TEXT 29
ТЕКСТ 29
Devanagari
Деванагари (азбука)
ये भजन्ति तु मां भक्त्या मयि ते तेषु चाप्यहम् ॥ २९ ॥
Text
Текст
na me dveṣyo ’sti na priyaḥ
ye bhajanti tu māṁ bhaktyā
mayi te teṣu cāpy aham
на ме двеш̣ьо 'сти на приях̣
йе бхаджанти ту ма̄м̇ бхактя̄
майи те теш̣у ча̄пй ахам
Synonyms
Дума по дума
samaḥ — equally disposed; aham — I; sarva-bhūteṣu — to all living entities; na — no one; me — to Me; dveṣyaḥ — hateful; asti — is; na — nor; priyaḥ — dear; ye — those who; bhajanti — render transcendental service; tu — but; mām — unto Me; bhaktyā — in devotion; mayi — are in Me; te — such persons; teṣu — in them; ca — also; api — certainly; aham — I.
самах̣ – еднакво разположен; ахам – Аз; сарва-бхӯтеш̣у – към всички живи същества; на – никой; ме – на мен; двеш̣ях̣ – омразен; асти – е; на – нито; приях̣ – скъп; йе – всички, които; бхаджанти – отдават трансцендентално служене; ту – но; ма̄м – на мен; бхактя̄ – в преданост; майи – са в мен; те – такива личности; теш̣у – в тях; ча – също; апи – несъмнено; ахам – Аз.
Translation
Превод
I envy no one, nor am I partial to anyone. I am equal to all. But whoever renders service unto Me in devotion is a friend, is in Me, and I am also a friend to him.
Аз не завиждам на никого, не предпочитам никого; отнасям се еднакво към всички. Но всеки, който ми служи с преданост, е мой приятел, той е в мен и Аз също съм негов приятел.
Purport
Пояснение
One may question here that if Kṛṣṇa is equal to everyone and no one is His special friend, then why does He take a special interest in the devotees who are always engaged in His transcendental service? But this is not discrimination; it is natural. Any man in this material world may be very charitably disposed, yet he has a special interest in his own children. The Lord claims that every living entity – in whatever form – is His son, and so He provides everyone with a generous supply of the necessities of life. He is just like a cloud which pours rain all over, regardless of whether it falls on rock or land or water. But for His devotees, He gives specific attention. Such devotees are mentioned here: they are always in Kṛṣṇa consciousness, and therefore they are always transcendentally situated in Kṛṣṇa. The very phrase “Kṛṣṇa consciousness” suggests that those who are in such consciousness are living transcendentalists, situated in Him. The Lord says here distinctly, mayi te: “They are in Me.” Naturally, as a result, the Lord is also in them. This is reciprocal. This also explains the words ye yathā māṁ prapadyante tāṁs tathaiva bhajāmy aham: “Whoever surrenders unto Me, proportionately I take care of him.” This transcendental reciprocation exists because both the Lord and the devotee are conscious. When a diamond is set in a golden ring, it looks very nice. The gold is glorified, and at the same time the diamond is glorified. The Lord and the living entity eternally glitter, and when a living entity becomes inclined to the service of the Supreme Lord he looks like gold. The Lord is a diamond, and so this combination is very nice. Living entities in a pure state are called devotees. The Supreme Lord becomes the devotee of His devotees. If a reciprocal relationship is not present between the devotee and the Lord, then there is no personalist philosophy. In the impersonal philosophy there is no reciprocation between the Supreme and the living entity, but in the personalist philosophy there is.
Някой може да попита: щом Кр̣ш̣н̣а се отнася еднакво към всекиго и никой не му е близък приятел, защо проявява особен интерес към преданите, които постоянно му служат? Това не е просто въпрос на предпочитание, а естествено отношение. В материалния свят човек може да е склонен към благотворителност, но все пак е заинтересуван най-вече за собствените си деца. Бог заявява, че всяко живо същество, независимо от формата му, е негов син и затова щедро осигурява на всекиго жизнено необходимото. Той е като облака, който излива дъжд навсякъде – и върху скалата, и върху земята, и върху водата. Но към своите предани Върховният се отнася с особено внимание. Точно за тях се говори тук: те са винаги в Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова са трансцендентално установени в Кр̣ш̣н̣а. Същността на израза „Кр̣ш̣н̣а съзнание“ предполага, че всички с такова съзнание са истински трансценденталисти, намиращи се в Бога. Господ ясно казва: майи те – „те са в мен“. Естествено, като резултат, Той също е в тях. Това е взаимно. Това обяснява и думите йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄ми ахам – „Както някой ми се отдаде – така Аз се грижа за него“. Тази трансцендентална взаимност съществува, защото и Бог, и преданият притежават чувства. Ако един диамант се постави на златен пръстен, той изглежда твърде изящен. Златото става по-красиво, но и диамантът става по-красив. Бог и живите същества искрят вечно и когато живото същество прояви склонност да служи на Върховния, то заблестява като злато. Бог е диамантът и съчетанието е наистина прекрасно. В своето чисто състояние живите същества се наричат предани. Върховният Бог става предан на своите предани. Ако не съществуваше размяна на чувства между предания и Бога, нямаше да съществува философия на персонализма. В имперсоналната философия не се говори за взаимност между Върховния и живото същество, но във философията на персоналистите тя съществува.
The example is often given that the Lord is like a desire tree, and whatever one wants from this desire tree, the Lord supplies. But here the explanation is more complete. The Lord is here stated to be partial to the devotees. This is the manifestation of the Lord’s special mercy to the devotees. The Lord’s reciprocation should not be considered to be under the law of karma. It belongs to the transcendental situation in which the Lord and His devotees function. Devotional service to the Lord is not an activity of this material world; it is part of the spiritual world, where eternity, bliss and knowledge predominate.
Често се използва примерът, в който Бог е сравняван с дърво на желанията – каквото поискаш от това дърво, Той ти го дава. Но обяснението тук е по-пълно. Тук Върховният изразява предпочитание към преданите си. По този начин Той им дава специалната си милост. Взаимността на Бога не бива да се смята за подчинена на закона на карма. Тя принадлежи на трансценденталната сфера, в която Той и неговите предани действат. Преданото служене не е дейност от този материален свят; тя е част от духовния свят, където цари вечност, блаженство и знание.