TEXT 3
ТЕКСТ 3
Devanagari
Деванагари (азбука)
अप्राप्य मां निवर्तन्ते मृत्युसंसारवर्त्मनि ॥ ३ ॥
Text
Текст
dharmasyāsya paran-tapa
aprāpya māṁ nivartante
mṛtyu-saṁsāra-vartmani
дхармася̄ся паран-тапа
апра̄пя ма̄м̇ нивартанте
мр̣тю-сам̇са̄ра-вартмани
Synonyms
Дума по дума
ашраддадха̄на̄х̣ – хората без вяра; пуруш̣а̄х̣ – такива личности; дхармася – към религиозния метод; ася – това; парам-тапа – о, убиецо на врагове; апра̄пя – без да постигнат; ма̄м – мен; нивартанте – се връщат; мр̣тю – на смъртта; сам̇са̄ра – в материалното съществуване; вартмани – на пътя.
Translation
Превод
Those who are not faithful in this devotional service cannot attain Me, O conqueror of enemies. Therefore they return to the path of birth and death in this material world.
Хората без вяра в преданото служене не могат да ме достигнат, о, победителю на враговете. Те се връщат отново на пътя на раждането и смъртта в този материален свят.
Purport
Пояснение
The faithless cannot accomplish this process of devotional service; that is the purport of this verse. Faith is created by association with devotees. Unfortunate people, even after hearing all the evidence of Vedic literature from great personalities, still have no faith in God. They are hesitant and cannot stay fixed in the devotional service of the Lord. Thus faith is a most important factor for progress in Kṛṣṇa consciousness. In the Caitanya-caritāmṛta it is said that faith is the complete conviction that simply by serving the Supreme Lord, Śrī Kṛṣṇa, one can achieve all perfection. That is called real faith. As stated in the Śrīmad-Bhāgavatam (4.31.14),
Хората без вяра не могат да следват пътя на преданото служене – това е смисълът на този стих. Вярата се пробужда при общуване с предани. Злочестите, дори да чуят от велики личности твърденията на ведическата литература, пак не вярват в Бога. Поради нерешителност те не могат да бъдат устойчиви в преданото служене. Ето защо вярата е най-важният фактор за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва – вярата представлява дълбоко убеждение в това, че просто със служене на Върховния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, може да се постигне пълно съвършенство. Това се нарича истинска вяра. Както се потвърждава и в Шрӣмад Бха̄гаватам (4.31.14):
tṛpyanti tat-skandha-bhujopaśākhāḥ
prāṇopahārāc ca yathendriyāṇāṁ
tathaiva sarvārhaṇam acyutejyā
тр̣пянти тат-скандха-бхуджопаша̄кха̄х̣
пра̄н̣опаха̄ра̄ч ча ятхендрия̄н̣а̄м̇
татхаива сарва̄рхан̣ам ачютеджя̄
“By giving water to the root of a tree one satisfies its branches, twigs and leaves, and by supplying food to the stomach one satisfies all the senses of the body. Similarly, by engaging in the transcendental service of the Supreme Lord one automatically satisfies all the demigods and all other living entities.” Therefore, after reading Bhagavad-gītā one should promptly come to the conclusion of Bhagavad-gītā: one should give up all other engagements and adopt the service of the Supreme Lord, Kṛṣṇa, the Personality of Godhead. If one is convinced of this philosophy of life, that is faith.
„Поливайки корените на едно дърво, човек подхранва клоните, вейките и листата му; когато дава храна на стомаха си, всички сетива на тялото са удовлетворени. По същия начин, с трансцендентално служене на Върховния, той естествено удовлетворява полубоговете и другите живи същества.“ Ето защо, след като прочете Бхагавад-гӣта̄, човек трябва да приеме заключението ѝ: да изостави всички други занимания и да се посвети на служене на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Убедеността в тази житейска философия се нарича вяра.
Now, the development of that faith is the process of Kṛṣṇa consciousness. There are three divisions of Kṛṣṇa conscious men. In the third class are those who have no faith. Even if they are officially engaged in devotional service, they cannot achieve the highest perfectional stage. Most probably they will slip, after some time. They may become engaged, but because they haven’t complete conviction and faith, it is very difficult for them to continue in Kṛṣṇa consciousness. We have practical experience in discharging our missionary activity that some people come and apply themselves to Kṛṣṇa consciousness with some hidden motive, and as soon as they are economically a little well situated they give up this process and take to their old ways again. It is only by faith that one can advance in Kṛṣṇa consciousness. As far as the development of faith is concerned, one who is well versed in the literatures of devotional service and has attained the stage of firm faith is called a first-class person in Kṛṣṇa consciousness. And in the second class are those who are not very advanced in understanding the devotional scriptures but who automatically have firm faith that kṛṣṇa-bhakti, or service to Kṛṣṇa, is the best course and so in good faith have taken it up. Thus they are superior to the third class, who have neither perfect knowledge of the scriptures nor good faith but by association and simplicity are trying to follow. The third-class person in Kṛṣṇa consciousness may fall down, but when one is in the second class he does not fall down, and for the first-class person in Kṛṣṇa consciousness there is no chance of falling down. One in the first class will surely make progress and achieve the result at the end. As far as the third-class person in Kṛṣṇa consciousness is concerned, although he has faith in the conviction that devotional service to Kṛṣṇa is very good, he has not yet gained adequate knowledge of Kṛṣṇa through the scriptures like Śrīmad-Bhāgavatam and Bhagavad-gītā. Sometimes these third-class persons in Kṛṣṇa consciousness have some tendency toward karma-yoga and jñāna-yoga, and sometimes they are disturbed, but as soon as the infection of karma-yoga or jñāna-yoga is vanquished, they become second-class or first-class persons in Kṛṣṇa consciousness. Faith in Kṛṣṇa is also divided into three stages and described in Śrīmad-Bhāgavatam. First-class attachment, second-class attachment and third-class attachment are also explained in Śrīmad-Bhāgavatam in the Eleventh Canto. Those who have no faith even after hearing about Kṛṣṇa and the excellence of devotional service, who think that it is simply eulogy, find the path very difficult, even if they are supposedly engaged in devotional service. For them there is very little hope of gaining perfection. Thus faith is very important in the discharge of devotional service.
Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание представлява развиване на тази вяра. Има три категории Кр̣ш̣н̣а осъзнати личности. Към третата категория принадлежат тези, които нямат вяра. Макар формално да се занимават с предано служене, те не могат да достигнат съвършенство. Най-вероятно след известно време ще отпаднат от пътя. Дори и да служат, понеже нямат дълбоко убеждение и вяра, за тях е трудно да останат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В нашата мисионерска дейност е имало случаи, при които някои хора идват, заемат се с Кр̣ш̣н̣а съзнание с някакъв скрит мотив и веднага щом се почувстват малко по-добре в икономическо отношение, изоставят метода и поемат отново стария път. Единствено с вяра може да се напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който е добре запознат с литературата на преданото служене и е достигнал нивото на твърдата вяра, принадлежи към първата категория личности в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Към втората категория спадат тези, които не разбират много добре писанията за предаността, но имат твърда вяра, че кр̣ш̣н̣а-бхакти, служенето на Кр̣ш̣н̣а, е най-добрият път, и с тази вяра приемат метода. Така те стоят по-високо от третата категория предани, които нямат нито съвършено знание върху писанията, нито истинска вяра, но с общуване и искреност се опитват да следват метода. Третокласният предан има шанс да пропадне, второкласният не пада, а за първокласния няма никаква опасност от пропадане. Принадлежащият към първата категория със сигурност ще напредва и накрая ще достигне целта. Що се отнася до преданите от третата категория, въпреки вярата, че преданото служене е много хубаво, те все още не са придобили достатъчно знание за Кр̣ш̣н̣а от писания като Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄. Понякога тези третокласни предани проявяват склонност към карма йога и гя̄на йога, понякога са притеснени, но веднага щом влиянието на карма и гя̄на йога бъде преодоляно, те стават първокласни или второкласни предани. И вярата в Кр̣ш̣н̣а също преминава през три етапа; те са описани в Шрӣмад Бха̄гаватам. Трите нива на привързаност също са обяснени в Единайсета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Тези, които, дори след като чуят за Кр̣ш̣н̣а и достойнствата на преданото служене, остават без вяра и мислят, че това е само възхвала, намират пътя за много труден, макар привидно да се занимават с предано служене. За тях надеждата да постигнат съвършенство, е нищожна. Ето защо вярата е изключително важна при преданото служене.