Mantra Eight
Мантра осма
Text
Текст
asnāviraḿ śuddham apāpa-viddham
kavir manīṣī paribhūḥ svayambhūr
yāthātathyato ’rthān vyadadhāc chāśvatībhyaḥ samābhyaḥ
асна̄вирам̇ шуддхам апа̄па-виддхам
кавир манӣш̣ӣ парибхӯх̣ сваямбхӯр
я̄тха̄татхято 'ртха̄н вядадха̄ч
чха̄шватӣбхях̣ сама̄бхях̣
Synonyms
Дума по дума
saḥ — that person; paryagāt — must know in fact; śukram — the omnipotent; akāyam — unembodied; avraṇam — without reproach; asnāviram — without veins; śuddham — antiseptic; apāpa-viddham — prophylactic; kaviḥ — omniscient; manīṣī — philosopher; paribhūḥ — the greatest of all; svayambhūḥ — self-sufficient; yāthātathyataḥ — just in pursuance of; arthān — desirables; vyadadhāt — awards; śāśvatībhyaḥ — immemorial; samābhyaḥ — time.
сах̣ – тази личност; паряга̄т – трябва наистина да познава; шукрам – всемогъщият; ака̄ям – невъплътен; авран̣ам — безупречен; асна̄вирам – без вени; шуддхам – пречистващ; апа̄па-виддхам – предпазващ; кавих̣ – всезнаещ; манӣш̣ӣ – философ; парибхӯх̣ – най-великият от всички; сваямбхӯх̣ – себеудовлетворен; я̄тха̄татхятах̣ – в изпълнение на; артха̄н – желани неща; вядадха̄т – възнаграждава; ша̄шватӣбхях̣ – незапомнени; сама̄бхях̣ – времена.
Translation
Превод
Such a person must factually know the greatest of all, the Personality of Godhead, who is unembodied, omniscient, beyond reproach, without veins, pure and uncontaminated, the self-sufficient philosopher who has been fulfilling everyone’s desire since time immemorial.
Такава личност трябва действително да познава най-великия от всички – Бог, Върховната Личност, невъплътения, всезнаещия, безукорния; Той е без вени, чист и неосквернен; себеудовлетвореният философ, който от незапомнени времена изпълнява желанията на всекиго.
Purport
Пояснение
Here is a description of the transcendental and eternal form of the Absolute Personality of Godhead. The Supreme Lord is not formless. He has His own transcendental form, which is not at all similar to the forms of the mundane world. The forms of the living entities in this world are embodied in material nature, and they work like any material machine. The anatomy of a material body must have a mechanical construction with veins and so forth, but the transcendental body of the Supreme Lord has nothing like veins. It is clearly stated here that He is unembodied, which means that there is no difference between His body and His soul. Nor is He forced to accept a body according to the laws of nature, as we are. In materially conditioned life, the soul is different from the gross embodiment and subtle mind. For the Supreme Lord, however, there is never any such difference between Him and His body and mind. He is the Complete Whole, and His mind, body and He Himself are all one and the same.
Тук е описана вечната трансцендентална форма на Абсолютната Божествена Личност. Върховният Бог не е лишен от форма. Той има собствена трансцендентална форма, която по нищо не прилича на формите в материалния свят. Телата на живите същества в този свят са оформени от материалната природа и работят като всяка една материална машина. Анатомията на тялото изисква механична конструкция, вени и всичко останало, но в трансценденталното тяло на Бога няма нищо подобно на вени. Тук ясно се казва, че Той не е въплътен. Това означава, че между тялото и душата му няма разлика и Той не е принуден да приема тяло по силата на природните закони, за разлика от нас. В материално обусловения живот душата е различна от грубото тяло и финия ум. За Върховния такава разлика не съществува. Той е пълното цяло и неговият ум, тяло и Той самият са едно и също нещо.
In the Brahma-saṁhitā (5.1) there is a similar description of the Supreme Lord. He is described there as sac-cid-ānanda-vigraha, which means that He is the eternal form fully representing transcendental existence, knowledge and bliss. As such, He does not require a separate body or mind, as we do in material existence. The Vedic literature clearly states that the Lord’s transcendental body is completely different from ours; thus He is sometimes described as formless. This means that He has no form like ours and that He is devoid of a form we can conceive of. In the Brahma-saṁhitā (5.32) it is further stated that with each and every part of His body He can do the work of the other senses. This means that the Lord can walk with His hands, accept things with His legs, see with His hands and feet, eat with His eyes, etc. In the śruti-mantras it is also said that although the Lord has no hands and legs like ours, He has a different type of hands and legs, by which He can accept all that we offer Him and run faster than anyone. These points are confirmed in this eighth mantra through the use of words like śukram (“omnipotent”).
В Брахма сам̇хита̄ (5.1) има подобно описание на Бога. Там Той е описан като сач-чид-а̄нанда-виграха. Това означава, че Той е вечната форма, напълно изявила трансценденталното битие, знание и блаженство. И не се нуждае от отделно тяло или ум, както е при нас в материалното съществуване. Във ведическата литература се казва ясно, че Той притежава съвсем различно от нашето трансцендентално тяло, затова понякога го описват като лишен от форма. Това означава, че формата му не е като нашата, т.е. че е лишен от форма, която ние можем да възприемем. По-нататък Брахма сам̇хита̄ (5.32) обяснява, че с всяка част или сетиво от тялото си Той може да извършва дейностите на другите сетива. Тоест Бог може да върви с ръцете си, да приема неща с краката си, да вижда с ръцете и краката, да яде с очите и т.н. В шрути мантрите се казва още, че Той няма ръце и крака като нашите, но има по-различни ръце и крака, с които може да приема това, което му предлагаме, и да се движи по-бързо от всички. Тези становища се потвърждават и от настоящата осма мантра чрез употребата на думи като шукрам, „всемогъщ“.
The Lord’s worshipable form (arcā-vigraha), which is installed in temples by authorized ācāryas who have realized the Lord in terms of Mantra Seven, is nondifferent from the original form of the Lord. The Lord’s original form is that of Śrī Kṛṣṇa, and Śrī Kṛṣṇa expands Himself into an unlimited number of forms, such as Baladeva, Rāma, Nṛsiṁha and Varāha. All of these forms are one and the same Personality of Godhead. Similarly, the arcā-vigraha worshiped in temples is also an expanded form of the Lord. By worshiping the arcā-vigraha, one can at once approach the Lord, who accepts the service of a devotee by His omnipotent energy. The arcā-vigraha of the Lord descends at the request of the ācāryas, the holy teachers, and works exactly in the original way of the Lord by virtue of the Lord’s omnipotence. Foolish people who have no knowledge of Śrī Īśopaniṣad or any of the other śruti-mantras consider the arcā-vigraha, which is worshiped by pure devotees, to be made of material elements. This form may be seen as material by the imperfect eyes of foolish people or kaniṣṭha-adhikārīs, but such people do not know that the Lord, being omnipotent and omniscient, can transform matter into spirit and spirit into matter, as He desires.
Формата за обожание на Бога (арча̄-виграха), установена в храмовете от упълномощени а̄ча̄рии, осъзнали Бога според изложеното в седма мантра, не се различава от изначалната му форма. Изначална е формата на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, а Той се разпространява чрез неограничен брой форми, такива като Баладева, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха и Вара̄ха. Всички те представляват една и съща Божествена Личност. По същия начин арча̄-виграха, обожавана в храмовете, е Божествена форма. Като обожава арча̄-виграха, човек може веднага да се доближи до Бога, който приема служенето на предания чрез всемогъщата си енергия. Божествената арча̄-виграха се появява по молба на а̄ча̄риите, святите учители, и благодарение на Божието всемогъщество действа по неговия неповторим начин. Глупаците, които нямат представа за Шрӣ Ӣшопаниш̣ад или която и да е от другите шрути-мантри, смятат, че арча̄-виграха, обожавана от чистите предани, е изградена от материални елементи. Тази форма може да изглежда материална за несъвършените очи на глупаците или на каниш̣т̣ха-адхика̄рӣте, но те не разбират, че Бог, всемогъщ и всезнаещ, ако пожелае, може да превърне материята в дух и духа в материя.
In the Bhagavad-gītā (9.11–12) the Lord regrets the fallen condition of men with little knowledge who deride Him because He descends like a man into this world. Such poorly informed persons do not know the omnipotence of the Lord. Thus the Lord does not manifest Himself in full to the mental speculators. He can be appreciated only in proportion to one’s surrender to Him. The fallen condition of the living entities is due entirely to forgetfulness of their relationship with God.
В Бхагавад-гӣта̄ (9.11-12) Бог изразява съжаление за пропадналото състояние на хората с оскъдно знание, които му се присмиват, защото се появява в този свят в човешки образ. Такива неосведомени хора не познават всемогъществото на Върховния. Затова Той не се разкрива напълно пред умозрителните мислители. Само искрената отдаденост на човека определя доколко той може да оцени Бога. Живите същества са изпаднали в жалко състояние и това се дължи изцяло на факта, че са забравили връзката си с Бога.
In this mantra, as well as in many other Vedic mantras, it is clearly stated that the Lord has been supplying goods to the living entities from time immemorial. A living being desires something, and the Lord supplies the object of that desire in proportion to one’s qualification. If a man wants to be a high-court judge, he must acquire not only the necessary qualifications but also the consent of the authority who can award the title of high-court judge. The qualifications in themselves are insufficient for one to occupy the post: it must be awarded by some superior authority. Similarly, the Lord awards enjoyment to living entities in proportion to their qualifications, but good qualifications in themselves are not sufficient to enable one to receive awards. The mercy of the Lord is also required.
В тази мантра, както и в много други ведически мантри ясно се казва, че Бог предоставя блага на живите същества от незапомнени времена. Живото същество пожелава нещо и Бог му доставя желаното, според неговата пригодност. Ако човек иска да стане върховен съдия, не е достатъчно просто да придобие съответните качества; необходимо е одобрението на властите, присъждащи титлата върховен съдия. Пригодността сама по себе си, не стига; нужно е решението на по-висш авторитет. По подобен начин Бог предоставя наслаждение на живите същества в съответствие с качествата им, но добрите качества сами по себе си не са достатъчни, нужна е и милостта на Бога.
Ordinarily the living being does not know what to ask from the Lord, nor which post to seek. When the living being comes to know his constitutional position, however, he asks to be accepted into the transcendental association of the Lord in order to render transcendental loving service unto Him. Unfortunately, living beings under the influence of material nature ask for many other things, and they are described in the Bhagavad-gītā (2.41) as having divided, or splayed, intelligence. Spiritual intelligence is one, but mundane intelligence is diverse. In Śrīmad-Bhāgavatam (7.5.30–31) it is stated that those who are captivated by the temporary beauties of the external energy forget the real aim of life, which is to go back to Godhead. Forgetting this, one tries to adjust things by various plans and programs, but this is like chewing what has already been chewed. Nonetheless, the Lord is so kind that He allows the forgetful living entity to continue in this way without interference. Thus this mantra of Śrī Īśopaniṣad uses the very appropriate word yāthātathyataḥ, indicating that the Lord rewards the living entities just in pursuance of their desires. If a living being wants to go to hell, the Lord allows him to do so without interference, and if he wants to go back home, back to Godhead, the Lord helps him.
Обикновено живото същество не знае какво да иска от Върховния, нито към каква позиция да се стреми. Но ако узнае органично присъщото си положение, то моли да бъде прието в трансценденталното обкръжение на Бога, за да му служи с любов. За нещастие, под въздействие на материалната природа, живите същества молят за всякакви други неща – затова в Бхагавад-гӣта̄ (2.41) интелигентността им е описана като раздвоена или разпиляна. Духовната интелигентност е единна, а материалната интелигентност има много разновидности. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30-31) се казва, че личностите, пленени от нетрайните прелести на външната енергия, забравят истинската цел на живота – завръщането при Бога. С тази забрава човек се опитва да нагласи някак си нещата чрез различни планове и програми, но това е все едно да дъвчеш вече сдъвканото. И все пак Бог е толкова милостив, че оставя потъналите в забрава живи същества да продължават по този път, без да им се меси. Ако живото същество иска да отиде в ада, Бог, без да се намесва, му позволява да го направи, а ако то поиска да се върне вкъщи, обратно при него, Той му помага.
God is described here as paribhūḥ, the greatest of all. No one is greater than or equal to Him. Other living beings are described here as beggars who ask goods from the Lord. The Lord supplies the things the living entities desire. If the entities were equal to the Lord in potency – if they were omnipotent and omniscient – there would be no question of their begging from the Lord, even for so-called liberation. Real liberation means going back to Godhead. Liberation as conceived of by an impersonalist is a myth, and begging for sense gratification has to continue eternally unless the beggar comes to his spiritual senses and realizes his constitutional position.
Тук Бог е наречен парибхӯх̣, най-великият от всички. Никой не му е равен, никой не го превъзхожда. Останалите живи същества са представени като просяци, които молят подаяния от Бога, а Той изпълнява желанията им. Ако те му бяха равни по могъщество, ако бяха всемогъщи и всезнаещи, нямаше да го молят дори за така нареченото освобождение. Истинско освобождение означава да се завърнеш при Върховния. Освобождението, както си го представят имперсоналистите, си остава един мит, а молбите за сетивно наслаждение ще продължават безкрай, докато просякът не се опомни и не заеме органично присъщото си положение.
Only the Supreme Lord is self-sufficient. When Lord Kṛṣṇa appeared on earth five thousand years ago, He displayed His full manifestation as the Personality of Godhead through His various activities. In His childhood He killed many powerful demons, such as Aghāsura, Bakāsura and Śakaṭāsura, and there was no question of His having acquired such power through any extraneous endeavor. He lifted Govardhana Hill without ever practicing weight-lifting. He danced with the gopīs without social restriction and without reproach. Although the gopīs approached Him with a paramour’s feelings of love, the relationship between the gopīs and Lord Kṛṣṇa was worshiped even by Lord Caitanya, who was a strict sannyāsī and rigid follower of disciplinary regulations. To confirm that the Lord is always pure and uncontaminated, Śrī Īśopaniṣad describes Him as śuddham (antiseptic) and apāpa-viddham (prophylactic). He is antiseptic in the sense that even an impure thing can become purified just by touching Him. The word “prophylactic” refers to the power of His association. As mentioned in the Bhagavad-gītā (9.30–31), a devotee may appear to be su-durācāra, not well behaved, in the beginning, but he should be accepted as pure because he is on the right path. This is due to the prophylactic nature of the Lord’s association. The Lord is also apāpa-viddham because sin cannot touch Him. Even if He acts in a way that appears to be sinful, such actions are all-good, for there is no question of His being affected by sin. Because in all circumstances He is śuddham, most purified, He is often compared to the sun. The sun extracts moisture from many untouchable places on the earth, yet it remains pure. In fact, it purifies obnoxious things by virtue of its sterilizing powers. If the sun, which is a material object, is so powerful, then we can hardly begin to imagine the purifying strength of the all-powerful Lord.
Върховният Бог е удовлетворен сам по себе си. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а се появил на Земята преди пет хиляди години, Той проявил пълното си божествено могъщество чрез различни дейности. В детството си убил много могъщи демони, като Агха̄сура, Бака̄сура и Шаката̄сура, без да полага някакви допълнителни усилия, за да се сдобие с такава сила. Повдигнал хълма Говардхана, без никога да се е занимавал с вдигане на тежести. Танцувал с гопӣте, без да се съобразява с никакви обществени условности и никой не го укорил. Макар че гопӣте отишли при него, подтиквани от любовни чувства, отношенията им с Кр̣ш̣н̣а са били обект на обожание дори от Бог Чайтаня – стриктен сання̄сӣ и безкомпромисен последовател на правилата за въздържание. За да потвърди, че Върховният е чист и неосквернен Шрӣ Ӣшопаниш̣ад го нарича шуддхам („пречистващ“) и апа̄па-виддхам („предпазващ“). Той е пречистващ, в смисъл че дори нещо определено нечисто, може да се пречисти, просто като се докосне до него. Думата „предпазващ“ се отнася до силата на общуването с Бога. Както се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (9.30-31), един предан в началото може да се държи като су-дура̄ча̄ра, с недобро поведение, но би трябвало да бъде приеман за чист, защото е стъпил на правилния път. Това се дължи на пречистващата природа на общуването с Бога. Върховният е апа̄па-виддхам и защото никакъв грях не го докосва. Дори да направи нещо, изглеждащо греховно, неговите действия са напълно добродетелни, защото Бог не е подвластен на греховете. При всички обстоятелства Той остава шуддхам, съвършено чист, затова често го сравняват със Слънцето. Слънцето пресушава влагата от всякакви замърсени места по земята, но самото то остава чисто. Благодарение на изключителната си мощ то пречиства и най-отвратителните неща. Щом Слънцето, което е само материален обект, има такава сила, можем да си представим пречистващата сила на всемогъщия Бог.