Skip to main content

Chapter 1

1

The Armies Prepare

Армиите се подготвят

After installing Dṛṣṭadyumna as his commander-in-chief, Yudhiṣṭhira and his generals consulted Kṛṣṇa. They had heard that Duryodhana had requested Bhīṣma to be the Kurus’ commander-in-chief and that he had accepted. Yudhiṣṭhira then asked Arjuna to be his army’s chief general, working immediately under Dṛṣṭadyumna. He wanted to ensure that Arjuna’s incomparable expertise was utilized fully in the battle. The seven divisions of the Pāṇḍava army were then placed under their seven commanders.

След като издигнаха Дхрищадюмна за главнокомандващ, Юдхищхира и генералите му влязоха да се съвещават с Кришна. Те бяха научили, че Дурьодхана бе помолил Бхишма да бъде главнокомандващ на войските на Куру и че той бе приел. Тогава Юдхищхира поиска от Арджуна да стане командващ на неговата армия, втори след Дхрищадюмна. Той искаше да бъде сигурен, че несравнимата опитност на Арджуна ще бъде вложена докрай в боя. После седемте дивизии на армията на Пандавите бяха строени от седемте си военачалници.

As the Pāṇḍavas were speaking about the arrangements, Balarāma arrived. He entered Yudhiṣṭhira’s tent in the company of Akrūra, Uddhava, Sāmba, Pradyumna, and other leading personalities from Dwārakā. In his blue garments and garlanded by golden flowers, Balarāma looked as majestic as Mount Kailāsa. Kṛṣṇa stood to greet Him, and all the kings did the same. They worshipped Him with affection. Yudhiṣṭhira took Balarāma’s hands and greeted Him warmly, showing Him to a fine seat.

Докато Пандавите обсъждаха подготовката за битката, пристигна Баларама. Той влезе в шатрата на Юдхищхира, придружен от Акрура, Уддхава, Самба, Прадюмна и други велики герои от Дварака. В лазурносините си дрехи и с венец от златисти цветя Баларама изглеждаше величествен като планината Кайлаш. Кришна се изправи да го поздрави и всички царе направиха същото, изпълнени с почит и обич. Юдхищхира хвана Баларама за ръцете, приветства го топло и му предложи удобно кресло.

After Balarāma had saluted elders such as Drupada and Virata, He took His seat and said, “Many men are about to be slaughtered. Surely fate has ordained it and it cannot be avoided. It is the hour of death for all these kṣatriyas. The earth is about to become a mass of clay thickened with flesh and blood. I hope you heroes will emerge alive and well. Repeatedly did I request Kṛṣṇa to act equally toward both Kauravas and Pāṇḍavas, but He chose to favor you.”

След като Баларама бе поздравил по-възрастните старейшини като Друпада и Вирата, той седна и каза: „Предстои да бъдат избити много хора. Без съмнение такава е повелята на съдбата и тя няма как да бъде избягната. Настъпил е смъртният час за всички тези кшатрии. Земята скоро ще се превърне в купчина глина, примесена с плът и кръв. Надявам се вие, герои, да останете живи. Аз умолявах Кришна да се отнася еднакво към Кауравите и Пандавите, но той избра да застане на ваша страна.“

Kṛṣṇa looked at His elder brother and smiled. Balarāma glanced across at Him as He continued. “Keśava has set His heart upon your interests, and especially the interests of Dhanañjaya. Your victory is assured because Kṛṣṇa desires it. I cannot at any time act separately from Him. Therefore I will play no part in the war. Both Duryodhana and Bhīma are My pupils at mace fighting, and both are equally dear to Me. I cannot bear to fight against either. Therefore I have decided to leave the area and go on a pilgrimage to the holy places because I know I would not be able to sit by and indifferently watch the massacre.”

Кришна погледна към по-големия си брат и се усмихна. Баларама отвърна на погледа му и продължи: „Кешава е вложил сърцето си във вашия интерес и особено в този на Дхананджая. Победата ви е сигурна, тъй като Кришна я желае. Аз никога не бих могъл да действам отделно от него, затова няма да взема никакво участие във войната. Както Дурьодхана, така и Бхима са мои ученици в боя с боздуган; и двамата са ми еднакво скъпи. Не бих понесъл да се сражавам срещу нито единия от тях. Затова реших да замина надалеч оттук, на поклонническо пътешествие по светите места, защото не мога просто да стоя настрана и безучастно да гледам това клане.“

Balarāma stood up and placed His helmet on His head. Taking leave of Kṛṣṇa and the Pāṇḍavas, He left, followed by the Yādavas who had come with Him.

Баларама се изправи и постави шлема на главата си. Сбогувайки се с Кришна и Пандавите, той излезе, последван от Ядавите, които бяха дошли заедно с него.

Soon, the Pāṇḍavas received another visitor. It was Rukmī, King Bhīṣmaka’s son and Kṛṣṇa’s brother-in-law. He arrived with a full akshauhini division of warriors. To please his sister he had decided to offer his assistance to her husband’s side. Twanging his bow he strode into Yudhiṣṭhira’s tent where the Pāṇḍavas received him respectfully. He said, “O great ruler, if you are afraid at the prospect of war with the Kurus, then I am here to help you. There are none who can match my prowess. Your enemies will not be able to bear my might. Whatever part of their army you allot to me as my share will be ground into the earth. Even Bhīṣma, Droṇa and Kṛpa cannot face me. I will defeat the Kurus and deliver you the earth.”

Скоро Пандавите посрещнаха друг посетител — Рукми, сина на цар Бхишмака и шурей на Кришна. Той пристигна с пълна дивизия акшаухини. За да зарадва сестра си, той бе решил да предложи помощта си на страната, на която бе съпругът ѝ. Подръпвайки тетивата на лъка си, Рукми влезе в шатрата на Юдхищхира, където Пандавите го посрещнаха с уважение, и каза: „О, велики владетелю, ако те плаши перспективата от война с Куру, аз съм тук, за да ти помогна. Никой не може да се сравнява с мен по храброст. Враговете ти няма да успеят да устоят на могъществото ми. Която и част от армията им да ми посочиш, ще я изравня със земята. Дори Бхишма, Дрона и Крипа не могат да ми излязат насреща. Ще победя Кауравите и ще ти подаря света.“

Arjuna could not tolerate Rukmī’s proud speech. He laughed. “I was born in the Kuru race, I am Pāṇḍu’s son and Droṇa’s pupil, and I have Keśava’s assistance. How can I be afraid of the enemy? O hero, when I faced the Gandharvas, who was my friend then? When I fought the furious Dānavas in the nether worlds, who came to my aid? Then again in the battle with the Kurus in the Matsya kingdom, who was my helper? I am not afraid, Rukmī. We have no need of your help. Go wherever you please, or stay here if you like. Either way we will fight with the Kurus and win.”

Арджуна не изтърпя горделивите думи на Рукми. Той се разсмя: „Роден съм в рода Куру, син съм на Панду и ученик на Дрона; помага ми Кешава. Как бих могъл да се страхувам от врага? Когато се изправих срещу гандхарвите, кой ми беше приятел тогава? Когато се сражавах срещу свирепите данави в подземния свят, кой ми дойде на помощ? А в битката срещу Куру в царството на матсите кой ми помогна? Не, аз не се страхувам, Рукми. Нямаме нужда от помощта ти. Върви където желаеш, а ако искаш остани. И в двата случая ще се бием срещу Куру и ще победим.“

Seeing the other warriors agreeing with Arjuna, Rukmī scowled. Taking up his bow he marched out of the tent without a word. He then took his soldiers to Duryodhana. If the Pāṇḍavas did not want him, then he would fight with the Kauravas. At least he had offered his help to Yudhiṣṭhira first. Actually, he was just as happy to fight for Duryodhana. Rukmī still remembered his sister’s svayaṁvara in which he had wanted her to select Śiśupāla. Kṛṣṇa had come and kidnapped Rukmīṇī. Rukmī had then chased Kṛṣṇa and fought with Him, only to be defeated and humiliated. Maybe now he could exact his revenge.

Като видя, че останалите воини са съгласни с Арджуна, Рукми се намръщи. Той вдигна лъка си и излезе от палатката, без да каже и дума. После отведе войниците си при Дурьодхана. Щом Пандавите нямаха нужда от него, той щеше да се сражава за Кауравите. Поне бе предложил помощта си първо на Юдхищхира. Всъщност би бил еднакво щастлив да се бие и за Дурьодхана. Рукми още помнеше сваямварата на сестра си, на която бе искал да я накара да избере Шишупала. Но Кришна бе дошъл и бе отвлякъл Рукмини. Тогава Рукми го бе преследвал и се бе бил с него само за да бъде победен и унизен. Може би сега щеше да успее да си отмъсти.

Going before Duryodhana, he repeated the words he had used when speaking to Yudhiṣṭhira. “Do not be afraid of the Pāṇḍavas, O King, for I am here to help you.”

Като се изправи пред Дурьодхана, той повтори думите, които бе изрекъл пред Юдхищхира: „Не се страхувай от Пандавите, Царю, защото аз съм тук, за да ти помогна.“

Duryodhana also rejected him. “I have no need of your help,” he laughed. “What fear do I have of the Pāṇḍavas, surrounded as I am by the world’s greatest heroes, and being a mighty warrior myself?”

Дурьодхана също го отхвърли: „Не се нуждая от помощта ти — избухна в смях той. — Та какъв страх бих могъл да имам от Пандавите, след като съм заобиколен от най-великите герои на света и самият аз съм могъщ воин?“

Rukmī left the Kauravas and returned home, deciding to play no part in the war. If no one wanted his help, then he would not fight. Let them annihilate one another without him.

Рукми си тръгна от Кауравите и се завърна у дома си, решавайки да не взима участие във войната. След като никой не искаше помощта му, той нямаше да се сражава. Нека се избиват и без него.



After Rukmī left, Duryodhana summoned his counselors. He had Śakuni’s son Uluka come as a messenger to the Pāṇḍavas. Assured of his superior position, the prince wanted to mock his enemies and to show his contempt for their so-called army.

След като Рукми излезе, Дурьодхана свика съветниците си. Той нареди синът на Шакуни, Улука, да отиде при Пандавите като пратеник. Уверен в превъзходството си, принцът искаше да се надсмее над враговете си и да им покаже презрението си към тъй наречената им армия.

Duryodhana said, “O Uluka, go to the Pāṇḍavas and speak these words in Kṛṣṇa’s hearing: ‘The time has now come for action. What we have expected for a long time is finally come to pass. We are about to fight a frightful war between ourselves, and you have caused it. Prove now the truth of all the boastful words you sent through Sañjaya. Let us see your actual power.’”

Дурьодхана каза: „О, Улука, отиди при Пандавите и им предай следните думи в присъствието на Кришна: „Настана време за действие. Онова, което очаквахме отдавна, най-после се случи. Предстои страшна война помежду ни и вие сте причината за нея. Докажете сега всички горделиви думи, които ни изпратихте чрез Санджая. Нека видим истинската ви сила.“

Duryodhana’s black eyes narrowed. Standing up as he spoke, he pointed at Uluka. “Say this to Yudhiṣṭhira: How do you pose as a virtuous man, O descendent of Bharata? You now desire to destroy the world for the sake of wealth. One who presents himself as pious while secretly concealing wicked intentions is said to be like the cat in the famous story of old. Listen to the story my father heard from Nārada Ṛṣi.

Черните очи на Дурьодхана се присвиха. Като се изправи, докато говореше, той размаха показалец към Улука: „Кажи на Юдхищхира това: „Защо се правиш на добродетелен, о, потомъко на Бхарата? Та ти искаш да унищожиш целия свят заради някакво си богатство. Този, който се преструва на праведен, докато всъщност таи зли намерения, е също като котката в онази известна стара притча. Чуй тази история, която баща ми е слушал от Нарада Риши:

“Once there was a cat who went to the Ganges. Standing on the bank with upraised paws he said, ‘I shall practice virtue.’ After some time, the birds began to trust him and even praise him for his devotions.

Имало веднъж една котка, която отишла на Ганг. Изправена на брега с вдигнати лапи, тя заявила: „Ще развивам добродетел.“ Минало време и птиците започнали да ѝ се доверяват и дори да я славят за посветеността ѝ.

“That cat continued with his austerities, and in due course the mice also saw the cat’s peaceful demeanor and long-time pious practices. They decided to take shelter of him, although he was naturally their enemy. They said, ‘We seek your protection. You are our refuge and our best friend. Be like an uncle to us and save us from our antagonists. You are virtuously inclined and have adopted a pious course.’

Котката продължила с аскетизма си и с течение на времето мишките също забелязали умиротвореното ѝ поведение и дългогодишните ѝ благочестиви практики. Те решили да приемат подслон у нея, макар по природа да им била враг, и казали: „Търсим закрилата ти. Ти си наше убежище и най-добра приятелка. Бъди ни като леля и ни пази от всичките ни врагове. Ти имаш добродетелни наклонности и си поела по пътя на праведността.“

“The cat reluctantly agreed. ‘I will do what I can for you, but I also need your help. My austerities have made me so weak I cannot move. Therefore, some of you must assist me to reach the riverside each day so that I can bathe.’

Котката с неохота се съгласила: „Ще направя каквото е нужно за вас, но и аз се нуждая от помощта ви. Толкова отслабнах от аскетизъм, че не мога да помръдна. Затова нека някои от вас ми помагат всеки ден да стигам до реката, за да мога да се изкъпя.“

“The mice agreed to this and began to live around the cat. Every day a number of them would go to the river with him and the cat would eat them. Thus the cat grew fatter and stronger, while the mice diminished in number. Soon they realized what was happening. One wise mouse among them pointed out that an animal living on fruits and roots cannot have hairs in its feces. He concluded, ‘This cat only makes a show of devotion. His real business is eating mice.’

Мишките се съгласили и заживели край котката. Всеки ден по няколко отивали с нея на реката и котката ги изяждала. Ставала все по-дебела и по-силна, а броят на мишките намалявал. Скоро те започнали да осъзнават какво се случва. Една мъдра мишка обяснила, че животно, което преживява на плодове и корени, не може да има косми в изпражненията си. Тя заключила: „Тази котка само се преструва на благочестива. Истинското ѝ занимание е да яде мишки!“ Мишките се разбягали на всички страни, а злата котка също се върнала, откъдето била дошла.

“The mice fled in all directions and the wicked cat also went back to where he had come from. O Yudhiṣṭhira, you are behaving in the same way toward your kinsmen. Your words mean one thing while your acts are quite different. Give up your disguise as a gentle and harmless man. Come out and fight like a true kṣatriya. Dry your mother’s tears by winning victory in battle--if you can. Remember our former antagonism--the poison, the lac house, the insult to Draupadī. Show us your real strength.”

О, Юдхищхира, и ти се отнасяш по същия начин към роднините си. Думите ти изразяват едно, а действията ти — друго. Свали маската си на благороден и кротък човек. Излез и се бий като истински кшатрия. Прекрати плача на майка си, като спечелиш победа в боя, стига да можеш. Спомни си отдавнашната ни вражда — отровата, къщата от шеллак, обидата към Драупади. Покажи ни на какво си способен!“

Duryodhana laughed. He derided the Pāṇḍavas in various ways, mocking their power and praising his own. He reminded them of all the vows they had taken. Now they should fulfill them.

Дурьодхана се изсмя. Той иронизираше Пандавите по всевъзможни начини, осмивайки силата им и възхвалявайки своята собствена. Напомни им за всички клетви, които бяха дали, и че сега ще трябва да ги изпълнят.

Duryodhana remembered Kṛṣṇa’s universal form, which He had exhibited in Hastināpura. “Tell Vāsudeva that His display of illusion does not scare me. I too can show many forms, but what is the use of such things? O Keśava, come in that mystical form to the battlefield and we will see what difference it will make. I know Your power and I know Arjuna’s. I know the Gāṇḍīva bow and the inexhaustible quivers he holds, as well as about the fiery chariot Agni gave him with its celestial banners. Still I challenge You. Indeed, I could face a thousand Kṛṣṇas and a hundred Arjunas and still have them flee in all directions. Even knowing everything about Your power, I shall deprive You of Your kingdom without fear.”

Спомняйки си вселенския облик на Кришна, който той бе проявил в Хастинапура, Дурьодхана добави: „Кажи на Васудева, че показните му магии не ме плашат. И аз също мога да покажа много лица, но каква е ползата от подобни илюзии? Кажи му: „О, Кешава, ела в този мистичен образ на бойното поле и ще видим какво ще е по-различно. Познавам и твоята сила, и тази на Арджуна. Знам за лъка Гандива и за неизчерпаемите колчани, знам за небесната колесница от Агни с небесните знамена. Въпреки това се осмелявам да ви предизвикам. Мога да се изправя срещу хиляди Кришна и стотици Арджуна и пак да ги накарам да се разбягат във всички посоки. Макар че знам всичко за могъществото ви, ще ви лиша от вашето царство без никакъв страх.“

Duryodhana began to pace as he delivered his arrogant message. Karṇa, Dushashana and Śakuni cheered his brave speech and encouraged him to say more. Duryodhana reminded the Pāṇḍavas of the dice game and their exile at his hands. “Is this not sufficient proof of my superiority? Bhīma must have been tired as he cleaned pots in Virata’s kitchen; Arjuna wore bangles and braided hair; Yudhiṣṭhira became Virata’s servant--these are the ways a kṣatriya punishes others weaker than himself. I have no fear of the Pāṇḍavas, nor of Kṛṣṇa, nor of any of the fools who have chosen to fight beside you. I will not return even the smallest part of your kingdom.”

Дурьодхана започна да крачи, докато предаваше безочливото си послание. Карна, Духшасана и Шакуни приветстваха смелата му реч и го окуражаваха да каже още. Дурьодхана започна да напомня на Пандавите играта на зарове и изгнанието, в което ги бе изпратил: „Нима това не е достатъчно доказателство за превъзходството ми? Бхима се умори да мие тенджерите в кухнята на Вирата; Арджуна се кичеше с гривни и плитки; Юдхищхира се превърна в слуга на Вирата — това са начините един кшатрия да накаже онези, които са по-слаби от него. Не се страхувам от Пандавите, нито от Кришна, нито от когото и да било от безразсъдните царе, избрали да се бият редом с вас. Няма да ви върна дори частица от царството ви.“

Uluka memorized every word in the mood with which it was spoken, although Duryodhana spoke for almost an hour. He concluded, “Let the battle begin tomorrow. Then you will see your folly. Like a frog in a well who cannot know the ocean, you cannot know how vast are my forces. One who wishes to defeat Bhīṣma, Droṇa, and Kṛpa would be able to rend a mountain with his head or swim across an ocean. When you see the Kuru forces assembled like a great sea, then will your desire for the kingdom disappear. All thoughts of ruling this world will vanish. Like a man who has never practiced devotion yet desires heaven, so is your hope for winning this kingdom. Tomorrow we will see who should be the earth’s rightful ruler.”

Улука запомни всяка дума, както и настроението, в което бе изречена, въпреки че Дурьодхана говори почти цял час. Той завърши: „Нека битката започне утре. Тогава ще видите колко неразумни сте. Както кладенчовата жаба не знае какво е океан, така и вие не знаете колко огромна е моята армия. Онзи, който си мисли, че може да победи Бхишма, Дрона и Крипа, трябва да е способен да разтроши планина с главата си или да преплува с голи ръце океана. Когато видите войските на Куру, бушуващи като море, желанието ви да притежавате царство ще изчезне и всички мисли да владеете земята ще ви напуснат. Като човек, който никога не е практикувал преданост, но въпреки това мечтае за рая, такива са и надеждите ви да спечелите това царство. Утре ще стане ясно кой е законният господар на земята.“

Duryodhana then told Uluka to deliver the message at once. Uluka mounted his chariot and rode over to the Pāṇḍavas’ camp, with Duryodhana’s words ringing in his head. He knew his message would incite the Pāṇḍavas’ fury, and he approached Yudhiṣṭhira with apprehension. “Please see me only as an envoy. Knowing the law in relation to messengers, do not become angry when you hear my words. I will only speak what Duryodhana has told me to say and nothing more.”

После Дурьодхана заповяда на Улука да предаде посланието веднага. Улука се качи на колесницата си и препусна към стана на Пандавите, а думите на Дурьодхана кънтяха в главата му. Той знаеше, че речта му ще предизвика яростта на Пандавите и се обърна към Юдхищхира със страх: „Моля те, приеми ме просто като посредник. Като познаваш етикета, отнасящ се до пратениците, не се гневи, щом чуеш думите ми. Ще повторя единствено онова, което каза Дурьодхана и нищо повече.“

Yudhiṣṭhira smiled and showed Uluka to a seat in his tent. “Do not fear. You may speak freely here. Tell us what the small-minded Duryodhana, driven by greed and lacking in foresight, has said.”

Юдхищхира се усмихна и посочи на Улука къде да седне в палатката: „Не се страхувай. Тук можеш да говориш свободно. Кажи ни какво каза безразсъдният Дурьодхана, който е роб на алчността и му липсва прозорливост.“

Uluka looked around the tent. All the Pāṇḍava chiefs were present. With their bright armor and colorful silks they resembled glowing planets decorating the firmament. They were all watching him and waiting for the message.

Улука се огледа из шатрата. Всички пандавски пълководци бяха там. В лъскавите си брони и пъстроцветни копринени дрехи те приличаха на сияйни звезди, украсили небесната твърд. Всички го гледаха в очакване на посланието.

When Uluka had finished, the Pāṇḍavas leapt from their seats. Speechless with rage, they stared at each other and ground their teeth. Their breath came in hot blasts and they seemed like infuriated serpents. Bhīma’s eyes turned red and he looked across at Kṛṣṇa, who laughed and said, “O Uluka, go back to your master and tell him we have heard his message and understood its meaning. Let it be as he says. The battle will begin tomorrow.”

Когато Улука свърши, Пандавите наскачаха от местата си. Неспособни да изрекат и дума от ярост, те се взираха един в друг и стискаха зъби. Дъхът им излизаше на горещи вълни, приличаха на разярени змейове. Очите на Бхима се наляха с кръв и той обърна поглед към Кришна, който се усмихна и каза: „О, Улука, върни се при господаря си и му кажи, че сме изслушали посланието му и сме вникнали в смисъла му. Нека бъде както казва. Битката ще започне утре.“

Having heard Duryodhana’s abusive words, the assembly of kings resembled the storm-tossed ocean. They rose up roaring and slapped their arms.

Изслушали оскърбителните думи на Дурьодхана, събралите се царе приличаха на развълнуван от буря океан. Те наскачаха с рев и заудряха ръцете си.

Rubbing his hands together, Bhīma roared, “O fool, we have heard your words, intended to rouse us to action as if we were weak and inactive. Uluka, carry my reply back to your master.

Свивайки юмруци, Бхима каза гръмогласно: „Глупако, чухме думите ти, възнамеряващи да ни подтикнат към действие, сякаш сме слаби и пасивни. Улука, предай думите ми на господаря си: „Дурьодхана, единствено от уважение към по-големия си брат те търпяхме толкова дълго. Праведният Юдхищхира ти предложи мир, но ти отказа. Тласкан от съдбата си, сега желаеш да срещнеш Ямараджа. Да, битката със сигурност ще започне утре. Заклел съм се да те убия, заедно с всичките ти братя. Не се съмнявай, че ще изпълня обета си. Океанът може да излезе от бреговете си, планините може да се разцепят, но думите ми няма да отидат напразно. О, неразумни, сега дори боговете и демоните заедно не биха могли да ви спасят. Аз ще изпия кръвта на Духшасана, а останалите Каурави ще изпратя вдън земя. Всеки кшатрия, приближил се към мен в гнева ми, ще отиде на мига в обителта на смъртта. Кълна се в душата си, че казах истината.“

“O Duryodhana, only due to respect for our elder brother have we tolerated you for so long. The virtuous Yudhiṣṭhira has offered peace. You have refused. Pushed by your own fate, you now desire to meet Yamarāja. The battle will certainly begin tomorrow. I have vowed to slay you and all your brothers. Do not doubt my power to carry out this vow. The ocean may transgress its banks, the mountains may split asunder, but my words will not prove false. O you of little sense, not even the gods and demons combined can save you now. I will drink Dushashana’s blood and grind the rest of the Kauravas into the earth. Any kṣatriya approaching me in anger will go at once to Death’s abode. I swear by my soul that I speak the truth.”

Sahadeva then stepped forward. “Tell this to the fool who gives you orders: ‘Only because of you has this dispute arisen. You were born for the destruction of your own race, and indeed of the world. Goaded on by Śakuni, you have always acted with evil intentions toward us. You will soon be slain by me before all your warriors.’”

После напред излезе Сахадева: „Предай следното на безумеца, който ти заповядва: „Този конфликт е единствено заради теб. Роден си, за да унищожиш собствения си род и всъщност целия свят. Подтикван от Шакуни, ти винаги си действал злонамерено спрямо нас. Скоро той ще загине, убит от мен, пред очите на всичките си воини.“

Duryodhana’s message was creating a tumult in the Pāṇḍavas’ tent. The kings and warriors shouted and waved their weapons at Uluka. Arjuna calmed them. Then he turned to Bhīma and said, “O Bhīmasena, be patient. Those who have made you their enemy will soon be destroyed. Nothing can save them. There is no need to rebuke Uluka. He is only an envoy. What fault can an envoy commit? The words he spoke were not his own.”

Посланието на Дурьодхана бе предизвикало силно вълнение в шатрата на Пандавите. Царете и воините крещяха и размахваха оръжията си към Улука. Арджуна ги успокои, после се обърна към Бхима и каза: „Кротко, Бхимасена. Онези, които те превърнаха в свой враг, скоро ще загинат. Нищо не може да ги спаси. Няма нужда да крещиш на Улука. Той е просто пратеник, каква вина има? Думите, които изрече, не бяха негови собствени.“

Arjuna looked at the assembled kings. “You have all heard Duryodhana’s foul speech directed even toward Kṛṣṇa. With your leave I will give my response.”

Арджуна погледна към събраните царе: „Всички чухте противната реч на Дурьодхана, насочена дори срещу Кришна. С ваше позволение ще дам отговора си.“

By now, Uluka was trembling. Arjuna said, “Tell Duryodhana: ‘Tomorrow you will have my reply delivered by the Gāṇḍīva. Only eunuchs use words.’”

Улука цял трепереше, когато Арджуна изрече: „Кажи на Дурьодхана: „Утре ще ти изпратя отговора си с Гандива. Само евнусите ползват думи вместо оръжия.“

Arjuna took his seat by Yudhiṣṭhira’s side, who then said, “I have heard your master’s words, Uluka. Tell him this in reply: ‘O fool, you have ever adopted an evil course with us. Although you lack power, you now challenge us to war. Depending on others’ prowess you utter threats. A real kṣatriya fights his enemies depending upon his own power. Since you are unable to do so, why do you roar so much?’”

Арджуна седна на мястото си край Юдхищхира, който на свой ред каза: „Изслушах посланието на господаря ти, Улука. Предай му в отговор следното: „Безумецо, винаги си бил злонамерен към нас. Въпреки че ти липсва сила, сега ни предизвикваш на война и зависейки от чужда храброст, изричаш заплахи. Истинският кшатрия се сражава с враговете си, разчитайки на собствената си мощ. Като си неспособен на това, защо говориш толкова много?“

Seeing that Yudhiṣṭhira had finished, Uluka rose from his seat to depart. Kṛṣṇa checked him. “Also say this to Duryodhana: ‘O sinful one, you think that I shall be of no consequence in this war as I will not fight. Do not make such a miscalculation. I will act as Arjuna’s charioteer and you will see him everywhere, destroying your forces as fire burns dry grass. Even if you go beyond the three worlds or enter the nether regions, you will see Arjuna’s chariot there tomorrow. You also think Bhīma has indulged in idle threats, but you can consider that he has already drunk Dushashana’s blood. Neither Yudhiṣṭhira nor his brothers are in the least afraid of you. You are strong only in speech.’”

Виждайки, че Юдхищхира е приключил, Улука стана от мястото си да си върви. Кришна го спря: „Предай и това на Дурьодхана: „О, грешнико, смяташ, че няма да повлияя на войната, тъй като няма да се бия. Не си прави неправилни изводи. Аз съм колесничар на Арджуна и ти ще го виждаш навсякъде да унищожава войските ти, както огънят опожарява суха слама. Дори да отидеш отвъд трите свята, дори да преминеш в отвъдното, ще видиш там колесницата на Арджуна утре. Мислиш си, че Бхима изрича празни заплахи, но вече можеш да считаш, че той е изпил кръвта на Духшасана. Нито Юдхищхира, нито братята му се боят и най-малко от теб. Бива те само по приказките.“

As Kṛṣṇa stopped speaking, Arjuna leapt to his feet. He was not satisfied with the curt response he had given to Duryodhana. He spoke again. “Tell this to your master: ‘O worst of men, having installed Bhīṣma as your commander, you are boasting that Arjuna and his brothers will never attack him. But I will make him my first target.’”

Когато Кришна спря да говори, Арджуна скочи на крака. Не му стигаше краткия отговор, който бе дал на Дурьодхана, затова заговори отново: „Кажи следното на господаря си: „О, най-зъл сред хората, като си направил Бхишма свой главнокомандващ, ти се хвалиш, че Арджуна и братята му никога няма да го атакуват. Но аз ще го направя първата си мишена.“

Arjuna’s voice seethed with restrained rage as he went on. “Although the worshipful grandfather’s senses are under control and he possesses great wisdom, he has taken your side and chosen to die. I will not hesitate to direct my arrows toward him. O Duryodhana, your hopes are in vain. You are arrogant, harsh, inhuman, addicted to vice, partial, and you hate virtue. You will soon receive the consequences of your nature. When I am angry and have Kṛṣṇa as my second, what hope can you have for success? Your relatives will soon lament your death. When you are struck down by Bhīma, you will recall your foolishness.”

Гласът на Арджуна кипеше от сдържана ярост, когато продължи: „Макар почитаемият ни дядо да е овладял сетивата си и да притежава несравнима мъдрост, той избра да се бие на твоя страна и ще умре. Няма да се поколебая да насоча стрелите си насреща му. Надеждите ти са напразни, Дурьодхана. Ти си безочлив, безчовечен грубиян, пристрастен към порока, предубеден и ненавиждащ истината. Скоро ще получиш резултата от своите дейности. Когато съм разгневен и колесничар ми е Кришна, каква надежда за успех имаш изобщо? Близките ти скоро ще оплакват смъртта ти. Повален от Бхима, ще си спомниш за безразсъдството си.“

When Arjuna sat down, Uluka bowed before Yudhiṣṭhira, anxious to depart. Reassuring him, Yudhiṣṭhira said, “Say this to Duryodhana also: ‘You have judged me improperly. I do not desire to harm even worms or ants--what to speak of my relatives. Thus I was prepared to accept only five villages to avoid this war. It is only due to you that this calamity has arisen, O man of meager understanding. Overpowered by lust you could not accept Kṛṣṇa’s advice, and for that reason you rant like one deprived of his senses. What is the use of your words? Come out and fight along with all your friends. Death awaits you.’”

Когато Арджуна седна, Улука се поклони пред Юдхищхира, разтреперан от страх. Като го успокои, Юдхищхира му каза: „Предай на Дурьодхана още: „Съдиш ме неправилно. Не искам да нараня дори червеите и мравките, какво да говорим за роднините си. Затова бях готов да приема едва пет села, само и само да избегна тази война. Единствено по твоя вина ни постигна това бедствие, о, човече с оскъдно разбиране. Завладян от желание, ти бе неспособен да приемеш съвета на Кришна и затова сега говориш като лишен от разум. Каква полза от думите ти? Излез и се сражавай заедно с всичките си приятели. Смъртта ви очаква.“

Bhīma wrung his hands together and breathed heavily. Although he would have accepted a peaceful solution to the conflict, he could not deny his joy at the prospect of finally confronting the sinful Kauravas. Uluka’s message had stoked his long-cherished anger to the point of distraction. But he would have to wait until morning. It would be a long night. Suppressing his rage, Bhīma spoke again to Uluka even more harshly. “This is my final word to Duryodhana: ‘O sinful one, either remain in Hastināpura or lie in the belly of a vulture. Those are the only choices left for you now. I swear by truth that my words made in the council hall will come to pass. I will drink Dushashana’s blood and I will smash your thighs. Know me as the death of all Dhṛtarāṣṭra’s sons.”

Бхима стискаше ръце и дишаше тежко. Въпреки че бе готов да приеме мирно разрешение на конфликта, той не можеше да отрече радостта си, че най-после открито ще излезе срещу порочните Каурави. Предаденото от Улука послание бе разгоряло дълго таения му гняв до умопомрачителна степен. Но щеше да се наложи да изчака до сутринта. Очакваше ги дълга нощ. Потискайки яростта си, Бхима заговори отново и още по-сурово на Улука: „Ето последните ми думи към Дурьодхана: „Престъпнико, да беше се прибрал в Хастинапура; иначе ще лежиш в стомаха на лешоядите. Това са единствените две възможности, които ти остават. Заклевам се в истината, че думите, които изрекох в съвещателната зала, ще се сбъднат. Ще пия кръвта на Духшасана и ще разтроша бедрата ти. Знай, че аз съм смъртта на всички синове на Дхритаращра.“

As Uluka turned and bowed to the assembled kings, Dṛṣṭadyumna’s voice rang out: “O Uluka, tell Duryodhana that I was born to kill Droṇa. He and all his followers will die at my hands. There is no doubt. What more need I say?”

Докато Улука се обръщаше и покланяше на всички присъстващи царе, проехтя гласът на Дхрищадюмна: „Улука, предай на Дурьодхана, че аз съм роден, за да убия Дрона. Той и всичките му поддръжници ще загинат от ръката ми. В това няма съмнение. Какво повече е нужно да се казва?“

Uluka went out of the tent backwards, bowing from the waist with his palms folded. He ran over to his chariot and leapt aboard, urging his horses back to the Kaurava camp.

Улука излезе от шатрата заднешком, кланяйки се с допрени длани. После се затича към колесницата си и се качи на нея, пришпорвайки конете към лагера на Кауравите.

Yudhiṣṭhira began to move his army into position on the battlefield. Dṛṣṭadyumna appointed specific tasks to the principal warriors. Each chariot fighter was to protect the divisions of foot soldiers from the enemy charioteers. Equals should fight equals. The chiefs of the army were allotted chiefs on the opposing side. Bhīma would fight with Duryodhana, Sahadeva with Śakuni, Nakula with Aśvatthāmā, Śikhaṇḍī with Bhīṣma, Uttamauja with Kṛpa, and Dṛṣṭadyumna would engage with Droṇa. Abhimanyu, whom he considered as powerful as Arjuna, was ordered to engage with all the kings supporting Duryodhana, while Arjuna had the task of protecting the entire army.

Юдхищхира започна да подрежда армията си в позиции на бойното поле. Дхрищадюмна определи задачите на главните военачалници. Всеки воин на колесница трябваше да защитава дивизиите пехотинци от вражеските колесничари. Равни щяха да се бият срещу равни. Водачите на армията си разпределиха водачите от противниковата страна. Бхима щеше да се сражава с Дурьодхана, Сахадева с Шакуни, Накула с Ашватхама, Шикханди с Бхишма, Уттамауджа с Крипа, а Дхрищадюмна щеше да се заеме с Дрона. На Абхиманю, когото всички считаха за могъщ също колкото Арджуна, бе наредено да се сражава с всички царе, подкрепящи Дурьодхана, докато Арджуна имаше задачата да закриля цялата армия.

Gradually the Pāṇḍava forces arrayed themselves. By evening, everyone was in position, ready to march into battle the next morning.

Постепенно войските на Пандавите се строяваха в боен ред. До вечерта всички бяха по позициите си, готови да влязат в боя на следващата сутрин.



Duryodhana was sitting amid all his generals when Uluka returned and delivered the Pāṇḍavas’ replies. The prince sneered and turned to Bhīṣma. “The war begins tomorrow, O Grandfather. What should be done now?”

Дурьодхана седеше сред всичките си генерали, когато Улука се върна с отговорите на Пандавите. Принцът се усмихна презрително и се обърна към Бхишма: „Войната започва утре, дядо. Какво следва да се направи сега?“

Bhīṣma, having surrendered himself to the certainty of war and the hopelessness of making Duryodhana see sense, replied, “After bowing before Kumāra, the god of war, I will act as your general. I am as capable of organizing armies as Bṛhaspati. Conversant with every means of attack and defense employed by men, gods and demons, I will confound the Pāṇḍavas. I will fight according to the rules laid down in holy books, all of which I know. Let your fears be gone.”

Бхишма, който вече се бе примирил с неизбежността на войната, в отчаянието си да накара Дурьодхана да прогледне, отговори: „След като се поклоня пред Кумара, бога на войната, аз ще действам като твой генерал. Способен съм да подреждам армии също като Брихаспати. Тъй като познавам всеки похват на атаката и защитата, прилаган от хора, богове и демони, аз ще всея объркване сред Пандавите. Ще се сражавам според правилата, завещани от древните свещени книги, които познавам до една. Нека това разсее страховете ти.“

Duryodhana did not like hearing that he might be afraid. “I am not afraid even of the gods and Asuras united. O you of long arms, I tell you this truly. How much less afraid am I when I have you as my commander and Droṇa by my side? O best of men, with you fighting for me, I think kingship of the gods would not be hard to attain.”

Дурьодхана никак не обичаше да чува предположението, че би могло да го е страх: „Не се боя дори от боговете и асурите заедно, казвам ти го искрено. Колко по-малко би трябвало да ме е страх, след като ти си ми главнокомандващ, а рамо до рамо с мен е Дрона? О, най-добър сред хората, щом ти се биеш за мен, считам, че не би ни било трудно да завладеем дори небесното царство.“

Duryodhana paused reflectively. Surely his army was invincible, especially under Bhīṣma and Droṇa’s leadership; but the Pāṇḍavas had so far proved difficult to overpower, even without the support of an army. Now they had amassed seven divisions of warriors ready for war, and the brothers, protected by the wily Kṛṣṇa, would fight filled with rage. He had made sure of that. The Kaurava looked inquisitively at Bhīṣma. “I desire to hear from you about the strengths and weaknesses of the enemy and also of ourselves. Please tell me everything you know.”

Дурьодхана замълча замислено. Без съмнение армията му бе непобедима, особено под предводителството на Бхишма и Дрона. Но Пандавите и досега се бяха оказвали трудни за побеждаване, дори без подкрепата на цяла армия. Сега те бяха събрали седем дивизии воини, готови за битка; освен това самите братя, закриляни от интелигентния Кришна, щяха да се сражават с цялата си ярост, той се бе уверил в това. Каурава погледна въпросително Бхишма: „Бих искал да чуя мнението ти за силните и слабите места на врага, също както и за нашите. Моля те, кажи ми всичко, което знаеш.“

Sitting before a large number of warriors in Duryodhana’s tent, Bhīṣma said, “O King, listen as I describe who are the rathas, maharathas, and atirathas in your army. There are thousands of rathas on your side, each capable of contending with a thousand warriors at once. There are also numerous maharathas, who can stand against ten thousand, and many atirathas, who can face an almost unlimited number of opponents. You, O son of Gāndhārī, are an atiratha, and your brothers are all maharathas. All of you are skillful elephant and chariot drivers, and expert with weapons. You will slay Pāṇḍava forces in large numbers.”

Седнал пред многото воини в шатрата на Дурьодхана, Бхишма отговори: „О, Царю, ще опиша кои са ратхите, махаратхите и атиратхите в армията ти. На твоя страна ще се сражават хиляди ратхи, всеки от които е способен да се бие едновременно срещу хиляда воини. Има също и много махаратхи, които могат да се изправят срещу десет хиляди воини, както и много атиратхи, умеещи да победят почти безчислен брой врагове. Ти, сине на Гандхари, си атиратха, а братята ти до един са махаратхи. Всички умеете ловко да управлявате слонове и колесници и сте изкусни в боравенето с оръжия. Вие ще избиете безброй воини от редиците на Пандавите.“

Bhīṣma then described the strength of every principal warrior on the Kauravas’ side. He described Kṛtavarmā, Śalya, Kṛpa, Droṇa, Aśvatthāmā, and Bāhlika as atirathas. When he came to Karṇa, usually considered an atiratha and upon whom Duryodhana pinned his hopes, Bhīṣma said, “Because of Paraśurāma’s curse and the loss of his celestial armor, he is no longer powerful. Although he brags of his prowess and you have elevated him to a higher station than he deserves, he is of little consequence. In battle he becomes confounded and is too soft on the enemy. In my opinion, he is only half a ratha. When he comes before Arjuna, he will not escape with his life.”

След това Бхишма описа могъществото на всеки един от главните воини на страната на Кауравите. Той посочи Критаварма, Шаля, Крипа, Дрона, Ашватхама и Бахлика като атиратхи. Стигайки до Карна, който обикновено се считаше за атиратха и бе олицетворение на надеждите на Дурьодхана, Бхишма каза: „Заради проклятието на Парашурама и загубата на небесната си ризница той вече е лишен от могъщество. Въпреки че се хвали с храбростта си и макар ти да го издигна до много по-висша позиция, отколкото заслужава, той е от нищожно значение. По време на бой е объркан и в резултат на това, слаб. По мое мнение, той е едва наполовина ратха. Изправи ли се пред Арджуна, няма да остане жив.“

Droṇa agreed. “It is so. What you say is never false.”

Дрона се съгласи: „Така е. Онова, което казваш, е винаги вярно.“

Karṇa started up from his seat, his eyes angry. “O Grandfather, you are ever given to piercing me with your sharp words. What sin have I committed that you derive such pleasure from insulting me? I tolerate it only for Duryodhana’s sake. In my opinion, you too are only half a ratha. I do not speak an untruth when I say that you are the enemy of the entire universe. You are the Kurus’ enemy in the guise of a friend. Who else would seek to create disunion among our forces and sap their energy by mean descriptions of their power? By saying that one is greater than another, based upon your own estimation, you simply discourage the fighters. You are moved only by desire and hatred.”

Карна скочи от мястото си с гневни очи: „О, дядо, ти винаги обичаш да пронизваш сърцето ми с острите си думи. Какъв грях съм извършил, че изпитваш такова удоволствие да ме обиждаш? Търпя това единствено заради Дурьодхана. Според мен и ти също си едва наполовина ратха. Няма да е лъжа ако кажа, че си неприятел на цялата вселена. Ти си враг на Куру в дрехите на приятел. Кой друг би се опитвал да създава разединение сред войските ни и да ги обезсърчава като омаловажава мощта им? Като казваш, че един е по-велик от друг на основата на собствената си преценка, ти просто обезкуражаваш воините. Единствените ти мотиви са желание и омраза.“

Karṇa’s voice filled the tent. He could no longer tolerate Bhīṣma’s stinging words. Clenching his fists, he turned toward Duryodhana. “O King, abandon this wicked man at once! If you do not, he will soon destroy your army by sowing the seeds of discord. What use are his estimations? Let me go out to meet the Pāṇḍava armies. They will soon be routed like bulls meeting a tiger. Bhīṣma boasts of being able to fight the universe, but his words are vain and empty. He is old and senile. His intelligence has become like a boy’s. Reject him at once and choose me. Alone I can slay the Pāṇḍavas and all their followers.

Гласът на Карна изпълваше шатрата. Той не можеше повече да търпи острите думи на Бхишма. Със стиснати юмруци Карна се обърна към Дурьодхана: „О, Царю, час по-скоро се откажи от този подъл човек! Не го ли направиш, той не след дълго ще унищожи армията ти, посявайки семената на раздора. Каква полза има от неговите преценки? Нека само изляза насреща на Пандавите; те до един ще загинат като биволи, попаднали на тигър. Бхишма се хвали, че може да се сражава срещу цялата вселена, но думите му са лъжа и са безполезни. Той е стар и оглупял. Интелигентността му е станала като на дете. Откажи се от него и вместо това избери мен. Аз сам мога да посека Пандавите заедно с всичките им съюзници.

“But I will not do it while Bhīṣma is still on the battlefield. The glory and fame of a victory goes to the commander and not to the individual fighters. I will do nothing to increase Bhīṣma’s fame. When he is killed, I will come out and display my prowess.”

Обаче няма да го направя, докато Бхишма е все още на бойното поле. Славата на победата се приписва на главнокомандващия, а не на отделните воини. Няма да направя нищо, което да увеличи славата на Бхишма. Когато той бъде убит, тогава ще изляза да проявя храбростта си.“

Bhīṣma looked contemptuously at Karṇa. “The time for battle has arrived. Long have I known this calamity would come. Now the burden of this battle, vast like the ocean, rests upon my shoulders. I have no desire to create dispute among our men. For this reason only do you still live, O son of a suta. Although I am now old and you are young, I would still immediately destroy your desire for battle and take your life.”

Бхишма погледна презрително Карна: „Настана часът за битка. Аз отдавна знаех, че ще ни сполети това бедствие. Сега бремето на тази война, огромно като океан, е върху моите плещи. Не изпитвам желание да създавам раздори между хората ни. Единствено по тази причина все още живея, сине на сута. Въпреки че съм стар, а ти млад, веднага бих те лишил от желание да се биеш и бих ти взел живота.“

The Kuru commander felt his anger rising. “Good men do not approve of self-praise, but I will say something now because I have lost my temper. When I attended the svayaṁvara at Kashi, I single-handedly overpowered all the kings on earth. What have you done? You are an ill-starred man, and since your arrival the Kurus have met with disaster. Prove your words in battle. I will see your actual strength when I see you escape from Arjuna, O man of wicked intelligence.”

Генералът на Куру усети как гневът му нараства: „Добрите хора не ценят самохвалството, но ще ти кажа нещо, тъй като се разгневих. Когато участвах в сваямварата в Каши, аз собственоръчно победих всички земни царе. А какво си направил ти? Ти си прокълнат човек и откакто се появи, Куру са постигнати единствено от нещастия. Докажи думите си в бой. Ще видя колко струваш, като те видя да побягваш от Арджуна, грешнико!“

Duryodhana leapt up. “Be peaceful, O son of Gaṅgā. I need both you and Karṇa in this fight. No doubt you will both perform heroic deeds. Leave aside this petty squabbling and tell me more of the strengths and weaknesses of the two sides. The fight will soon begin.”

Дурьодхана скочи на крака: „Усмири се, сине на Ганга! Нуждая се и от теб, и от Карна в тази битка. Не се съмнявам, че и двамата ще извършите героични подвизи. Остави настрана този незначителен спор и ми кажи повече за силните и слаби места и на двете страни. Боят ще започне скоро.“

Still glaring at Karṇa, Bhīṣma began to describe the Pāṇḍavas’ strength. “The pious king Yudhiṣṭhira is himself a mighty maharatha. He will roam about in battle like fire itself. His brother Bhīmasena is powerful beyond measure. His strength is not human, and in a fight with either mace or arrows he is without equal. The two sons of Mādrī are peerless fighters. Remembering their hard suffering in the forest, they will release the poison of their anger on your men. O King, all five Pāṇḍavas are great-souled devotees of the Supreme Lord. They are invincible. They have all practiced asceticism and are devoted to virtue. Their prowess is incomparable, as you saw at the Rājasūya when they conquered the earth. Even as children you saw their extraordinary strength, and that is when you first became envious of them. In my view, you should avoid them in battle.”

Все още вторачен в Карна, Бхишма започна да описва могъществото на Пандавите: „Праведният цар Юдхищхира е могъщ махаратха и ще вилнее из бойното поле също като огън. Брат му Бхимасена е силен извън всякакъв предел. Мощта му е нечовешка; той няма равен в бой, било то със стрели или с боздуган. Двамата сина на Мадри са несравними воини. Припомняйки си тежките си страдания в гората, те ще излеят отровата на яростта си върху хората ти. О, Царю, всичките петима Пандави са възвишени предани на Върховния Бог. Те са непобедими. До един са практикували аскетизъм и са верни на добродетелта. Храбростта им е несравнима, както сам видя преди Раджасуя, когато завладяха земята. Дори докато бяхте деца, си наблюдавал необикновената им сила, затова и още навремето им завидя. По мое мнение трябва да ги избягваш в боя.“

Bhīṣma looked intently at Duryodhana as he spoke. “Regarding the copper-eyed Arjuna, who has Nārāyaṇa as his ally, I say this: No brave warrior in either army can match him in any way. Even among the gods, Gandharvas, Nāgas, Rākṣasas and Yakṣas he has no equal, what to speak of among men. He has the Gāṇḍīva bow, a divine chariot drawn by horses that can fly at the speed of the wind, impenetrable celestial armor, and two inexhaustible quivers. He knows every celestial weapon. He will wreak havoc in your army, O King. Only myself or the preceptor can advance against him. There is no third warrior capable of standing before him when he pours forth his showers of arrows. But he is young and fit, while both Droṇa and I are old and worn out. He now waits for battle with Keśava at his side.”

Бхишма се вгледа внимателно в Дурьодхана, докато казваше: „Що се отнася до Арджуна, чийто приятел е Нараяна, ще кажа следното: никой воин от която и да е от двете армии, колкото и да е смел, не може да се сравнява с него по никакъв начин. Дори сред боговете, гандхарвите, нагите, ракшасите и якшите няма равен на него, какво да говорим за хората. Той притежава лъка Гандива, небесна колесница, теглена от коне, способни да летят с бързината на вятъра, непробиваема небесна ризница, два неизчерпаеми колчана и владее до съвършенство всяко божествено оръжие. Той ще всее опустошение сред армията ти, Царю. Единствено Учителят Дрона или самият аз можем да излезем насреща му. Няма трети, способен да му устои, когато започне да изстрелва порои стрели. Но той е млад и в разцвета на силите си, докато и аз, и Дрона сме стари и изтощени. Сега той ни очаква за бой редом с Кешава.“

All the kings in Duryodhana’s tent heard Bhīṣma’s description of Arjuna and felt shorn of power. Bhīṣma described the other fighters on the Pāṇḍavas’ side. Having named many of them as atirathas and maharathas, he spoke about Śikhaṇḍī. “You have all heard that he is destined to kill me. But he was born a woman and I will not, therefore, face him in battle. Listen now as I tell you his history, which I have heard from Nārada Ṛṣi.”

Всички царе в шатрата на Дурьодхана чуха как Бхишма описва Арджуна и се почувстваха лишени от сили. Бхишма обрисува и останалите воини на страната на Пандавите. Наричайки много от тях атиратхи и махаратхи, накрая той заговори за Шикханди: „Всички сте чували, че той е предопределен да ме убие. Но тъй като беше роден като жена, аз няма да се бия срещу него. Слушайте, ще ви разкажа историята му, която съм чувал от Нарада Риши.“