Mantra One
Мантра първа
Text
Текст
yat kiñca jagatyāṁ jagat
tena tyaktena bhuñjīthā
mā gṛdhaḥ kasya svid dhanam
ят кин̃ча джагатя̄м̇ джагат
тена тяктена бхун̃джӣтха̄
ма̄ гр̣дхах̣ кася свид дханам
Synonyms
Дума по дума
īśa — by the Lord; āvāsyam — controlled; idam — this; sarvam — all; yat kiñca — whatever; jagatyām — within the universe; jagat — all that is animate or inanimate; tena — by Him; tyaktena — set-apart quota; bhuñjīthāḥ — you should accept; mā — do not; gṛdhaḥ — endeavor to gain; kasya svit — of anyone else; dhanam — the wealth.
ӣша – от Бога; а̄ва̄сям – под контрола; идам – това; сарвам – всичко; ят кин̃ча – каквото и да е; джагатя̄м – във Вселената; джагат – всичко одушевено и неодушевено; тена – от него; тяктена – отреден дял; бхун̃джӣтха̄х̣ – трябва да приемеш; ма̄ – не; гр̣дхах̣ – усилие да спечелиш; кася свит – на някой друг; дханам – богатство.
Translation
Превод
Everything animate or inanimate that is within the universe is controlled and owned by the Lord. One should therefore accept only those things necessary for himself, which are set aside as his quota, and one should not accept other things, knowing well to whom they belong.
Всичко одушевено и неодушевено, намиращо се във Вселената, е собственост на Бога и е под неговия контрол. Затова човек трябва да приема само необходимите неща, отредени му като негов дял, и нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи всичко.
Purport
Пояснение
Vedic knowledge is infallible because it comes down through the perfect disciplic succession of spiritual masters, beginning with the Lord Himself. Since He spoke the first word of Vedic knowledge, the source of this knowledge is transcendental. The words spoken by the Lord are called apauruṣeya, which indicates that they are not delivered by any mundane person. A living being who lives in the mundane world has four defects: (1) he is certain to commit mistakes; (2) he is subject to illusion; (3) he has a propensity to cheat others; and (4) his senses are imperfect. No one with these four imperfections can deliver perfect knowledge. The Vedas are not produced by such an imperfect creature. Vedic knowledge was originally imparted by the Lord into the heart of Brahmā, the first created living being, and Brahmā in his turn disseminated this knowledge to his sons and disciples, who have handed it down through history.
Ведическото знание е непогрешимо, защото се предава по съвършената ученическа приемственост от духовни учители, водеща началото си от самия Бог. След като Той е произнесъл първата дума на ведическото знание, изворът на това знание е трансцендентален. Словата, изговорени от Бога, се наричат апауруш̣ея – те не са произнесени от обикновена, материална личност. В материалния свят живото същество притежава четири недостатъка: 1) със сигурност допуска грешки, 2) постоянно е в илюзия, 3) склонно е да мами другите и 4) има несъвършени сетива. С тези четири несъвършенства никой не може да предаде съвършено знание. Ведите не са създадени от подобно несъвършено същество. Първоначално Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахма̄, първото сътворено живо същество, той го разпространил сред синовете и учениците си, а те продължили този процес през вековете.
Since the Lord is pūrṇam, all-perfect, there is no possibility of His being subjected to the laws of material nature, which He controls. However, both the living entities and inanimate objects are controlled by the laws of nature and ultimately by the Lord’s potency. This Īśopaniṣad is part of the Yajur Veda, and consequently it contains information concerning the proprietorship of all things existing within the universe.
Тъй като Бог е пӯрн̣ам, т.е. всесъвършен, Той не е подчинен на законите на управляваната от него материална природа. Но живите същества и неодушевените обекти са управлявани от тези закони и в крайна сметка – от енергията на Бога. Ӣшопаниш̣ад е част от Яджур Веда; в него се казва кой е собственикът на всичко съществуващо във Вселената.
The Lord’s proprietorship over everything within the universe is confirmed in the Seventh Chapter of the Bhagavad-gītā (7.4–5), where parā and aparā prakṛti are discussed. The elements of nature – earth, water, fire, air, ether, mind, intelligence and ego – all belong to the Lord’s inferior, material energy (aparā prakṛti), whereas the living being, the organic energy, is His superior energy (parā prakṛti). Both of these prakṛtis, or energies, are emanations from the Lord, and ultimately He is the controller of everything that exists. There is nothing in the universe that does not belong to either the parā or the aparā prakṛti; therefore everything is the property of the Supreme Being.
Това се потвърждава в седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (7.4-5), където се говори за пара̄ и апара̄ пракр̣ти. Природните елементи – земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и его – принадлежат на нисшата, материалната енергия на Бога (апара̄ пракр̣ти), докато живите същества, органичната енергия, са негова висша енергия (пара̄ пракр̣ти). И двете пракр̣ти, енергии, произлизат от Бога, затова в крайна сметка Той е повелителят на всичко съществуващо. Нищо във Вселената не е извън пара̄ или апара̄ пракр̣ти, следователно всичко е собственост на Върховното същество.
Because the Supreme Being, the Absolute Personality of Godhead, is the complete person, He has complete and perfect intelligence to adjust everything by means of His different potencies. The Supreme Being is often compared to a fire, and everything organic and inorganic is compared to the heat and light of that fire. Just as fire distributes energy in the form of heat and light, the Lord displays His energy in different ways. He thus remains the ultimate controller, sustainer and dictator of everything. He is the possessor of all potencies, the knower of everything and the benefactor of everyone. He is full of inconceivable opulence, power, fame, beauty, knowledge and renunciation.
Върховното същество, Абсолютната Божествена Личност, е цялостна личност, притежаваща пълна и съвършена интелигентност, с която урежда всичко чрез различните си енергии. Често сравняват Върховния с огън, а всичко останало – органично и неорганично – с топлината и светлината на огъня. Както огънят излъчва енергията си под формата на топлина и светлина, така и Бог проявява енергията си по различни начини като остава крайният повелител, поддръжник и властелин. Той притежава всички могъщества, Той знае всичко, Той е и благодетелят на всекиго. Той е изпълнен с невъобразими съвършенства: богатства, сила, слава, красота, знание и отречение.
One should therefore be intelligent enough to know that except for the Lord no one is a proprietor of anything. One should accept only those things that are set aside by the Lord as his quota. The cow, for instance, gives milk, but she does not drink that milk: she eats grass and straw, and her milk is designated as food for human beings. Such is the arrangement of the Lord. Thus we should be satisfied with those things He has kindly set aside for us, and we should always consider to whom those things we possess actually belong.
Така че, би било добре да проявим малко интелигентност и да разберем, че никой друг освен Бога, не е собственик на нищо. Човек трябва да приема само нещата, отредени му от Бога като негов дял. Кравата например дава мляко, но не го пие. Тя яде трева и слама. Млякото ѝ е предназначено за храна на човешките същества. Такава е божествената подредба. Ние би трябвало да сме доволни от това, което Той милостиво ни е отредил. И винаги да помним на кого всъщност принадлежат нещата, които имаме.
Take, for example, our dwelling, which is made of earth, wood, stone, iron, cement and so many other material things. If we think in terms of Śrī Īśopaniṣad, we must know that we cannot produce any of these building materials ourselves. We can simply bring them together and transform them into different shapes by our labor. A laborer cannot claim to be a proprietor of a thing just because he has worked hard to manufacture it.
Живеем в къща, построена от пръст, дърво, камъни, желязо, цимент и много други материални неща. Ако разсъждаваме от гледна точка на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, ще разберем, че сами не можем да произведем нито един от изброените по-горе материали. Единственото, което можем да направим, е да ги съберем заедно и да им придадем различни форми. Работникът не може да твърди, че е собственик на нещо само защото е вложил в него много труд, за да го произведе.
In modern society there is always a great quarrel between the laborers and the capitalists. This quarrel has taken an international shape, and the world is in danger. Men face one another in enmity and snarl just like cats and dogs. Śrī Īśopaniṣad cannot give advice to the cats and dogs, but it can deliver the message of Godhead to man through the bona fide ācāryas (holy teachers). The human race should take the Vedic wisdom of Śrī Īśopaniṣad and not quarrel over material possessions. One must be satisfied with whatever privileges are given to him by the mercy of the Lord. There can be no peace if the communists or capitalists or any other party claims proprietorship over the resources of nature, which are entirely the property of the Lord. The capitalists cannot curb the communists simply by political maneuvering, nor can the communists defeat the capitalists simply by fighting for stolen bread. If they do not recognize the proprietorship of the Supreme Personality of Godhead, all the property they claim to be their own is stolen. Consequently they will be liable to punishment by the laws of nature. Nuclear bombs are in the hands of both communists and capitalists, and if both do not recognize the proprietorship of the Supreme Lord, it is certain that these bombs will ultimately ruin both parties. Thus in order to save themselves and bring peace to the world, both parties must follow the instructions of Śrī Īśopaniṣad.
В съвременното общество не стихва конфликтът между работници и капиталисти. Този конфликт е придобил международни мащаби и светът се намира в опасност. Хората се гледат с омраза и като кучета и котки ръмжат и се зъбят един на друг. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад не може да съветва котките и кучетата, но може да предаде на хората духовното послание чрез истинските а̄ча̄рии, святите учители. Човечеството би трябвало да приеме ведическата мъдрост на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, а не да враждува заради материални притежания. Човек трябва да бъде доволен от придобивките, отредени му по милостта на Бога. Никога няма да има мир, докато комунистите, капиталистите или която и да е друга прослойка твърди, че е собственик на природните богатства, които всъщност са изцяло собственост на Бога. Капиталистите няма да могат да подчинят комунистите с хитри политически ходове, нито пък комунистите ще победят капиталистите само като се бият за откраднатия им залък хляб. Ако не признаят правото на собственост на Върховната Божествена Личност, имуществото, което приемат за тяхно, всъщност е крадено и те ще понесат полагащото им се наказание от природните закони. Атомното оръжие е в ръцете и на комунистите, и на капиталистите и ако те не признаят правото на собственост на Върховния Бог, неминуемо ще се унищожат взаимно. Ето защо, ако искат да се спасят и да осигурят мир на света, и двете групи трябва да следват наставленията на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.
Human beings are not meant to quarrel like cats and dogs. They must be intelligent enough to realize the importance and aim of human life. The Vedic literature is meant for humanity and not for cats and dogs. Cats and dogs can kill other animals for food without incurring sin, but if a man kills an animal for the satisfaction of his uncontrolled taste buds, he is responsible for breaking the laws of nature. Consequently he must be punished.
Човешките същества не са се родили, за да враждуват помежду си като котки и кучета. Те трябва да са достатъчно разумни, за да осъзнаят важността и целта на човешкия живот. Ведическите писания са предназначени за хората, а не за котките и кучетата. Котките и кучетата могат да убиват други животни, за да се хранят, и с това не извършват грях. Но ако един човек убие животно, за удоволствие на неконтролираните си вкусови сетива, той носи отговорност за нарушаването на природните закони и ще трябва да бъде наказан.
The standard of life for human beings cannot be applied to animals. The tiger does not eat rice and wheat or drink cow’s milk, because he has been given food in the shape of animal flesh. Among the many animals and birds, some are vegetarian and others are carnivorous, but none of them transgress the laws of nature, which have been ordained by the will of the Lord. Animals, birds, reptiles and other lower life forms strictly adhere to the laws of nature; therefore there is no question of sin for them, nor are the Vedic instructions meant for them. Human life alone is a life of responsibility.
Житейските норми на човешките същества не могат да се прилагат към животните. Тигърът не яде ориз, пшеница или краве мляко, защото отредената за него храна е животинска плът. Измежду различните видове животни и птици някои са тревопасни, други хищници, но никой от тях не нарушава установените от Бога природни закони. Животните, птиците, влечугите и другите нисши форми на живот стриктно следват законите на природата и затова не извършват грях. Ведическите наставления не са предназначени за тях. Само човешкият живот е живот, изпълнен с отговорност.
It is wrong, however, to think that simply by becoming a vegetarian one can avoid transgressing the laws of nature. Vegetables also have life, and while it is nature’s law that one living being is meant to feed on another, for human beings the point is to recognize the Supreme Lord. Thus one should not be proud of being a strict vegetarian. Animals do not have developed consciousness by which to recognize the Lord, but a human being is sufficiently intelligent to take lessons from the Vedic literature and thereby know how the laws of nature are working and derive profit out of such knowledge. If a man neglects the instructions of the Vedic literature, his life becomes very risky. A human being is therefore required to recognize the authority of the Supreme Lord and become His devotee. He must offer everything for the Lord’s service and partake only of the remnants of food offered to the Lord. This will enable him to discharge his duty properly. In the Bhagavad-gītā (9.26) the Lord directly states that He accepts vegetarian food from the hands of a pure devotee. Therefore a human being should not only become a strict vegetarian but should also become a devotee of the Lord, offer the Lord all his food and then partake of such prasādam, or the mercy of God. Only those who act in this way can properly discharge the duties of human life. Those who do not offer their food to the Lord eat nothing but sin and subject themselves to various types of distress, which are the results of sin (Bhagavad-gītā 3.13).
Погрешно е да се смята, че просто като стане вегетарианец, човек ще избегне нарушаването на природните закони. Растенията също имат живот. Всяко живо същество е предназначено за храна на друго – такъв е природният закон. И не е голяма гордост, че сме стриктни вегетарианци. Същественото е да признаваме върховенството на Бога. Животните не притежават развито съзнание и не могат да осъзнаят Бога, но човешките същества са достатъчно интелигентни, за да се поучат от ведическите писания, да разберат как действат природните закони и да се възползват от това знание. Ако пренебрегваме наставленията на ведическите писания, животът става опасен и несигурен. Затова от човешкото същество се изисква да признае авторитета на Върховния Бог и да стане негов предан. То трябва да отдава всичко в служене на Върховния и да приема само остатъците от храна, предложена на Бога. Това ще му помогне да изпълнява правилно дълга си. В Бхагавад-гӣта̄ (9.26) Бог заявява, че приема вегетарианска храна от ръцете на чист предан. Ето защо човек би трябвало да бъде не просто стриктен вегетарианец, но и предан на Бога, да му предлага храната си и едва тогава да приема праса̄дам, Божията милост. Такъв предан успешно ще изпълнява задълженията на човешкия живот. Тези, които не предлагат храната си на Бога, ядат само грях и ще търпят най-различни страдания в резултат от този грях (Бхагавад-гӣта̄ 3.13).
The root of sin is deliberate disobedience to the laws of nature through disregarding the proprietorship of the Lord. Disobeying the laws of nature or the order of the Lord brings ruin to a human being. Conversely, one who is sober, who knows the laws of nature, and who is not influenced by unnecessary attachment or aversion is sure to be recognized by the Lord and thus become eligible to go back to Godhead, back to the eternal home.
Основната причина за греха се корени в преднамереното неподчинение на природните закони и непризнаване собствеността на Бога. Неподчинението на природните закони, т.е. на божествения ред, е пагубно за човешкото същество. Но ако има трезв ум, познава природните закони и не се влияе от излишна привързаност или неприязън, човек ще бъде приет от Бога и ще стане достоен да се върне при него, обратно във вечния си дом.