TEXTS 27-28
ТЕКСТОВЕ 27 – 28
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्राणापानौ समौ कृत्वा नासाभ्यन्तरचारिणौ ॥ २७ ॥
यतेन्द्रियमनोबुद्धिर्मुनिर्मोक्षपरायण: ।
विगतेच्छाभयक्रोधो य: सदा मुक्त एव स: ॥ २८ ॥
Text
Текст
cakṣuś caivāntare bhruvoḥ
prāṇāpānau samau kṛtvā
nāsābhyantara-cāriṇau
чакш̣уш чаива̄нтаре бхрувох̣
пра̄н̣а̄па̄нау самау кр̣тва̄
на̄са̄бхянтара-ча̄рин̣ау
munir mokṣa-parāyaṇaḥ
vigatecchā-bhaya-krodho
yaḥ sadā mukta eva saḥ
мунир мокш̣а-пара̄ян̣ах̣
вигатеччха̄-бхая-кродхо
ях̣ сада̄ мукта ева сах̣
Synonyms
Дума по дума
sparśān — sense objects, such as sound; kṛtvā — keeping; bahiḥ — external; bāhyān — unnecessary; cakṣuḥ — eyes; ca — also; eva — certainly; antare — between; bhruvoḥ — the eyebrows; prāṇa-apānau — up- and down-moving air; samau — in suspension; kṛtvā — keeping; nāsa-abhyantara — within the nostrils; cāriṇau — blowing; yata — controlled; indriya — senses; manaḥ — mind; buddhiḥ — intelligence; muniḥ — the transcendentalist; mokṣa — for liberation; parāyaṇaḥ — being so destined; vigata — having discarded; icchā — wishes; bhaya — fear; krodhaḥ — anger; yaḥ — one who; sadā — always; muktaḥ — liberated; eva — certainly; saḥ — he is.
спарша̄н – сетивни обекти, напр. звук; кр̣тва̄ – като насочва; бахих̣ – навън; ба̄хя̄н – ненужно; чакш̣ух̣ – очи; ча – също; ева – несъмнено; антаре – между; бхрувох̣ – веждите; пра̄н̣а-апа̄нау – движещият се нагоре и надолу въздух; самау – преустановяване; кр̣тва̄ – като задържа; на̄са-абхянтара – в ноздрите; ча̄рин̣ау – като духа; ята – контролирани; индрия – сетива; манах̣ – ум; буддхих̣ – интелигентност; муних̣ – трансценденталистът; мокш̣а – за освобождение; пара̄ян̣ах̣ – така предопределен; вигата – след като се е отказал; иччха̄ – желания; бхая – страх; кродхах̣ – гняв; ях̣ – човек, който; сада̄ – винаги; муктах̣ – свободен; ева – несъмнено; сах̣ – той е.
Translation
Превод
Shutting out all external sense objects, keeping the eyes and vision concentrated between the two eyebrows, suspending the inward and outward breaths within the nostrils, and thus controlling the mind, senses and intelligence, the transcendentalist aiming at liberation becomes free from desire, fear and anger. One who is always in this state is certainly liberated.
Като се изолира от външните сетивни обекти, съсредоточава погледа между двете си вежди, задържа вдишването и издишването в ноздрите и така контролира ума, сетивата и интелигентността, трансценденталистът, устремен към освобождение, не изпитва желания, страх и гняв. Човек, който е непрекъснато в такова състояние, несъмнено е свободен.
Purport
Пояснение
Being engaged in Kṛṣṇa consciousness, one can immediately understand one’s spiritual identity, and then one can understand the Supreme Lord by means of devotional service. When one is well situated in devotional service, one comes to the transcendental position, qualified to feel the presence of the Lord in the sphere of one’s activity. This particular position is called liberation in the Supreme.
В Кр̣ш̣н̣а съзнание веднага разбираме духовната си същност и след това, с предано служене, разбираме Върховния Бог. Постоянното предано служене ни издига на трансцендентална позиция и ни осигурява необходимите качества, за да усещаме присъствието на Бога в дейностите си. Това особено положение се нарича освобождение във Върховния.
After explaining the above principles of liberation in the Supreme, the Lord gives instruction to Arjuna as to how one can come to that position by the practice of the mysticism or yoga known as aṣṭāṅga-yoga, which is divisible into an eightfold procedure called yama, niyama, āsana, prāṇāyāma, pratyāhāra, dhāraṇā, dhyāna and samādhi. In the Sixth Chapter the subject of yoga is explicitly detailed, and at the end of the Fifth it is only preliminarily explained. One has to drive out the sense objects such as sound, touch, form, taste and smell by the pratyāhāra process in yoga, and then keep the vision of the eyes between the two eyebrows and concentrate on the tip of the nose with half-closed lids. There is no benefit in closing the eyes altogether, because then there is every chance of falling asleep. Nor is there benefit in opening the eyes completely, because then there is the hazard of being attracted by sense objects. The breathing movement is restrained within the nostrils by neutralizing the up-moving and down-moving air within the body. By practice of such yoga one is able to gain control over the senses, refrain from outward sense objects, and thus prepare oneself for liberation in the Supreme.
След като изрежда принципите за освобождение във Върховния, Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна как може да се достигне тази позиция с практиката на мистицизма, или йога, известна като аш̣т̣а̄н̇га йога. Тя е разделена на осем етапа, наречени яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. В шеста глава предметът на йога е описан подробно, а тук, в края на пета глава, за нея се дават само предварителни обяснения. С помощта на йога метода пратя̄ха̄ра човек трябва да преустанови контакта с обектите на сетивата като звук, допир, форма, вкус и мирис; след това да задържи погледа между двете си вежди и с полуотворени очи да го съсредоточи във върха на носа. Няма полза от затваряне на очите, защото е много възможно да заспим. Няма полза и от напълно отворените очи, защото тогава съществува риск да бъдем привлечени от сетивните обекти. Дишането се задържа в ноздрите чрез неутрализиране на двата въздушни потока, движещи се съответно нагоре и надолу в тялото. С практикуване на този вид йога човек може да постигне контрол над сетивата, като се изолира от външните сетивни обекти и по такъв начин се подготви за освобождение във Върховния.
This yoga process helps one become free from all kinds of fear and anger and thus feel the presence of the Supersoul in the transcendental situation. In other words, Kṛṣṇa consciousness is the easiest process of executing yoga principles. This will be thoroughly explained in the next chapter. A Kṛṣṇa conscious person, however, being always engaged in devotional service, does not risk losing his senses to some other engagement. This is a better way of controlling the senses than by aṣṭāṅga-yoga.
Тази йога техника освобождава от страх и гняв и дава възможност да се усети присъствието на Свръхдушата на трансцендентално ниво. С други думи, Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-лесната техника за следване на йога принципите. Това ще бъде по-подробно обяснено в следващата глава. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, винаги заета в предано служене, не рискува да даде свобода на сетивата си за други дейности. Този начин за контролиране на сетивата е по-добър от аш̣т̣а̄н̇га йога.