TEXT 9
ТЕКСТ 9
Devanagari
Деванагари (азбука)
मणोरणीयांसमनुस्मरेद्य: ।
सर्वस्य धातारमचिन्त्यरूप-
मादित्यवर्णं तमस: परस्तात् ॥ ९ ॥
Text
Текст
aṇor aṇīyāṁsam anusmared yaḥ
sarvasya dhātāram acintya-rūpam
āditya-varṇaṁ tamasaḥ parastāt
ан̣ор ан̣ӣя̄м̇сам анусмаред ях̣
сарвася дха̄та̄рам ачинтя-рӯпам
а̄дитя-варн̣ам̇ тамасах̣ параста̄т
Synonyms
Дума по дума
kavim — the one who knows everything; purāṇam — the oldest; anuśāsitāram — the controller; aṇoḥ — than the atom; aṇīyāṁsam — smaller; anusmaret — always thinks of; yaḥ — one who; sarvasya — of everything; dhātāram — the maintainer; acintya — inconceivable; rūpam — whose form; āditya-varṇam — luminous like the sun; tamasaḥ — to darkness; parastāt — transcendental.
кавим – този, който знае всичко; пура̄н̣ам – най-старият; ануша̄сита̄рам – властелинът; ан̣ох̣ – от атома; ан̣ӣя̄м̇сам – по-малък; анусмарет – винаги мисли за; ях̣ – този, който; сарвася – на всички; дха̄та̄рам – поддръжникът; ачинтя – невъобразима; рӯпам – чиято форма; а̄дитя-варн̣ам – блестящ като слънце; тамасах̣ – спрямо мрака; параста̄т – трансцендентален.
Translation
Превод
One should meditate upon the Supreme Person as the one who knows everything, as He who is the oldest, who is the controller, who is smaller than the smallest, who is the maintainer of everything, who is beyond all material conception, who is inconceivable, and who is always a person. He is luminous like the sun, and He is transcendental, beyond this material nature.
Трябва да се медитира върху Върховния Бог – този, който знае всичко, най-стария, властелина, по-малък от най-малкото; Той поддържа всичко и е невъобразим, извън всяка материална представа; Той е винаги личност; Той е блестящ като слънцето, трансцендентален, отвъд тази материална природа.
Purport
Пояснение
The process of thinking of the Supreme is mentioned in this verse. The foremost point is that He is not impersonal or void. One cannot meditate on something impersonal or void. That is very difficult. The process of thinking of Kṛṣṇa, however, is very easy and is factually stated herein. First of all, the Lord is puruṣa, a person – we think of the person Rāma and the person Kṛṣṇa. And whether one thinks of Rāma or of Kṛṣṇa, what He is like is described in this verse of Bhagavad-gītā. The Lord is kavi; that is, He knows past, present and future and therefore knows everything. He is the oldest personality because He is the origin of everything; everything is born out of Him. He is also the supreme controller of the universe, and He is the maintainer and instructor of humanity. He is smaller than the smallest. The living entity is one ten-thousandth part of the tip of a hair, but the Lord is so inconceivably small that He enters into the heart of this particle. Therefore He is called smaller than the smallest. As the Supreme, He can enter into the atom and into the heart of the smallest and control him as the Supersoul. Although so small, He is still all-pervading and is maintaining everything. By Him all these planetary systems are sustained. We often wonder how these big planets are floating in the air. It is stated here that the Supreme Lord, by His inconceivable energy, is sustaining all these big planets and systems of galaxies. The word acintya (“inconceivable”) is very significant in this connection. God’s energy is beyond our conception, beyond our thinking jurisdiction, and is therefore called inconceivable (acintya). Who can argue this point? He pervades this material world and yet is beyond it. We cannot comprehend even this material world, which is insignificant compared to the spiritual world – so how can we comprehend what is beyond? Acintya means that which is beyond this material world, that which our argument, logic and philosophical speculation cannot touch, that which is inconceivable. Therefore intelligent persons, avoiding useless argument and speculation, should accept what is stated in scriptures like the Vedas, Bhagavad-gītā and Śrīmad-Bhāgavatam and follow the principles they set down. This will lead one to understanding.
В този стих се описва как трябва да се мисли за Върховния. Най-важното е, че Той не е безличностен, не е пустота. Много е трудно да се медитира върху нещо безличностно или пусто. Но да се мисли за Кр̣ш̣н̣а е лесно и точно това е описано тук. Преди всичко Бог е пуруш̣а, т.е. личност – ние мислим за личността Ра̄ма и за личността Кр̣ш̣н̣а. За Ра̄ма или Кр̣ш̣н̣а би трябвало да мислим така, както е изложено в този стих на Бхагавад-гӣта̄. Бог е кави – Той познава миналото, настоящето и бъдещето, следователно знае всичко. Той е предвечната личност, източникът на всичко; всичко се ражда от него. Той е властелинът на Вселената, поддръжникът и учителят на човечеството. Той е по-малък от най-малкото. Живото същество е една десетохилядна част от върха на косъма, но Бог е толкова невъобразимо малък, че влиза в сърцето на тази частица. Затова е наречен по-малък от най-малкото. Върховният може да влезе в атома и в сърцето на най-малкото и да го контролира като Свръхдуша. Макар и толкова малък, Той е всепроникващ и поддържа всичко, например, планетарните системи. Често се чудим как тези огромни планети плуват в пространството. Тук се казва, че Върховният Бог с невъобразимата си енергия поддържа всички планетарни системи и галактики. Във връзка с това, много важна е думата ачинтя („невъобразим“). Енергията на Бога е отвъд нашето разбиране, отвъд мисловните ни способности; ето защо се нарича невъобразима (ачинтя). Кой може да оспори това? Бог прониква в материалния свят и въпреки това остава извън него. Ние не можем да обхванем дори този материален свят, който в сравнение с духовния е незначителен – как бихме могли да обхванем нещо отвъд. Ачинтя означава това, което е отвъд материалния свят; това, което не може да бъде докоснато от никакъв довод, логика и философско размишление; това, което е невъобразимо. Следователно интелигентните личности трябва да се откажат от безполезни доводи и разсъждения, да приемат посоченото в писания като Ведите, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, и да следват изложените в тях принципи. Това ще доведе до истинско разбиране.