TEXT 6

ТЕКСТ 6

Devanagari

Деванагари (азбука)

यं यं वापि स्मरन्भावं त्यजत्यन्ते कलेवरम् ।
तं तमेवैति कौन्तेय सदा तद्भ‍ावभावित: ॥ ६ ॥

Text

Текст

yaṁ yaṁ vāpi smaran bhāvaṁ
tyajaty ante kalevaram
taṁ tam evaiti kaunteya
sadā tad-bhāva-bhāvitaḥ

ям̇ ям̇ ва̄пи смаран бха̄вам̇
тяджатй анте калеварам
там̇ там еваити каунтея
сада̄ тад-бха̄ва-бха̄витах̣

Synonyms

Дума по дума

yam yam — whatever; vā api — at all; smaran — remembering; bhāvam — nature; tyajati — gives up; ante — at the end; kalevaram — this body; tam tam — similar; eva — certainly; eti — gets; kaunteya — O son of Kuntī; sadā — always; tat — that; bhāva — state of being; bhāvitaḥ — remembering.

ям ям – каквото и; ва̄ апи – въобще; смаран – като помни; бха̄вам – природа; тяджати – изоставя; анте – накрая; калеварам – това тяло; там там – подобно; ева – със сигурност; ети – получава; каунтея – о, сине на Кунтӣ; сада̄ – винаги; тат – това; бха̄ва – състояние на съществуване; бха̄витах̣ – помнейки.

Translation

Превод

Whatever state of being one remembers when he quits his body, O son of Kuntī, that state he will attain without fail.

О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.

Purport

Пояснение

The process of changing one’s nature at the critical moment of death is here explained. A person who at the end of his life quits his body thinking of Kṛṣṇa attains the transcendental nature of the Supreme Lord, but it is not true that a person who thinks of something other than Kṛṣṇa attains the same transcendental state. This is a point we should note very carefully. How can one die in the proper state of mind? Mahārāja Bharata, although a great personality, thought of a deer at the end of his life, and so in his next life he was transferred into the body of a deer. Although as a deer he remembered his past activities, he had to accept that animal body. Of course, one’s thoughts during the course of one’s life accumulate to influence one’s thoughts at the moment of death, so this life creates one’s next life. If in one’s present life one lives in the mode of goodness and always thinks of Kṛṣṇa, it is possible for one to remember Kṛṣṇa at the end of one’s life. That will help one be transferred to the transcendental nature of Kṛṣṇa. If one is transcendentally absorbed in Kṛṣṇa’s service, then his next body will be transcendental (spiritual), not material. Therefore the chanting of Hare Kṛṣṇa, Hare Kṛṣṇa, Kṛṣṇa Kṛṣṇa, Hare Hare/ Hare Rāma, Hare Rāma, Rāma Rāma, Hare Hare is the best process for successfully changing one’s state of being at the end of one’s life.

Тук се обяснява процесът на промяна на човешката природа в критичния момент на смъртта. Личност, която в края на живота напуска тялото си, мислейки за Кр̣ш̣н̣а, постига трансценденталната природа на Върховния Бог; и не е вярно, че ако мисли за нещо друго, а не за Кр̣ш̣н̣а, ще постигне същото трансцендентално ниво. Трябва да обърнем особено внимание на този момент. Как човек може да умре в подходящо състояние на ума? Въпреки че бил велика личност, Маха̄ра̄джа Бхарата мислел за едно еленче в мига на смъртта и затова в следващия си живот приел тяло на елен. И макар като елен да помнел миналите си човешки дейности, факт е, че е бил принуден да приеме животинско тяло. Разбира се, мислите на човека се трупат през целия му живот, за да повлияят на мислите му в момента на смъртта – така този живот създава следващия. Ако в настоящия си живот човек живее в гун̣ата на доброто и винаги мисли за Кр̣ш̣н̣а, той ще може да помни Кр̣ш̣н̣а и в края на живота си. Това ще му помогне да се пренесе в трансценденталната природа на Бога. Ако е трансцендентално потопен в служене на Кр̣ш̣н̣а, следващото му тяло ще бъде трансцендентално, духовно, а не материално. Следователно мантруването на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе е най-добрият метод за успешна смяна на състоянието на съществуване в края на човешкия живот.