Chapter 18
18
Duryodhana’s Envy
Завистта на Дурьодхана
Duryodhana had also decided to stay on for a while in Indraprastha with Śakuni. The prince burned from envy of the Pāṇḍavas’ success. They had far exceeded him in their power and influence. Duryodhana could not stand the fact that Yudhiṣṭhira was now the emperor of the world, a position he felt should belong to him. He gazed with astonishment at the unlimited wealth piled in Yudhiṣṭhira’s treasury. The Kaurava had never seen such opulence.
Дурьодхана също бе решил да поостане в Индрапрастха с Шакуни. Принцът изгаряше от завист заради благополучието на Пандавите. Те го бяха надминали далеч по сила и влияние. Дурьодхана не можеше да понесе, че сега Юдхищхира е император — позиция, която чувстваше, че по право принадлежи на него. Той гледаше смаян несметните богатства, натрупани в съкровищницата на Юдхищхира. Каурава никога не бе виждал подобно изобилие.
Duryodhana was especially intrigued by the Mayasabha, and he wanted to take a closer look. Thus he and Śakuni examined the hall. The Kaurava saw celestial designs which he had never seen before anywhere else. He was amazed by the workmanship and splendor of the palace. It was as if he had gone to the heavenly planets. Bright gems sparkled on all sides of the spacious hall, and Duryodhana could feel a cool breeze which carried a mixture of celestial fragrances. Ivory and gold seats stood by the side of lotus-filled lakes. The walls were inlaid with exquisite carvings depicting the gods and their consorts.
Маяшабха особено заинтригува Дурьодхана и той отиде да я разгледа отблизо. Заедно с Шакуни двамата обикаляха из залата. Каурава гледаше божествения дизайн, какъвто не бе виждал никъде другаде, изумен от изкусната изработка и великолепие на двореца. Сякаш бе попаднал на някаква райска планета. Ярки скъпоценни камъни блестяха от всички страни в просторната зала; Дурьодхана усещаше как прохладният бриз довява смесица от небесни ухания. Кресла от злато и слонова кост бяха разположени по бреговете на препълнени с лотоси езера. По стените бяха нарисувани изящни картини, изобразяващи боговете и техните съпруги.
Duryodhana slowly made his way through the hall, his many golden ornaments jangling together as he walked. As he saw Maya’s intricate and wonderful workmanship he became even more jealous. He snapped angrily at the palace servants walking in front of him. With his golden-helmeted head held high, he walked casually, trying not to show any signs of being impressed.
Дурьодхана бавно крачеше из залата, а скъпите му златни украшения подрънкваха, докато вървеше. Виждайки удивителното майсторство на Мая, завистта му се разпалваше дори още повече и той гневно се сопваше на слугите, които го развеждаха. Вдигнал високо украсената си със златен шлем глава, Дурьодхана се разхождаше небрежно, опитвайки се да не показва с нищо колко е впечатлен.
Gradually he came to the large crystal pond at the center of the palace. The water was perfectly clear and still. At first glance it appeared to be a continuation of the marble floor leading up to it, and Duryodhana made that mistake. Fully clothed and with his eyes wide open he fell straight into the water. The Pāṇḍavas were standing on a golden balcony above the pond. Seeing Duryodhana falling in with his arms and legs akimbo, Bhīma laughed aloud. Many of Kṛṣṇa’s queens were also present and they too laughed.
Постепенно той стигна до широкото кристално езеро в средата на двореца. Водата бе съвършено чиста и неподвижна. На пръв поглед тя сякаш бе продължение на мраморния под край нея и Дурьодхана я обърка с него. Напълно облечен и с разтворени в почуда очи, той падна право във водата. Пандавите стояха на златния балкон над езерото. Като видя Дурьодхана да потъва до кръста, Бхима високо се разсмя. Някои от цариците на Кришна, които бяха там, също се засмяха.
The Kaurava prince hauled himself out of the lake, helped by Śakuni. He did not even look at the Pāṇḍavas or Kṛṣṇa and His queens. Their laughter was unbearable. Yudhiṣṭhira saw Duryodhana’s embarrassment and told his brothers not to laugh. Kṛṣṇa smiled but said nothing as Yudhiṣṭhira arranged for dry clothes to be brought and offered to the angry prince. Duryodhana quickly put them on and continued his tour, trying hard to conceal his feelings. Everything was intolerable to him--the magnificence of the palace, the incomparable beauty of the queens who moved about within it, and particularly Draupadī. Duryodhana was still burning from his failure to win the Pañchāla princess. She was a jewel among women. She too had laughed when he had fallen into the lake. This was agony. Suddenly he again found himself a victim of the deceptive designs of the palace; he walked into an apparently open door, then avoided another because he thought it was closed when it was actually open. The palace attendants were struggling to restrain their laughter. Humiliated and angry, the prince stormed out.
Кауравският принц се измъкна от езерото, подпомаган от Шакуни. Той дори не погледна към Пандавите, нито към Кришна и цариците му. Смехът им за него бе непоносим. Юдхищхира видя неловкото положение на Дурьодхана и каза на братята си да спрат да се смеят. Кришна се усмихна, но замълча, докато Юдхищхира нареждаше да донесат сухи дрехи на разгневения принц. Дурьодхана бързо ги облече и продължи разходката си, опитвайки се да прикрие чувствата си. Всичко му беше непоносимо — и великолепието на двореца, и несравнимата красота на цариците, разхождащи се из него, и най-вече красотата на Драупади. Дурьодхана още бе озлобен от проваления си опит да спечели панчалийската принцеса. Тя бе най-красивата перла сред жените. И тя също се бе разсмяла, когато той бе паднал в езерото. Каурава скърцаше със зъби в агонията си. Докато завиваше по коридора, той отново стана жертва на измамливия замисъл на двореца. Една врата бе оформена по такъв начин, че да изглежда отворена, макар всъщност да бе затворена. Без да разбере това, Дурьодхана тръгна право към нея, отскачайки болезнено когато украсената му с шлем глава се блъсна в прозрачния кристал. После замаяният принц избегна друга врата, мислейки я за затворена, а тя всъщност бе отворена. Дворцовите слуги се опитваха да потиснат смеха си. Унизен и разярен, принцът бързо излезе навън.
Yudhiṣṭhira felt sorry to see Duryodhana’s pain. He tried to console him in various ways, but Duryodhana just laughed. He bade the Pāṇḍavas farewell and left for Hastināpura followed by his large retinue, his mind bent upon revenge.
Юдхищхира изпита състрадание към болката на Дурьодхана. Той се опита да го утеши по най-различни начини, но Дурьодхана просто се изсмя, опитвайки се да скрие истинските си чувства. Той се сбогува с Пандавите и замина за Хастинапура заедно с огромната си свита, а умът му копнееше за отмъщение.
Then Kṛṣṇa also decided to return home. As He was departing He spoke affectionately to Yudhiṣṭhira. “O King, cherish all your subjects with ceaseless vigilance and patience. As the cloud is to all creatures, or the large tree to the birds, so should you become the refuge to your dependents.”
Кришна също реши да се прибере у дома. На тръгване той каза с обич на Юдхищхира: „О, Царю, грижи се за всичките си поданици с неотстъпна бдителност и търпение. Бъди подслон и закрила за всички, които зависят от теб — както е облакът за земните създания, а голямото дърво — за птиците.“
After Kṛṣṇa’s departure the Pāṇḍavas approached Vyāsadeva, who had not yet left. Yudhiṣṭhira asked him if the sacrifice had been successful. The ṛṣi replied, “O Kuru child, this sacrifice will yield great results for thirteen years. You shall be the undisputed emperor of this wide earth, but at the end of that period you will be the cause of a war which will rid the world of kṣatriyas.”
Когато Кришна си замина, Пандавите отидоха при Вясадева, който още не си бе тръгнал. Юдхищхира го попита дали жертвоприношението е било успешно. Риши отговори: „О, Куру, дете мое, тази жертва ще принесе велики плодове в продължение на тринайсет години. Ще бъдеш безспорен владетел на целия свят, но в края на този период ще станеш причина за война, която ще изличи кшатриите от лицето на земята.“
Yudhiṣṭhira was alarmed. Seeing his expression, Vyāsadeva said, “Do not be aggrieved. No one can overcome the influence of time. Everything is arranged by the Supreme for the ultimate good of all. This war will be Duryodhana’s fault, not yours. I shall now go to the mountains, but you will see me again in times of need.”
Юдхищхира се разтревожи. Виждайки изражението на лицето му, Вясадева каза: „Не се натъжавай. Никой не може да превъзмогне въздействието на времето. Всичко е наредено от Върховния за висшето благо на съществата. Тази война ще е по вина на Дурьодхана, не по твоя. Сега ще се върна в планините, но ще ме видите отново във времена на нужда.“
The ṛṣi then stood up and left, surrounded by all the other sages. When they were gone Yudhiṣṭhira spoke to his brothers. “The sage’s words cannot prove false, but I do not wish to be the cause of suffering in the world. From this day on I shall not speak a harsh word to anyone. I shall always practice virtue and shall see no difference between my own sons and those of others, and I shall follow my elders’ commands without the least hesitation. In this way I shall avoid disagreements, for they are the cause of war.”
След това мъдрецът стана да си върви, заобиколен от останалите светци. Когато те си заминаха, Юдхищхира каза на братята си: „Думите на мъдреца няма как да не се сбъднат, но аз не искам да ставам причина за страдания в света. От този ден нататък няма да кажа и една остра дума на никого. Винаги ще развивам добродетел и за мен няма да има разлика между собствените ми синове и чуждите. Ще се подчинявам на заповедите на по-старшите без никакво колебание. По такъв начин ще избегна неразбирателствата, тъй като те са причината за войните.“
Yudhiṣṭhira continued to think about Vyāsadeva’s words. It seemed that the Lord’s plan was unfolding. Although the Pāṇḍavas had asserted their rulership over the world, it was still a fact that many impious kings were exploiting the earth’s resources. Yudhiṣṭhira saw at the sacrifice that many had supported Śiśupāla against Kṛṣṇa, although they were afraid to oppose Him openly. Who knew what evil schemes Duryodhana and his brothers would dream up? All of this was no doubt Kṛṣṇa’s arrangement to rid the world of ungodly elements. Yudhiṣṭhira remained immersed in thought of Kṛṣṇa and His mysterious plans.
Юдхищхира не спираше да мисли за думите на Вясадева. Изглежда това бе някакъв божествен план. Макар Пандавите да бяха установили властта си по света, все пак оставаше фактът, че много неблагочестиви царе експлоатираха земните ресурси. Юдхищхира бе видял на жертвоприношението колко много от тях бяха подкрепили Шишупала срещу Кришна, макар да ги бе страх да му се противопоставят открито. Кой знае какви коварни заговори можеха да осъществят Дурьодхана и братята му? Всичко това несъмнено бе замисъл на Кришна, за да избави земята от безбожниците. Юдхищхира оставаше потопен в мисли за Кришна и за неговите загадъчни планове.
As he made his way back to Hastināpura, Duryodhana sat brooding and miserable in his chariot. Śakuni asked, “What ails you, O King? Why are your sighing again and again?”
Пътувайки обратно към Хастинапура, Дурьодхана седеше мрачен и нещастен в своята колесница. Шакуни го попита: „Какво те мъчи, Царю? Защо въздишаш отново и отново?“
The prince looked distractedly at Śakuni. “O Uncle, I am filled with jealousy to see the world under the Pāṇḍavas’ sway. Having witnessed their astounding sacrifice and seeing them shining like gods in heaven, my heart burns day and night. Indeed I am drying up like a shallow pool in the summer sun.”
Принцът погледна отнесено Шакуни: „Горя от завист, като виждам света под властта на Пандавите. Бях свидетел на изумителното им жертвоприношение, видях ги да блестят като боговете в рая! Сърцето ми изгаря ден и нощ. Пресъхвам като плитък вир под лятното слънце.“
Duryodhana gazed out of his chariot at the rolling countryside with its well-tilled fields and blossoming orchards. Groups of villagers stood and watched as the royal procession moved along the road. The prince continued, “When Kṛṣṇa killed Śiśupāla no kings dared to speak. They were all awed by the Pāṇḍavas’ might, or else how could they have tolerated such an injustice?”
Дурьодхана се взря в земите с добре обработени поля и нацъфтели овощни градини, покрай които минаваше колесницата. Групи селяни стояха край пътя и гледаха преминаващата царска процесия. Принцът продължи: „Когато Кришна уби Шишупала, никой не посмя да каже нищо. Всички благоговееха пред могъществото на Пандавите; как иначе биха изтърпели подобна несправедливост?“
Duryodhana wrung his hands. “I cannot tolerate it. I shall therefore enter fire, drown myself or swallow poison. What man who possesses any prowess at all can bear to see his enemies prosper? How can I ever equal their power and opulence? Who can help me achieve such influence? Fate is supreme and men’s exertions useless. All my efforts to destroy the Pāṇḍavas have failed. Instead, they flourish like lotuses in a lake. Therefore I should die! Know that I am in the grip of grief, O Uncle, and please inform my father.”
Дурьодхана закърши ръце: „Не мога да понеса това. Ето защо ще се хвърля в огъня или ще се удавя, или пък ще погълна отрова. Кой мъж, притежаващ изобщо някаква храброст, може да търпи да гледа как враговете му процъфтяват? Нима някога бих могъл да се сравнявам с тях по власт и богатство? Кой може да ми помогне да постигна такава влиятелност? Съдбата е всесилна, а човешките усилия — безполезни. Всичките ми опити да погубя Пандавите се оказаха неуспешни. Вместо това те цъфтят като лотоси насред езеро. Затова ще умра! Знай, че съм във властта на скръбта, вуйчо. Моля те, кажи това на баща ми.“
Śakuni moved closer to his nephew. “O Duryodhana, do not envy the Pāṇḍavas. They are receiving what is rightfully theirs, due to their own deeds. They have their half of the kingdom, and with Kṛṣṇa’s help and Drupada’s alliance they have grown rich. What is there to be sorry about?”
Шакуни седна по-близо до племенника си: „Недей да завиждаш на Пандавите, сине. Те получиха онова, което им принадлежи по право, благодарение на собствените си дейности. Притежават своята половина от царството и с помощта на Кришна и съюзничеството на Друпада забогатяха. За какво има да съжаляваш?“
The Gandhara ruler smiled as he spoke. His eyes narrowed slightly and he fingered his jeweled rings. “Your cousins have conquered the world and now possess limitless wealth. Why do you grieve? This wealth can now become yours. You said there are none to help you, but I do not agree. You have one hundred brothers, the greatly powerful Droṇa, Karṇa and the invincible chariot-warrior, Kṛpa. And my brothers, along with the mighty Somadatta, stand ready at your command. Take the earth and rule it without a rival.”
Владетелят на Гандхара се усмихваше, докато говореше. Очите му леко се присвиха и той погали скъпите си пръстени: „Братовчедите ти завоюваха света и притежават несметни съкровища. Защо скърбиш? Сега това богатство може да стане твое. Казваш, че няма кой да ти помогне, но аз не съм съгласен. Имаш сто братя, неимоверно могъщия Дрона, Карна и непобедимия воин Крипа. Освен това и моите братя, както и силният Сомадатта очакват заповедите ти. Завладей земята и я управлявай без съперници.“
Duryodhana’s eyes widened. He sat up straight on the leather upholstered seat. Perhaps his uncle was right. The Kauravas’ strength was hard to rival. Droṇa, Bhīṣma, Kṛpa, Karṇa--who could face these men when they stood together in battle? Duryodhana spoke eagerly, “O King, if you think it wise, then I shall conquer the Pāṇḍavas. This whole world shall be mine, along with the magnificent Mayasabha.”
Дурьодхана се вторачи в Шакуни и се надигна от тапицираната с кожа седалка. Може би вуйчо му бе прав. Силата на Кауравите нямаше равна. Дрона, Бхишма, Крипа, Карна — кой можеше да устои срещу тези мъже, изправени един до друг в битка? Дурьодхана каза пламенно: „О, Царю, ако смяташ, че е разумно, аз ще победя Пандавите. Целият този свят ще бъде мой, заедно с величествената Маяшабха.“
Śakuni slowly shook his head. He played with the set of dice he carried with him everywhere. “Do not be rash, O King. There are many ways to overcome an enemy apart from battle. We cannot conquer in battle the Pāṇḍavas, especially when they are united with Kṛṣṇa. Not even Indra with all the celestials could overpower them. I was thinking of another way by which they can be defeated.”
Шакуни бавно поклати глава. Той си играеше с чифта зарове, които носеше навсякъде със себе си: „Не бъди толкова припрян. Има много други начини да победиш врага си освен в битка. Не можем да победим в бой Пандавите, още повече когато са в съюз с Кришна. Дори и Индра заедно с всички богове не би ги победил. Мислех си за друго средство, с което да ги сразим.“
Śakuni suggested that they challenge Yudhiṣṭhira to a game of dice. He knew Yudhiṣṭhira was fond of playing, and also that he was not expert. At dice Śakuni had no equal anywhere in the world. “Without a doubt Yudhiṣṭhira will accept your challenge,” Śakuni continued, his arm resting on Duryodhana’s shoulder. “He cannot resist the game, and with a little encouragement, he will surely gamble away all his possessions. Thus I will win for you his entire kingdom and wealth.”
Шакуни предложи да предизвикат Юдхищхира да играе на зарове. Той знаеше, че Юдхищхира обича да играе и че освен това бе неумел комарджия. В заровете Шакуни нямаше равен никъде по света. „Без съмнение Юдхищхира ще приеме предизвикателството ти — продължи Шакуни, слагайки ръка на рамото на Дурьодхана. — Той не може да устои на хазарта и с малко насърчаване със сигурност ще проиграе всичките си притежания. Така аз ще спечеля за теб цялото му царство и богатство.“
As they entered Hastināpura, Duryodhana suggested that they go at once to Dhṛtarāṣṭra and get his permission for the plan. Arriving before the blind king, Śakuni said, “O great monarch, here is your son Duryodhana. He is pale and emaciated with grief. You should ask him the cause and try to find a remedy.”
Когато пристигнаха в Хастинапура, Дурьодхана предложи веднага да отидат при Дхритаращра и да получат разрешението му за този план. Влизайки при слепия цар, Шакуни каза: „О, велики владетелю, тук е твоят син Дурьодхана. Той е блед и отслабнал от мъка. Защо не го попиташ за причината и не се опиташ да намериш лек?“
Dhṛtarāṣṭra was surprised. “Why are you sad, my son? You have at your disposal everything enjoyable, no less than the gods. Vast wealth, the best of clothes, the finest food, beautiful women--all these await your pleasure. How then have you become depressed?”
Дхритаращра бе смаян: „Защо си тъжен, сине мой? Имаш на разположение всичко, на което човек би пожелал да се наслаждава, в не по-малка степен от боговете. Огромни богатства, най-скъпи дрехи, най-отбрани храни, най-красиви жени — всичко е за твое удоволствие. Как така си потиснат и нещастен?“
Duryodhana at once admitted that he was consumed by jealousy of the Pāṇḍavas. Even though he had wealth, their wealth--his enemy’s wealth--was superior. The Kaurava then described to his father what he had seen in Indraprastha. “During the sacrifice, Yudhiṣṭhira was given so much tribute that it became necessary to turn some of it away. He had been offered millions of elephants, horses, cows and camels. Heaps of gems and golden ornaments were stacked up like mountains. The Pāṇḍava provided thirty servant maids for each of 88,000 snataka Brahmins. He arranged to feed one hundred thousand Brahmins at a time during the sacrifice and when they were fed conches were blown. O Father, I heard those conches sounding all through the sacrifice.”
Дурьодхана призна, че изгаря от завист към Пандавите. Какво като има богатства, когато богатствата на враговете му са много повече. Каурава описа на баща си какво бе видял в Индрапрастха: „По време на жертвоприношението Юдхищхира получи толкова много данъци, че се наложи част от тях да бъдат отнесени. Поднесоха му милиони слонове, коне, крави и камили. Купищата скъпоценности и златни украшения се възвисяваха като планини. Пандава даде на всеки един от 88 000 снатака брамини по трийсет слугини. Организира да бъдат нахранени по сто хиляди брамини наведнъж по време на жертвоприношението, а когато обядът приключеше, протръбяваха раковини. О, татко, аз чувах тези раковини да тръбят по време на цялото жертвоприношение.“
Duryodhana told the king how he had even seen the gods at the Rājasūya. Samudra, the ocean deity, had personally offered Yudhiṣṭhira celestial ambrosia drawn from the depths of the sea. This beverage is superior even to the soma-rasa that Indra enjoys. It was impossible for Duryodhana to describe to his blind father all that he had seen. As he remembered it, however, Duryodhana’s heart burned with the fire of envy.
Дурьодхана разказа на царя как е видял дори боговете да идват на Раджасуя. Самудра, богът на океана, лично бе поднесъл на Юдхищхира божествена амброзия, донесена от дълбините на морето. Тази напитка превъзхождаше дори сома-раса, на която се наслаждаваше Индра. За Дурьодхана бе невъзможно да опише на слепия си баща всичко, което бе видял. Думите му излизаха със запъване, а сърцето му изгаряше в огъня на завистта.
Dhṛtarāṣṭra remained silent. Then Śakuni spoke: “O King, I know a means by which your son may win all this wealth for himself. I propose that you invite Yudhiṣṭhira to a game of dice. No one can defeat me at dice. I will win easily. In this way we shall acquire all that Yudhiṣṭhira possesses.”
Дхритаращра не каза нищо. Тогава заговори Шакуни: „Царю, знам начин синът ти да се сдобие с цялото това богатство. Предлагам да поканиш Юдхищхира на игра на зарове. Мен никой не може да ме победи на хазарт. Лесно ще спечеля. Така ще придобием всичко, което притежава Юдхищхира.“
“Father, please grant us your permission to carry this out. Let us conquer our enemies and enjoy this earth.”
Дурьодхана се приведе напред: „Татко, моля те, дай ни разрешението си да направим това. Нека победим враговете си и се наслаждаваме на цялата земя.“
Dhṛtarāṣṭra was uncertain. “Let me consult the wise Vidura. He will only advise us for our own good.”
Дхритаращра се колебаеше: „Оставете ме да се допитам до мъдрия Видура. Той винаги ни съветва единствено за наше добро.“
“Vidura will certainly block our plan,” Duryodhana replied. “And if he does, then I shall take my own life. Then you and Vidura may live here happily. What need do you have for me anyway?”
„Видура със сигурност ще възпрепятства плана ни — отговори Дурьодхана. — А ако го направи, аз ще сложа край на живота си. Тогава живей щастливо и спокойно с Видура. За какво съм ти изобщо аз?“
Dhṛtarāṣṭra was pained. Duryodhana was his most dear son. How could he ever refuse his requests? The king decided he would talk with Vidura and convince him. He then ordered that a palatial hall be constructed for the match. It should have a thousand pillars and a thousand gates. Covering two square miles it should be set with countless gems. When it was complete they could invite the Pāṇḍavas for the game.
Тези думи много нараниха Дхритаращра. Дурьодхана бе любимият му син. Как би могъл да отхвърли коя да е негова молба? Царят реши, че ще говори с Видура и ще го убеди. След това заповяда да бъде построена великолепна дворцова зала за играта на зарове. Тя трябваше да има хиляда колони и хиляда врати. Разпростираща се на площ от пет квадратни километра, цялата щеше да сияе от безброй диаманти. Когато бъде завършена, щяха да поканят Пандавите за играта.
Dhṛtarāṣṭra was still uneasy. He knew the evils of gambling. He called for Vidura and said, “I have decided to invite the Pāṇḍavas for a friendly game of dice with my sons. They can gamble a little and thus sport together. I am building a fine hall for their pleasure.”
Все пак Дхритаращра се чувстваше притеснен. Той знаеше до какви беди води хазартът, затова повика Видура и му каза: „Решил съм да поканя Пандавите на приятелска игра на зарове с моите синове. Могат да позалагат малко и така да се позабавляват. Строя прекрасна зала, за да им е по-приятно.“
Vidura frowned. “I do not approve of this, O King. Gambling always brings with it dispute and fighting. You should be careful that no dissension arises between your sons and the Pāṇḍavas, for that may cause destruction.”
Видура се намръщи: „Аз не одобрявам това, Царю. Хазартът винаги води до спорове и боеве. Трябва да внимаваш да не възникват разногласия между синовете ти и Пандавите, защото това може да е унищожително.“
Dhṛtarāṣṭra tried to reassure his brother. “When you, me, Bhīṣma and Droṇa are here, what evil can befall us? In any event, destiny is supreme. Whatever has been ordained by the supreme power will come to pass. What can our efforts do to avert it? I have already arranged for this gambling match for my son’s pleasure. Please do not try to change my mind.”
Дхритаращра се опита да убеди брат си: „Нали и ти, и аз, и Бхишма, и Дрона ще сме там. Какво зло може да ни сполети? При всички случаи съдбата има последната дума. Каквото е наредено от висшите сили, ще се случи. Колко струват усилията ни да го избегнем? Вече съм се разпоредил за тази игра на хазарт, за да доставя радост на сина си. Моля те, недей да се опитваш да промениш решението ми.“
Vidura sighed. “Fate is surely all-powerful, O King, but we nevertheless receive the results of our own acts. We have free will. The supreme power simply reciprocates with our desires. It is the consequences of our acts which are inevitable, not the acts themselves. O lord, consider carefully your motivation in allowing this gambling match.”
Видура въздъхна: „Съдбата несъмнено е всесилна, Царю, но ние получаваме резултатите от делата си. Имаме свободна воля. Висшата сила просто отговаря на желанията ни. Неизбежни са последиците от действията ни, а не самите действия. Господарю, обмисли внимателно какви са мотивите ти, за да позволиш тази игра на зарове.“
Dhṛtarāṣṭra remained silent and Vidura slowly left his chamber with a heavy heart. He could understand that Kali-yuga, the dark age of quarrel and suffering, was beginning. The gambling match would certainly set in motion the events that would lead to the annihilation of the world’s rulers. Vidura remembered the Rājasūya and the kings who had supported Śiśupāla against Kṛṣṇa. He was apprehensive, but he felt helpless. Although the king was not a fool, he was controlled by his covetous and mean-minded son. Vidura’s counsel, although aimed at the good of all, was falling on deaf ears.
Дхритаращра не отговори нищо и Видура бавно излезе от стаята с натежало сърце. Той разбра, че Кали Юга, тъмната епоха на раздори и страдания, вече е започнала. Играта на зарове неминуемо щеше да доведе до събития, които на свой ред щяха да причинят унищожението на световните владетели. Видура си спомни Раджасуя и царете, които бяха подкрепили Шишупала срещу Кришна. Тревожеше се, но се усещаше безпомощен. Въпреки че царят не беше глупав, той бе под контрола на ненаситния си порочен син. Макар да бяха за доброто на всички, съветите на Видура не бяха чути.
During the coming weeks, as the hall was being built, Dhṛtarāṣṭra reflected on Vidura’s words. He disliked countermanding his brother’s advice, because he knew Vidura never gave faulty counsel. The impending dice match was undoubtedly fraught with danger. If it led to a battle between the Kauravas and the Pāṇḍavas, that would be a disaster.
В течение на следващите седмици, докато залата се строеше, Дхритаращра размисляше над думите на Видура. Той не обичаше да пренебрегва мнението на брат си, тъй като знаеше, че Видура никога не дава лош съвет. Предстоящата игра на зарове несъмнено бе пълна с опасности. Ако доведеше до битка между Кауравите и Пандавите, това би било бедствие.
The king decided to try once more to change his son’s mind. Sitting alone with him in his chamber, he said, “O son of Gāndhārī, there is no need to gamble with your cousins. Vidura does not approve of it and I do not like it either. Gambling inevitably leads to dissension. Everything we now have could be ruined. If you desire wealth equal to that of the Pāṇḍavas, then let us perform a sacrifice similar to theirs. Then the world’s kings will bring you tribute as they did Yudhiṣṭhira. Why must you take Yudhiṣṭhira’s wealth from him? Yudhiṣṭhira is gentle. He will never attack you or cause you pain. Give up your envy and do not grieve. Enjoy life with all the good things you already possess.”
Царят реши още веднъж да се опита да разубеди сина си. Седнал насаме с него в стаята си, той каза: „Мили сине, няма нужда да играеш хазарт с братовчедите си. Видура не одобрява това, на мен самия също не ми допада. Хазартът неминуемо води до конфликти. Всичко, което в момента притежаваме, може да бъде изгубено. Щом копнееш за богатства, равни на тези на Пандавите, нека тогава извършим и ние подобно жертвоприношение. Тогава царете по земята ще ти поднесат налог, също както направиха за Юдхищхира. Защо трябва да отнемаш богатството на Юдхищхира? Той е толкова кротък. Никога не би те нападнал, никога не би ти причинил болка. Спри с тази завист, спри с тази скръб! Радвай се на живота и на всички прекрасни неща, които вече притежаваш.“
Duryodhana would not accept his father’s advice. He told him about the incidents in the Mayasabha--how the Pāṇḍavas, and especially Draupadī, had laughed at him. As he remembered it again his anger was inflamed. In a choked voice he described the incidents to his father. “Seeing what I thought to be a door, but which was really a solid piece of crystal, I walked straight into it and smashed my head. As I stood with my brains swimming, the twins came up and supported me. Sahadeva led me by the hand, smiling and saying repeatedly, ‘This is the door, O King.’ I felt like dying then and there.”
Дурьодхана не искаше да приеме съвета на баща си. Той му разказа са случката в Маяшабха — как Пандавите, и особено Драупади, му се бяха смели. Когато отново си припомни събитията, гневът му се разгоря още по-силно. С пресекнал глас той разказа инцидента на баща си: „Виждайки нещо, което сметнах за врата, а то всъщност беше плътно парче кристал, аз тръгнах право натам и си блъснах главата. Докато стоях замаян, близнаците дойдоха и ме подхванаха. Сахадева ме поведе за ръка, като се усмихваше и непрекъснато повтаряше: „Вратата е ето тук, Царю.“ Почувствах се все едно умирам на място.“
The Kaurava prince also gave more details about the Pāṇḍavas’ wealth. The Kauravas could never equal that wealth even if they performed one hundred sacrifices. Duryodhana had never even heard of many of the shining gems he had seen at Yudhiṣṭhira’s palace. For weeks an endless line of kings and chieftains arrived at Indraprastha, each bringing huge amounts of tribute in an attempt to excel the others in charity. Seeing all the gold, gems, weapons, animals, clothes, rugs, silks, skins, serving maids, perfumes and incenses, Duryodhana was shocked. When he saw Samudra fetch Varuṇa’s massive golden conch, which Kṛṣṇa then used to bathe Yudhiṣṭhira in the final sacrificial ablution, the Kaurava prince all but lost his senses.
Принцът разказа и още по-подробно за богатствата на Пандавите. Кауравите не биха могли да получат толкова дори да извършат стотици жертвоприношения. Дурьодхана никога не беше чувал да съществува такова многообразие от скъпоценни камъни, каквото бе видял в двореца на Юдхищхира. Седмици наред в безкрайна върволица в Индрапрастха пристигаха царе и кшатрии и всеки един носеше огромно количество дарове, опитвайки се да надмине другите в изобилието на пожертвованията си. Цялото това злато, скъпоценни камъни, оръжия, животни, платове, килими, коприна, прислужници, парфюми и благовония бяха поразили Дурьодхана. Когато бе видял Самудра да донася раковината на Варуна от масивно злато, която Кришна използва, за да изкъпе Юдхищхира в последното жертвено обливане, кауравският принц едва не бе загубил съзнание.
Dhṛtarāṣṭra listened in silence as his son continued. “O Father, the Pāṇḍavas have even spread their dominion to the far northern regions of Harivarṣa where no man can go. The residents of that land gave them hundreds of celestial conches, and I heard them being blown during the sacrifice. The tremendous sound made my hair stand erect. Weaker kings fainted upon hearing the noise.”
Дхритаращра слушаше мълчаливо, докато синът му продължаваше да разказва: „Пандавите са разпрострели властта си дори над далечните северни земи на Хариварша, където човешки крак не може да стъпи. Обитателите на онези земи им подариха стотици небесни раковини и аз чух да ги надуват по време на жертвоприношението. Звукът бе толкова страховит, че косите ми настръхнаха. По-слабите царе припаднаха от този тътен.“
Duryodhana’s voice became increasingly urgent as he pleaded with his father. “I cannot live as long as the Pāṇḍavas possess such incomparable opulence. If they are allowed to flourish it will only be a matter of time until they overpower the Kauravas. They are our enemies. It is only right that we should attack them and take their wealth. This is the kṣatriya code. Either I will gain control of the earth or I will die. This gambling match is the safest and surest way to achieve my ends.”
Гласът на Дурьодхана ставаше все по-пламенен, докато умоляваше баща си: „Не мога да остана жив, докато Пандавите притежават такова несравнимо величие. Ако им позволим да процъфтяват, ще бъде само въпрос на време да завладеят Кауравите. Те са наши врагове. Единственото правилно нещо е да ги нападнем и да превземем богатствата им. Такъв е законът на кшатриите. Или ще владея земята, или ще умра. Тази игра на зарове е най-безопасният и сигурен начин да постигна целите си.“
Dhṛtarāṣṭra thought for some moments, then replied, “O son, I hate such enmity, especially when you bear it towards those who are powerful. Such hostility brings about a change of feelings and is thus itself a painful weapon, although not made of steel. Do you realize that what you are suggesting will certainly cause a fearful war?”
Дхритаращра размисли кратко, а после отговори: „Не ми харесва такава враждебност, особено срещу силни противници. Неприязънта променя чувствата и сама по себе си е болезнено оръжие, макар и без метално острие. Осъзнаваш ли, че това, което предлагаш, неминуемо ще доведе до пагубна война?“
Duryodhana paced impatiently in front of his blind father. “What violence is there in a simple dice game? If Yudhiṣṭhira chooses to gamble and lose his wealth, then how can anyone blame us? We have nothing to lose. Śakuni will win every game. O Father, please grant me permission to invite the Pāṇḍavas for this match.”
Дурьодхана нетърпеливо пристъпи към слепия си баща: „Какво насилие има в една обикновена игра на зарове? Ако Юдхищхира реши да залага и проиграе богатството си, кой ще му е виновен? Ние нямаме какво да губим. Шакуни винаги ще печели. О, татко, умолявам те, дай ми разрешението си да поканя Пандавите за тази игра.“
The king rose from his seat and called for his servants. As they led him away he said, “Your words do not find favor with me, O prince, but do what you will. You will surely repent your rashness later, for deeds fraught with impiety never bring prosperity. I shall ask Vidura to invite the Pāṇḍavas.”
Царят се изправи от престола си и повика слугите. Докато го отвеждаха, той каза: „Думите ти не ми допадат, Дурьодхана, но прави каквото искаш. Несъмнено ще съжаляваш за прибързаността си, тъй като извършването на неблагочестиви дейности никога не води към добро. Ще изпратя Видура да покани Пандавите.“
A few days later the king heard that the hall had been completed. He called for Vidura and said, “Please leave at once for Indraprastha and bring Yudhiṣṭhira and his brothers. Invite them for a friendly game of dice with their cousins in our new hall.”
Известно време след това царят научи, че залата е готова. Той повика Видура и му каза: „Моля те, замини веднага за Индрапрастха и доведи Юдхищхира и братята му. Покани ги на приятелска игра на зарове с братовчедите им в нашата нова зала.“
Vidura tried one last time to dissuade the king. “This match will bring about the destruction of our race. Clearly your son wants only the Pāṇḍavas’ wealth and has contrived this means to take it. Dissension among our family members will cause our ruin. O King, stop it now while you have the chance.”
Видура за последен път се опита да разубеди царя: „Тази игра ще доведе до унищожението на династията ни. Ясно е, че синовете ти жадуват за богатството на Пандавите и са измислили този начин да се сдобият с него. Конфликтите сред членовете на рода ни ще са причина за нашата гибел. О, Царю, спри това безумие навреме, докато все още имаш възможност.“
But Dhṛtarāṣṭra had already made up his mind. “O brother, everything lies in the hands of destiny. If destiny so wills it, then we will not be harmed; and if by the course of fate we are to suffer, then what can be done? Everything happens according to Providence. Therefore please go to Indraprastha and return with Kuntī’s invincible sons.”
Но Дхритаращра вече бе взел решение: „Братко, всичко е в ръцете на съдбата. Ако съдбата не е решила, няма как да пострадаме. Но ако по стечение на обстоятелствата се налага да страдаме, тогава какво можем да направим? Всичко се случва по волята на Провидението. Затова, моля те, иди в Индрапрастха и се върни с непобедимите синове на Кунти.“
Vidura looked despairingly at the blind monarch. It was hopeless to try to change his mind. His attachment for Duryodhana was too strong. Even though he could obviously see the results of acquiescing to his son, Dhṛtarāṣṭra still did not refuse him. Fearing the worst, Vidura left the palace and prepared for his journey.
Видура гледаше в отчаяние слепия монарх. Безнадеждно бе да се опитва да промени решението му, толкова силна бе привързаността му към Дурьодхана. Макар ясно да виждаше резултатите от непротивопоставянето на сина си, Дхритаращра въпреки всичко не можеше да му откаже. Страхувайки се от най-лошото, Видура напусна двореца и се приготви да отпътува.