Chapter 23
23
Karṇa in Command
Карна поема командването
In Duryodhana’s tent the monarchs and warriors sat in silence, gazing at Droṇa’s empty seat. Duryodhana himself was overcome by grief. He drew long breaths and stared at the ground. Some of his friends comforted him, citing Vedic verses about the eternality of the soul and the temporality of all things material. They also consoled Kṛpa, who was lamenting the death of his beloved friend and brother-in-law. Aśvatthāmā had gone to his tent, wanting to be alone.
В шатрата на Дурьодхана владетелите и воините седяха мълчаливо, вторачени в празното кресло на Дрона. Самият Дурьодхана бе потънал в скръб. Той въздишаше дълбоко с поглед, вперен в земята. Някои от приятелите му се опитваха да го утешат, цитирайки ведически стихове за вечността на душата и мимолетността на всичко материално. Те утешаваха също и Крипа, който плачеше за смъртта на близкия си приятел и зет. Ашватхама се бе оттеглил в палатката си, тъй като искаше да остане сам.
After a while the kings departed, leaving Duryodhana alone with Karṇa, and Śakuni, and his brothers. They said little and sat remembering the miseries they had inflicted on the Pāṇḍavas, feeling deep regret. As the evening wore on, they lay down on costly couches. Tossing in anxiety, they could not rest. The night dragged on. Duryodhana thought again of the Dānavas. It seemed they had kept their promise to assist him. Droṇa had fought demonically, but still he had been brought down. What power did the Pāṇḍavas have on their side? Could nothing stop them?
Не след дълго царете се разотидоха, оставяйки Дурьодхана насаме с Карна, Шакуни и братята му. Те разговаряха малко, спомняйки си страданията, които бяха причинили на Пандавите, и съжаляваха дълбоко. Когато нощта настъпи и принцовете се оттеглиха за почивка, случилото се през деня не им даде покой, за да заспят. Времето до сутринта течеше мъчително бавно. Дурьодхана отново си мислеше за данавите. Те изглежда бяха спазили обещанието си да му помагат. Дрона се бе сражавал демонично, но въпреки това бе убит. Каква сила имаха Пандавите на своя страна? Нима нищо не можеше да ги спре?
As the sun at last approached the eastern sky, the Kauravas rose listlessly and went about their morning rituals. Coming together again with the other monarchs, they decided to install Karṇa as their commander. The installation ceremony was performed, and after giving charity to the Brahmins, they moved toward the battlefield for the sixteenth day.
Когато най-сетне наближи изгревът на слънцето, Кауравите станаха унило и изпълниха сутрешните си ритуали. После се срещнаха с останалите царе-съюзници и решиха да издигнат Карна за свой главнокомандващ. Церемонията бе извършена и след като раздадоха милостиня на брамините, всички поеха към бойното поле за шестнайсети пореден ден.
Praised and blessed by the Brahmins, the Kuru army marched out, determined to avenge Droṇa. Karṇa rode at their head, clad in brilliant armor and shining like his celestial father on his resplendent chariot. As he left for the battle, Karṇa cheered the Kauravas with his roars and shouts, while bards and poets sang his glories. By his side rode Duryodhana, his remaining brothers behind him. They were flanked by Aśvatthāmā, Kṛpa, Kṛtavarmā and Śalya. Other powerful kings followed those heroes, leading their armies and forming them into an array shaped like a bird. All the warriors then put aside their previous reverses. Hoping for victory, they charged into battle with loud cries.
Възхвалявани и благославяни от брамините, кауравските войски маршируваха, решени да отмъстят за Дрона. Карна яздеше начело, облечен в сияйна ризница, наподобяващ своя небесен баща във великолепната си колесница. Поемайки на бой, Карна вдъхновяваше Кауравите с бойни викове, докато бардове и поети възпяваха славата му. До него беше Дурьодхана следван от оцелелите си братя. Отстрани яздеха Ашватхама, Крипа, Критаварма и Шаля. След тях други могъщи царе на коне водеха армиите си, оформени в боен ред, наподобяващ птица. Всички воини бяха забравили неуспехите. Надявайки се на победа, те се впуснаха в битката със страховити викове.
Seeing their foes approaching in a heroic mood, the Pāṇḍavas arranged their troops into a half-moon formation. The two armies converged, yelling out war cries and blowing their conches. Of the original six million warriors, less than one million remained. They all knew that the war would be over only when all of them were slain. Duryodhana would fight to the last and the Pāṇḍavas would not relinquish their claim to their kingdom. There were still invincible heroes on both sides who stood unflinching in battle. Thus it was certain the two armies would be annihilated, leaving the great heroes on either side to contend for the final victory.
Като видяха враговете си да приближават в такова бойно настроение, Пандавите подредиха войските си във формация, наподобяваща полумесец. Двете армии се срещнаха, надавайки войнствени викове и тръбейки с раковините си. От първоначалните шест милиона воини бяха останали по-малко от милион. Всички те знаеха, че войната ще свърши едва когато загинат до един. Дурьодхана щеше да се бие до последно, а Пандавите нямаше да отстъпят от претенцията за царството си. Все още и от двете страни имаше непобедими воини, които не отстъпваха в бой. Затова беше сигурно, че двете армии ще бъдат унищожени, а великите герои в тях ще се сражават до окончателната победа.
Karṇa, fired by his position as the Kaurava commander-in-chief, began to slaughter the remaining Pāṇḍava forces. As he released his oil-soaked arrows in all directions, he seemed to his enemies to be like the blazing sun with its fierce rays. Indiscriminate about whom he attacked, he felled soldiers, horsemen, elephants, and chariot fighters alike. Bhīma, Nakula and Sātyaki rushed to check his progress. They rained weapons upon him and gradually forced him back. Other Kauravas came to Karṇa’s assistance and a fierce battle ensued between the heroes of both sides.
Вдъхновен и въодушевен от позицията си на кауравски главнокомандващ, Карна започна да избива пандавската войска. Докато изстрелваше пропитите си с масло стрели във всички посоки, той бе за враговете си като пламтящото слънце със своите изпепеляващи лъчи. Без да спазва бойните правила, той унищожаваше войници, ездачи, слонове и воини на колесници. Бхима, Накула и Сатяки се втурнаха да спрат щурма му. Те го обсипаха с оръжия и постепенно успяха да го отблъснат. Други Каурави се притекоха на помощ на Карна и между героите от двете страни закипя яростна битка.
A terrible encounter took place between Bhīma and Aśvatthāmā which even the celestials watched with wonder. Finally, Bhīma overpowered Aśvatthāmā, who was carried unconscious from the battlefield. Bhīma was also wounded. He collapsed, exhausted, and was similarly borne away by his charioteer.
Ужасяваща схватка протече между Бхима и Ашватхама, която дори небесните обитатели наблюдаваха с удивление. В крайна сметка Бхима победи Ашватхама, който бе отнесен в безсъзнание от бойното поле. Бхима също бе ранен. Изтощен, той изгуби съзнание и бе откаран надалеч от колесничаря си.
Karṇa, fighting his way free from his antagonists, careered again into the Pāṇḍava army. With innumerable arrows he crushed the troops, cutting through their ranks like fire through a dry forest. Pursued by a number of Pāṇḍava heroes, he ranged about causing carnage among their forces.
Проправяйки си път сред противниците си, Карна отново атакува пандавската армия. С безброй стрели той избиваше войниците, унищожавайки ги като пожар в суха гора. Преследван от много пандавски герои, Карна препускаше сред войските, оставяйки след себе си страшно опустошение.
On another part of the field, Arjuna fought without mercy. Charging against the remaining Nārāyaṇas and the few surviving Samshaptakas, he ruthlessly cut them down with his unfailing shafts. The Kaurava forces under Arjuna’s attack appeared like the ocean tossed by a raging storm. Longing for his chance to encounter Karṇa for their final fight, he wasted no time in slaying his unretreating foes.
В друга част на бойното поле Арджуна се сражаваше безмилостно. Препускайки срещу оставащите нараяни и малкото оцелели самшаптаки, той безпощадно ги убиваше с непогрешимите си стрели. Под атаката на Арджуна кауравските войски приличаха на океан, в който бушува силна буря. Копнеейки за възможността да се сблъска с Карна в последен двубой, той не губеше време, когато убиваше безстрашните си врагове.
Karṇa, as he slaughtered the Pañchāla and Somaka warriors, was caught and challenged by Nakula. That fearless Pāṇḍava warrior hurled a number of deadly darts at Karṇa, who responded by cutting them to pieces with swift arrows. He shot blazing shafts at Nakula, who in turn cut them down with his own. After fighting intensely for some time, the two men stood back and glared at each other.
Докато избиваше панчалийските и сомакските воини, Карна бе предизвикан от Накула. Този безстрашен пандавски воин изпрати безброй смъртоносни стрели по Карна, който отвърна, като ги разбиваше на парчета с бързите си стрели. Той изстрелваше пламтящите си стрели по Накула, който на свой ред ги разсичаше със своите. След като се сражаваха неистово известно време, двамата мъже се спряха и се взряха един в друг.
Nakula called out, “By good fortune have I had this opportunity to fight you today. You are the root of all the misery we have suffered, and you are also to blame for this great war. By your fault, so many great warriors now lie slain and the world is filled with widows and orphans. Take the consequences of your wickedness, O wretch. I am here to punish you.”
Накула извика: „Какво щастие е, че днес имам възможността да се бия с теб. Ти си коренът на всички мъки, които изстрадахме. Ти си този, който трябва да бъде обвиняван за тази страшна война. По твоя вина толкова много велики воини сега лежат убити, а светът се изпълни с вдовици и сирачета. Приеми последиците от своята порочност, клетнико! Тук съм, за да те накажа!“
Karṇa sneered. “O brave one, first strike me and then speak. Only after achieving great feats in battle do heroes utter bold words. Let us see your prowess. I will surely destroy your vanity.”
Карна се усмихна презрително: „Първо ме уцели, пък после приказвай! Само след като постигнат велики подвизи в битка, героите говорят дръзки думи. Нека видим колко струва храбростта ти. Аз със сигурност ще сразя твоята суетност.“
Both warriors immediately pierced each other with winged arrows fired at blinding speed. They roared and circled one another. Both released countless arrows that the other countered. As they invoked celestial weapons, the sky was filled with shafts, casting a dark shadow over the battlefield. Gradually, Karṇa gained the upper hand. He slew Nakula’s charioteer and four horses. Nakula took up a sword and shield, but Karṇa quickly cut them to pieces. The Pāṇḍava then grasped his spiked mace and jumped down. Karṇa broke the mace with straight-flying shafts. Laughing, he rode over to his disarmed foe and struck him with his bow. Nakula burned with shame and grief as Karṇa rebuked him.
Двамата воини на мига се пронизаха със златопери стрели, изстреляни с ослепителна бързина, като се обикаляха един другиго с викове. Всеки от двамата пускаше безброй стрели, които другият разсичаше. Когато призоваха небесните си оръжия, пространството се изпълни със стрели, хвърлящи тъмна сянка над бойното поле. Постепенно Карна започна да взима надмощие, като уби конете и колесничаря на Накула. Накула грабна меч и щит, но Карна бързо ги разби на парчета. Тогава Пандава взе своя боздуган с шипове и скочи долу. Карна разтроши боздугана със стрелите си. Като се разсмя, той се приближи до обезоръжения си враг и го удари с лъка си. Накула пламна от срам и унижение, когато Карна го подигра:
“O child, go to your elder brothers. You should not wage war with the powerful. Your strength lies only in words.”
„Тичай при братята си, детенце. Не си играй на война с по-могъщите. Силата ти е само в думите.“
Karṇa, remembering again his promise to Kuntī, did not attempt to kill Nakula, who then ran to Yudhiṣṭhira in humiliation. Climbing aboard his brother’s chariot, he shed hot tears of anger and sighed heavily. He thought of Arjuna and Kṛṣṇa. Soon the cruel-minded Karṇa would meet his end. He could display his power only for as long as those two great souls did not charge at him in anger.
Припомняйки си отново своето обещание към Кунти, Карна не направи дори опит да убие Накула, който се затича унизен към Юдхищхира. Качвайки се на колесницата на брат си, той заплака от гняв и тежко въздъхна. Помисли си за Арджуна и Кришна. Скоро безсърдечният Карна щеше да срещне края си. Той можеше да демонстрира силата си, само докато тези двама велики воини не препуснеха към него в гнева си.
Karṇa continued to assail the Pāṇḍava forces. Circling around the field with his bow constantly sending forth flaming shafts, he appeared like a wheel of fire. He came against the Sṛñjayas and slaughtered them by the tens of thousands. As Karṇa annihilated his foes, other battles took place. Kṛpa contended with Dṛṣṭadyumna, Kṛtavarmā with Sātyaki, and Bhīma battled Dhṛtarāṣṭra’s sons and slew another twenty. Yudhiṣṭhira met Śalya, and numerous other powerful heroes came together in a furious trial of arms. The celestials were awed by the encounters.
Карна продължи да атакува пандавската армия. Препускайки по полесражението с лък, непрестанно изстрелващ пламтящи стрели, той приличаше на огнено колело. Карна излезе срещу шринджайците и изби десетки хиляди от тях. Докато убиваше враговете си, наоколо му кипяха и други битки. Крипа се сражаваше срещу Дхрищадюмна, Критаварма срещу Сатяки, а Бхима се биеше със синовете на Дхритаращра, избивайки други двайсет. Юдхищхира излезе срещу Шаля. Още много други могъщи воини се сблъскваха в яростни сражения. Небесните обитатели благоговееха в страхопочитание пред техните битки.
Arjuna single-handedly destroyed the Nārāyaṇa army, even though he was simultaneously surrounded by many powerful ratha and maharatha warriors. With crescent-tipped shafts he beheaded his foes and lopped off their limbs. Ranging about freely, he crushed the Kauravas with an endless stream of arrows from the Gāṇḍīva.
Арджуна сам унищожи армията на нараяните, въпреки че същевременно го бяха обкръжили много силни воини, ратхи и махаратхи. Той обезглавяваше враговете си със сърповидните си стрели и отсичаше крайниците им. Препускайки наоколо, Пандава унищожаваше кауравската армия с порои стрели от своя Гандива.
As the sun reached the western horizon, the battlefield presented a gruesome scene. Half of the warriors who had gone out to fight lay dead. The earth was strewn with carcasses and the wreckage of chariots and armor. Bodies lay burnt beyond all recognition. Flocks of vultures circled the field and jackals bayed. Seeing darkness enveloping the combatants, Karṇa ordered the Kaurava army to withdraw. He did not want another night battle. The soldiers pulled away from each other, praising their enemies’ prowess, and headed back to their camps.
Когато слънцето достигна западния хоризонт, бойното поле представляваше страшна гледка. Половината от воините, излезли на бой в този ден, бяха мъртви. Земята бе осеяна с трупове, останки от разбити колесници и брони. По нея лежаха невъзможни за разпознаване изгорели тела. Ята лешояди кръжаха над полесражението, лаеха чакали. Като видя мракът да обгръща сражаващите се, Карна заповяда на кауравската армия да се оттегли. Той не искаше друга нощна битка. Войниците прекратиха боя, славейки храбростта на враговете си, и се завърнаха в своите лагери.
Duryodhana sat in his tent sighing and squeezing his hands. Of his eleven akshauhini divisions, only one remained. It was almost inconceivable. So many supposedly invincible heroes had been slain. Warriors who had never before tasted defeat now lay embracing the earth like men clasping their lovers. Most of the damage had been done by Arjuna and Bhīma. How much longer could it go on? Those two haughty Pāṇḍavas had to be killed. He would take care of Bhīma, but why had Karṇa not yet killed Arjuna? Duryodhana looked at his friend.
Дурьодхана седеше в шатрата си, въздишайки тежко. От неговите единайсет дивизии акшаухини бе останала само една. Не беше за вярване. Воини, които никога преди не познаваха поражение, сега лежаха и прегръщаха земята, както мъж прегръща любовницата си. Арджуна и Бхима бяха причинили повечето от щетите. Колко още можеше да продължава това? Тези двама високомерни Пандави трябваше да бъдат погубени. Той щеше да се заеме с Бхима, но защо Карна още не беше убил Арджуна? Дурьодхана хвърли поглед към приятеля си.
Understanding Duryodhana’s mind, Karṇa said, “Arjuna is always alert, persevering, skillful and intelligent. Even when an opportunity arises to overpower him, Kṛṣṇa intervenes and saves him. Still, I will not be thwarted. Today he evaded me by various kinds of deceit, but tomorrow I will baffle all his attempts and slay him for sure.”
Разбирайки мислите на Дурьодхана, Карна каза: „Арджуна е винаги нащрек, неуморен, ловък и интелигентен. Дори когато се удаде възможност да го победим, Кришна се намесва и го спасява. Въпреки това аз няма да се откажа. Днес той ме отбягваше по най-различни начини, но утре ще осуетя всичките му опити и със сигурност ще го убия.“
Duryodhana was heartened by Karṇa’s confidence. “So be it.” He dismissed the assembly and told everyone to meet at dawn to decide their strategy for killing Arjuna.
Дурьодхана бе трогнат от увереността на Карна: „Дано да е така!“, каза той и разпусна събранието, нареждайки на всички да се съберат на сутринта, за да обсъдят стратегията си за убийството на Арджуна.
The next morning, Karṇa came alone to Duryodhana. The Kaurava chief waved him to a fine seat as his attendants put on his armor. Tying on his leather finger guards, he said, “Well, dear friend, are you ready to face Arjuna?”
На следващата сутрин Карна отиде сам при Дурьодхана. Водачът на Кауравите му посочи изящен трон, докато слугите слагаха ризницата му. Привързвайки кожените си предпазители за пръсти, той каза: „Е, скъпи приятелю, готов ли си да се изправиш срещу Арджуна?“
Karṇa replied somberly. “Today I will fight an unforgettable battle with that famous hero. Either I will slay him or be slain by him. If I cannot kill him today, I will not return from the field. Even though I have been deprived of my Śakti weapon, I do not consider myself his inferior. I have received powerful celestial weapons from Paraśurāma and can match Arjuna in speed and lightness of hand. Today you will see me contend with Arjuna even as Indra fought with the Daityas. This whole earth, with its thorns removed, will soon be yours. There is no deed I cannot perform for you, O King, nor is there any man who can withstand me when I am angry. But I need something from you.”
Карна отговори мрачно: „Днес ще водя незабравима битка срещу този прославен герой. Или ще го убия, или ще падна убит от него. Не успея ли да го погубя днес, няма да се върна от бойното поле. Въпреки че бях лишен от своето оръжие Шакти, не се считам за по-слаб. Получил съм могъщи небесни оръжия от Парашурама и съм равен на Арджуна по умения и бързина. Днес ще ме видиш да се сражавам срещу него, както Индра се е сражавал срещу дайтите. Цялата земя, почистена от тръни, скоро ще бъде твоя. Няма нещо, което не бих извършил заради теб, Царю, нито пък има човек, способен да излезе насреща ми, когато съм разгневен. Но ще ми е нужна помощта ти.“
Karṇa explained how the one area where Arjuna was superior was that he had Kṛṣṇa as his charioteer. “Kṛṣṇa guides his chariot with superb skill. I need one who can match Kṛṣṇa’s ability at driving a chariot. I can only think of Śalya for this task.”
Карна обясни, че единственото, в което Арджуна го превъзхожда, е, че има Кришна за колесничар. „Кришна управлява колесницата му с ненадмината вещина. Нужен ми е някой, равен по ловкост на него във владеенето на конете. Единствен Шаля е достоен за такава задача.“
Duryodhana looked up sharply. Śalya was one of the most powerful heroes still remaining among the Kauravas. It would be a shame to lose him. Neither would he take kindly to being asked to perform the lowly job of charioteer--especially for Karṇa. Moreover, Śalya was the Pāṇḍavas’ relative. Could he be trusted?
Дурьодхана вдигна рязко поглед. Шаля бе един от най-могъщите воини, които все още оставаха сред Кауравите. Би било неразумно да се лишат от него. Нито пък самият той би приел с желание нисшето задължение на колесничар — още повече пък на Карна. Освен това Шаля бе роднина на Пандавите. Нима можеха да му се доверят?
Seeing Duryodhana’s doubtful expression, Karṇa said, “Assisted by Śalya I see myself emerging victorious. He is famed throughout the world for his skill at handling chariots. There are none better than he at assessing the strengths and weaknesses of the enemy. He has pledged himself to your cause, O King, because you satisfied him. As a man of unfailing virtue, he will do everything in his power to help me. Therefore, go to him and convince him to become my driver.”
Виждайки двоуменето, изписано по лицето на Дурьодхана, Карна каза: „С помощта на Шаля аз ще постигна победа. Той е прочут из целия свят с умението си да управлява колесници. Никой не е по-добър от него в преценката на вражеската сила и слабост. Той се е посветил на каузата ти, Царю, понеже ти го удовлетвори — и като доблестен човек, — ще направи всичко, което е по силите му да ми помогне. Затова иди при него и го убеди да ми стане колесничар.“
Duryodhana looked thoughtful. This was perhaps his only chance to win the war. Without overcoming Arjuna, defeat was certain. He nodded. “I will convince the Madras monarch to accept the office of charioteer. Numerous chariots will be placed at your disposal, each equipped with every weapon. I will also make available hundreds of cartloads of arrows.”
Дурьодхана изглеждаше замислен. Ами ако това бе единственият му шанс да спечели войната? Без да бъде победен Арджуна, поражението му бе неминуемо. Той кимна: „Ще убедя владетеля на Мадрас да приеме позицията на колесничар. Ще имаш на разположение безброй колесници, до една екипирани с всевъзможни оръжия. Ще ти подсигуря още и стотици каруци, пълни със стрели.“
Duryodhana knew that the battle with Arjuna would require a vast number of shafts to match his inexhaustible supply. He issued orders to his servants, then got up and left the tent. Seeing Śalya in his tent, he approached him in a servile mood. “O mighty hero, best of men, O you of invincible prowess, I come with a humble request. Karṇa has asked that you become his charioteer for today’s fight with Arjuna. There is no other who can match your abilities in driving chariots. Indeed, you are Kṛṣṇa’s equal. O best of chariot-warriors, I therefore beg your assistance. Out of the affection you bear me, kindly accept this post.”
Дурьодхана знаеше, че за битката с Арджуна щеше да е нужно огромно количество стрели, които да противостоят на неговите неизчерпаеми колчани. Той раздаде заповеди на слугите си, а после стана и излезе от шатрата. Като намери Шаля в палатката му, принцът се обърна към него раболепно: „О, могъщи, най-добър сред хората, о, ти, който притежаваш несравнима храброст, идвам с една смирена молба. Карна помоли да станеш негов колесничар за днешната битка срещу Арджуна. Никой не може да се сравнява с теб в умението да управляваш конете. Ти си също като Кришна. Затова те умолявам за помощта ти, о, най-прекрасни. От обич към мен, моля те, милостиво приеми тази задача.“
Duryodhana continued to praise Śalya’s abilities, assuring him that there was no other warrior in the world who could ensure, by expert chariot driving, that Karṇa overcame Arjuna. The whole army was depending on him. If Arjuna was not checked soon, the Kauravas would shortly be annihilated.
Дурьодхана продължи да величае способностите на Шаля, уверявайки го, че няма друг воин на света, който да осигури победата на Карна над Арджуна чрез ловкото си управление на колесницата му. Цялата армия зависеше от него. Не бъде ли Арджуна скоро спрян, Кауравите не след дълго щяха да бъдат избити.
Śalya looked at Duryodhana in horror. He stood up suddenly and paced the floor of his tent. “O son of Gāndhārī, you offend me with such a request. How do you reckon me to be less than Karṇa? Are you suspecting my loyalty and endeavor in the battle? I am capable of performing any feat that the suta’s son can do. Allot to me as my share any heroes you choose. After slaying them all, I will return to my own kingdom. If you wish me to fight alone against the Pāṇḍavas, I will do so. But this request is an insult. I should leave this war at once, having heard such words from you, but I will not abandon my duty out of passion or anger.”
Шаля се взираше потресен в Дурьодхана. Той рязко стана и закрачи из шатрата си: „О, сине на Гандхари, защо ме оскърбяваш с подобна молба? Нима ме считаш за по-нисш от Карна? Да не би да се съмняваш във верността ми и в усилията, които влагам в боя? Мога да извърша всеки подвиг, на който е способен синът на колесничаря. Посочи ми за противници всички герои, които избереш. Чак след като ги победя до един, ще се завърна в царството си. Ако пожелаеш сам да се сражавам срещу Пандавите, ще го направя. Но тази молба е оскърбителна. Би трябвало веднага да напусна войната, след като чух от теб подобни думи, но няма да изоставя дълга си заради страст и гняв.“
Śalya was furious. As a kṣatriya, it was his duty to fight and not to drive chariots. Driving chariots was the duty of śūdras. It was ordained in scripture that śūdras should serve kṣatriyas, but never vice versa. Karṇa hailed from a family of śūdras, and he, Śalya, was the crowned monarch of a great country. Śalya glared at Duryodhana. “I do not know how I can continue fighting for you now. After receiving this insult I feel more like returning home.”
Шаля се разгневи. Като кшатрия негово задължение бе да се сражава, а не да кара колесници. Колесничарството бе работа за шудри. Писанията повеляваха, че шудрите трябва да служат на кшатриите, а не обратното. Карна произхождаше от семейство на шудри, а той, Шаля, бе коронован монарх на велика държава. Шаля се вторачи в Дурьодхана: „Не знам как ще мога да продължа да се сражавам за теб сега. След като получих тази обида, по-скоро ми се иска да се прибера у дома.“
Śalya stormed out of his tent and Duryodhana ran after him. The prince stopped him and reached down to touch his feet. “Please do not misunderstand me and take offense. I did not in any way mean to infer that you are less than Karṇa. Nor do I doubt your sincerity. Nor indeed do I desire the King of Madras to degrade himself by performing some inferior duty. There is no question of any of these. O lord of the earth, I see you as being in every way Karṇa’s equal and more. Please let me explain my intentions.”
Шаля рязко излезе от шатрата си, а Дурьодхана се втурна след него да го спре, като се наведе да докосне нозете му: „Моля те, не ме разбирай погрешно и не се оскърбявай. По никакъв начин не съм искал да кажа, че стоиш по-ниско от Карна. Нито пък съм се усъмнил в искреността ти. И не съм искал царят на Мадрас да се унижава, приемайки някаква нисша позиция. Не става въпрос за нищо такова. О, господарю на земята, аз просто те виждам във всяко отношение равен на Карна, дори и повече. Моля те, позволи ми да обясня моите мотиви.“
Duryodhana told Śalya that among all the warriors on the field no one could equal Kṛṣṇa. He was far superior to all, yet he had accepted the role of Arjuna’s charioteer. It was for this reason that Duryodhana had thought of Śalya, who was like a second Vāsudeva. Karṇa could contend equally with Arjuna in a trial of arms, but he needed a charioteer comparable to Kṛṣṇa. The prince said that both he and Karṇa could not think of anyone better than Śalya.
Дурьодхана каза на Шаля, че сред воините на бойното поле никой не може да се сравнява с Кришна. Той далеч надминава всички, но въпреки това бе приел ролята на колесничар на Арджуна. По тази причина Дурьодхана бе помислил за Шаля, който бе сякаш втори Васудева. Карна би бил равностоен противник на Арджуна в битка между тях, ако имаше колесничар с уменията на Кришна. Принцът каза, че нито той самият, нито Карна считат, че има някой по-добър от Шаля.
Hearing Duryodhana praise Kṛṣṇa, the Madras monarch was pacified. Like his nephews, the Pāṇḍavas, he loved Kṛṣṇa. He remembered his promise to Yudhiṣṭhira. It had surely been ordained by fate that he should drive Karṇa’s chariot for this battle. Making up his mind, Śalya said, “Your glorification of Devakī’s son has softened my heart. I will consider taking this role, but only on one condition: I must be allowed to speak whatever I please in Karṇa’s presence.”
Като чу Дурьодхана да възхвалява Кришна, владетелят на мадрите се успокои. Също както племенниците си, Пандавите, и той обичаше Кришна. Тогава си спомни обещанието си към Юдхищхира. Несъмнено бе повелено от съдбата, че той трябва да управлява колесницата на Карна в тази битка. Като взе решение, Шаля каза: „Твоите славословия към сина на Деваки трогнаха сърцето ми. Ще си помисля дали да приема тази позиция, но само при едно условие: искам да ми бъде позволено да говоря, каквото пожелая в присъствието на Карна.“
Duryodhana breathed a sigh of relief. “So be it. Let us go to Karṇa.”
Дурьодхана въздъхна с облекчение: „Така да бъде. Нека отидем при Карна.“
Further encouraging Śalya, Duryodhana recited an old history of how Mahadeva had once fought with the Dānavas and Daityas. At that time, Brahmā had served as his charioteer. There was no shame in a powerful hero taking the position when the need arose. When they reached Karṇa’s tent, Duryodhana said, “See here this mighty hero, O monarch. Can it be that he is born of a suta? In my view he is the offspring of some great deity. Surely he was begotten in a race of kṣatriyas and abandoned at birth. Look at his immense chest and his arms like tree trunks. See his handsome face, his regal stature and bearing. He resembles the sun in splendor. I cannot accept that he was born of a suta woman.”
За да насърчи още повече Шаля, Дурьодхана му разказа древната история как веднъж Махадева се сражавал с данавите и дайтите. Тогава Брахма му служел като колесничар. Няма срам в това един могъщ герой да приеме такава позиция, ако нуждата го налага. Когато стигнаха до палатката на Карна, Дурьодхана каза: „Виж този силен герой, владетелю. Нима е възможно той да е роден от един сута? На мен ми се струва, че по-скоро е син на някое велико божество. Несъмнено е бил заченат в кастата на кшатриите, а после изоставен при раждането. Погледни широките му гърди, ръцете му като слонски хоботи. Вгледай се в красивото му лице, в царственото му тяло и обноски. Прилича на слънцето по великолепие. Аз не мога да приема, че е роден от жена сута.“
Śalya greeted Karṇa and said, “I will become your charioteer for the great battle. However, I am doubtful about the outcome. Even if by some chance you manage to slay Arjuna, you will then see Keśava enter the fight, weapons in hand.”
Шаля поздрави Карна и каза: „Ще стана твой колесничар за голямата битка. Съмнявам се, обаче, в изхода ѝ. Дори и по някаква случайност да успееш да убиеш Арджуна, тогава ще видиш Кешава да слага край на боя с оръжие в ръка.“
Śalya turned to Duryodhana. “Without doubt Kṛṣṇa will annihilate your race with all its allies and followers. What, then, will be the use of killing Arjuna?”
После се обърна към Дурьодхана: „Без съмнение Кришна ще унищожи целия ти род, заедно с всичките ви съюзници и последователи. Каква тогава ще бъде ползата от убиването на Арджуна?“
Duryodhana seemed unconcerned. “O King, I am not afraid of Kṛṣṇa when I have both Karṇa and you on my side. How will Keśava overcome you in battle? Karṇa will surely slay Arjuna. Then you and he will be more than a match for Kṛṣṇa, even if He is supported by His followers. And if Karṇa should be slain, then we will depend on you alone.”
Дурьодхана остана равнодушен: „О, Царю, не се боя от Кришна след като имам Карна и теб на своя страна. Как би могъл Кешава да ви победи в бой? Карна несъмнено ще убие Арджуна. Тогава той и ти ще успеете да сразите Кришна, дори и да го подкрепят съюзниците му. А ако Карна загине, тогава ще зависим единствено от теб.“
Śalya looked at Karṇa, who was carefully tying his armor. It was probably the last time he would ever do that, the king of Madras thought. “So be it, O Bharata ruler. I will drive Karṇa’s chariot.”
Шаля хвърли поглед към Карна, който внимателно привързваше бронята си. Вероятно това щеше да е последният път, когато го прави, помисли си царят на мадрите, а после каза: „Така да бъде, владетелю на Бхарата. Ще карам колесницата на Карна.“
Karṇa thanked Śalya and they both embraced Duryodhana. Then they left the tent together to meet with the other warriors. After agreeing on a strategy, the Kauravas mounted their chariots and horses, roared and blew their conchshells, and Śalya took up the reins of Karṇa’s great chariot and drove it out at the head of the army. Ten thousand drums and as many trumpets sounded as the Kaurava forces moved off for battle. As they went toward the battlefield, Karṇa said, “Take me at once to the place where the Pāṇḍavas stand. If necessary, I will fight with all five brothers. Drive the horses quickly, O great hero, so that I may kill Arjuna, Bhīma, Yudhiṣṭhira, and the twins. Today the world will witness my incomparable prowess.”
Карна благодари на Шаля и двамата прегърнаха Дурьодхана. После заедно излязоха от шатрата, за да се срещнат с останалите воини. След като се споразумяха за стратегията, Кауравите се качиха на конете и колесниците си, изреваха и надуха раковините си, а Шаля пое юздите на голямата колесница на Карна и я изведе начело на армията. Десет хиляди барабани и още толкова тромпети засвириха, докато кауравската войска поемаше на битка. На път за бойното поле Карна каза: „Откарай ме право там, където стоят Пандавите. Ако се наложи, ще се бия и срещу петимата братя. Бързо пришпори конете, о, могъщи, за да мога да убия Арджуна, Бхима, Юдхищхира и близнаците. Днес светът ще бъде свидетел на несравнимата ми храброст.“
Śalya laughed, “O son of a charioteer, why do you make light of the Pāṇḍavas? Those five heroes are unconquerable and have Kṛṣṇa as guide and protector. O Karṇa, when you see them creating a canopy in the sky with innumerable shafts, you will not speak such words. When you hear the twang of the Gāṇḍīva, you will surely regret your proud utterances.”
Шаля избухна в смях: „О, сине на сута, защо подценяваш Пандавите? Тези петима герои са непобедими, а освен това имат Кришна за водач и закрилник. О, Карна, като ги видиш да засенчват небето с безбройните си стрели, няма повече да изговаряш подобни думи. Като чуеш тътена на Гандива, без съмнение ще съжалиш за високомерното си празнословие.“
Karṇa, ignoring Śalya, exclaimed, “Drive on!” and his chariot thundered forward toward the Pāṇḍavas.
Пренебрегвайки думите на Шаля, Карна извика: „Карай!“ и колесницата прогърмя право срещу Пандавите.
As the two armies closed, dreadful portents were seen. Cloudless thunder resounded from the sky, and a shower of stones fell. Fierce winds blew in the Kauravas’ faces. On their right they saw herds of animals moving past them, and jackals howled. Their horses shed tears and their standards trembled.
Докато двете армии се приближаваха, видяха се страховити поличби. От безоблачното небе прокънтяха гръмотевици и заваля дъжд от камъни. Изви свиреп вятър и заудря право в лицата на Кауравите. От дясната си страна те видяха да преминават стада животни, завиха чакали. Конете им заплакаха, а флаговете потрепнаха.
Paying no heed to the omens, the Kauravas rushed into the fight, driven by destiny. Seeing Karṇa blazing like a brilliant fire at their head, they felt victory to be theirs. They shouted out their war cries and waved their weapons in the air as they charged into battle.
Без да обръщат внимание на знаменията, Кауравите се втурнаха в битката, подтиквани от съдбата си. Като виждаха пламтящия като ярък огън Карна начело, те чувстваха, че победата им принадлежи. Надаваха бойните си викове и размахваха оръжията си във въздуха, докато препускаха.
Karṇa called out to the soldiers, “Any man who will show me the whereabouts of Arjuna will be richly rewarded. I will give gold, gems, and fine horses to he who points out the Pāṇḍava. Show me where Arjuna and Kṛṣṇa are fighting and I will award you whatever wealth they leave after I slay them.”
Карна извика на войниците: „Онзи, който ми покаже къде се намира Арджуна, ще бъде богато възнаграден. Ще подаря злато, скъпоценни камъни и чистокръвни жребци на този, който ми посочи Пандава. Покажете ми къде се сражават Арджуна и Кришна и ще ви раздам цялото богатство, което ще оставят, след като ги убия.“
Hearing those words, Duryodhana cheered his friend. Cymbals clashed and thousands of drums were beaten.
Чувайки думите му, Дурьодхана възслави приятеля си. Звъннаха цимбали, с хиляди забиха барабани.
Śalya laughed again. “O suta’s son, you are foolishly offering your wealth in charity as if you are Kuvera. Do not worry, you will find Arjuna easily. There is no need to give away your riches, especially to unworthy persons. Soon enough you will find him yourself. Your bragging is of no use. Never have I seen a fox overthrow a couple of lions. You are unable to see what should be done and what should not be done, and that is why it is obvious to me that your life is at its end. O Karṇa, it appears that you have no real friends to prevent you from hurling yourself into the fire. As your friend, I advise you to approach Arjuna with caution, backed by a large division of men. Do not rush against him alone, like a man trying to cross the ocean with only his two arms and a stone tied around his neck.”
Шаля отново се изсмя: „О, сине на сута, ти неразумно предлагаш в милостиня богатства, сякаш си Кувера. Не се безпокой, лесно ще намериш Арджуна. Няма нужда да раздаваш богатствата си, още повече пък на недостойни хора. Съвсем скоро ще го намериш сам. Няма полза от хвалбите ти. Никога не съм виждал лисица да побеждава двойка лъвове. Ти не можеш да осъзнаеш какво трябва и какво не трябва да се прави, затова за мен е ясно, че животът ти е към края си. О, Карна, явно нямаш истински приятели, които да те спрат да не се хвърляш в огъня. Като твой приятел, аз те съветвам да подходиш към Арджуна с внимание, подкрепян от огромна дивизия. Не се втурвай насреща му сам, като човек, който се опитва да преплува океана с двете си ръце и с камък, завързан на шията.“
Karṇa scowled at Śalya. “You are an enemy in the guise of a friend!” he barked. “I have no fear of Arjuna. Depending only on the strength of my arms, I will meet and overpower him. No man will shake me from this determination.”
Карна намръщено се обърна към Шаля: „Ти си враг в дрехите на приятел! — изрева той. — Не се боя от Арджуна. Зависейки единствено от силата на ръцете си, аз ще изляза насреща му и ще го победя. Няма човек, способен да разколебае тази моя решителност.“
Śalya again spoke derisively. “When keen-edged, kanka-feathered arrows strike you all over, you will repent your vanity. Like a child on his mother’s lap seeking to catch the sun, you wish to defeat Savyasācin. You are challenging Arjuna like a young deer challenging an angry lion. Do not, out of folly, strike a black cobra with your bare hand. Do not shout at Arjuna like a frog croaking at a great cloud pouring showers of rain. As a jackal living among hares considers himself powerful until he meets a tiger, so you roar out your own praises until you encounter Arjuna and Kṛṣṇa. Say whatever you will. Soon your mountain of pride will be broken by Arjuna’s thunderbolt-like shafts.”
Шаля отново му заговори иронично: „Когато острите стрели на Арджуна, украсени с пера от канка, те пронижат навсякъде, ще съжаляваш за пустословието си. Като дете в скута на майка си, което се протяга да улови слънцето, ти искаш да победиш Савясачи. Предизвикваш Арджуна като младо еленче, което дразни разярен лъв. Недей в безразсъдството си да удряш черна кобра с гола ръка. Недей да викаш към Арджуна като жаба срещу голям дъждовен облак. Както чакалът, живеещ сред зайци, се счита за могъщ, докато не срещне тигър, така и ти изричаш собствените си самохвалства, но само докато не си се изправил срещу Арджуна и Кришна. Говори каквото искаш. Скоро високомерието ти ще бъде сразено от безпогрешните стрели на Арджуна.“
Karṇa’s breath came in short, heavy rasps. He burned under Śalya’s tirade. Although the Madras monarch had come to Duryodhana’s side, it seemed his actual allegiance lay with the Pāṇḍavas.
Карна дишаше бързо и тежко, простенвайки. Той изгаряше под яростните критики на Шаля. Макар владетелят на Мадрас да бе минал на страната на Дурьодхана, очевидно всъщност бе съюзник на Пандавите.
Tightly clutching his bow, Karṇa responded harshly. “O King, only the meritorious can recognize the merits of others. Being bereft of all merits, you cannot see what is good and what is bad. I am fully aware of Arjuna’s prowess, and I know my own power as well. Thus I have challenged the Pāṇḍava knowing full well my ability to defeat him. His Gāṇḍīva, his ape banner, and his charioteer Kṛṣṇa may strike terror into the timid, but for me they are sources of joy. Today you will see me strike down both Arjuna and Kṛṣṇa with a single shaft. They will look like two pearls on a string. Today, everyone will see my birth, nobility and power. Do not mock me, O foolish one.”
Стиснал здраво лъка си, Карна остро отговори: „О, Царю, единствено добродетелният умее да разпознае добродетелта у другите. Тъй като си лишен от всякакви достойнства, ти си неспособен да видиш кое е добро и кое лошо. Аз напълно съзнавам силата на Арджуна, както познавам и собствената си мощ. Затова и предизвиках Пандава, знаейки съвършено добре, че съм способен да го победя. Неговият Гандива, маймуната на знамето му и колесничарят му Кришна може да всяват ужас в страхливите, но за мен са извор на радост. Днес ще ме видиш да повалям и Арджуна, и Кришна с една-единствена стрела. Ще заприличат на две перли, нанизани на конец. Днес всички ще научат за благородния ми произход и могъщество. Не смей да ми се подиграваш, безумецо!“
Losing his temper, Karṇa rounded on Śalya, his angry voice booming out as his chariot moved across the field. “You are wicked-minded and of bad character. Because you are afraid, you praise the enemy. Or perhaps you praise them for some other reason. Whatever it is, after killing my foes, I will also kill you and all your relatives. Born in a sinful land, you are a mean wretch among the kṣatriyas. Do not try to frighten me with your empty words. I could slay a thousand Kṛṣṇas and hundreds of Arjunas. Hold your tongue, O you born in a sinful country.”
Изгубил всякакво самообладание, Карна се нахвърли върху Шаля с ехтящ гневен глас, докато колесницата му се носеше по бойното поле: „Ти си злонамерен и порочен. Възхваляваш противниците, тъй като те е страх! А може би ги величаеш и по някаква друга причина. Каквото и да е, след като убия враговете си, ще убия и теб, и всичките ти роднини. Роден в греховна земя, ти си порочна издънка сред кшатриите. Не се опитвай да ме сплашиш с празните си думи. Способен съм да убия хиляди Кришна и стотици Арджуна. Дръж си езика, о, човече, роден в греховна държава!“
Karṇa continued to insult Śalya. He described Madras as a country populated by low-class and degraded people. Citing many popular sayings spoken by the Madrakas’ enemies, he abused Śalya and his homeland. He was not surprised that the Pāṇḍavas’ uncle should have spoken to discourage him, but he was not prepared to tolerate it. Raising his mace he said, “O king of Madras, if you speak again in such strains I will crush your skull. Only out of regard for Duryodhana have I not done so already. Drive on toward Arjuna. Either the world will hear that I have slain Dhanañjaya and Vāsudeva, or they will hear that the brave Karṇa was killed by them.”
Карна продължи да оскърбява Шаля. Той описа Мадрас като царство, населено с порочни хора от нисша класа. Разказвайки различни истории, разпространявани от враговете на мадраките, той обиждаше Шаля и родината му. Не бе изненадан, че чичото на Пандавите говори думи, които да го обезкуражат, но не бе готов да търпи това. Вдигайки боздугана си, Карна каза: „О, царю на Мадрас, ако още веднъж ми говориш по този начин, ще те убия. Само от уважение към Дурьодхана не съм го направил още. Карай към Арджуна. Или светът ще научи, че съм убил Дхананджая и Васудева, или ще чуе, че смелият Карна е бил убит от тях.“
Unruffled, Śalya reminded Karṇa of Arjuna’s feats of valor, including the occasion when he had overpowered all the Kurus, including Karṇa.
Невъзмутим, Шаля напомни на Карна смелите подвизи на Арджуна, включително случая, когато бе победил всички Куру, заедно с Карна.
Karṇa snorted. “I will not be affected by your words, O man of evil intent. You cannot inspire me with fear. My only fear is the curse of the Brahmins.”
Карна изсумтя: „Няма да се разколебая от думите ти, о, злонамерени! Не можеш да ми вдъхнеш страх. Страхувам се единствено от браминските проклятия.“
Karṇa knew he faced great peril due to a long-past mistake he had once committed. Realizing that it may well prove his undoing, he told Śalya how he had accidentally slain a Brahmin’s cow when out hunting many years ago. The Brahmin had cursed him, saying, “When you face your deadliest enemy, the earth will swallow your chariot wheel. You will then become afraid.”
Карна знаеше, че го грози страшна опасност заради отдавна отминала грешка, която някога беше допуснал. Осъзнавайки, че това може да се окаже гибелно за него, той разказа на Шаля как навремето, преди много години, неволно убил кравата на един брамин, докато ловувал. Браминът го бе проклел с думите: „Когато се изправиш срещу смъртния си враг, земята ще погълне колелото на колесницата ти. Тогава ще те обхване страх.“
After describing the incident Karṇa said, “Still, I will not turn back. Accepting the Brahmin’s curse, I will stand against Arjuna and cut him down with my arrows. Even the angry words of my own preceptor will not stop me today.”
След като описа случката, Карна добави: „Въпреки това аз няма да се откажа. Приемайки проклятието на брамина, ще застана срещу Арджуна и ще го пронижа със стрелите си. Дори гневните думи на собствения ми учител няма да ме спрат днес.“
Karṇa was thinking of Paraśurāma’s curse. He would forget the mantras for the brahmāstra at the time when he needed it most. Careless of both imprecations, Karṇa commanded Śalya to drive on. Everything lay in destiny’s hands. Victory or defeat were never certain for anyone. If fate decreed it, then despite impediments he would emerge victorious. If not, then despite his greatest endeavor and superior skills, he would lose the fight.
Карна помнеше проклятието на Парашурама: щеше да забрави мантрите, призоваващи брахмастрата точно когато най-силно се нуждаеше от тях. Пренебрегвайки и двете проклятия, подтикван от собствената си участ, Карна заповяда на Шаля да продължи да препуска. Всичко лежи в ръцете на съдбата. Победата и поражението са винаги несигурни за който и да било. Ако съдбата реши, той ще бъде победител, въпреки всички препятствия. Ако ли не, тогава независимо от всичките му усилия и превъзходни умения, Карна ще загуби боя.
Karṇa and Śalya continued to trade insults as they approached the battlefield. Duryodhana heard their raised voices and went up to them, beseeching Śalya with folded palms not to discourage Karṇa and asking Karṇa to forgive him. Both men fell silent and sped on across the field, seeing the Pāṇḍava forces looming large in the distance.
Карна и Шаля продължиха да си разменят обиди, докато препускаха към полесражението. Дочувайки викането им, Дурьодхана приближи към тях, умолявайки с допрени длани Шаля да не обезсърчава Карна, и молейки Карна да му прости. Двамата мъже замълчаха и продължиха към бойното поле, взрени в задаващите се огромни войски на Пандавите.