TEXT 21
ТЕКСТ 21
Devanagari
Деванагари (азбука)
स ब्रह्मयोगयुक्तात्मा सुखमक्षयमश्नुते ॥ २१ ॥
Text
Текст
vindaty ātmani yat sukham
sa brahma-yoga-yuktātmā
sukham akṣayam aśnute
виндатй а̄тмани ят сукхам
са брахма-йога-юкта̄тма̄
сукхам акш̣аям ашнуте
Synonyms
Дума по дума
bāhya-sparśeṣu — in external sense pleasure; asakta-ātmā — one who is not attached; vindati — enjoys; ātmani — in the self; yat — that which; sukham — happiness; saḥ — he; brahma-yoga — by concentration in Brahman; yukta-ātmā — self-connected; sukham — happiness; akṣayam — unlimited; aśnute — enjoys.
ба̄хя-спаршеш̣у – външно сетивно наслаждение; асакта-а̄тма̄ – който не е привързан; виндати – се наслаждава; а̄тмани – в себето; ят – това, което; сукхам – щастие; сах̣ – той; брахма йога – съсредоточаване в Брахман; юкта-а̄тма̄ – свързан със себето; сукхам – щастие; акш̣аям – неограничено; ашнуте – се радва.
Translation
Превод
Such a liberated person is not attracted to material sense pleasure but is always in trance, enjoying the pleasure within. In this way the self-realized person enjoys unlimited happiness, for he concentrates on the Supreme.
Такава освободена личност не се интересува от материално сетивно наслаждение, тя е винаги в транс и се наслаждава на вътрешно удоволствие. Себепозналата се душа изпитва неограничено щастие, защото е вглъбена във Върховния.
Purport
Пояснение
Śrī Yāmunācārya, a great devotee in Kṛṣṇa consciousness, said:
Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря, велик предан в Кр̣ш̣н̣а съзнание, казва:
nava-nava-rasa-dhāmany udyataṁ rantum āsīt
tad-avadhi bata nārī-saṅgame smaryamāne
bhavati mukha-vikāraḥ suṣṭhu niṣṭhīvanaṁ ca
нава-нава-раса-дха̄манй удятам̇ рантум а̄сӣт
тад-авадхи бата на̄рӣ-сан̇гаме смаряма̄не
бхавати мукха-вика̄рах̣ суш̣т̣ху ниш̣т̣хӣванам̇ ча
“Since I have been engaged in the transcendental loving service of Kṛṣṇa, realizing ever-new pleasure in Him, whenever I think of sex pleasure I spit at the thought, and my lips curl with distaste.” A person in brahma-yoga, or Kṛṣṇa consciousness, is so absorbed in the loving service of the Lord that he loses his taste for material sense pleasure altogether. The highest pleasure in terms of matter is sex pleasure. The whole world is moving under its spell, and a materialist cannot work at all without this motivation. But a person engaged in Kṛṣṇa consciousness can work with greater vigor without sex pleasure, which he avoids. That is the test in spiritual realization. Spiritual realization and sex pleasure go ill together. A Kṛṣṇa conscious person is not attracted to any kind of sense pleasure, due to his being a liberated soul.
„Откакто служа на Кр̣ш̣н̣а трансцендентално и с любов, откривам ново и ново блаженство в него, а щом помисля за сексуално удоволствие, устните ми се изкривяват от отвращение и аз заплювам мисълта.“ В брахма йога, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек до такава степен е погълнат от любовно служене на Бога, че напълно загубва вкус към материално сетивно наслаждение. От материалните удоволствия най-висшето е сексът. Целият свят се движи под неговата магия и няма материалист, който да работи без този мотив. Но една личност в Кр̣ш̣н̣а съзнание може да работи, и то с още по-голяма енергия, без сексуалното удоволствие; тя просто го избягва. Това е проверка в духовния живот. Духовният живот и сексуалното наслаждение не вървят заедно. Една Кр̣ш̣н̣а осъзната личност не се интересува от каквото и да било сетивно наслаждение, защото е освободена душа.