TEXT 28
ТЕКСТ 28
Devanagari
Деванагари (азбука)
सन्न्यासयोगयुक्तात्मा विमुक्तो मामुपैष्यसि ॥ २८ ॥
Text
Текст
mokṣyase karma-bandhanaiḥ
sannyāsa-yoga-yuktātmā
vimukto mām upaiṣyasi
мокш̣ясе карма-бандханаих̣
сання̄са-йога-юкта̄тма̄
вимукто ма̄м упаиш̣яси
Synonyms
Дума по дума
śubha — from auspicious; aśubha — and inauspicious; phalaiḥ — results; evam — thus; mokṣyase — you will become free; karma — of work; bandhanaiḥ — from the bondage; sannyāsa — of renunciation; yoga — the yoga; yukta-ātmā — having the mind firmly set on; vimuktaḥ — liberated; mām — to Me; upaiṣyasi — you will attain.
шубха – от благоприятни; ашубха – и неблагоприятни; пхалаих̣ – резултати; евам – така; мокш̣ясе – ти ще се освободиш; карма – на работа; бандханаих̣ – от обвързаността; сання̄са – на отречение; йога – йога; юкта-а̄тма̄ – съсредоточен върху; вимуктах̣ – освободен; ма̄м – при мен; упаиш̣яси – ще достигнеш.
Translation
Превод
In this way you will be freed from bondage to work and its auspicious and inauspicious results. With your mind fixed on Me in this principle of renunciation, you will be liberated and come to Me.
По такъв начин ще се освободиш от благоприятните и неблагоприятните последици на дейността. В този дух на отречение, съсредоточавайки се върху мен, ще си свободен и ще дойдеш при мен.
Purport
Пояснение
One who acts in Kṛṣṇa consciousness under superior direction is called yukta. The technical term is yukta-vairāgya. This is further explained by Rūpa Gosvāmī as follows:
Този, който действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание под висше ръководство, се нарича юкта. Точният термин е юкта-вайра̄гя. Това е обяснено от Рӯпа Госва̄мӣ, както следва:
yathārham upayuñjataḥ
nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe
yuktaṁ vairāgyam ucyate
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ вайра̄гям учяте
(Bhakti-rasāmṛta-sindhu, 1.2.255)
(Бхакти-раса̄мр̣та синдху, 1.2.255)
Rūpa Gosvāmī says that as long as we are in this material world we have to act; we cannot cease acting. Therefore if actions are performed and the fruits are given to Kṛṣṇa, then that is called yukta-vairāgya. Actually situated in renunciation, such activities clear the mirror of the mind, and as the actor gradually makes progress in spiritual realization he becomes completely surrendered to the Supreme Personality of Godhead. Therefore at the end he becomes liberated, and this liberation is also specified. By this liberation he does not become one with the brahma-jyotir, but rather enters into the planet of the Supreme Lord. It is clearly mentioned here: mām upaiṣyasi, “he comes to Me,” back home, back to Godhead. There are five different stages of liberation, and here it is specified that the devotee who has always lived his lifetime here under the direction of the Supreme Lord, as stated, has evolved to the point where he can, after quitting this body, go back to Godhead and engage directly in the association of the Supreme Lord.
Рӯпа Госва̄мӣ казва, че докато сме в този материален свят, трябва да действаме. Не можем да спрем дейността. И ако даваме плодовете от дейностите си на Кр̣ш̣н̣а, това се нарича юкта-вайра̄гя. Всъщност дейностите в дух на себеотрицание изчистват огледалото на ума и с постепенен напредък по пътя на духовното осъзнаване водят до пълно отдаване на Върховната Божествена Личност. Най-накрая човек е свободен и това освобождение е точно определено. При това освобождение той не става едно с брахмаджьоти, а достига планетата на Върховния Бог. Ясно е казано: ма̄м упаиш̣яси – „той идва при мен“, обратно вкъщи, обратно при Бога. Има пет различни нива на освобождение и тук се уточнява, че преданият, изживял живота си, воден от Върховния, се е издигнал до нивото, от което, след напускане на това тяло, ще се завърне обратно при Бога и непосредствено ще общува с него.
Anyone who has no interest but to dedicate his life to the service of the Lord is actually a sannyāsī. Such a person always thinks of himself as an eternal servant, dependent on the supreme will of the Lord. As such, whatever he does, he does it for the benefit of the Lord. Whatever action he performs, he performs it as service to the Lord. He does not give serious attention to the fruitive activities or prescribed duties mentioned in the Vedas. For ordinary persons it is obligatory to execute the prescribed duties mentioned in the Vedas, but although a pure devotee who is completely engaged in the service of the Lord may sometimes appear to go against the prescribed Vedic duties, actually it is not so.
Този, който не се интересува от нищо друго, освен да посвети живота си в служба на Бога, е истински сання̄сӣ. Такава личност гледа на себе си като на вечен слуга, зависещ от върховната Божия воля. И каквото и да прави, прави го за Бога. Каквото и действие да извършва, извършва го като служене на Бога. Той не отдава голямо внимание на плодоносните дейности или на предписаните от Ведите задължения. Обикновените хора са длъжни да изпълняват задълженията, предписани във Ведите; понякога изглежда, че един чист предан, неотклонно служещ на Бога, действа срещу предписаните ведически задължения, но това всъщност не е така.
It is said, therefore, by Vaiṣṇava authorities that even the most intelligent person cannot understand the plans and activities of a pure devotee. The exact words are tāṅra vākya, kriyā, mudrā vijñeha nā bujhaya (Caitanya-caritāmṛta, Madhya 23.39). A person who is thus always engaged in the service of the Lord or is always thinking and planning how to serve the Lord is to be considered completely liberated at present, and in the future his going back home, back to Godhead, is guaranteed. He is above all materialistic criticism, just as Kṛṣṇa is above all criticism.
Затова ваиш̣н̣ава авторитетите казват, че дори и най-интелигентната личност не може да разбере плановете и действията на един чист предан. Точните думи са та̄н̇ра ва̄кя, крия̄, мудра̄ вигйеха на̄ буджхая (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 23.39). Човек, който непрекъснато служи на Бога или постоянно обмисля как да му служи, трябва да се приема за освободен в настоящето, а в бъдеще – завръщането му у дома, обратно при Бога е сигурно. Той стои над всяка материалистична критика, точно както и Кр̣ш̣н̣а не подлежи на никаква критика.