Mantra Fifteen
Мантра петнадесета
Text
Текст
satyasyāpihitaṁ mukham
tat tvaṁ pūṣann apāvṛṇu
satya-dharmāya dṛṣṭaye
сатяся̄пихитам̇ мукхам
тат твам̇ пӯш̣анн апа̄вр̣н̣у
сатя-дхарма̄я̄ др̣ш̣т̣айе
Synonyms
Дума по дума
хиран̣майена – от сияйната светлина; па̄трен̣а – от ослепителното покритие; сатяся – на Върховната Истина; апихитам – покрито; мукхам – лицето; тат – това покритие; твам – себе си; пӯш̣ан – о, поддръжнико; апа̄вр̣н̣у – милостиво отстрани; сатя – чист; дхарма̄я – на предания; др̣ш̣т̣айе – да покажеш.
Translation
Превод
O my Lord, sustainer of all that lives, Your real face is covered by Your dazzling effulgence. Kindly remove that covering and exhibit Yourself to Your pure devotee.
О, Господи, който поддържаш всичко живо, твоето истинско лице е скрито зад ослепителното ти сияние. Бъди милостив, отстрани това покривало и се покажи на чистия си предан.
Purport
Пояснение
In the Bhagavad-gītā (14.27), the Lord explains His personal rays (brahma-jyotir), the dazzling effulgence of His personal form, in this way:
В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) Бог обяснява своето сияние, наречено брахма-джьоти, ослепителните лъчи на личната си форма, по следния начин:
amṛtasyāvyayasya ca
śāśvatasya ca dharmasya
sukhasyaikāntikasya ca
амр̣тася̄вяяся ча
ша̄шватася ча дхармася
сукхасяика̄нтикася ча
“I am the basis of the impersonal Brahman, which is immortal, imperishable and eternal and is the constitutional position of ultimate happiness.” Brahman, Paramātmā and Bhagavān are three aspects of the same Absolute Truth. Brahman is the aspect most easily perceived by the beginner; Paramātmā, the Supersoul, is realized by those who have further progressed; and Bhagavān realization is the ultimate realization of the Absolute Truth. This is confirmed in the Bhagavad-gītā (7.7), where Lord Kṛṣṇa says that He is the ultimate concept of the Absolute Truth: mattaḥ parataraṁ nānyat. Therefore Kṛṣṇa is the source of the brahma-jyotir as well as the all-pervading Paramātmā. Later in the Bhagavad-gītā (10.42) Kṛṣṇa further explains:
„Аз съм основата на вечния безличностен Брахман, безсмъртен и непреходен, на когото е присъщо състоянието на върховно щастие.“ Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н са трите аспекта на единната Абсолютна Истина. Брахман е най-достъпен за възприемане от начинаещия; Парама̄тма̄, Свръхдушата, е за напредналите; а Бхагава̄н е пълното и висше осъзнаване на Абсолютната Истина. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.7), където Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е най-висшето проявление на Абсолютната Истина: маттах̣ паратарам̇ на̄нят. Той е източникът на брахма-джьоти и на всепроникващия аспект Парама̄тма̄. В Бхагавад-гӣта̄ (10.42) Кр̣ш̣н̣а обяснява:
kiṁ jñātena tavārjuna
viṣṭabhyāham idaṁ kṛtsnam
ekāṁśena sthito jagat
ким̇ гя̄тена тава̄рджуна
виш̣т̣абхя̄хам идам кр̣тснам
ека̄м̇шена стхито джагат
“But what need is there, Arjuna, for all this detailed knowledge? With a single fragment of Myself I pervade and support this entire universe.” Thus by His one plenary expansion, the all-pervading Paramātmā, the Lord maintains the complete material cosmic creation. He also maintains all manifestations in the spiritual world. Therefore in this śruti-mantra of Śrī Īśopaniṣad, the Lord is addressed as pūṣan, the ultimate maintainer.
„О, Арджуна, защо е необходимо това подробно знание? Само с една незначителна частица от мен Аз прониквам и поддържам цялата вселена.“ Така, само с една от своите пълни части – всепроникващата Парама̄тма̄, Бог поддържа цялото материално космическо творение. Той поддържа и проявленията в духовния свят. Затова в тази шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад Той е наречен пӯш̣ан, основният поддържащ.
The Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa, is always filled with transcendental bliss (ānanda-mayo ’bhyāsāt). When He was present at Vṛndāvana in India five thousand years ago, He always remained in transcendental bliss, even from the beginning of His childhood pastimes. The killings of various demons – such as Agha, Baka, Pūtanā and Pralamba – were but pleasure excursions for Him. In His village of Vṛndāvana He enjoyed Himself with His mother, brother and friends, and when He played the role of a naughty butter thief, all His associates enjoyed celestial bliss by His stealing. The Lord’s fame as a butter thief is not reproachable, for by stealing butter the Lord gave pleasure to His pure devotees. Everything the Lord did in Vṛndāvana was for the pleasure of His associates there. The Lord created these pastimes to attract the dry speculators and the acrobats of the so-called haṭha-yoga system who wish to find the Absolute Truth.
Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, постоянно е изпълнен с трансцендентално блаженство (а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т). При пребиваването си преди пет хиляди години във Вр̣нда̄вана (Индия), Той винаги показвал трансцендентално блаженство, още от самото начало на детските си забавления. Унищожението на различните демони – Агха, Бака, Пӯтана̄ и Праламба – било удоволствие и игра за него. Във Вр̣нда̄вана Той се забавлявал с майка си, брат си и приятелите си, като играел ролята на непослушен крадец на масло, и всички наоколо изпитвали божествено блаженство от дейностите му. Бог е известен като крадец на масло, но в това название няма и сянка от укор или подигравка, защото така Той доставя удоволствие на своите чисти предани. Всичко, което Бог правел във Вр̣нда̄вана, целяло да достави удоволствие на придружителите му. Той създал тези забавления, за да привлече умозрителните философи и акробатите от системата хат̣ха йога, които се опитват да открият Абсолютната Истина.
Of the childhood play between the Lord and His playmates, the cowherd boys, Śukadeva Gosvāmī says in Śrīmad-Bhāgavatam (10.12.11):
В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.12.11) Шукадева Госва̄мӣ казва следното за детските игри на Бога с неговите приятели, пастирчетата:
dāsyaṁ gatānāṁ para-daivatena
māyāśritānāṁ nara-dārakeṇa
sākaṁ vijahruḥ kṛta-puṇya-puñjāḥ
да̄сям̇ гата̄на̄м̇ пара-дайватена
ма̄я̄шрита̄на̄м̇ нара-да̄ракен̣а
са̄кам̇ виджахрух̣ кр̣та-пун̣я-пун̃джа̄х̣
“The Personality of Godhead, who is perceived as the impersonal, blissful Brahman by the jñānīs, who is worshiped as the Supreme Lord by devotees in the mood of servitorship, and who is considered an ordinary human being by mundane people, played with the cowherd boys, who had attained their position after accumulating many pious activities.”
„Божествената Личност, когото гя̄нӣте възприемат като безличностния блажен Брахман, преданите обожават като Върховния Бог, а материалистите смятат за обикновено човешко същество, си играеше с пастирчетата, достигнали това положение благодарение на безброй благочестиви дела.“
Thus the Lord is always engaged in transcendental loving activities with His spiritual associates in the various relationships of śānta (neutrality), dāsya (servitorship), sakhya (friendship), vātsalya (parental affection) and mādhurya (conjugal love).
Бог постоянно участва в изпълнени с обич трансцендентални дейности с духовните си спътници, в най-различни взаимоотношения – ша̄нта (неутралност), да̄ся (служене), сакхя (приятелство), ва̄тсаля (родителска привързаност) и ма̄дхуря (съпружеска любов).
Since it is said that Lord Kṛṣṇa never leaves Vṛndāvana-dhāma, one may ask how He manages the affairs of the creation. This is answered in the Bhagavad-gītā (13.14–18): The Lord pervades the entire material creation by His plenary part known as the Paramātmā, or Supersoul. Although the Lord personally has nothing to do with material creation, maintenance and destruction, He causes all these things to be done by His plenary expansion, the Paramātmā. Every living entity is known as ātmā, soul, and the principal ātmā who controls them all is Paramātmā, the Supersoul.
Казано е, че Бог никога не напуска Вр̣нда̄вана-дха̄ма, затова тук може да възникне въпросът как Той управлява света. Отговорът е даден в Бхагавад-гӣта̄ (13.14-18): чрез пълната си част, наречена Парама̄тма̄, Свръхдуша, Той прониква в цялото материално творение. Бог лично няма нищо общо с материалното сътворение, поддържане и унищожение, но Той е причината пълната му експанзия, аспектът Парама̄тма̄ да ги осъществява. Всяко живо същество е а̄тма̄, душа. Главната а̄тма̄, която управлява всички души, е Парама̄тма̄ – Свръхдушата.
This system of God realization is a great science. The materialistic sāṅkhya-yogīs can only analyze and meditate on the twenty-four factors of the material creation, for they have very little information of the puruṣa, the Lord. And the impersonal transcendentalists are simply bewildered by the glaring effulgence of the brahma-jyotir. If one wants to see the Absolute Truth in full, one has to penetrate beyond the twenty-four material elements and the glaring effulgence as well. Śrī Īśopaniṣad points toward this direction, praying for the removal of the hiraṇmaya-pātra, the dazzling covering of the Lord. Unless this covering is removed so one can perceive the real face of the Personality of Godhead, factual realization of the Absolute Truth can never be achieved.
Системата за осъзнаване на Бога е велика наука. Материалистите санкхя-йоги могат да наблюдават и изследват единствено двайсет и четирите фактора на материалното творение; за пуруша, за Бога, те не знаят почти нищо. Трансценденталистите имперсоналисти просто са заблудени от ослепителното сияние брахма-джьоти. Ако иска да види Абсолютната Истина изцяло, човек трябва да проникне отвъд двайсет и четирите материални елемента и отвъд самото сияние. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни води натам с молитвата да се отдръпне хиран̣мая-па̄тра, ослепителното покривало. Докато това покривало не се вдигне и човек не види Божествена Личност такава, каквото е, той никога няма да осъзнае Абсолютната Истина.
The Paramātmā feature of the Personality of Godhead is one of three plenary expansions, or viṣṇu-tattvas, collectively known as the puruṣa-avatāras. One of these viṣṇu-tattvas who is within the universe is known as Kṣīrodaka-śāyī Viṣṇu. He is the Viṣṇu among the three principal deities – Brahmā, Viṣṇu and Śiva – and He is the all-pervading Paramātmā in each and every individual living entity. The second viṣṇu-tattva within the universe is Garbhodaka-śāyī Viṣṇu, the collective Supersoul of all living entities. Beyond these two is Kāraṇodaka-śāyī Viṣṇu, who lies in the Causal Ocean. He is the creator of all universes. The yoga system teaches the serious student to meet the viṣṇu-tattvas after going beyond the twenty-four material elements of the cosmic creation. The culture of empiric philosophy helps one realize the impersonal brahma-jyotir, which is the glaring effulgence of the transcendental body of Lord Śrī Kṛṣṇa. That the brahma-jyotir is Kṛṣṇa’s effulgence is confirmed in the Bhagavad-gītā (14.27) as well as the Brahma-saṁhitā (5.40):
Аспектът Парама̄тма̄ на Божествената Личност е една от трите пълни експанзии, виш̣н̣у-таттви, чието общо название е пуруш̣а-авата̄ри. Първата от тези виш̣н̣у-таттви във Вселената е известен като Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Той е Виш̣н̣у сред трите главни божества – Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива и е всепроникващата Парама̄тма̄, във всяко индивидуално живо същество. Втората виш̣н̣у-таттва е Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, общата Свръхдуша на живите същества. Отвъд тези две експанзии се намира Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан. Той е създателят на всички вселени. Йога системата помага на сериозния ученик да постигне тези виш̣н̣у-таттви, след като преодолее двайсет и четирите материални елемента на космическото творение. Заниманието с емпирична философия помага да се осъзнае безличностното брахма-джьоти, което е ослепителното сияние от трансценденталното тяло на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Брахма-джьоти като сияние на Кр̣ш̣н̣а се описва в Бхагавад-гӣта̄ (14.27), както и в Брахма сам̇хита̄ (5.40):
koṭiṣv aśeṣa-vasudhādi vibhūti-bhinnam
tad brahma niṣkalam anantam aśeṣa-bhūtaṁ
govindam ādi-puruṣaṁ tam ahaṁ bhajāmi
кот̣иш̣в ашеш̣а-васудха̄ди вибхӯти-бхиннам
тад брахма ниш̣калам анантам ашеш̣а-бхӯтам̇
говиндам а̄ди-пурушам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
“In the millions and millions of universes there are innumerable planets, and each and every one of them is different from the others by its cosmic constitution. All of these planets are situated in a corner of the brahma-jyotir. This brahma-jyotir is but the personal rays of the Supreme Personality of Godhead, Govinda, whom I worship.” This mantra from the Brahma-saṁhitā is spoken from the platform of factual realization of the Absolute Truth, and the śruti-mantra of Śrī Īśopaniṣad under discussion confirms this mantra as a process of realization. The Īśopaniṣad mantra is a simple prayer to the Lord to remove the brahma-jyotir so that one can see His real face. This brahma-jyotir effulgence is described in detail in several mantras of the Muṇḍaka Upaniṣad (2.2.10–12):
„В милиардите вселени има безброй планети и всяка една от тях се различава от останалите по космическото си устройство. Те са разположени в единия край на брахма-джьоти. Брахма-джьоти е личното сияние на Върховния Бог Говинда, който аз обожавам.“
Тази мантра от Брахма сам̇хита̄ е изречена от позицията на същинско осъзнаване на Абсолютната Истина, а настоящата шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад представя процеса на осъществяване. Тя е проста молитва към Бога да отстрани своето брахма-джьоти, за да може човек да види истинското му лице. Сиянието брахма-джьоти е подробно описано в няколко мантри на Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (2.2.9-11):
virajaṁ brahma niṣkalam
tac chubhraṁ jyotiṣāṁ jyotis
tad yad ātma-vido viduḥ
вираджам̇ брахма ниш̣калам
тач чхубхрам̇ джьотиш̣а̄м̇ джьотис
тад яд а̄тма-видо видух̣
nemā vidyuto bhānti kuto ’yam agniḥ
tam eva bhāntam anu bhāti sarvaṁ
tasya bhāsā sarvam idaṁ vibhāti
нема̄ видюто бха̄нти куто 'ям агних̣
там ева бха̄нтам ану бха̄ти сарвам̇
тася бха̄са̄ сарвам идам вибха̄ти
paścād brahma dakṣiṇataś cottareṇa
adhaś cordhvaṁ ca prasṛtaṁ brahmai-
vedaṁ viśvam idaṁ variṣṭham
пашча̄д брахма дакш̣ин̣аташ чоттарен̣а
адхаш чордхвам̇ ча праср̣там̇ брахмаи-
ведам̇ вишвам идам̇ вариш̣т̣хам
“In the spiritual realm, beyond the material covering, is the unlimited Brahman effulgence, which is free from material contamination. That effulgent white light is understood by transcendentalists to be the light of all lights. In that realm there is no need of sunshine, moonshine, fire or electricity for illumination. Indeed, whatever illumination appears in the material world is only a reflection of that supreme illumination. That Brahman is in front and in back, in the north, south, east and west, and also overhead and below. In other words, that supreme Brahman effulgence spreads throughout both the material and spiritual skies.”
„В духовното царство, отвъд материалното покритие, се намира безкрайното сияние Брахман, свободно от материално замърсяване. За трансценденталистите тази блестяща бяла светлина е светлината на светлините. В това пространство няма нужда от слънчеви лъчи, луна, огън или електричество за осветление. В действителност всяка светлина в материалния свят е само отражение на тази върховна светлина. Брахман е отпред и отзад, на север и юг, на изток и запад, отгоре и отдолу. С други думи, това върховно Брахман-сияние се простира из материалните и духовните небеса.“
Perfect knowledge means knowing Kṛṣṇa as the root of this Brahman effulgence. This knowledge can be gained from such scriptures as Śrīmad-Bhāgavatam, which perfectly elaborates the science of Kṛṣṇa. In Śrīmad-Bhāgavatam, the author, Śrīla Vyāsadeva, has established that one will describe the Supreme Truth as Brahman, Paramātmā or Bhagavān according to one’s realization of Him. Śrīla Vyāsadeva never states that the Supreme Truth is a jīva, an ordinary living entity. The living entity should never be considered the all-powerful Supreme Truth. If he were the Supreme, he would not need to pray to the Lord to remove His dazzling cover so that the living entity could see His real face.
Съвършено знание означава да се приема Кр̣ш̣н̣а за източник на това Брахман-сияние. Науката за Кр̣ш̣н̣а е изложена съвършено в Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣла Вя̄садева, авторът на Бха̄гаватам, утвърждава, че човек би описал Върховната Истина като Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н, въз основа на познанието си за Бога. Той никъде не казва, че Върховната Истина е джӣва, обикновено живо същество. Живото същество не бива да се приема за Върховна Истина. Ако беше Върховния, то нямаше да се моли на Бога да отстрани блестящото си покривало, за да види истинското му лице.
The conclusion is that one who has no knowledge of the potencies of the Supreme Truth will realize the impersonal Brahman. Similarly, when one realizes the material potencies of the Lord but has little or no information of the spiritual potencies, he attains Paramātmā realization. Thus both Brahman and Paramātmā realization of the Absolute Truth are partial realizations. However, when one realizes the Supreme Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa, in full potency after the removal of the hiraṇmaya-pātra, one realizes vāsudevaḥ sarvam iti: Lord Śrī Kṛṣṇa, who is known as Vāsudeva, is everything – Brahman, Paramātmā and Bhagavān. He is Bhagavān, the root, and Brahman and Paramātmā are His branches.
Заключението е, че този, който няма представа за енергиите на Върховната Истина би осъзнал безличностния Брахман. По същия начин, ако разбира материалните енергии на Бога, но има съвсем малко или никакво знание за духовната енергия, той постига Парама̄тма̄. Тоест, осъзнаването на Брахман и на Парама̄тма̄ е частично осъзнаване на Абсолютната Истина. Но когато след отдръпването на хиран̣мая-па̄тра човек осъзнае, Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в цялостната му енергия, тогава той разбира ва̄судевах̣ сарвам ити: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, наречен Ва̄судева, е всичко – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Той е Бхагава̄н, коренът, а Брахман и Парама̄тма̄ са клоните му.
In the Bhagavad-gītā (6.46–47) there is a comparative analysis of the three types of transcendentalists – the worshipers of the impersonal Brahman (jñānīs), the worshipers of the Paramātmā feature (yogīs) and the devotees of Lord Śrī Kṛṣṇa (bhaktas). It is stated there that the jñānīs, those who have cultivated Vedic knowledge, are better than ordinary fruitive workers; that the yogīs are still greater than the jñānīs; and that among all yogīs, those who constantly serve the Lord with all their energies are the topmost. In summary, a philosopher is better than a laboring man, a mystic is superior to a philosopher, and of all the mystic yogīs, he who follows bhakti-yoga, constantly engaging in the service of the Lord, is the highest. Śrī Īśopaniṣad directs us toward this perfection.
В Бхагавад-гӣта̄ (6.46-47) се прави сравнителен анализ на трите вида трансценденталисти – гя̄нӣте (поклонниците на безличностния Брахман), йогӣте (обожателите на аспекта Парама̄тма̄) и бхактите, преданите на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Там се казва, че гя̄нӣте, овладели ведическото знание, са по-добри от обикновените, работещи за резултат, хора. Йогӣте са по-висши от гя̄нӣте. А от всички йогӣ най-висш е този, който постоянно служи на Бога с цялата си енергия. Казано накратко, философът е по-добър от работещия човек, мистикът стои по-високо и от философа, а този, който следва бхакти-йога, който постоянно служи на Бога, е най-издигнатият от всички. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни насочва към постигането на това съвършенство.