Text Five
Текст пети
Devanagari
Деванагари (азбука)
शुश्रूषया भजनविज्ञमनन्यमन्यनिन्दादिशून्यहृदमीप्सितसङ्गलब्ध्या ॥ ५ ॥
Text
Текст
dīkṣāsti cet praṇatibhiś ca bhajantam īśam
śuśrūṣayā bhajana-vijñam ananyam anya-
nindādi-śūnya-hṛdam īpsita-saṅga-labdhyā
дӣкш̣а̄сти чет пран̣атибхиш ча бхаджантам
ӣшам
шушрӯш̣ая̄ бхаджана-вигям ананям аня-
нинда̄ди-шӯня-хр̣дам ӣпсита-сан̇га-лабдхя̄
Synonyms
Дума по дума
kṛṣṇa — the holy name of Lord Kṛṣṇa; iti — thus; yasya — of whom; giri — in the words or speech; tam — him; manasā — by the mind; ādriyeta — one must honor; dīkṣā — initiation; asti — there is; cet — if; praṇatibhiḥ — by obeisances; ca — also; bhajantam — engaged in devotional service; īśam — unto the Supreme Personality of Godhead; śuśrūṣayā — by practical service; bhajana-vijñam — one who is advanced in devotional service; ananyam — without deviation; anya-nindā-ādi — of blasphemy of others, etc; śūnya — completely devoid; hṛdam — whose heart; īpsita — desirable; saṅga — association; labdhyā — by gaining.
кр̣ш̣н̣а – святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; ити – така; яся – на когото; гири – в думите или в речта; там – него; манаса̄ – от ума; а̄дрийета – трябва да почитаме; дӣкш̣а̄ – посвещение; асти – има; чет – ако; пран̣атибхих̣ – чрез почитания; ча – също; бхаджантам – зает в предано служене; ӣшам – на Върховната Божествена Личност; шушрӯш̣ая̄ – чрез практическо служене; бхаджана-вигям – този, който е напреднал в преданото служене; ананям – без отклонение; аня-нинда̄-а̄ди – от злословене за другите и пр.; шӯня – напълно лишен; хр̣дам – чието сърце; ӣпсита – желателно; сан̇га – общуване; лабдхя̄ – като достига.
Translation
Превод
One should mentally honor the devotee who chants the holy name of Lord Kṛṣṇa, one should offer humble obeisances to the devotee who has undergone spiritual initiation [dīkṣā] and is engaged in worshiping the Deity, and one should associate with and faithfully serve that pure devotee who is advanced in undeviated devotional service and whose heart is completely devoid of the propensity to criticize others.
Човек трябва да почита в мислите си предания, който повтаря святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а; да отдава смирени почитания на предания, който е получил духовно посвещение (дӣкш̣а̄) и обожава Бога в храма; и да общува и вярно да служи на този чист предан, който е напреднал в неотклонното предано служене и чието сърце е напълно освободено от склонността да критикува другите.
Purport
Пояснение
In order to intelligently apply the sixfold loving reciprocations mentioned in the previous verse, one must select proper persons with careful discrimination. Śrīla Rūpa Gosvāmī therefore advises that we should meet with the Vaiṣṇavas in an appropriate way, according to their particular status. In this verse he tells us how to deal with three types of devotees – the kaniṣṭha-adhikārī, madhyama-adhikārī and uttama-adhikārī. The kaniṣṭha-adhikārī is a neophyte who has received the hari-nāma initiation from the spiritual master and is trying to chant the holy name of Kṛṣṇa. One should respect such a person within his mind as a kaniṣṭha Vaiṣṇava. A madhyama-adhikārī has received spiritual initiation from the spiritual master and has been fully engaged by him in the transcendental loving service of the Lord. The madhyama-adhikārī should be considered to be situated midway in devotional service. The uttama-adhikārī, or highest devotee, is one who is very advanced in devotional service. An uttama-adhikārī is not interested in blaspheming others, his heart is completely clean, and he has attained the realized state of unalloyed Kṛṣṇa consciousness. According to Śrīla Rūpa Gosvāmī, the association and service of such a mahā-bhāgavata, or perfect Vaiṣṇava, are most desirable.
За да приложим интелигентно шестте изпълнени с обич взаимоотношения, споменати в предишния стих, трябва да изберем подходящите личности чрез внимателна преценка. Ето защо Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва да се отнасяме към ваиш̣н̣авите подобаващо на положението им. В този стих той ни учи как да се държим с трите вида предани: каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, мадхяма адхика̄рӣ и уттама адхика̄рӣ. Каниш̣т̣ха адхика̄рӣ е начинаещият, който е получил хари на̄ма посвещение от духовния си учител и е започнал да повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а. В мислите си човек трябва да го уважава като каниш̣т̣ха ваиш̣н̣ава. Мадхяма адхика̄рӣ е получил духовно посвещение от духовния си учител, под чието ръководство изцяло се е заел с трансцендентално любящо служене на Бога. Мадхяма адхика̄рӣ се намира по средата в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ е висшият предан, издигнат в преданото служене. Уттама адхика̄рӣ не хули другите, сърцето му е съвършено чисто, той е достигнал състоянието на чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание. Според Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ общуването и служенето на такъв маха̄-бха̄гавата или съвършен ваиш̣н̣ава е най-желано.
One should not remain a kaniṣṭha-adhikārī, one who is situated on the lowest platform of devotional service and is interested only in worshiping the Deity in the temple. Such a devotee is described in the Eleventh Canto of Śrīmad-Bhāgavatam (11.2.47):
Човек не трябва да остава каниш̣т̣ха адхика̄рӣ, като заема най-ниското ниво в преданото служене и се интересува само от обожанието на Божеството в храма. Такъв предан е описан в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.47):
pūjāṁ yaḥ śraddhayehate
na tad-bhakteṣu cānyeṣu
sa bhaktaḥ prākṛtaḥ smṛtaḥ
пӯджа̄м̇ ях̣ шраддхайехате
на тад-бхактеш̣у ча̄нйеш̣у
са бхактах̣ пра̄кр̣тах̣ смр̣тах̣
“A person who is very faithfully engaged in the worship of the Deity in the temple, but who does not know how to behave toward devotees or people in general is called a prākṛta-bhakta, or kaniṣṭha-adhikāri.”
„Онзи, който с много вяра обожава Божеството в храма, но не знае как да се държи с преданите и с останалите хора, се нарича пра̄кр̣та бхакта, или каниш̣т̣ха адхика̄рӣ.“
One therefore has to raise himself from the position of kaniṣṭha-adhikārī to the platform of madhyama-adhikārī. The madhyama-adhikārī is described in Śrīmad-Bhāgavatam (11.2.46) in this way:
Човек трябва да се издигне от позицията на каниш̣т̣ха адхика̄рӣ до равнището на мадхяма адхика̄рӣ. Мадхяма адхика̄рӣ е описан в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.46):
bāliśeṣu dviṣatsu ca
prema-maitrī-kṛpopekṣā
yaḥ karoti sa madhyamaḥ
ба̄лишеш̣у двиш̣атсу ча
према-маитрӣ-кр̣попекш̣а̄
ях̣ кароти са мадхямах̣
“The madhyama-adhikārī is a devotee who worships the Supreme Personality of Godhead as the highest object of love, makes friends with the Lord’s devotees, is merciful to the ignorant and avoids those who are envious by nature.”
„Мадхяма адхика̄рӣ е предан, който обожава Върховната Божествена Личност като най-висшия обект на любовта, поддържа приятелство с преданите на Бога, милостив е към невежите и избягва злонамерените по природа.“
This is the way to cultivate devotional service properly; therefore in this verse Śrīla Rūpa Gosvāmī has advised us how to treat various devotees. We can see from practical experience that there are different types of Vaiṣṇavas. The prākṛta-sahajiyās generally chant the Hare Kṛṣṇa mahā-mantra, yet they are attached to women, money and intoxication. Although such persons may chant the holy name of the Lord, they are not yet properly purified. Such people should be respected within one’s mind, but their association should be avoided. Those who are innocent but simply carried away by bad association should be shown favor if they are eager to receive proper instructions from pure devotees, but those neophyte devotees who are actually initiated by the bona fide spiritual master and are seriously engaged in carrying out the orders of the spiritual master should be offered respectful obeisances.
Това е правилният начин да развиваме предано служене. Затова в този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ни съветва как да се отнасяме с различните предани. На практика виждаме, че има различни видове ваиш̣н̣ави. Пра̄кр̣та сахаджиите обикновено повтарят Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата, но въпреки това са привързани към жени, пари и опияняващи средства. Макар че повтарят святото име на Бога, те още не са се пречистили. Такива хора трябва да уважаваме в мислите си, но да избягваме общуването с тях. Трябва да сме благосклонни към тези, които не са злонамерени по природа и имат желание да получат правилни съвети, но просто са се отклонили, поради лошото си общуване. А на тези начинаещи предани, посветени от истински духовен учител и сериозно изпълняващи заръките му, трябва смирено да отдаваме почит.
In this Kṛṣṇa consciousness movement a chance is given to everyone without discrimination of caste, creed or color. Everyone is invited to join this movement, sit with us, take prasāda and hear about Kṛṣṇa. When we see that someone is actually interested in Kṛṣṇa consciousness and wants to be initiated, we accept him as a disciple for the chanting of the holy name of the Lord. When a neophyte devotee is actually initiated and engaged in devotional service by the orders of the spiritual master, he should be accepted immediately as a bona fide Vaiṣṇava, and obeisances should be offered unto him. Out of many such Vaiṣṇavas, one may be found to be very seriously engaged in the service of the Lord and strictly following all the regulative principles, chanting the prescribed number of rounds on japa beads and always thinking of how to expand the Kṛṣṇa consciousness movement. Such a Vaiṣṇava should be accepted as an uttama-adhikārī, a highly advanced devotee, and his association should always be sought.
Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава равни възможности на всеки, без разлика на класа, вероизповедание или цвят. Каним всеки да се присъедини към това движение, да идва при нас, да приема праса̄да и да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато видим, че някой проявява интерес към Кр̣ш̣н̣а съзнание и поиска да бъде посветен, духовният учител го приема за ученик в повтарянето на святото име на Бога. Когато начинаещият предан бъде посветен и започне предано служене, според наставленията на духовния учител, той трябва да бъде приет за авторитетен ваиш̣н̣ава и да му се отдават почитания. От мнозина такива ваиш̣н̣ави, някой може би ще стане много сериозен в служенето на Бога, стриктно ще следва всички регулиращи принципи, ще повтаря предписания брой кръгове на джапа броеница и постоянно ще мисли как да се разраства движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такъв ваиш̣н̣ава трябва да приемаме като уттама адхика̄рӣ, много напреднал предан, и винаги да търсим общуване с него.
The process by which a devotee becomes attached to Kṛṣṇa is described in Caitanya-caritāmṛta (Antya 4.192):
Процесът, чрез който преданите се привързват към Кр̣ш̣н̣а, е описан в Чайтаня-чарита̄мр̣та (Антя 4.192):
sei-kāle kṛṣṇa tāre kare ātma-sama
сеи-ка̄ле кр̣ш̣н̣а та̄ре каре а̄тма-сама
“At the time of initiation, when a devotee fully surrenders to the service of the Lord, Kṛṣṇa accepts him to be as good as He Himself.”
„По време на посвещението, когато преданият напълно се отдава в служене на Бога, Кр̣ш̣н̣а го приема за равен на себе си.“
Dīkṣā, or spiritual initiation, is explained in the Bhakti-sandarbha (283) by Śrīla Jīva Gosvāmī:
Дӣкш̣а̄, духовното посвещение, се обяснява в Бхакти сандарбха (868) от Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ:
kuryāt pāpasya saṅkṣayam
tasmād dīkṣeti sā proktā
deśikais tattva-kovidaiḥ
куря̄т па̄пася сан̇кш̣аям
тасма̄д дӣкш̣ети са̄ прокта̄
дешикаис таттва-ковидаих̣
“By dīkṣā one gradually becomes disinterested in material enjoyment and gradually becomes interested in spiritual life.”
„Чрез дӣкш̣а̄ човек постепенно губи интерес към материалното наслаждение и постепенно започва да се интересува от духовния живот.“
We have seen many practical examples of this, especially in Europe and America. Many students who come to us from rich and respectable families quickly lose all interest in material enjoyment and become very eager to enter into spiritual life. Although they come from very wealthy families, many of them accept living conditions that are not very comfortable. Indeed, for Kṛṣṇa’s sake they are prepared to accept any living condition as long as they can live in the temple and associate with the Vaiṣṇavas. When one becomes so disinterested in material enjoyment, he becomes fit for initiation by the spiritual master. For the advancement of spiritual life Śrīmad-Bhāgavatam (6.1.13) prescribes: tapasā brahmacaryeṇa śamena ca damena ca. When a person is serious about accepting dīkṣā, he must be prepared to practice austerity, celibacy and control of the mind and body. If one is so prepared and is desirous of receiving spiritual enlightenment (divyaṁ jñānam), he is fit for being initiated. Divyaṁ jñānam is technically called tad-vijñāna, or knowledge about the Supreme. Tad-vijñānārthaṁ sa gurum evābhigacchet: when one is interested in the transcendental subject matter of the Absolute Truth, he should be initiated. Such a person should approach a spiritual master in order to take dīkṣā. Śrīmad-Bhāgavatam (11.3.21) also prescribes: tasmād guruṁ prapadyeta jijñāsuḥ śreya uttamam. “When one is actually interested in the transcendental science of the Absolute Truth, he should approach a spiritual master.”
Животът показва много примери за това, особено в Европа и Америка. Много ученици, които идват при нас от видни и богати семейства, бързо загубват всякакъв интерес към материалното наслаждение и развиват силно желание да навлязат в духовния живот. Въпреки че са от много заможни семейства, мнозина от тях приемат не твърде комфортен живот. Наистина, заради Кр̣ш̣н̣а те са готови да приемат всякакви условия – само и само да живеят в храма и да общуват с ваиш̣н̣авите. Когато човек стане толкова безразличен към материалното наслаждение, той вече е достоен за посвещение от духовния учител. За да напреднем в духовния живот, Шрӣмад Бха̄гаватам (6.1.13) предписва: тапаса̄ брахмачарйен̣а шамена ча дамена ча. Когато някой сериозно иска да приеме дӣкш̣а̄, той трябва да се приготви за въздържание, целомъдрие и контрол над ума и тялото си. Ако човек е подготвен и желае да получи духовно просветление дивям̇ гя̄нам, той е достоен за посвещение. Дивям̇ гя̄нам е наречено тад-вигя̄на, или знание за Върховния. Тад-вигя̄на̄ртхам̇ са гурум ева̄бхигаччхет – когато човек се интересува от трансценденталната същност на Абсолютната Истина, той може да бъде посветен. Такава личност трябва да се обърне към духовен учител, за да приеме дӣкш̣а̄. Шрӣмад Бха̄гаватам (11.3.21) също предписва: тасма̄д гурум̇ прападйета джигя̄сух̣ шрея уттамам – „Когато човек наистина се интересува от трансценденталната наука за Абсолютната Истина, той трябва да се обърне към духовен учител.“
One should not accept a spiritual master without following his instructions. Nor should one accept a spiritual master just to make a fashionable show of spiritual life. One must be jijñāsu, very much inquisitive to learn from the bona fide spiritual master. The inquiries one makes should strictly pertain to transcendental science (jijñāsuḥ śreya uttamam). The word uttamam refers to that which is above material knowledge. Tama means “the darkness of this material world,” and ut means “transcendental.” Generally people are very interested in inquiring about mundane subject matters, but when one has lost such interest and is simply interested in transcendental subject matters, he is quite fit for being initiated. When one is actually initiated by the bona fide spiritual master and when he seriously engages in the service of the Lord, he should be accepted as a madhyama-adhikārī.
Не бива да приемаме духовен учител, без да следваме напътствията му. Нито пък да го приемаме като мода, за да се покажем, че водим духовен живот. Трябва да сме джигя̄су, много любознателни да се поучим от истинския духовен учител. Въпросите, отправяни към него, трябва да са тясно свързани с трансценденталната наука (джигя̄сух̣ шрея уттамам). Думата уттамам се отнася до това, което е отвъд материалното знание. Тама значи „тъмнината на материалния свят“, а ут значи „отвъд, над“. Повечето хора задават въпроси, касаещи светски проблеми, но когато човек загуби подобен интерес и започне да се интересува само от трансценденталните въпроси, той е напълно готов да бъде посветен. Когато получи посвещение от истински духовен учител и сериозно се заеме със служене на Бога, той трябва да бъде приеман за мадхяма адхика̄рӣ.
The chanting of the holy names of Kṛṣṇa is so sublime that if one chants the Hare Kṛṣṇa mahā-mantra offenselessly, carefully avoiding the ten offenses, he can certainly be gradually elevated to the point of understanding that there is no difference between the holy name of the Lord and the Lord Himself. One who has reached such an understanding should be very much respected by neophyte devotees. One should know for certain that without chanting the holy name of the Lord offenselessly, one cannot be a proper candidate for advancement in Kṛṣṇa consciousness. In Śrī Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.69) it is said:
Повтарянето на святите имена на Кр̣ш̣н̣а е толкова възвишено, че ако човек повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄ мантрата старателно избягвайки десетте оскърбления, постепенно ще се издигне до стадия на разбиране, че между святото име на Бога и самия Бог няма разлика. Начинаещите предани трябва много да почитат този, който е постигнал такова разбиране. Със сигурност, ако повтаря святото име на Бога с оскърбления, човек трудно ще напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.69) се казва:
krame krame teṅho bhakta ha-ibe ‘uttama’
краме краме тен̇хо бхакта ха-ибе уттама
“One whose faith is soft and pliable is called a neophyte, but by gradually following the process, he will rise to the platform of a first-class devotee.” Everyone begins his devotional life from the neophyte stage, but if one properly finishes chanting the prescribed number of rounds of hari-nāma, he is elevated step by step to the highest platform, uttama-adhikārī. The Kṛṣṇa consciousness movement prescribes sixteen rounds daily because people in the Western countries cannot concentrate for long periods while chanting on beads. Therefore the minimum number of rounds is prescribed. However, Śrīla Bhaktisiddhānta Sarasvatī Ṭhākura used to say that unless one chants at least sixty-four rounds of japa (one hundred thousand names), he is considered fallen (patita). According to his calculation, practically every one of us is fallen, but because we are trying to serve the Supreme Lord with all seriousness and without duplicity, we can expect the mercy of Lord Śrī Caitanya Mahāprabhu, who is famous as patita-pāvana, the deliverer of the fallen.
„Този, чиято вяра е слаба и податлива, е начинаещ, но като следва постепенно процеса, той ще се издигне до нивото на най-висш предан.“ Всеки започва предания си живот от положението на начинаещ и ако правилно възпява предписания брой кръгове хари на̄ма, стъпка по стъпка той се издига до най-висшата степен, уттама адхика̄рӣ. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание установява само шестнадесет кръга дневно, защото западните хора не могат да се концентрират по-дълго време, докато повтарят на броеница. Затова е предписан минималният брой кръгове. Обаче Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура често казваше, че ако човек не повтаря поне шестдесет и четири кръга джапа (сто хиляди имена), се смята, че е паднал (патита). Според тези му думи на практика всички ние сме паднали, но тъй като се опитваме да служим на Върховния Бог с цялата си сериозност и без двуличие, можем да очакваме милостта на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, който е прочут като патита па̄вана, спасител на падналите.
When Śrīla Satyarāja Khān, a great devotee of Śrī Caitanya Mahāprabhu, asked the Lord how a Vaiṣṇava could be recognized, the Lord replied:
Когато Шрӣла Сатяра̄джа Кха̄н, велик предан на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, попитал Бога как може да бъде разпознат един ваиш̣н̣ава, Богът отговорил:
kṛṣṇa-nāma, sei pūjya, – śreṣṭha sabākāra”
кр̣ш̣н̣а-на̄ма, сеи пӯджя – шреш̣т̣ха саба̄ка̄ра
“If one hears a person say even once the word ‘Kṛṣṇa,’ that person should be accepted as the best man out of the common group.” (Cc. Madhya 15.106) Lord Caitanya Mahāprabhu continued:
„Ако чуеш някой да произнесе дори веднъж думата „Кр̣ш̣н̣а“, този човек трябва да бъде приет за най-добродетелния сред хората“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.106). Бог Чайтаня Маха̄прабху продължил:
sei ta ’vaiṣṇava, kariha tāṅhāra sammāna”
сеи та' ваиш̣н̣ава, кариха та̄н̇ха̄ра самма̄на
“One who is interested in chanting the holy name of Kṛṣṇa or who by practice likes to chant Kṛṣṇa’s names should be accepted as a Vaiṣṇava and offered respects as such, at least within one’s mind.” (Cc. Madhya 15.111) One of our friends, a famous English musician, has become attracted to chanting the holy names of Kṛṣṇa, and even in his records he has several times mentioned the holy name of Kṛṣṇa. At his home he offers respect to pictures of Kṛṣṇa and also to the preachers of Kṛṣṇa consciousness. In all regards, he has a very high estimation for Kṛṣṇa’s name and Kṛṣṇa’s activities; therefore we offer respects to him without reservation, for we are actually seeing that this gentleman is advancing gradually in Kṛṣṇa consciousness. Such a person should always be shown respect. The conclusion is that anyone who is trying to advance in Kṛṣṇa consciousness by regularly chanting the holy name should always be respected by Vaiṣṇavas. On the other hand, we have witnessed that some of our contemporaries who are supposed to be great preachers have gradually fallen into the material conception of life because they have failed to chant the holy name of the Lord.
„Този, който е привлечен от повтарянето на святото име на Кр̣ш̣н̣а или на практика обича да повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, трябва да бъде приеман за ваиш̣н̣ава и да му се отдава почит като на ваиш̣н̣ава, поне в мислите“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 15.111). Един от нашите приятели, прочут английски музикант, беше привлечен от святите имена на Кр̣ш̣н̣а и дори в плочите си на няколко пъти споменава святото име на Кр̣ш̣н̣а. У дома си той отдава почит на изображения на Кр̣ш̣н̣а, почита и проповедниците на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Той оценява много високо името и дейностите на Кр̣ш̣н̣а; затова ние му отдаваме почит без никакви резерви – защото виждаме, че този човек наистина постепенно напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Такива личности винаги трябва да бъдат почитани. Изводът е, че ваиш̣н̣авите трябва да уважават всеки, който се опитва да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание като редовно повтаря святото име. От друга страна, виждаме как някои наши съвременници, смятани за големи проповедници, постепенно падат до материалната концепция за живота, защото не повтарят святото име на Бога.
While giving instructions to Sanātana Gosvāmī, Lord Caitanya Mahāprabhu divided devotional service into three categories.
В наставленията си към Сана̄тана Госва̄мӣ Бог Чайтаня Маха̄прабху разделя преданото служене на три категории.
‘madhyama-adhikārī’ sei mahā-bhāgyavān
мадхяма-адхика̄рӣ' сеи маха̄-бха̄гява̄н
“A person whose conclusive knowledge of the śāstras is not very strong but who has developed firm faith in chanting the Hare Kṛṣṇa mahā-mantra and who is also undeterred in the execution of his prescribed devotional service should be considered a madhyama-adhikārī. Such a person is very fortunate.” (Cc. Madhya 22.67) A madhyama-adhikārī is a śraddhāvān, a staunchly faithful person, and he is actually a candidate for further advancement in devotional service. Therefore in the Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.64) it is said:
„Човек, чието знание върху ша̄стрите не е особено задълбочено, но който е развил твърда вяра в повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата и е решителен и целеустремен в изпълнението на предписаното си предано служене, трябва да се счита за мадхяма адхика̄рӣ. Такъв човек е голям щастливец“ (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя 22.67). Един мадхяма адхика̄рӣ е шраддха̄ва̄н, личност с непоколебима вяра, и е готов за по-нататъшен напредък в преданото служене. Затова в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.64) се казва:
‘uttama’, ‘madhyama’, ‘kaniṣṭha’ – śraddhā-anusārī
уттама, мадхяма, каниш̣т̣ха –
шраддха̄-ануса̄рӣ
“One becomes qualified as a devotee on the elementary platform, the intermediate platform and the highest platform of devotional service according to the development of his śraddhā [faith].” Again in Caitanya-caritāmṛta (Madhya 22.62) it is said:
„Дали един предан е на начално, на междинно или на висше ниво в преданото служене, това се определя от силата на шраддха̄ (вяра).“ Пак в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя 22.62) се казва:
kṛṣṇe bhakti kaile sarva-karma kṛta haya
нишчая
кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая
“‘By rendering transcendental service to Kṛṣṇa, one automatically performs all subsidiary activities.’ This confident, firm faith, favorable to the discharge of devotional service, is called śraddhā.” Śraddhā, faith in Kṛṣṇa, is the beginning of Kṛṣṇa consciousness. Faith means strong faith. The words of Bhagavad-gītā are authoritative instructions for faithful men, and whatever Kṛṣṇa says in Bhagavad-gītā is to be accepted as it is, without interpretation. This was the way Arjuna accepted Bhagavad-gītā. After hearing Bhagavad-gītā, Arjuna told Kṛṣṇa: sarvam etad ṛtaṁ manye yan māṁ vadasi keśava. “O Kṛṣṇa, I totally accept as truth all that You have told me.” (Bg. 10.14)
„Като отдава трансцендентално служене на Кр̣ш̣н̣а, човек автоматично извършва всички останали дейности. Непоклатимата, твърда вяра, благоприятна за отдаването на предано служене, се нарича шраддха̄.“ Шраддха̄, вярата в Кр̣ш̣н̣а, е началото на Кр̣ш̣н̣а съзнание. „Вяра“ означава силна вяра. Думите на Бхагавад-гӣта̄ са авторитетни наставления за вярващите хора и всичко, което Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄, трябва да се приема така, както е, без интерпретации. Това е начинът, по който Арджуна е приел Бхагавад-гӣта̄. Когато я изслушал, Арджуна казал на Кр̣ш̣н̣а: сарвам етад р̣там̇ манйе ян ма̄м̇ вадаси кешава – „О, Кр̣ш̣н̣а, напълно приемам всичко, което ми каза“ (Бхагавад-гӣта̄ 10.14).
This is the correct way of understanding Bhagavad-gītā, and this is called śraddhā. It is not that one accepts a portion of Bhagavad-gītā according to his own whimsical interpretations and then rejects another portion. This is not śraddhā. Śraddhā means accepting the instructions of Bhagavad-gītā in their totality, especially the last instruction: sarva-dharmān parityajya mām ekaṁ śaraṇaṁ vraja. “Abandon all varieties of religion and just surrender unto Me.” (Bg. 18.66) When one becomes completely faithful in regard to this instruction, one’s strong faith becomes the basis for advancing in spiritual life.
Това е правилният начин, по който можем да разберем Бхагавад-гӣта̄, и той се нарича шраддха̄ – а не заради своеволните си интерпретации да приемаме една част на Бхагавад-гӣта̄, а друга да отхвърляме. Това не е шраддха̄. Шраддха̄ означава да се приемат наставленията на Бхагавад-гӣта̄ в тяхната цялост, особено последното напътствие: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа – „Изостави всички религии и просто ми се отдай“ (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Когато човек напълно се довери на тази инструкция, такава силна вяра става основа за напредъкът му в духовния му живот.
When one fully engages in chanting the Hare Kṛṣṇa mahā-mantra, he gradually realizes his own spiritual identity. Unless one faithfully chants the Hare Kṛṣṇa mantra, Kṛṣṇa does not reveal Himself: sevonmukhe hi jihvādau svayam eva sphuraty adaḥ. (BRS. 1.2.234) We cannot realize the Supreme Personality of Godhead by any artificial means. We must engage faithfully in the service of the Lord. Such service begins with the tongue (sevonmukhe hi jihvādau), which means that we should always chant the holy names of the Lord and accept kṛṣṇa-prasāda. We should not chant or accept anything else. When this process is faithfully followed, the Supreme Lord reveals Himself to the devotee.
Като приемем изцяло повтарянето на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантрата, постепенно ще разберем истинската си духовна същност. Ако не повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а мантрата с вяра, Кр̣ш̣н̣а няма да ни се разкрие: севонмукхе хи джихва̄дау сваям ева спхуратй адах̣ (Бхакти-раса̄мр̣та синдху 1.2.234). Не можем да осъзнаем Божествената Личност по изкуствен начин. Трябва с вяра да се заемем да му служим. Служенето започва от езика (севонмукхе хи джихва̄дау), което означава, че винаги трябва да повтаряме святите имена на Бога и да приемаме кр̣ш̣н̣а праса̄дам. Не трябва да повтаряме нищо друго, нито да приемаме нещо друго. Когато преданият следва този процес с вяра, Върховния Бог му се разкрива.
When a person realizes himself to be an eternal servitor of Kṛṣṇa, he loses interest in everything but Kṛṣṇa’s service. Always thinking of Kṛṣṇa, devising means by which to spread the holy name of Kṛṣṇa, he understands that his only business is in spreading the Kṛṣṇa consciousness movement all over the world. Such a person is to be recognized as an uttama-adhikārī, and his association should be immediately accepted according to the six processes (dadāti pratigṛhṇāti, etc.). Indeed, the advanced uttama-adhikārī Vaiṣṇava devotee should be accepted as a spiritual master. Everything one possesses should be offered to him, for it is enjoined that one should deliver whatever he has to the spiritual master. The brahmacārī in particular is supposed to beg alms from others and offer them to the spiritual master. However, one should not imitate the behavior of an advanced devotee or mahā-bhāgavata without being self-realized, for by such imitation one will eventually become degraded.
Веднъж разбрал, че е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, човек загубва интерес към всичко, освен към служенето на Кр̣ш̣н̣а. Като постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а, като планира начини за разпространяването на святото име на Кр̣ш̣н̣а, той разбира, че единствената му работа е да разпространява движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание навсякъде по света. Такава личност е оценявана като уттама адхика̄рӣ и човек трябва да общува с нея по шестте начина (дада̄ти пратигр̣хн̣а̄ти и т.н.). Нещо повече, уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава преданият трябва да бъде приет за духовен учител. И трябва да му предложим притежанията си, защото каквото и да има, човек трябва да го поднася на духовния си учител. В частност брахмача̄рӣте се предполага да събират подаяния и да ги предлагат на духовния си учител. Но човек не трябва да подражава на поведението на напредналия предан, маха̄-бха̄гавата, без да е постигнал себепознание, защото това подражание рано или късно ще го доведе до деградация.
In this verse Śrīla Rūpa Gosvāmī advises the devotee to be intelligent enough to distinguish between the kaniṣṭha-adhikārī, madhyama-adhikārī and uttama-adhikārī. The devotee should also know his own position and should not try to imitate a devotee situated on a higher platform. Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura has given some practical hints to the effect that an uttama-adhikārī Vaiṣṇava can be recognized by his ability to convert many fallen souls to Vaiṣṇavism. One should not become a spiritual master unless he has attained the platform of uttama-adhikārī. A neophyte Vaiṣṇava or a Vaiṣṇava situated on the intermediate platform can also accept disciples, but such disciples must be on the same platform, and it should be understood that they cannot advance very well toward the ultimate goal of life under his insufficient guidance. Therefore a disciple should be careful to accept an uttama-adhikārī as a spiritual master.
В този стих Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ съветва преданите да бъдат достатъчно интелигентни, за да различават каниш̣т̣ха адхика̄рӣте, мадхяма адхика̄рӣте и уттама адхика̄рӣте. Освен това преданите трябва да знаят собствената си позиция и да не се опитват да подражават на онези, които заемат по-висша позиция. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура е дал няколко практически съвета: един уттама адхика̄рӣ ваиш̣н̣ава може да бъде разпознат по способността му да обърне множество паднали души към ваиш̣н̣авизма. Човек не трябва да става духовен учител, ако не е достигнал нивото уттама адхика̄рӣ. Един начинаещ ваиш̣н̣ава или един ваиш̣н̣ава на междинната платформа също могат да приемат ученици, но те трябва да са на тяхното ниво и трябва да са наясно, че няма да могат да напреднат много към крайната цел на живота под такова несъвършено ръководство. Затова ученикът трябва да е внимателен и да приеме за духовен учител уттама адхика̄рӣ.