Chapter 4

4 The Bhagavad-gītā

Бхагавад Гита

The first maneuvers of the battle began. Arjuna took up the Gāṇḍīva and said to Kṛṣṇa, “O infallible one, please draw my chariot between the two armies so that I may see the enemy and how they are positioned. Go forward, O Lord, so I can see who is desirous of fighting with us today. Let us see those fools who wish to please the evil-minded son of Dhṛtarāṣṭra.”

Започнаха първите маневри за битката. Арджуна взе своя Гандива и каза на Кришна: „О, непогрешими, моля те, изведи колесницата ми между двете армии, за да мога да разгледам как е разположен врагът. Иди напред, мой Господи, за да видя тези, които са застанали тук днес, с желание за битка. Нека погледна безумците, пожелали да последват порочния син на Дхритаращра.“

Kṛṣṇa drove the horses forward and the fine chariot moved into the center of the field. Kṛṣṇa smiled. “Just behold, O Arjuna, all the Kurus assembled here.” Arjuna looked across the field. Kṛṣṇa could understand Arjuna’s mind. The long-awaited time for war had arrived--a terrible fratricidal war. There was now no turning back. Suddenly seeing the horror of it before him, Arjuna gazed at his relatives and friends arrayed across from him--men who were like fathers, brothers, sons and grandsons, as well as teachers, uncles, friends, in-laws and well-wishers.

Кришна подкара конете напред и прекрасната колесница излезе в центъра на бойното поле. След това Кришна се усмихна и каза: „Само погледни всички Куру, които са се събрали тук!“ Арджуна обгърна с поглед полето. Кришна разбираше мислите му. Дългоочакваният момент на войната бе настъпил — ужасяващата братоубийствена война. Вече нямаше връщане назад. Арджуна се взираше в приятелите и близките си — хора, които му бяха като бащи, братя, синове и внуци; учители, чичовци, приятели, роднини и доброжелатели.

Arjuna was overwhelmed with compassion. How could he possibly have looked forward to killing his own kinsmen and friends? He felt weak, and addressed Kṛṣṇa in a trembling voice. “My dear Lord, seeing my friends and relatives before me in a fighting spirit, I feel my limbs quivering and my mouth drying up.”

Внезапно, осъзнавайки целия предстоящ ужас, Арджуна бе завладян от състрадание. Как бе могъл да си помисли, че ще вдигне ръка да избие собствените си близки и приятели? Той изгуби сили и се обърна към Кришна с пресекващ глас: „Мой скъпи Господи, като виждам роднините и приятелите си, обхванати от боен дух, усещам как крайниците ми се разтреперват, а устата ми пресъхва.“

Arjuna’s bow slipped from his hand and his body shook. His skin was burning and he felt his hair standing on end. “O Keśava, I do not think I can carry on in this fight. I am forgetting myself and my mind is reeling. It seems to me that only evil and misfortune will result from this battle. How can any good come from killing one’s own relatives? What value is victory if all our friends and loved ones are killed?”

Лъкът на Арджуна се изплъзна от ръката му, тялото му се олюля. Кожата му пламна, а косите му настръхнаха: „О, Кешава, не мисля, че ще мога да водя тази битка. Извън себе си съм, умът ми е неустойчив. Струва ми се, че подобно сражение ще повлече след себе си единствено злочестини и беди. А и как би могло да произлезе нещо добро от избиването на собствените роднини? Каква полза от победа, ако приятелите ни и всички, които обичаме, лежат мъртви?“

Arjuna dropped to his knees. There was no question of fighting. It had been different when he faced the Kauravas on Virata’s field. At that time, he had no intention of killing them. He had only wanted to teach them a lesson. This time, however, either the Pāṇḍavas or the Kauravas would not be returning home. Tears streamed from his eyes as he revealed his mind to Kṛṣṇa. “O Govinda, I have no desire for a kingdom bereft of my kinsfolk. When I see my teachers, fathers, sons, and so many other near and dear ones standing before me, my thirst for the fight completely deserts me. Even though they may be desiring my death, I cannot possibly think of killing them. O Janārdana, I would not slay them even in exchange for the three worlds, let alone this earth. I can see no happiness arising from this battle.”

Арджуна се свлече на колене. Не можеше да се бие. Различно бе, когато се бе изправил срещу Кауравите на полето край Вирата. Тогава не бе имал намерението да ги убива, искаше само да им даде урок. Този път обаче или Пандавите, или Кауравите нямаше да се завърнат у дома. Сълзи бликнаха от очите му, когато заговори на Кришна: „О, Говинда, за какво ми е царство, опустяло без близките ми? Като видях учителите, наставниците, племенниците си и толкова много други мили и скъпи хора, изправени насреща ми, жаждата ми да се сражавам напълно ме напусна. Дори те да желаят смъртта ми, аз не мога и да си помисля да ги убия. О, Джанардана, не бих ги убил дори и заради трите свята, какво да говорим за земята. Не виждам какво щастие ще ми донесе тази битка.“

Sweat covered Arjuna’s brow. His breath came in heavy sighs. The sight of old and respected personalities such as Bhīṣma, Droṇa, Śalya and Bāhlika, all of whom he loved dearly, filled him with grief. The many young princes, sons of the Kauravas and their allies, were all like his own sons, and he felt compassion for them too. Even Dhṛtarāṣṭra’s sons were pitiable because they were so foolish. How could there be any virtue in killing them?

Пот изби по челото на Арджуна. Дъхът му излизаше на тежки въздишки. Гледката на всички тези възрастни и почитани хора като Бхишма, Дрона, Шаля и Бахлика, които той нежно обичаше до един, го изпълваше с мъка. Многото млади принцове, синове на Кауравите и на съюзниците им, бяха като неговите синове и той изпитваше състрадание към тях. Дори синовете на Дхритаращра бяха за съжаление, тъй като бяха безразсъдни. Нима можеше да има някаква доблест в избиването им?

Arjuna implored Kṛṣṇa. “In my opinion we will be overcome by sin if we slay such aggressors. Our proper duty is surely to forgive them. Even if they have lost sight of virtue due to greed, we ourselves should not forget religious principles in the same way. If we kill the learned family elders, the traditional rituals will be forgotten, and they are essential for religious life. Without tradition, the whole of society will gradually become godless. By slaying the men, we will leave the women unprotected. They will then be prey to sinful men and unwanted children will be born. Who will train these children? O Kṛṣṇa, I will be responsible for all these social anomalies and will be worthy of a permanent residence in hell.”

Арджуна се обърна умолително към Кришна: „Според мен ще се замърсим с грях, ако избием враговете си. Без съмнение наш дълг е да им простим. Дори и те да са загубили преценка за добродетелта поради алчност, самите ние не бива да забравяме религиозните принципи също като тях. Ако избием мъдрите си възрастни роднини, традиционните ритуали ще бъдат забравени, а те са толкова важни за религиозния живот. Лишено от традиции, цялото общество постепенно ще стане безбожно. Убивайки мъжете, ще оставим жените без закрила. Така те ще станат жертва на зли хора и ще се родят нежелани деца. Кой ще възпитава тези деца? О, Кришна, аз ще бъда отговорен за всички тези прегрешения в обществото и ще си заслужа вечно съществуване в ада.“

Remembering his moral training, Arjuna based his arguments on Vedic statements. It seemed to him that killing his relatives was clearly immoral, particularly killing his elders, who were responsible for maintaining the religious traditions in his dynasty. Surely they should never be killed, especially for the dubious cause of winning wealth and kingdoms.

Арджуна основаваше аргументите си на ведическите писания и техните нравствени предписания. Той считаше, че избиването на роднини е очевидно неморално и особено погубването на по-възрастните, които бяха отговорни за поддържането на религиозните традиции в династията. Нямаше съмнение, че те в никакъв случай не бива да бъдат убивани, още повече пък в името на съмнителната кауза да се печелят богатства и царства.

Arjuna wept. “I would rather the Kauravas killed me, unarmed and unresisting, than raise my weapons against them for the sake of my own happiness.” He threw down his weapons and slumped in his chariot.

Арджуна заплака: „По-добре Кауравите да ме убият, невъоръжен и без да се съпротивлявам, отколкото да вдигна оръжие срещу тях в името на собственото си щастие.“ Той захвърли оръжията си и се свлече на пода на колесницата.

Kṛṣṇa was still smiling mildly as He looked at His grief-stricken friend. This was an uncharacteristic display of timidity from such a fearsome warrior. He replied to Arjuna firmly. “How have these impurities come upon you at such a critical time, O Arjuna? This is not at all befitting a man who understands life’s true values. It leads not to higher planets but to degradation and infamy. O son of Kuntī, do not yield to such impotence. It is quite unbecoming. Give up this petty weakness of heart and arise, O chastiser of enemies.”

Кришна гледаше все така с усмивка изтерзания си от мъка приятел. Каква неприсъща проява на неувереност у този безстрашен воин! Той отговори с твърдост в гласа: „Как можа така да се замърси умът ти в подобен критичен момент, Арджуна? Това не подобава на човек, който разбира истинските ценности в живота. То не води към извисяване, а към провал и позор. О, сине на Кунти, не се поддавай на подобно безсилие, не ти прилича. Изостави тази жалка сърдечна слабост и се изправи, о, победителю на врагове!“

Arjuna looked with surprise at Kṛṣṇa. What could He mean? He had simply dismissed all his arguments. Kṛṣṇa had never given improper or disastrous advice at any time. He was the personification of all religious principles. Arjuna was perplexed. Why had Kṛṣṇa disregarded the religious considerations he had raised? Of course, for a kṣatriya it was always religious to fight and check miscreants, but these were not ordinary wrongdoers. Bhīṣma, Droṇa, Kṛpa, and so many others were highly respectable men who carefully followed their religious duties.

Арджуна погледна изненадано Кришна. Какво искаше да каже? Просто така, с лекота, бе отхвърлил всичките му аргументи. Кришна никога не му бе давал неправилен, пагубен съвет. Той бе самото олицетворение на всички религиозни принципи. Арджуна бе объркан. Защо Кришна пренебрегваше всички морални съображения, които той бе изразил? Разбира се, за един кшатрия да се сражава и да наказва престъпниците винаги бе съответствало на дълга, но това не бяха обикновени престъпници. Бхишма, Дрона, Крипа и толкова много други бяха високо уважавани хора, следващи съвестно религиозните си задължения.

Still shaking, Arjuna asked, “My dear Kṛṣṇa, although it is right to kill sinful enemies, how can I fire arrows at men who are worthy of my worship? I would rather become a beggar than win this world at the cost of their lives. Even if they are afflicted with greed, they are still my superiors. What religious principle sanctions slaying them? If we win the war then all our ill-gotten gains will be tainted with their blood. It seems to me that winning will be no better than losing. Victory is in any event uncertain, but in this case it is not even desirable. How could I live after causing my relatives’ death? Yet they are standing before me with upraised weapons.”

Все още разтреперан, Арджуна попита: „Мой скъпи Кришна, въпреки че е редно да се погубват порочни врагове, как бих могъл да насоча стрелите си срещу хора, заслужаващи дълбоката ми почит? По-скоро бих станал просяк, отколкото да спечеля земята с цената на техните животи. Въпреки че са заслепени от алчност, те все пак за мен са старейшини. Кой е религиозният принцип, който разрешава избиването им? И да спечелим войната, всичките ни придобивки ще са замърсени с кръвта им. Сега ми се струва, че победата няма да е по-добра от загуба. Победата и без това никога не е сигурна, но в този случай не е дори и желана. Нима бих могъл да живея, след като съм причинил смъртта на близките си? А ето ги, стоят изправени пред мен с вдигнати оръжия…“

Arjuna could see no way out of his situation. The Kauravas were clearly intent on killing him and his army. Still, he had no heart for the fight. Nor did it seem religious. At the same time, his religious arguments had no effect on Kṛṣṇa. What was his duty now? There was only one person who could help him. He looked up at Kṛṣṇa, who sat peacefully with the reins in His gloved hands. It was by Kṛṣṇa’s help that Arjuna and his brothers had survived so many difficulties. He was without doubt the wisest person. He would know what to do.

Арджуна не виждаше изход от положението. Кауравите явно бяха решени да унищожат и него, и армията му. Въпреки всичко той не изпитваше желание да се сражава. Нито пък му се струваше правилно. Въпреки това неговите аргументи не бяха приети от Кришна. Какъв бе дългът му сега? Имаше само една личност, способна да му помогне. Той вдигна поглед към Кришна, който бе седнал спокойно, а изящните му ръце в ръкавици държаха юздите. Единствено с негова помощ Арджуна и братята му бяха оцелели през толкова много трудности. Кришна без съмнение бе най-мъдрият от всички. Той щеше да знае какво трябва да бъде направено.

Deciding to surrender himself to whatever Kṛṣṇa advised, Arjuna said, “O Kṛṣṇa, I am confused about my duty and have lost all composure due to weakness of heart. Surely I am being consumed by miserly and selfish considerations, but I am not able to overcome them. In this condition I ask You to please tell me what is best for me. Now I am Your disciple and a soul surrendered unto You. Please instruct me. I can see no means to drive away this grief. Even winning a prosperous kingdom equal to that of the gods will not assuage my sorrow. O Govinda, I will not fight.”

Като реши да последва всеки съвет, който би му дал Кришна, Арджуна каза: „О, Кришна, объркан съм относно дълга си и изгубих цялото си самообладание поради сърдечна слабост. Навярно са ме обзели свидливи себични съображения, но съм неспособен да ги преодолея. В бедата си те умолявам, смили се и ми кажи кое ще бъде най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на тебе. Моля те, напътствай ме. Не виждам как да превъзмогна тази скръб. Дори да спечеля процъфтяващо царство, равно на рая на боговете, това не би уталожило скръбта ми. О, Говинда, аз няма да се сражавам.“

Arjuna fell silent. Now it was up to Kṛṣṇa to convince him. On the other side of the field Bhīṣma looked with interest at Arjuna’s solitary chariot in the middle of the two armies. Why was Arjuna not in position? He seemed to have dropped down in his chariot. Something was going on between him and Kṛṣṇa. Bhīṣma raised his hand to hold back his forces. Was Kṛṣṇa considering a final peace effort, even on the battlefield? Surely not. The conches had already been blown to signal the beginning of the fight. Whatever Kṛṣṇa was doing, Bhīṣma wanted to respect it. Bhīṣma decided to wait until Arjuna’s chariot moved off again before giving the order to charge. Yudhiṣṭhira was also holding his forces in check, so there was no need for immediate action.

Арджуна замълча. Сега зависеше изцяло от Кришна. От другата страна на бойното поле Бхишма наблюдаваше с интерес самотната колесница на Арджуна насред двете армии. Защо той не бе на мястото си? И сякаш се бе свлякъл в колесницата си. Нещо ставаше между него и Кришна. Бхишма вдигна длан, за да спре войските си. Нима Кришна обмисляше някакъв последен отчаян опит да постигне мир на самото полесражение? Очевидно не. Раковините вече бяха прозвучали, сигнализирайки началото на битката. Но каквото и да правеше Кришна, Бхишма искаше да го уважи. Той реши да изчака, докато колесницата на Арджуна отново се оттегли в позиция, преди да даде заповед за атака. Юдхищхира също бе задържал армията си, така че нямаше нужда от неотложни действия.

Kṛṣṇa now smiled more broadly. He was pleased that Arjuna, His dear friend, was ready to accept Him as teacher and guide. Holding up His hand in blessing, He said, “Although you are speaking learned words from the scriptures, you are still mourning for something unworthy of grief. A wise man laments neither for the living nor the dead. Both you, I, and all these assembled kṣatriyas have always existed and will always exist. We are eternal souls, passing from body to body. Even in this life we see how the body changes, even though we remain the same person. In the same way, when death comes, we are given a new body. A self-controlled person is not bewildered by such a change.”

Сега Кришна се усмихна още по-широко, поласкан от това, че Арджуна, скъпият му приятел, бе готов да го приеме за учител и наставник. Като вдигна дланта си в благословия, той каза: „Въпреки че цитираш думи от писанията, ти все пак тъгуваш за нещо, за което не си заслужава да се скърби. Мъдрите хора не оплакват нито живите, нито мъртвите. И ти, и аз, и всички събрани тук кшатрии винаги сме съществували и винаги ще продължим да съществуваме. Ние сме вечни души, преминаващи от едно тяло в друго. Дори в този живот наблюдаваме как тялото се променя, но личността си остава същата. По подобен начин и когато дойде смъртта, ще получим ново тяло. Един себеовладян човек не се обърква от тези промени.“

Kneeling at Kṛṣṇa’s feet, Arjuna felt immediate relief. As usual, Kṛṣṇa had gone straight to the heart of the matter. Arjuna listened attentively as Kṛṣṇa continued. “O son of Kuntī, happiness and distress come and go constantly like winter and summer seasons. They arise from sense perception alone, O Bharata, and one should tolerate them without being disturbed. A person capable of such tolerance is eligible for liberation from all misery. The great seers who know the truth have concluded from a careful analysis that the soul and spiritual reality are unchanging, and that the temporary material body is ultimately without any basis in truth. The soul pervades the body and is indestructible. No one can destroy the immeasurable and eternal soul, but the body is sure to come to an end. Therefore, fight without any compunction for your relatives’ bodies, O Arjuna.”

Коленичил в нозете на Кришна, Арджуна усети незабавно облекчение. Кришна бе проникнал до същината на въпроса, както винаги. Арджуна продължи да го слуша с внимание: „О, сине на Кунти, щастието и мъката постоянно идват и си отиват като зимата и лятото. Те възникват единствено от сетивните възприятия, Бхарата, и човек трябва да ги понася, без да се смущава от тях. Който е способен на подобно търпение, е достоен за освобождение от всички страдания. Великите пророци, познаващи истината, след внимателно изследване са стигнали до заключението, че душата и духовното битие са неизменни, докато временното материално тяло е ограничено и няма никаква истинна основа. Душата прониква тялото и е неунищожима. Никой не може да погуби неизмеримата и вечна душа, но за тялото е сигурно, че ще загине. Затова сражавай се, без да ти е жал за телата на близките ти, о, Арджуна.“

Arjuna understood well enough what Kṛṣṇa was saying. The soul was surely eternal; but was that a good argument to use when he was about to kill? Death and subsequent rebirth were painful experiences for the soul.

Арджуна много добре разбираше за какво говори Кришна. Душата без съмнение бе вечна; но нима това бе аргумент да се извърши убийство? Смъртта и последвалото я прераждане са болезнени изживявания за душата.

Out of love for Arjuna, and understanding his doubts, Kṛṣṇa said, “Neither he who thinks the living entity the slayer nor he who thinks it slain is in knowledge, for the self slays not nor is slain. For the soul there is neither birth nor death at any time. He is never created. Unborn and ever-existing, he is not slain when the body is slain. Knowing this, how can you ever be the cause of anyone’s death? Indeed, the body’s death allows the soul to receive a new body, just as a person puts on new garments after discarding the old.”

Изпълнен с обич към Арджуна и разбирайки съмненията му, Кришна добави: „Който мисли, че живото същество е убиец или може да бъде убито, няма истинско знание, защото душата нито убива, нито бива убивана. За душата никога няма нито смърт, нито раждане. Несътворена, неродена и вечна, тя не загива, когато тялото бъде убито. Като знаеш това, как би могъл изобщо някога да причиниш смъртта на някого? Истината е, че след края на тялото душата получава ново тяло, точно както човек си облича нова дреха, след като е хвърлил старата.“

Arjuna understood that Kṛṣṇa was reassuring him that his beloved relatives would not be the losers. By killing their bodies, Arjuna would free them from the pain and suffering brought on by their present karma, and they would then be given a new start in a better body, probably in the higher planets. But Arjuna worried about the celestial weapons he would use, fearing they might somehow hurt even the soul.

Арджуна разбираше желанието на Кришна да го увери, че скъпите му близки няма да изгубят нищо. Унищожавайки телата им, Арджуна щеше да ги освободи от болката и страданието на настоящата им карма, а после щяха да получат ново начало в по-добри тела и навярно в по-висши сфери. Но Арджуна се тревожеше за божествените оръжия, които щеше да използва, страхувайки се, че те някак биха могли да навредят дори на душата.

Kṛṣṇa answered that doubt. “There is no weapon, be it fire, wind or water, that can damage or cut the soul. The soul is unchanging and impervious to all material effects. The soul is described by the Vedas as invisible, inconceivable and immutable. The body is only the outward dress of the indestructible soul.”

Кришна отговори на това съмнение: „Не съществува оръжие, било то огън, ураган или вода, способно да нарани или посече душата. Тя е неизменна и непроницаема за всички материални въздействия. Ведите описват душата като невидима, невъобразима и непроменима. Тялото е просто външната дреха на неунищожимата душа.“

Arjuna remained silent. Even knowing Bhīṣma and Droṇa to be eternal souls, he still grieved at the prospect of their death. Kṛṣṇa had already instructed him that such distresses were unavoidable and had to be tolerated, but it would not be easy.

Арджуна мълчеше. Макар да знаеше, че Бхишма и Дрона са вечни души, той все пак скърбеше при мисълта за смъртта им. Кришна вече му бе казал, че подобни нещастия са неизбежни и трябва да бъдат понасяни, но това не беше лесно.

Kṛṣṇa smiled affectionately at His friend. “Even if you believe the self to be the same as the body, you still have no reason to lament, O mighty-armed hero. The body is matter, and material objects are always being created and destroyed. What wise man laments for the inevitable changes to matter which are wrought by time? Whatever you believe, the effects of time cannot be checked. Death follows birth, and birth follows death in due course. Simply perform your duty without lamentation, for you cannot change the course of time, which is ultimately the cause of everyone’s death.”

Кришна се усмихна с обич на своя приятел: „Дори да вярваш, че аз-ът не е различен от тялото, пак нямаш причина да тъгуваш, силноръки. Тялото е материя, а физическите обекти винаги се създават и рушат. Кой мъдър човек скърби за неизбежните промени на материята, причинени от времето? В каквото и да вярваш, въздействието на времето не може да се спре. Смъртта следва раждането, а раждането на свой ред следва смъртта. Просто изпълнявай дълга си без негодуване, тъй като не можеш да измениш хода на времето, което в крайна сметка донася смърт за всички.“

Arjuna reflected on Kṛṣṇa’s words. It was difficult to comprehend the soul’s existence. That it was undying and indestructible had been made clear, but its actual nature remained a mystery.

Арджуна размисляше над думите на Кришна. Трудно бе да се проумее съществуването на душата. Ясно бе, че тя е безсмъртна и неунищожима, но истинската ѝ природа си оставаше загадка.

Without pausing Kṛṣṇa concluded His instructions about the soul. “Those who know the soul consider him amazing. He is described in the Vedas as amazing. Even persons who have heard all the descriptions of the soul still fail to understand him at all. Nevertheless, O descendent of Bharata, he cannot be slain at any time. Therefore, give up your useless grief for your relatives.”

Без да прави пауза, Кришна завърши своите наставления за душата: „Онези, които познават душата, я считат за удивителна. Ведите я описват като изумителна. Но дори хората, които са чули всички тези описания на душата, въпреки това не успяват да я проумеят. Все пак, потомъко на Бхарата, тя никога не може да бъде убита. Затова откажи се от тази безполезна скръб по своите близки.“

Kṛṣṇa changed tack and began to address Arjuna’s fear that he would be tainted by sin if he killed his elders. “You are a kṣatriya, Arjuna, and it is thus your foremost duty to fight according to religious principles. You should not hesitate. Rather, you should embrace this opportunity, for it opens the way to heaven for you. If you do not fight, you will incur sin for neglecting your duty. Thus you will lose your good reputation. You will become infamous, and for a respectable person dishonor is worse than death. No one will think you desisted from fighting out of compassion. They will think you fled in fear and will thus lose their respect for you. What could be more painful than that?”

Кришна смени подхода си и започна да говори за страха на Арджуна, че би бил замърсен от грях, ако убие възрастните си роднини: „Ти си кшатрия, Арджуна, така че твой върховен дълг е да се сражаваш според религиозните принципи. Не се колебай. По-скоро използвай тази възможност, защото тя ти отваря вратите към по-висше съществуване. Не се ли сражаваш, ще си навлечеш грях, тъй като не изпълняваш дълга си. Така ще изгубиш доброто си име. Ще се опозориш, а за един почитан човек безчестието е по-лошо от смърт. Никой няма да си каже, че си се оттеглил от боя от състрадание. Ще си помислят, че си избягал от страх и ще престанат да те уважават. Нима би могло да има нещо по-болезнено от това?“

Hearing his commitment to his warrior duties challenged, Arjuna shifted uncomfortably. The thought that he might be acting sinfully was painful, and the loss of his good reputation would be intolerable. Kṛṣṇa continued.

Като чу да поставят под съмнение верността към воинския му дълг, Арджуна се раздвижи неспокойно. Мисълта, че би могъл да постъпва греховно, бе болезнена, а мисълта за загубата на доброто му име бе просто нетърпима. Кришна продължи:

“O Pārtha, in this battle there are two possibilities: you will either be killed and thus attain heaven, or you will defeat your enemies and win the earth. Therefore, fight with determination. This too is My desire. O Pārtha, fight because it is your duty without thought for happiness or distress, loss or gain, victory or defeat. In this way you will never incur sin.”

„В тази битка има две възможности: или ще паднеш убит и така ще постигнеш небесата, или ще победиш враговете си и ще спечелиш земята. Затова, сражавай се с твърда решителност. Такова е и моето желание. О, Партха, сражавай се, защото това е твой дълг, сражавай се без мисъл за щастие или нещастие, за печалба или загуба, за победа или поражение. Така никога няма да извършиш грях.“

Arjuna felt his heart opening as he absorbed Kṛṣṇa’s instructions. Kṛṣṇa had countered his fears that he would suffer and become sinful by fighting. Actually, it would be sinful not to fight.

Арджуна усещаше как сърцето му се разтваря да пие напътствията на Кришна. Кришна бе разсеял напълно страховете му, че ако се бие, ще извърши грях и ще страда. Всъщност греховно би било да не се сражава.

“I have told you some existential truths about the soul, O son of Kuntī. Listen now as I speak about working without desire for the results, and thus without entangling yourself in karmic reactions. This is the path to liberation. Once you are on this path you will not fall back again into the abyss of material existence. Those on this path only desire to serve the Supreme and are resolute in performing their religious duties. Those who seek worldly happiness, however, are constantly overwhelmed by diverse temptations.

„Разказах ти някои основни истини за душата, о, сине на Кунти. Послушай, сега ще ти обясня за дейностите без стремеж към резултата, тъй като те освобождават от кармичните последици. Това е пътят на освобождението. Стъпил ли си веднъж на него, няма никога вече да пропаднеш отново в бездната на материалното битие. Онези, които са на този път, желаят единствено да служат на Бога и са решителни в изпълнението на религиозните си задължения. Тези, които търсят светско щастие обаче, непрестанно биват побеждавани от различни изкушения.

“Only unintelligent men are attracted to those sections of the Vedas that speak about material happiness. Desiring sensual pleasures, opulence and power, they think there is nothing more to life. They become bewildered by such desires and cannot fix their minds upon yoga practice. Do not let yourself be attracted by anything in this world, O Pārtha. Be free from all the dualities of happiness and distress. Established in the self, give up your anxiety for material gain and safety.”

Единствено неинтелигентните хора са привлечени от онези части на Ведите, в които се говори за материално щастие. Жадувайки за сетивни удоволствия, разкош и власт, такива хора си мислят, че няма нищо друго в живота. Объркани от подобни желания, те са неспособни да съсредоточат ума си в йогийски практики. Не се оставяй да бъдеш привлечен от нищо в този свят, о, Партха. Освободи се от всички двойствености на щастие и страдание. Установен в себето, изостави тревогата си за материална печалба и сигурност.“

Arjuna could understand that his earlier arguments were aimed only at material happiness. Although he had argued on the strength of Vedic morality, it was becoming clear that he had not fully understood the Vedas and their ultimate aim. There were higher principles and truths. Kṛṣṇa continued to explain them.

Арджуна осъзна, че аргументите, които бе изложил, се отнасяха единствено до материалното щастие. Въпреки че бе говорил, позовавайки се на силата на ведическата нравственост, ясно бе, че не бе разбрал в пълнота Ведите и крайната им цел. Имаше по-висши принципи и истини. Кришна продължаваше да ги разяснява:

“The Vedas give directions for achieving material happiness, O Arjuna, but there is a deeper purpose behind all Vedic instructions. One who knows this purpose can satisfy all his desires without pursuing them all separately, just as one who has access to a great river has no need for small wells and ponds. The greatest aim of life is achieved by working without desire for the fruits of action, simply because it is one’s duty to do so. In this way you can be situated in yoga without attachment for success or failure in your work. Thus you will remain untouched by sin. Even your previous karmic reactions will be destroyed by such work. You will then be able to attain the highest destination, the supreme abode of God, and be freed forever from the cycle of birth and death. When you are no longer attracted by the promises of material happiness given in the Vedas, and remain satisfied by the self alone, you will then be fixed in the divine consciousness which leads to eternal liberation.”

„Ведите дават напътствия за постигане на материално щастие, Арджуна, но в наставленията им има и по-дълбок смисъл. Онзи, който познава този смисъл, може да осъществи всичките си желания, без да ги преследва едно по едно, точно както човек, стигнал до голямата река, не се нуждае повече от кладенци и езера. Най-великата цел в живота се постига, като действаш без желание за резултатите от дейността, а просто защото е твой дълг да направиш нещо. По такъв начин можеш да се установиш в йога без привързаност към успех или провал в действията си и така няма да бъдеш засегнат от грях. Дори последиците от миналата ти карма ще бъдат унищожени чрез такива действия. Тогава ще можеш да постигнеш върховното местоназначение, дивната обител на Бога, и завинаги да се освободиш от кръга на раждането и смъртта. Когато вече не те привличат обещанията за материална наслада, дадени от Ведите, и останеш удовлетворен единствено в себето, тогава ще пребъдваш в божествено съзнание, което води до вечно освобождение.“

Arjuna asked, “How can we recognize a man in divine consciousness, O Kṛṣṇa? What are his symptoms?”

Арджуна попита: „Как можем да разберем, че някой е в божествено съзнание, о, Кришна? Какви са признаците у такъв човек?“

“Such a person takes no delight in sensual pleasures, O Pārtha. He is ever satisfied within himself. No miseries can disturb him, nor any kind of material happiness. He is without attachment, fear and anger, and remains always aloof to the dualities of this world. His senses are under complete control, even though he may still experience sense desires. His mind is fixed upon the Supreme and he is always peaceful. He does not dwell upon the objects of sense pleasure, which can steal away even a practiced yogī’s mind, and thus he keeps himself free from all material entanglement. Due to such sense control, his intelligence is undisturbed and he is peaceful. O Arjuna, one whose senses are uncontrolled is not peaceful. How, then, can he ever be happy?”

„Такъв човек не се наслаждава на сетивни удоволствия, о, Партха. Той вкусва вътрешната си сладост. Никакви нещастия не го притесняват, нито пък каквото и да било земно щастие. Лишен от привързаност, страх и гняв, той е винаги настрана от двойственостите в този свят. Сетивата му са под пълен контрол, макар все още да изпитва сетивни желания. Умът му е съсредоточен в Бога и е винаги умиротворен. Не се занимава с обектите на сетивно наслаждение, които могат да отнесат ума дори на опитен йоги и така остава свободен от всякакви материални заблуди. Поради този себеконтрол, интелигентността му е несмущавана и той е винаги спокоен. О, Арджуна, онзи, чийто сетива не са под контрол, никога не е спокоен. Как би могъл тогава изобщо да постигне щастие?“

Arjuna was bewildered. Kṛṣṇa was recommending yoga and sense control--keeping oneself peaceful--and at the same time telling him to fight. How were the two compatible? “O Keśava, why do You want me to engage in this ghastly warfare if you think that yoga and detachment are better? Surely fighting requires me to be motivated by a desire for victory. I am confused by Your instructions. Please tell me clearly what will be most beneficial for me.”

Арджуна бе объркан. Кришна препоръчваше йога, себеконтрол и умиротворение, а в същото време искаше от него да се сражава. Къде бе съвместимостта между двете? „О, Кешава, защо искаш от мен да участвам в тази ужасна война, щом считаш, че йога и непривързаността са по-добри? Несъмнено воюването изисква като мотивация желанието за победа. Объркан съм от напътствията ти. Моля те, кажи ми ясно какво ще е най-благотворно за мен?“

“O sinless Arjuna, there are two paths to liberation: one involves renunciation and the pursuit of knowledge, while the other involves working without material desires. One cannot achieve perfection by renunciation alone, for by simply stopping work one does not necessarily remain free from karmic reaction. Impelled by his nature a man is forced to act at every moment, even if the action is only in his mind. To withdraw the senses while allowing the mind to think of sense pleasures is useless, O Arjuna. It is simply a pretense of yoga. Far better is the man who uses his intelligence to control his senses and at the same times works without attachment.”

„О, безгрешни Арджуна, има две пътеки на освобождението. Едната включва отречение и търсене на познание, а другата — действие без материални желания. Човек не може да постигне съвършенство само чрез отречение, защото просто като спре да действа, той не се освобождава непременно от кармичните последици. Подтикван от природата си, човек е принуден да действа във всеки един миг, дори дейността да е само в ума му. Да се възпират сетивата, като същевременно се позволява на ума да мисли за сетивни наслади, е безсмислено, Арджуна. Това е като да се преструваш, че си йоги. Много по-добре е човек да използва интелигентността си, за да овладее сетивата и да действа без привързаност.“

Arjuna thought of his own case. Even if he tried to renounce the battle and remain aloof, his mind would still work. It was likely he would continue to think of Duryodhana and his evil deeds, and of how Yudhiṣṭhira had been robbed of his kingdom. Those thoughts would sooner or later impel him to act--to take up arms and fight. But how can one fight without attachment?

Арджуна се замисли за своя случай. Дори да се откаже от битката и да остане настрана, умът му все пак щеше да действа. Той неминуемо щеше да продължи да мисли за Дурьодхана и порочните му постъпки и за това как на Юдхищхира му бе отнето царството. Тези мисли рано или късно щяха да го подтикнат към действие — да вдигне оръжие и да се сражава. Но как би могъл човек да се сражава без привързаност?

“Work must be done as a sacrifice for Viṣṇu, O son of Kuntī. This is detached work. Any other work causes bondage in this world. Therefore, work only for His satisfaction. By such sacrificial work a man can achieve all life’s necessities and at the same time make spiritual progress. Only a man who is completely self-satisfied need not perform such work.”

„Дейността трябва да се върши като жертва към Вишну, о, сине на Кунти. Това се нарича действие без привързаност. Всяко друго действие води до обвързване в този свят. Затова действай единствено за негово удовлетворение. Чрез подобно жертвоприношение човек може да постигне всичко нужно в живота, като същевременно напредва духовно. Само онзи, който е напълно себеудовлетворен няма нужда да извършва такава работа.“

Arjuna wondered if he was able to remain self-satisfied. He already had some experience of yoga and meditation. Did he really need to work?

Арджуна се замисли дали би могъл да бъде себеудовлетворен. Той вече имаше някаква опитност в йога и медитация. Нима наистина се налагаше да извършва дейности?

Kṛṣṇa smiled. “A genuinely detached man sees no need for work, but he also sees no need to give up work. He works simply as a matter of duty and without desire for the results. By this work he ultimately attains the Supreme. He also sets the right example for others, for whatever a great man does will always be followed by ordinary men.”

Кришна се усмихна: „Истински непривързаният човек не вижда причина да действа, но не вижда причина и да остава бездеен. Той изпълнява дейностите си единствено от чувство за дълг, без никакво желание за резултатите. Действайки по този начин, той накрая постига Върховния. Освен това показва верния път за останалите, защото каквото върши великият човек, обикновените хора го следват.“

Kṛṣṇa was thinking of Arjuna’s position in society. He was highly esteemed as a leader and hero. If he gave up his duty, even assuming he was qualified to do so, then his example would be imitated by unqualified men. Kṛṣṇa reminded Arjuna of the famous king, Janaka. Although renowned as an advanced spiritualist and quite able to remain fixed in meditation on the Supreme, Janaka had nevertheless continued to do his duty as a king.

Кришна мислеше за положението на Арджуна в обществото. Той бе високо ценен като водач и герой. Ако изоставеше задълженията си, дори да се допусне, че имаше възможността да го направи, тогава неподготвени хора биха му подражавали. Кришна напомни на Арджуна за прославения цар Джанака. Макар да бе всепризнат за дълбоко духовен човек, винаги пребиваващ в медитация върху Бога, Джанака въпреки всичко бе продължавал да изпълнява царските си задължения.

“Think of My own example, O Pārtha. You know My identity as the Supreme Lord of all the worlds. What duty is there for Me? Nevertheless, I execute all the duties incumbent on a man in My position very carefully. If I did not do so, then all the worlds would fall into ruination, for all men would follow My example.”

„Виж и самия мен, Партха. Ти познаваш идентичността ми, аз съм Върховният Бог на всички светове. Нима е нужно да правя каквото и да било? Въпреки това аз изпълнявам всичките задължения, присъщи за моята позиция, с изключително внимание. Не правех ли това, всичко в световете ще се обърка, защото хората щяха да последват примера ми.“

Arjuna knew that Kṛṣṇa, as a householder and a member of the royal order, was scrupulous in performing the duties prescribed in the Vedas for such men. It was a perfect example.

Арджуна знаеше, че Кришна изпълняваше съвършено задълженията си на цар и глава на семейство според ведическите предписания. Той бе съвършен пример.

“One who knows the truth knows well the difference between material work, motivated only by sensual desires, and work done for the pleasure of the Supreme. O Arjuna, I am that Supreme. Therefore, fight for My pleasure, without desire for personal gain, with no claims to proprietorship, and without lethargy. Those who work only according to My instructions, with full faith in Me, attain complete liberation. Those who disregard My injunctions, however, are simply fools and will achieve neither perfection nor happiness.”

„Онзи, който познава истината, разбира много добре разликата между материално действие, мотивирано единствено от сетивни желания, и действие, извършвано за удовлетворение на Бога. О, Арджуна, този Бог съм Аз. Затова сражавай се за мое удовлетворение — без желание за лична изгода, без претенции за собственост и същевременно с решителност. Онези, които действат единствено според моите напътствия, с пълна вяра в мен, постигат пълно освобождение. Които пренебрегват насоките ми обаче са неразумни и няма да намерят нито съвършенство, нито щастие.“

This made sense to Arjuna. He had always understood Kṛṣṇa’s divinity, and that knowledge had always stood him in good stead. He and his brothers had enjoyed Kṛṣṇa’s protection up to the present moment when He stood ready to go with them into battle against their enemies. Why, then, did not all men devote themselves to Kṛṣṇa’s instructions? Arjuna voiced his doubt. “Why, dear Lord, do men not do their religious duties?”

Арджуна виждаше смисъл в това. Винаги бе разбирал божествеността на Кришна и това познание бе много благотворно. Той и братята му винаги се бяха радвали на закрилата на Кришна; дори и в този миг той бе готов да влезе редом с тях в битка срещу враговете им. Защо тогава всички хора не следваха наставленията на Кришна? Арджуна изрази съмнението си: „Защо, скъпи Господи, хората не изпълняват религиозните си задължения?“

“They are overpowered by lust, the greatest enemy in this world. Due to excessive desire for material objects, men commit sinful activities, not seeing the suffering that will result. Lust is never satisfied. Rather, it burns like fire, and when it is frustrated, it turns to anger. A man is thus completely bewildered when he gives in to lust. O Arjuna, you should check lust by controlling your senses. Otherwise it will destroy your knowledge and self-realization. Listen now as I explain the science of sacrifice and self- control.”

„Защото са завладени от похотта, най-страшния враг в този свят. От прекомерно желание за материални неща хората вършат грехове, без да виждат страданието, което ще последва. Похотта никога не се насища. Напротив, пламти като огън, а срещне ли разочарование, се превръща в гняв. Отдаде ли ѝ се човек, достига до пълно объркване. О, Арджуна, трябва да възпреш желанието, владеейки сетивата си. Иначе то ще унищожи познанието и себереализацията ти. Чуй ме, сега ще ти опиша науката за жертвата и себеконтрола.“

Kṛṣṇa told Arjuna that the knowledge He was speaking was ancient. He had first told it to the sun-god millions of years ago. Hearing this, Arjuna asked, “How can I accept this, Kṛṣṇa? It appears that You were born in this world only recently.”

Кришна каза на Арджуна, че знанието, което му излага, е много древно и че за първи път го е предал на слънчевия бог преди милиони години. Като чу това, Арджуна попита: „Как бих могъл да приема това за вярно, Кришна?! Та ти си роден в този свят едва наскоро.“

“Both of us have had countless births, O Arjuna. I can remember all of them, but you cannot. Actually, I am never born like ordinary men. My body is transcendental and neither changes nor deteriorates. Still, I appear to take birth in every age. I come only to establish religion and to curb irreligion, Pārtha. In this way, I deliver the pious and annihilate the demons. One who understands this truth about Me will not have to take another material body. Those who take refuge in Me will become free from attachment, fear and anger and will attain pure, transcendental love for Me. According to their faith in Me, I reciprocate with all men, O Arjuna. Anyone can attain Me.”

Кришна отговори: „И двамата сме имали безброй прераждания, о, Арджуна. Аз помня всички, но ти не помниш своите. Истината е, че никога не съм се раждал като обикновените хора. Тялото ми е трансцендентално и нито се променя, нито старее. Въпреки това изглежда така, че сякаш се раждам във всяка епоха. Идвам единствено за да възстановя религията и да спра нерелигиозността, Партха. По този начин избавям праведните и унищожавам демоните. Онзи, който разбира тази истина за мен, не се ражда повече в материално тяло. Тези, които приемат подслон в мен, ще се освободят от привързаност, страх и гняв и ще добият чиста и божествена любов към мен. Аз отвръщам съобразно вярата им, Арджуна. Всеки може да ме постигне.“

Kṛṣṇa explained that He had also arranged for the fulfillment of men’s material desires. He was prepared to give everyone whatever they wanted, whether it be sense enjoyment or love of God. He had no vested interests in the material world and simply acted in reciprocation with men’s desires, according to what they deserved. Kṛṣṇa Himself was always transcendental to the material world. Knowing this, all the liberated souls in the past had attained perfection. They acted only for Kṛṣṇa’s pleasure. Such work was without reaction, as He was the supreme transcendence.

Кришна обясни, че се грижи за удовлетворяването на материалните желания на хората. Той е готов да даде на всекиго, каквото е пожелал: сетивно наслаждение или божествена любов. Той няма интереси в материалния свят и просто действа в съответствие с човешките желания според това кой какво е заслужил. Самият Кришна винаги е отвъд този материален свят. Знаейки това, всички освободени души в миналото са постигнали съвършенство, действайки единствено за удовлетворение на Кришна. Подобни действия не носят последици, тъй като той е върховната трансценденталност.

But those who renounced work, if the renunciation was not done for His pleasure, were still subject to reaction. Anything done on one’s own account, whether motivated by attachment or repulsion, carried a karmic reaction.

Но онези, които се отричат от дейността, без да посвещават отречението си на него, все още подлежат на кармични последици. Всичко, което човек върши по свое усмотрение, било то мотивирано от привличане или отблъскване, води до кармичен резултат.

After describing various kinds of sacrifice, Kṛṣṇa said, “All types of sacrifice are meant to culminate in transcendental knowledge, or realizing one’s identity as an eternal servitor of the Supreme. This is the mature fruit of all mysticism and it burns to ashes all of one’s accumulated karmic reactions. By working in this knowledge one is never again affected by the reactions of work. All of your doubts have arisen out of ignorance, O Arjuna. Kill them with the weapon of knowledge. Armed with yoga, O Bharata, stand and fight.”

След като описа различните видове жертвоприношения, Кришна каза: „Всички те би трябвало да водят до божествено познание — осъзнаването на собствената идентичност като вечен слуга на Върховния. Това знание е зрелият плод на мистицизма; то изгаря всички кармични последици. Действайки с такова разбиране, човек никога повече не трупа карма за постъпките си. Твоите съмнения възникват от незнание, Арджуна. Разсечи ги с меча на познанието. Въоръжен с йога, стани и се сражавай, о, Бхарата!“

As Kṛṣṇa went on to explain how to work in devotion, Arjuna began to understand that this was true renunciation. Only by dedicating all one’s work to the pleasure of the Supreme could one be genuinely detached. Kṛṣṇa explained that working in such consciousness gradually brought one to the point of always remembering the Supreme, or samadhi. This type of yoga was no less effective than the practice of asceticism and meditation; indeed, it was easier, for to give up everything and meditate in a solitary place would be difficult for a worldly man like Arjuna. To Arjuna’s relief, Kṛṣṇa made it clear that this was not necessary. He also assured Arjuna that the path of yoga, once begun, was never lost. Even if he did not achieve success in this life, in his next life he would be able to continue from whatever point he had left off.

Докато Кришна продължаваше да описва как се действа в преданост, Арджуна започна да разбира, че това е истинското отречение. Само чрез посветеност на всички дейности за удовлетворение на Бога, човек може да постигне истинска непривързаност. Кришна обясни, че действайки с подобно съзнание, човек постепенно достига до самадхи — състояние, в което винаги помни Върховния. Този вид йога е не по-малко ефективен от практикуването на аскетизъм и медитация; всъщност е по-лесен, тъй като да изостави всичко и да медитира на усамотено място би било трудно за светски човек като Арджуна. За негово облекчение Кришна изясни, че това не е необходимо. Освен това той увери Арджуна, че пътят на йога — веднъж поет — не може никога да бъде изгубен. Дори човек да не постигне успех в този живот, в следващия ще има възможността да продължи оттам, докъдето е стигнал.

Having established that constantly thinking of the Supreme was the highest goal of yoga, Kṛṣṇa made His own position clearer. “It is I who should always be remembered, O Pārtha. There is no truth superior to Me. Everything rests upon Me, as pearls are strung upon a thread. I am the creation and dissolution of all the worlds. People are bewildered by material desires. Thus they do not know Me, who am always above the material world. It is hard to fully overcome attraction to this material world and its allurements. Only by surrendering to Me is it possible. It may take many births and deaths of striving in yoga until one finally comes to understand Me. It is a rare soul who achieves such perfection. Due to their lack of intelligence, most men are content to worship lesser gods. Other foolish men think that beyond Me lies some impersonal supreme existence. Because of deep-seated material desires, such fools can never know Me, although I am the Lord and the knower of all living beings.”

След като бе утвърдил, че да се мисли постоянно за Върховния е крайната цел на йога, Кришна изясни собствената си позиция: „Именно аз съм този, който трябва винаги да бъде помнен, Партха. Няма истина по-висша от мен. Всичко почива в мен като перли, нанизани на конец. Аз съм сътворението и унищожението на всички светове. Хората са объркани от материални желания. Затова те не ме познават, тъй като съм отвъд този свят. Трудно е напълно да се преодолее привързаността към този материален свят и цялото му привличане. Единствено чрез отдаденост към мен това е възможно. Може да отнеме много животи на усилия в йога, докато човек най-после достигне до разбирането за мен. Много рядко се среща душа, постигнала подобно съвършенство. Поради недостатъчната си интелигентност повечето хора се задоволяват с обожание на по-незначителните божества. Други безумци пък смятат, че отвъд мен съществува някакво безличностно върховно битие. Поради дълбоко вкоренените си материални желания те никога не могат да ме разберат, макар аз да съм Богът, който познава всички живи същества.“

Arjuna was feeling reassured by Kṛṣṇa’s instructions. All his life he had thought only of Kṛṣṇa as his protector and greatest friend. Now Kṛṣṇa was telling him that this was life’s perfection. The highest achievement in life was to remember Kṛṣṇa at the moment of death, and thus attain His eternal, spiritual abode.

Арджуна се чувстваше насърчен от напътствията на Кришна. През целия си живот той бе мислил единствено за Кришна като за свой закрилник и най-добър приятел. Сега Кришна му казваше, че именно в това се състои съвършенството на съществуването. Висшето постижение в живота е да се помни Кришна в момента на смъртта и така да се достигне до вечната духовна обител.

But this required a lifetime of practice. Arjuna listened without question as Kṛṣṇa described the best process for always remembering Him.

Но това изискваше практика през целия живот. Арджуна слушаше, без да задава въпроси, как Кришна описва най-добрия начин да бъде помнен винаги.

“This is the king of knowledge, Arjuna, the most secret of secrets and the perfection of religion. It is I alone who am to be worshipped and served with love. Fools cannot understand how I am able to assume a human form and appear in this world. They do not know My transcendental nature as the Supreme Lord of everything. Intelligent men, however, are fully engaged in My devotional service. They are always chanting My glories, endeavoring to please Me with great determination, bowing down before Me, and worshipping Me with all their hearts. I always personally protect such persons. I am indebted to anyone who lovingly offers Me even a leaf, flower or fruit. Therefore, you should do everything as an offering to Me, O son of Kuntī. In this way, you will achieve perfection. This is the highest instruction. Engage your mind always in thinking of Me, become My devotee, offer obeisances to Me, and worship Me. By such full absorption in Me surely you will come to Me, life’s supreme goal.”

„Това е царят на цялото познание, Арджуна, най-съкровената от всички тайни, съвършенството на религията. Единствен аз съм този, който трябва да бъде обожаван и на когото да се служи с любов. Неинтелигентните не разбират как така мога да приема човешки облик и да дойда в този свят. Те не познават духовната ми природа на Върховен Бог на всичко съществуващо. Мъдрите хора обаче напълно се вглъбяват в предано служене към мен. Те постоянно възпяват славата ми, устремени да ме удовлетворят с голяма решителност, покланят ми се и ме обожават с цялото си сърце. Аз винаги лично закрилям подобни хора. Благодарен съм на всекиго, който с обич ми поднесе листо, цвете или плод. Затова, посвещавай дейностите си на мен, о, сине на Кунти. Така ще постигнеш съвършенство. Това е висшето напътствие. Винаги мисли за мен, бъди ми предан, почитай ме и ме обожавай. По този начин, напълно потопен в мен, ти несъмнено ще дойдеш при мен, който съм крайната цел на живота.“

Arjuna was now looking at his friend with amazement and love. The Supreme Lord had become his charioteer. Surely this was a testament of His loving reciprocation with His devotees. Who could ever understand it? Kṛṣṇa seemed so human. How would people be able to accept His supreme divinity?

Арджуна сега гледаше приятеля си със смайване и обич. Върховният Бог бе станал негов колесничар. Това несъмнено бе доказателство за любящото му отношение към онези, които са му предани. Кой изобщо би могъл да разбере това? Кришна изглеждаше толкова човешки в този си облик. Нима хората можеха да повярват в божествената му природа?

Again understanding Arjuna’s doubts, Kṛṣṇa went on. “Those who are devoted to Me are able to know of My position and opulence. Because you are My dear friend, I will explain further about Myself. Not even the demigods and great sages can know Me in full, for in every respect I am their source. I am the source of all things, material and spiritual. Everything emanates from Me. The wise who know this perfectly fully engage in My loving devotional service. Their thoughts always dwell in Me and they derive great pleasure from talking about Me. To one who constantly serves Me with love, I give the understanding by which he can come to Me. With the shining lamp of knowledge I destroy all their ignorance.”

Разбирайки съмненията на Арджуна, Кришна продължи: „Онези, които са ми предани, могат да разберат величието ми. Тъй като си ми скъп приятел, ще ти разкажа още за себе си. Дори боговете и великите мъдреци не могат да ме опознаят напълно, защото аз съм техният източник във всяко едно отношение. Аз съм изворът на всички неща, материални и духовни. Всичко произлиза от мен. Мъдреците, които разбират това, се заемат с предано и изпълнено с любов служене към мен. Мислите им винаги са устремени към мен и те извличат огромна наслада, докато разговарят за мен. На онези, които постоянно ми служат с любов, аз давам разбирането, посредством което да ме достигнат. Със сияйния факел на познанието унищожавам тяхното невежество.“

Arjuna had no doubts about Kṛṣṇa’s position. He had already experienced Kṛṣṇa’s power and opulence, as well as having heard it described by so many ṛṣis. Now Kṛṣṇa was making it plain. Arjuna was awe-struck. Folding his palms he knelt before Kṛṣṇa and said, “You are the original Supreme Person, the ultimate abode, and the Absolute Truth. Unborn, eternal and transcendental, You are the greatest of the great and the possessor of all opulences. This is confirmed by those sages who can see the truth, such as Nārada, Asita, Devala and Vyāsadeva, and now You Yourself are declaring it to me. O Kṛṣṇa, I totally accept as truth all that You have told me. None can know You, not even the gods and Asuras. You alone can know Yourself by Your own potency, O Lord of all beings, God of gods, Lord of the universe!”

Арджуна нямаше съмнения за позицията на Кришна. Освен че бе чувал да го описват многократно безброй риши, той бе изпитал могъществото и величието му. Сега Кришна сам му го разкриваше. Арджуна бе поразен от благоговение. С допрени длани той коленичи пред Кришна и каза: „Ти си изначалният Бог, върховната обител, Абсолютната Истина. Нероден, вечен и неземен, ти си по-велик от най-великото; всички достояния са твои! Това се потвърждава от светци и пророци, такива като Нарада, Асита, Девала и Вясадева, а сега и ти сам ми го заявяваш. О, Кришна, напълно приемам за истина всичко, което ми каза. Никой не може да те познае, дори боговете и асурите. Единствен ти можеш да познаеш себе си посредством своята енергия, о, Господи на всички същества, Бог на боговете, Господарю на вселената!“

Feeling a surge of divine love, Arjuna asked Kṛṣṇa to describe Himself further. “Tell me how it is that You pervade all the worlds, O Lord. How should You be remembered and how can You be known? Please tell me in detail of Your mystic power and opulences. I never tire of hearing such descriptions and long to taste the nectar of Your words more and more.”

В изблик на божествена любов, Арджуна помоли Кришна да му разкаже повече за себе си: „Кажи ми, как проникваш всички светове, о, Върховни? Как можеш да бъдеш помнен и опознат? Моля те, разкажи ми подробно за мистичното си могъщество и съвършенства. Никога няма да се уморя да слушам тези описания. Жадувам да вкусвам нектара на думите ти все повече и повече.“

“My opulence is limitless, O Arjuna. I shall therefore tell you only of that which is most prominent.”

„Съвършенството ми е безгранично, Арджуна. Затова ще ти разкажа само за най-важното.“

Kṛṣṇa explained that although everything was a manifestation of His energy and power, He would highlight for Arjuna some principal features by which He could be remembered. He told him that He was Viṣṇu among gods, the sun among planets, Śiva among Rudras, and Meru among mountains. He described Himself in many ways, revealing to Arjuna how He was present in everything Arjuna saw. Concluding His description, He said, “Know that all opulent, beautiful and glorious creations spring from but a spark of My splendor. Is there any need for so much detailed information about Me? With a tiny fragment of Myself I pervade and support this entire universe.”

Кришна обясни, че макар неговата енергия и могъщество да са основата на всичко, ще разкаже само за най-важните проявления, чрез които би могъл да бъде помнен. Той каза на Арджуна, че е Вишну сред боговете, слънцето сред планетите, Шива сред Рудрите и Меру сред планините. Обрисува се по много начини, разкривайки на Арджуна присъствието си във всичко. Завършвайки, той каза: „Знай, че всичко величествено, красиво и славно произлиза едва от искрица от моето великолепие. Има ли нужда от по-подробно описание? С най-малката частица от себе си аз прониквам и поддържам цялата вселена.“

Tears streamed from Arjuna’s eyes. Remembering how he would often sport with Kṛṣṇa as if he were an equal, he said in a choked voice, “Only out of illusion did I ever believe You to be a man like me. That illusion is now dispelled. I am convinced of Your supreme position. But, O greatest of all personalities, there are many who will not believe this truth. Please, therefore, show Yourself in all Your majesty. I too desire to see that great form which pervades and supports the worlds. If I am able to see it, O Lord, then please display it to me now.”

Сълзи се стичаха от очите на Арджуна. Като си спомни колко често се бе шегувал с Кришна сякаш с равен, той каза със задавен глас: „А аз в илюзията си съм вярвал, че си човек като мене! Сега тази заблуда се разсея. Убеден съм във върховенството ти. Но има много, които няма да повярват в тази истина, о, най-велики. Затова моля те, разкрий се в цялото си великолепие. Аз също копнея да видя дивния облик, в който проникваш и поддържаш световете. Ако съм способен да го съзра, Господи, моля те, покажи ми го сега.“

Kṛṣṇa assented to Arjuna’s request. “See now My mystic opulence, O son of Kuntī. Here are My hundreds and thousands of varied divine and multicolored forms. My dear Arjuna, I shall bestow upon you divine vision, for you cannot see Me with your present eyes. Behold, O best of the Bharatas, all that you desire to see and all that you will ever desire to see in the future. Everything moving and unmoving is here in one place.”

Кришна се съгласи: „Тогава виж мистичното ми могъщество, о, сине на Кунти. Съзерцавай моите стотици хиляди божествени и многолики форми. Мой скъпи Арджуна, ще ти даря божествено зрение, тъй като не можеш да ме видиш с тези очи. Виж, о, най-добър от Бхаратите, всичко, което искаш да видиш и което би искал да видиш в бъдеще. Всичко подвижно и неподвижно е тук, събрано в едно.“

As Arjuna looked on in astonishment, Kṛṇa displayed His universal form. In Hastināpura He had shown a partial manifestation of this form, but this time He exhibited it in full. Arjuna became aware of a vast form possessing unlimited mouths and eyes. It was decorated with countless celestial ornaments and held many divine weapons. Decked with celestial garments and garlands, it was wondrous, brilliant, unlimited, and expanded everywhere. It seemed as if hundreds of thousands of suns had risen simultaneously in the sky.

Пред очите на смаяния Арджуна Кришна разкри вселенската си форма. В Хастинапура той я бе показал само частично, но този път я прояви напълно. Арджуна едва успя да обгърне с поглед тази необятна форма с неизброими усти и очи. Имаше безброй прекрасни накити и държеше много божествени оръжия. Облечен в небесни одежди и украсен с райски гирлянди, той бе удивителен, сияен, безграничен, разпростиращ се навсякъде. Сякаш стотици хиляди слънца бяха изгрели едновременно в небето.

Arjuna felt his hair standing on end. He bowed his head to the floor of his chariot and offered many prayers to Kṛṣṇa. In Kṛṣṇa’s divine form he could see all the gods headed by Brahmā and Śiva with all the ṛṣis, Siddhas and Nāgas. Every kind of created being appeared in that form, all the worlds were visible, and nothing was missing.

Арджуна усети как косите му настръхват; той се поклони и поднесе безброй молитви към Кришна. В божествената му форма той виждаше всички богове начело с Брахма и Шива, наред с ришите, сиддхите и нагите. Всички небесни създания присъстваха вътре в него, виждаха се световете до един, не липсваше нищо.

Finding it difficult to look at the universal form, Arjuna said, “O inexhaustible one, this unlimited body of Yours is wonderful and at the same time terrifying. I see all the gods and ṛṣis standing before You and offering prayers. As they are disturbed, so am I, dear Lord. Seeing this tremendous manifestation I am losing my peace of mind and my balance. I cannot look upon Your thousands of blazing, death-like faces. All the soldiers of both sides appear to be rushing into the fearful mouths of those faces. Indeed, You are destroying all men and everything else. Everything is entering Your mouths as moths fall into a fire. Covering all the universe, You are manifest with terrible, scorching rays.”

Без да може да вдигне очи към тази вселенска форма, Арджуна каза: „О, безгранични, тази твоя необятна форма е поразителна и в същото време ужасяваща. Виждам всички богове и мъдреци изправени пред теб, отдавайки молитви. И те като мен са уплашени, скъпи Господи. Виждайки това страховито проявление, аз изгубих душевния си покой и способността си за преценка. Не мога дори да погледна твоите хиляди пламтящи, подобни на самата смърт лица. Всички воини и от двете армии сякаш се втурват в ужасяващите усти на тези лица. Ти унищожаваш хората до един, както и всичко останало. Цялото творение потъва в устата ти като молец в пламтящ огън. Покривайки необятната вселена, ти блестиш в непоносими, изпепеляващи лъчи.“

Arjuna was trembling. “O Lord of lords, so fierce of form, please tell me who You are and what is Your mission.”

Арджуна цял трепереше: „О, Боже на боговете в такъв ужасен облик, моля те, кажи ми кой си и каква е мисията ти.“

Kṛṣṇa’s voice seemed to Arjuna to be resounding from all sides as He replied. “I am Time, O Pārtha, the great destroyer of all the worlds. With the exception of you, your brothers, and a few others, everyone will be slain. This will come to pass whether you fight or not, Arjuna. Therefore, do your duty as a warrior and you will become an instrument of My desire. Bhīṣma, Droṇa, and all the Kuru heroes are already dead. Fight without disturbance, Arjuna, and you will gain a glorious victory.”

Гласът на Кришна сякаш отекна от всички страни, когато отговори: „Аз съм Времето, Партха, страшният унищожител на всички светове. С изключение на теб, братята ти и няколко воини всички останали ще загинат в тази битка. Това ще се случи, независимо дали се сражаваш или не, Арджуна. Затова изпълни воинския си дълг и ще станеш инструмент на моето желание. Бхишма, Дрона и всички герои на Куру вече са мъртви. Така че сражавай се без страх, Арджуна, и спечели славна победа.“

Sitting before Dhṛtarāṣṭra, Sañjaya saw everything that was taking place between Arjuna and Kṛṣṇa. He described it in detail to the blind king, telling him the exact words spoken by them both. The king was amazed as he heard of Kṛṣṇa’s divine opulence. As Sañjaya tried to describe the universal form, Dhṛtarāṣṭra felt his heart tremble. How could his sons face such power and survive? Now Kṛṣṇa was saying that all the Kuru heroes had already been put to death by a divine arrangement. Could it be true? Was Kṛṣṇa really able to make such a prediction? It seemed that not everything was in His power. After all, He had come to Hastināpura seeking peace and had failed in His mission. Perhaps He would also fail to fulfill His desire to see the Pāṇḍavas victorious in the war.

Седнал пред Дхритаращра, Санджая стана свидетел на всичко, което се случваше между Арджуна и Кришна. Той го описваше в детайли на слепия цар, повтаряйки му точните думи и на двамата. Царят бе смаян, чувайки за дивното величие на Кришна. Докато Санджая се опитваше да опише вселенската форма, сърцето на Дхритаращра се сви. Нима биха могли синовете му да се изправят срещу подобна сила и да оцелеят?! Ето, Кришна казваше, че всички герои на Куру вече са мъртви според божествената подредба. Нима можеше да е вярно? Беше ли Кришна наистина способен да направи подобно предсказание? Изглеждаше, че не всичко е в негови ръце. Но нали сам бе дошъл в Хастинапура да търси мир и не бе успял? Може би и желанието му да види Пандавите победители в тази война няма да се осъществи.

Sañjaya told the king what Arjuna said to Kṛṣṇa after he heard that all the fighters would be killed. “Arjuna could understand Kṛṣṇa’s desire. He then replied, ‘All this is rightly done, O Lord. You are the protector of pious and perfected beings and the destroyer of atheists and demons. This is for the good of all, for even the demons will finally be brought to their senses by this treatment. O almighty one, everyone should simply offer their obeisances unto You. You are the ultimate sanctuary. Knowing everything, You are all that is knowable. I fall before You again and again. My obeisances from every side, O Lord! I have obviously disrespected You until now. Please forgive me. Not knowing Your glories I have lain with You on the same bed, jested with You, and surely dishonored You many times out of madness or love. O infallible one, please excuse me, even as a father would excuse his son, or a lover his beloved.’”

Санджая предаде на царя какво бе казал Арджуна на Кришна, след като бе чул, че всички воини ще бъдат избити: „Всичко това е справедливо, Господи. Ти си закрилник на праведните и съвършени същества, и унищожител на атеистите и демоните. Това е за благото на всички, защото по този начин дори демоничните хора ще се осъзнаят. О, всемогъщи, всички трябва просто да отдават почитания на теб. Ти си най-висшата истина. Знаейки всичко, ти си всичко, което има да бъде узнато. Покланям се пред теб отново и отново. Поднасям ти изцяло почитта си, Боже! Ах, колко съм те пренебрегвал досега! Моля те, прости ми! Без да зная славата ти, аз съм лежал с теб на едно легло, шегувал съм се с теб и със сигурност съм те оскърбявал в безразсъдството на обичта си. О, непогрешими, моля те, извини ме, както бащата прощава на сина си, както любимият прощава на любимата си.“

Sañjaya sat with his eyes closed, envisioning the scene. He saw Arjuna bowing at Kṛṣṇa’s feet. As Arjuna stood up he said, “O almighty one, having seen this form which I have never seen before, my mind is filled with fear. Please be gracious and allow me to see Your beautiful Viṣṇu form, with its four arms and divine decorations.”

Санджая седеше със затворени очи, съзерцавайки сцената. Той видя как Арджуна се покланя в нозете на Кришна. След като се изправи, Пандава каза: „О, всемогъщи, виждайки тази форма, която никога преди не съм виждал, умът ми се изпълни със страх. Умолявам те, бъди милостив и ми позволи да видя формата ти на Вишну с четири ръце и божествени украшения.“

Kṛṣṇa said, “Happily have I shown you, by My spiritual potency, this supreme universal form. No one else has seen this form. Not by any means can it ever be seen, O Arjuna. You have been disturbed and frightened by this horrible feature of Mine. Let it be finished. See now My Nārāyaṇa form and be peaceful again.”

Кришна отговори: „Аз с радост ти показах тази върховна вселенска форма посредством духовната си мощ. Никой друг не я е виждал и няма начин да бъде видяна, Арджуна. Ти се смути и уплаши от този мой ужасяващ облик. Нека го скрия. Виж сега формата ми на Нараяна и се успокой.“

Kṛṣṇa withdrew his universal form and Arjuna saw before him the graceful form of Nārāyaṇa, with His four arms holding a conch shell, disc, club, and lotus flower. After some moments, that form again changed to Kṛṣṇa’s original, two-armed form, from which all other forms emanate.

Кришна отдръпна вселенската си форма и Арджуна видя пред очите си красивия образ на Нараяна с четири ръце, държащи раковина, диск, боздуган и лотос. След това и тази форма се промени в изначалния, двурък облик на Кришна, от който произхождат всички останали.

Arjuna regained his composure and felt encouraged. Kṛṣṇa said, “O Arjuna, although My universal form is difficult to see, it is even harder to know My original form. The gods are always seeking an opportunity to see Me as I now appear. This form is the most dear and it can only be known by undivided devotional service. Only in this way can one enter into the mysteries of My understanding.”

Арджуна дойде на себе си и се почувства окуражен. Кришна му каза: „О, Партха, въпреки че вселенската ми форма е трудно да бъде видяна, много по-трудно е да се познае истинският ми облик. Боговете винаги търсят възможността да ме видят такъв, какъвто ме виждаш сега. Този мой образ е най-съкровеният и може да бъде познат само чрез неотклонно предано служене. Това е единственият начин човек да проникне в мистериите на разбирането за мен.“

As Sañjaya repeated Kṛṣṇa’s words to Dhṛtarāṣṭra, the king heard about the science of bhakti-yoga, or devotional service. Kṛṣṇa first explained that there were two classes of transcendentalists: those who worshipped the unmanifested Supreme Brahman--the eternal, spiritual energy which is the basis of all existence--and those who worshipped Kṛṣṇa’s personal form.

Докато Санджая повтаряше думите на Кришна пред Дхритаращра, царят научи за бхакти-йога, преданото служене. Първо Кришна обясни, че има два вида трансценденталисти: такива, които почитат непроявения Върховен Брахман — вечната духовна енергия, от която е изтъкано цялото съществуване — и такива, които почитат личностния облик на Кришна.

“Of the two, he who fixes his mind on My personal form, worshipping Me with faith and love, is considered the most perfect. For the other class, advancement in spiritual life is difficult, although they too will finally come to the point of worshipping Me when their realization matures. Indeed, O Arjuna, I am the basis and origin of the impersonal Brahman. Therefore, worship Me alone. I swiftly deliver My devoted worshippers from the fearful ocean of birth and death. They then live with Me in perfect happiness eternally.”

„От двата вида, онзи, който съсредоточава ума си върху личностния ми облик, обожавайки ме с вяра и любов, бива считан за най-съвършен. За другата група напредъкът в духовния живот е труден, въпреки че те в крайна сметка също ще стигнат до почитта към мен, когато осъзнатостта им узрее. Истината е, Арджуна, че аз съм основата и изворът на безличностния Брахман. Затова обожавай единствено мен. Аз бързо избавям своите предани от страшния океан на раждането и смъртта. И после те заживяват с мен в съвършено щастие завинаги.“

Kṛṣṇa then explained how to approach the practice of bhakti-yoga by the gradual method. After describing the qualities found in a consummate practitioner of bhakti, He spoke about the material nature and consciousness. Through descriptions of the knower, knowledge, and the objects of knowledge, Kṛṣṇa explained in detail how He pervaded the material energy and how He was the Supersoul in every living being. He thus assured Arjuna of His complete ability to protect and deliver His worshippers.

После Кришна обясни как да се практикува бхакти-йога стъпка по стъпка. След като описа качествата, притежавани от съвършения практикуващ в бхакти, той заговори за материалната природа и съзнанието. Чрез описания на познаващия, познанието и полето на познание, Кришна обясни подробно как прониква материалната енергия и как сам е Свръхдушата във всяко живо същество. Така той увери Арджуна в пълната си способност да закриля и избавя своите предани.

From Kṛṣṇa’s instructions, Arjuna could understand that the living being is the cause of his own happiness and distress. By initially desiring to turn away from God, he is placed in the material energy. Then by associating with the various aspects of matter, he becomes more and more entangled, being attracted to various forms of material enjoyment. He is thus obliged to take birth in various species of life. All the while the Supersoul accompanies him as the witness of all his actions. The Lord is the overseer and sanctioner of the living being’s activities. If the living being turns again toward the Lord, he can at once become free of matter.

От напътствията на Кришна Арджуна разбра, че живото същество само причинява своето щастие и страдание. Поради желанието си да бъде независимо от Бога, то попада в материалната енергия. После, свързвайки се с различни аспекти на материята, се оплита все повече и повече, привлечено от разнообразните форми на физическо наслаждение. Така е принудено да се ражда в различни форми на живот. През цялото време Свръхдушата го придружава като свидетел на всичките му действия. Богът наблюдава и разрешава постъпките на живото същество. Ако то се обърне към него, бързо може да се спаси от материята.

Kṛṣṇa continued. “Those who can see the difference between the body and the soul, and who can see the Supersoul, are eligible to approach the supreme spiritual abode. Such persons will not become degraded in this world, even though engaged in action.”

Кришна продължи: „Онези, които са способни да осъзнаят разликата между тялото и душата, и които виждат Свръхдушата, са достойни да достигнат върховната духовна обител. Такива личности никога не пропадат в този свят, макар че продължават да действат в него.“

Arjuna was curious to know how the soul first came into the clutches of matter. Kṛṣṇa explained it in full. By this knowledge, one would be able to extract himself from the material energy. Arjuna inquired as to what were the qualities of a person who had achieved complete freedom from material bondage, and Kṛṣṇa gave a detailed description. He concluded by saying, “He who engages in full devotional service to Me, unfailing in all circumstances, is at once freed from the material energy and raised to the transcendental platform.”

Арджуна искаше да узнае как душата въобще е попаднала в клопката на материята. Кришна обясни това подробно. Посредством това знание човек щеше да успее да се освободи от материалната енергия. Арджуна попита какви са качествата на онзи, който е постигнал пълно освобождение от материалните окови, и Кришна даде изчерпателно описание, завършвайки с думите: „Онзи, който се заеме напълно с предано служене към мен, независимо от обстоятелствата бързо се освобождава от материалната енергия и се издига до нивото на трансценденталността.“

Arjuna understood that freedom from matter did not mean leaving the material world altogether. It simply meant being freed from attraction and attachment to material things and working only for the pleasure of the Lord. In this mood Arjuna should fight. Kṛṣṇa had clearly elaborated on his initial instruction to Arjuna to fight without material attachment.

Арджуна разбираше, че освобождението от материята не означава напускане на материалния свят. То означаваше да се освободиш от материалното привличане и от привързаността към физическите неща и да действаш единствено за радост на Бога. В такова настроение трябваше да се сражава Арджуна. Кришна подробно допълни първоначалното си напътствие към него да се сражава без материална привързаност.

Having told Arjuna about the auspicious path of bhakti-yoga and the qualities of a person on that path, Kṛṣṇa went on to describe the atheistic persons who went further and further away from God. “Such persons are absorbed in the conceit of pride and false prestige. They are driven by lust and greed, and they believe that satisfying their senses is the prime necessity of life. Perplexed by various anxieties and bound by a network of illusions, they become strongly attached to material pleasures and fall down into hell. They then attain birth in all kinds of low and abominable species as a result of their own sinful desires.

След като разказа на Арджуна за благоприятния път на бхакти-йога и какви качества притежава следващият този път, Кришна продължи с описание на атеистичните хора, които все повече се отдалечават от Бога: „Такива хора са потънали в самонадеяна гордост и лъжлив престиж. Подтиквани от похот и алчност, те считат, че задоволяването на сетивата е най-важната необходимост в живота. Объркани от различни притеснения, обвити в мрежи от илюзия, те силно се привързват към физическите наслади и пропадат в ада. След това се раждат във всевъзможни низши, противни форми на живот в резултат на собствените си греховни желания. Онези, които пренебрегват наставленията на писанията и действат по каприз, в крайна сметка постигат само нещастие.“

“Those who disregard scriptural injunctions and act whimsically achieve, in the end, only misery.” Kṛṣṇa concluded His instructions to Arjuna by describing how a person could work in the spirit of renunciation. “In that mood, O Arjuna, fight. One who is not motivated by the false ego of thinking himself to be the body, whose intelligence is not entangled in material calculations of profit and loss, even though he kills men in this world, does not actually kill. Nor is he bound by his actions. On the other hand, he who chooses not to kill, based upon his material calculations is motivated only by false ego, and he becomes bound by sinful reactions.”

Кришна завърши напътствията си към Арджуна, описвайки как човек може да работи в дух на отречение: „В такова настроение, Арджуна, сражавай се! Този, който не е мотивиран от фалшивото его да счита себе си за тялото, чиято интелигентност не е заплетена в материални пресмятания за печалба и загуба, дори и да убива хора в този свят, всъщност не убива, нито е обвързан от действията си. От друга страна, онзи, който избира да не убива на основата на материална пресметливост, е мотивиран единствено от фалшивото си его и се обвързва с греховни последствия.“

Arjuna nodded. He understood. His hesitation to fight was born of ignorance. All his considerations had been selfish. Seeing his beloved relatives before him, he had forgotten his true spiritual nature and allowed himself to be influenced by mundane sentiment. Now Kṛṣṇa had awakened his higher intelligence. He and all these kings on the battlefield were all eternal servants of God; their highest duty was to render loving service to the Lord. That very Lord was now standing before Arjuna and asking him to fight. By acting according to Kṛṣṇa’s instructions, he would achieve perfection, becoming free from material bondage, and attain the eternal spiritual abode.

Арджуна кимна. Той разбра: колебанието му да се сражава бе породено от невежество. Всичките му съображения бяха себични. Виждайки скъпите си близки пред себе си, той бе забравил истинската си духовна природа и се бе оставил да бъде надмогнат от материална привързаност. Сега Кришна бе пробудил по-висшата му интелигентност. Той и всички тези царе на бойното поле бяха вечни слуги на Бога; най-висшият им дълг бе да му отдават изпълнено с любов служене. Същият този Бог стоеше сега пред Арджуна и искаше от него да се сражава. Действайки в съответствие с напътствията на Кришна, той щеше да достигне съвършенство, да се освободи от материалните окови и да отиде във вечната духовна обител.

Seeing that Arjuna had understood His instructions, Kṛṣṇa said, “Because you are My very dear friend, I have fully explained to you all spiritual knowledge. Deliberate on it fully and do what you wish to do. My final advice is that you simply surrender to Me and act for My pleasure. This is the supreme morality. There is no need to consider any other process of yoga or religion. If you act in this way, I will always protect you from sinful reactions. Do not fear.”

Като видя, че Арджуна разбира наставленията му, Кришна каза: „Тъй като си ми много скъп приятел, аз в пълнота ти изложих цялото духовно познание. Размисли над него и направи онова, което пожелаеш. Окончателният ми съвет е просто да ми се отдадеш и да действаш, за да ме удовлетвориш. Това е върховната нравственост. Няма нужда да се взима под внимание никакъв друг религиозен или йогийски процес. Действаш ли по този начин, аз винаги ще те предпазвам от греховни последици. Не се страхувай.“

Kṛṣṇa looked at Arjuna, sitting at His feet. “Tell Me then, O son of Kuntī, have you heard everything attentively? Is your illusion dispelled?”

Кришна погледна към Арджуна, който седеше в нозете му: „Кажи ми сега, о, сине на Кунти, изслуша ли всичко внимателно? Разсея ли се илюзията ти?“

Arjuna stood up in the chariot and took hold of the Gāṇḍīva. “My dear Kṛṣṇa, my illusion is gone and by Your mercy I have regained my memory. I am now firm and free from doubt. I shall act according to Your divine instructions.”

Арджуна се изправи в колесницата и взе своя Гандива: „Мой скъпи Кришна, илюзията ми ме напусна и по твоя милост възвърнах паметта си. Сега съм изпълнен с решителност и свободен от съмнения. Ще действам според божествените ти напътствия.“

Sitting before Dhṛtarāṣṭra, Sañjaya said, “Having heard this conversation between two great souls, I feel my hair standing on end, so profound and wonderful is its import. My heart is thrilled. Upon remembering Kṛṣṇa’s wondrous form, I rejoice again and again. Wherever there is Kṛṣṇa, the master of all mystics, and wherever there is Arjuna, the supreme archer, there will certainly be opulence, victory, extraordinary power and morality. That is my opinion.”

Седнал пред Дхритаращра, Санджая каза: „Слушайки разговора между тези две велики души, аз чувствам как косата ми настръхва — толкова дълбок и проникновен е смисълът му и така силно вълнува сърцето ми! Като си спомням дивния образ на Кришна, аз се радвам отново и отново. Където и да се намират Кришна — господарят на целия мистицизъм — и Арджуна — най-великият стрелец с лък, там със сигурност ще има богатство, победа, необикновена сила и нравственост. Такова е моето мнение.“

Dhṛtarāṣṭra said nothing. Sañjaya’s prediction was certain to be fulfilled. The old king wondered how there could be any hope for his sons, but he still could not help wishing that somehow they would win the war. It was strange. Even though his intelligence accepted the obvious fact that Kṛṣṇa, and anyone who took His side, could not be defeated, his attachment to his sons rose up and overpowered his intelligence. The internal conflict he suffered was itself a war. He could neither rest nor sleep, although he felt emotionally and physically drained. Somehow, hearing Kṛṣṇa’s instructions to Arjuna had soothed him, although his sons’ position seemed even more hopeless. He sat holding his head as Sañjaya began to describe the beginning of the war.

Дхритаращра не каза нищо. Пророкуването на Санджая несъмнено щеше да се сбъдне. Старият цар мислеше как би могло изобщо да има надежда за синовете му, но въпреки всичко не можеше да спре да се надява, че те някак ще спечелят войната. Това бе странно. Макар интелигентността му да приемаше очевидния факт, че нито Кришна, нито онези, които са заели страната му, могат да бъдат победени, привързаността към синовете му се надигаше и надмогваше неговата интелигентност. Вътрешният конфликт, който го измъчваше, бе сам по себе си война. Той не можеше нито да си почине, нито да поспи, въпреки че се чувстваше и емоционално, и физически изчерпан. Дочутите наставления на Кришна към Арджуна донякъде го бяха облекчили, макар че положението на синовете му бе започнало да изглежда още по-безнадеждно. Той седеше, уловил главата си с ръце, докато Санджая започна да описва началото на войната.