TEXT 26
ТЕКСТ 26
Devanagari
Деванагари (азбука)
भविष्याणि च भूतानि मां तु वेद न कश्चन ॥ २६ ॥
Text
Текст
vartamānāni cārjuna
bhaviṣyāṇi ca bhūtāni
māṁ tu veda na kaścana
вартама̄на̄ни ча̄рджуна
бхавиш̣я̄н̣и ча бхӯта̄ни
ма̄м̇ ту веда на кашчана
Synonyms
Дума по дума
veda — know; aham — I; samatītāni — completely past; vartamānāni — present; ca — and; arjuna — O Arjuna; bhaviṣyāṇi — future; ca — also; bhūtāni — all living entities; mām — Me; tu — but; veda — knows; na — not; kaścana — anyone.
веда – зная; ахам – Аз; саматӣта̄ни – минало; вартама̄на̄ни – настояще; ча – и; арджуна – о, Арджуна; бхавиш̣я̄н̣и – бъдеще; ча – също; бхӯта̄ни – всички живи същества; ма̄м – мен; ту – но; веда – знае; на – не; кашчана – никой.
Translation
Превод
O Arjuna, as the Supreme Personality of Godhead, I know everything that has happened in the past, all that is happening in the present, and all things that are yet to come. I also know all living entities; but Me no one knows.
О, Арджуна, като Бог, Аз зная всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Аз познавам всички живи същества, но мен никой не ме познава.
Purport
Пояснение
Here the question of personality and impersonality is clearly stated. If Kṛṣṇa, the form of the Supreme Personality of Godhead, were māyā, material, as the impersonalists consider Him to be, then like the living entity He would change His body and forget everything about His past life. Anyone with a material body cannot remember his past life, nor can he foretell his future life, nor can he predict the outcome of his present life; therefore he cannot know what is happening in past, present and future. Unless one is liberated from material contamination, he cannot know past, present and future.
Тук е поставен въпросът за личностното и безличностното. Ако Кр̣ш̣н̣а, формата на Върховния Бог, беше ма̄я̄, материална, както мислят имперсоналистите, тогава подобно на живото същество Той би трябвало да сменя тялото си и да забравя всичко за миналия си живот. Никой в материално тяло не може да си припомни миналия живот, не може да предскаже бъдещия си живот, нито развръзката на настоящия. Той не знае какво се случва в миналото, в настоящето и в бъдещето. Без пречистване от материалното замърсяване не може да се узнае миналото, настоящето и бъдещето.
Unlike the ordinary human being, Lord Kṛṣṇa clearly says that He completely knows what happened in the past, what is happening in the present, and what will happen in the future. In the Fourth Chapter we have seen that Lord Kṛṣṇa remembers instructing Vivasvān, the sun-god, millions of years ago. Kṛṣṇa knows every living entity because He is situated in every living being’s heart as the Supersoul. But despite His presence in every living entity as Supersoul and His presence as the Supreme Personality of Godhead, the less intelligent, even if able to realize the impersonal Brahman, cannot realize Śrī Kṛṣṇa as the Supreme Person. Certainly the transcendental body of Śrī Kṛṣṇa is not perishable. He is just like the sun, and māyā is like a cloud. In the material world we can see that there is the sun and that there are clouds and different stars and planets. The clouds may cover all these in the sky temporarily, but this covering is only apparent to our limited vision. The sun, moon and stars are not actually covered. Similarly, māyā cannot cover the Supreme Lord. By His internal potency He is not manifest to the less intelligent class of men. As it is stated in the third verse of this chapter, out of millions and millions of men, some try to become perfect in this human form of life, and out of thousands and thousands of such perfected men, hardly one can understand what Lord Kṛṣṇa is. Even if one is perfected by realization of impersonal Brahman or localized Paramātmā, he cannot possibly understand the Supreme Personality of Godhead, Śrī Kṛṣṇa, without being in Kṛṣṇa consciousness.
Бог Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че за разлика от обикновеното човешко същество Той съвършено знае какво се е случило в миналото, какво се случва в настоящето и какво ще се случи в бъдеще. В четвърта глава научихме, че Кр̣ш̣н̣а си спомня как преди милиони години е напътствал Вивасва̄н, бога на Слънцето. Кр̣ш̣н̣а познава всички живи същества, защото се намира в сърцата им като Свръхдуша. Но въпреки присъствието му във всяко живо същество и битието му на Върховна Божествена Личност неинтелигентните дори ако осъзнаят безличностния Брахман, не могат да разберат Шрӣ Кр̣ш̣н̣а като Върховната Личност. Без съмнение трансценденталното тяло на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а не е тленно. Той е като слънцето, а ма̄я̄ – като облак. В материалния свят виждаме, че има слънце, облаци, различни звезди и планети. Временно облаците могат да покрият небето, но това покривало е привидно, само за ограниченото ни зрение. Слънцето, Луната и звездите всъщност не са покрити. По същия начин и ма̄я̄ не може да покрие Върховния Бог. С помощта на вътрешната си енергия Той остава скрит за неинтелигентните. Както се твърди в трети стих на тази глава, измежду милионите хора някои се опитват да постигнат съвършенство в човешката форма на живот, а сред хилядите съвършени единици могат да разберат Бог Кр̣ш̣н̣а. Дори някой да е постигнал съвършенство чрез осъзнаване на безличностния Брахман или локализираната Парама̄тма̄, той не може да разбере Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, ако не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание.