Chapter 43
43
Anxiety for the Blind King
Опасенията на слепия цар
Dhṛtarāṣṭra sat alone in his chambers. Sañjaya had been gone for days and was due back at any time. The king wondered how the Pāṇḍavas would receive his message. Surely the gentle Yudhiṣṭhira would not opt for war. How could he condone killing his beloved elders? But he would certainly act on Kṛṣṇa’s advice. Kṛṣṇa was an unknown element. Dhṛtarāṣṭra could not fathom His motivations or intentions. Sometimes He seemed impartial--or at least He said He was--yet He always appeared to favor the Pāṇḍavas. Then again He had given His army to Duryodhana and had promised not to fight. It was difficult to understand.
Дхритаращра седеше сам в покоите си. Санджая отсъстваше вече от много дни и трябваше да се върне всеки момент. Царят се питаше как ли Пандавите ще приемат посланието му. Със сигурност добронамереният Юдхищхира не би избрал войната. Той не би си простил избиването на скъпите си възрастни роднини. Но и несъмнено щеше да действа според съвета на Кришна. А Кришна бе непредвидим. Дхритаращра не можеше да разбере мотивите и намеренията му. Понякога той беше безпристрастен — или поне изглеждаше такъв — но въпреки това винаги предпочиташе Пандавите. А пък бе дал армията си на Дурьодхана, обещавайки, че няма да се бие. Това бе трудно за разбиране.
As Dhṛtarāṣṭra sat thinking, a messenger entered his room to inform him that Sañjaya had returned. The king asked that Sañjaya be shown in at once.
Докато Дхритаращра седеше и размишляваше, в стаята му влезе вестоносец с новината, че Санджая се е завърнал. Царят заповяда веднага да бъде въведен при него.
Sañjaya entered the chamber with clasped hands and stood before Dhṛtarāṣṭra. “O lord of the earth, I am Sañjaya, returned from seeing the Pāṇḍavas. Yudhiṣṭhira sends his greetings and asks after your health, and that of your sons and grandsons.”
Санджая влезе и застана пред Дхритаращра с допрени длани: „О, господарю на земята, аз съм Санджая и се върнах от срещата с Пандавите. Юдхищхира ти изпраща поздравите си и пита за здравето ти и за здравето на синовете и внуците ти.“
“Blessings to you, Sañjaya. Welcome back. Tell me how Yudhiṣṭhira, who creates no enemies, is faring. Are he and his brothers well?”
„Благословен да си, Санджая. Добре си дошъл. Кажи ми как живее Юдхищхира, който няма врагове? Добре ли са той и братята му?“
“All is well with the Pāṇḍavas. Yudhiṣṭhira desires to have what was formerly his. In his opinion, virtue is superior to acquiring wealth, and it is the essence of happiness and joy. That godly man, motivated only by virtue, wishes to again protect the people in accord with the eternal duties the creator has assigned to him. Surely men are puppets led by God’s will. Otherwise, how could the Pāṇḍavas have suffered so much? I think that as long as a powerful man does not have an opportunity to rectify things, his antagonists will prosper. Your acts have been indescribably sinful, O King, and you will soon receive their results. Yudhiṣṭhira, having cast away sin as a snake sloughs its skin, is now resplendent amid other heroes.”
„Всички Пандави са добре. Юдхищхира иска да си върне онова, което преди му е принадлежало. Неговото мнение е, че добродетелта е по-възвишена от придобиването на богатства и че тя е смисълът на щастието и радостта. Този богоподобен човек, воден единствено от добродетелта, копнее отново да закриля народа в съответствие с вечните задължения, отредени му от Твореца. Без съмнение хората са кукли на конци в ръцете на Божията воля. Как иначе би се случило Пандавите да изстрадат толкова много? Според мен, докато могъщият човек няма възможността да възстанови реда, противниците му ще процъфтяват. Твоите действия бяха неописуемо греховни, Царю, и скоро ще постигнеш последствията им. А Юдхищхира, който е отхвърлил от себе си греха, както змията изоставя старата си кожа, сега сияе сред останалите герои.“
Sañjaya’s long and intimate relationship with Dhṛtarāṣṭra allowed him to be frank. The king winced as his secretary continued. “Reflect carefully on your course, O King, because your motives are suicidal. You have acted dishonorably toward the Pāṇḍavas, and you have achieved neither virtue nor wealth. Vicious and cruel, your deeds have earned you only shame and censure among men. We can understand such actions from low-class men with poor education, but you are born in the line of Bharata and have been advised by many wise ministers. You too are wise and know the difference between right and wrong. Why, then, do you act to bring about the destruction of your race?”
Дългото и доверено приятелство на Санджая с Дхритаращра му позволяваше да бъде откровен. Царят потрепваше от болка, когато секретарят му продължи: „Обмисли внимателно накъде си тръгнал, Царю, защото мотивите ти са самоубийствени. Ти действа нечестно спрямо Пандавите и не спечели нито добродетел, нито богатство. Порочни и жестоки, твоите действия ти донесоха само позор и порицание сред хората. Бих разбрал така да постъпва човек от долна класа, лишен от образование, но ти си роден в династията Бхарата и си съветван от мъдри министри. Самият ти също си мъдър и познаваш разликата между доброто и злото. Защо тогава действаш така, че да доведеш до унищожението на рода си?“
Dhṛtarāṣṭra pressed a forefinger and thumb into his eyes. He felt unbearably hot, although he was being fanned on both sides by young maidens with chamara whisks. He unbuttoned his tunic and called for a cup of cool water. Sañjaya did not relent. He could not bear to see his master bring about his own ruin. The time for diplomacy was past. Disaster was imminent. If there was any hope of averting it, the king needed to keep hearing the truth--and do something soon.
Дхритаращра притисна с пръсти очите си. Стана му непоносимо горещо, въпреки че му вееха и от двете страни с ветрила чамара. Той разкопча туниката си и повика да му донесат чаша студена вода. Санджая бе твърд. Той не можеше да гледа как господарят му става причина за собствената си гибел. Отминало бе времето за дипломация. Надвисваше бедствие. Ако изобщо бе останала някаква надежда то да се избегне, царят трябваше да чуе истината и да направи нещо възможно най-скоро.
“Surely the Pāṇḍavas are aided by divine forces. Otherwise, how could Arjuna have gone to the heavens in his mortal body? God alone awards men the results of their deeds. Our exertions are useless if we fail to recognize this truth. Striving only for our own gratification, we will gain nothing but misery. O King, I blame you for the present situation. You have acted without regard for God’s laws. If you do not reverse your decisions, you will be responsible for the annihilation of innumerable men. Arjuna will destroy the Kurus as fire destroys a heap of dry grass. Influenced by your headstrong son, you think your success is sure. Thus you did not prevent the dice game. Now look at the result of such madness. O King, because you are weak you will not be able to retain sovereignty over this broad realm, any more than a fool can retain wealth suddenly gained.”
„Без съмнение на Пандавите им помагат божествени сили. Как иначе би могъл Арджуна да достигне небето в сегашното си тяло? Сам Бог дарява на хората резултатите от действията им. Всичките ни усилия са напразни, ако сме неспособни да разпознаем тази истина. Устремени единствено към собственото си наслаждение, няма да спечелим нищо, освен страдания. О, Царю, аз обвинявам теб за настоящето положение. Ти действаш, без да зачиташ Божиите закони. Не промениш ли взетите решения, ще си отговорен за гибелта на много хора. Арджуна ще унищожи Куру, както огънят изпепелява купчина слама. Убеждаван от своеволния си син, ти смяташ, че успехът ви е сигурен. Затова и не се противопостави на играта на зарове. Виж сега резултатите от тази лудост. О, Царю, тъй като си слаб, ти не можеш да задържиш властта над тази обширна земя, точно както глупакът е неспособен да запази неочаквано придобито богатство.“
It was late and Sañjaya was tired from his long journey. He asked Dhṛtarāṣṭra’s permission to take rest and said he would return in the morning to deliver Yudhiṣṭhira’s message to the assembly. The king dismissed his servant with kind words. He knew that Sañjaya had only his interests at heart, no matter how cutting his words.
Бе вече късна нощ и Санджая бе изтощен от дългото пътуване. Той помоли за разрешението на Дхритаращра да си почине, като обеща, че ще дойде пак на сутринта, за да предаде посланието на Юдхищхира пред събранието. Царят го освободи с приятни думи. Той знаеше, че Санджая в сърцето си е загрижен единствено за неговия интерес, независимо колко остри можеха да бъдат думите му.
After Sañjaya left, Dhṛtarāṣṭra sat alone, his mind wracked by painful thoughts. Everything depended upon him. It would surely be just to return Indraprastha to Yudhiṣṭhira, but Duryodhana would never agree. Would he be able to check him? It had been almost twenty years since Dhṛtarāṣṭra had assumed the throne. Now he was lord of the earth--that is, he and Duryodhana, his empowered representative. To give Yudhiṣṭhira his kingdom would end all that. The self-effulgent Pāṇḍavas would soon reestablish their supremacy over their cousins. He and Duryodhana would be eclipsed. The king felt his limbs tremble. Having had such power, it would be worse than death to have it taken away.
След като Санджая излезе, Дхритаращра остана да седи сам, а умът му бе изпълнен с мъчителни мисли. Всичко зависеше от него. Несъмнено щеше да е справедливо да върнат Индрапрастха на Юдхищхира, но Дурьодхана нямаше никога да се съгласи. Щеше ли да има той силата да го спре? Бяха изминали почти двайсет години, откакто Дхритаращра бе на престола. Сега той бе господар на земята — той и Дурьодхана, неговият упълномощен представител. Да върне царството на Юдхищхира означаваше край на това. Сияйните Пандави скоро щяха да възстановят превъзходството си над своите братовчеди. Той и Дурьодхана щяха да бъдат засенчени. Царят усети крайниците му да се разтреперват. След като веднъж бе притежавал такава власт, за него бе по-лошо от смърт тя да му бъде отнета.
Although it was late, Dhṛtarāṣṭra felt that he needed to hear from Vidura. No one could offer him impartial, thoughtful advice like Vidura. The king asked that Vidura be summoned and within a short time he entered the chamber. “O you of great wisdom, I am Vidura, here at your command. Order me. What can I do for you? I am your servant.”
Въпреки че бе късно, Дхритаращра усети, че има нужда да поговори с Видура. Никой друг не можеше да му даде по-безпристрастен и разумен отговор от Видура. Царят изпрати да го повикат и съвсем скоро той влезе в стаята. „О, премъдри, аз съм Видура, тук, на твоите заповеди. Кажи ми какво мога да направя за теб? Аз съм твой слуга.“
The king welcomed him warmly and had him sit at his side. He spoke in somber tones. “O Vidura, I have just spoken with Sañjaya. He strongly criticized me. He has not yet told me what Yudhiṣṭhira said and now I am anxious. My body is burning and I cannot sleep. Tell me how to cure my condition.”
Царят го приветства топло и го накара да седне край него. После заговори с мрачен глас: „О, Видура, току-що разговарях със Санджая, който жестоко ме критикува. Той още не ми е предал какво е казал Юдхищхира и аз цял съм в тревога. Тялото ми гори и не мога да спя. Кажи ми как да превъзмогна състоянието си.“
Vidura, who had been called from his prayer and meditation, replied, “Sleeplessness overpowers one who has been attacked by a stronger man, the weak, those who have failed to attain their goal, those who have been robbed, those consumed by desire, and thieves. I hope that you do not fall into any of these categories, O King, nor that you are greedy for another’s wealth.”
Видура, който бе повикан по средата на молитвите и медитацията си, отговори: „Безсъние сполита онзи, който е бил нападнат от по-силен мъж; немощният; онзи, който не е успял да постигне целта си; който е бил ограбен; който изгаря от страст; или крадецът. Надявам се ти да не принадлежиш към нито една от тези категории, Царю, нито че ламтиш за чуждо богатство.“
Vidura knew well the king’s dilemma. He had discussed it with him on countless occasions, always offering him the same advice. Dhṛtarāṣṭra had always ignored it. Vidura had repeatedly warned him of the eventual outcome of his acts, an outcome which was now imminent. Dhṛtarāṣṭra was obviously realizing that fact.
Видура разбираше много добре затрудненото положение на царя. Бе го обсъждал с него безброй много пъти и винаги му бе давал все един и същ съвет, но Дхритаращра винаги го бе пренебрегвал. Видура постоянно го бе предупреждавал за възможните последствия от действията му — последствия, които сега бяха неизбежни. Дхритаращра явно осъзнаваше този факт.
The king turned his head toward Vidura. “Speak wisdom to me, dear brother. Speak those words which are at once morally uplifting and also calculated to secure my welfare.”
Царят обърна глава към Видура: „Говори ми мъдро, скъпи братко. Кажи ми онова, което едновременно ме издига нравствено и е съобразено с моето благополучие.“
Vidura’s affection for his brother never waned, despite his brother’s foolishness. He patiently advised him for his good, praying that one day the blind king would come to his senses. Perhaps now, with the approach of calamity, he would become more thoughtful. Vidura said, “Yudhiṣṭhira is a king graced with all the auspicious marks. He is fit to rule the world. You should have kept him near you, but you exiled him. For this blindness you are condemned, O King, although you know what is virtue. Because he is inoffensive, kind, forgiving and a lover of truth, Yudhiṣṭhira remembers your supremacy and patiently bears the hardships you have inflicted upon him. Having bestowed lordship of the world on Duryodhana, who bears enmity toward Yudhiṣṭhira, how can you now expect peace and prosperity?”
Обичта на Видура към брат му бе неотслабваща, въпреки неразумността на царя. Той търпеливо го съветваше за негово добро, молейки се някой ден слепият Дхритаращра да се осъзнае. Може би сега, пред надвисналото бедствие, той щеше да се вразуми. Видура каза: „Юдхищхира е цар, белязан с благоприятни знаци. На него подобава да управлява света. Трябваше да го държиш близо до себе си, но ти го прогони. Заради тази си слепота си прокълнат, Царю, въпреки че знаеш какво е добродетел. Тъй като той е деликатен и опрощаващ, тъй като обича истината и никога никого не би оскърбил, Юдхищхира не забравя позицията ти и търпеливо понася трудностите, които му причиняваш. След като повери властта над света на Дурьодхана, който е изпълнен с враждебност към Юдхищхира, как би могъл сега да очакваш мир и благоденствие?“
Vidura had himself received many instructions from ṛṣis and sages, and he sought their association whenever it was available. Recalling the saints’ words of wisdom, he became more gentle with Dhṛtarāṣṭra as he continued to instruct him. The king listened attentively.
Сам Видура бе получавал много напътствия от риши и мъдреци, с които търсеше общуване при всяка появила се възможност. Припомняйки си мъдрите думи на светците, той стана по-мек към Дхритаращра, докато продължаваше да го наставлява. Царят го слушаше с внимание.
“He is said to be a wise man who cannot be deviated from his duties by anger, exultation, pride, lust or ignorance, and who remains fixed on the highest goals of life. Attachment to the saintly, renouncing the association of blameworthy men, and maintaining faith and reverence toward elders are also signs of the wise. A wise man acts in accordance with religion, pursuing a course that benefits him in both this life and the next rather than one that offers only immediate pleasure. Wise men do not lament for what is lost, nor do they hanker for the unattainable. They rejoice in virtuous deeds and they shun sin. The wise understand this world to be temporary and miserable. They recognize God’s supremacy and their own position as His servants. All their acts are aimed at pleasing the Lord and achieving His eternal abode.
„Казва се, че мъдър човек е онзи, който не може да бъде отклонен от дълга си поради гняв, възбуда, гордост, похот или невежество и който остава съсредоточен в най-висшата цел на живота. Привързаността към светците, отказването от общуване с порочни хора, поддържането на вярата и почитта към по-възрастните, също са признаци на мъдрост. Мъдрият човек постъпва в съответствие с религията, следвайки посока, която е благоприятна за него както в този, така и в следващия живот, вместо такава, която му осигурява само непосредствени удоволствия. Мъдрите хора не страдат за изгубеното, нито копнеят за непостижими неща. Радват се на добродетелните действия и отхвърлят греха. Мъдрите знаят, че този свят е временен и нещастен. Признават върховенството на Бога, както и собствената си позиция на негови слуги. Всичките им действия са насочени към това да удовлетворят Бога и да постигнат вечната му обител.
“On the other hand, a fool is proud, even though ignorant, vain and poor. Fools try to achieve prosperity through sin, and hanker after others’ property. Resorting to deceit and violence, a fool thinks nothing of hurting others to achieve his nefarious ends. A fool forsakes that which should be obtained and desires that which should not be desired. He is faithless, makes no offerings to the ancestors, and worships only himself. Arrogant, angry and harsh of speech, he lacks discrimination and befriends those who should be foes while hating those worthy of friendship. Failing in his endeavors, he blames others and punishes the innocent. Such men are ultimately destroyed to their roots.”
От друга страна, глупакът е горделив, дори да е невеж, суетен и недостоен. Глупаците се опитват да постигнат благополучие чрез грехове и жадуват за чуждата собственост. Прибягвайки към измама и насилие, глупакът не вижда нищо лошо в това да наранява другите, за да постигне престъпните си цели. Глупакът пренебрегва това, което заслужава да бъде придобито, и желае онова, което не струва. Той е неверник, не поднася дарове на предците и боготвори единствено себе си. Безочлив, гневлив и груб в думите си, на него му липсва благоразумие — затова се сприятелява с онези, които би трябвало да са му врагове, и ненавижда тези, които заслужават приятелство. Проваляйки се в усилията си, той хвърля вината върху другите и наказва невинните. Подобни хора в крайна сметка биват унищожени из корен.“
Vidura instructed Dhṛtarāṣṭra well into the night. He tried his best to turn the old king’s mind toward virtue and truth. He had nothing new to say to Dhṛtarāṣṭra. The Kuru monarch had often heard such teachings. He agreed with everything, and even enjoyed hearing it. As Vidura spoke the king recognized his own foolishness and sinfulness, and he freely admitted them. He prompted Vidura to speak more and more, asking question after question. The night ended with Vidura pointing out the certain results that would ensue if the king did not act fairly toward the Pāṇḍavas.
Видура напътства Дхритаращра през цялата нощ, опитвайки се по всякакви начини да насочи ума на царя към добродетелта и справедливостта. Нищо ново нямаше в това, което каза на Дхритаращра. Старият Куру често бе слушал подобни напътствия. Той се съгласяваше с всичко и дори се наслаждаваше да ги слуша. Докато Видура говореше, царят осъзнаваше собствената си глупост и греховност, и открито ги признаваше. Той подтикваше Видура да говори още и още, задавайки въпрос след въпрос. Нощта почти премина, докато Видура посочваше резултатите, които биха последвали, ако царят не постъпеше правилно по отношение на Пандавите.
But Dhṛtarāṣṭra knew he could not find the strength to act upon Vidura’s wisdom. He knew that even though he wanted to act properly, he would not have the will to cross Duryodhana. He knew that when he sat among the kings in the assembly the next morning, he would be unable to accede to Yudhiṣṭhira’s request.
Но Дхритаращра знаеше, че нямаше да намери сили да действа според мъдрите съвети на Видура. Знаеше, че въпреки че би искал да постъпи правилно, не притежаваше волята да се противопостави на Дурьодхана. Знаеше, че когато седне на следващата сутрин сред царете в събранието, нямаше да бъде способен да се съгласи с искането на Юдхищхира.
Vidura understood the king’s position. He knew his words were having little effect and decided that Dhṛtarāṣṭra needed to hear from someone more spiritually potent. After having spoken to the king for several hours he said finally, “I am a śūdra, O King. I cannot instruct you further. But I know of someone who can. The saintly Ṛṣi Sanat-Sujata has instructed me in the eternal Vedic truths on many occasions. I will invoke him and he will appear to speak to you. That sage has lived a life of perpetual celibacy. His words are powerful and pure. With your permission, I will call him.”
Видура разбираше положението на царя. Съзнаваше, че думите му имат слаб ефект, затова реши, че Дхритаращра трябва да изслуша някой, който притежава повече духовна сила. След като бе говорил на царя няколко часа, най-накрая той каза: „Аз съм един шудра, Царю. Не мога да ти давам по-нататъшни напътствия, но познавам някой, който би могъл. Светият мъдрец Санат-Суджата ме е наставлявал във вечните ведически истини много пъти. Ще го призова и той ще дойде да говори пред теб. Този светец е живял живот на постоянно целомъдрие. Думите му са могъщи и чисти. С твое разрешение, ще го повикам.“
Dhṛtarāṣṭra assented and Vidura sat in meditation, fixing his mind on Sanat-Sujata. The Ṛṣi divined Vidura’s thoughts by his own power and he came there at once. His body shone with a brilliant luster, and he carried a waterpot and a staff in his hands. Vidura received him with due rites and offered him an elevated seat near the king.
Дхритаращра се съгласи и Видура седна в медитация, съсредоточавайки ума си върху Санат-Суджата. Мъдрецът почувства мисълта на Видура с мистичната си сила и се появи веднага. Тялото му блестеше с лъчисто сияние, в ръцете си държеше съд за вода и тояжка. Видура го посрещна с нужната почит и го настани на висок трон в близост до царя.
When the sage was sitting at his ease, Vidura said, “O lord, the king has doubts I cannot clear. If it is your desire, please instruct him in the ancient truths as you have realized them. Only you can free him from duality and help him become fixed on the path of virtue.”
Когато светецът седна удобно, Видура каза: „О, господарю, царят има съмнения, които аз не успявам да разсея. Ако такава е волята ти, моля те, дай му напътствия върху древните истини, които си осъзнал. Единствен ти можеш да го освободиш от двойствеността и да му помогнеш да стъпи устойчиво на пътя на добродетелта.“
The Ṛṣi, who was clad in a black deerskin and had matted locks of hair, nodded. Seeing his willingness to speak, Vidura told the king to place his questions before him. Dhṛtarāṣṭra said, “O Sanat-Sujata, please guide me. Pray tell me how I can attain to the highest end of my life. Death comes to all beings, but I hear that you know the secret of defeating death. How should I act so that I might not be forever subjected to birth and death in this world?”
Светецът, облечен в черна еленова кожа и с възел сплъстени коси на главата, кимна. Виждайки готовността му да говори, Видура каза на царя да му зададе въпросите си. Дхритаращра каза: „О, Санат-Суджата, моля те, напътствай ме. Умолявам те, кажи ми как да постигна най-висшия смисъл на живота си. Смъртта идва при всички същества, но аз съм чувал, че ти знаеш тайната, която побеждава смъртта. Как да действам така, че да не бъда вечно подвластен на раждането и смъртта в този свят?“
Sanat-Sujata replied, “You have asked how death may be avoided and eternal life attained. Listen, O King, and I shall instruct you to the best of my knowledge. It is said that actual death is ignorance. Where there is no ignorance, there is no death. He who is ruled by lust, anger and greed is ruled by Yamarāja and will see that great god again and again. Falling into all kinds of hells he suffers unbearable miseries. Then he rises again and takes birth among animals and men in this world, once more beginning the cycle. One who controls his senses, however, and does not act on their dictates is saved from this suffering. To such a man who checks his mind and senses, death is a straw tiger. Therefore, you should avoid all sensual desires and cultivate knowledge of the eternal soul, which exists separately from the senses and is different from the body.”
Санат-Суджата отговори: „Ти питаш как да бъде избегната смъртта и да се постигне вечен живот. Слушай, Царю, ще ти дам напътствия според най-доброто, което знам. Казват, че същинската смърт е невежеството. Там, където няма невежество, няма и смърт. Онзи, който е завладян от похот, гняв и алчност, е под властта на Ямараджа и ще вижда този велик бог отново и отново. Пропадайки във всевъзможни адове, той ще изстрада непоносими мъки. След това отново ще се издига и ще се ражда сред животните и хората в този свят, започвайки още веднъж същия цикъл. Онзи, който овладее сетивата си обаче и не действа под тяхната власт, ще се избави от тези страдания. За такъв човек, който държи под контрол ума и сетивата си, смъртта не е заплаха. Затова трябва да избягваш всички сетивни желания и да развиваш познанието за вечната душа, която съществува отделно от сетивата и е различна от тялото.“
Dhṛtarāṣṭra asked, “What regions do those who control their senses attain? How should such a man act in this world? O sage, I am not satiated by hearing you speak only once.”
Дхритаращра попита: „Къде отиват онези, които са овладели сетивата си? Как се държат подобни хора в този свят? О, мъдрецо, не мога да се наситя да те слушам.“
Sanat-Sujata sat cross-legged on the golden seat, his two hands held in front of him with forefinger and thumb joined together as he spoke. “O King, one should perform sacrifice and penance aimed at pleasing the Supreme Person. If you do this, you will attain the supreme, eternal regions from which you will not return. Step by step, one should progress along the path of knowledge, never thinking oneself to be the material body and always acting to attain spiritual progress.”
Санат-Суджата седеше с кръстосани крака на златния трон, а докато говореше, дланите му лежаха пред него с допрени палец и показалец. „О, Царю, човек трябва да изпълнява жертвоприношения и покаяния, предназначени да удовлетворят Върховния Бог. Правиш ли това, ще постигнеш висшите вечни сфери, откъдето няма връщане. Стъпка по стъпка човек трябва да напредва по пътя на знанието, никога да не се отъждествява с материалното тяло и винаги да се стреми към духовен напредък.“
Dhṛtarāṣṭra flinched as the sage continued. The aged monarch already knew these teachings. He knew the sage spoke the truth. Dhṛtarāṣṭra knew that his own actions had been far from submissive to those instructions. Worse than that, however, he knew he was unlikely to change. No doubt he would have to perform much asceticism and penance to atone for his sins. Maybe then he would finally be able to apply the saint’s instructions. It seemed that for now, Destiny was moving him to act in ways contrary to good advice. Feeling helpless in the face of his own weakness, Dhṛtarāṣṭra went on questioning the Ṛṣi.
Дхритаращра потръпваше, докато светецът продължаваше да говори. Старият монарх познаваше вече тези наставления. Той знаеше, че риши казва истината. Знаеше също и че собствените му действия са далеч от следването на тези напътствия. Но още по-лошото беше, че той едва ли щеше да се промени. Без съмнение щеше да се наложи да извършва много аскетизъм и покаяния, за да изкупи греховете си. Навярно тогава най-накрая щеше да успее да приложи наставленията на светеца. Но очевидно, засега, съдбата го караше да действа по начин, противоположен на добрите съвети. Чувствайки се безпомощен пред лицето на собствената си слабост, Дхритаращра продължаваше да задава въпроси на мъдреца.
Sanat-Sujata could also see the king’s inner feelings, but he continued to address him for his ultimate welfare. It was up to Dhṛtarāṣṭra to choose his own course of action. The sage knew that all he could do was make clear the consequences of the various courses available to the king.
Санат-Суджата също разбираше съкровените чувства на царя, но не спираше да го наставлява в името на висшето му добро. От Дхритаращра зависеше да избере по какъв начин ще действа. Мъдрецът знаеше, че всичко, което можеше да направи, бе да изясни последствията от различните пътища на действие, по които царят можеше да поеме.
Dhṛtarāṣṭra listened as Sanat-Sujata described how the Supersoul pervades the universe and resides in the hearts of all living beings.
Дхритаращра слушаше как Санат-Суджата описва по какъв начин Свръхдушата прониква вселената и обитава сърцата на всички живи същества.
The king asked, “How can one come to know that Supersoul?”
Царят попита: „Как може човек да опознае Свръхдушата?“
“The Supreme, who is known as Brahman, can only be known by one who has attained the same spiritual nature as Him. That nature is attained by the practice of serving the spiritual master, studying the Vedas, observing celibacy, practicing asceticism, and abstaining from violence toward others. Gradually one will become free of the material nature’s influence and become situated in his original spiritual nature. Then by meditation, one can know the Supreme.”
„Върховният, известен като Брахман, може да бъде познат единствено от онзи, който е постигнал същата духовна природа като него. Тази природа се придобива чрез практикуване на служене към духовния учител, изучаване на Ведите, спазване на целомъдрие, упражняване на аскетизъм и въздържане от нараняване на другите. Така постепенно човек се освобождава от въздействията на материалната природа и заживява в истинската си духовна природа. Тогава, в медитация, той може да познае Свръхдушата.“
Dhṛtarāṣṭra was intrigued. “What form does the immortal and omnipresent Supersoul have in this world? Is he white, red, black, or some other color? What are his attributes?”
Дхритаращра бе заинтригуван: „Как изглежда безсмъртната и всесилна Свръхдуша в този свят? Бяла ли е или червена, или черна, или е някакъв друг цвят? Какви са атрибутите ѝ?“
“He may appear as any color, but He is not like anything within your present experience. He is the form of the universe, but simultaneously appears in the heart in a form the size of your thumb. Everything rests in Him and is absorbed back into Him at the time of dissolution. He is without duality and yet from Him springs the infinite varieties of creation. His arms and legs are everywhere yet He is still. He sees everything and He possesses all knowledge. No one is unknown to the Supreme Being.”
„Може да се яви във всякакъв цвят, но не наподобява нищо от сегашната ти опитност. Свръхдушата прониква Вселената и едновременно с това присъства в сърцата във форма с големината на палец. Всичко се намира в нея и потъва в нея по време на унищожението. В нея липсва двойственост и въпреки това от нея произлиза безкрайното разнообразие на творението. Ръцете и краката ѝ са навсякъде и въпреки това е неподвижна. Тя вижда всичко и притежава пълното знание. Никой не е непознат за Върховното Същество.“
Returning to the king’s question about how to know the Supersoul, the sage further described what behavior elevates one to the spiritual platform. He went on to explain about the nature of Brahman and the state one experiences when he attains that nature. Sanat-Sujata spoke until the rising sun filled the king’s chamber. Seeing that it was daybreak, the Ṛṣi concluded his discourse and stood up to leave. Vidura touched his feet and both he and the king thanked him for his instructions. Sanat-Sujata then vanished, leaving the two men to prepare themselves for the assembly.
Връщайки се към въпроса на царя за това как би могла да бъде позната Свръхдушата, мъдрецът описа с още подробности поведението, което извисява човек до духовното ниво. После той продължи да разяснява природата на Брахман и състоянието, което човек изпитва, постигайки тази природа. Санат-Суджата разказва, докато изгряващото слънце не освети стаята на царя. С настъпването на зората мъдрецът прекрати разговора и се изправи да си върви. Видура докосна нозете му и заедно с царя му благодари за напътствията. Тогава Санат-Суджата изчезна, оставяйки ги да се приготвят за събранието.