TEXT 37
ТЕКСТ 37
Devanagari
Деванагари (азбука)
अयति: श्रद्धयोपेतो योगाच्चलितमानस: ।
अप्राप्य योगसंसिद्धिं कां गतिं कृष्ण गच्छति ॥ ३७ ॥
Text
Текст
ayatiḥ śraddhayopeto
yogāc calita-mānasaḥ
aprāpya yoga-saṁsiddhiṁ
kāṁ gatiṁ kṛṣṇa gacchati
аятих̣ шраддхайопето
йога̄ч чалита-ма̄насах̣
апра̄пя йога-сам̇сиддхим̇
ка̄м̇ гатим̇ кр̣ш̣н̣а гаччхати
Synonyms
Дума по дума
arjunaḥ uvāca — Arjuna said; ayatiḥ — the unsuccessful transcendentalist; śraddhayā — with faith; upetaḥ — engaged; yogāt — from the mystic link; calita — deviated; mānasaḥ — who has such a mind; aprāpya — failing to attain; yoga-saṁsiddhim — the highest perfection in mysticism; kām — which; gatim — destination; kṛṣṇa — O Kṛṣṇa; gacchati — achieves.
арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; аятих̣ – неуспелият трансценденталист; шраддхая̄ – с вяра; упетах̣ – зает; йога̄т – от мистичната връзка; чалита – отклонил се; ма̄насах̣ – който има такъв ум; апра̄пя – като не успява да достигне; йога-сам̇сиддхим – висшето съвършенство в мистицизма; ка̄м – което; гатим – цел; кр̣ш̣н̣а – о, Кр̣ш̣н̣а; гаччхати – достига.
Translation
Превод
Arjuna said: O Kṛṣṇa, what is the destination of the unsuccessful transcendentalist, who in the beginning takes to the process of self-realization with faith but who later desists due to worldly-mindedness and thus does not attain perfection in mysticism?
Арджуна каза: О, Кр̣ш̣н̣а, каква е съдбата на неуспелия трансценденталист, който с вяра е поел пътя на себепознанието, но по-късно го е изоставил поради склонност към материалното и така не е постигнал съвършенство в мистицизма?
Purport
Пояснение
The path of self-realization or mysticism is described in the Bhagavad-gītā. The basic principle of self-realization is knowledge that the living entity is not this material body but that he is different from it and that his happiness is in eternal life, bliss and knowledge. These are transcendental, beyond both body and mind. Self-realization is sought by the path of knowledge, by the practice of the eightfold system or by bhakti-yoga. In each of these processes one has to realize the constitutional position of the living entity, his relationship with God, and the activities whereby he can reestablish the lost link and achieve the highest perfectional stage of Kṛṣṇa consciousness. Following any of the above-mentioned three methods, one is sure to reach the supreme goal sooner or later. This was asserted by the Lord in the Second Chapter: even a little endeavor on the transcendental path offers a great hope for deliverance. Out of these three methods, the path of bhakti-yoga is especially suitable for this age because it is the most direct method of God realization. To be doubly assured, Arjuna is asking Lord Kṛṣṇa to confirm His former statement. One may sincerely accept the path of self-realization, but the process of cultivation of knowledge and the practice of the eightfold yoga system are generally very difficult for this age. Therefore, despite constant endeavor one may fail, for many reasons. First of all, one may not be sufficiently serious about following the process. To pursue the transcendental path is more or less to declare war on the illusory energy. Consequently, whenever a person tries to escape the clutches of the illusory energy, she tries to defeat the practitioner by various allurements. A conditioned soul is already allured by the modes of material energy, and there is every chance of being allured again, even while performing transcendental disciplines. This is called yogāc calita-mānasaḥ: deviation from the transcendental path. Arjuna is inquisitive to know the results of deviation from the path of self-realization.
Пътят на себепознанието, или мистицизмът, е описан в Бхагавад-гӣта̄. Основният принцип на себепознанието е разбирането, че живото същество се различава от материалното си тяло и щастието му е във вечния живот, блаженство и знание, които са трансцендентални, отвъд тялото и ума. Себереализация се постига чрез познание, чрез практика на осемстепенната йога или чрез бхакти йога. При всеки един от тези процеси трябва да се разбере органично присъщата на живото същество позиция, неговото взаимоотношение с Бога и дейностите, с помощта на които може да се възстанови загубената връзка и да се постигне висшия стадий на съвършенство – Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като следва един от трите метода, човек неминуемо, рано или късно, ще достигне върховната цел. Това вече се потвърди от Бога във втора глава: дори малкото усилие по духовния път дава голяма надежда за освобождение. От тези три начина пътят на бхакти йога е особено подходящ за сегашната епоха, защото е директен метод за осъзнаване на Бога. За да бъде напълно сигурен, Арджуна моли Кр̣ш̣н̣а да подкрепи предишното си твърдение. Всеки може искрено да следва пътя на себепознанието, но процесът на развиване на знание и практиката на осемстепенната йога система обикновено са много трудни за тази епоха. И въпреки постоянните си усилия човек може да се провали по много причини. Преди всичко той може да не следва достатъчно сериозно процеса. Да се върви по трансценденталния път, означава в известна степен да се обяви война на илюзорната енергия. Когато някой прави опит да се измъкне от ноктите на илюзорната енергия, тя се опитва да го провали чрез различни изкушения. Обусловената душа е вече примамена от проявленията на материалната енергия и възможността да бъде отново изкушена, е много голяма дори когато практикува духовна дисциплина. Това се нарича йога̄ч чалита-ма̄насах̣ – отклоняване от трансценденталния път. Арджуна е любопитен да разбере последиците от това отклонение.