Шрӣла Прабхупа̄да: Какво е значението на думата Христос?

Отец Емануел: Христос произхожда от гръцката дума Кристос, която означава „миропомазан“.

Шрӣла Прабхупа̄да: Кристос е гръцкият превод на думата Кр̣ш̣н̣а.

Отец Емануел: Това е много интересно.

Шрӣла Прабхупа̄да: Когато индиецът се обръща към Кр̣ш̣н̣а, той често казва „Кр̣ш̣т̣а“. Кр̣ш̣т̣а е санскритска дума, означаваща „привличане“. Така че когато наричаме Бога „Христос“, „Кр̣ш̣т̣а“ или „Кр̣ш̣н̣а“, ние се обръщаме към все същата всепривличаща Върховна Божествена Личност. Когато Исус казва: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти“ — това име на Бога е „Кр̣ш̣т̣а“ или „Кр̣ш̣н̣а“. Съгласен ли сте?

Отец Емануел: Смятам, че Исус, като син на Бога, е разкрил истинското име на Бога: Христос. Ние можем да наричаме Бога „Отец“, но ако искаме да се обърнем към него с истинското му име, трябва да кажем „Христос“.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. „Христос“ е друг начин на произнасяне на Кр̣ш̣т̣а, а „Кр̣ш̣т̣а“ е друг начин на произнасяне на Кр̣ш̣н̣а, името на Бога. Исус казва, че човек трябва да прославя името на Бога, но вчера чух един теолог да казва, че Богът нямал име — трябвало да го наричаме само „Отец“. Синът може да нарича баща си „татко“, но баща му си има специфично име. Също така „Бог“ е общоприетото име за Върховната Божествена Личност, която има точно определено име — Кр̣ш̣н̣а. Следователно дали ще наречете Бога „Христос“, „Кр̣ш̣т̣а“ или „Кр̣ш̣н̣а“, в крайна сметка вие се обръщате към една и съща Върховна Божествена Личност.

Отец Емануел: Да, ако говорим за истинското име на Бога, трябва да казваме „Христос“. В нашата религия имаме Светата Троица: Отец, Син и Светия Дух. Вярваме, че можем да узнаем името на Бога само посредством откровение на Божия син. Исус Христос ни откри името на бащата и затова ние приехме името „Христос“ като име на Бога, получено чрез откровение.

Шрӣла Прабхупа̄да: Всъщност няма значение, Кр̣ш̣н̣а или Христос, името е едно и също. Важното е да следваме наставленията на ведическите писания, които препоръчват в тази епоха да се повтаря името на Бога. Най-лесният начин е да се повтаря маха̄-мантрата: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ра̄ма и Кр̣ш̣н̣а са имена на Бога, а Харе е енергия на Бога. Така че когато повтаряме маха̄-мантрата, ние се обръщаме към Бога и неговата енергия. Тази енергия е два вида — духовна и материална. Сега сме пленници на материалната енергия. Затова се молим на Кр̣ш̣н̣а да бъде милостив да ни освободи от служенето на материалната енергия и да ни приеме да служим на духовната енергия. Това е цялата ни философия. Харе Кр̣ш̣н̣а означава „О, енергия на Бога, о, Боже (Кр̣ш̣н̣а), моля Ви, ангажирайте ме да Ви служа“. В природата ни е да служим. По един или друг начин сме почнали да служим на материални неща, но когато това служене се превърне в служене на духовната енергия, животът ни ще стане съвършен. Да практикуваме бхакти йога (любовно служене на Бога), означава да се освободим от обозначения като „индус“, „мюсюлманин“, „християнин“, това или онова, и просто да служим на Бога. Ние сме създали християнска, индуска и мюсюлманска религия, но когато приемем религия без обозначения, в която не мислим, че сме индуси, или християни, или мюсюлмани, можем да говорим за чиста религия, т. е. бхакти.

Отец Емануел: Мукти?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, бхакти. Когато говорим за бхакти, в това се включва и мукти (освобождение от материалните страдания). Без бхакти няма мукти, а ако действаме на платформата на бхакти, в това се включва и мукти. Това научаваме от Бхагавад-гӣта̄ (14.26):

„Този, който изцяло се е отдал на предано служене, който не пада при никакви обстоятелства, веднага се издига над проявленията на материалната природа и така стига до нивото на Брахман“.

Отец Емануел: Брахман Кр̣ш̣н̣а ли е?

Шрӣла Прабхупа̄да: Кр̣ш̣н̣а е Парабрахман. Брахман може да бъде реализиран в три аспекта: като безличностен Брахман, като локализирана Парама̄тма̄ и като личностен Брахман. Кр̣ш̣н̣а е личност, той е Върховен Брахман, защото Богът в крайна сметка е личност. Това се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.11):

„Вещите трансценденталисти, които познават Абсолютната Истина, наричат тази недвойствена субстанция Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н“. Постигането на аспекта Върховна Личност е крайната степен в осъзнаването на Бога. Той притежава всичките шест съвършенства в тяхната цялост: той е най-силният, най-богатият, най-красивият, най-прославеният, най-мъдрият и най-отреченият.

Отец Емануел: Да, съгласен съм.

Шрӣла Прабхупа̄да: Тъй като Богът е абсолютен, неговото име, неговата форма и неговите качества също са абсолютни и не се различават от него самия. Следователно, когато повтаряме святото име на Бога, ние общуваме непосредствено с него. Когато човек общува с Бога, той придобива божествени качества, а когато напълно се пречисти, той става придружител на Върховния Бог.

Отец Емануел: Но нашето разбиране за името на Бога е ограничено.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, ние сме ограничени, но Богът е неограничен. И понеже е неограничен, т. е. абсолютен, той има безброй много имена, всяко от които е Бог. Ние можем да разберем неговото име дотолкова, доколкото е развито духовното ни възприятие.

Отец Емануел: Мога ли да Ви задам един въпрос? Ние, християните, също проповядваме любов към Бога, опитваме се да обичаме Бога и да му служим от цялото си сърце и душа. Каква е разликата между вашето движение и нашето? Защо изпращате учениците си в западните страни да проповядват любов към Бога, след като учението на Исус Христос излага същото послание?

Шрӣла Прабхупа̄да: Проблемът е в това, че християните не следват заповедите на Бога. Съгласен ли сте с това?

Отец Емануел: Да, до голяма степен сте прав.

Шрӣла Прабхупа̄да: Тогава какъв е смисълът на любовта на християнина към Бога? Ако не следвате заповедите на Бога, къде е любовта ви? Затова ние идваме, за да учим хората какво означава любов към Бога: ако го обичате, не може да не се подчинявате на заповедите му. А ако не им се подчинявате, любовта ви не е истинска.

Из целия свят хората обичат не Бога, а кучетата си. Ето защо движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е необходимо — за да научи хората как да възвърнат забравената си любов към Бога. Не само християните, също и индусите, мюсюлманите и всички останали са виновни. Те са си сложили клеймо „християнин“, „индус“ или „мюсюлманин“, но не се подчиняват на Бога. В това е проблемът.

Посетител: Можете ли да обясните в какъв смисъл християните не се подчиняват?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Преди всичко те нарушават заповедта „Не убивай!“ като поддържат кланици. Съгласни ли сте, че тази заповед се нарушава?

Отец Емануел: Лично аз съм съгласен.

Шрӣла Прабхупа̄да: Добре. Ако християните искат да обичат Бога, трябва да престанат да убиват животни.

Отец Емануел: Но най-важното не е ли…

Шрӣла Прабхупа̄да: Ако пропуснете дори една запетайка, цялото ви изчисление ще бъде грешно. Независимо какво ще извадите или ще прибавите после, грешката вече е налице и всичко, което ще последва, също ще бъде грешно. Не можем да приемаме само тази част от писанията, която ни харесва, и да отхвърляме онази, която не ни харесва. Кокошката например снася яйца със задната си част, а яде с човката си. И фермерът може да реши: „Предната част на кокошката ми излиза много скъпо, защото трябва да я храня. По-добре да я отрежа“. Но ако главата я няма, и яйца няма да има, защото тялото е мъртво. По аналогичен начин, ако отхвърлим трудната част от писанията и се подчиним само на това, което ни харесва, такава интерпретация няма да ни помогне. Трябва да приемем всички наставления на писанията така, както са дадени, а не само тези, които ни допадат. Ако не следвате първата заповед „Не убивай!“, къде е любовта Ви към Бога?

Посетител: Християните приемат, че в тази заповед става дума за хора, а не за животни.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това означава, че Христос не е бил достатъчно интелигентен, за да използва правилната дума за „убийство“*. Съществуват две думи: „убийство“ [kill] и „убийство на хора“ [Мurder]. За хора се отнася „убийство на хора“. Мислите ли, че Исус не е бил достатъчно интелигентен, за да използва правилната дума — „убийство на хора“, — вместо думата „убийство“? „Убийство“ означава всякакъв вид унищожаване на живот, и по-специално убиване на животни. Ако Христос е мислел само за унищожаване на хора, той щеше да използва думата „убийство на хора“.
* Представеното по-долу разсъждение е построено на разликата в употребата на английските думи kill и Мurder. Kill се отнася до убийство изобщо, а Мurder до убийство на хора. (Б. пр.)

Отец Емануел: Но в Стария завет заповедта „Не убивай!“ наистина се отнася за убийство на хора. И когато Исус казва: „Не убивай!“, — той разширява тази заповед до смисъла, че човешкото същество не само не трябва да убива друго човешко същество, но и трябва да се отнася с любов към него. Той никога не говори за взаимоотношенията на човека с други живи същества, а само за взаимоотношенията му с други човешки същества. Когато казва: „Не убивай!“, — той иска да каже както в интелектуален, така и в емоционален смисъл — не трябва да обиждаш или да нараняваш другите, да се отнасяш лошо с тях и т. н.

Шрӣла Прабхупа̄да: Сега не говорим за Стария или Новия завет, а за думите, използвани в заповедите. Ако искате да интерпретирате тези думи, това е нещо друго. Но ние разбираме прякото значение. „Не убивай!“ означава „Християните не трябва да убиват“. Вие можете да ги тълкувате, както ви е изгодно, за да продължавате да действате както досега, но ние разбираме много добре, че не е необходимо никакво тълкуване. Тълкуване е необходимо, когато нещата не са ясни. Но тук значението е ясно. „Не убивай!“ е недвусмислена заповед. Защо трябва да я тълкуваме?

Отец Емануел: Яденето на растения не е ли също убийство?

Шрӣла Прабхупа̄да: Ваиш̣н̣ава философията учи, че не трябва да убиваме ненужно дори растения. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва:

„Ако някой ми предложи с любов и преданост листо, цвете, плод или малко вода, Аз ще приема“. Ние предлагаме на Кр̣ш̣н̣а само храна, която той иска, и след това ядем остатъците. Ако предлагането на вегетарианска храна на Кр̣ш̣н̣а е греховно, това ще бъде грях на Кр̣ш̣н̣а, не наш грях. Но Бог е апа̄па-виддха —греховните реакции не могат да го докоснат. Той е като слънцето, което е толкова могъщо, че може да пречисти дори урина — нещо, което ние не можем да направим. Кр̣ш̣н̣а е като цар, който може да заповяда убиецът да бъде обесен, но самият той е неподвластен на наказание, защото е много могъщ. Яденето на храна, преди това предложена на Бога, е нещо като убийствата, извършвани от войника по време на война. Във военно време, когато главнокомандващият заповяда атака, войникът, който се подчинява и убива врага, получава медал. Но ако същият войник убива на своя глава, той ще бъде наказан. По същия начин, когато ядем само праса̄да (остатъци от храната, предложена на Кр̣ш̣н̣а), не извършваме грях. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (3.13):

„Преданите на Бога са освободени от всички грехове, защото ядат храна, която е принесена в жертва. Другите, които приготвят храната, за да удовлетворяват сетивата си, в действителност ядат само грях“.

Отец Емануел: Кр̣ш̣н̣а не може ли да даде разрешение да се ядат животни?

Шрӣла Прабхупа̄да: Може — в животинското царство. Но на цивилизования човек, религиозния човек, не му е предопределено да убива и яде животни. Ако престанете да убивате животни и повтаряте святото име на Христос, ще постигнете съвършенство. Не съм дошъл да ви уча, а само да ви помоля да повтаряте името на Бога. Библията също изисква това от вас. Така че нека се обединим и да повтаряме святото име. И ако имате предразсъдъци срещу повтарянето на името Кр̣ш̣н̣а, тогава повтаряйте „Христос“ или „Кр̣ш̣т̣а“ — няма разлика. Шрӣ Чаитаня казва: на̄мна̄м ака̄ри бахудха̄ ниджа-сарва-шактих̣. „Богът има милиони и милиони имена и понеже няма разлика между имената му и самия него, всяко едно от тези имена има същото могъщество като Бога“. Следователно дори и да приемате обозначения като „индус“, „християнин“ или „мюсюлманин“, ако просто повтаряте името на Бога, което е във вашите писания, ще постигнете духовната платформа. Човешкият живот ни е даден, за да постигнем себепознание — да се научим как да обичаме Бога. Това е истинската красота на човека. Дали ще изпълняваш този дълг като индус, християнин или мюсюлманин, няма никакво значение — но го изпълнявай!

Отец Емануел: Съгласен съм.

Шрӣла Прабхупа̄да: (Показвайки броеница за медитация от 108 зърна). Ние винаги носим тази броеница, както вие имате вашата молитвена броеница. Вие повтаряте молитвата, но защо другите християни не я повтарят? Защо трябва да пропускат тази благоприятна възможност на човешко съществуване? Котките и кучетата не могат да повтарят, но ние можем, защото имаме човешки език. Ако повтаряме святите имена на Бога, няма да загубим нищо; напротив — печелим много. Моите ученици винаги повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а. Те биха могли да ходят на кино и да вършат много други неща. Но те са изоставили всичко това. Те не ядат нито риба, нито месо, нито яйца; те не приемат интоксиканти, не пият, не пушат, не участват в хазарт, не спекулират и не водят извънбрачен сексуален живот. Но те повтарят святото име на Бога. Ако искате да си сътрудничим, тогава отидете в църквите и повтаряйте „Христос“, „Кр̣ш̣т̣а“ или „Кр̣ш̣н̣а“. Имате ли нещо против?

Отец Емануел: Нямам. От моя страна бих бил радостен да се присъединя към вас.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, ние разговаряме с Вас като с представител на християнската църква. Вместо да държите църквите затворени, защо не ни ги дадете? Ние ще повтаряме святото име на Бога там двадесет и четири часа в денонощие. На много места закупихме църкви, които на практика бяха затворени, защото никой не ги посещаваше. В Лондон видях стотици църкви, които бяха затворени или използвани за светски цели. В Лос Анджелис купихме една такава църква. Продадоха ни я, защото никой не ходеше в нея. Но ако сега посетите тази църква, ще видите хиляди хора. Всеки интелигентен човек за пет минути може да разбере какво е Бог; не са нужни пет часа.

Отец Емануел: Разбирам.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но хората не разбират. Тяхната беда е в това, че не искат да разберат.

Посетител: Аз мисля, че да се разбере Бога, не е въпрос на интелигентност, а на смирение.

Шрӣла Прабхупа̄да: Смирението означава интелигентност. Смирените и покорните ще наследят царството на Бога. Това е казано в Библията, нали? Но философията на негодниците е, че всеки човек е Бог, и днес тази идея е станала много популярна. Затова никой не е смирен и покорен. Ако всеки смята себе си за Бог, откъде ще се вземат у него смирение и покорство? Затова аз уча учениците си да станат смирени и покорни. Те винаги отдават смирените си почитания в храма и на духовния си учител и по този начин напредват. Качествата смирение и покорство водят много бързо до духовен напредък. Във ведическите писания се казва: „На тези, които имат твърда вяра в Бога и в духовния учител, който е негов представител, се разкрива смисълът на ведическите писания“.

Отец Емануел: Но не би ли трябвало това смирение да се отдава и на други?

Шрӣла Прабхупа̄да: Да, но има два вида почит: специална и обикновена. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а Чайтаня учи, че не трябва да очакваме почит за себе си, но трябва да отдаваме почит на всекиго друго, дори ако той не ни почита. Специална почит обаче трябва да бъде отдавана на Бога и неговия чист предан.

Отец Емануел: Да, съгласен съм.

Шрӣла Прабхупа̄да: Смятам, че християнските свещеници трябва да си сътрудничат с движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Те трябва да повтарят името Христос или Кристос и да престанат да намират извинение за клането на животни. Тази програма е според ученията на Библията; това не е моя философия. Моля Ви, действайте по такъв начин и ще видите как положението в света ще се промени.

Отец Емануел: Много Ви благодаря.

Шрӣла Прабхупа̄да: Харе Кр̣ш̣н̣а.

В това есе духовният учител на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание казва, че Господ Исус Христос е „син на Бога, представител на Бога,… наш гуру,… наш духовен учител“, но в същото време остро критикува тези, които само претендират, че са последователи на Христос…

Шрӣмад Бха̄гаватам твърди, че всеки истински проповедник на Божието съзнание трябва да има качествата титикш̣а̄ (търпение) и карун̣а (състрадание). В характера на Исус Христос откриваме и двете качества. Той проявявал такава търпимост, че дори когато бил разпънат на кръста, не осъждал никого. И бил толкова състрадателен, че се молел на Бога да прости на хората, които се опитвали да го убият. (Разбира се, те не са можели да го убият, но са мислели, че той може да бъде убит, и така са извършили голямо оскърбление.) Докато разпъвали Христос на кръста, той се молел: „Отче, прости им. Те не знаят какво правят“.

Проповядващият съзнание за Бога е приятел на всички живи същества. Господ Исус Христос е дал пример за това с учението си „Не убивай!“. Но християните обичат да тълкуват погрешно тази заповед. Те смятат, че животните нямат душа, и затова могат спокойно да убиват милиарди невинни животни в кланиците. Затова, макар да има много хора, които претендират, че са християни, много трудно ще бъде да намерим сред тях някого, който стриктно да следва наставленията на Господ Исус Христос.

Един ваиш̣н̣ава е нещастен, като вижда страданията на другите. Затова Господ Исус Христос се е съгласил да бъде разпънат на кръст — за да освободи другите от страданията им. Но неговите последователи са му толкова предани, че са решили: „Нека Христос страда заради нас, а ние ще продължаваме да вършим грехове“. Те толкова силно обичат Христос, че мислят: „Скъпи Исусе Христе, ние сме толкова слаби. Не можем да се откажем от греховните си дейности. Затова те молим, изстрадай всичко вместо нас“.

Исус Христос учи: „Не убивай!“. Но последователите му сега са решили: „Няма значение, нека убиваме!“ — и отварят огромни, оборудвани със съвременна техника кланици. „Ако в това има някакъв грях, Христос ще го изстрада заради нас.“ Това е най-противното заключение.

Христос може да приеме страданията за предишните грехове на своите предани. Но преди всичко те трябва да се опомнят: „Защо трябва да карам Исус Христос да страда заради моите грехове? Нека прекратя греховните си дейности“.

Да допуснем, че човек, любим син на своя баща, е извършил убийство. И да допуснем, че мисли: „Ако ми наложат някакво наказание, баща ми ще го изстрада вместо мен“. Законът ще позволи ли това? Когато убиецът бъде арестуван и каже: „Не, не. Освободете ме и арестувайте баща ми — аз съм любимият му син!“, — мислите ли, че служителите на властта ще изпълнят молбата на този глупак? Той е извършил убийството. Но смята, че баща му ще трябва да понесе наказанието! Това разумно предложение ли е? — Не. Ти си извършил убийството — ти трябва да бъдеш обесен. По аналогичен начин, когато извършваш греховни дейности, ти трябва да страдаш — не Исус Христос. Такъв е законът на Бога.

Исус Христос е бил велика личност — син на Бога, представител на Бога. Той не е имал вина и все пак е бил разпънат на кръст. Той е искал да разпространява съзнание за Бога, а в замяна на това са го разпънали на кръст — такава е човешката благодарност! Хората не са могли да оценят това, което той е проповядвал. Но ние високо го ценим и му отдаваме цялата си почит като на представител на Бога.

Разбира се, посланието, което Христос проповядва, е съобразено със съответното време, място, държава и е подходящо за определена група хора. Но без съмнение той е представител на Бога. Затова се прекланяме пред Господ Исус Христос и му отдаваме почитанията си.

Веднъж в Мелбърн ме посети група свещеници християни. Те попитаха: „Какво мислите за Исус Христос?“. Аз им отговорих: „Той е наш гуру. Той проповядва съзнание за Бога, следователно той е наш духовен учител“. Свещениците оцениха това много високо.

Всъщност всеки, който проповядва величието на Бога, трябва да бъде приеман за гуру. Исус Христос е една от тези велики личности. Не трябва да го смятаме за обикновено човешко същество. В писанията се казва, че всеки, който смята духовния учител за обикновен човек, има демоничен манталитет. Ако Исус Христос беше обикновен човек, нямаше да може да проповядва съзнание за Бога.

Шрӣла Прабхупа̄да: Исус Христос казва: „Не убивай!“. Тогава защо християните убиват животни?

Кардинал Даниело: Несъмнено в християнството убиването е забранено, но ние вярваме, че между живота на човека и на животните има разлика. Животът на човека е свещен, защото човек е направен по подобие на Бога. Затова се забранява да се убиват хора.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но Библията не казва: „Не убивай хора!“. Тя казва в широк смисъл: „Не убивай!“.

Кардинал Даниело: Ние вярваме, че само човешкият живот е свещен.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е ваше тълкувание. Заповедта е: „Не убивай!“.

Кардинал Даниело: На човека му е необходимо да убива животни, за да има какво да яде.

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. Човек може да яде зърнени храни, зеленчуци, плодове и мляко.

Кардинал Даниело: А месо не?

Шрӣла Прабхупа̄да: Не. За човешките същества е предназначена вегетарианската храна. Тигърът не идва да яде плодовете ви. Предписаната за него храна е животинската плът. А храната за човека са зеленчуците, плодовете, зърнените храни и млечните продукти. Тогава как можете да казвате, че убийството на животни не е грях?

Кардинал Даниело: Вярвам, че това е въпрос на мотивиране. Ако убиването на животно служи, за да се нахрани гладният, то е оправдано.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но да вземем например кравата: ние пием млякото ѝ, следователно тя е наша майка. Съгласен ли сте?

Кардинал Даниело: Да, вярно е.

Шрӣла Прабхупа̄да: Така. Ако кравата е ваша майка, как можете да насърчавате убиването ѝ? Вие взимате мляко от нея, а когато тя остарее и не може да дава повече мляко, прерязвате гърлото ѝ. Нима това е хуманно? В Индия месоядците са съветвани да убиват някои низши животни, като кози, прасета и дори биволи. Но убийството на крава е най-големият грях. Когато проповядваме Кр̣ш̣н̣а съзнание, ние молим хората изобщо да не ядат месо и моите ученици стриктно следват този принцип. Но ако при някои обстоятелства се налага хората да ядат месо, те трябва да ядат месо от по-низши животни. Не убивайте кравите. Това е най-големият грях. А докато човек е грешен, не може да разбере Бога. Най-важната задача на човека е да разбере Бога и да го обича. Но ако си останете грешен, никога няма да бъдете способен да разберете Бога — а и дума не може да става да го обичате.

Кардинал Даниело: Според мен може би това не е най-същественото. Най-важното нещо е да обичаме Бога. Практическите заповеди могат да варират в различните религии.

Шрӣла Прабхупа̄да: Добре, в Библията практическата заповед на Бога е, че не може да убивате. Следователно убиването на крави е грях за вас.

Кардинал Даниело: Бог казва на индийците, че убийството не е добро нещо, а на евреите казва, че…

Шрӣла Прабхупа̄да: Не, не. Исус Христос учи: „Не убивай!“. Защо тълкувате това, както ви е изгодно?

Кардинал Даниело: Но Исус позволява пасхално жертвоприношение на агне.

Шрӣла Прабхупа̄да: Но той никога не е поддържал кланица.

Кардинал Даниело: (Смее се.) Не, но той все пак е ядял месо.

Шрӣла Прабхупа̄да: Когато няма друга храна, човек може да яде месо, за да не гладува. Това е друго нещо. Но най-греховно е постоянно да поддържате кланици само за да удовлетворявате езика си. Всъщност не можете да имате човешка цивилизация, ако не спрете тази жестока практика да поддържате кланици. И макар че убиването на животни понякога може да се налага, за да преживее човек, поне животното майка, кравата, не трябва да се убива. Това е обикновено човешко приличие. В движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние не позволяваме убиването на никакви животни. Кр̣ш̣н̣а казва: патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇ йо ме бхактя̄ праяччхати — „На мен трябва да се поднасят с преданост зеленчуци, плодове, мляко и зърно“ (Бхагавад-гӣта̄ 9.26). Ние приемаме остатъци от храната на Кр̣ш̣н̣а (праса̄да). Дърветата ни дават различни плодове, но дърветата не биват унищожавани. Разбира се, едно живо същество е храна за друго живо същество, но това не означава, че можеш да убиеш майка си, за да се нахраниш. Кравите са беззащитни. Те ни дават мляко. Вие вземате млякото им — и след това ги убивате в кланицата. Това е греховно.

Ученик: Шрӣла Прабхупа̄да, разрешаването на месоядството в християнството е основано на възгледа, че по-низшите видове живот нямат душа както човешките същества.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това е глупаво. Преди всичко трябва да разберем кое свидетелства за присъствието на душа в тялото. Тогава ще можем да разберем дали човешкото същество има душа, а кравата няма. Какви са характерните черти на кравата и на човека? Ако намерим разлика в отличителните им черти, ще можем да кажем, че в животното няма душа. Но ако разберем, че животното и човешкото същество имат еднакви черти, как бихме могли да кажем, че животното няма душа? Основните характеристики са, че животното яде и вие ядете, животното спи и вие спите, животното се съвкупява и вие се съвкупявате, животното се самозащитава и вие се самозащитавате. Къде е разликата?

Кардинал Даниело: Ние допускаме, че животното може и да има същото биологично съществуване както човека, но в животното няма душа. Ние вярваме, че душата е човешка душа.

Шрӣла Прабхупа̄да: Нашата Бхагавад-гӣта̄ казва: сарва йониш̣у — „Душата съществува във всички биологични видове живот“. Тялото е като костюм. Вие носите черни дрехи, аз съм облечен в шафранена дреха. Но под дрехата ви се намира човешко същество и аз също съм човешко същество. Телата на различните биологични видове живот са точно като разните видове дрехи. Има 8 400 000 биологични вида, или дрехи, но във всеки от тях има душа, частица от Бога. Да предположим, че баща има двама сина, които не са еднакво достойни. Единият може да бъде върховен съдия, а другият — общ работник, но бащата смята и двамата за свои синове. Той не прави разлика между тях, смятайки, че синът съдия е по-важен от сина работник. И ако синът съдия каже: „Скъпи татко, другият ти син е безполезен. Нека да го заколя и да го изям“, — бащата би ли позволил това?

Кардинал Даниело: Не, разбира се. Но е трудно да приемем идеята, че всеки живот е част от живота на Бога. Има огромна разлика между живота на човека и на животното.

Шрӣла Прабхупа̄да: Тази разлика се състои в степента на развитие на съзнанието. В човешкото тяло има развито съзнание. Дори дървото има душа, но съзнанието на дървото не е много развито. Когато отсичате дървото, то не се съпротивлява. Всъщност то се съпротивлява, но в много малка степен. Един учен на име Джагадиш Чандра Бошу е изобретил апарат, който показва, че дърветата и растенията чувстват болка, когато ги отсичат. Ние и сами можем да видим това — когато убиват животно, то се съпротивлява, плаче, издава ужасни звуци. Така че това е въпрос на степен на развитие на съзнанието. Но душата се намира във всички живи същества.

Кардинал Даниело: Но от метафизична гледна точка животът на човека е свещен. Човешките същества мислят на по-висша платформа, отколкото животните.

Шрӣла Прабхупа̄да: Каква е тази по-висша платформа? Животното яде, за да поддържа тялото си, и вие ядете, за да поддържате тялото си. Кравата яде трева на полето, а човешкото същество яде месо от огромните кланици, обзаведени със съвременна техника. Но това, че имате големи машини и ужасни зрелища, а животното просто си пасе трева, не означава, че само във вашите тела има душа, а в тялото на животните няма. Това не е логично. Ние можем да видим, че и при животното, и при човешкото същество основните характерни черти са еднакви.

Кардинал Даниело: Но само в човешките същества наистина откриваме метафизични търсения на смисъла на живота.

Шрӣла Прабхупа̄да: Да. Така с помощта на метафизиката открийте защо според вас животните нямат душа — това е метафизика. Ако мислите метафизично, това е много добре. Но ако мислите както животните, тогава каква полза има от метафизичните ви търсения? Метафизично означава „над физичното“, с други думи „духовно“. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: сарва йониш̣у каунтея — „Във всяко живо същество има душа“. Това е метафизично разбиране. Сега трябва да приемете за метафизични или ученията на Кр̣ш̣н̣а, или третокласното мнение на някой глупак. Кое приемате?

Кардинал Даниело: Но защо Бог е създал животни, които да ядат други животни? Както изглежда, в творението има нещо грешно.

Шрӣла Прабхупа̄да: Това не е грешка. Богът е много милостив. Ако искате да ядете животни, той ще ви даде пълна възможност за това. Ще ви даде тяло на тигър в следващия ви живот, така че ще можете да ядете месо съвсем безпрепятствено. „Защо е нужно да поддържате кланици? Аз ще ви дам зъби и нокти на хищник. Яжте сега!“ Така че месоядците ги очаква такова наказание. Месоядците в следващия си живот стават тигри, вълци, котки и кучета — за да получат по-добри възможности.