Skip to main content

14

Глава 14

Lord Kṛṣṇa’s Wonderful Activities

Невероятните дейности на Бог Кришна

gopy ādade tvayi kṛtāgasi dāma tāvad
yā te daśāśru-kalilāñjana-sambhramākṣam
vaktraṁ ninīya bhaya-bhāvanayā sthitasya
sā māṁ vimohayati bhīr api yad bibheti
гопй а̄даде твайи кр̣та̄гаси да̄ма та̄вад
я̄ те даша̄шру-калила̄нджана-самбхрама̄кш̣ам
вактрам нинӣя бхая-бха̄ваная̄ стхитася
са̄ ма̄м вимохаяти бхӣр апи яд бибхети

My dear Kṛṣṇa, Yaśodā took up a rope to bind You when You committed an offense, and Your perturbed eyes overflooded with tears, which washed the mascara from Your eyes. And You were afraid, though fear personified is afraid of You. This sight is bewildering to me.

Скъпи Кришна, майка Яшода искаше да те върже с въже, защото беше направил беля. Тогава уплашените Ти очи се напълниха със сълзи, които размиха черния каджал по клепачите Ти. Ти беше много изплашен, макар че от Теб се бои дори олицетворението на страха. Това е объркващо за мен.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.31

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.31

Here is another explanation of the bewilderment created by the pastimes of the Supreme Lord. The Supreme Lord is the Supreme in all circumstances, as already explained. Here is a specific example of the Lord’s being the Supreme and at the same time a plaything in the presence of His pure devotee. The Lord’s pure devotee renders service unto the Lord out of unalloyed love only, and while discharging such devotional service the pure devotee forgets the position of the Supreme Lord. The Supreme Lord also accepts the loving service of His devotees more relishably when the service is rendered spontaneously out of pure affection, without anything of reverential admiration. Generally the Lord is worshiped by the devotees in a reverential attitude, but the Lord is meticulously pleased when the devotee, out of pure affection and love, considers the Lord to be less important than himself. The Lord’s pastimes in the original abode, Goloka Vṛndāvana, are exchanged in that spirit. The friends of Kṛṣṇa consider Him one of them. They do not consider Him to be of reverential importance. The parents of the Lord (who are all pure devotees) consider Him a child only. The Lord accepts the chastisements of the parents more cheerfully than the prayers of the Vedic hymns. Similarly, He accepts the reproaches of His fiancées more palatably than the Vedic hymns. When Lord Kṛṣṇa was present in this material world to manifest His eternal pastimes of the transcendental realm Goloka Vṛndāvana as an attraction for the people in general, He displayed a unique picture of subordination before His foster mother, Yaśodā. The Lord, in His naturally childish playful activities, used to spoil the stocked butter of mother Yaśodā by breaking the pots and distributing the contents to His friends and playmates, including the celebrated monkeys of Vṛndāvana, who took advantage of the Lord’s munificence. Mother Yaśodā saw this, and out of her pure love she wanted to make a show of punishment for her transcendental child. She took a rope and threatened the Lord that she would tie Him up, as is generally done in the ordinary household. Seeing the rope in the hands of mother Yaśodā, the Lord bowed down His head and began to weep just like a child, and tears rolled down His cheeks, washing off the black ointment smeared about His beautiful eyes. This picture of the Lord is adored by Kuntīdevī because she is conscious of the Lord’s supreme position. He is feared often by fear personified, yet He is afraid of His mother, who wanted to punish Him just in an ordinary manner. Kuntī was conscious of the exalted position of Kṛṣṇa, whereas Yaśodā was not. Therefore Yaśodā’s position was more exalted than Kuntī’s. Mother Yaśodā got the Lord as her child, and the Lord made her forget altogether that her child was the Lord Himself. If mother Yaśodā had been conscious of the exalted position of the Lord, she would certainly have hesitated to punish the Lord. But she was made to forget this situation because the Lord wanted to make a complete gesture of childishness before the affectionate Yaśodā. This exchange of love between the mother and the son was performed in a natural way, and Kuntī, remembering the scene, was bewildered, and she could do nothing but praise the transcendental filial love. Indirectly mother Yaśodā is praised for her unique position of love, for she could control even the all-powerful Lord as her beloved child.

Ето още един пример за това как забавленията на Върховния Бог могат да смутят и объркат хората. Както вече обяснихме, Върховният Бог си остава Върховен при всички обстоятелства. Тук се дава пример за това как Богът може да остане Върховен и в същото време да се превърне в играчка в ръцете на чистите си предани. Чистите предани служат на Бога, водени единствено от чиста любов към него и в същото време те забравят за положението му на Върховен Бог. Върховният Бог също приема с голямо удоволствие това спонтанно служене, предизвикано от чиста любов, лишено от почтителното благоговение и страхопочитание. Преданите обожават Бога с благоговение, но Той е особено доволен, когато от чиста привързаност и любов те смятат, че Той им е подчинен. Такъв е духът на забавленията на Бога в изначалната обител Голока Вриндавана. Приятелите на Кришна мислят, че Той е един от тях. Те не смятат, че Кришна заслужава някаква особена почит. Родителите на Бога, които са чисти предани, виждат в него само детето си. Богът приема наказанията от страна на родителите си с по-голяма радост, отколкото всички молитви и ведически химни. Упреците на годениците му са източник на по-голяма наслада за него от всички ведически химни. Когато Бог Кришна бил в материалния свят, за да заплени обикновените хора с вечните си забавления в трансценденталните владения на Голока Вриндавана, Той показал несравним пример за подчинение на осиновителката си Яшода. Както всяко палаво дете, Богът често опустошавал запасите от масло на майка Яшода като чупел далвите и раздавал маслото на другарчетата си, включително и на забележителните маймуни на Вриндавана, които не пропускали случая да се възползват от щедростта му. Веднъж майка Яшода видяла това и от чиста любов се престорила, че иска да накаже трансценденталното си дете. Тя взела едно въже и заплашва Бога, че ще го върже, както обикновено правят родителите. Като видял въжето в ръцете ѝ, Богът навел глава и заплакал като истинско дете, а сълзите, които се стичали по бузите му, размили черния каджал, който украсявал прекрасните му очи. Кунтӣдеви обожава този образ на Бога, защото осъзнава изключителното му положение. От Бога се бои дори самото олицетворение на страха, но въпреки това сега Той се уплашил от майка си, която искала да го накаже като обикновено непослушно дете. Кунтӣ съзнавала върховното положение на Кришна, а Яшода – не. Затова Яшода се намирала на по-издигнато равнище от Кунтӣ. Майка Яшода била получила Бога като син и Той я накарал напълно да забрави, че детето ѝ е самият Бог. Ако майка Яшода съзнавала възвишеното положение на Бога, тя нямала да бърза да го накаже. Но Той я накарал да забрави положението му, защото искал да се покаже пред любящата си майка като истинско дете. Тази обмяна на любов между майката и сина била толкова естествена, че Кунтӣ изпадала в недоумение, когато си припомняла сцената и не ѝ оставало нищо друго, освен да възхвалява трансценденталната синовна обич. По косвен начин тя възхвалявала неповторимата любов на майка Яшода, с която тя управлявала като свое любимо дете дори всемогъщия Бог.

This pastime presents another opulence of Kṛṣṇa – His opulence of beauty. Kṛṣṇa has six opulences: all wealth, all strength, all influence, all knowledge, all renunciation, and all beauty. The nature of Kṛṣṇa is that He is greater than the greatest and smaller than the smallest (aṇor aṇīyān mahato mahīyān). We offer obeisances to Kṛṣṇa with awe and veneration, but no one comes to Kṛṣṇa with a rope, saying, “Kṛṣṇa, You have committed an offense, and now I shall bind You.” Yet that is the prerogative of the most perfect devotee, and Kṛṣṇa wants to be approached in that way.

Тук Кришна проявява още едно свое достояние – красотата. Кришна притежава шест съвършенства: цялото богатство, цялата сила, слава, знание, отречение и красота. Кришна е по-голям от най-голямото и по-малък от най-малкото. Това (ан̣ор ан̣ӣя̄н махато махӣя̄н). Ние предлагаме почитания на Кришна с благоговение и почит. Никой не идва при Кришна с въже, казвайки: „Кришна, ти си направил пакост, затова сега ще те вържа.“ Това е право само на най-издигнатите предани и на Кришна му се харесва те да се обръщат към него по този начин.

Thinking of Kṛṣṇa’s opulence, Kuntīdevī did not dare take the part of Yaśodā, for although Kuntīdevī was Kṛṣṇa’s aunt, she did not have the privilege to approach Kṛṣṇa the way He was approached by Yaśodāmayī, who was such an advanced devotee that she had the right to chastise the Supreme Personality of Godhead. That was Yaśodāmayī’s special prerogative. Kuntīdevī was simply thinking of how fortunate was Yaśodāmayī that she could threaten the Supreme Personality of Godhead, who is feared even by fear personified (bhīr api yad bibheti). Who is not afraid of Kṛṣṇa? No one. But Kṛṣṇa is afraid of Yaśodāmayī. This is the superexcellence of Kṛṣṇa.

Знаейки за могъществото на Кришна, Кунтӣдеви не се е осмелявала да постъпва както Яшода, въпреки че тя е била леля на Кришна. Кунтӣдеви не е имала привилегията на Яшода, която е била толкова издигнат предан, че е имала право да наказва Върховната личност. Кунтӣдеви просто си е мислила за това колко щастлива е Яшода, че от нея се страхува Върховната Личност, от когото се бои дори персонификацията на страха (бхӣр апи яд бибхети). Кой не се страхува от Кришна? Всички се страхуват. Но Кришна се страхува от Яшодамаи. Това е неговото висше съвършенство.

To give another example of such opulence, Kṛṣṇa is known as Madana-mohana. Madana means Cupid. Cupid enchants everyone, but Kṛṣṇa is known as Madana-mohana because He is so beautiful that He enchants even Cupid. Nonetheless, Kṛṣṇa Himself is enchanted by Śrīmatī Rādhārāṇī, and therefore Śrīmatī Rādhārāṇī is known as Madana-mohana-mohinī, “the enchanter of the enchanter of Cupid.” Kṛṣṇa is the enchanter of Cupid, and Rādhārāṇī is the enchanter of that enchanter.

Ето още един пример за съвършенствата на Кришна. Кришна е известен като Мадана-мохана. Мадана означава Купидон. Купидон очарова всеки, но Кришна е Мадана-мохана, защото Той е толкова красив, че очарова дори Купидон. Независимо от това, Самият Кришна е очарован от Радхарани и следователно Радхарани е известна като Мадана-мохана-мохини – „тази, която покорява покорителят на Купидон“. Кришна пленява Купидон, а Радхарани – самия Кришна.

These are very exalted spiritual understandings in Kṛṣṇa consciousness. They are not fictional, imaginary, or concocted. They are facts, and every devotee can have the privilege to understand and indeed take part in Kṛṣṇa’s pastimes if he is actually advanced. We should not think that the privilege given to mother Yaśodā is not available to us. Everyone can have a similar privilege. If one loves Kṛṣṇa as one’s child, then one will have such a privilege, because the mother has the most love for the child. Even in this material world, there is no comparison to a mother’s love, for a mother loves her child without any expectation of return. Of course, although that is generally true, this material world is so polluted that a mother sometimes thinks, “My child will grow up and become a man, and when he earns money, I shall get it.” Thus there is still some desire to get something in exchange. But while loving Kṛṣṇa there are no selfish feelings, for that love is unalloyed, free from all material gain (anyābhilāṣitā-śūnyam).

Това са много възвишени духовни истини в Кришна съзнание. Те не са въображаеми или измислени. Те са реалност и всеки предан може да получи привилегията да ги разбере и наистина да участва в забавленията на Кришна, ако наистина напредне в духовния живот. Не бива да мислим, че тази привилегия, дадена на майка Яшода не е достъпна за нас. Всеки може да има подобна привилегия. Ако човек обича Кришна като свое дете, той ще има такава привилегия, защото майката има най-силна любов към детето си. Дори и в материалния свят няма сравнение с майчината любов, една майка обича детето си без никакви очаквания за взаимност. Разбира се, въпреки че това е истина, този материален свят е толкова замърсен, че майката някой път си мисли: „Детето ми ще порасне и ще стане човек. Когато той спечели пари, аз ще се възползвам от тях.“ Така че тук има някакво желание за изгода. Но който обича Кришна, няма егоистични чувства, тази любов е неподправена, свободна от всички желания за материални придобивки – аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням (Бхакти-расамрита-синдху 1.1.11).

We should not love Kṛṣṇa for some material gain. It is not that we should say, “Kṛṣṇa, give us our daily bread, and then I shall love You. Kṛṣṇa, give me this or that, and then I shall love You.” There should be no such mercantile exchanges, for Kṛṣṇa wants unalloyed love.

Ние не трябва да обичаме Кришна заради материални придобивки. Не е така, че ние можем да кажем: „Кришна, дай ми хляб и след това ще те обичам. Кришна, дай ми това или онова и след това ще те обичам. Не трябва да има меркантилност, Кришна иска безкористна любов.

When Kṛṣṇa saw mother Yaśodā coming with a rope to bind Him, He immediately became very much afraid, thinking, “Oh, Mother is going to bind Me.” He began to cry, and the tears washed the mascara from His eyes. Looking at His mother with great respect, He appealed to her with feeling, “Yes, Mother, I have offended you. Kindly excuse Me.” Then He immediately bowed His head. Kuntīdevī appreciated this scene, for this was another of Kṛṣṇa’s perfections. Although He is the Supreme Personality of Godhead, He puts Himself under the control of mother Yaśodā. In Bhagavad-gītā (7.7) the Lord says, mattaḥ parataraṁ nānyat kiñcid asti dhanañjaya: “My dear Arjuna, there is no one superior to Me.” Yet that Supreme Personality of Godhead, to whom no one is superior, bows down to mother Yaśodā, accepting, “My dear Mother, yes, I am an offender.”

Когато Кришна видял майка Яшода да идва с въже, за да го върже, Той много се уплашил: „О, майка ми ще ме върже.“ Той започнал да плаче и сълзите размили каджала по очите му. Поглеждайки майка си с дълбока почит, Той развълнувано казал: „Да, мамо, аз те обидих. Моля те, извини ме!“ и навел глава. Кунтӣдеви високо оценила тази сцена, защото тя разкрива едно от съвършенствата на Кришна. Въпреки че Той е Бог, Върховната Личност, Той се поставя под контрола на майка Яшода. В Бхагавад-гӣта̄ 7.7 Богът казва: „маттах̣ паратарам на̄нят кин̃чид асти дханан̃-джая – О, завоевателю на богатства, няма истина, по-висша от мен.“ И този Върховен Бог, от който никой не е по-висш, се прекланя на майка Яшода, приемайки: „Мила майко, да, аз съм виновен.“

When mother Yaśodā saw that Kṛṣṇa had become too much afraid of her, she also became disturbed. She did not actually want Kṛṣṇa to suffer by her punishment. That was not her purpose. But it is a system, still current in India, that when a child creates too much of a disturbance, his mother may bind him up in one place. That is a very common system, so mother Yaśodā adopted it.

Когато майка Яшода видяла, че Кришна твърде много се страхува от нея, тя също се разтревожила. Тя всъщност не искала Кришна да страда от нейното наказание. Това не е била целта ѝ. В Индия все още съществува тази практика – когато едно дете твърде много смущава майка си, може да бъде вързано на едно място. Това е много често срещано явление, така че майка Яшода също го е правила.

This scene is very much appreciated by pure devotees, for it shows how much greatness there is in the Supreme Person, who plays exactly like a perfect child. When Kṛṣṇa plays like a child, He plays perfectly, when He plays as the husband of sixteen thousand wives He plays perfectly, when He plays as the lover of the gopīs He plays perfectly, and as the friend of the cowherd boys He also plays perfectly.

Тази сцена е много високо оценявана от чистите предани, защото показва колко велика е Върховната Личност, който играе съвършено ролята на дете. Когато Кришна играе ролята на дете, Той играе съвършено, когато играе съпруг на шестнадесет хиляди жени, Той играе съвършено, когато играе любовник на гопӣте, Той играе съвършено и като приятел на пастирчетата също играе съвършено.

The cowherd boys all depend on Kṛṣṇa. Once they wanted to take fruit from a forest of palm trees, but there was a demon named Gardabhāsura who would not allow anyone to enter that forest. Therefore Kṛṣṇa’s cowherd boyfriends said to Kṛṣṇa, “Kṛṣṇa, we want to taste that fruit, if You can arrange for it.” Kṛṣṇa immediately said yes, and He and Balarāma went to the forest where that demon was living with other demons, who had all taken the shape of asses. When the ass demons came to kick Kṛṣṇa and Balarāma with their hind legs, Balarāma caught one of them and threw him into the top of a tree, and the demon died. Then Kṛṣṇa and Balarāma killed the other demons the same way. Thus Their cowherd friends were very much obliged to Them.

Пастирчетата – те всички зависели от Кришна. Те искали да вземат плодове от палмовата гора, но имало един демон на име Гардабхасура, който не позволявал на никого да влиза в гората. Тогава пастирчетата казали: „Кришна, ние искаме да опитаме от тези плодове, ако можеш, направи нещо.“ Кришна веднага се съгласил и заедно с Баларама отишли в гората, където този и други демони живеели под форма на магарета. Когато Кришна и Баларама отишли в гората, демоните ги нападнали с желание да ги ритат със задните си крака. Тогава Баларама хванал един от тях, хвърлил го на върха на едно дърво и демонът умрял. Кришна и Баларама убили другите демони по същия начин. Така техните приятели пастирчета им били много благодарни.

On another occasion, the cowherd boys were surrounded by fire. Not knowing anyone else but Kṛṣṇa, they immediately called for Him, and Kṛṣṇa was ready: “Yes.” Thus Kṛṣṇa immediately swallowed the whole fire. There were many demons that attacked the boys, and every day the boys would return to their mothers and say, “Mother, Kṛṣṇa is so wonderful,” and they would explain what had happened that day. And the mothers would say, “Yes, our Kṛṣṇa is wonderful.” They did not know that Kṛṣṇa is God, the Supreme Person. They only knew that Kṛṣṇa is wonderful, that’s all. And the more they perceived Kṛṣṇa’s wonderful activities, the more their love increased. “Perhaps He may be a demigod,” they thought. When Nanda Mahārāja, Kṛṣṇa’s father, talked among his friends, the friends would talk about Kṛṣṇa and say, “Oh, Nanda Mahārāja, your child Kṛṣṇa is wonderful.” And Nanda Mahārāja would respond, “Yes, I see that. Maybe He is some demigod.” And even that was not certain – “maybe.”

Друг път в гората избухнал пожар. Пастирчетата знаели, че няма кой друг да им помогне, освен Кришна. Те веднага се обърнали към него и Той се отзовал. Така Кришна веднага погълнал целия пожар. Имало много демони, които нападали момчетата и те всеки ден, връщайки се вкъщи, казвали на своите майки: „Кришна е толкова прекрасен!“ и обяснявали какво се е случило през деня. А майките им казвали: „Да, нашият Кришна е прекрасен!“ Те не знаели, че Кришна е Бог, Върховната Личност. Те знаели само, че Кришна е прекрасен, това е всичко. И колкото повече наблюдавали прекрасните дейности на Кришна, толкова повече любовта им се усилвала. Може би Той е някой полубог – казвали те. Когато Нанда Махараджа, бащата на Кришна, общувал с приятелите си, те казвали: „О, Нанда Махараджа, Кришна е прекрасно дете.“ И Нанда Махараджа отговарял: „Да, виждам, че е така. Може би Той е някой полубог.“ Но дори и в това Той не е бил сигурен – може би.

Thus the inhabitants of Vṛndāvana do not care who is God and who is not. They love Kṛṣṇa, that’s all. Those who think of first analyzing Kṛṣṇa to determine whether He is God are not first-class devotees. The first-class devotees are those who have spontaneous love for Kṛṣṇa. How can we analyze Kṛṣṇa? He is unlimited, and therefore it is impossible. We have limited perception, and our senses have limited potency, so how can we study Kṛṣṇa? It is not possible at all. Kṛṣṇa reveals Himself to a certain extent, and that much is sufficient.

Жителите на Вриндавана не се интересуват кой е Бог и кой не е. Те обичат Кришна, това е всичко. Тези, които първо анализират Кришна, за да разберат дали той е Бог, не са първа класа предани. Първа класа предани са тези, които имат спонтанна любов към Кришна. Как можем да анализираме Кришна? Това е невъзможно, защото Той е безграничен. Ние имаме ограничени възприятие и сетивата ни са ограничени, поради това – как можем да разберем Кришна? Това изобщо не е възможно. Кришна разкрива Себе си до известна степен и това е напълно достатъчно.

We should not be like the Māyāvādī philosophers, who try to find God by speculative deduction. “Neti neti,” they say. “God is not this, and God is not that.” But what God is they do not know. Materialistic scientists also try to find the ultimate cause, but their process is the same: “Not this, not that.” As much as they advance, they will always find “Not this, not that.” But what the ultimate cause is, they will never find. That is not possible.

Ние не трябва да бъдем като философите Маявади, които се опитват да разберат Бога чрез спекулативно разсъждение. „Нети нети“ – казват те. – Бог не е това, Бог не е онова. Но какво е Бог, те не знаят. Материалистичните учени също се опитват да открият причината на всички причини, но и техният процес е същият: „Не е това, не е онова.“ Колкото и да са напреднали, те винаги ще стигат до: „Не е това, не е онова.“ Но това, кое е изначалната причина на всичко, те никога няма да открият. Това е невъзможно.

What to speak of finding Kṛṣṇa, materialistic scientists cannot properly understand even material objects. They are trying to go to the moon, but actually they do not know what it is. If they understand what the moon is, why do they come back here? If they knew perfectly what the moon is, they would have resided there by now. They have been trying for the last twenty years to go there and stay, but they are simply seeing, “Not this, not that. There are no living entities, and there is no possibility of our living here.” Thus they can report on what is not on the moon, but do they know what is there? No, they do not know. And this is only one planet or one star.

Учените-материалисти не могат правилно да разберат дори материалните обекти, а какво да говорим за разбиране на Кришна. Те се опитват да отидат на Луната, но всъщност не знаят какво представлява тя. Ако те са разбрали какво представлява Луната, защо са се върнали тук? Ако те знаеха какво е Луната, щяха да са там досега. През последните двадесет години те се опитват да отидат и да останат там, но техните заключения се свеждат до: „Не е това, не е онова. Там няма живи същества и не съществуват условия за живот.“ В своите доклади те пишат само за това какво няма на Луната, но знаят ли какво има там? Не, те не знаят. И това е само една планета или звезда.

According to the Vedic literature, the moon is regarded as a star. The scientists say that the stars are all suns, but according to Bhagavad-gītā the stars are of the same nature as the moon. In Bhagavad-gītā (10.21) Lord Kṛṣṇa says, nakṣatrāṇām ahaṁ śaśī: “Of stars I am the moon.” Thus the moon is just like the many stars. What is the nature of the moon? It is bright because it reflects light from the sun. Therefore although the scientists say that the stars are many suns, we do not agree. According to the Vedic calculation, there are innumerable suns, but in every universe there is only one.

Според ведическата литература Луната се разглежда като звезда. Учените казват, че всички звезди са слънца, но според Бхагавад-гӣта̄ звездите са от същото естество като луната. В Бхагавад-гӣта̄ (10.21) Бог Кришна казва: накш̣атра̄н̣а̄м ахам шашӣ: „Сред звездите Аз съм Луната.“ Така Луната е точно като другите звезди. Какво е естеството на Луната? Тя е светла, защото отразява светлина от слънцето. Ето защо, въпреки че учените казват, че звездите са слънца, ние не сме съгласни. Според ведическите данни съществуват безброй слънца, но във всяка вселена има само едно.

What we see in this universe we are seeing imperfectly, and our knowledge is not perfect. We cannot count how many stars or planets there are. We cannot fully understand the material things existing all around us, and therefore how can we understand the Supreme Lord who created this universe? That is not possible. Therefore in the Brahma-saṁhitā (5.34) it is said:

Всичко което виждаме в тази вселена, ние възприемаме несъвършено и съответно нашите познания също са несъвършени. Ние не можем да преброим колко звезди или планети има. Ние не можем да разберем напълно съществуващите навсякъде около нас материалните неща, а как тогава можем да разберем Върховния Бог, който е създал тази вселена? Това не е възможно. Затова в Брахма Самхита̄ (5.34) се казва:

panthās tu koṭi-śata-vatsara-sampragamyo
vāyor athāpi manaso muni-puṅgavānām
so ’py asti yat-prapada-sīmny avicintya-tattve
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
пантха̄с ту кот̣и-шата-ватсара-сампрагамйо
ва̄йор атха̄пи манасо муни-пунгава̄на̄м
со 'пй асти ят-прапада-сӣмнй авининтя-таттве
Говиндам а̄ди-пуруш̣ам там ахам бхаджа̄ми

Space is unlimited, and the Brahma-saṁhitā suggests: Suppose one travels by spacecraft for millions of years at the velocity of the wind or even the speed of mind. Everyone knows that the mind is so swift that in even one ten-thousandth of a second it can take us millions of miles. If we have seen something millions of miles away, the mind can go there immediately. But even if we can travel at that speed on a spacecraft manufactured by muni-puṅgavānām, the greatest scientists and most thoughtful men, will that be perfection? No. The Brahma-saṁhitā says, so ’py asti yat-prapada-sīmny avicintya-tattve: still this creation will remain inconceivable to our understanding. And Kṛṣṇa has created all these things, so how can we study Kṛṣṇa? If we cannot understand the things Kṛṣṇa has created, how can we understand Kṛṣṇa? It is not possible at all.

Космосът е безграничен и в Брахма Самхита̄ се казва: „Да предположим, че някой в продължение на милиони години пътува с космически кораб със скоростта на вятъра или дори скоростта на ума.“ Всеки знае, че умът е толкова бърз, че за една десетохилядна от секундата той може да ни отведе на милиони километри разстояние. Ако сме видели нещо, намиращо се на милиони километри, умът може да ни отведе там веднага. Но дори и ако можем да пътуваме с тази скорост в космически кораб, произведен от муни-пунгава̄на̄м – велики учени и мислители, може ли да считаме, че сме постигнали съвършенство? Не. В Брахма Самхита̄ се казва: со 'пясти ят-прапада-сӣмнй авичинтя-таттве – това творение ще остане все пак неразбираемо. Кришна е създал всички тези неща, така че как можем да изследваме Кришна? Ако не можем да разберем нещата, които Кришна е създал, как можем да разберем него самия? Изобщо не е възможно.

Therefore the mentality of Vṛndāvana is the perfect status of mind for devotees. The inhabitants of Vṛndāvana have no concern with understanding Kṛṣṇa. Rather, they want to love Kṛṣṇa unconditionally. It is not that they think, “Kṛṣṇa is God, and therefore I love Him.” In Vṛndāvana Kṛṣṇa does not play as God; He plays there as an ordinary cowherd boy, and although at times He proves that He is the Supreme Personality of Godhead, the devotees there do not care to know it.

Затова настроението на Вриндавана е съвършеното състояние на съзнанието за преданите. Жителите на Вриндавана нямат никакъв стремеж да разберат Кришна. Вместо това те са готови да обичат Кришна безусловно. Не е така че те мислят: „Кришна е Бог и затова го обичам.“ Във Вриндавана Кришна не играе ролята на Бог. Там Той е обикновено пастирче и въпреки че на моменти показва, че е Бог, Върховната Личност, там преданите не се интересуват от това.

Kuntīdevī, however, was not an inhabitant of Vṛndāvana. She was an inhabitant of Hastināpura, which is outside Vṛndāvana. The devotees outside Vṛndāvana study how great the inhabitants of Vṛndāvana are, but the inhabitants of Vṛndāvana don’t care to know how great Kṛṣṇa is. That is the difference between them. So our concern should be simply to love Kṛṣṇa. The more we love Kṛṣṇa, the more we shall become perfect. It is not necessary to understand Kṛṣṇa and how He creates. Kṛṣṇa explains Himself in Bhagavad-gītā, and we should not try to understand much more. We should not bother very much to know Kṛṣṇa. That is not possible. We should simply increase our unalloyed love for Kṛṣṇa. That is the perfection of life.

Кунтӣдеви, обаче, не е жител на Вриндавана. Тя е жител на Хастинапура, което е извън Вриндавана. Преданите извън Вриндавана изучават колко велика е предаността на жителите на Вриндавана, но жителите на Вриндавана не се интересуват от това колко велик е Кришна. Това е разликата между тях. Така че нашата грижа трябва да бъде просто да обичаме Кришна. Колкото повече обичаме Кришна, толкова повече ние ще станем съвършени. Не е необходимо да разберем Кришна и как Той създава творението. Кришна се представя в Бхагавад-гӣта̄ и ние не трябва да се опитваме да разберем повече от това. Ние не трябва да полагаме много усилия, за да разберем Кришна. Това не е възможно. Ние просто трябва да увеличим нашата искрена любов към Кришна. Това е съвършенството на живота.