Chapter 12
12
The Fall of Bhīṣma
Бхишма пада
As sunrise approached on the tenth day, the sounds of thousands of drums, cymbals, conches, and trumpets filled the air. Donning their armor and taking up their blood-stained weapons, the warriors came forward for battle. The Pāṇḍavas arranged for Śikhaṇḍī to ride in his chariot at the forefront of their formation. Bhīma and Arjuna protected his two flanks and behind him came Abhimanyu and Draupadī’s sons. Then, spreading out in a fan behind them, all the Pañchālas, headed by Dṛṣṭadyumna, Sātyaki and Chekitana, stood ready to fight. Other powerful rathas and maharathas protected the formation’s key points. With a joyful roar they rushed at the Kauravas.
С настъпването на зората на десетия ден звънът на хиляди барабани, цимбали, раковини и тромпети изпълни въздуха. Слагайки броните си и вземайки оръжията си, воините излизаха за бой. Пандавите наредиха формацията си така, че Шикханди да язди най-отпред. Бхима и Арджуна го пазеха от двете страни, а зад него идваха Абхиманю и синовете на Драупади. След тях в боен ред като ветрило следваха панчалийците, начело с Дхрищадюмна, Сатяки и Чекитана. Други могъщи ратхи и махаратхи защитаваха ключовите позиции на формацията. С радостен вик те се втурнаха срещу Кауравите.
Bhīṣma stood at the center of the Kaurava formation. Duryodhana ordered his best fighters to surround and protect him. He knew the Pāṇḍavas would target him. Until they checked Bhīṣma, their success would be uncertain. Duryodhana himself stayed close to his grandfather, carefully watching the Pāṇḍavas’ moves.
Бхишма стоеше в средата на Кауравската формация. Дурьодхана заповяда на най-добрите си воини да го охраняват. Той знаеше, че Пандавите ще се насочат към него. Докато не спрат Бхишма, успехът им бе несигурен. Дурьодхана сам застана близо до дядо си, наблюдавайки внимателно маневрите на Пандавите.
As the two armies clashed, the slaughter began. Knowing that it would likely be his last day, Bhīṣma made one final and supreme effort. If he were to fall, then he should go down fighting to the best of his ability. He let loose his arrows on the Pāṇḍava troops in incessant showers, and countless men, horses and elephants fell under his assault. It began to seem as if Bhīṣma was present everywhere as he wheeled about in the battle.
Когато двете армии се сблъскаха, клането започна. Като знаеше, че това най-вероятно ще е последният му ден, Бхишма направи едно последно върховно усилие. Щеше да загине, докато се сражава по най-добрия начин, на който е способен. Той изстрелваше стрелите си по пандавската войска в неспирни порои и безброй мъже, коне и слонове падаха под атаките му. Изглеждаше сякаш Бхишма присъства навсякъде, докато се носеше из бойното поле.
All five Pāṇḍavas went toward him, awed by his power. They honored him in their minds. With depressed hearts they gazed at him even as the gods had gazed at Vṛtrasura. He was consuming their forces like a fire swallowing a forest.
Всичките петима Пандави излязоха насреща му, прекланяйки се пред неговото могъщество и почитайки го в умовете си. С потиснати сърца те се взираха в него, както боговете съзерцават Вритрасура. Той унищожаваше армията им също като пожар, изгарящ гора.
Standing between Bhīma and Arjuna, Śikhaṇḍī roared out his challenge and sent three arrows at Bhīṣma. They struck him on the chest, penetrating his armor. Bhīṣma felt his anger rise, but with a slight smile he called out, “O Śikhaṇḍī, I will never strike you in this fight. You are even now the same person the Creator made you before and are no match for me.”
Изправен между Бхима и Арджуна, Шикханди извика предизвикателството си и изстреля три стрели по Бхишма. Те го улучиха в гърдите, прониквайки през ризницата му. Бхишма усети гневът му да се разгаря, но с усмивка се провикна: „О, Шикханди, никога няма да се сражавам с теб в битка. Дори сега ти си онова създание, което Творецът е създал, и не си ми равностоен.“
Śikhaṇḍī was infuriated by Bhīṣma’s words. “You are the destroyer of kṣatriyas, O mighty-armed hero. I have heard of your fight with Paraśurāma and have seen for myself your prowess. Still, I will fight with you. Whether you fight back or not, I will slay you in battle. Know this for certain, O afflicter of foes. Take a good view of this world while you can, for you will not escape from me with your life.”
Шикханди се разгневи от думите на Бхишма: „Ти си унищожителят на кшатриите, силноръки. Слушал съм за битката ти с Парашурама, пък и с очите си съм видял храбростта ти. Въпреки всичко ще се сражавам с теб. Независимо дали ме нападаш, или не, аз ще те убия в тази битка. Знай това със сигурност, о, убиецо на врагове. Радвай се на този свят, докато все още можеш, защото няма да те оставя да се измъкнеш жив.“
Śikhaṇḍī at once fired five more arrows that pierced Bhīṣma in the shoulder joint. Wincing, Bhīṣma turned away from Śikhaṇḍī and attacked the warriors surrounding him.
Шикханди на мига изстреля още пет стрели, които пронизаха Бхишма в раменете. Трепвайки от болка, Бхишма обърна гръб на Шикханди и атакува обкръжаващите го воини.
Arjuna came up next to Śikhaṇḍī and said, “Maintain your assault on the grandfather, mighty-armed hero. He will not be able to harm you. I will protect you from any other fighters who come to his aid. Today we must lay Bhīṣma low or face the derision of our own men.”
Арджуна се приближи непосредствено до Шикханди и му каза: „Продължавай да нападаш стареца. Той не би могъл да те нарани. Аз ще те пазя от всички останали воини, които дойдат да го защитават. Днес трябва да убием Бхишма или ще изгубим уважението на хората си.“
Śikhaṇḍī longed for Bhīṣma to fight with him. He sent clusters of swift arrows at the Kuru commander, striking him all over, but Bhīṣma did not respond. Moving back and around in a circle, Bhīṣma avoided Śikhaṇḍī and at the same time rained down his shafts on the Pāṇḍavas. He was supported by a huge division of elephant warriors and thousands of charioteers. Duryodhana personally marshaled his forces around Bhīṣma, ensuring that he was carefully guarded on all sides.
Шикханди копнееше Бхишма да се сражава с него. Той изстреля сноп бързи стрели по Кауравския генерал, пронизвайки го навсякъде, но Бхишма не отвърна на атаката. Оттегляйки се назад, старецът избягваше Шикханди, като същевременно обсипваше със стрели Пандавите. Помагаха му огромна дивизия воини на слонове и още хиляди на колесници. Дурьодхана лично предвождаше войските, които бяха около Бхишма, за да е сигурен, че той е добре защитен от всички страни.
With a roar Arjuna charged into the fray. Shooting countless arrows he carved a path through the Kauravas. As he ranged about, leaving in his wake a trail of destruction, Duryodhana was alarmed and approached Bhīṣma. “O sire, behold how my troops are being routed by the enraged Arjuna. As a herdsman belabors his herd with a cudgel, so Arjuna belabors my troops with his Gāṇḍīva. O mighty hero, I see no other shelter than your illustrious self.”
Арджуна се хвърли с вик в схватката. Изстрелвайки неизброими стрели, той проправяше път сред Кауравите. Докато препускаше, оставяйки след себе си дирята на разрухата, Дурьодхана се обезпокои и се приближи към Бхишма: „Господарю, виж как яростният Арджуна унищожава войската ми. Както пастирът удря с тояга стадото си, така и Арджуна наказва с Гандива моите войници. Не виждам кой друг може да ни защити освен теб, непобедими.“
Bhīṣma lowered his bow and looked at Duryodhana. “O best of men, hear my words. Before the battle began I vowed I would slaughter ten thousand men a day. I have kept my vow. Now I will make one final promise. Today, either I will kill the Pāṇḍavas or they will kill me. Thus I will liquidate the debt I owe you, arising from the food you gave me, by throwing off my mortal coil in the thick of battle.”
Бхишма свали лъка си и погледна Дурьодхана: „О, най-добър сред хората, чуй думите ми. Преди началото на битката аз се заклех, че ще избивам по десет хиляди воини на ден, и спазих обещанието си. Сега ще дам един последен обет. Днес или аз ще убия Пандавите, или те — мен. Така ще изплатя дълга, който имам към теб, затова че съм ял храната ти, изоставяйки тленната си обвивка в разгара на битката.“
Without another word Bhīṣma moved off and began scattering arrows among the Pāṇḍava forces. Like the sun drawing moisture with its rays, he robbed the strength of all heroes who approached him. Having slain ten thousand swift-moving elephants and ten thousand chargers with their riders, as well as a full one hundred thousand infantry, he stood on the field like a smokeless fire. The Pāṇḍavas could not look at him.
Без да каже и дума повече, Бхишма се втурна напред, обсипвайки със стрели армията на Пандавите. Както слънцето пресушава влагата с лъчите си, така и той отнемаше живота на всички герои, осмелили се да го доближат. След като изби десет хиляди бързи слона и десет хиляди коне, заедно с ездачите им, също както и сто хиляди пехотинци, той стоеше изправен сред бойното поле като огън без дим. Пандавите не смееха да гледат към него.
Arjuna again enthused Śikhaṇḍī. “Go toward Bhīṣma, O hero. Do not fear. I will dislodge him from his chariot with my sharp arrows.”
Арджуна отново подтикваше Шикханди: „Приближи се към Бхишма. Не се плаши. Аз ще го поваля от колесницата му с острите си стрели.“
Śikhaṇḍī again challenged Bhīṣma, followed by Dṛṣṭadyumna, Abhimanyu, Drupada, and Virata. Arjuna, Yudhiṣṭhira, and the twins flanked them and joined the charge. The Kuru warriors, however, checked their advance. There was a terrible encounter between the enraged warriors. Arrows, lances, darts, and maces flew threw the air, and the screams of the soldiers mixing with the clash of the weapons was intolerable.
Шикханди пак предизвика Бхишма, следван от Дхрищадюмна, Абхиманю, Друпада и Вирата. Арджуна, Юдхищхира и близнаците ги охраняваха отстрани, присъединявайки се към нападението. Кауравските воини обаче препречиха пътя им. Последва ужасяваща битка между разярените воини. Стрели, пики, копия и боздугани летяха из въздуха, а виковете на войниците, сливащи се с грохота на сблъскващите се оръжия, бе непоносим.
With Śikhaṇḍī before him, Arjuna steadily approached Bhīṣma. Seeing him moving determinedly toward the grandfather, Dushashana came before him. He checked Arjuna with a volley of shafts. Dismissing fear from his mind, he withstood the Pāṇḍava like the shore resisting the ocean. The two fighters contended like Indra and Mayasura meeting in the celestial realm in the days of yore. Dushashana stopped Arjuna with twenty-five shafts, then struck Kṛṣṇa with three more. Incensed at seeing Kṛṣṇa attacked, Arjuna sped a hundred long shafts at Dushashana. Penetrating his armor they drank his blood and made him gasp with pain. Without delay he sent back three arrows that struck Arjuna on the forehead. As blood streamed down his face, Arjuna was as beautiful as Mount Meru with its towering crests stained with red oxides.
С Шикханди пред себе си Арджуна неотстъпно приближаваше към Бхишма. Като го гледаше как решително се стреми към стареца, Духшасана излезе насреща му, възпирайки Арджуна с порои стрели. Забравяйки страха, той удържаше Пандава, както брегът удържа океан. Двамата воини се биеха като Индра и Маясура, сражавали се в небесните сфери в стари времена. Духшасана възпря Арджуна с двайсет и пет остри стрели, а после улучи Кришна с други три. Разгневен от това, че нападат Кришна, Арджуна изстреля стотици дълги стрели по Духшасана. Прониквайки през ризницата му, те му причиниха непоносима болка. Без бавене той пусна три стрели, които уцелиха Арджуна в главата. Със стичащата се по лицето му кръв, Арджуна изглеждаше прекрасен като планината Меру, чиито високи хребети са украсени с червен окис.
Laughing loudly, Arjuna cut Dushashana’s bow with three crescent-headed shafts fired simultaneously. He followed that at once with fifty more hammer-headed arrows that smashed the Kaurava’s chariot. Arjuna shot a hundred more spiked arrows toward Dushashana as his chariot fell apart around him. Without losing his composure, Dushashana resisted Arjuna’s attack by firing his own razor-headed shafts, which cut down Arjuna’s arrows in mid-air. All the warriors who saw this marvelous feat cheered Dushashana. The Kaurava prince felt encouraged and launched another twenty arrows at Arjuna. Struck by his shafts, Arjuna blazed up in fury. He sent so many arrows at Dushashana that the prince was forced to flee. With his body pierced all over, he ran three hundred paces and mounted Bhīṣma’s chariot.
Смеейки се на висок глас, Арджуна разби лъка на Духшасана с три остри като бръснач стрели, изстреляни едновременно. После незабавно ги последваха петдесет други с глави като чукове, които разбиха колесницата на Каурава. Арджуна пусна още стотици клиновидни стрели по Духшасана, докато колесницата му се разпадаше около него. Без да губи самообладание, Духшасана устоя на атаката на Арджуна, изстрелвайки собствените си стрели с остриета бръсначи, които съсичаха стрелите на Арджуна, докато летяха. Всички воини, които видяха този дивен подвиг на Духшасана, извикаха от възхищение. Кауравският принц се почувства окуражен и обсипа Арджуна с нови двайсет стрели. Изранен от остриетата им, Арджуна гневно пламна. Той изстреля толкова много стрели по Духшасана, че принцът бе принуден да побегне. Пронизан по цялото си тяло, той тича триста крачки, докато се качи на колесницата на Бхишма.
With all their principal warriors at their head, both armies faced each other for a violent exchange of weapons. Bhīṣma was backed by Duryodhana, Droṇa, Kṛpa, Aśvatthāmā, and all the other Kuru heroes, while the five Pāṇḍavas, backed by Dṛṣṭadyumna, Śikhaṇḍī, Sātyaki, Abhimanyu, and the other Pāṇḍava fighters, all stood against them. They fought like the gods and Asuras.
С всичките си ключови воини начело, двете армии се сблъскаха в яростна битка. Бхишма бе подкрепян от Дурьодхана, Дрона, Крипа, Ашватхама и всички останали герои на Куру, докато петимата Пандави, следвани от Дхрищадюмна, Шикханди, Сатяки, Абхиманю и другите пандавски воини удържаха атаките им, сражавайки се като боговете с асурите.
Watching the fight, Droṇa spoke to his son, who was stationed by his side, “It seems, my dear Aśvatthāmā, that Arjuna will exert himself fully to destroy Bhīṣma. See how he targets the grandfather again and again, keeping Śikhaṇḍī by his side. I am seeing many evil omens. My arrows seem to fall from my quiver and will not fit themselves to my bow. I feel my enthusiasm wane. All around us I hear the cries of carnivorous birds and beasts. Even the earth seems to cry out in pain and the sun is dimmed. Though clad in bright armor, the kings on our side do not shine. All these signs indicate that our illustrious sire will soon fall.”
Наблюдавайки боя, Дрона каза на своя син, който се намираше край него: „Изглежда, скъпи ми Ашватхама, Арджуна е решил да вложи всичките си усилия в унищожаването на Бхишма. Виж го как се цели в стареца отново и отново, изправен непосредствено до Шикханди. Съзирам много злокобни поличби. Стрелите изпадат от колчана ми и не прилягат на лъка ми. Усещам как енергията ми ме напуска. Навсякъде наоколо чувам писъците на хищни птици и зверове. Дори земята сякаш вие от болка, а слънцето е замъглено. Въпреки че са облечени в блестящи ризници, царете в нашата войска не сияят. Всички тези знамения показват, че прославеният ни генерал скоро ще падне.“
Droṇa urged his son to challenge Arjuna. “This is not the time when dependents should think of their own lives. Fixing your mind on heaven, dear son, confront the roaring Dhanañjaya. That diadem-decked hero is agitating our army like a storm tossing the ocean. Listen to the cries of men and the constant crack of his bowstring. Go quickly and exert yourself fully to check your godbrother before he destroys us all.”
Дрона подкани сина си да предизвика Арджуна: „Сега не е време подчинените да мислят за собствения си живот. Устремил ума си към рая, скъпи синко, излез срещу ревящия Дхананджая. Този увенчан с диадема герой разбива армията ни, както бурята бушува в океана. Вслушай се във виковете на хората и в неспирния кънтеж на тетивата му. Върви бързо и се опитай с всички сили да възпреш духовния си брат, преди да ни е избил до един.“
Aśvatthāmā moved off at once, supported by Śalya, Kṛpa, and Bhagadatta, along with another six Kaurava maharathas. All ten warriors advanced in a body toward Arjuna. Bhīma challenged them when he saw their intention. All ten of them trained their weapons on the powerful Pāṇḍava, but he remained unmoved by their attack. He cheerfully assailed every one of them with his own arrows, each of which resembled one of Indra’s blazing lances. The Kaurava warriors found themselves completely engaged by Bhīma alone. With roars of delight he held them all at bay.
Ашватхама препусна незабавно, подкрепян от Шаля, Крипа и Бхагадатта, както и от още шестима кауравски махаратхи. Тези десет воини се нахвърлиха като един върху Арджуна. Разбирайки намерението им, Бхима ги предизвика; тогава и десетимата насочиха оръжията си срещу могъщия Пандава, но той остана непоклатим пред нападението им. Бхима ликуващо ги атакуваше поотделно със собствените си стрели, всяка от които приличаше на пламтящите мълнии на Индра. Кауравските воини се оказаха напълно погълнати от битката с Бхима. С радостен рев той ги удържаше до един.
As other battles raged around him, Arjuna focused on Bhīṣma’s chariot. After beating back an attack from Susharma and his brother Citrasena, he rushed at Bhīṣma like an elephant rushing at another for the sake of a mate. Quickly, Bhagadatta placed his elephant in Arjuna’s way, but the Pāṇḍava sent it reeling with a volley of swift arrows. Then Śikhaṇḍī was again before Bhīṣma. He rained countless arrows on his chariot. Still Bhīṣma refused to fight with him. Instead, he bore his attack patiently while maintaining his assault on the soldiers supporting him. Bhīṣma resembled Rudra at the end of the creation. No one who came within range of his arrows escaped. Only Arjuna was able to withstand his attack and approach him, along with Śikhaṇḍī, who was still unharmed.
Сред кипежа на другите битки край него, Арджуна се съсредоточи върху колесницата на Бхишма. След като отблъсна атаката на Сушарма и неговия брат Читрасена, той се устреми към Бхишма като побеснял слон, нахвърлящ се върху врага. Бхагадатта бързо препречи със своя слон пътя на Арджуна, но Пандава го накара да се олюлее с безбройните си островърхи стрели. Тогава Шикханди отново застана пред Бхишма, обсипвайки с много стрели колесницата му. Въпреки това Бхишма отказа да се бие с него, търпеливо понасяйки нападението му, като същевременно не спираше да атакува воините, поддържащи Шикханди. Старецът приличаше на Рудра в края на битието. Никой, попаднал в обсега на стрелите му, не оцеляваше. Единствен Арджуна успяваше да удържа атаката му и продължаваше да приближава към него заедно с Шикханди, който все още бе невредим.
When only Arjuna and Śikhaṇḍī were left standing against Bhīṣma, Śikhaṇḍī pierced him in the chest with ten broad-headed arrows. Bhīṣma gazed at him as if to burn him by that look, but he did not attack. Urged on by Arjuna, Śikhaṇḍī attacked Bhīṣma more and more fiercely. Arjuna also shot his golden-winged arrows at the grandsire. Bhīṣma fought only Arjuna, disregarding Śikhaṇḍī’s arrows, which wounded him in every part of his body.
Когато само Арджуна и Шикханди останаха изправени срещу Бхишма, Шикханди го прониза в гърдите с десет стрели с широки остриета. Бхишма се вторачи в него, изпепелявайки го с погледа си, но не направи нищо. Подтикван пак и пак от Арджуна, Шикханди отново и отново с ожесточение атакуваше Бхишма. Арджуна също изстрелваше златоперите си стрели по стареца. Бхишма се биеше само с Арджуна, пренебрегвайки стрелите на Шикханди, които раняваха всяка част от тялото му.
As Arjuna and Śikhaṇḍī bore down on Bhīṣma, Dushashana came again to protect him. Cheered by the Kauravas, he singledhandedly resisted the arrows of Bhīṣma’s two assailants. Other charioteers came up to support Arjuna, but Dushashana struck them down. Dhṛtarāṣṭra’s second son exhibited his prowess, allowing Duryodhana to marshal more troops for Bhīṣma’s protection.
Докато Арджуна и Шикханди притискаха Бхишма, Духшасана отново излезе напред да го защити. Възхваляван от Кауравите, той сам противодействаше на стрелите на двамата нападатели на Бхишма. Други воини на колесници се притекоха в помощ на Арджуна, но Духшасана ги повали. Вторият син на Дхритаращра проявяваше храбростта си, осигурявайки на Дурьодхана време да доведе още войски в защита на Бхишма.
Arjuna was infuriated. Losing all patience, he sent arrows that struck Dushashana like thunderbolts and tore off his armor, sending it crashing to the ground. The Kaurava fell from his chariot, then got up and ran. By then, a large force of Kaurava warriors had come to surround Bhīṣma. Numerous tribes of barbarians, clad in animal skins and clutching bludgeons and spears, rushed at Arjuna. Thousands of other soldiers galloped forward screaming their battle cries and hurling spiked lances. Not caring for their attack, Arjuna sent flaming arrows charged with mystic power. Sheets of fire-tipped shafts swept through the barbarian ranks. They fell by the thousands, making the ground impassable. Those that were not slain turned back and fled.
Арджуна се разгневи. Изгубил всякакво търпение, той изстрелваше стрели, които улучваха Духшасана като гръмотевици, разкъсвайки бронята му на парчета. Каурава бе повален от колесницата си, после се изправи и избяга. В това време огромен ескадрон кауравски воини бе дошъл и наобиколил Бхишма. Безброй варварски племена, облечени в животински кожи, стиснали тояги и копия, се нахвърлиха върху Арджуна. Хиляди други воини галопираха към него, крещейки бойните си викове и хвърляйки островърхите си ланцети. Без да се смущава от атаката им, Арджуна изстрелваше пламтящи стрели, заредени с мистична мощ. Пелени от огнени стрели помитаха варварските редици. Те падаха с хиляди и покриваха земята. Онези, които не бяха убити, се обърнаха и побягнаха.
Arjuna again turned his attention to Bhīṣma, who was now supported by Duryodhana, Kṛpa, Śalya, and a number of Dhṛtarāṣṭra’s other sons. All those Kuru heroes trained their arrows on Arjuna.
Арджуна отново съсредоточи вниманието си върху Бхишма, който сега имаше подкрепата на Дурьодхана, Крипа, Шаля и няколко от останалите синове на Дхритаращра. Всички тези герои на Куру насочиха стрелите си към Арджуна.
The other four Pāṇḍavas attacked Bhīṣma’s protectors. Numerous Kaurava fighters were struck down by Pāṇḍu’s sons as they fired their searing shafts.
Останалите четирима Пандави нападнаха защитниците на Бхишма. Много кауравски воини бяха повалени от синовете на Панду и безпогрешните им стрели.
Bhīṣma and Arjuna contended like two lions. Neither could find any gap in their opponent’s defenses. Both invoked celestial weapons which the other neutralized. Each praised the other’s prowess as they fought.
Бхишма и Арджуна се сражаваха като два лъва. Никой не намираше и най-малкия пропуск в защитата на противника си. Всеки от двамата призоваваше небесни оръжия, които другият неутрализираше. Всеки от двамата възхваляваше храбростта на другия, докато се биеха.
Arjuna covered Bhīṣma’s chariot with arrows. Taking the opportunity, other Pāṇḍava fighters came forward to support Arjuna. Backed by innumerable chariots, Bhīma, the twins, Dṛṣṭadyumna, Sātyaki, Abhimanyu, Ghaṭotkaca, and other principal Pāṇḍava warriors pressed forward in the battle. Duryodhana and the best of the Kauravas’ warriors met them.
Арджуна покри колесницата на Бхишма със стрели. Възползвайки се от възможността, останалите пандавски воини се приближиха, за да помогнат на Арджуна. С безброй воини на колесници зад себе си, Бхима, близнаците, Дхрищадюмна, Сатяки, Абхиманю, Гхатоткача и останалите могъщи воини сред Пандавите се впускаха все по-напред в битката. Дурьодхана и най-добрите воини от Кауравите ги посрещнаха.
Coming out from underneath Arjuna’s attack, Bhīṣma assailed every one of the heroes who came toward him. With one razor-headed shaft he slew Satanika, Virata’s beloved brother. Bhīṣma rained down death- dealing shafts that destroyed Satanika’s entire division of chariot-warriors. At the same time he held off Arjuna’s attack as well as the attacks of other fighters. The Kuru commander seemed to be sporting as he battled against the hundreds of warriors. He danced on the terrace of his chariot as if he had regained his youth. Like the rising sun dispersing clouds, he dispersed the Pāṇḍava forces with his sun-like arrows.
Измъквайки се изпод атаката на Арджуна, Бхишма нападаше всеки един от героите, изпречили се насреща му. С една остра като бръснач стрела той уби Шатаника, любимия брат на Вирата. След това обсипа и погуби със смъртоносните си стрели цялата дивизия от воини на колесници, предвождана от Шатаника. В същото време удържаше атаките на Арджуна, както и на останалите бойци. Генералът на Куру като че ли си играеше, докато се сражаваше срещу стотици воини. Той танцуваше върху терасата на колесницата си, сякаш бе възвърнал младостта си. Както изгряващото слънце разпръсква мъглата, така и Бхишма отблъскваше войските на Пандавите с подобните си на слънчеви лъчи стрели.
Untouched by Bhīṣma’s attack, Śikhaṇḍī moved closer to his chariot. From time to time Bhīṣma threw a deriding glance at him, but he focused his energy on slaughtering the Pāṇḍava forces. He knew the Pāṇḍavas had decided to bring him down today, and they pressed in on him on all sides. Like clouds covering the sun, they surrounded the old Kuru fighter and threw their weapons at him. Spiked and razor-headed arrows, battle-axes, maces, mallets, lances, bludgeons, darts and javelins fell toward Bhīṣma, but Bhīṣma only smiled. His armor was shattered and he had been pierced many times. Oblivious to pain, he fought on, embracing a hero’s end. His chariot wheeling in the midst of his attackers, he spun around and fired arrows in all directions.
Незасегнат от атаките на Бхишма, Шикханди приближаваше все по-близо до колесницата му. От време на време старецът му хвърляше иронични погледи, но концентрираше енергията си върху унищожаването на пандавската армия. Той знаеше, че Пандавите са решили днес да го убият, нападайки го от всички страни. Като облаци, покриващи слънцето, те се струпваха около стария Куру, обсипвайки го с оръжията си. Островърхи като бръсначи стрели, бойни секири, боздугани, чукове, ланцети, сопи, копия и мечове летяха насреща му, но Бхишма само се усмихваше. Бронята му бе разбита, бе пронизан навсякъде. Забравил болката, той се сражаваше, очаквайки героична смърт. Колесницата му се движеше сред нападателите му и той се въртеше на нея, изстрелвайки стрелите си във всички посоки.
Sensing that it was now time to defeat Bhīṣma, Arjuna again placed Śikhaṇḍī in front of him and rushed forward. With a perfectly aimed arrow he cut apart Bhīṣma’s bow. As the maharathas of both armies engaged, Arjuna and Śikhaṇḍī came before Bhīṣma, both of them firing barbed arrows that pierced him deeply. Arjuna killed his horses and charioteer and brought his chariot to a halt. With a crescent-headed arrow he brought down his standard.
Усещайки, че е настанал мигът Бхишма да бъде убит, Арджуна насочи Шикханди напред и двамата се втурнаха в атака. С една безпогрешно насочена стрела Арджуна разсече на две лъка на Бхишма. Докато махаратхите от двете армии бяха заети едни с други, Арджуна и Шикханди излязоха пред Бхишма и двамата изстрелвайки остри стрели, които го раняваха дълбоко. Арджуна уби жребците и колесничаря му и възпря колесницата му. После със стрела, чието острие бе с формата на полумесец, повали флага му.
Bhīṣma took up another bow worked with gold and ivory, but Arjuna immediately shattered it. Without a second’s delay, Bhīṣma hurled a lance at Arjuna, but Arjuna fired five broad-headed arrows that broke the lance into six pieces. They fell to earth like forks of lightning.
Бхишма грабна друг лък, изработен от злато и слонова кост, но Арджуна веднага го разби. Без да се бави и миг, Бхишма хвърли копие по Арджуна, но той изстреля пет широкоглави стрели, които го съсякоха на шест парчета.
Arjuna thwarted all of Bhīṣma’s weapons. Bhīṣma looked at Kṛṣṇa, who was expertly guiding Arjuna’s swift-footed horses. Bhīṣma knew it was the end, as fate had ordained. He could not win a battle when Kṛṣṇa was on the opposite side. Even though Kṛṣṇa was not fighting, His mere presence was sufficient to ensure the Pāṇḍavas’ invincibility. Bhīṣma lowered his weapons. All his skill and power would prove to no avail now. Bhīṣma began to think of death. In the heavens the assembled ṛṣis, along with the eight Vasus, addressed Bhīṣma. “We also desire that you stop fighting. Withdraw your heart from the battle. It is time.” Bhīṣma alone heard the heavenly voices.
Арджуна парираше всички оръжия на Бхишма. Старецът се взря в Кришна, който умело управляваше бързоногите коне на Арджуна. Той знаеше, че това е краят, повелен от съдбата. Нямаше как да спечели битка, в която Кришна стоеше от противниковата страна. Дори и той да не се сражаваше, самото му присъствие осигуряваше непобедимостта на Пандавите. Бхишма свали оръжията си. Всичките му умения и могъщество не биха му помогнали сега. Старецът насочи ума си към смъртта. От небесата събралите се риши, заедно с Васу, се обърнаха към него: „Ние също бихме искали да спреш да се биеш. Отдръпни сърцето си от боя. Време е.“ Само Бхишма долавяше небесните им гласове.
Suddenly a cool, fragrant breeze began to blow. Celestial drums resounded and flowers fell from the sky. As Bhīṣma stood in thought, Śikhaṇḍī raised his bow and shot nine shafts that struck him full on the chest. At the same time, Arjuna fired twenty-five short, thick arrows that struck Bhīṣma with tremendous power. Arjuna quickly followed them with a hundred steel shafts. Stunned, Bhīṣma resolved to make one final assault on Arjuna. He would go down fighting. There could be no other way. Firing a volley of shafts, Bhīṣma thwarted the attacks of both Arjuna and Śikhaṇḍī. Arjuna quickly cut Bhīṣma’s bow. With hot tears pricking his eyes he fired thousands of straight shafts and pierced Bhīṣma’s mighty frame, like snakes enter the holes in mountains.
Внезапно повя прохладен, уханен вятър. Прокънтяха небесни барабани, от висините заваляха цветя. Докато Бхишма стоеше замислен, Шикханди вдигна лъка си и пусна девет стрели, които го улучиха право в гърдите. В същия миг Арджуна изстреля двайсет и пет къси, дебели стрели, които пронизаха Бхишма със страшна сила. Арджуна незабавно ги последва със стотици стоманени стрели. Зашеметен, Бхишма реши да атакува за последен път Арджуна. Щеше да падне, сражавайки се. По никакъв друг начин. Изстрелвайки порои от стрели, Бхишма възпря атаките и на Арджуна, и на Шикханди. Арджуна бързо разби лъка му. С горещи сълзи, парещи в очите, той пускаше стрела след стрела, пронизващи могъщото тяло на Бхишма като змии, скриващи се в пещерите на планина.
Although both Arjuna and Śikhaṇḍī shot their arrows at Bhīṣma simultaneously, the Kuru hero considered that only Arjuna’s shafts were capable of bringing him down. He called out to Dushashana, who had rushed to his side, “These arrows, O Bharata, resembling thunderbolts and coming at me in a straight line end-to-end, are Arjuna’s and not Śikhaṇḍī’s. I can distinguish between them because they have the touch like a Brahmin’s rod, or of Indra’s Vajra weapon. Even the gods could not resist them. Like furious snakes with protruding eyes, they are penetrating my vital organs. Only Arjuna is capable of bringing me down. Even the world’s monarchs united could not afflict me.”
Макар и Арджуна, и Шикханди едновременно да стреляха по Бхишма, героят на Куру знаеше, че единствени стрелите на Арджуна са способни да го убият. Той извика на Духшасана, който се бе втурнал към него: „Тези стрели, подобни на мълнии, прелетели към мен в права линия от край до край, са на Арджуна, не на Шикханди. Умея да ги различавам, защото са като камшика на Брахма или гръмотевицата на Индра. Дори боговете не биха им устояли. Като разлютени змии те проникват в жизнените ми органи. Единствен Арджуна е способен да ме срази. Дори всички царе на света да се обединят, пак не биха могли да ми направят нищо.“
With one last supreme effort, Bhīṣma raised a massive lance and hurled it at Arjuna with all his strength. Arjuna cut it into a hundred pieces. Bending the Gāṇḍīva to a full circle, he fired arrows twenty at a time in a continuous line. Seeing Śikhaṇḍī directly before him, Bhīṣma lowered his weapons and did not resist Arjuna’s attack. Arrows struck him in waves. There was no space thicker than two finger’s width on his body that was not pierced. Before the Kauravas’ shocked eyes, he fell headlong from his chariot. With his head pointed toward the east he lay fully supported by Arjuna’s arrows. No part of his body touched the earth.
С последно върховно усилие Бхишма вдигна едно тежко копие и го хвърли по Арджуна с всички сили. Арджуна го разсече на стотици парчета. Обтягайки Гандива в пълен кръг, той започна да изстрелва по двайсет стрели наведнъж в неспирен поток. Като виждаше Шикханди право пред себе си, Бхишма свали оръжията си и не отвърна на атаката на Арджуна. Стрелите му нанасяха удари на вълни. Нямаше непронизано място по тялото му, по-широко от два пръста. Пред смаяните очи на Кауравите той рязко се строполи от колесницата. С глава, обърната на изток, тялото му лежеше, без да докосва земята, изцяло поддържано от стрелите на Арджуна.
The Kuru army was overwhelmed by sorrow. Cries of grief rippled across the field. From the sky a celestial voice resounded: “How can this hero, this illustrious son of Gaṅgā, leave his body when the sun is in its inauspicious southern course?”
Армията на Куру се вцепени от мъка. Над полето се понесоха скръбни вопли. От небето проехтя небесен глас: „Нима би могъл този герой, прославеният син на Ганга, да напусне тялото си, докато слънцето върви по неблагоприятния си южен път?“
Hearing that voice, Bhīṣma replied, “I am still living.” He had noted the course of the sun and, by his father’s boon, had decided to wait until it moved toward the north before dying. He knew the Vedic instructions that a yogī should leave his body only when the sun was in its northern track. Until then he would lie on the battlefield, as befitted a warrior, awaiting his final moment. Death would not take him until he desired it.
Дочувайки този глас, Бхишма отговори: „Аз още съм жив.“ Той бе взел под внимание посоката на слънцето и благодарение на бащината си благословия, бе решил да изчака, докато то поеме на север, преди да умре. Старецът знаеше ведическото напътствие, че един йоги трябва да напуска тялото си само когато слънцето върви по северния си път. Дотогава щеше да лежи на бойното поле, както подобава на воин, очакващ сетния си час. Смъртта не можеше да го отнесе, докато той не пожелае.
Duryodhana and his followers were utterly confused. They did not know what to do or where to go. They dropped their weapons and wailed. As the sun reached the western horizon, the Kauravas stood about the battlefield dispirited and afflicted by grief. No one could find the strength to move for some time.
Дурьодхана и последователите му се отчаяха. Не знаейки нито какво да направят, нито къде да отидат, те захвърлиха оръжията си и заридаха. Докато слънцето залязваше на западния хоризонт, Кауравите стояха на бойното поле обезсърчени и потънали в скръб. Известно време никой не намираше сили да помръдне.
On the side of the Pāṇḍavas conches were blown and soldiers cheered. Thousands of drums were beaten and trumpets and horns sounded. Word of Bhīṣma’s fall spread around the battlefield in moments. The warriors of both armies stopped fighting and stood wherever they were, their minds stunned by the impossible news. Some men wept aloud, others ran wildly around, and some swooned.
От страната на Пандавите затръбиха раковини, войниците ликуваха. Забиха хиляди барабани, зазвучаха тромпети и рогове. Новината за повалянето на Бхишма се разнесе над полесражението за мигове. Воините от двете армии спряха да се бият и останаха кой където е, с вцепенени умове. Някои заплакаха високо, някои лудо се втурнаха, без да знаят накъде, други загубиха съзнание.
Assuming the forms of swans, celestial ṛṣis descended from the heavens and walked around the fallen Bhīṣma, who lay with his mind absorbed in yogic meditation. Seers, Siddhas and Cāraṇas praised Bhīṣma from the skies. As darkness fell, the earth seemed to cry out: “This one is the best of all Veda-knowing sages.”
Приемайки форми на лебеди, небесните риши се спуснаха от небесата и наобиколиха падналия Бхишма, който лежеше с ум, потънал в йогийски транс. Пророци, сиддхи и чарани го възславиха от висините. С падането на мрака земята сякаш проплака: „Този е най-добрият сред всички познаващи Ведите светци.“
Duryodhana breathed long and heavy sighs. He rode swiftly to Droṇa, who had been taken to a distance from Bhīṣma, and told him of his fall. Hearing the news, Droṇa fell from his chariot in a faint. When he returned to his senses he ordered the Kauravas to withdraw. Duryodhana, Droṇa, Kṛpa, and all the other Kuru leaders made their way sorrowfully toward where Bhīṣma lay.
Дурьодхана въздъхна дълго и тежко. После бързо се приближи към Дрона, който бе отнесен от вълните на битката на известно разстояние от Бхишма, и му каза какво се е случило. Чувайки вестта, Дрона се строполи от колесницата в безсъзнание. Когато дойде на себе си, той заповяда на Кауравите да се оттеглят. Дурьодхана, Дрона, Крипа и всички останали генерали на Куру тъжно поеха към мястото, където лежеше Бхишма.
Seeing Bhīṣma at last felled, Bhīma leapt from his chariot and danced on the battlefield. Arjuna, however, was sober. He asked Kṛṣṇa to drive his chariot over to the Kuru chief. Dismounting with bow in hand he went over to the fallen warrior and knelt by his side. “Please instruct me what I can do for you, O sire,” he asked, struggling to control his voice as his grief rose. “Command me at once and consider it done.”
Като видя стареца най-после повален, Бхима скочи от колесницата си и затанцува на бойното поле. Арджуна обаче бе сериозен. Той помоли Кришна да откара колесницата му при водача на Куру. Слизайки от нея с допрени длани, Арджуна отиде при поваления герой и коленичи край него: „Моля те, кажи ми какво мога да направя за теб, господарю — попита той, борейки се да овладее гласа си, задавен от мъка. — Заповядай ми и веднага ще го направя.“
Bhīṣma opened his eyes. He spoke with difficulty. “O Phālguna, see how my head is hanging down. Fetch me a suitable pillow, O hero. You alone are equal to this task.”
Бхишма отвори очи и промълви с трудност: „О, Пхалгуни, виж как виси главата ми. Дай ми подходяща възглавница. Единствен ти си способен да изпълниш такава задача.“
Understanding Bhīṣma’s desire, Arjuna lifted his bow and fired several arrows, charged by Vedic mantras. The arrows stuck in the ground beneath Bhīṣma’s head and formed a headrest. Bhīṣma smiled. His arms were pierced all over and resting on arrows, but he raised his right hand from the wrist to bless Arjuna. “O son of Pāṇḍu, you have properly understood my desire. This is the only fitting pillow for a warrior slain on the battlefield.”
Разбирайки желанието на Бхишма, Арджуна вдигна лъка си и изстреля няколко стрели, заредени с ведически мантри. Те се забиха в земята под главата на Бхишма, позволявайки ѝ да се отпусне удобно. Бхишма се усмихна. Ръцете му бяха пронизани целите и лежаха върху стрели, но той вдигна дясната си длан да благослови Арджуна: „О, сине на Панду, ти правилно разбра желанието ми. Това е единствената подходяща възглавница за воин, убит на бойното поле.“
Bhīṣma looked around. He was surrounded both by Pāṇḍavas and Kauravas. They stood with folded palms and gazed at his face. Duryodhana and his brothers were shamefaced. They had failed to protect their finest fighter and the leader of their forces. The old grandfather and Kuru guide had fallen. Remorse consumed Duryodhana’s heart. It was by his insistence only that this war had had to be fought and Bhīṣma be slain.
Бхишма се огледа. Бе заобиколен и от Пандавите, и от Кауравите. Те стояха с допрени длани и се взираха в лицето му. Лицата на Дурьодхана и братята му бяха засрамени. Те не бяха успели да защитят най-добрия си воин, предводителя на войските им. Старият водач на Куру бе паднал. Угризение изгаряше сърцето на Дурьодхана. Тази война се случваше единствено по негово настояване и ето сега Бхишма лежеше на бойното поле, покрит със стрели.
Seeing the Kauravas’ shame and sorrow, Bhīṣma reassured them. “I have attained the end which is always sought by heroes. This bed is to me no less than an excellent bed of the finest down and silk. Soon I will see my ever-living ancestors in the blissful realms of paradise. Why should I lament?”
Виждайки срама и скръбта на Кауравите, Бхишма ги утеши: „Аз постигнах смърт, за каквато героите винаги копнеят. Това легло е за мен не по-малко прекрасно от най-финото ложе от пух и коприна. Скоро ще видя безсмъртните си предци в блажените сфери. Защо да тъгувам?“
As Bhīṣma spoke, a number of skilled physicians arrived carrying herbs and balms. Bhīṣma raised his head to speak, his rasping voice barely rising above a whisper. “O kings of the earth, after paying proper respects to these Brahmins who know mantras, and then rewarding them, please dismiss them. I have no more need of physicians. My end has come and I am ready for it. It is not my duty to allow myself to be treated by these physicians. I want to die from these arrows. Let me lie here until the sun reaches the point of the compass occupied by Vaishravana. Then I will depart for the higher regions.” Bhīṣma’s head fell back onto the arrows and he closed his eyes.
Докато Бхишма говореше, пристигнаха няколко вещи лекари с билки и мехлеми. Бхишма вдигна главата си да заговори, а дрезгавият му глас едва ли бе по-силен от шепот: „О, земни царе, след като отдадете нужните почитания на тези брамини, познаващи лечебните мантри и ги възнаградите, моля освободете ги. Нямам повече нужда от лекари. Краят ми дойде и аз съм готов за него. Не влиза в задълженията ми да се оставя да бъда лекуван от лечители. Жадувам да умра от тези стрели. Оставете ме да лежа тук, докато слънцето не достигне онази точка в компаса, запазена за Вайшравана. Тогава ще замина за висшите сфери.“ Главата на Бхишма се отпусна на стрелите и той затвори очи.
Duryodhana sent the Brahmins away. He stood for some time in silence, looking at the fallen hero. Then, sighing, he and his brothers and all the kings supporting the Kauravas circumambulated Bhīṣma three times. They slowly made their way back to camp, seeing nothing but desolation before them.
Дурьодхана отпрати брамините. Той постоя известно време мълчалив, загледан в поваления герой. После въздъхна и заедно с братята си и с всички съюзнически царе обиколи Бхишма с допрени длани. Тогава Кауравите бавно поеха пътя към лагера си, без да виждат около себе си нищо освен опустошения.
The Pāṇḍavas also offered respects to Bhīṣma before returning to their camp. As they went, Yudhiṣṭhira said to Kṛṣṇa , “O Janārdana, surely victory comes to a man through Your grace, and defeat overtakes him through Your wrath. You are our sole refuge. You assure Your devotees of Your protection. Nothing is wonderful for one who has taken shelter of You, O Madhava.”
Пандавите също поднесоха почитания на Бхишма, преди да се завърнат в лагера си. Докато вървяха, Юдхищхира каза на Кришна: „О, Джанардана, със сигурност победата спохожда човека по твоя милост, а поражението го връхлита с твоя гняв. Ти си нашето единствено убежище. Твоите предани могат да са сигурни в закрилата ти. Няма нищо удивително за онзи, който е приел подслон в теб, о, Мадхава.“
Kṛṣṇa replied, “These words, O foremost of all the earth’s rulers, could only have fallen from your lips.”
Кришна отговори: „Тези думи, о, най-велики сред всички земни владетели, могат да дойдат само от твоята уста.“
Feeling sure that they would soon attain victory, the Pāṇḍavas rested for the night while the Kauravas lay tossing in grief.
Убедени, че скоро ще спечелят победа, Пандавите отпочинаха през нощта, докато Кауравите лежаха, потънали в скръб.