TEXT 34
ТЕКСТ 34
Devanagari
Деванагари (азбука)
मामेवैष्यसि युक्त्वैवमात्मानं मत्परायण: ॥ ३४ ॥
Text
Текст
mad-yājī māṁ namaskuru
mām evaiṣyasi yuktvaivam
ātmānaṁ mat-parāyaṇaḥ
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м еваиш̣яси юктваивам
а̄тма̄нам̇ мат-пара̄ян̣ах̣
Synonyms
Дума по дума
mat-manāḥ — always thinking of Me; bhava — become; mat — My; bhaktaḥ — devotee; mat — My; yājī — worshiper; mām — unto Me; namas-kuru — offer obeisances; mām — unto Me; eva — completely; eṣyasi — you will come; yuktvā — being absorbed; evam — thus; ātmānam — your soul; mat-parāyaṇaḥ — devoted to Me.
мат-мана̄х̣ – винаги мисли за мен; бхава – стани; мат – мой; бхактах̣ – предан; мат – мой; я̄джӣ – обожател; ма̄м – на мен; намаскуру – отдавай почитания; ма̄м – на мен; ева – напълно; еш̣яси – ти ще дойдеш; юктва̄ – като си потопен в; евам – така; а̄тма̄нам – твоята душа; мат-пара̄ян̣ах̣ – отдадена на мен.
Translation
Превод
Engage your mind always in thinking of Me, become My devotee, offer obeisances to Me and worship Me. Being completely absorbed in Me, surely you will come to Me.
Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай. Така, напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен.
Purport
Пояснение
In this verse it is clearly indicated that Kṛṣṇa consciousness is the only means of being delivered from the clutches of this contaminated material world. Sometimes unscrupulous commentators distort the meaning of what is clearly stated here: that all devotional service should be offered to the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa. Unfortunately, unscrupulous commentators divert the mind of the reader to that which is not at all feasible. Such commentators do not know that there is no difference between Kṛṣṇa’s mind and Kṛṣṇa. Kṛṣṇa is not an ordinary human being; He is Absolute Truth. His body, His mind and He Himself are one and absolute. It is stated in the Kūrma Purāṇa, as it is quoted by Bhaktisiddhānta Sarasvatī Gosvāmī in his Anubhāṣya comments on Caitanya-caritāmṛta (Fifth Chapter, Ādi-līlā, verses 41–48), deha-dehi-vibhedo ’yaṁ neśvare vidyate kvacit. This means that there is no difference in Kṛṣṇa, the Supreme Lord, between Himself and His body. But because the commentators do not know this science of Kṛṣṇa, they hide Kṛṣṇa and divide His personality from His mind or from His body. Although this is sheer ignorance of the science of Kṛṣṇa, some men make profit out of misleading people.
В този стих ясно се казва, че Кр̣ш̣н̣а съзнание е единственият начин за освобождение от оковите на замърсения материален свят. Понякога безскрупулни коментатори изопачават значението на ясно казаното тук: предано служене трябва да се отдава на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. За съжаление, безсъвестните коментатори отклоняват ума на читателя към крайно неправдоподобни неща. Те не знаят, че няма разлика между ума на Кр̣ш̣н̣а и Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а не е обикновено човешко същество; Той е Абсолютната Истина. Неговото тяло, ум и Той самият са едно и също и са абсолютни. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ в своите Анубха̄ш̣я коментари върху Чайтаня чарита̄мр̣та (пета глава, А̄ди-лӣла̄, стихове 41 – 48) цитира от Кӯрма Пура̄н̣а: деха-дехи-вибхедо 'ям̇ нешваре видяте квачит. Това означава, че при Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, няма разлика между него самия и тялото му. Без да познават науката за Кр̣ш̣н̣а, коментаторите скриват Кр̣ш̣н̣а и отделят личността му от неговия ум или от неговото тяло. Въпреки че това е пълно невежество по отношение на Кр̣ш̣н̣а, някои хора печелят, като заблуждават другите.
There are some who are demonic; they also think of Kṛṣṇa, but enviously, just like King Kaṁsa, Kṛṣṇa’s uncle. He was also thinking of Kṛṣṇa always, but he thought of Kṛṣṇa as his enemy. He was always in anxiety, wondering when Kṛṣṇa would come to kill him. That kind of thinking will not help us. One should be thinking of Kṛṣṇa in devotional love. That is bhakti. One should cultivate the knowledge of Kṛṣṇa continuously. What is that favorable cultivation? It is to learn from a bona fide teacher. Kṛṣṇa is the Supreme Personality of Godhead, and we have several times explained that His body is not material, but is eternal, blissful knowledge. This kind of talk about Kṛṣṇa will help one become a devotee. Understanding Kṛṣṇa otherwise, from the wrong source, will prove fruitless.
Има и демонични личности, които също мислят за Кр̣ш̣н̣а, но със завист – например вуйчото на Кр̣ш̣н̣а, цар Кам̇са. Той непрекъснато мислел за Кр̣ш̣н̣а като за свой враг. Бил в постоянна тревога и очакване Кр̣ш̣н̣а да дойде и да го убие. Такъв начин на мислене няма да ни помогне. Трябва да мислим за Кр̣ш̣н̣а с любов и преданост. Това е бхакти. Трябва да се отдадем на знанието за Кр̣ш̣н̣а. Какво означава „да се отдадем“? Това означава да учим от авторитетен учител. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, а вече няколко пъти обяснихме, че неговото тяло не е материално, а е вечно, блажено знание. Такива разговори за Кр̣ш̣н̣а ще помогнат на всеки да стане предан. Да се разбере Кр̣ш̣н̣а по друг начин, от неверен източник, ще бъде безполезно.
One should therefore engage his mind in the eternal form, the primal form of Kṛṣṇa; with conviction in his heart that Kṛṣṇa is the Supreme, he should engage himself in worship. There are hundreds of thousands of temples in India for the worship of Kṛṣṇa, and devotional service is practiced there. When such practice is made, one has to offer obeisances to Kṛṣṇa. One should lower his head before the Deity and engage his mind, his body, his activities – everything. That will make one fully absorbed in Kṛṣṇa without deviation. This will help one transfer to Kṛṣṇaloka. One should not be deviated by unscrupulous commentators. One must engage in the nine different processes of devotional service, beginning with hearing and chanting about Kṛṣṇa. Pure devotional service is the highest achievement of human society.
Човек трябва да насочи ума си към вечната първоначална форма на Кр̣ш̣н̣а. Убеден в сърцето си, че Кр̣ш̣н̣а е Върховният, той трябва да се заеме с обожанието му. В Индия има стотици и хиляди храмове за обожание на Кр̣ш̣н̣а и в тях се практикува предано служене. Това служене изисква да отдаваме почитанията си на Кр̣ш̣н̣а, да свеждаме глава пред храмовата му форма, да отдадем ума, тялото, дейностите си – всичко. Така напълно и без отклонение ще се потопим в Кр̣ш̣н̣а и това ще ни помогне да се пренесем на Кр̣ш̣н̣алока. Не бива да се подвеждаме от безскрупулни коментатори. Трябва да се заемем с деветте различни дейности на преданото служене, като започнем със слушането за Кр̣ш̣н̣а и възпяването на Кр̣ш̣н̣а. Чистото предано служене е най-високото постижение в човешкото общество.
The Seventh and Eighth chapters of Bhagavad-gītā have explained pure devotional service to the Lord that is free from speculative knowledge, mystic yoga and fruitive activities. Those who are not purely sanctified may be attracted by different features of the Lord like the impersonal brahma-jyotir and localized Paramātmā, but a pure devotee directly takes to the service of the Supreme Lord.
В седма и осма глава на Бхагавад-гӣта̄ беше обяснено чистото предано служене на Бога, освободено от умозрително знание, мистична йога и плодоносни дейности. Тези, които не са напълно пречистени, могат да бъдат привлечени от различните аспекти на Бога, като безличностното брахмаджьоти и локализираната Парама̄тма̄, но един чист предан приема да служи непосредствено на Върховния.
There is a beautiful poem about Kṛṣṇa in which it is clearly stated that any person who is engaged in the worship of demigods is most unintelligent and cannot achieve at any time the supreme award of Kṛṣṇa. The devotee, in the beginning, may sometimes fall from the standard, but still he should be considered superior to all other philosophers and yogīs. One who always engages in Kṛṣṇa consciousness should be understood to be a perfectly saintly person. His accidental nondevotional activities will diminish, and he will soon be situated without any doubt in complete perfection. The pure devotee has no actual chance to fall down, because the Supreme Godhead personally takes care of His pure devotees. Therefore, the intelligent person should take directly to the process of Kṛṣṇa consciousness and happily live in this material world. He will eventually receive the supreme award of Kṛṣṇa.
Има една прекрасна поема за Кр̣ш̣н̣а, в която се казва, че почитащият полубоговете е много неинтелигентен и никога няма да получи върховната награда на Кр̣ш̣н̣а. В началото може да се случи преданият да нарушава нормите, но въпреки това той трябва да бъде считан за по-висшестоящ от всички други философи и йогӣ. Ако е постоянно в Кр̣ш̣н̣а съзнание, той е свята личност. Случайно извършените извън преданото служене дейности ще намаляват и той скоро ще постигне пълно съвършенство. Всъщност не е възможно един чист предан да пропадне, защото Върховният Бог лично се грижи за него. Затова интелигентният човек трябва да се заеме с метода на Кр̣ш̣н̣а съзнание и да живее щастливо в този материален свят. И накрая ще получи върховната награда на Кр̣ш̣н̣а.
Thus end the Bhaktivedanta Purports to the Ninth Chapter of the Śrīmad Bhagavad-gītā in the matter of the Most Confidential Knowledge.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху девета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Най-поверителното знание“.