TEXT 30
ТЕКСТ 30
Devanagari
Деванагари (азбука)
साधुरेव स मन्तव्य: सम्यग्व्यवसितो हि स: ॥ ३० ॥
Text
Текст
bhajate mām ananya-bhāk
sādhur eva sa mantavyaḥ
samyag vyavasito hi saḥ
бхаджате ма̄м ананя-бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣
Synonyms
Дума по дума
api — even; cet — if; su-durācāraḥ — one committing the most abominable actions; bhajate — is engaged in devotional service; mām — unto Me; ananya-bhāk — without deviation; sādhuḥ — a saint; eva — certainly; saḥ — he; mantavyaḥ — is to be considered; samyak — completely; vyavasitaḥ — situated in determination; hi — certainly; saḥ — he.
апи – дори; чет – ако; су-дура̄ча̄рах̣ – извършва най-отвратителни неща; бхаджате – служи предано; ма̄м – на мен; ананя-бха̄к – без отклонение; са̄дхух̣ – за свят; ева – несъмнено; сах̣ – той; мантавях̣ – трябва да се счита; самяк – напълно; вяваситах̣ – с решителност; хи – несъмнено; сах̣ – той.
Translation
Превод
Even if one commits the most abominable action, if he is engaged in devotional service he is to be considered saintly because he is properly situated in his determination.
Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път.
Purport
Пояснение
The word su-durācāraḥ used in this verse is very significant, and we should understand it properly. When a living entity is conditioned, he has two kinds of activities: one is conditional, and the other is constitutional. As for protecting the body or abiding by the rules of society and state, certainly there are different activities, even for the devotees, in connection with the conditional life, and such activities are called conditional. Besides these, the living entity who is fully conscious of his spiritual nature and is engaged in Kṛṣṇa consciousness, or the devotional service of the Lord, has activities which are called transcendental. Such activities are performed in his constitutional position, and they are technically called devotional service. Now, in the conditioned state, sometimes devotional service and the conditional service in relation to the body will parallel one another. But then again, sometimes these activities become opposed to one another. As far as possible, a devotee is very cautious so that he does not do anything that could disrupt his wholesome condition. He knows that perfection in his activities depends on his progressive realization of Kṛṣṇa consciousness. Sometimes, however, it may be seen that a person in Kṛṣṇa consciousness commits some act which may be taken as most abominable socially or politically. But such a temporary falldown does not disqualify him. In the Śrīmad-Bhāgavatam it is stated that if a person falls down but is wholeheartedly engaged in the transcendental service of the Supreme Lord, the Lord, being situated within his heart, purifies him and excuses him from that abomination. The material contamination is so strong that even a yogī fully engaged in the service of the Lord sometimes becomes ensnared; but Kṛṣṇa consciousness is so strong that such an occasional falldown is at once rectified. Therefore the process of devotional service is always a success. No one should deride a devotee for some accidental falldown from the ideal path, for, as explained in the next verse, such occasional falldowns will be stopped in due course, as soon as a devotee is completely situated in Kṛṣṇa consciousness.
Думата су-дура̄ча̄рах̣, употребена в този стих, е много важна и трябва да я разберем правилно. В обусловеното си състояние живото същество извършва два вида дейности: едните са обусловени, а другите – органично присъщи. Както за поддържане на тялото, така и за спазване на обществените правила трябва да се извършват различни дейности; те са валидни дори за преданите и се наричат обусловени. Освен тях за живото същество, осъзнало духовната си природа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в предано служене на Бога, съществуват и трансцендентални дейности. Тези дейности се извършват в органично присъщото му положение и се наричат предано служене. Обикновено в материалния живот преданото служене и обусловените дейности във връзка с тялото се извършват успоредно; но понякога са противоположни. Доколкото е възможно, преданият внимава с действията си да не наруши благоприятното си положение. Той много добре знае, че усъвършенстването на дейностите му зависи от постепенното развитие на Кр̣ш̣н̣а съзнание. И все пак, случва се Кр̣ш̣н̣а осъзнатият да направи нещо много осъдително от социална или политическа гледна точка. Но такова временно падение не го прави негоден за предано служене. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че ако човек пропадне, но с цялото си сърце се е посветил на трансцендентално служене на Върховния, Бог, който се намира в сърцето му, го пречиства от отвратителната постъпка. Материалното замърсяване е толкова силно, че дори един йогӣ, който се занимава само със служене на Бога, понякога попада в клопката; но Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова силно, че това случайно пропадане веднага се преодолява. Методът на преданото служене винаги води до успех. Никой не трябва да се подиграва на предания, случайно отклонил се от правилния път, защото, както се обяснява в следващия стих, такива случайни падания ще престанат с течение на времето, с усъвършенстване на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Therefore a person who is situated in Kṛṣṇa consciousness and is engaged with determination in the process of chanting Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare should be considered to be in the transcendental position, even if by chance or accident he is found to have fallen. The words sādhur eva, “he is saintly,” are very emphatic. They are a warning to the nondevotees that because of an accidental falldown a devotee should not be derided; he should still be considered saintly even if he has accidentally fallen down. And the word mantavyaḥ is still more emphatic. If one does not follow this rule, and derides a devotee for his accidental falldown, then one is disobeying the order of the Supreme Lord. The only qualification of a devotee is to be unflinchingly and exclusively engaged in devotional service.
Следователно Кр̣ш̣н̣а осъзнатият, твърдо решен да следва метода на мантруване Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, остава на трансцендентална позиция, дори при случайно пропадане. Думите са̄дхур ева – „той е свят“ – са много категорични. Те са предупреждение към обикновените хора да не се присмиват на падналия предан, а да го считат за свят. Думата мантавях̣ е още по-категорична – този, който не следва това наставление, всъщност не се подчинява на Върховния Бог. Единственото изискване е преданият да бъде неотклонно и всеотдайно зает с предано служене.
In the Nṛsiṁha Purāṇa the following statement is given:
В Нр̣сим̇ха Пура̄н̣а намираме следното твърдение:
bhṛśa-malino ’pi virājate manuṣyaḥ
na hi śaśa-kaluṣa-cchabiḥ kadācit
timira-parābhavatām upaiti candraḥ
бхр̣ш̣а-малино 'пи вира̄джате мануш̣ях̣
на хи шаша-калуш̣а-ччхабих̣ када̄чит
тимира-пара̄бхавата̄м упаити чандрах̣
The meaning is that even if one fully engaged in the devotional service of the Lord is sometimes found engaged in abominable activities, these activities should be considered to be like the spots that resemble the mark of a rabbit on the moon. Such spots do not become an impediment to the diffusion of moonlight. Similarly, the accidental falldown of a devotee from the path of saintly character does not make him abominable.
Смисълът на стиха е, че дори ако човек, зает изцяло с предано служене на Бога, извърши отвратителни дейности, те трябва да се приемат като петната по луната, наподобяващи заешки силует. Тези петна не пречат на лунната светлина. По същия начин случайното падане на един предан по пътя към светостта не го прави отвратителен.
On the other hand, one should not misunderstand that a devotee in transcendental devotional service can act in all kinds of abominable ways; this verse only refers to an accident due to the strong power of material connections. Devotional service is more or less a declaration of war against the illusory energy. As long as one is not strong enough to fight the illusory energy, there may be accidental falldowns. But when one is strong enough, he is no longer subjected to such falldowns, as previously explained. No one should take advantage of this verse and commit nonsense and think that he is still a devotee. If he does not improve in his character by devotional service, then it is to be understood that he is not a high devotee.
От друга страна, не бива да се разбира погрешно, че преданият, в своето служене може да действа по всевъзможни отвратителни начини; стихът се отнася до случайното падане, което се дължи на голямата сила на материалните обвързаности. Преданото служене в известна степен е обявяване на война на илюзорната енергия. Без достатъчно сила за борба с илюзията може да има случайни падания. Но когато стане силен, преданият повече не пада. Никой не трябва да се възползва от този стих, за да върши глупости и в същото време да се мисли за предан. Ако не усъвършенства характера си с предано служене, ясно е, че не е истински предан.