Skip to main content

Mantra Thirteen

Мантра тринадесета

Text

Текст

anyad evāhuḥ sambhavād
anyad āhur asambhavāt
iti śuśruma dhīrāṇāṁ
ye nas tad vicacakṣire
аняд ева̄хух̣ самбхава̄д
аняд а̄хур асамбхава̄т
ити шушрума дхӣра̄н̣а̄м

йе нас тад вичачакш̣ире

Synonyms

Дума по дума

anyat — different; eva — certainly; āhuḥ — it is said; sambhavāt — by worshiping the Supreme Lord, the cause of all causes; anyat — different; āhuḥ — it is said; asambhavāt — by worshiping what is not the Supreme; iti — thus; śuśruma — I heard it; dhīrāṇām — from the undisturbed authorities; ye — who; naḥ — unto us; tat — about that subject matter; vicacakṣire — perfectly explained.

анят – различен; ева – несъмнено; а̄хух̣ – казва се; самбхава̄т – от обожанието на Върховния Бог, причината на всички причини; анят – различен; а̄хух̣ – казва се; асамбхава̄т – от обожанието на това, което не е Върховното; ити – така; шушрума – чух; дхӣра̄н̣а̄м – от несмутими авторитети; йе – тези; нах̣ – на нас; тат – по този въпрос; вичачакш̣ире – обясниха съвършено.

Translation

Превод

It is said that one result is obtained by worshiping the supreme cause of all causes and that another result is obtained by worshiping what is not supreme. All this is heard from the undisturbed authorities, who clearly explained it.

Казано е, че с обожание на върховната причина на всички причини се получава един резултат, а с обожанието на нещо невърховно – друг. Това е чуто от задълбочените обяснения на солидни авторитети.

Purport

Коментар

The system of hearing from undisturbed authorities is approved in this mantra. Unless one hears from a bona fide ācārya, who is never disturbed by the changes of the material world, one cannot have the real key to transcendental knowledge. The bona fide spiritual master, who has also heard the śruti-mantras, or Vedic knowledge, from his undisturbed ācārya, never presents anything that is not mentioned in the Vedic literature. In the Bhagavad-gītā (9.25) it is clearly said that those who worship the pitṛs, or forefathers, attain the planets of the forefathers, that the gross materialists who make plans to remain here stay in this world, and that the devotees of the Lord who worship none but Lord Kṛṣṇa, the supreme cause of all causes, reach Him in His spiritual sky. Here also in Śrī Īśopaniṣad it is verified that one achieves different results by different modes of worship. If we worship the Supreme Lord, we will certainly reach Him in His eternal abode, and if we worship demigods like the sun-god or moon-god, we can reach their respective planets without a doubt. And if we wish to remain on this wretched planet with our planning commissions and our stopgap political adjustments, we can certainly do that also.

В тази мантра се утвърждава принципът да се слуша от солиден авторитет. Ако не слуша един истински, несмущаван от промените на материалния свят а̄ча̄ря, човек не може да получи разковничето на трансценденталното знание. Истинският духовен учител, приел ведическото знание (шрути-мантрите) от своя а̄ча̄ря, никога не си измисля нещо, което не е споменато във ведическите писания. В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) ясно се казва, че тези, които обожават питрите (прадедите), отиват при тях; грубите материалисти кроят планове да останат в този свят и остават тук; а преданите на Бога обожават единствено Кр̣ш̣н̣а, върховната причина на всички причини и отиват при него в духовното небе.
Тук също се посочва, че различните видове обожание водят до различни резултати. Ако обожаваме Върховния Бог, непременно ще го достигнем във вечната му обител, ако обожаваме полубоговете на Слънцето или Луната, със сигурност ще отидем на техните планети. А ако искаме да останем на тази окаяна планета заедно с безкрайните си планове и с временни политически решения, нищо не ни пречи да направим и това.

Nowhere in authentic scriptures is it said that one will ultimately reach the same goal by doing anything or worshiping anyone. Such foolish theories are offered by self-made “spiritual masters” who have no connection with the paramparā, the bona fide system of disciplic succession. The bona fide spiritual master cannot say that all paths lead to the same goal and that anyone can attain this goal by his own mode of worship of the demigods or of the Supreme or whatever. Any common man can very easily understand that a person can reach his destination only when he has purchased a ticket for that destination. A person who has purchased a ticket for Calcutta can reach Calcutta, but not Bombay. But the so-called spiritual masters say that any and all paths will take one to the supreme goal. Such mundane and compromising offers attract many foolish creatures, who become puffed up with their manufactured methods of spiritual realization. The Vedic instructions, however, do not uphold them. Unless one has received knowledge from the bona fide spiritual master who is in the recognized line of disciplic succession, one cannot have the real thing as it is. Kṛṣṇa tells Arjuna in the Bhagavad-gītā (4.2):

В автентичните писания никъде не се казва, че независимо какво правиш и кого обожаваш, накрая ще постигнеш една и съща цел. Подобни глупави теории се предлагат от самопровъзгласили се учители, които не са свързани с парампара̄, авторитетната система на ученическата приемственост. Няма как истинският духовен учител да твърди, че всички пътища водят към една и съща цел и всеки може да я достигне, обожавайки по собствен начин полубоговете или Върховния, или каквото си иска. Всеки нормален човек ще разбере, че за да стигнеш до едно място трябва да си купиш билет за това място. Този, който си е купил билет за Калкута, ще отиде в Калкута, а не в Бомбай. Но т.нар. „учители“ проповядват, че ще постигнеш върховната цел независимо какъв духовен билет си си купил. Такива светски безпринципни предложения привличат множество объркани хора, горди с измислените си методи за духовно осъзнаване. Но ведическите писания не ги подкрепят. Човек не може да има истинска представа за нещата, докато не получи знание от истински духовен учител, от утвърдената линия на ученическата приемственост. В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:

evaṁ paramparā-prāptam
imaṁ rājarṣayo viduḥ
sa kāleneha mahatā
yogo naṣṭaḥ parantapa
евам парампара̄-пра̄птам
имам ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄

його наш̣т̣ах̣ парантапа

“This supreme science was thus received through the chain of disciplic succession, and the saintly kings understood it in that way. But in course of time the succession was broken, and therefore the science as it is appears to be lost.”

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.“

When Lord Śrī Kṛṣṇa was present on this earth, the bhakti-yoga principles defined in the Bhagavad-gītā had become distorted; therefore the Lord had to reestablish the disciplic system beginning with Arjuna, who was the most confidential friend and devotee of the Lord. The Lord clearly told Arjuna (Bhagavad-gītā 4.3) that it was because Arjuna was His devotee and friend that he could understand the principles of the Bhagavad-gītā. In other words, only the Lord’s devotee and friend can understand the Gītā. This also means that only one who follows the path of Arjuna can understand the Bhagavad-gītā.

Когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, принципите на бхакти-йога, изложени в Бхагавад-гӣта̄, били вече изопачени и Бог трябвало да възстанови ученическата приемственост, като сложи началото ѝ с Арджуна, най-доверения си приятел и предан. Бог ясно казал на Арджуна, че той ще разбере принципите на Бхагавад-гӣта̄, защото е негов предан и приятел (4.3). С други думи, Бхагавад-гӣта̄ може да бъде разбрана само от оня, който е предан на Бога и негов приятел; тоест, от тези, които следват пътя на Арджуна.

At the present moment there are many interpreters and translators of this sublime dialogue who care nothing for Lord Kṛṣṇa or Arjuna. Such interpreters explain the verses of the Bhagavad-gītā in their own way and postulate all sorts of rubbish in the name of the Gītā. Such interpreters believe neither in Śrī Kṛṣṇa nor in His eternal abode. How, then, can they explain the Bhagavad-gītā?

В днешно време има много тълкуватели на този възвишен разговор, които не се интересуват нито от Арджуна, нито от Бог Кр̣ш̣н̣а. Те обясняват стиховете на Бхагавад-гӣта̄ по свой начин и утвърждават всякакви измислици от името на Гӣта̄. Такива личности не вярват нито в Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, нито във вечната му обител. Тогава какво обяснение на Бхагавад-гӣта̄ могат да дадат?

Kṛṣṇa clearly says that only those who have lost their sense worship the demigods for paltry rewards (Bhagavad-gītā 7.20, 23). Ultimately He advises that one give up all other ways and modes of worship and fully surrender unto Him alone (Bhagavad-gītā 18.66). Only those who are cleansed of all sinful reactions can have such unflinching faith in the Supreme Lord. Others will continue hovering on the material platform with their paltry ways of worship and thus will be misled from the real path under the false impression that all paths lead to the same goal.

Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че само загубилите разума си обожават полубоговете за нищожни облаги (Бхагавад-гӣта̄ 7.20, 23). Неговата последна повеля е човек да изостави всички други начини и пътища на обожание и да му се отдаде напълно (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Само личностите, пречистени от последиците на своите грехове, могат да имат такава непоколебима вяра във Върховния Бог. Останалите ще продължат да се лутат в материалната сфера с нищожното си обожание и ще изгубят верния път, поддали се на лъжливото внушение, че всички пътища водят до една цел.

In this mantra of Śrī Īśopaniṣad the word sambhavāt, “by worship of the supreme cause,” is very significant. Lord Kṛṣṇa is the original Personality of Godhead, and everything that exists has emanated from Him. In the Bhagavad-gītā (10.8) the Lord says,

В тази мантра е важна санскритската дума самбхава̄т, обожание на върховната причина. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и всичко съществуващо е произлязло от него. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Той заявява:

ahaṁ sarvasya prabhavo
mattaḥ sarvaṁ pravartate
iti matvā bhajante māṁ
budhā bhāva-samanvitāḥ
ахам сарвася прабхаво
маттах̣ сарвам правартате
ити матва̄ бхаджанте ма̄м

будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣

“I am the source of all spiritual and material worlds. Everything emanates from Me. The wise who perfectly know this engage in My devotional service and worship Me with all their hearts.”

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които знаят това съвършено, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце.“

Here is a correct description of the Supreme Lord, given by the Lord Himself. The words sarvasya prabhavaḥ indicate that Kṛṣṇa is the creator of everyone, including Brahmā, Viṣṇu and Śiva. And because these three principal deities of the material world are created by the Lord, the Lord is the creator of all that exists in the material and spiritual worlds. In the Atharva Veda (Gopāla-tāpanī Upaniṣad 1.24) it is similarly said, “He who existed before the creation of Brahmā and who enlightened Brahmā with Vedic knowledge is Lord Śrī Kṛṣṇa.” Similarly, the Nārāyaṇa Upaniṣad (1) states, “Then the Supreme Person, Nārāyaṇa, desired to create all living beings. Thus from Nārāyaṇa, Brahmā was born. Nārāyaṇa created all the Prajāpatis. Nārāyaṇa created Indra. Nārāyaṇa created the eight Vasus. Nārāyaṇa created the eleven Rudras. Nārāyaṇa created the twelve Ādityas.” Since Nārāyaṇa is a plenary manifestation of Lord Kṛṣṇa, Nārāyaṇa and Kṛṣṇa are one and the same. The Nārāyaṇa Upaniṣad (4) also states, “Devakī’s son [Kṛṣṇa] is the Supreme Lord.” The identity of Nārāyaṇa with the supreme cause has also been accepted and confirmed by Śrīpāda Śaṅkarācārya, even though Śaṅkara does not belong to the Vaiṣṇava, or personalist, cult. The Atharva Veda (Mahā Upaniṣad 1) also states, “Only Nārāyaṇa existed in the beginning, when neither Brahmā, nor Śiva, nor fire, nor water, nor stars, nor sun, nor moon existed. The Lord does not remain alone but creates as He desires.” Kṛṣṇa Himself states in the Mokṣa-dharma, “I created the Prajāpatis and the Rudras. They do not have complete knowledge of Me because they are covered by My illusory energy.” It is also stated in the Varāha Purāṇa: “Nārāyaṇa is the Supreme Personality of Godhead, and from Him the four-headed Brahmā was manifested, as well as Rudra, who later became omniscient.”

Това е точното описание на върховния Бог, предложено от него самия. Думите сарвася пра-бхавах̣ посочват Кр̣ш̣н̣а като създателя на всички, включително Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. И понеже Той е създал тези три главни божества на материалния свят, всичко съществуващо в материалния и в духовния свят е негово дело. В Атхарва Веда (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.24) също се казва: „Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е съществувал преди създаването на Брахма̄ и го е просветлил с ведическото знание“. И На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад (1) утвърждава: „Върховната Личност, На̄ра̄ян̣а, пожела да сътвори живите същества. Брахма̄ се роди от На̄ра̄ян̣а. На̄ра̄ян̣а сътвори всички Праджа̄пати. На̄ра̄ян̣а сътвори Индра. На̄ра̄ян̣а сътвори осемте Васу. На̄ра̄ян̣а сътвори единайсетте Рудри. На̄ра̄ян̣а сътвори дванайсетте А̄дити.“ Тъй като На̄ра̄ян̣а е пълно проявление на Бог Кр̣ш̣н̣а, той и Кр̣ш̣н̣а са една и съща личност.
На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад (4) продължава: „Синът на Девакӣ (Кр̣ш̣н̣а) е Върховният Бог.“ Идентичността на На̄ра̄ян̣а с върховната причина се приема и от Шрӣпада Шанкара̄ча̄ря, макар Шанкара да не се числи към персоналистичната ваиш̣н̣ава традиция. Пак в Атхарва Веда (Маха̄ Упаниш̣ад 1) се казва: „В началото съществуваше само На̄ра̄ян̣а, нямаше нито Брахма̄, нито Шива; огън, вода, звезди, слънце и луна не съществуваха. Бог не остава сам. Той твори, както пожелае.“ Самият Кр̣ш̣н̣а заявява в Мокш̣а дхарма: „Аз създадох Праджа̄патите и Рудрите. Те не притежават съвършено знание за мен, защото са покрити от илюзорната ми енергия.“ И Вара̄ха Пура̄н̣а твърди: „На̄ра̄ян̣а е Върховната Божествена Личност; от него се прояви четириглавият Брахма̄, както и Рудра, който по-късно стана всезнаещ.“

Thus all Vedic literature confirms that Nārāyaṇa, or Kṛṣṇa, is the cause of all causes. In the Brahma-saṁhitā (5.1) also it is said that the Supreme Lord is Śrī Kṛṣṇa, Govinda, the delighter of every living being and the primeval cause of all causes. The really learned persons know this from evidence given by the great sages and the Vedas, and thus they decide to worship Lord Kṛṣṇa as all in all. Such persons are called budha, or really learned, because they worship only Kṛṣṇa.

Цялата ведическа литература подкрепя твърдението, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. В Брахма самхита̄ (5.1) също е казано, че Върховният Бог е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Говинда; Той носи радост на всяко живо същество и е изначалната причина на всички причини. Истински образованите личности разбират това от великите мъдреци и от Ведите и обожават Бог Кр̣ш̣н̣а като Върховен. Те се придържат към обожанието единствено на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и са наричани будха, наистина учени.

The conviction that Kṛṣṇa is all in all is established when one hears the transcendental message from the undisturbed ācārya with faith and love. One who has no faith in or love for Lord Kṛṣṇa cannot be convinced of this simple truth. Those who are faithless are described in the Bhagavad-gītā (9.11) as mūḍhas – fools or asses. It is said that the mūḍhas deride the Personality of Godhead because they do not have complete knowledge from the undisturbed ācārya. One who is disturbed by the whirlpool of material energy is not qualified to become an ācārya.

Убеждението, че Кр̣ш̣н̣а е всичко укрепва, когато човек слуша трансценденталното послание с вяра и любов от а̄ча̄ря, неподвластен на никакви безпокойства. Ако някой няма вяра в Бог Кр̣ш̣н̣а и не изпитва любов към него, не може да бъде убеден в тази проста истина. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) невярващите са наречени мӯд̣ха, т.е. глупави като магарета. Мӯд̣ха отричат Божествената Личност, защото не са получили съвършено знание от истински а̄ча̄ря. Този, който е объркан от водовъртежа на материалната енергия, не е достоен да бъде а̄ча̄ря.

Before hearing the Bhagavad-gītā, Arjuna was disturbed by the material whirlpool, by his affection for his family, society and community. Thus Arjuna wanted to become a philanthropic, nonviolent man of the world. But when he became budha by hearing the Vedic knowledge of the Bhagavad-gītā from the Supreme Person, he changed his decision and became a worshiper of Lord Śrī Kṛṣṇa, who had Himself arranged the Battle of Kurukṣetra. Arjuna worshiped the Lord by fighting with his so-called relatives, and in this way he became a pure devotee of the Lord. Such accomplishments are possible only when one worships the real Kṛṣṇa and not some fabricated “Kṛṣṇa” invented by foolish men who are without knowledge of the intricacies of the science of Kṛṣṇa described in the Bhagavad-gītā and Śrīmad-Bhāgavatam.

Преди да чуе Бхагавад-гӣта̄, Арджуна се въртял в този водовъртеж от привързаности към семейството и общността. Искал да бъде човеколюбец, да не използва насилие срещу никого. Но след като чул ведическото знание, изложено в Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Личност, той бил просветлен (будха) и променил решението си като станал предан на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, по чиято воля се случила битката при Курукшетра. Арджуна обожавал Бога, сражавал се с така наречените си роднини, и по този начин станал негов чист предан. Това може да постигне само този, който обожава истинския Кр̣ш̣н̣а, а не някакъв „Кр̣ш̣н̣а“, измислен от глупави хора, незапознати с тънкостите на науката за Бога, изложена в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам.

According to the Vedānta-sūtra, sambhūta is the source of birth and sustenance, as well as the reservoir that remains after annihilation (janmādy asya yataḥ). The Śrīmad-Bhāgavatam, the natural commentary on the Vedānta-sūtra by the same author, maintains that the source of all emanations is not like a dead stone but is abhijña, or fully conscious. The primeval Lord, Śrī Kṛṣṇa, also says in the Bhagavad-gītā (7.26) that He is fully conscious of past, present and future and that no one, including demigods such as Śiva and Brahmā, knows Him fully. Certainly half-educated “spiritual leaders” who are disturbed by the tides of material existence cannot know Him fully. They try to make some compromise by making the mass of humanity the object of worship, but they do not know that such worship is only a myth because the masses are imperfect. The attempt by these so-called spiritual leaders is something like pouring water on the leaves of a tree instead of the root. The natural process is to pour water on the root, but such disturbed leaders are more attracted to the leaves than the root. Despite their perpetually watering the leaves, however, everything dries up for want of nourishment.

Според Веда̄нта сӯтра самбхӯта“ е източникът на съзиданието и поддържането, вместилището, в което след унищожението се връща всичко. Шрӣмад Бха̄гаватам, естественият коментар върху Веда̄нта сӯтра, написан от същия автор, обяснява, че източникът на всички енергии не е мъртва материя, а е абхигях̣, напълно осъзнат. Затова изначалният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.26), че е напълно осъзнат за миналото, настоящето и бъдещето и никой, в това число полубогове като Шива и Брахма̄, не го познава съвършено. Естествено, полуобразованите „духовни водачи“ притеснявани от вълните на материалното битие, не могат да го опознаят напълно. С компромиси те се опитват да превърнат в обект на обожание обикновените човешки същества, но не знаят, че такова обожание е просто мит, защото хората са несъвършени. Това е все едно да поливаш листата на дървото, вместо корена. Нормалният процес е да се полива корена, но обърканите водачи са по-привързани към листата, отколкото към корена. И въпреки постоянното поливане на листата, дървото изсъхва, защото не е хранено правилно.

Śrī Īśopaniṣad advises us to pour water on the root, the source of all germination. Worship of the mass of humanity by rendering bodily service, which can never be perfect, is less important than service to the soul. The soul is the root that generates different types of bodies according to the law of karma. To serve human beings by medical aid, social help and educational facilities while at the same time cutting the throats of poor animals in slaughterhouses is no service at all to the soul, the living being.

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да поливаме корена, който е източникът на растежа. Да се почита общата маса от хора, като се отдава служене на тялото (а то никога не може да бъде съвършено), е по-маловажно от служенето на душата. Душата е коренът, пораждащ различните видове тела в зависимост от закона на карма. Да се служи на човешките същества, като им се предлага медицинско обслужване, социални помощи и благоприятни условия за образование, и в същото време да се прерязват гърлата на нещастни животни в кланиците, не е никакво служене на душата.

The living being is perpetually suffering in different types of bodies from the material miseries of birth, old age, disease and death. The human form of life offers one a chance to get out of this entanglement simply by reestablishing the lost relationship between the living entity and the Supreme Lord. The Lord comes personally to teach this philosophy of surrender unto the Supreme, the sambhūta. Real service to humanity is rendered when one teaches surrender to and worship of the Supreme Lord with full love and energy. That is the instruction of Śrī Īśopaniṣad in this mantra.

Живото същество непрекъснато страда от материалните мъки на раждането, смъртта, старостта и болестите в различни тела. Човешката форма на живот предоставя възможност за освобождение от това оплитане в материалното битие, просто като се възстанови загубената връзка между живото същество и Върховния Бог. А Бог идва лично, за да ни даде философията на предаността към Върховния, към самбхӯтам. Истинско служене на човечеството е да научим хората как да се отдадат на Върховния Бог и да го обожават с цялата си любов и енергия. Това са наставленията на тази мантра от Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

The simple way to worship the Supreme Lord in this age of disturbance is to hear and chant about His great activities. The mental speculators, however, think that the activities of the Lord are imaginary; therefore they refrain from hearing of them and invent some word jugglery without any substance to divert the attention of the innocent masses of people. Instead of hearing of the activities of Lord Kṛṣṇa, such pseudo spiritual masters advertise themselves by inducing their followers to sing about them. In modern times the number of such pretenders has increased considerably, and it has become a problem for the pure devotees of the Lord to save the masses of people from the unholy propaganda of these pretenders and pseudo incarnations.

Най-простият начин да се обожава Върховният в тази епоха на постоянно безпокойство, е да се слушат и възхваляват великите му дейности. Но умозрителните философи приемат дейностите на Бога за въображаеми. Те пренебрегват процеса на слушане и създават някакви лишени от смисъл словесни трикове, за да отклонят вниманието на простодушните хора. Вместо да слушат за дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а, такива псевдодуховни учители се самоизтъкват, принуждавайки своите последователи да ги славословят. В днешно време броят на подобни измамници и „инкарнации“ значително се е увеличил, а това затруднява чистите предани на Бога да спасяват хората от безбожната им пропаганда.

The Upaniṣads indirectly draw our attention to the primeval Lord, Śrī Kṛṣṇa, but the Bhagavad-gītā, which is the summary of all the Upaniṣads, directly points to Śrī Kṛṣṇa. Therefore one should hear about Kṛṣṇa as He is by hearing from the Bhagavad-gītā or Śrīmad-Bhāgavatam, and in this way one’s mind will gradually be cleansed of all contaminated things. Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.17) says, “By hearing of the activities of the Lord, the devotee draws the attention of the Lord. Thus the Lord, being situated in the heart of every living being, helps the devotee by giving him proper directions.” The Bhagavad-gītā (10.10) confirms this: dadāmi buddhi-yogaṁ taṁ yena mām upayānti te.

Упаниш̣адите насочват вниманието ни към изначалния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, по косвен начин, но Бхагавад-гӣта̄ – обобщението на всички Упаниш̣ади, изтъква Шрӣ Кр̣ш̣н̣а съвсем непосредствено. Ето защо човек трябва да слуша за Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е от Бхагавад-гӣта̄ или Шрӣмад Бха̄гаватам и това постепенно ще му помогне да пречисти ума си от всички замърсявания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17) се казва: „Като слуша описанията на Божиите дейности, преданият привлича вниманието на Бога. И Бог, който се намира в сърцето на всяко живо същество, помага на предания, като му дава подходящи напътствия.“ И Бхагавад-гӣта̄ (10.10) потвърждава това: дада̄ми будхи-йогам там йена ма̄м упая̄нти те.

The Lord’s inner direction cleanses the devotee’s heart of all contamination produced by the material modes of passion and ignorance. Nondevotees are under the sway of passion and ignorance. One who is in passion cannot become detached from material hankering, and one who is in ignorance cannot know what he is or what the Lord is. Thus when one is in passion or ignorance, there is no chance for self-realization, however much one may play the part of a religionist. For a devotee, the modes of passion and ignorance are removed by the grace of the Lord. In this way the devotee becomes situated in the quality of goodness, the sign of a perfect brāhmaṇa. Anyone can qualify as a brāhmaṇa if he follows the path of devotional service under the guidance of a bona fide spiritual master. Śrīmad-Bhāgavatam (2.4.18) also says:

Напътствията на Бога отвътре пречистват сърцето на предания от всички замърсявания, резултат от материалните проявления на страстта и невежеството. Хората, които не са предани, са под властта на тези проявления. Заради проявлението на страстта човек не може да се освободи от материалните привързаности, а невежеството не му позволява да разбере каква е истинската му същност и какъв е Богът. Подчинен на страстта или невежеството, той няма никаква възможност да постигне себепознание, колкото и да се прави на духовен. По милостта на Бога проявленията на страстта и невежеството се отдръпват от предания и той се установява в проявлението на доброто – белег на съвършения бра̄хман̣а. Всеки може да постигне качествата на бра̄хман̣а, стига да следва пътя на преданото служене под ръководството на истински духовен учител. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.18) се казва:

kirāta-hūṇāndhra-pulinda-pulkaśā
ābhīra-śumbhā yavanāḥ khasādayaḥ
ye ’nye ca pāpā yad-apāśrayāśrayāḥ
śudhyanti tasmai prabhaviṣṇave namaḥ
кира̄та-хӯн̣а̄ндхра-пулинда-пулкаша̄
а̄бхӣра-шумбха̄ явана̄х̣ кхаса̄даях̣
йе 'нйе ча па̄па̄ яд-апа̄шрая̄шрая̄х̣
шудхянти тасмаи прабхавиш̣н̣аве намах̣

Any lowborn person can be purified by the guidance of a pure devotee of the Lord, for the Lord is extraordinarily powerful.

„Всяко живо същество, дори да е с нисш произход, може да се пречисти под ръководството на чист предан на Бога, защото Бог е необикновено могъщ.“

When one attains brahminical qualifications, he becomes happy and enthusiastic to render devotional service to the Lord. Automatically the science of God is unveiled before him. By knowing the science of God, one gradually becomes freed from material attachments, and one’s doubtful mind becomes crystal clear by the grace of the Lord. One who attains this stage is a liberated soul and can see the Lord in every step of life. This is the perfection of sambhava, as described in this mantra of Śrī Īśopaniṣad.

След като придобие брахмински качества, човек става щастлив и с въодушевление отдава предано служене. И по естествен начин пред него се разкрива науката за Бога. С овладяване на тази наука материалните му привързаности постепенно отслабват и по Божията милост умът му напълно се изчиства от съмнения. Постигналият това ниво е освободена душа и може да вижда Бога на всяка крачка в живота си. В това се състои съвършенството на самбхава, описано в тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.