we give up this rascaldom, Kṛṣṇa will give us all protection.

Предаността към Кришна е нещо естествено. Точно както един син има естествена привързаност към баща си и майка си, ние имаме естествена преданост към Кришна. Когато има опасност, дори и учените-материалисти се молят на Бога. Разбира се, когато те не са в опасност, те отхвърлят Бога и следователно опасностите са необходими за тези негодници, за да се научат, че има Бог. Джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера 'нитя-да̄са'. Нашата естествена позиция е да бъдем зависими от Бога. Изкуствено ние се опитваме да прогоним Бога, като казваме: „Бог е мъртъв“, „Няма Бог“, или „Аз съм Бог“. Но когато се откажем от това негодничество, Кришна ще ни даде цялата защита.