TEXT 12
ТЕКСТ 12
Devanagari
Деванагари (азбука)
राक्षसीमासुरीं चैव प्रकृतिं मोहिनीं श्रिता: ॥ १२ ॥
Text
Текст
mogha-jñānā vicetasaḥ
rākṣasīm āsurīṁ caiva
prakṛtiṁ mohinīṁ śritāḥ
могха-гя̄на̄ вичетасах̣
ра̄кш̣асӣм а̄сурӣм̇ чаива
пракр̣тим̇ мохинӣм̇ шрита̄х̣
Synonyms
Дума по дума
могха-а̄ша̄х̣ – излъгани в надеждите си; могха-карма̄н̣ах̣ – объркани от кармични дейности; могха-гя̄на̄х̣ – провалили се в знанието; вичетасах̣ – объркани; ра̄кш̣асӣм – демонична; а̄сурӣм – атеистична; ча – и; ева – несъмнено; пракр̣тим – природа; мохинӣм – заблудено; шрита̄х̣ – приемат подслона на.
Translation
Превод
Those who are thus bewildered are attracted by demonic and atheistic views. In that deluded condition, their hopes for liberation, their fruitive activities, and their culture of knowledge are all defeated.
Така объркани, те биват привлечени от демонични и атеистични възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и знанието им пропадат.
Purport
Пояснение
There are many devotees who assume themselves to be in Kṛṣṇa consciousness and devotional service but at heart do not accept the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa, as the Absolute Truth. For them, the fruit of devotional service – going back to Godhead – will never be tasted. Similarly, those who are engaged in fruitive pious activities and who are ultimately hoping to be liberated from this material entanglement will never be successful either, because they deride the Supreme Personality of Godhead, Kṛṣṇa. In other words, persons who mock Kṛṣṇa are to be understood to be demonic or atheistic. As described in the Seventh Chapter of Bhagavad-gītā, such demonic miscreants never surrender to Kṛṣṇa. Therefore their mental speculations to arrive at the Absolute Truth bring them to the false conclusion that the ordinary living entity and Kṛṣṇa are one and the same. With such a false conviction, they think that the body of any human being is now simply covered by material nature and that as soon as one is liberated from this material body there is no difference between God and himself. This attempt to become one with Kṛṣṇa will be baffled because of delusion. Such atheistic and demoniac cultivation of spiritual knowledge is always futile. That is the indication of this verse. For such persons, cultivation of the knowledge in the Vedic literature, like the Vedānta-sūtra and the Upaniṣads, is always baffled.
Мнозина предани гледат на себе си като на Кр̣ш̣н̣а осъзнати, но дълбоко в сърцето си не приемат Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, за Абсолютна Истина. Те никога няма да вкусят плода на преданото служене – завръщането обратно при Бога. И тези, които извършват благочестиви плодоносни дейности с надеждата за освобождение от материалното оплитане, никога няма да успеят, защото се присмиват на Бога, Върховната Личност. Казано накратко, личностите, които се подиграват на Кр̣ш̣н̣а, са демони и атеисти. Както беше описано в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, такива демонични безбожници никога не се отдават на Кр̣ш̣н̣а. Техните празни философствания за достигане на Абсолютната Истина ги водят до погрешното заключение, че обикновеното живо същество и Кр̣ш̣н̣а са едно и също. Те са убедени, че тялото на всяко човешко същество просто е покрито от материалната природа, но веднага щом то се освободи от материалното си тяло, няма никаква разлика между него и Бога. Този стремеж за единство с Кр̣ш̣н̣а е пълна заблуда. Подобно атеистично и демонично занимание с духовното знание е безплодно. Това е смисълът на този стих. Знанието, което такива личности извличат от ведическата литература, като Веда̄нта сӯтра и Упаниш̣адите, е крайно подвеждащо.
It is a great offense, therefore, to consider Kṛṣṇa, the Supreme Personality of Godhead, to be an ordinary man. Those who do so are certainly deluded because they cannot understand the eternal form of Kṛṣṇa. The Bṛhad-viṣṇu-smṛti clearly states:
Истинско оскърбление към Бога е да се счита Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, за обикновен човек. Мислещите по този начин със сигурност са заблудени, защото не разбират вечната форма на Кр̣ш̣н̣а. В Бр̣хад-виш̣н̣у смр̣ти се казва недвусмислено:
kṛṣṇasya paramātmanaḥ
sa sarvasmād bahiṣ-kāryaḥ
śrauta-smārta-vidhānataḥ
mukhaṁ tasyāvalokyāpi
sa-celaṁ snānam ācaret
кр̣ш̣н̣ася парама̄тманах̣
са сарвасма̄д бахиш̣-ка̄рях̣
шраута-сма̄рта-видха̄натах̣
мукхам̇ тася̄валокя̄пи
са-челам̇ сна̄нам а̄чарет
“One who considers the body of Kṛṣṇa to be material should be driven out from all rituals and activities of the śruti and the smṛti. And if one by chance sees his face, one should at once take bath in the Ganges to rid himself of infection.” People jeer at Kṛṣṇa because they are envious of the Supreme Personality of Godhead. Their destiny is certainly to take birth after birth in the species of atheistic and demoniac life. Perpetually, their real knowledge will remain under delusion, and gradually they will regress to the darkest region of creation.
„Този, който приема тялото на Кр̣ш̣н̣а за материално, трябва да бъде отстранен от всички ритуални дейности, описани в шрути и смр̣ти. И ако някой случайно види лицето му, трябва да се изкъпе в Ганг, за да се освободи от заразата.“ Хората се присмиват на Кр̣ш̣н̣а, защото завиждат на Върховната Божествена Личност. Тяхната съдба, без съмнение, е да се раждат отново и отново във форми, в които ще водят атеистичен и демоничен живот. Истинското им знание винаги ще остава под влияние на илюзията и те постепенно ще деградират до най-тъмните области на творението.