Skip to main content

Chapter 29

29

Arjuna Returns

Завръщането на Арджуна

Although offered every kind of enjoyable thing by their celestial hosts on Gandhamādana, the Pāṇḍavas thought only of Arjuna. They could not wait to see him again, and the days passed slowly as they expected his return at any moment. The Yakṣas brought Dhaumya and Draupadī to the mountain summit to be with the Pāṇḍavas and to greet Arjuna when he arrived.

Макар небесните домакини да им поднасяха всевъзможни приятни неща, Пандавите мислеха единствено за Арджуна. Те едва издържаха копнежа си да го видят отново и дните им минаваха бавно, тъй като очакваха завръщането му всеки момент. Якшите доведоха Дхаумя и Драупади на планинското било, за да бъдат заедно с Пандавите и да посрещнат Арджуна, когато пристигне.

On the seventh day from the battle, the Pāṇḍavas saw in the sky Indra’s brilliant chariot approaching the mountain, resembling a meteor emerging from the clouds. Upon it they saw Arjuna seated like Indra himself. He was wearing glowing silk robes and was adorned with celestial ornaments and garlands, a brilliantly jeweled coronet on his head.

На седмия ден след битката Пандавите съзряха в небето блестящата колесница на Индра, наподобяваща изгряла сред облаците звезда, да приближава към планината. На нея видяха Арджуна, подобен на самия Индра. Той носеше сияйни свилени одежди с божествени накити и гирлянди и блестяща скъпоценна корона, която украсяваше главата му.

The Pāṇḍavas stood to receive him. All of them felt the greatest happiness as the chariot slowly descended, drawn by its ten thousand steeds. As it reached the ground, Arjuna got down and bowed at Dhaumya’s feet, then at Yudhiṣṭhira and Bhīma’s. The twins then bowed to him and he greeted Draupadī with gentle words. He handed her a number of celestial gems of sun-like splendor which Indra had given to him.

Пандавите се изправиха да го посрещнат. Те всички чувстваха непосилно щастие, докато колесницата бавно се спускаше, теглена от десетте си хиляди жребци. Когато тя докосна земята, Арджуна слезе и падна в нозете на Дхаумя, а после на Юдхищхира и Бхима. След това близнаците му се поклониха, а той поздрави Драупади с нежни думи и ѝ подари много прекрасни накити, които Индра му бе дал.

Yudhiṣṭhira also greeted and worshipped Mātali as if he were Indra himself. He inquired from him about the gods’ welfare. Mātali spoke affectionately to the Pāṇḍavas as a father might speak to his sons. Then he ascended the chariot and returned to Amarāvatī.

Юдхищхира приветства с почести Матали, сякаш бе Индра, и го попита за благополучието на боговете. Матали заговори на Пандавите с обич като баща на синовете си. После се качи на колесницата и се завърна в Амаравати.

Arjuna sat amid his brothers while they asked him to tell them all about his adventures. He narrated everything he had experienced, beginning from his first meeting with Indra in the form of a Brahmin up to his departure from heaven. Arjuna told them that after he had received his training from Indra, he had to offer him dakṣiṇa. Indra had said to Arjuna, “There is nothing in the three worlds which you cannot now achieve. You are master of all the divine weapons and have no equal in warfare. I desire that you destroy my enemies, the Nivātakavacas, a race of fierce Dānavas who dwell in the womb of the ocean in great forts. By killing these demons you will fully gratify me, O hero, and repay your debt to me.”

Арджуна седна сред братята си, а те поискаха да им разкаже за всичките си премеждия. Той сподели какво бе преживял, започвайки от първата си среща с Индра в облика на брамин, до самото си заминаване от небесата. Арджуна разказа как, след като бе приключил обучението си при Индра, трябвало да му поднесе дакшина. Индра му казал: „Вече няма нищо в трите свята, което да не успееш да постигнеш. Ти владееш всички божествени оръжия и нямаш равен в изкуството на боя. Искам от теб да унищожиш враговете ми, нивата-кавачите, династия свирепи данави, живеещи в недрата на океана в огромна крепост. Като убиеш тези демони, ти напълно ще ме удовлетвориш и ще изплатиш дълга си към мен.“

Indra then allowed Arjuna to use his chariot and gave him a suit of impenetrable armor. He had also placed upon his head the coronet, saying, “Be victorious!”

После Индра позволил на Арджуна да вземе неговата колесница и му дал непробиваема ризница. Освен това сложил на главата му тази корона и казал: „Винаги бъди победител!“

Blessed by the celestials, Arjuna then set out on Indra’s chariot. As he was leaving, the gods presented him with a conch shell called the Devadatta, whose sound could disperse his foes. Mātali drove the chariot and they soon approached the ocean. Arjuna described the ocean to his brothers. “That dreadful and inexhaustible lord of the waters was covered by swelling waves that dashed against each other, appearing like moving hills. I saw ships full of gems sailing the sea, as well as whales, timiṅgilas, serpents and other fierce aquatics. Through the waters I could see submerged shells and heaps of precious stones. They appeared like stars on a night covered with light clouds.”

Тогава, благословен от обитателите на рая, Арджуна потеглил с колесницата на Индра. На заминаване боговете му подарили раковина, наречена Девадатта, чийто звук е способен да разпръсква враговете му. Матали подкарал колесницата и те скоро достигнали океана. Арджуна описа океана на братята си: „Този страховит и безмерен господар на водите бе покрит с надигащи се вълни, които се блъскаха една в друга, подобни на движещи се планини. Видях кораби, препълнени с бисери, да плуват по вълните, както и китове, тимингила, змейове и други свирепи морски животни. През водата виждах потънали раковини и купища скъпоценни камъни. Те наподобяваха звездите нощем, покрити с прозрачни облаци.“

Arjuna described how Mātali had steered the mystical chariot, which could travel anywhere in the three worlds, through the ocean toward the Dānavas’ city. As it entered the nether regions and approached the city it made the whole region resound with the fearful clatter of its wheels. Hearing the thunderous sound, the Dānavas considered that Indra must be approaching to do battle with them.

Арджуна описа как Матали насочил мистичната колесница, способна да пътува навсякъде из трите свята, през самия океан към града на данавите. Когато тя влязла в долния свят и приближила крепостта, цялата област кънтяла от страховития грохот на колелата ѝ. Дочувайки гръмовния звук, данавите помислили, че Индра идва да се сражава с тях.

“They closed the city gates and manned the ramparts. I saw thousands of demons standing with bows, swords, javelins, axes, maces and clubs, their hearts filled with fear and their limbs trembling. Taking out the Devadatta, I let out many mighty blasts which made all creatures hide in fear. The Nivātakavacas then poured out of their city by the tens of thousands. They were clad in shining mail and they clutched maces, spears, clubs, sabers, hatchets, rockets, guns and swords ornamented with gold and jewels.

„Те затвориха градските порти и се струпаха по крепостните валове. Видях хиляди демони с вдигнати лъкове, мечове, копия, секири, боздугани и ятагани, със сърца, изпълнени със страх, и с треперещи крайници. Взимайки Девадатта, аз неколкократно мощно я надух, карайки всички същества да се изпокрият от ужас. Тогава нивата-кавачите се втурнаха от града си с хиляди. Те бяха облечени в блестящи брони и носеха боздугани, пики, ятагани, саби, секири, оръдия и мечове, украсени със злато и скъпоценности.

“Mātali maneuvered the chariot skillfully and baffled the demons’ advance. Indeed, he moved the chariot so swiftly that I could perceive nothing at all. My enemies sounded their strange musical instruments, creating a discordant blare that filled the battlefield and stupefied the minds of all beings.

Матали умело маневрираше с колесницата и объркваше демонската атака. Всъщност той управляваше колесницата толкова бързо, че аз изобщо не виждах нищо. Враговете ми тръбяха със странните си музикални инструменти, създавайки невъобразим дисонантен звук, който изпълваше бойното поле и вцепеняваше умовете на всички същества.

“As the Dānavas rushed at me releasing hundreds of thousands of arrows, I saw in the sky the ṛṣis who had come to witness the fight. They eulogized me with select Vedic prayers and thus inspired me. I was surrounded and enveloped by sheets of fierce-looking shafts, but I countered the demons’ arrows and the downpour of spears, maces and clubs.

Докато данавите ме нападаха със стотиците си хиляди стрели, аз видях в небесата ришите, дошли да гледат сражението. Те ме възхваляваха с отбрани ведически молитви и така ми вдъхнаха кураж. Бях обкръжен и обвит в пелени от страховити остриета, но устоях на демонските стрели и на пороите от копия, боздугани и ятагани.

“The chariot moved with the speed of the wind. Freed from the assault, I counterattacked the Dānavas. With straight-coursing arrows I drove them back, piercing each demon with a number of deadly shafts. At the same time, Mātali urged my ten thousand steeds toward the enemy and trampled vast numbers of them. He drove the chariot with such dexterity that it seemed as if it was being drawn by only one horse.

Колесницата се носеше с бързината на вятъра. Измъквайки се от нападателите си, аз ги контраатакувах и ги отблъснах с бързолетните си стрели, пронизвайки всеки от данавите с много смъртоносни остриета. Същевременно Матали пришпорваше десетте хиляди коне към враговете, стъпквайки много от тях. Той управляваше колесницата с такава ловкост, сякаш бе теглена от един-единствен жребец.

“Firing my arrows with unerring accuracy, I cut off the outstretched arms of the demons, which fell to the ground still clutching their weapons. Their helmeted heads rolled on the earth like so many ripe fruits shaken from trees. The Dānavas came at me in wave after wave. I charged my arrows with the Brahmā mantras and cut them down as they rushed upon me, but so great was their number that I became sorely oppressed on all sides. I then took up Indra’s weapon, the mighty thunderbolt, and hurled it against the demons. It threw them away from the chariot and smashed all their weapons to pieces. I quickly followed this move by shooting ten arrows at each of my assailants.

Пускайки стрелите си с безпогрешна точност, аз отсичах вдигнатите ръце на демоните, които падаха на земята, все още стискайки оръжията си. Защитените им от шлемове глави се търкаляха като зрели плодове, обрулени от дърветата. Данавите връхлитаха върху ми, вълна след вълна. Зареждайки стрелите си с мантрите на Брахма, аз ги посичах, докато се носеха към мен, но те бяха толкова многобройни, че ме притиснаха жестоко от всички страни. Тогава взех оръжието на Индра, мощната гръмотевица, и я хвърлих срещу демоните. Тя ги отхвърли надалеч от колесницата и раздроби оръжията им на парчета. Бързо я последвах, изстрелвайки по десет стрели във всеки от нападателите си.

“Seeing shafts leaving my bow like rows of black bees, Mātali praised me. The arrows, inspired by mantras, drove back the enemy and mangled the soldiers. Blood was flowing like rivulets during the rainy season.

Като видя как стрелите излитаха от лъка ми като рояци черни пчели, Матали ме похвали. С вдъхната от мантрите мощ, те удържаха вражеските сили и осакатяваха воините. Кръвта бликаше като ручеи през дъждовния сезон.

“The infuriated demons then began to fight by using illusions.

Тогава разгневените демони започнаха да се бият с магии. Внезапно данавите изчезнаха, а от небето заваляха камъни. С насочен нагоре лък, въртейки се на всички посоки, аз посрещах скалите със сърпоглавите си стрели, разбивайки ги на парчета. Тогава демоните изляха дъждовни порои, придружени от ураганен вятър. Цялата област се наводни, небето не се различаваше от земята. Сякаш безкрайно водно пространство покриваше всичко. Борейки се да овладея ума си, аз призовах пламтящото оръжие Висошана, което ми бе дал Индра. То веднага пресуши водите и въздухът се изпълни с тежки изпарения.

“Instantly the Dānavas vanished and rocks showered from the sky. Aiming upward and whirling quickly about, I checked the rocks with crescent-headed arrows, smashing them to pieces. Then the demons sent down torrents of rain, accompanied by a fierce wind. The whole area was flooded and no difference could be perceived between earth and sky. There seemed to be an endless sheet of water covering everything. Struggling to keep my mind controlled, I invoked the flaming Visoshana weapon, which Indra had also given me. It immediately dried up the waters and the air was filled with a massive cloud of steam.

“I could hear the demons’ terrible shouts, although they remained invisible. They sent tongues of fire at me and a screaming hurricane. I countered the fire with a celestial water weapon and stopped the wind with a mountain weapon. Then they caused a fearful darkness so that I could see neither Mātali nor my own hands wielding the bow. A shower of iron clubs fell from above and the Dānavas let out horrible screams on all sides. The steeds drew back and Mātali dropped his whip and cried out, ‘Where are you, Arjuna? What has happened?’

Чувах ужасяващите крясъци на демоните, въпреки че оставаха невидими. Те изпратиха огнени езици и виещ смерч срещу мен. Посрещнах огъня с небесното водно оръжие, а вихрушката спрях с оръжието планина. Тогава те създадоха такъв страшен мрак, че не виждах нито Матали, нито дори собствените си ръце, държащи лъка. Отгоре заваля дъжд от железни ятагани, а данавите зареваха от всички страни. Конете уплашено се дръпнаха назад, Матали изпусна камшика си и извика: „Къде си, Арджуна? Какво става?“

“Both of us were struck with terror. Mātali said, ‘O sinless Arjuna, although I have accompanied Indra in many encounters with the demons, I have never been confounded in this way and lost control of the horses. It seems that this battle has been ordained by the creator himself, who now desires the destruction of the universe. Surely no other outcome is possible from such a terrible fight.’

И двамата бяхме завладени от ужас. Матали каза: „О, безгрешни Арджуна, въпреки че съм бил с Индра в много сражения с демоните, никога не са ме атакували по такъв начин и не съм губил контрол над конете. Сякаш самият Творец, желаещ унищожението на вселената, е повелил тази битка. Нима може да има друг изход от това ужасно сражение?“

“I stood silent for some moments to gain control over my mind. Then I replied, ‘Be at ease, charioteer. See now the prowess of my arms and my weapons. I shall counter these illusions with the Gāṇḍīva bow.’

Аз останах безмълвен за кратко, за да овладея ума си. После отговорих: „Успокой се, колесничарю. Виж храбростта на ръцете и на оръжията ми. Ще победя тази магия със своя лък Гандива.“

“I then invoked astras capable of stupefying the enemy and the Dānavas’ illusions were dispelled. They again appeared before me. Without delay, they produced more illusions that stunned my mind and senses. At one moment the earth seemed covered by darkness, then it seemed to be submerged in water, then it disappeared completely so that my chariot appeared as if suspended in space.

Тогава призовах астрите, способни да вцепенят врага и магията на данавите се разпръсна. Те отново се появиха пред мен, но незабавно използваха нова магия, която зашемети ума и сетивата ми. В един миг земята бе покрита от мрак, после сякаш бе потънала във вода, а накрая изглеждаше, сякаш колесницата ми виси във въздуха.

“I released the Shabdavedi weapon and dispelled that illusion, whereupon Mātali again steered the chariot toward the enemy. The demons flew toward me in a rage. I cut them down remorselessly with great volleys of razor-faced arrows. Then they vanished again, continuing to fight invisibly. By using celestial weapons capable of seeking them out, I continued to slay them.

Пуснах оръжието Шабдаведи и разпръснах тази магия, а Матали подкара конете към враговете. Демоните, разгневени, се нахвърлиха върху мен. Аз безпощадно ги съсичах с порои остри като бръснач стрели. После те отново изчезнаха, като не спираха да се бият невидими. Използвайки небесните оръжия, способни да ги открият, аз продължих да ги избивам.

“The Nivātakavacas then gave up their illusions and retreated into their city. At once everything became visible. I saw the ground covered with their mangled bodies, their weapons, ornaments, armor and limbs. It was impossible for the horses even to step. Mātali urged them upward and the chariot sprang into the sky.

Тогава нивата-кавачите се отказаха от магиите си и се оттеглиха в града. Внезапно отново всичко стана видимо. Видях земята, покрита с обезобразените им тела, с оръжията, украшенията, броните и крайниците им. Конете нямаше къде да стъпят. Матали ги накара да се вдигнат и колесницата се понесе из въздуха.

“Seeing my foes retreat I relaxed, but the next moment the demons invisibly attacked me again. A thick shower of mountain crags rained down upon me. From beneath me I felt the Dānavas grasping hold of the horses’ legs and pulling them down. So many rocks were falling that it seemed as if my chariot was in a cave. Again I was gripped by fear. Seeing this Mātali said, ‘O Arjuna, take heart. Use Indra’s thunderbolt weapon. It will destroy these rocks.’

Като видях, че враговете ми се оттеглиха, аз си отдъхнах, но още в следващия миг демоните отново ме нападнаха невидими. Гъст порой от планински канари се посипа отгоре ми. Под себе си усещах как данавите улавяха краката на конете и ги дърпаха надолу. Толкова много скали падаха, че колесницата ми сякаш беше в пещера. Отново ме обзе страх. Като видя това, Матали каза: „Кураж, Арджуна! Използвай гръмотевичното оръжие на Индра, то ще унищожи тези камъни.“

“I chanted the mantras to invoke Indra’s weapon while placing iron darts on the Gāṇḍīva. Charged with the power of Indra’s Vajra, the darts sped toward the crags and smashed them to powder. The darts also dispelled the demons’ illusions and struck them down from the sky. They fell screaming on all sides like huge meteors dropping from the heavens. Many of them fled and entered the bowels of the earth, while others vanished into the sky.

Аз промълвих мантрите, призоваващи оръжието на Индра, докато поставях железни стрели на тетивата на Гандива. Заредени с мощта на Ваджрата на Индра, стрелите полетяха към канарите и ги разбиха на прах, унищожавайки магията на демоните и събаряйки ги от небесата. Те падаха с писъци от всички страни, като грамадни метеори. Много от тях побягнаха и се скриха в недрата на земята, други изчезнаха в небето.

“Realizing that the demons had been defeated, I told Mātali to drive the chariot into the city. He gazed about the battlefield in amazement and said, ‘I have never witnessed such prowess, not even from the gods. These demons have until now been impossible to conquer, even by the combined efforts of the gods.’

Осъзнавайки, че демоните са сразени, казах на Матали да подкара колесницата към града. Той огледа смаян бойното поле и каза: „Никога не съм бил свидетел на подобна сила, дори от боговете. Досега бе невъзможно да бъдат победени тези демони дори чрез съвместните усилия на всички богове.“

“Mātali drove the chariot toward the city gates and I reflected on the battle. Although hundreds of thousands of Dānavas, each like a mountain, lay dead, neither Mātali nor myself had been injured. This was wonderful. Without doubt it was Kṛṣṇa’s potency alone that had protected us and enabled me to defeat the gods’ mighty foes.

Матали насочи колесницата към градските порти, а аз размислях върху битката. Макар стотици хиляди данави, огромни като планини, да лежаха мъртви, нито аз, нито Матали бяхме наранени. Това беше удивително. Без съмнение само силата на Кришна и нищо друго ни бе запазила и ме бе направила способен да сразя тези могъщи врагове.

“We entered the Dānavas’ city and saw thousands of wailing women. They fell back in fear as we passed, terrified by the chariot’s thunderous rattle. The clash of their jewels and ornaments as they fled resembled the sound of hail falling upon a mountain. I saw the ladies quickly disappear into their golden palaces, which were bedecked with countless gems.

Влязохме в града на данавите и видяхме хиляди плачещи жени. Те се отдръпваха плахо, докато преминавахме, ужасени от грохота на колесницата. Докато тичаха, бижутата и накитите им звънтяха, сякаш се сипеше градушка. Видях ги бързо да се скриват в златните си дворци, украсени с безброй бисери.

“Astonished to see the city’s opulence, I said to Mātali, ‘This place appears superior to Amarāvatī. How is it that the gods do not reside here?’

Смаян от великолепието на града, аз казах на Матали: „Това място изглежда по-величествено дори от Амаравати, пък тук не живеят богове.“

“Mātali replied that the city had once been Indra’s residence, but the demons gained possession of it after pleasing Brahmā through asceticism. Brahmā gave them boons which rendered them invincible to the gods. Indra had then gone to Śiva and asked his assistance, whereupon Siva replied, ‘You shall regain this city in the future when you assume a different body.’”

Матали отговори, че някога градът бил резиденция на Индра, но демоните го завладели, след като удовлетворили Брахма чрез аскетизъм. Брахма им дал благословия, която ги направила непобедими за боговете. Тогава Индра отишъл при Шива да го моли за помощта му, а Шива казал: „Ще си възвърнеш този град в бъдеще, когато приемеш различно тяло.“

As Arjuna spoke his brothers looked at him in amazement. His prowess in battle now exceeded even that of his illustrious father, the lord of the gods.

Докато Арджуна разказваше, братята му го гледаха с изумление. Храбростта му в бой сега надминаваше тази на славния му баща, господаря на боговете.

Arjuna continued: “I then left the Dānava city and headed back toward Amarāvatī. On the way back, the chariot passed another great city which floated in the sky and shone like a second sun. It was full of trees made of jewels and adorned with golden towers and palaces. Four impregnable gateways stood on each side of the city, studded with iridescent gems that radiated countless hues. I have never seen anything like them.

Арджуна продължи: „После напуснах града на данавите и се завърнах в Амаравати. На връщане колесницата премина край един друг голям град, плаващ насред небесата и блестящ като второ слънце. Той бе пълнен с дървета, изработени от скъпоценности, и украсен със златни кули и дворци. Четири непроходими порти се извисяваха от четирите страни на града, инкрустирани с пъстроцветни камъни, излъчващи неизброими отсенки, сякаш дъги. Никога не бях виждал нещо подобно.

“Mātali told me that this was the city of the Kalakanyas, a class of fierce Daityas. It was called Hiraṇyapura, and even the gods could not conquer it. Therefore the demons dwelt there without fear. The Kalakanyas were destined to be killed by a mortal by Brahmā’s arrangement. Thus Mātali urged me to rush upon the Daityas and please Indra.

Матали ми каза, че това е градът на калаканите, род свирепи демони. Наричаше се Хираняпура и дори боговете не можеха да го завладеят, затова демоните живееха там без страх. Калаканите бяха обречени от Брахма да загинат от ръката на простосмъртен. Така че Матали ми предложи да нападна дайтите, за да зарадвам Индра.

“I replied, ‘Take me there at once. The gods have no enemies whom I do not also consider my enemies.’

Аз отговорих: „Закарай ме веднага там. Боговете нямат врагове, които да не считам и за свои неприятели.“

“As we approached the city, the demons charged out in a body, thinking that Indra had come to fight. Without a second’s delay, they rained weapons upon me--arrows, maces, swords, axes, darts and lances. I countered their attack with mighty volleys of shafts from the Gāṇḍīva. Mātali drove with such skill that the Daityas were bewildered and they fell upon one another in their attempts to attack me.

Докато се приближавахме към града, демоните излетяха оттам като един, мислейки, че Индра идва да се сражава с тях. Без ни най-малко колебание, те започнаха да хвърлят оръжията си по мен — стрели, боздугани, мечове, копия и пики. Пресрещнах атаката им с могъщи порои стрели от Гандива. Матали препускаше с такава скорост, че дайтите се слисаха и объркани се пронизваха един друг в опитите си да ме атакуват.

“Realizing that I was a formidable enemy, the Daityas retreated into their city, which then began to move in all directions. Sometimes it appeared in the sky, then under the ocean, then it disappeared altogether. Then it suddenly reappeared in front of me, shot upward, and made various curving motions through the air. Although I found it difficult to follow its movements, I managed to check its progress with straight-coursing arrows inspired by mantras. I released so many shafts that the city was torn to pieces and it fell to the ground in flames.

Като разбраха, че съм труднопреодолим противник, дайтите се оттеглиха в крепостта си, която започна да се движи във всички посоки. Понякога се появяваше в небесата, друг път под океана, накрая съвсем изчезна, а после внезапно излезе точно пред мен и излетя нагоре, извършвайки какви ли не завои и маневри из въздуха. Въпреки че ми бе трудно да следвам изменчивата ѝ посока, успях да спра движението ѝ със стрелите си, насочени от мантри. Изстрелях толкова много стрели, че градът се разпадна на късове, падащи в пламъци на земята.

“The Daityas rose into the sky and continued to fight. Mātali then brought us down to earth and I was immediately hemmed in by more than fifty thousand chariots. I fought them with celestial weapons, but the powerful Daityas gradually repelled my missiles. The mighty demons stood before me encased in brilliant golden armor, wearing helmets and celestial garlands, and with chariots decorated with rows of flags. My mind was attracted by the sight of the Daityas in battle array and I struggled in vain to overpower them.

Дайтите се издигнаха в небесата и продължиха битката. Тогава Матали ни закара долу на земята, където незабавно ме обградиха повече от петдесет хиляди колесници. Сражавах се с тях с небесните си оръжия, но могъщите дайти един по един отблъскваха снарядите ми. Силните демони стояха насреща ми, облечени в блестящи златни ризници, с шлемове и райски гирлянди, с колесници, украсени с редици знамена. Гледката на подредените в боен ред дайти бе неописуемо красива и аз напразно се опитвах да ги победя.

“I was sorely oppressed by their weapons. Sinking in the ocean of the Kalakanyas, I suddenly remembered Śiva’s weapon. Mustering up my courage, I uttered the mantras sacred to the three-eyed deity. At once there appeared before me a huge personality with three heads, nine eyes, six arms, and hair blazing like fire. His clothes consisted of great serpents whose tongues darted back and forth.

Бях жестоко притиснат от оръжията им. Потъвайки в океан от калакани, аз внезапно си спомних за оръжието на Шива и като събрах цялата си смелост, произнесох свещените му мантри. На мига пред мен се появи огромно същество с три глави, девет очи, шест ръце и пламтящи като огън коси. Дрехите му се състояха от огромни змии, чиито езици плющяха като камшици напред-назад.

“I shook off my fear and bowed to that awful form of the eternal Śiva. Then I fixed on my bow the Rudra-astra and, continuously chanting the mantras, released it to destroy the Daityas.

Наведох глава и се поклоних на този ужасяващ облик на вечния Шива. После поставих на лъка си Рудра-астрата и постоянно повтаряйки мантрите, я изстрелях за унищожение на дайтите.

“Thousands of diversely shaped missiles spread out across the battlefield as the weapon was fired. Some resembled lions, some tigers, and others bears and buffaloes. There were serpent-shaped missiles and others shaped like elephants, bulls, boars and cats. Simultaneously, the battlefield filled up with Śiva’s followers--innumerable Guhyakas, Yakṣas, Piśācas, Bhūtas, and other ghostly beings. All of them rushed toward the Daityas with frightening roars.

Хиляди, различни по форма снаряди, полетяха над бойното поле, когато оръжието запламтя. Някои наподобяваха лъвове, други тигри, мечки или биволи. Имаше някои с формата на змии, други в облика на слонове, бикове, глигани и котки. Едновременно с това бойното поле се изпълни с последователите на Шива — безброй гухяки, якши, пишачи, бхути и всякакви други призраци. Всички те се нахвърлиха върху дайтите с ужасяващ писък.

“As the Rudra-astra wrought havoc among the enemy, I fired a ceaseless shower of arrows glaring like fire and made of the essence of rocks. The Daityas were routed and the few that survived fled in fear. Seeing that my victory was due only to Śiva’s weapon, I bowed down to him right on the battlefield. Mātali praised me and we then returned to Indra’s abode.

Докато Рудра-астрата нанасяше опустошения на враговете, аз изстрелвах неспирен поток от стрели, направени от скална сърцевина и проблясващи като пламъци. Дайтите бяха избити, а малкото оцелели побягнаха. Като видях, че победата ми се дължеше единствено на оръжието на Шива, аз му се поклоних на самото бойно поле. Матали ме похвали и после се завърнахме в обителта на Индра.

“When Indra heard of my achievement he was pleased and blessed me that I would always remain cool-headed in battle and would always discharge my weapons unerringly. He also said that no celestial fighters, --whether Dānavas, Daityas, Nāgas, Gandharvas, Suparṇas, or Yakṣas--would be able to overcome me. He told me that I would conquer the earth and hand it to Yudhiṣṭhira. He gave me this impenetrable armor I now wear and fixed this coronet upon my head. He also presented me with the Devadatta; then he brought me back to this mountain.”

Когато Индра научи за подвизите ми, той се зарадва и ме благослови винаги да оставам с трезв и ясен ум по време на битка и оръжията ми да са безпогрешно точни. Освен това добави, че никой небесен воин — бил той данава, дайтя, нага, гандхарва, супарна или якша — няма да е способен да ме победи. Каза ми, че ще завладея земята и ще я дам на Юдхищхира. Даде ми непроницаемата ризница, която нося сега, и постави короната на главата ми. Подари ми освен това и Девадатта, а после ме изпрати обратно на тази планина.“

As Arjuna ended his narration, Yudhiṣṭhira was awestruck. He said, “O Dhanañjaya, it is fortunate indeed that you have met the most powerful gods and received from them all the divine weapons. I consider the earth already conquered and Dhṛtarāṣṭra’s sons subdued. O Bharata, I should like to see the weapons with which you defeated the demons.”

Когато Арджуна приключи разказа си, Юдхищхира бе поразен от благоговение. Той каза: „О, Дхананджая, какво щастие е, че си успял да се срещнеш с могъщите богове и да получиш от тях всички небесни оръжия. Вече считам земята за завладяна, а синовете на Дхритаращра за победени. О, Бхарата, бих желал да видя оръжията, с които си сразил демоните.“

Arjuna assented to his elder brother’s request and prepared to display the weapons. With the earth as his chariot, the Pāṇḍava stood holding the Gāṇḍīva and recalled the mantras to invoke the various missiles. In his celestial armor and diadem, he faced east and silently concentrated his mind on the prayers.

Арджуна се съгласи да удовлетвори молбата на брат си и се приготви да демонстрира оръжията. Представяйки си, че земята е неговата колесница, Пандава се изправи с Гандива в ръце, шептейки мантрите, с които призоваваше различните божествени оръжия. Облечен в небесната си броня и с корона на главата, той се обърна на изток и мълчаливо съсредоточи ума си в молитвите.

Just as he was about to exhibit the weapons, the earth trembled and the mountain seemed ready to split. The sun was covered and the wind ceased to blow. Brahmins found themselves unable to recite the Vedas and all creatures felt oppressed. Suddenly, the Pāṇḍavas saw in the sky the powerful four-headed Brahmā surrounded by all the gods. The Gandharvas and Apsarās also appeared, dancing and singing on the mountainsides. A shower of flowers fell upon Arjuna as he looked about in amazement. Before him appeared the divine sage Nārada, sent by the gods.

Точно когато щеше да прояви оръжията, земята се разтресе, а планините сякаш бяха готови да се разцепят. Слънцето потъна в мрак, вятърът спря. Брамините не можеха да произнесат ведическите химни, всички същества се почувстваха потиснати. Внезапно Пандавите видяха в небесата могъщия четириглав Брахма, заобиколен от всички полубогове. Гандхарвите и апсарите също се явиха, пеейки и танцувайки по склоновете. Дъжд от цветя заваля над Арджуна, който се оглеждаше смаян наоколо. Пред него застана божественият мъдрец Нарада и каза: „Принце, недей да пускаш небесните оръжия без цел, защото ще унищожат трите свята. Те трябва да бъдат използвани единствено срещу могъщи врагове в битка. Не бъди толкова импулсивен.“

Nārada said, “O hero, do not discharge the celestial weapons for no purpose or they will destroy the three worlds. These weapons should only be used against powerful foes in battle. Do not be so rash.”

Nārada turned to Yudhiṣṭhira, “O Ajātaśatru, you will see all the weapons when Arjuna uses them in the war against the Kauravas.”

После Нарада се обърна към Юдхищхира: „О, Аджаташатру, ще видиш всички тези оръжия, когато Арджуна ги използва във войната срещу Кауравите.“

The brothers bowed to Nārada and he departed, along with all the gods.

Братята се поклониха пред Нарада и той си замина заедно с полубоговете.