TEXT 47
ТЕКСТ 47
Devanagari
Деванагари (азбука)
श्रद्धावान्भजते यो मां स मे युक्ततमो मत: ॥ ४७ ॥
Text
Текст
mad-gatenāntar-ātmanā
śraddhāvān bhajate yo māṁ
sa me yukta-tamo mataḥ
мад-гатена̄нтар-а̄тмана̄
шраддха̄ва̄н бхаджате йо ма̄м̇
са ме юкта-тамо матах̣
Synonyms
Дума по дума
yoginām — of yogīs; api — also; sarveṣām — all types of; mat-gatena — abiding in Me, always thinking of Me; antaḥ-ātmanā — within himself; śraddhā-vān — in full faith; bhajate — renders transcendental loving service; yaḥ — one who; mām — to Me (the Supreme Lord); saḥ — he; me — by Me; yukta-tamaḥ — the greatest yogī; mataḥ — is considered.
йогина̄м – на йогӣте; апи – също; сарвеш̣а̄м – всички видове; мат-гатена – като пребивава в мен и винаги мисли за мен; антах̣-а̄тмана̄ – в себе си; шраддха̄-ва̄н – с пълна вяра; бхаджате – отдава трансцендентално любовно служене; ях̣ – човек, който; ма̄м – на мен (Върховния Бог); сах̣ – той; ме – от мен; юкта-тамах̣ – най-великият йогӣ; матах̣ – се приема.
Translation
Превод
And of all yogīs, the one with great faith who always abides in Me, thinks of Me within himself and renders transcendental loving service to Me – he is the most intimately united with Me in yoga and is the highest of all. That is My opinion.
А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение.
Purport
Пояснение
The word bhajate is significant here. Bhajate has its root in the verb bhaj, which is used when there is need of service. The English word “worship” cannot be used in the same sense as bhaj. Worship means to adore, or to show respect and honor to the worthy one. But service with love and faith is especially meant for the Supreme Personality of Godhead. One can avoid worshiping a respectable man or a demigod and may be called discourteous, but one cannot avoid serving the Supreme Lord without being thoroughly condemned. Every living entity is part and parcel of the Supreme Personality of Godhead, and thus every living entity is intended to serve the Supreme Lord by his own constitution. Failing to do this, he falls down. The Bhāgavatam (11.5.3) confirms this as follows:
Думата бхаджате е важна тук. Коренът на бхаджате е глаголът бхадж, който се използва, когато става дума за служене. Английската дума „обожание“ не може да се използва в същия смисъл, както бхадж. Обожание означава да се боготвори или да се показва уважение и внимание към достоен човек. Но служенето с любов и вяра е предназначено специално за Върховната Личност. Някой може да не обожава почитан човек или даден полубог и да бъде наречен неучтив, но да се пренебрегва служенето на Върховния, е осъдително. Всяко живо същество като частица, неразделно свързана с Бога, по природа е предназначено да му служи. Ако не прави това, живото същество пропада. В Бха̄гаватам (11.5.3) намираме следното потвърждение:
ātma-prabhavam īśvaram
na bhajanty avajānanti
sthānād bhraṣṭāḥ patanty adhaḥ
а̄тма-прабхавам ӣшварам
на бхаджантй аваджа̄нанти
стха̄на̄д бхраш̣т̣а̄х̣ патантй адхах̣
“Anyone who does not render service and neglects his duty unto the primeval Lord, who is the source of all living entities, will certainly fall down from his constitutional position.”
„Този, който не отдава служене и пренебрегва дълга си към предвечния Бог – извора на всички живи същества – непременно ще падне от естествената си позиция.“
In this verse also the word bhajanti is used. Therefore, bhajanti is applicable to the Supreme Lord only, whereas the word “worship” can be applied to demigods or to any other common living entity. The word avajānanti, used in this verse of Śrīmad-Bhāgavatam, is also found in the Bhagavad-gītā. Avajānanti māṁ mūḍhāḥ: “Only the fools and rascals deride the Supreme Personality of Godhead, Lord Kṛṣṇa.” Such fools take it upon themselves to write commentaries on the Bhagavad-gītā without an attitude of service to the Lord. Consequently they cannot properly distinguish between the word bhajanti and the word “worship.”
Тук също е използвана думата бхаджанти. Тя е приложима само по отношение на Върховния Бог, докато думата „обожание“ може да се използва за полубоговете или някое друго обикновено живо същество. Думата аваджа̄нанти, употребена в стиха от Шрӣмад Бха̄гаватам, може да бъде намерена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.11): Аваджа̄нанти ма̄м̇ мӯд̣ха̄х̣ – „Само глупаците и негодниците се присмиват на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а“. Такива глупаци се наемат да коментират Бхагавад-гӣта̄ без намерение да служат на Бога. Те не правят разлика между думата бхаджанти и думата „обожание“.
The culmination of all kinds of yoga practices lies in bhakti yoga. All other yogas are but means to come to the point of bhakti in bhakti-yoga. Yoga actually means bhakti-yoga; all other yogas are progressions toward the destination of bhakti-yoga. From the beginning of karma-yoga to the end of bhakti-yoga is a long way to self-realization. Karma-yoga, without fruitive results, is the beginning of this path. When karma-yoga increases in knowledge and renunciation, the stage is called jñāna-yoga. When jñāna-yoga increases in meditation on the Supersoul by different physical processes, and the mind is on Him, it is called aṣṭāṅga-yoga. And when one surpasses the aṣṭāṅga-yoga and comes to the point of the Supreme Personality of Godhead Kṛṣṇa, it is called bhakti-yoga, the culmination. Factually, bhakti-yoga is the ultimate goal, but to analyze bhakti-yoga minutely one has to understand these other yogas. The yogī who is progressive is therefore on the true path of eternal good fortune. One who sticks to a particular point and does not make further progress is called by that particular name: karma-yogī, jñāna-yogī or dhyāna-yogī, rāja-yogī, haṭha-yogī, etc. If one is fortunate enough to come to the point of bhakti-yoga, it is to be understood that he has surpassed all other yogas. Therefore, to become Kṛṣṇa conscious is the highest stage of yoga, just as, when we speak of Himālayan, we refer to the world’s highest mountains, of which the highest peak, Mount Everest, is considered to be the culmination.
Всички видове йога практики кулминират в бхакти йога. Те не са нищо друго освен средства за достигане до точката на бхакти в бхакти йога. Йога в действителност означава бхакти йога; всяка друга йога е стъпало към целта на бхакти йога. От началото на карма йога до края на бхакти йога лежи дългият път на себепознанието. Карма йога, работата без плодоносни резултати, е началото на този път. Когато карма йога премине в знание и отречение, нивото се нарича гя̄на йога. Когато гя̄на йога премине в медитация с различни физически техники и умът се съсредоточи върху Свръхдушата, това е аш̣т̣а̄н̇га йога. Когато човек се издигне над аш̣т̣а̄н̇га йога и достигне Върховната Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а, това се нарича бхакти йога, кулминацията. В действителност бхакти йога е крайната цел, но за основен анализ трябва да се разберат и другите видове йога. Един йогӣ, който постепенно напредва, е на верния път към вечния успех. Ако остане на определено ниво и не прави по-нататъшен прогрес, той е наричан съответно карма йогӣ, гя̄на йогӣ, дхя̄на йогӣ, ра̄джа йогӣ, хат̣ха йогӣ и т.н. Ако има достатъчно късмет да се издигне до нивото на бхакти йога, трябва да е ясно, че той превъзхожда другите видове йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-високото стъпало в йога. Точно както, когато говорим за Хималаите, имаме предвид най-високата планина в света, чийто връх Монт Еверест е считан за крайната точка, кулминацията.
It is by great fortune that one comes to Kṛṣṇa consciousness on the path of bhakti-yoga to become well situated according to the Vedic direction. The ideal yogī concentrates his attention on Kṛṣṇa, who is called Śyāmasundara, who is as beautifully colored as a cloud, whose lotuslike face is as effulgent as the sun, whose dress is brilliant with jewels, and whose body is flower-garlanded. Illuminating all sides is His gorgeous luster, which is called the brahma-jyotir. He incarnates in different forms such as Rāma, Nṛsiṁha, Varāha and Kṛṣṇa, the Supreme Personality of Godhead, and He descends like a human being, as the son of mother Yaśodā, and He is known as Kṛṣṇa, Govinda and Vāsudeva. He is the perfect child, husband, friend and master, and He is full with all opulences and transcendental qualities. If one remains fully conscious of these features of the Lord, he is called the highest yogī.
Хората, които имат голям късмет, тръгват по пътя на бхакти йога и следвайки указанията на Ведите, развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Съвършеният йогӣ съсредоточава вниманието си върху Кр̣ш̣н̣а, Шя̄масундара – красивото му тяло има цвета на дъждовен облак, лотосовото му лице сияе като слънце, дрехата му блести със скъпоценности, а гърдите му са украсени с гирлянд от цветя. Ослепителният блясък, осветяващ всички посоки, е неговото великолепно сияние брахмаджьоти. Той се появява в различни форми като Ра̄ма, Нр̣сим̇ха, Вара̄ха и Кр̣ш̣н̣а – Върховната Личност. Идвайки на земята като човешко същество, Той става син на майка Яшода̄ и е наричан Кр̣ш̣н̣а, Говинда и Ва̄судева. Той е съвършеното дете, съпруг, приятел и господар и е изпълнен с всички съвършенства и трансцендентални качества. Ако някой напълно осъзнава тези характеристики на Бога, той е най-висшият йогӣ.
This stage of highest perfection in yoga can be attained only by bhakti-yoga, as is confirmed in all Vedic literature:
Това ниво на съвършенство в йога се постига единствено с бхакти йога, както се потвърждава в цялата ведическа литература.
yathā deve tathā gurau
tasyaite kathitā hy arthāḥ
prakāśante mahātmanaḥ
ятха̄ деве татха̄ гурау
тасяите катхита̄ хй артха̄х̣
прака̄шанте маха̄тманах̣
“Only unto those great souls who have implicit faith in both the Lord and the spiritual master are all the imports of Vedic knowledge automatically revealed.” (Śvetāśvatara Upaniṣad 6.23)
„Целият смисъл на ведическото знание се разкрива от само себе си на тези велики души, които имат безусловна вяра в Бога и в духовния учител“ (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23).
Bhaktir asya bhajanaṁ tad ihāmutropādhi-nairāsyenāmuṣmin manaḥ-kalpanam, etad eva naiṣkarmyam. “Bhakti means devotional service to the Lord which is free from desire for material profit, either in this life or in the next. Devoid of such inclinations, one should fully absorb the mind in the Supreme. That is the purpose of naiṣkarmya.” (Gopāla-tāpanī Upaniṣad 1.15)
Бхактир ася бхаджанам̇ тад иха̄мутропа̄дхи-наира̄сйена̄муш̣мин манах̣-калпанам, етад ева наиш̣кармям – „Бхакти означава предано служене на Бога, освободено от желание за материална изгода както в този, така и в следващия живот. Победил тази склонност, човек трябва изцяло да потопи ума си в мисли за Върховния. В това се състои целта на наиш̣кармя“ (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад, 1.15).
These are some of the means for performance of bhakti, or Kṛṣṇa consciousness, the highest perfectional stage of the yoga system.
Това са някои от начините за практикуване на бхакти, Кр̣ш̣н̣а съзнание – най-висшето, съвършено ниво в йога.
Thus end the Bhaktivedanta Purports to the Sixth Chapter of the Śrīmad Bhagavad-gītā in the matter of Dhyāna-yoga.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху шеста глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Дхя̄на йога“.