Skip to main content

12

Глава 12

Bewildering Pastimes

Неразбираеми трансцендентални забавления

na veda kaścid bhagavaṁś cikīrṣitaṁ
tavehamānasya nṛṇāṁ viḍambanam
na yasya kaścid dayito ’sti karhicid
dveṣyaś ca yasmin viṣamā matir nṛṇām
на веда кашнид бхагавамш чикӣршитам
тавехама̄нася нр̣н̣а̄м вид̣амбанам
на яся кашчид дайито 'сти кархичид
двеш̣яш ча ясмин виш̣ама̄ матир нр̣н̣а̄м

O Lord, no one can understand Your transcendental pastimes, which appear to be human and so are misleading. You have no specific object of favor, nor do You have any object of envy. People only imagine that You are partial.

О, Господи, никой не може да разбере Твоите трансцендентални забавления, които приличат на развлеченията на хората и затова могат да подведат всеки. Ти не проявяваш предпочитания към никого, нито някой е обект на завист за Теб. На хората само им се струва, че Ти си пристрастен.

Śrīmad-Bhāgavatam 1.8.29

Шрӣмад Бха̄гаватам 1.8.29

The Lord’s mercy upon the fallen souls is equally distributed. He has no one as the specific object of hostility. The very conception of the Personality of Godhead as a human being is misleading. His pastimes appear to be exactly like a human being’s, but actually they are transcendental and without any tinge of material contamination. He is undoubtedly known as partial to His pure devotees, but in fact He is never partial, as much as the sun is never partial to anyone. By utilizing the sun rays, sometimes even the stones become valuable, whereas a blind man cannot see the sun, although there are enough sun rays before him. Darkness and light are two opposite conceptions, but this does not mean that the sun is partial in distributing its rays. The sun rays are open to everyone, but the capacities of the receptacles differ. Foolish people think that devotional service is flattering the Lord to get special mercy. Factually the pure devotees who are engaged in the transcendental loving service of the Lord are not a mercantile community. A mercantile house renders service to someone in exchange for values. The pure devotee does not render service unto the Lord for such exchange, and therefore the full mercy of the Lord is open for him. Suffering and needy men, inquisitive persons, or philosophers make temporary connections with the Lord to serve a particular purpose. When the purpose is served, there is no more relation with the Lord. A suffering man, if he is pious at all, prays to the Lord for his recovery. But as soon as the recovery is over, in most cases the suffering man no longer cares to keep any connection with the Lord. The mercy of the Lord is open for him, but he is reluctant to receive it. That is the difference between a pure devotee and a mixed devotee. Those who are completely against the service of the Lord are considered to be in abject darkness; those who ask for the Lord’s favor only at the time of necessity are partial recipients of the mercy of the Lord; and those who are cent-percent engaged in the service of the Lord are full recipients of the mercy of the Lord. Such partiality in receiving the Lord’s mercy is relative to the recipient, and it is not due to the partiality of the all-merciful Lord.

Милостта на Бог е еднаква за всички падналите души. Той не е враждебно настроен към никого. Представата, че Божествената личност е човешко същество заблуждава. Забавленията на Бога само изглеждат като развлеченията на хората, но в действителност те са трансцендентални и нямат дори и най-малка следа от материални замърсявания. Разбира се, добре е известно, че Богът е особено благосклонен към чистите си предани, но Той всъщност е напълно безпристрастен, така както слънцето огрява еднакво всички. Приемайки слънчевите лъчи, понякога дори камъните стават скъпоценни, но слепецът никога не може да види слънцето, въпреки че достатъчно слънчеви лъчи падат върху него. Тъмнината и светлината са две противоположни явления, но това не означава, че слънцето разпределя лъчите си с пристрастие. Слънчевите лъчи са достъпни за всеки, но всеки има различна способност да ги възприеме. Глупавите хора мислят, че преданото служене ласкае Бога, затова чрез него човек може да завоюва особената милост на Бога. Но чистите предани, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене не са търговци. Търговската къща прави услуги само срещу заплащане. Чистите предани не служат на Бога по този начин, затова Той ги дарява с цялата си милост. Страдащите, нуждаещите се, любознателните и философите установяват с Бога временна връзка, за да постигнат определена своя цел. Когато осъществят целта си, те прекъсват отношенията си с Бога. Ако един страдащ човек е поне малко благочестив, той се моли на Бога за спасение. Но когато положението му се облекчи, в повечето случаи той спира да се интересува от връзката си с Бога. Милостта на Бога е достъпна за него, но той не иска да я приеме. В това се състои разликата между чистите предани и тези, в чието предано служене има примеси. Смята се, че хората, които напълно отхвърлят служенето на Бога, се намират в пълна тъмнина. Хората, които молят Бога за помощ само когато са в нужда, приемат милостта му частично, а тези, които напълно са се отдали на служенето на Бога, получават цялата му милост. Дали ще приеме милостта на Бога или не, това зависи от живото същество, а не от пристрастието на винаги милостивият Бог.

When the Lord descends on this material world by His all-merciful energy, He plays like a human being, and therefore it appears that the Lord is partial to His devotees only, but that is not a fact. Despite such an apparent manifestation of partiality, His mercy is equally distributed. In the Battlefield of Kurukṣetra all persons who died in the fight before the presence of the Lord got salvation without the necessary qualifications, because death before the presence of the Lord purifies the passing soul from the effects of all sins, and therefore the dying man gets a place somewhere in the transcendental abode. Somehow or other if someone puts himself open in the sun rays, he is sure to get the requisite benefit both by heat and by ultraviolet rays. Therefore, the conclusion is that the Lord is never partial. It is wrong for the people in general to think of Him as partial.

Когато Бог идва в този материален свят с помощта на Всемилостивите си енергии, Той играе ролята на човешко същество и поради това изглежда, че е пристрастен единствено към преданите си. Но това не е така. Въпреки привидното пристрастие, Той раздава милостта си еднакво на всеки. Всички, които са загинали на бойното поле Курукшетра в присъствието на Бога са получили освобождение без дори да са развили необходимите за това качества. Смъртта в присъствието на Бога пречиства напускащата душа от последиците на всичките ѝ грехове и умиращият получава място някъде в трансценденталната обител. Ако човек се изложи на слънчевите лъчи независимо по какъв начин ще изпита благотворното въздействие на топлината и на ултравиолетовото им излъчване. Можем да направим заключение, че Богът никога не е пристрастен. Обикновените хора грешат, когато мислят, че Той е пристрастен.

The Lord says in Bhagavad-gītā (4.8):

В Бхагавад-гӣта̄ (4.8) Богът казва:

paritrāṇāya sādhūnāṁ
vināśāya ca duṣkṛtām
dharma-saṁsthāpanārthāya
sambhavāmi yuge yuge
паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м
вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м

дхарма-самстха̄пана̄ртха̄я
самбхава̄ми юге юге

“In order to deliver the pious and to annihilate the miscreants, as well as to reestablish the principles of religion, I advent Myself millennium after millennium.”

„Във всяка епоха Аз лично идвам, за да спася благочестивите и да унищожа безбожниците, а също и да възстановя религиозните принципи.“

When God incarnates, He has two missions – to vanquish the demons and deliver the sādhus, the faithful devotees. The word sādhūnām, which means “saintly persons,” refers to devotees. It has nothing to do with worldly honesty or dishonesty, morality or immorality; it has nothing to do with material activities. Sometimes we may think that the word sādhu refers to a person who is materially good or moral, but actually the word sādhu refers to one who is on the transcendental platform. A sādhu, therefore, is a devotee, because one who engages in devotional service is transcendental to material qualities (sa guṇān samatītyaitān).

Когато Бог се въплъщава, Той има две мисии – да победи демоните и да освободи са̄дху, искрените предани. Думата са̄дхӯна̄м, което означава свети хора, се отнася за преданите. Това няма нищо общо със светската честност или нечестност, морал или безнравственост, това няма нищо общо с материалните дейности. Понякога смятаме, че думата са̄дху се отнася за лице, което е материално добро или морално, но всъщност думата са̄дху се отнася за човек, който е на трансцендентална платформа. Са̄дху, следователно, е предан, защото човек, който се занимава с предано служене е трансцендентален към материалните качества (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н).

Now, the Lord comes to deliver the devotees (paritrāṇāya sādhūnām), but it is clearly stated in Bhagavad-gītā (14.26) that a devotee transcends the material qualities (sa guṇān samatītyaitān). A devotee is in a transcendental position because he is no longer under the control of the three material modes of nature – goodness, passion, and ignorance. But if a sādhu is already delivered, being on the transcendental platform, then where is the necessity of delivering him? This question may arise. The Lord comes to deliver the devotee, but the devotee is already delivered. Therefore the word viḍambanam, meaning “bewildering,” is used in this verse because this appears contradictory.

И така, Бог идва, за да освободи преданите (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м), но в Бхагавад-гӣта̄ (14.26) ясно е посочено, че преданият е отвъд материалните качества (са гун̣а̄н саматӣтяита̄н). Той е в трансцендентална позиция, защото вече не е под контрола на трите гуни на материалната природа – добро, страст и невежество. Но ако един са̄дху вече е освободена душа, намиращ се на трансцендентална платформа, тогава защо трябва да бъде освобождаван? Такъв въпрос може да възникне. Богът идва, за да освободи предания, но преданият вече е освободен. Затова в този стих се използва думата видамбанам, което означава объркващо.

The answer to this contradiction is that a sādhu, a devotee, does not require deliverance, but because he is very much anxious to see the Supreme Lord face to face, Kṛṣṇa comes not to deliver him from the clutches of matter, from which he has already been delivered, but to satisfy his inner desire. Just as a devotee wants to satisfy the Lord in all respects, the Lord even more wants to satisfy the devotee. Such are the exchanges of loving affairs. Even in our ordinary dealings, if we love someone we want to satisfy him or her, and he or she also wants to reciprocate. So if the reciprocation of loving affairs exists in this material world, in what an elevated way must it exist in the spiritual world. There is a verse in which the Lord says, “The sādhu is My heart, and I am also the sādhu’s heart.” The sādhu is always thinking of Kṛṣṇa, and Kṛṣṇa is always thinking of the sādhu, His devotee.

Отговорът на това противоречие е, че са̄дху, преданият, не се нуждае от освобождение, но тъй като той с нетърпение очаква да види Върховния Бог лице в лице, Кришна не идва, за да го избави от мрежата на материалното съществуване, от която той вече се е освободил, а за да удовлетвори вътрешното му желание. Точно както преданият иска да удовлетвори Бога във всяко едно отношение, Богът още повече иска да удовлетвори предания. Това е обмяна на любовни отношения. Дори и в нашите обикновени отношения, ако обичаме някого, искаме да удовлетворим него или нея, и съответно – той или тя също иска да отвърне. Така че, ако съществува взаимност на любовни отношения в този материален свят, това означава, че такава взаимност, но в повишена степен, съществува и в духовния свят. Има един стих, в който Бог казва: „са̄дху е сърцето ми и аз също съм в сърцето на са̄дху.“ Са̄дху винаги мисли за Кришна и Кришна винаги мисли за са̄дху, Своя предан.

The appearance and disappearance of the Lord within this material world are called cikīrṣitam, pastimes. It is Kṛṣṇa’s pastime that He comes. Of course, when the Lord comes He has some work to perform – to protect the sādhu and kill those who are against the sādhu – but both of these activities are His pastimes.

Появата и напускането на Бога в този материален свят се нарича чикӣрш̣итам, забавление. Това, че Кришна идва в материалния свят, е негово забавление. Разбира се, Богът идва, за да изпълни някаква работа – да защити са̄дху и да убие тези, които се противопоставят на са̄дху – но и двете са забавления.

The Lord is not envious. The killing of the demons is also a display of His affection. Sometimes we may punish our children by giving them a very strong slap because of love. Similarly, when Kṛṣṇa kills a demon this killing is not on the platform of material jealousy or envy, but on the platform of affection. Therefore it is mentioned in the śāstras, the Vedic literatures, that even the demons killed by the Lord attain immediate salvation. Pūtanā, for example, was a demoniac witch who wanted to kill Kṛṣṇa. When Kṛṣṇa was performing pastimes as a small child, she coated the nipple of her breast with poison and approached Kṛṣṇa’s home to offer the milk of her breast. “When Kṛṣṇa sucks my nipple,” she thought, “the child will immediately die.” But that was not possible. Who can kill Kṛṣṇa? Instead she herself was killed, for Kṛṣṇa sucked the nipple and also sucked out her life altogether. But what was the result? Kṛṣṇa took the bright side. “This demoniac woman came to kill Me,” He thought, “but somehow or other I have sucked her breast milk, so she is My mother.” Thus Pūtanā attained the position of Kṛṣṇa’s mother in the spiritual world. This is explained in the Śrīmad-Bhāgavatam, where Uddhava says to Vidura that Kṛṣṇa is so kind, God is so kind, that even the witch who wanted to kill Him with poison was accepted as His mother. “Since Kṛṣṇa is such a kind God,” he said, “whom else shall I worship but Kṛṣṇa?”

Бог не е завистлив. Убийството на демоните също е проява на неговата обич. Понякога може да наказваме децата си, но това е от любов. По същия начин когато Кришна убива демон, това убийство не е на платформата на материала ревност или завист, а от позицията на обич. Ето защо в ша̄стрите, ведическите писания се споменава, че дори демоните, убити от Бога, постигнат незабавно освобождение. Путана, например, била вещица, обхваната от бяс, която искала да убие Кришна. Веднъж тя намазала зърното на гърдата си с отрова и отишла в дома на Кришна, за да му предложи млякото си. „Когато Кришна засуче гърдата ми – мислила си тя – веднага ще умре.“ Но това никога не би могло да се случи. Кой може да убие Кришна? Вместо това тя самата била убита. Когато Кришна засмукал зърното ѝ, също така напълно изсмукал и живота ѝ. Но какъв бил резултатът? Кришна приел всичко откъм добрата страна. „Тази демонична жена дойде, за да ме убие, – помислил си Той – но по един или друг начин Аз съм сукал от гърдите ѝ мляко, така че тя е моя майка.“ Така Путана постигнала позицията на майка на Кришна в духовния свят. Това се обяснява в Шрӣмад Бха̄гаватам, където Уддхава казва на Видура, че Кришна е толкова добър, Бог е толкова добър, че дори и вещицата, която искаше да го убие с отрова си, е била приета от него като майка. Кришна е толкова милостив Бог, – казал той – така че, кого другиго аз мога да обожавам, ако не Кришна?

Kuntīdevī says, na yasya kaścid dayitaḥ. The word dayita means “favorite.” Kṛṣṇa favors no one. Dveṣyaś ca: and no one is His enemy. We expect some benediction or profit from a friend and harmful activities from an enemy, but Kṛṣṇa is so perfect that no one can harm Him nor can anyone give Him anything. So who can be His friend or enemy? Na yasya kaścid dayito ’sti: He doesn’t need anyone’s favor. He is complete. I may be a very poor man, and therefore I may expect some favor from a friend, but that is because I am imperfect. Because I am not full, because I am deficient in so many ways, I am always needy, and therefore I want to create some friend, and similarly I hate an enemy. But since Kṛṣṇa is the Supreme, no one can harm Kṛṣṇa, nor can anyone give Kṛṣṇa anything.

Кунтӣдеви казва: на яся кашчид дайитах̣. Думата дайита означава предпочитание. Кришна не отдава предпочитание на никого. Двешяш ча – и никой не е негов враг. Ние очакваме някакво благо или помощ от приятеля и зло от врага, но Кришна е толкова съвършен, че никой не може да му навреди, нито някой може да му даде нещо. Така че кой може да му бъде приятел или враг? На яся кашчид дайито 'сти: Той не се нуждае от никого. Той е напълно завършен. Аз може да съм много беден и затова да търся някаква полза от приятел, но това е така, защото съм несъвършен. Понеже не съм пълно цяло и по различни начини ми липсват толкова много неща, аз съм винаги нуждаещ се. Затова искам да имам някакъв приятел, и по същия начин – враг, когото да мразя. Но тъй като Кришна е Върховният, никой не може да навреди на Кришна, нито някой може да даде на Кришна каквото и да е.

Why then are we worshiping Kṛṣṇa in the temple by offering Kṛṣṇa so many comforts, dressing Him, decorating Him, and giving Him nice food? We should try to understand that Kṛṣṇa does not need our offerings of nice garments, flowers, or food, but if we give such offerings to Kṛṣṇa, we shall benefit. Thus it is Kṛṣṇa’s favor that He accepts such offerings. If one decorates oneself, one’s reflection in a mirror will also appear decorated. Similarly, since we are reflections of Kṛṣṇa, if we decorate Kṛṣṇa we also shall be decorated. In the Bible it is said that man was made in the image of God, and this means that we are reflections of God’s image. It is not that we invent or imagine some form of God according to our own form. Those who adhere to the Māyāvāda philosophy of anthropomorphism say, “The Absolute Truth is impersonal, but because we are persons we imagine that the Absolute Truth is also a person.” This is a mistake, and in fact just the opposite is true. We have two hands, two legs, and a head because God Himself has these same features. We have personal forms because we are reflections of God. Furthermore, we should philosophically understand that if the original person benefits, the reflection also benefits. So if we decorate Kṛṣṇa, we also shall be decorated. If we satisfy Kṛṣṇa, we shall become satisfied. If we offer nice food to Kṛṣṇa, we shall also eat the same food. Those who live outside the temples of Kṛṣṇa consciousness may never have imagined such palatable food as the food we are offering to Kṛṣṇa, but because it is being offered to Kṛṣṇa, we also have the opportunity to eat it. So we should try to satisfy Kṛṣṇa in all respects, and then we shall be satisfied in all respects.

Защо тогава обожаваме Кришна в Храма и му предлагаме толкова много удобства, обличаме го, украсяваме го и му даваме вкусна храна? Ние трябва да се опитаме да разберем, че Кришна не се нуждае от красивите дрехи, украшенията или храна, но ако ние предлагаме тези неща на Кришна, ще имаме полза от това. Ето защо Той приема нашите предлагания. Ако човек се украси, съответно и неговото отражение в огледалото ще се появи украсено. По същия начин, тъй като ние сме отражение на Кришна, ако ние украсяваме Кришна, ние също ще бъдем украсени. В Библията се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога и това означава, че ние сме отражение на Божия образ. Не е така, че ние сме измислили или си представяме някаква форма на Бога според нашата собствена. Тези, които се придържат към философията Маявада на антропоморфизма ще кажат: Абсолютната Истина е безличностна, но тъй като ние сме хора, ние си представяме, че Абсолютната Истина също е човек. Това е грешка, в действителност точно обратното е вярно. Ние имаме две ръце, два крака и една глава, защото самият Бог изглежда така. Всеки от нас има лична форма, защото ние сме отражение на Бога. Освен това ние трябва философски да разберем, че ако изначалната личност е облагодетелствана, отражението ѝ също ще има полза. Така че, ако украсяваме Кришна, ние също ще бъдем красиви. Ако удовлетворяваме Кришна, ние също ще бъдем удовлетворени. Ако предлагаме вкусна храна на Кришна, ние ще ядем същата храна. Тези, които живеят извън Храмовете на Кришна съзнание никога не може да си представят такава апетитна храна, каквато е храната, предлагана на Кришна, а това, което се предлага на Кришна, ние също имаме възможност да го ядем. Така че ние трябва да се опитаме да удовлетворим Кришна по всякакъв начин и тогава ние също ще бъдем удовлетворени във всяко отношение.

Kṛṣṇa does not need our service, but He kindly accepts it. When Kṛṣṇa asks us to surrender unto Him (sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja), this does not mean that Kṛṣṇa is lacking servants and that if we surrender He will profit. Kṛṣṇa can create millions of servants by His mere desire. So that is not the point. But if we surrender to Kṛṣṇa, we shall be saved, for Kṛṣṇa says, ahaṁ tvāṁ sarva-pāpebhyo mokṣayiṣyāmi: “I shall free you from all sinful reactions.” We are suffering here in this material world without any shelter. We even see many people loitering in the street, with no aim in life. When we go walking by the beach in the early morning, we see many young people sleeping or loitering there, aimless, confused, and not knowing what to do. But if we take shelter of Kṛṣṇa, then we shall know, “Oh, now I have found shelter.” Then there will be no more confusion, no more hopelessness. I receive so many letters daily from people expressing how they have found hope in Kṛṣṇa consciousness. Therefore, it is not a fact that Kṛṣṇa descended here merely to collect some servants. Rather, He descended for our benefit.

Кришна не се нуждае от нашето служене, но той милостиво го приема. Когато Кришна иска от нас да му се отдадем (сарва-дхарма̄н паритяджя̄ ма̄м екам шаран̣ам враджа), това не означава, че на Кришна му липсват слуги и че ако ние се отдадем, той ще има полза. Той ще спечели. Само пожелавайки, Кришна може да създаде милиони слуги. Така че това не е най-важното. Но ако ние се отдадем на Кришна, ще се спасим. Кришна казва: Ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо мокш̣айш̣я̄ми. Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Тук, в този материален свят ние страдаме, защото нямаме никакъв подслон. Ние можем да видим много хора, скитащи се по улиците, без цел в живота. Когато се разхождаме по плажа в ранните сутрешни часове, ние виждаме много млади хора, спящи или скитащи се там, безцелни, объркани, без да знаят какво да правят. Но ако приемем подслон при Кришна, тогава ще знаем: „О, сега аз намерих подслон.“ Тогава няма да има повече объркване, няма да има безнадеждност. Всеки ден получавам толкова много писма от хора, изразяващи как те са намерили надежда в Кришна съзнание. Затова, не е вярно, че Кришна е дошъл тук просто за да си набави слуги. Напротив, Той идва заради нашето благо.

Unfortunately, however, instead of becoming Kṛṣṇa’s servants, we are becoming servants of so many other things. We are servants of our senses and the sensual activities of lust, anger, greed, and illusion. Actually the whole world is serving in this way. But if we engage our senses in the service of Kṛṣṇa, we shall no longer be servants of the senses, but masters of the senses. When we have the strength to refuse to allow our senses to be engaged other than in the service of Kṛṣṇa, then we shall be saved.

За съжаление обаче, вместо да станем слуги на Кришна, ставаме слуги на толкова много други неща. Ние сме слуги на нашите сетива и сетивни дейности – похот, гняв, алчност и илюзия. Всъщност, целият свят се движи по този начин. Но ако ние ангажираме сетивата си в служба на Кришна, ние вече няма да бъдем слуги на сетивата, а техни господари. Когато имаме сили да забраним на нашите сетива да бъдат ангажирани в дейности, различни от служенето на Кришна, тогава ще бъдем спасени.

Here Kuntīdevī says, “Your appearance in this material world is misleading, bewildering.” We think, “Kṛṣṇa has some mission, some purpose, and therefore He has appeared.” No, it is for His pastimes that He appears. For example, sometimes a governor goes to inspect a prison. He gets reports from the prison superintendent, so he has no business going there, but still he sometimes goes, thinking, “Let me see how they are doing.” This may be called a pastime because he is going by his free will. It is not that he has become subject to the laws of the prison. But still a foolish prisoner may think, “Oh, here the governor is also in prison. So we are equal. I am also governor.” Rascals think like that. “Because Kṛṣṇa has descended as an avatāra,” they say, “I am also an avatāra.” So here it is said, na veda kaścid bhagavaṁś cikīrṣitam: “No one knows the purpose of Your appearance and disappearance.” Tavehamānasya nṛṇāṁ viḍambanam: the Lord’s pastimes are bewildering. No one can understand their real purpose.

Тук Кунтӣдеви казва: „Твоето появяване в този материален свят е неразбираемо и объркващо.“ Ние мислим: „Кришна има някаква мисия, някаква цел, и затова Той се е появил.“ Не, неговата поява е забавление. Ето един пример: Понякога държавен служител отива на проверка в затвора. Той редовно получава доклади от надзирателя на затвора, така че няма работа там, но все пак понякога отива, мислейки: „Нека да видим какво правят там.“ Това може да се нарече забавление, защото той отива със свободната си воля. Не е така, че той е станал обект на законите на затвора. Но все пак някой глупав затворник може да си помисли: „О, управляващият също е в затвора. Така че ние сме равни. Аз също съм управител.“ Негодниците мислят по този начин. „Тъй като Кришна е дошъл като авата̄ра – казват те, – аз също съм авата̄рът. Затова тук се казва: на веда кашчид бхагавамш чикӣрш̣итам – „Никой не знае целта на твоето появяване и напускане.“ Тавехамана̄ся нр̣н̣а̄м вид̣амбанам – забавленията на Бога са объркващи. Никой не може да разбере истинската им цел.

The real purpose of the Lord’s pastimes is His free will. He thinks, “Let Me go and see.” He doesn’t need to come to kill the demons. He has so many agents in the material nature that can kill them. For example, in a moment He can kill thousands of demons merely by a strong wind. Nor does He need to come to give protection to the devotees, for He can do everything simply by His will. But He descends to enjoy pleasure pastimes. “Let Me go and see.”

Истинската цел на забавления на Бога е неговата свободна воля. Той си мисли: „Нека отида и да видя.“ Не е необходимо Богът лично да идва, за да убие демоните. Той има толкова много агенти в материалния свят, които могат да ги убият. Например, само за миг Богът може да убие хиляди демони само със силен вятър. Нито пък трябва да дойде, за да осигури защита на преданите, защото Той може да направи всичко това просто чрез своята воля. Всъщност Той идва, за да се наслади на забавленията си. „Нека отида и да видя.“

Sometimes Kṛṣṇa even wants to enjoy the pleasure pastimes of fighting. The fighting spirit is also in Kṛṣṇa, otherwise wherefrom have we gotten it? Because we are part and parcel of Kṛṣṇa, all the qualities of Kṛṣṇa are present in minute quantity within us. We are samples of Kṛṣṇa. Wherefrom do we get the fighting spirit? It is present in Kṛṣṇa. Therefore, just as a king sometimes engages a wrestler to fight with him, Kṛṣṇa also engages living entities to engage in fighting. The wrestler is paid to fight with the king. He is not the king’s enemy; rather, he gives pleasure to the king by mock fighting. But when Kṛṣṇa wants to fight, who will fight with Him? Not anyone ordinary. If a king wants to practice mock fighting, he will engage some very qualified wrestler. Similarly, Kṛṣṇa does not fight with anyone ordinary, but rather with some of His great devotees. Because Kṛṣṇa wants to fight, some of His devotees come down to this material world to become His enemies and fight with Him. For example, the Lord descended to kill Hiraṇyakaśipu and Hiraṇyākṣa. Should we think that these were ordinary living entities? No, they were the great devotees Jaya and Vijaya, who came to this world because Kṛṣṇa wanted to fight. In the Vaikuṇṭha world, the spiritual world, there is no possibility of fighting, because everyone there engages in Kṛṣṇa’s service. With whom will He fight? Therefore He sends some devotee in the garb of an enemy and comes here to this material world to fight with him. At the same time, the Lord teaches us that becoming His enemy is not very profitable and that it is better to become His friend. Kuntīdevī therefore says, na veda kaścid bhagavaṁś cikīrṣitam: “No one knows the purpose of Your appearance and disappearance.” Tavehamānasya nṛṇāṁ viḍambanam: “You are in this world just like an ordinary human being, and this is bewildering.”

Понякога дори Кришна иска да се наслади на удоволствието от боя. Войнственият дух също е присъщ на Кришна, в противен случай, откъде хората са го придобили? Тъй като ние сме неразделна част от Кришна, всички качества на Кришна са намират, но в минимално количество и у нас. Ние сме мостра на Кришна. Откъде, в противен случай, ще сме взели желанието да се борим? То присъства у Кришна. Ето защо, както царят понякога ангажира борци, за да се бият с него, също така и Кришна ангажира живи същества, за да се бие с тях. На бореца плащат, за да се бие с царя. Той не е враг, по-скоро той доставя удоволствие на царя като се бори с него. Но когато Кришна иска да се бие, кой ще се бие с него? Не някоя обикновена личност. Ако царят иска да тренира борба, той ще ангажира някой много квалифициран борец. По същия начин Кришна не се бие с някой обикновен, а по-скоро с някои от най-великите си предани. Защото Кришна иска да се бие, някои от придружителите му идва в този материален свят, за да стане негов враг и да се бие с него. Например Бог дойде, за да убие Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а. Трябва ли да мислим, че това са обикновени живи същества? Не, те са най-великите предани Джая и Виджая, които са дошли в този свят, защото Кришна е пожелал да се бие. Във Вайкунтха, духовния свят, не съществува възможност за борба, защото всеки се занимава със служене на Кришна. С кого да се бие? Затова Той изпраща свой предан, който приема ролята на враг и идва тук, в този материален свят, за да се бие с него. В същото време Бог ни учи, че няма много полза от това човек да стане негов враг и че е по-добре да стане негов приятел. Затова Кунтӣдеви казва: на веда кашчид бхагавамш чикӣрш̣итам – Никой не знае целта на твоето появяване и напускане. Тавехама̄нася нр̣н̣а̄м вид̣амбанам – В този свят Ти изглеждаш като обикновено човешко същество и това заблуждава всички.

Because Kṛṣṇa sometimes appears like an ordinary man, people sometimes cannot believe or understand His activities. They wonder, “How can God become an ordinary person like us?” But although Kṛṣṇa sometimes plays like an ordinary person, in fact He is not ordinary, and whenever necessary He displays the powers of God. When sixteen thousand girls were kidnapped by the demon Bhaumāsura, they prayed to Kṛṣṇa, and therefore Kṛṣṇa went to the demon’s palace, killed the demon, and delivered all the girls. But according to the strict Vedic system, if an unmarried girl leaves her home even for one night, no one will marry her. Therefore when Kṛṣṇa told the girls, “Now you can safely return to your fathers’ homes,” they replied, “Sir, if we return to the homes of our fathers, what will be our fate? No one will marry us, because this man kidnapped us.”

Понякога Кришна изглежда като обикновен човек, затова хората не вярват или не могат да разберат дейностите му. Те се чудят: „Как може Богът да бъде обикновен човек като нас?“ Но въпреки че Кришна понякога се представя за обикновен човек, в действителност Той не е, а когато е необходимо, показва силата на Бога. Когато шестнадесет хиляди момичета са били отвлечени от демона Бхаумасура, те се молили на Кришна и Той отишъл в двореца на демона, убил го и освободил момичета. Но според строгата Ведическа система, ако неомъжено момиче напусне дома си дори и за една нощ, никой няма да се ожени за нея. Ето защо когато Кришна казал на момичетата: „Сега можете спокойно да се вървете в домовете на бащите си“, те отговорили: „Господине, ако се върнем в домовете на бащите си, каква ще бъде нашата съдба? Никой няма да се ожени за нас, защото бяхме похитени.“

“Then what do you want?” Kṛṣṇa asked. The girls replied, “We want You to become our husband.” And Kṛṣṇa is so kind that He immediately said yes and accepted them.

„Тогава какво искате?“ – попитал Кришна. Момичетата отговорили: „Ние искаме Ти да станеш наш съпруг.“ И Кришна е толкова милостив, че веднага казал „Да“ и ги приел.

Now, when Kṛṣṇa brought the girls back home to His capital city, it is not that each of the sixteen thousand wives had to wait sixteen thousand nights to meet Kṛṣṇa. Rather, Kṛṣṇa expanded Himself into sixteen thousand forms, constructed sixteen thousand palaces, and lived in each palace with each wife.

След това Кришна завел момичетата у дома, в своята столица. И не е така, че всяка една от шестнадесет хилядите съпруги е трябвало да чака шестнадесет хиляди нощи, за да се срещне с Кришна. Кришна Самият се разширил в шестнадесет хиляди форми, изградил шестнадесет хиляди дворци и живял с всяка съпруга в отделен дворец.

Although this is described in Śrīmad-Bhāgavatam, rascals cannot understand this. Instead they criticize Kṛṣṇa. “He was very lusty,” they say. “He married sixteen thousand wives.” But even if He is lusty, He is unlimitedly lusty. God is unlimited. Why sixteen thousand? He could marry sixteen million and still not reach the limits of His perfection. That is Kṛṣṇa. We cannot accuse Kṛṣṇa of being lusty or sensuous. No. There are so many devotees of Kṛṣṇa, and Kṛṣṇa shows favor to all of them. Some ask Kṛṣṇa to become their husband, some ask Kṛṣṇa to become their friend, some ask Kṛṣṇa to become their son, and some ask Kṛṣṇa to become their playmate. In this way, there are millions and trillions of devotees all over the universe, and Kṛṣṇa has to satisfy them all. He does not need any help from these devotees, but because they want to serve Him in a particular way, the Lord reciprocates. These sixteen thousand devotees wanted Kṛṣṇa as their husband, and therefore Kṛṣṇa agreed.

Въпреки че това е описано в Шрӣмад Бха̄гаватам, негодниците не могат да го разберат. Вместо това те критикуват Кришна. „Той е бил много похотлив. – казват те – Той се е оженил за шестнадесет хиляди жени.“ Но дори Той да е похотлив, Той е безгранично похотлив. Бог е безграничен. Защо шестнадесет хиляди? Той може да се ожени за шестнадесет милиона и все пак това да не е границата на неговото съвършенство. Това е Кришна. Не можем да обвиняваме Кришна, че е похотлив или чувствен. Не. Има толкова много предани на Кришна и Той проявява внимание към всеки от тях. Някой иска Кришна да стане негов съпруг, друг – приятел, син или другар в игрите. Има милиони и милиарди предани от цялата Вселената и Кришна трябва да ги удовлетвори. Той не се нуждае от никаква помощ от тези предани, но тъй като те искат да му служат по определен начин, Бог им отвръща с взаимност. Тези шестнадесет хиляди предани са искали Кришна за съпруг и затова Той изпълнил желанието им.

Thus Kṛṣṇa may sometimes act like a common man, but as God He expanded Himself into sixteen thousand forms. Once the great sage Nārada went to visit Kṛṣṇa and His wives. “Kṛṣṇa has married sixteen thousand wives,” he thought. “Let me see how He is dealing with them.” Then he found Kṛṣṇa living differently in each of the sixteen thousand palaces. In one palace He was talking with His wife, in another He was playing with His children, in another He was arranging for the marriage of His sons and daughters, and in this way He was engaged in varied pastimes in all of the sixteen thousand palaces. Similarly, in His childhood Kṛṣṇa played just like an ordinary child, but when His mother, Yaśodā, wanted Him to open His mouth so that she could see whether He had eaten dirt, within His mouth He showed her all the universes. This is Kṛṣṇa. Although He plays just like an ordinary human being, when there is need He shows His nature as God. To give another example, Kṛṣṇa acted as the chariot driver of Arjuna, but when Arjuna wanted to see Kṛṣṇa’s universal form, Kṛṣṇa immediately showed him a cosmic form with thousands and millions of heads, legs, arms, and weapons. This is Kṛṣṇa.

Така Кришна понякога действа като обикновен човек, но като Бог Той се разширява в шестнадесет хиляди форми. Веднъж великият мъдрец Нарада отишъл да посети Кришна и жените му. Кришна има шестнадесет хиляди съпруги – помислил си той. – Нека да видим как Той се държи с тях. И Нарада видял, че Кришна живее едновременно във всеки един от шестнадесетте хиляди дворци. В един дворец Той беседвал с жена си, в друг – играел с децата си, в трети организирал женитбата на синовете и дъщерите си и така се занимавал с разнообразни дейности във всички шестнадесет хиляди дворци. По същия начин, в детството си Кришна играел точно като обикновено дете, но когато майка Яшода поискала да си отвори устата, за да провери дали е ял пръст, в устата си Той ѝ показал всички вселени. Това е Кришна. Въпреки че играел ролята на обикновен човек, когато се е налагало е показвал своята Божествена природа. Да дадем още един пример. Кришна е действал като колесничар на Арджуна, но когато Арджуна пожелал да види вселенската му форма, Кришна веднага показал тази космическа форма с хиляди и милиони глави, краката, ръцете и оръжия. Това е Кришна.

Kṛṣṇa is completely independent, and He has no friends or enemies, but He plays for the benefit of both His friends and enemies, and when He acts for the benefit of either, the result is the same. That is Kṛṣṇa’s absolute nature.

Кришна е напълно независим и Той няма приятели или врагове, но действа за благото и на приятелите и на враговете си. И когато Той действа за благото на всички, резултатът е един и същ. Това е абсолютната природа на Кришна.