Chapter 10
10
Kṛṣṇa Protects His Devotee
Кришна закриля предания си
At sunrise the following morning, Bhīṣma went to Duryodhana and asked for the arrows. Hearing that Arjuna had taken them at Kṛṣṇa’s behest, Bhīṣma smiled. He was not surprised. Even if he had kept the arrows, Kṛṣṇa would no doubt have found some way to thwart him. While Kṛṣṇa rode on Arjuna’s chariot, the Kurus were doomed. How much longer could this fight go on? Would everyone have to die before it was over?
По изгрев на следващата сутрин Бхишма отиде при Дурьодхана и поиска стрелите. Като чу, че Арджуна ги е взел по заръка на Кришна, той се усмихна. Не беше изненадан. Дори да бяха успели да запазят стрелите, Кришна несъмнено щеше по някакъв начин да му попречи. Докато Кришна бе на колесницата на Арджуна, Куру бяха обречени. Колко дълго още можеше да продължава тази битка? Нима всички трябваше да умрат, преди тя да свърши?
Donning his armor Bhīṣma said, “It seems the Yādava has made my promise false. I cannot invest another five arrows with the same power. Therefore, it will not be possible for me to slay the five brothers today. However, I will still exert myself on your behalf. Everything that lies within my power will be done. I will focus my attention on Arjuna. Even if I slay him alone, your purpose will be accomplished.”
Надявайки ризницата си, Бхишма каза: „Очевидно Ядава направи обещанието ми неизпълнимо. Не мога да вдъхна същата сила на други пет стрели. Затова и няма да мога да убия петимата братя днес. Въпреки това ще вложа всичките си усилия заради теб. Каквото зависи от мен, ще бъде направено. Ще съсредоточа вниманието си върху Арджуна. Дори ако убия само него, целта ти ще бъде постигната.“
As he prepared for the day’s fighting Bhīṣma thought of Kṛṣṇa’s promise not to take up arms in the battle. Well, today he would test that promise. If the Yadu hero made him forsake his vow, then he would force Kṛṣṇa to break His own. Either He would have to fight or He would see His beloved Arjuna slain.
Докато се приготвяше за боя, Бхишма си мислеше за обещанието на Кришна да не взема оръжие по време на битката. Днес той щеше да постави на изпитание това обещание. След като героят на Ядавите го бе принудил да не изпълни обета си, тогава и той щеше да го накара да наруши своя. Или щеше да му се наложи да се бие, или щеше да види скъпия си Арджуна убит.
Bhīṣma mounted his chariot and moved off to the head of the army. Shouting commands he arranged the Kauravas in the formation named Sarvabhadra. It resembled an eagle with outspread wings. With Kṛpa, Kṛtavarmā, Jayadratha and other kings, he stationed himself at the front and center of the troops. Other mighty heroes stood at the right and left wings, guarding the infantry in their separate divisions. Duryodhana stood in the middle, surrounded by his brothers and protected by Droṇa and his son. Alambusha and his Rākṣasas stood in the rear, along with tens of thousands of other soldiers.
Бхишма се качи на колесницата си и пое начело на своята армия. Давайки заповеди, той подреди Кауравите във формацията, наречена Сарвабхадра. Тя наподобяваше орел с разперени криле. Крипа, Критаварма, Джаядратха и още царе той нареди начело и в средата на армията. Други могъщи герои стояха при лявото и дясното крило, закриляйки дивизиите пехотинци. Дурьодхана беше в центъра, заобиколен от братята си и пазен от Дрона и неговия син. Аламбуша и ракшасите му стояха в тила, заедно с десетки хиляди други воини.
Duryodhana looked at Bhīṣma at the front of his army. Amid the Kauravas, the old hero shone like the moon. The prince felt his hopes rise. With Bhīṣma exhibiting his full power, the Pāṇḍavas would doubtlessly be thrown into complete disarray. Still, they would try by any means to stop him. But there was only one person capable of that, at least according to the prophesy.
Дурьодхана погледна Бхишма, който стоеше най-отпред на армията му. Старият герой сияеше като луна сред Кауравите. Принцът усети надеждата му да нараства. Ако Бхишма проявеше пълната си мощ, Пандавите със сигурност щяха да отстъпят в безпорядък. Но те щяха да опитат всякакви начини да го спрат, макар че имаше само един, способен на това — поне според пророчеството.
Duryodhana turned to Dushashana and called out, “Today the grandfather will slay our enemies in battle like a fire burning grass. Surely that which we have longed for all these years will now be achieved. Thus I consider it our highest duty to protect Bhīṣma. But for Śikhaṇḍī, he said, he will slay anyone who crosses his path in the battle. We should therefore ensure that he does not have to face Drupada’s son. We should not let Śikhaṇḍī kill him, like a wolf in a pack slaying a lone lion.”
Дурьодхана се обърна към Духшасана и се провикна: „Днес дядо ще унищожи враговете ни в боя, както огънят изгаря тревата. Със сигурност онова, за което копняхме през всички тези години, сега ще бъде постигнато. Затова считам, че наш най-висш дълг е да пазим Бхишма. Той каза, че ще убие всекиго, който се изпречи на пътя му в сражението, освен Шикханди. Затова трябва да сме сигурни, че дядо няма да се срещне със сина на Друпада. Не бива да позволим на Шикханди да го убие, както вълк от глутница убива самотен лъв.“
On Duryodhana’s order, many powerful chariot warriors rode up to surround Bhīṣma. The army then moved off, shaking the earth.
По заповед на Дурьодхана много могъщи воини на колесници излязоха да отбраняват Бхишма. После армията тръгна напред, разтърсвайки земята.
On the other side of the field, the Pāṇḍava forces stood ready for battle. Cased in shining mail and arrayed in a counter-formation, they advanced toward their foe. Arjuna, riding alongside Dṛṣṭadyumna, said, “Today Bhīṣma, feeling that we deceived him, will be angry. Therefore let Śikhaṇḍī face him. I will protect your brother.”
От отсрещната страна на бойното поле стояха готови за бой войските на Пандавите. Облечени в бляскави брони и строени в контраформация, те се понесоха срещу врага. Препускайки до Дхрищадюмна, Арджуна каза: „Тъй като се чувства измамен, днес Бхишма ще бъде гневен. Затова нека Шикханди излезе срещу стария герой. Аз ще го закрилям.“
Then the two armies clashed. Amid war cries and the blare of countless instruments, they met furiously. Above the soldiers hovered shrieking birds of prey. Jackals howled. All the points of the compass appeared as if ablaze, and showers of stones fell from the sky. The horses and other animals shed tears and stumbled as they ran. Despite these inauspicious omens, which portended a massacre, the warriors rushed into battle with full force. They drove remorselessly into one another, hacking, slicing and piercing. The chariot-warriors showered volleys of shafts that fell like grey clouds from the sky, while countless lances sped through the air like silver- and gold-winged serpents.
После двете армии се сблъскаха. Сред бойни викове и тръбене на безброй музикални инструменти те яростно се атакуваха едни други. Над войниците с крясъци кръжаха хищни птици. Виеха чакали. Хоризонтът сякаш пламтеше, от небето се сипеха порои от камъни. Конете и другите животни плачеха със сълзи и се спъваха, докато тичаха. Въпреки тези неблагоприятни поличби, предсказващи клане, воините се впускаха в битката с всички сили. Те се втурваха безмилостно един срещу друг, посичайки и пронизвайки се. Воините на колесници сипеха порои от стрели, спускащи се като сиви облаци от небесата. Безброй копия свистяха из въздуха като сребропери и златопери змейове.
Breaking forward from the Pāṇḍava ranks, Abhimanyu displayed astonishing skill and power. Driven by tawny-colored horses he charged against Duryodhana and his division. He shot arrows at the prince and all his followers with such force and speed that they were stunned and unable to respond. Many heroic chariot fighters were slain by his unerring shafts. Chariots were smashed and elephants were brought down. Abhimanyu’s arrows flew like virulent serpents spitting fire. He scattered the Kaurava divisions like a wind scatters clouds. They could hardly look at him as he careered about the field, his bow drawn constantly to a circle. As Abhimanyu crushed them, the Kaurava warriors considered him another Arjuna. No one could detect any weakness in him. He even confounded Droṇa, Kṛpa and Aśvatthāmā, who all tried to check him. The Kauravas broke and fled in terror.
Излизайки напред от редиците на Пандавите, Абхиманю демонстрираше смайваща ловкост и сила. Носен от жълтеникавокафявите си жребци, той препускаше срещу Дурьодхана и дивизиите му. Изстрелваше стрели по принца и поддръжниците му с такава мощ и бързина, че те оставаха на мястото си вцепенени, неспособни да реагират. Много храбри воини на колесници загинаха от безпогрешните стрели на Абхиманю. Колесници се разхвърчаваха разбити, слонове падаха на земята. Стрелите му летяха като змии с огнени езици. Той разбиваше ескадроните на Кауравите, както вятърът разпръсква облаците, и те едва успяваха да гледат към него, като препускаше из бойното поле, с лък неспирно опънат в кръг. Докато Абхиманю ги унищожаваше, кауравските воини го мислеха за втори Арджуна. Никой не можеше да забележи и едно слабо място у него. Той обърка дори Дрона, Крипа и Ашватхама, които се опитаха да го спрат. Кауравите се обърнаха ужасени в бягство.
Seeing his troops’ distress, Duryodhana called for Alambusha and instructed him, “Singlehandedly, Subhadrā’s son is destroying my troops. I do not see any way to stop him other than through yourself, O prince of Rākṣasas. Go at once and slay him. In the meantime, Bhīṣma, Droṇa and I will slay Arjuna.”
Виждайки бедата, в която са изпаднали войските му, Дурьодхана повика Аламбуша и му заповяда: „Синът на Субхадра сам унищожава моята армия. Не виждам кой друг би могъл да го спре освен теб, о, принце на ракшасите. Върви и го убий! Междувременно Бхишма, Дрона и аз ще убием Арджуна.“
Alambusha bowed to the command and uttered a deafening roar that shook the earth. Upon hearing the roar, warriors fell stunned to the ground. Abhimanyu, however, was delighted to see the Rākṣasa charge him. Grasping his tall bow, he urged his charioteer to approach him. He appeared to be dancing in his chariot as he released arrows at Alambusha and his followers.
Аламбуша се подчини на заповедта и нададе ужасяващ рев, който разтърси земята. Щом го чуха, воините се вцепениха по местата си. Абхиманю обаче се зарадва на връхлитащия го ракшас. Стиснал дългия си лък, той нареди на колесничаря си да приближи към него. Абхиманю сякаш танцуваше на колесницата, докато обсипваше със стрелите си Аламбуша и неговите последователи.
The Rākṣasas began crushing the divisions supporting Abhimanyu. Alambusha moved with such speed and power that he quickly killed thousands of warriors. His arrows fell like poisonous showers and consumed the Pāṇḍava forces. Seeing the Rākṣasa’s prowess, Draupadī’s five sons rushed at him like five planets rushing at the sun. Yudhiṣṭhira’s son, Prativindya, pierced his armor with a number of keen arrows that screamed through the air. Shining, blood flowing from his wounds, the Rākṣasa was as beautiful as a dark cloud fringed with the sun’s red rays. The Pāṇḍavas’ sons continued to rain fierce shafts on Alambusha from all sides. Sorely afflicted and wounded, he became infuriated like a snake who had been carelessly kicked. Unable to gather his senses under the attack, he crouched down in his chariot and swooned for a few moments.
Ракшасите започнаха да унищожават дивизиите, подкрепящи Абхиманю. Аламбуша се движеше с такава бързина и мощ, че бързо изби хиляди войници. Стрелите му се сипеха в отровен дъжд и погубваха войските на Пандавите. Виждайки подвизите на ракшаса, петимата синове на Драупади се втурнаха насреща му като пет планети, атакуващи слънцето. Синът на Юдхищхира, Пративиндя, прониза бронята му с няколко остри стрели, които просвистяха из въздуха. С бликналата от раните му кръв ракшасът приличаше на тъмен облак, украсен от алените слънчеви лъчи. Синовете на Пандавите яростно продължиха да сипят стрели по Аламбуша от всички страни. Жестоко ранен, той се разяри като настъпена змия. Но неспособен да устои на атаката, демонът се свлече на пода на колесницата си и загуби съзнание за няколко мига.
As the Rākṣasa regained consciousness, he rose to his feet and swelled with anger. He shot long arrows decked with buzzard feathers that broke apart his adversaries’ bows and standards. Every one of the five brothers standing against him was severely wounded. The frenzied Alambusha sent his deadly arrows with frightening force. The shafts slew the four horses drawing each of his opponents’ chariots, and killed the charioteers. He pierced the brothers again and again with arrows that resembled fiery meteors.
Когато ракшасът дойде на себе си, той скочи на крака разгневен. Започна да пуска дълги стрели, украсени с пера от ястреб, които строшиха лъковете и знамената на противниците му. Всеки от петимата братя бе жестоко ранен. Обезумелият Аламбуша изстрелваше смъртоносните си стрели с плашеща сила. Те убиха четирите коня на всяка една от петте колесници, както и колесничарите им. Ракшасът пронизваше отново и отново братята със стрели, наподобяващи пламтящи метеори.
With his bow working non-stop, Alambusha rushed against his foes, intent on slaying them, but as he approached them he was checked by a volley of arrows from Abhimanyu. The Rākṣasa turned his attention to Subhadrā’s son, and a ferocious battle ensued between the two heroes. Their eyes red with rage, they gazed at each other for some moments. Both of them roared and clutched their bows as they circled each other on their cars. Suddenly, they both released arrows, their bows twanging like thunderclaps. The Rākṣasa employed his illusory powers and Abhimanyu countered with celestial weapons.
С постоянно обтегнат лък Аламбуша се нахвърли върху враговете си с намерението да ги убие. Но докато приближаваше към тях, възпряха го пороите стрели, изстрелвани от Абхиманю. Ракшасът насочи вниманието си към сина на Субхадра и между двамата герои се завърза свирепа битка. С почервенели от ярост очи те се взираха няколко мига един в друг. И двамата ревяха, стиснали лъковете си, докато се обикаляха един друг с колесниците си. Внезапно и двамата започнаха да стрелят, а лъковете им трещяха като гръмотевици. Ракшасът използваше магическата си мощ, а Абхиманю му отвръщаше с небесни оръжия.
The sky between the two fighters was filled with clouds of arrows. Fire and smoke issued from them as they struck each other in mid-air and fell to the earth. Each seeking the weak point in the other, the two warriors pierced one another on the chest, arms and legs. Although hit with powerful shafts that stuck from their bodies like trees on a mountain, neither fighter flinched.
Небето между двамата воини се изпълни с облаци от стрели, от които се сипеха огън и искри, докато се сблъскваха насред полет и падаха на късове на земята. Търсейки слабото място на противника, всеки от двамата воини пронизваше другия в гърдите, ръцете и краката. Макар и ранени от остри стрели, които стърчаха от телата им като дървета по планина, никой от сражаващите се не трепваше.
Abhimanyu then fired arrows that passed clean through the Rākṣasa’s body and entered the earth like red serpents going into a hole. Alambusha gasped in pain and turned his face away. By his mystic power he spread a cloak of darkness over the battlefield. No one could see anything in the gloom. Then Abhimanyu invoked the Sūrya-astra. As the effulgent weapon appeared, the battlefield was once again illuminated. Abhimanyu then covered his adversary with a network of golden arrows. Finding himself hard-pressed, the Rākṣasa employed many kinds of illusion. He made strange beings appear on the field. Blazing weapons of all sorts fell on Abhimanyu from all sides.
Тогава Абхиманю изстреля стрели, които пронизаха ракшаса, преминавайки през тялото му и потънаха в земята като алени змии, скриващи се в дупките си. Аламбуша застена от болка и обърна лице. С мистичната си мощ той разпростря пелена от мрак над бойното поле. Никой не виждаше нищо в тъмнината. Тогава Абхиманю призова Сурия-астра. Когато сияйното оръжие се яви, полесражението се освети отново. После Абхиманю покри противника си с мрежа от златисти стрели. Опитвайки се да се спаси от тежкото си положение, ракшасът прибягна до много илюзии. Той накара на полето да се появят странни създания. Пламтящи оръжия, всевъзможни по вид, заваляха по Абхиманю от всички страни.
Unperturbed, Abhimanyu countered the illusions with his celestial missiles. Alambusha, his mystic powers neutralized by Kṛṣṇa’s nephew, was overwhelmed. He leapt down from his chariot and fled.
Без никакво колебание Абхиманю контрира илюзиите с небесните си оръжия. Като видя, че племенникът на Кришна неутрализира мистичните му сили, Аламбуша се почувства победен. Той скочи от колесницата си и побягна.
After defeating the Rākṣasa, Abhimanyu began crushing the Kaurava troops like an infuriated elephant crushes lotuses in a lake. Only Bhīṣma could check him. The Kuru grandfather was backed by many other powerful chariot fighters. Similarly, many Pāṇḍava warriors supported Abhimanyu and a general fight ensued.
След като надви ракшаса, Абхиманю започна да избива войските на Кауравите, както разярен слон изпотъпква езеро с лотоси. Единствен Бхишма успя да го спре. Старият Куру бе подкрепян от могъщи воини на колесници. Много бойци от Пандавите също застанаха зад Абхиманю и последва тежък сблъсък.
Elsewhere on the battlefield, Duryodhana, Droṇa, Kṛpa, Susharma, and the Trigarta army encountered Arjuna. Both sides invoked their celestial weapons as they assailed one another to their full power. As they contended together Droṇa and Arjuna appeared like Śiva and Yamarāja. Forgetful of their relationship, they fought remorselessly.
На друго място на бойното поле Дурьодхана, Дрона, Крипа, Сушарма и армията на тригартите се сражаваха с Арджуна. И двете страни призоваваха небесните си оръжия, атакувайки се едни други с пълна сила. Докато се биеха, Дрона и Арджуна приличаха на Шива и Ямараджа. Забравяйки за връзката помежду си, те се сражаваха безмилостно.
Challenging Arjuna repeatedly, the Trigartas poured their arrows upon him from all sides. Although assailed by a thick shower of shafts, Arjuna exhibited his lightness of hand by countering them. Even the celestials cheered Arjuna’s skill.
Предизвиквайки непрестанно Арджуна, тригартите изстрелваха от всички страни стрелите си по него. Макар и обсипван от облаци стрели, Арджуна с лекота ги отбиваше. Дори небесните същества се възхитиха на ловкостта му.
Infuriated at being attacked by so many warriors at once, Arjuna invoked the Vāyu-astra. That irresistible weapon created a tempest that hurled warriors, chariots and elephants all around the field. Seeing the destruction that weapon wrought, Droṇa countered it with the Saila missile. The wind subsided and men and horses fell from the sky.
Разгневен, че го нападат толкова много воини наведнъж, Арджуна призова Ваю-астра. Това непобедимо оръжие сътвори буря, която разпиля воини, колесници и слонове из цялото бойно поле. Виждайки опустошенията, нанесени от Ваю-астра, Дрона го възпря с оръжието Шайла. Ураганът утихна и хора, и коне започнаха да падат от небето.
Arjuna, moving with blinding speed, fired innumerable arrows that sent the Trigarta division reeling. The chariot fighters ranging against Arjuna fell screaming from their shattered cars. Quickly, he was surrounded by Duryodhana, Kṛpa, Aśvatthāmā, Śalya, Bāhlika, and a number of other Kaurava maharathas. Bhagadatta and Srutayush, heading an elephant division, surrounded Bhīma, who was supporting his younger brother.
Носейки се с ослепителна скорост, Арджуна изстрелваше безброй стрели, зашеметявайки дивизията на тригартите. Воините, препускащи срещу него, падаха с викове от разбитите си колесници. Пандава скоро бе обкръжен от Дурьодхана, Крипа, Ашватхама, Шаля, Бахлика и много други Куру махаратхи. Бхагадатта и Шрутаюш начело на дивизия слонове обградиха Бхима, който се бе притекъл на помощ на по-малкия си брат.
While numerous fighters held the two Pāṇḍavas at bay, Bhīṣma approached Yudhiṣṭhira. The Kuru chief knew that if he could capture Yudhiṣṭhira, the war would be over. He surrounded him with thousands of chariots and horsemen. The eldest Pāṇḍava, supported by Dṛṣṭadyumna, Sātyaki, Śikhaṇḍī and other heroes, fought off his attack.
Докато безброй воини удържаха двамата Пандави, Бхишма се насочи към Юдхищхира. Предводителят на Куру знаеше, че ако успее да залови Юдхищхира, войната щеше да приключи. Той го обкръжи заедно с голям брой колесници и многохилядна конница. Най-големият Пандава, подкрепян от Дхрищадюмна, Сатяки, Шикханди и други воини, отблъскваше атаките му.
Seeing himself surrounded by many elephants, Bhīma licked the corners of his mouth and smiled. He grasped his mace and leapt from his chariot with a roar. The elephant warriors closed in on him, goading their rocking beasts with their hooks. In the midst of the elephant division Bhīma resembled the sun amid dark clouds. Then like a tempest scattering clouds, he moved swiftly among his opponents. Struck by Bhīma’s flailing mace, the elephants shrieked.
Като видя, че е обкръжен от много слонове, Бхима облиза устните си и се усмихна, после сграбчи боздугана си и скочи от колесницата с рев. Воините със слоновете настъпваха все по-близо, подкарвайки своите огромни животни с куките си. Застанал по средата на дивизията слонове, Бхима приличаше на слънце сред тъмни облаци. После като буря, разпръсваща облаците, той бързо се понесе сред противниците си. Животните зареваха, поразени от мълниеносните удари на боздугана му.
The elephants gored Bhīma as he fought. The blood running from his wounds made him appear like a blossoming ashoka tree. Catching hold of the elephants’ tusks he wrenched them out and felled the screaming beasts with blows from his mace. Although the elephants were highly trained in crushing and killing, Bhīma was able to slaughter their entire division. The survivors ran frantically back through their own ranks, trampling soldiers and chariots as they fled.
Слоновете нараниха сражаващия се Бхима. Стичащата се от раните му кръв го правеше красив като разцъфнало дърво ашока. Сграбчвайки бивните на слоновете, Бхима внезапно ги дръпваше, после поваляше ревящите зверове с ударите на боздугана си. Въпреки че бяха специално обучени да тъпчат и убиват, той успя да унищожи цялата им дивизия. Оцелелите се втурнаха панически сред собствените си войски, мачкайки войници и колесници, докато бягаха.
In the meantime, Arjuna had repelled the warriors who surrounded him. The Kauravas had fled. Both Bhīma and Arjuna then came to support Yudhiṣṭhira, who was still under Bhīṣma’s attack. In his fury, Bhīṣma had alone crushed a huge detachment of Somakas. Although the Somakas were fierce fighters, they could not face Bhīṣma.
Междувременно Арджуна бе отблъснал воините, които го обкръжаваха. Кауравите бяха побягнали. Тогава той и Бхима заедно се притекоха на помощ на Юдхищхира, който все още отблъскваше нападението на Бхишма. В яростта си Бхишма сам бе унищожил огромен ескадрон сомаки. Въпреки че бяха ожесточени воини, сомаките не бяха успели да се противопоставят на Бхишма.
Virata, Drupada and Drupada’s two sons came before Bhīṣma and challenged him. They pierced him with arrows decked with gems. Śikhaṇḍī came forward and shouted out his challenge, firing a hundred shafts, but Bhīṣma did not respond. Turning from Śikhaṇḍī he attacked Drupada and Virata. Dṛṣṭadyumna brought his chariot to the fore and shot three arrows that penetrated Bhīṣma’s armor and pierced his chest. Bathed in blood he shone all the more on the battlefield. Without flinching, he struck Dṛṣṭadyumna with twenty-five arrows, then fired an arrow which cut Drupada’s bow.
Вирата, Друпада и двамата му сина се втурнаха срещу Бхишма и го предизвикаха, пронизвайки го с обсипани с бисери стрели. Шикханди излезе напред, извиквайки предизвикателството си и изстрелвайки стотици стрели, но Бхишма не реагира. Избягвайки Шикханди, той атакува Друпада и Вирата. Дхрищадюмна изкара отпред колесницата си и пусна три стрели, които проникнаха през ризницата на Бхишма и пронизаха гърдите му. Опръскан с кръв, той засия още по-силно сред бойното поле. Без дори да трепне, старецът улучи Дхрищадюмна с двайсет и пет стрели, а после с друга стрела разсече лъка на Друпада.
At that time, Bhīma and Arjuna arrived and the battle raged on between the two sides. Both armies were fearless. Embracing a hero’s death, their minds fixed on heaven, they rushed at their foes with uplifted weapons. Many warriors fell to the ground and lay there laughing as they died. Horses dashed about wildly with their warriors hanging lifeless from the saddle. Chariot fighters fell from their cars with their armor smashed and their limbs severed. So many men were slain that it appeared as if a river
Тогава пристигнаха Бхима и Арджуна и битката между противниковите страни се ожесточи. И двете армии бяха безстрашни. Устремени към геройска смърт с мисъл за висшите селения, воините нападаха враговете си с вдигнати оръжия. Много от тях падаха на земята и лежаха усмихнати, докато умираха. Коне се блъскаха лудо насам-натам с висящи безжизнени ездачи от седлата. Воини падаха от колесниците си с разбити брони и отсечени крайници. Толкова много хора бяха избити, че сякаш река от кръв течеше по земята, влачейки глави, ръце, крака и торсове. Смелите се радваха на тази гледка, а боязливите се изпълваха със страх.
of blood flowed across the earth, carrying heads, arms, legs and torsos. Heroes were cheered by the sight and cowards became afraid.
As the carnage increased, the kings and kṣatriyas censured Duryodhana. “All this destruction has arisen through the folly of that prince and his blind father. Why did Dhṛtarāṣṭra, of crooked mind and intentions, infatuated by greed, harbor feelings of envy toward the sinless Pāṇḍavas?”
В разгара на битката царете и кшатриите започнаха да упрекват Дурьодхана: „Цялото това унищожение се случва заради безразсъдството на този принц и на слепия му баща. Защо Дхритаращра, чийто ум и намерения са порочни, заслепен от алчността, изпитва такава завист към безгрешните Пандави?“
Hearing their cries, Duryodhana scowled. He looked at Bhīṣma and Droṇa, calling out, “Do not heed these shouts. Fight with determination and slay our enemies before they annihilate us. O Grandsire, why do you tarry?”
Чувайки упреците им, Дурьодхана се намръщи. Като погледна към Бхишма и Дрона, той се провикна: „Недейте да слушате тези обиди. Сражавайте се решително и унищожете враговете ни, преди те да са ни избили. Защо се бавиш и губиш време, дядо!?“
Bhīṣma turned to Duryodhana and raised his hand in silent assent. He gazed around the field. Some way off he could see Arjuna’s standard rising above the battle. He could hear Hanumān crying on the flag. Bhīṣma again thought of Kṛṣṇa. Soon the Yādava would see His dearest friend in danger. By His cunning He may have saved the Pāṇḍavas last night, but now He would need more than that to save Arjuna. Bhīṣma was filled with joy at the thought. Whatever Kṛṣṇa decided would doubtlessly be for his good, and the good of the world.
Бхишма се обърна към Дурьодхана и вдигна длан в мълчаливо съгласие. Той огледа полето. Малко по-нататък се виждаше знамето на Арджуна, развяващо се над битката. Чуваха се виковете на Хануман откъм флага. Бхишма отново помисли за Кришна. Скоро Ядава щеше да види най-добрия си приятел в опасност. С прозорливостта си той може и да бе спасил Пандавите миналата нощ, но сега трябваше на направи повече, за да спаси Арджуна. Бхишма се изпълни с радост при тази мисъл. Каквото и да предприемеше Кришна, то несъмнено щеше да е за негово добро и за благото на целия свят.
Bhīṣma ordered his charioteer to move toward Arjuna. Remembering his promise he slew every soldier he saw. Arjuna was fighting with Susharma and his army when Bhīṣma arrived. Like the Destroyer himself, he was slaughtering their warriors mercilessly. No one could stand before him for even a moment before being struck by his shafts. Faced with the impossible task of fighting Arjuna, many warriors fled in terror. Some left their horses, others their chariots, and some their elephants, to escape on foot in their panic. Others galloped away at full speed, not looking back. Although Susharma tried to rally his troops, they paid him no heed. Soon the king stood in the battle with only his own brother supporting him. Duryodhana saw his plight and came to assist him. With Bhīṣma, they assailed Arjuna with volleys of shafts.
Бхишма заповяда на колесничаря си да го откара при Арджуна. Помнейки обещанието си, той убиваше всеки изпречил се на пътя му воин. Арджуна се биеше със Сушарма и армията му, когато Бхишма пристигна, избивайки безмилостно всички, сякаш е самият Унищожител. Никой не можеше да застане пред него дори за миг, без да бъде пронизан от стрелите му. Изправени пред невъзможната задача да се сражават срещу Арджуна, много воини побягнаха в ужас. Те изоставяха конете, колесниците или слоновете си, като хукваха панически. Някои препускаха с всички сили, без да смеят да погледнат назад. Макар Сушарма да се опитваше да прегрупира войските си, те не го следваха. Скоро царят остана да се сражава сам, подкрепян единствено от брат си. Дурьодхана видя опасността, в която се намира и му се притече на помощ. Двамата заедно с Бхишма обсипаха Арджуна с порои стрели.
The other Pāṇḍavas then rushed to Arjuna’s assistance. At the same time, other great fighters among the Kauravas came to Bhīṣma’s side. Soon a mighty battle between the best warriors on both sides ensued. Sātyaki and Kṛtavarmā, disregarding their long friendship, battled together. Droṇa fought Drupada, while Bhīma engaged with Bāhlika. Duryodhana and Śakuni, along with some of Dhṛtarāṣṭra’s other sons, fought Yudhiṣṭhira and the twins.
Тогава останалите Пандави се притекоха на помощ на Арджуна. Междувременно други велики воини сред Кауравите дойдоха да подкрепят Бхишма. Скоро последва страшна битка между най-могъщите герои от двете страни. Сатяки и Критаварма, пренебрегвайки дългогодишното си приятелство, се сражаваха един с друг. Дрона се биеше с Друпада, а Бхима нападна Бахлика. Дурьодхана и Шакуни заедно с някои други от синовете на Дхритаращра се сражаваха срещу Юдхищхира и близнаците.
Bhīṣma slew the Pāṇḍava troops with a vengeance. It appeared that even Death personified could not approach him. Ten thousand chariot warriors from the races of the Cediś, Kashis and Karushas, all fearless and unretreating in battle, rushed at Bhīṣma, but he killed them all.
Бхишма унищожаваше войските на Пандавите с ожесточение. Дори самото олицетворение на Смъртта не би могло да го доближи. Десетки хиляди воини на колесници от родовете на чхедите, кашите и карушите, до един безстрашни и никога не напускащи боя, се втурнаха насреща му, но той ги изби всичките.
Now the Pāṇḍava army began to flee. Seeing this, Kṛṣṇa said, “O Pārtha, the hour which you have so ardently longed for has now arrived. Make good the words you spoke at Virata’s palace. Before the assembled kings you said, ‘I will slay any and all of Duryodhana’s fighters, headed by Bhīṣma and Droṇa.’ O grinder of foes, make true your words. Remembering the duties of your order, do not hesitate. Fight and slay Bhīṣma before he destroys our army.”
Сега на свой ред армията на Пандавите се разпръсна. Виждайки това, Кришна каза: „О, Партха, часът, който така пламенно чакаше, настъпи. Изпълни обета, който даде в двореца на Вирата. Пред цялото събрание на царете ти каза: „Ще погубя всеки от воините на Дурьодхана, начело с Бхишма и Дрона.“ О, убиецо на врагове, изпълни обещанието си. Не се колебай, спомни си дълга си на кшатрия. Сражавай се и убий Бхишма, преди да е унищожил нашата армия.“
Arjuna stood in his chariot, his head hung down. He knew it was indeed time to try to kill his grandfather. Heavy with sadness, he looked at Kṛṣṇa and replied, “Burdensome is the duty of a kṣatriya in this world. Killing those who ought not to be slain, he strives for wealth and power. Yet, O Janārdana, I must do Your bidding. That is my highest duty. Then drive my horses toward that virtuous man of irresistible splendor. Today I will kill Bhīṣma.”
Арджуна стоеше изправен на колесницата си с наведена глава. Знаеше, че наистина е дошло времето да се опита да убие своя дядо. Натъжен, той вдигна поглед към Кришна и отговори: „Тежък е дългът на кшатрия в този свят. Погубвайки тези, които не бива да бъдат убивани, той спечелва богатства и власт. Все пак, о, Джанардана, налага се да последвам съвета ти. Това е мое висше задължение. Подкарай тогава конете ми към този благороден мъж, излъчващ неустоимо великолепие. Днес аз ще убия Бхишма.“
Kṛṣṇa took up the reins and the horses moved according to His will. The Pāṇḍava troops, seeing Arjuna rushing for an encounter with Bhīṣma, rallied.
Кришна хвана юздите и конете последваха волята му. Виждайки Арджуна да се втурва на двубой с Бхишма, побягналите войски на Пандавите се върнаха и прегрупираха.
Bhīṣma roared out his war cry and covered Arjuna’s chariot with a blanket of arrows. Kṛṣṇa dexterously drove the chariot out from under the attack and Arjuna fired a broad-headed shaft that split Bhīṣma’s bow in two. Bhīṣma immediately strung another, but before he could fit an arrow to it, Arjuna again destroyed it. Bhīṣma smiled and cheered Arjuna. “Well done, well done, O mighty-armed one.”
Бхишма нададе бойния си вик и покри колесницата на Арджуна с пелена от стрели. Кришна ловко управляваше колесницата извън обсега им, а Арджуна изстреля една стрела с широко острие, която разцепи лъка на Бхишма. Старецът веднага вдяна друг, но още преди да успее да постави стрела на него, Арджуна отново го строши. Бхишма се усмихна и го похвали: „Браво, браво, силноръки!“
Evading Arjuna’s arrows, the Kuru chief took up another bow, then spun around to fire dozens of shafts at his foe. Again Kṛṣṇa baffled the attack by His expert chariot driving. None of Bhīṣma’s arrows found their mark, and they whistled past harmlessly. Bhīṣma increased the intensity of his assault, anticipating Kṛṣṇa’s moves and striking both Him and Arjuna with numerous shafts. Kṛṣṇa and Arjuna, mangled by Bhīṣma’s arrows, appeared beautiful, like a pair of heifers scratched by each other’s horns. Arjuna countered Bhīṣma’s attack, but found himself unable to strike his beloved grandfather with all his might.
Спасявайки се от стрелите на Арджуна, предводителят на Куру взе друг лък, после, въртейки се, изстреля десетки стрели по противника си, но Кришна отново обърка атаката му с умелия начин, по който управляваше колесницата. Нито една от стрелите на стареца не улучи целта си, всички падаха наоколо без да наранят никого. Бхишма увеличи силата на нападението си, предугаждайки движенията на Кришна, пронизвайки и него, и Арджуна с безброй стрели. Ранени, Кришна и Арджуна изглеждаха прекрасни като двойка телци, одраскани един друг от рогата си. Арджуна отблъсна атаката на Бхишма, но се почувства неспособен да стреля по любимия си дядо с цялата си мощ.
Bhīṣma maintained a relentless assault on Arjuna. At the same time he attacked the surrounding Pāṇḍava troops. The twang of his bow made one continuous roaring sound. His shafts streaked in all directions. Passing through the bodies of warriors, horses and elephants and killing them, the fearful shafts then entered the earth.
Бхишма не преставаше неумолимо да напада Арджуна, като същевременно атакуваше и заобикалящите го пандавски войски. Тътенът на тетивата му издаваше неспирен кънтящ звук. Стрелите му летяха във всички посоки, като пронизваха телата на воини, коне и слонове и ги убиваха. После страховитите стрели потъваха в земята.
Bhīṣma concentrated his attack on Arjuna’s chariot. He struck Kṛṣṇa with a number of shafts and the Yādava trembled in His seat as He guided the horses. Laughing loudly, Bhīṣma rained thousands of arrows on Arjuna. Still the Pāṇḍava resisted him only half-heartedly.
Бхишма съсредоточи атаката си върху колесницата на Арджуна. Той улучи Кришна с много стрели и Ядава потръпна на мястото си, докато управляваше конете. С гръмък смях Бхишма обсипа с хиляди стрели Арджуна. Въпреки всичко Пандава му отвръщаше едва-едва.
Kṛṣṇa looked astonished to see Bhīṣma’s prowess. It seemed like the Kuru warrior would consume the three worlds. Bhīṣma stood in battle like the Destroyer on the day of universal dissolution. Seeing him killing the foremost Pāṇḍava warriors, and that Arjuna was not fighting to his full power, Kṛṣṇa became thoughtful. Bhīṣma could kill the combined armies of the gods and Asuras if left unchecked. Unless Arjuna did something, then even he would succumb to Bhīṣma’s deadly shafts. Already he was sorely afflicted.
Кришна гледаше изумен могъществото на Бхишма. Старият Куру сякаш щеше да изпепели целия свят. В боя Бхишма приличаше на Разрушителя по време на вселенското унищожение. Като го видя, че избива най-добрите пандавски воини и че Арджуна се двоуми да използва пълната си мощ, Кришна се замисли. Бхишма бе способен да унищожи армиите на боговете и демоните заедно, ако никой не го спре. Не направеше ли Арджуна нещо, дори самият той щеше да бъде пронизан от смъртоносните стрели на Бхишма. Вече беше жестоко ранен.
Kṛṣṇa reflected, “I will personally slay Bhīṣma. I cannot tolerate the slaughter of the Pāṇḍavas. Arjuna is not doing what he should do out of his respect for Bhīṣma. Therefore I will lighten the Pāṇḍavas’ load by killing that best of men in battle.”
Кришна реши: „Аз лично ще убия Бхишма. Не мога да търпя това клане над Пандавите. От почит към Бхишма Арджуна не върши онова, което би трябвало да направи. Затова сам ще облекча бремето на Пандава, като убия този най-добър сред хората воин.“
Even as Kṛṣṇa thought in this way, Bhīṣma stepped up his attack. By employing celestial weapons, he fired so many arrows that all points of the compass around Arjuna were covered. Neither the sky, the earth, nor the sun could be seen. Yudhiṣṭhira’s troops were crushed and forced back by the irresistible wall of arrows. Jumping down from their cars, they fled in terror. Arjuna’s chariot was entirely shrouded. Neither he nor Kṛṣṇa were visible. Only his tall standard could be seen. Seeing him hard-pressed, Dṛṣṭadyumna blew his conch and came to his aid.
Докато мислеше така, Бхишма поднови атаката си. Прибягвайки до божествените си оръжия, той изстреля толкова много стрели, че всички хоризонти около Арджуна потънаха в мрак. Не се виждаше нито небе, нито земя, нито слънце. Армиите на Юдхищхира бяха разбити и принудени да се оттеглят от непреодолимата стена стрели. Скачайки от колесниците си, воините побягнаха в ужас. Колесницата на Арджуна бе напълно покрита. Не се виждаше нито той, нито Кришна. Единствено високото му знаме се вееше на върха. Като го видя така жестоко притиснат, Дхрищадюмна наду раковината си и се втурна да му помогне.
Kṛṣṇa whirled Arjuna’s chariot around and managed to evade Bhīṣma’s attack. Seeing Dṛṣṭadyumna coming up, He called out, “O hero of the Sinis, our men are retreating. The grandfather is slaying them like a lion killing deer. Behold! I will Myself kill that hero of fixed vows along with all his followers and the sons of Dhṛtarāṣṭra. O Satvata chief, no one can escape Me when I am angry. With great joy I will secure the kingdom for Ajātaśatru.”
Кришна изви колесницата на Арджуна и успя да избегне атаката на Бхишма. Като видя приближаващия Дхрищадюмна, той извика: „О, силноръки, хората ни бягат. Старецът ги избива, както лъв дивеч. Гледай! Аз сам ще убия този герой на стриктните обети заедно с всичките му последователи и синовете на Дхритаращра. О, предводителю на сатватите, никой не може да се спаси, когато съм разгневен. С голяма радост ще осигуря царството на Аджаташатру.“
Kṛṣṇa threw down the reins and leapt from the chariot. Taking up a nearby chariot wheel, He raised it above His head as if it were His own favorite weapon, the Sudarśana chakra. He ran toward Bhīṣma as a lion might run at an elephant. The end of His yellow silk garment fluttered in the dusty air, resembling lightning dancing in a dark cloud. The wheel in His hand seemed to glow with His own effulgence, and it looked as beautiful as the primeval lotus from which Brahmā was born. Kṛṣṇa’s dark arm appeared like the stalk of the lotus, and His charming face, covered with beads of perspiration, was its filament.
Кришна захвърли юздите и скочи на земята. Грабвайки лежащото наблизо колело от колесница, той го вдигна над главата си, сякаш беше любимото му оръжие Сударшана чакра. После се втурна към Бхишма, както лъвът връхлита слон. Краят на жълтата му дреха трептеше от вятъра, наподобявайки мълния, танцуваща в тъмен облак. Колелото в дланта му сякаш блестеше със собствено сияние, така красиво, като предвечния лотос, от който е роден Брахма. Смуглата ръка на Кришна приличаше на стъблото на лотоса, а пленителното му лице, покрито с капчици пот, бе неговата тичинка.
Seeing Kṛṣṇa intent on Bhīṣma’s destruction, the Kurus felt their end was near. Kṛṣṇa looked like the all-destroying Samvartaka cloud, which appears at the end of the millenium.
Като видяха Кришна да се втурва с намерението да убие Бхишма, Куру усетиха как наближава краят им. Кришна приличаше на всепоглъщащия облак Самвартака, който се появява в края на епохите.
Bhīṣma’s limbs trembled and his eyes flooded with tears. Here was the Lord of the universe, breaking His own promise to protect His devotee. The Kuru hero threw down his weapons and stretched out his arms. As Kṛṣṇa approached him he called out, “Come, come, my Lord. O Supreme Deity, Lord of all the gods, I bow to You. Seeing You forsake Your vow to save Your friend, and thus fulfilling my own desire, I am satisfied. Fell me from this chariot, O Keśava. Killed by You, O Janārdana, I will obtain great good fortune. My fame and dignity will be celebrated throughout the worlds.”
Крайниците на Бхишма се разтрепериха, очите му се напълниха със сълзи. Богът на вселената нарушаваше собствения си обет, за да спаси своя предан. Старият Куру захвърли оръжията си и протегна напред ръце. Докато Кришна се носеше към него, той извика: „Ела, ела, мой Господи! О, Всевишни Боже на боговете, коленича пред теб! Като те виждам да пренебрегваш клетвата, за да спасиш своя приятел, като по този начин изпълняваш и собственото ми желание, аз съм щастлив. Повали ме от тази колесница, о, Кешава! Убит от теб, Джанардана, ще ме постигне най-дивната и най-щастливата съдба. Славата и величието ми ще се носят из всички светове.“
Arjuna was mortified to see Kṛṣṇa breaking His promise not to fight. It was his fault. If he had exerted himself against Bhīṣma, this would not have been necessary. Of course, Kṛṣṇa’s promise had been that He would not wield weapons in the war, and a wheel was hardly a weapon, but still, He would be condemned by foolish men for His apparent dishonesty.
Арджуна бе съкрушен, като видя Кришна да нарушава обещанието си да не се бие. Вината за това бе негова. Ако той бе вложил всичките си усилия срещу Бхишма, нямаше да се наложи да се случи това. Разбира се, обетът на Кришна гласеше, че няма да използва оръжия по време на войната, а едно колело от колесница едва ли би могло да се счита за оръжие. Но въпреки това невежите щяха да го обвинят за привидната му нечестност.
Arjuna put down his bow and jumped from the chariot. His armor flashing in the late afternoon sun, he ran after Kṛṣṇa. Kṛṣṇa had covered almost half the distance to Bhīṣma. As He ran with the upraised wheel, His upper garment fell from His body into the mud. Gazing at Bhīṣma with eyes red with anger, He shouted, “You are the root of this great slaughter. A wise minister who treads the path of virtue should restrain a wicked king by any means. If that is not possible, then such a wretched monarch should be abandoned.”
Арджуна хвърли лъка си и скочи от колесницата. Ризницата му проблясваше в късното следобедно слънце, когато хукна след Кришна, който вече бе изминал почти половината от разстоянието до Бхишма. Докато тичаше с вдигнато над главата си колело, горната му дреха се свлече в калта. Взирайки се в стареца с почервенели от гняв очи, той извика: „Ти си коренната причина на тази страшна сеч. Мъдрият министър, вървящ по пътя на добродетелта, би трябвало да възпре порочния цар по всякакви начини. Не е ли възможно това, тогава такъв прокълнат монарх трябва да бъде изоставен.“
Arjuna succeeding in reaching Kṛṣṇa. Hurling himself forward, he caught hold of Kṛṣṇa’s legs. But even with Arjuna hanging onto His thighs, Kṛṣṇa continued to run at Bhīṣma.
Арджуна успя да догони Кришна и като се хвърли напред, го хвана. Но дори и с държащия го Арджуна, Кришна продължи да тича към Бхишма.
Bhīṣma bowed his head and replied to Kṛṣṇa as He came near. “You forever speak the truth, my Lord. I told Dhṛtarāṣṭra to abandon Duryodhana, even as the Bhojas abandoned Kaṁsa, but he did not listen. Surely destiny is all-powerful.”
Бхишма наведе глава и отговори на Кришна, който вече се бе приближил достатъчно: „Ти винаги казваш истината, мой Господи. Казах на Дхритаращра да се отрече от Дурьодхана, точно както Бходжите се отрекоха от Камса, но той не ме послуша. Несъмнено съдбата е всемогъща.“
Dragged by Kṛṣṇa, Arjuna dug his feet into the ground. After taking ten steps with the Pāṇḍava gripping Him tightly, Kṛṣṇa was at last brought to a stop. Arjuna released His legs and fell at His feet. “Quell Your anger, O Keśava. You are the Pāṇḍavas’ refuge, without doubt, but please do not violate Your promise. These were Your words, O Lord: ‘I will not take up arms.’ Do not falsify Your vow. I swear by my sons and brothers that I will make good my promise. You will see me fight as never before. O Kṛṣṇa, at Your command, I shall surely annihilate the Kurus, headed by Bhīṣma.”
Влачен от Кришна, Арджуна зарови стъпала в пръстта. След като измина десетина крачки със здраво държащия го Пандава, Кришна най-после бе принуден да спре. Арджуна го пусна и се свлече в стъпалата му: „Обуздай гнева си, о, Кешава! Ти си закрилникът на Пандавите, в това няма съмнение, но недей да престъпваш обещанието си. Собствените ти думи, о, Боже, гласяха: „Няма да вдигна оръжие.“ Не нарушавай клетвата си. Кълна се в синовете и в братята си, че и аз ще изпълня своята. О, Кришна, по твоя заповед несъмнено ще унищожа всички Куру, начело с Бхишма.“
Hearing Arjuna’s promise, Kṛṣṇa was pacified. He lowered the chariot wheel. As Bhīṣma looked on in wonder, both Kṛṣṇa and Arjuna turned and walked back to their chariot. Even as they were returning, the sun set and the day’s hostilities ended. Conches were blown on both sides and the two armies withdrew. The battle-weary warriors made their way to their camps, speaking of the wonderful incident between Kṛṣṇa and Bhīṣma. The Kuru chief himself thought only of Kṛṣṇa as he led his forces away for the night. The image of the Yādava hero running toward him with the upraised wheel would stay forever in his heart.
Като чу обещанието на Арджуна, Кришна се успокои и свали колелото. Под смаяния поглед на Бхишма двамата се обърнаха и се запътиха към своята колесница. Докато се връщаха, слънцето залезе и сраженията за деня се прекратиха. От двете страни прозвучаха раковини и противниковите армии се оттеглиха. Изтерзани от битката, воините се завърнаха в лагерите си, разговаряйки за удивителния сблъсък между Кришна и Бхишма. Самият предводител на Куру мислеше единствено за Кришна, докато отвеждаше войските си за нощен отдих. Образът на героя на Ядавите, втурнал се към него с вдигнато колело в ръката си, щеше завинаги да остане в сърцето му.